Решение № 656 от 24.3.2014 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 627/2012 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на „Ивич” ООД със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Патриарх Евтимий” № 15, ЕИК 104633075, срещу Ревизионен акт № 041102180/ 28.12.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 287/ 30.05.2012 г. на директора на Дирекция “ОУИ” – гр. В. Търново към ЦУ на НАП /понастоящем директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. В. Търново при ЦУ на НАП/. С жалбата се твърди незаконосъобразност на ревизионния акт, поради издаването му при съществено нарушение на процесуалните норми на ДОПК и в противоречие с материалноправните норми на ЗДДС. Оспорващото дружество счита, че по делото е доказано наличието на всички установени от закона материалноправни предпоставки за възникването и упражняването на право на данъчен кредит по издадените към него спорни фактури, включително реалност на документираните доставки, като за последното се позовава на признаването от ревизията на последващи извършени от него продажби на стоки от вида и количествата – предмет на спорните доставки. Сочи, че констатациите и изводите на органите по приходите не са съобразени с признатото от самите тях придобиване на стоките от „Ивич” ООД, което е и документално доказано, наличието на извършени плащания на данъчната основа и дължимия данък, начислен от доставчиците според изискванията на чл. 86 от ДОПК, както и на редовното им осчетоводяване, което е в противоречие с практиката на СЕО/СЕС, даваща задължително тълкуване на приложимите разпоредби на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 година. Изтъква, че от органите по приходите формално като основание за отказа се сочи липсата на действително извършени доставки от страна на „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД – гр. София и „Фууд трейдинг 2010“ ЕООД - гр. София и неправомерно начисляване на данъка от тези дружества, като всъщност ответната администрация поддържа участието на жалбоподателя в данъчна измама или злоупотреба, без обаче да конкретизира параметрите на същата и да обоснове наличието на елементите на такава злоупотреба. В тази връзка се развиват доводи за съобразяване изводите на приходната администрация основно с действия, извършени от други органи в рамките на наказателно производство срещу физически лица, което е в противоречие с TP № 1/2009 г. на ВКС, Наказателна колегия. От съда се иска ревизионният акт да бъде отменен като незаконосъобразен, претендира се присъждане на разноски. Тези искания се поддържат от дружеството-жлбаподател, чрез пълномощника му по делото, по съображенията изложени в жалбата и в хода на устните състезания, и допълнителни аргументи, развити в представена писмена защита, в която се акцентира върху обстоятелството, че още при започването на ревизията на органите по приходите е било обяснено, че става въпрос за транзитни продажби по смисъла на чл. 329 от Търговския закон, към „Ивич“ ООД или към негови клиенти, което се установява и от съдържащите се преписката международни товарителници, пътни листи и обяснения на превозвачите. Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. В. Търново при ЦУ на НАП като решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК, овластен с компетентността на директора на Дирекция „ОУИ”, гр. В. Търново – § 44, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, обн. ДВ бр. 94 от 30.11.2012 г., представляван от главен юрисконсулт В., оспорва жалбата като неоснователна и недоказан а, като се позовава на съображенията, изложени в решението му по чл. 155, ал. 1 от ДОПК и аргументи, развити в хода на устните състезания. Навежда доводи, че събраните в хода на съдебното производство доказателства не установява т основния правопораждащ факт за възникване правото на приспадане на данъчен кредитит, а именно прехвърлянето на правото на собственост от сочените за доставчици дружества към жалбоподателя, в случая чрез предаване то на родово определени вещи. М оли жалбата да бъде отхвърлена, претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 33 802, 00 лева. Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Счита, че ангажираните доказателства в хода на съдебното производство не оборват правния извод, обоснован в хода на ревизията, за липса на реални доставки. Намира за обоснована тезата на ответника, че в случая жалбоподателят, а не неговите доставчици е фактическият получател по ВОП, които обаче не е декларирал и осчетоводил по съответния ред, със самоначисляване на данъка. Предлага съдът да отхвърли жалбата. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: На „ Ивич” ООД е извършена ревизия от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново за установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01. 0 6.20 1 0 г. до 31.0 1.2011 г одина. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия / ЗВР / № 1100885/ 09.03.2011 г., издадена от началник сектор „Ревизии”, Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр. В. Търново, редовно връчена на 17.03.2011 г одина. Първоначалната ЗВР е изменена със ЗВР № 1101910/ 15.06.2011 г. на гл. инспектор по приходите в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр. В. Търново и на основание чл. 114, ал. 4 от ДОПК, и Заповед № ЦУ-293/ 15.07.2011 г. на изпълнителния директор на НАП - със ЗВР № 1102180/ 18.07. 2011 г. на органа по приходите, издал първоначалната ЗВР. Заповедите за възлагане на ревизия са издадени от лица оправомощен и за това на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, със Заповед № 95 / 1 4. 02.201 1 г. на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново, като Н.И. - гл. инспектор по приходите в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр. В. Търново е съставен а в условията на заместване на титуляра при ползване на законоустановен отпуск, разрешен със Заповед № 333.45/ 08.06.2011 г. на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново. От ревизиращите органи по приходите е съставен РД № 1102180/ 31.10.2011 г., връчен на 02.11.2011 г одина. Срещу РД е подаден о възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, с което, както и с отделно искане, задълженото лице поискано и спиране на ревизионното производство. С Решение № 1100607 / 22.11.2011 г. на органа по приходите е отказано спиране на производството. След обсъждането на възраженията срещу констатациите в РД същите са приети за неоснователни и ревизията е приключила с издаването на РА № 041102180 / 28.12.2011 г. от В.Ц.В. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, определен за компетентен орган със ЗОКО № К 1102180 / 3 1.1 0.2011 г., издадена от органа, възложил ревизията. Същият е връчен на „ Ивич ” ООД на 0 9.01.2012 година. С ревизионния акт, в обжалваната му по административен ред част на задълженото лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 06.2010 г. до м. 01.2011 г., включително, в размер общо на 1 492 348, 19 лв., по фактури, издадени от „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД – гр. София и „Фууд трейдинг 2010“ ЕООД - гр. София, като във връзка с това са начислени и съответните лихви за забава, в размер на 175 274, 94 лева. Основанията на приходната администрация да бъде отказано правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените търговски дружества е недоказано реално извършване от тях на документираните в спорните фактури доставки на стоки и услуги, и данъкът е бил начислен неправомерно от доставчиците. Ревизионният акт е обжалван от „ Ивич ” ООД в посочените му части по реда на чл. 152 от ДОПК пред директора на Д „ ОУИ ” – гр. В. Търново, като в тази фаза на производството не са представени доказателства извън съдържащите се в ревизионната преписка. След служебно снабдяване с ревизионните актове, издадени на доставчиците „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД – гр. София и „Фууд трейдинг 2010“ ЕООД - гр. София и влезли в сила, със свое Решение № 287 / 30.05.2012 г. директор ът на Д „ ОУИ ” – гр. В. Търново е потвърдил акта с мотиви аналогични на тези изложени от компетентния орган и допълнително наведени съображения, сочещи наличието на злоупотреба с право от страна на ревизираното лице. Решението е връчено на „ Ивич ” ООД на 08.06.2012 г., чрез управителя И.А.И., видно от съдържащата се в делото разписка. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез решаващия орган, на дата 22.06.2012 г., съгласно дадения й от администрацията на ответника входящ номер. В хода на съдебното дирене, във връзка с направено от ответника оспорване на автентичността и верността на съдържанието на изрично изброени документи, в това число товарителници, пътни листи и търговски документи, по искане на жалбоподателя са събрани гласни и писмени доказателствени средства, включително РА и РД на преките доставчици. За доказване реалността на доставките на месо от изброените дружества към „ Ивич” ООД съдът е назначил по искане на жалбоподателя основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, заключенията на вещото лице по които не са оспорени от страните и са приобщени по делото. Мотиви относно събраните доказателства ще бъдат изложени по съществото на спора. В хода на съдебното дирене по искане на жалбоподателя съдът е назначил основно и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи заключенията на които са приети по делото и се ценят заедно с останалите събрани доказателства. От ответника са представени документите, съдържащи се в административната преписка. В срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК същият е оспор ил верността на съдържанието на всички международни товарителници и протоколи за ВОД, представени при насрещната проверка на „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД - гр. София, автентичността на подписите и верността на съдържанието на всички т оварителници представени при насрещната проверка на „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД – гр. София. Мотиви относно събраните доказателства ще бъдат изложени по съществото на спора. Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи: Жалбата е подадена срещу частта на РА, подлежаща на оспорване, след изчерпване на фазата на административния контрол, от лице с надлежна процесуална легитимация и в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество. Оспореният РА е валиден, като издаден от компетентен орган, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, при спазване на процедурата за това по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК. Последващите ЗВР и ЗОКО също са издадени от компетентн и орган и, в кръга на правомощията и м и отговарят на изискванията на чл. 113 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. След служебно извършена проверка, съдът установи, че РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Ревизията е приключила в установения от чл. 114, ал. 4 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил, след предварително разрешение на изпълнителния директор на НАП. Обжалваният РА е издаден в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК. Тоест, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателя му. Неоснователно се поддържат възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения при прилагане на процесуалните норми на ДОПК във връзка с анализа на доказателствата в хода на ревизията. От административната преписка се установява, че приходните органи са събрали доказателства, предвидени в ДОПК, по надлежен ред, като относимостта и значението им за данъчните задължения е въпрос по съществото на спора. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от анализа на доказателствата от приходния орган и формираните правните изводи, не опорочава крайния акт на ревизията. От друга страна дори да се приеме, че са налице заявените пропуски при обсъждането на доказателствата, процесуалната възможност на ревизираното лице да предяви аргументите си в този смисъл пред горестоящия административен орган и пред съда не е преклудирана. Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, респективно в случая не е налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА само на това основание. Освен това, по аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства без да е обвързан от фактическите констататции и правните изводи на ревизиращите, следва да реши въпроса дължи ли се определеният с РА данък. Относно материалната законосъобразност на ревизионния акт. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5, вр. с чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, с РА на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от 01.06.2010 г. до 31.10.2010 г., включително в размер общо на на 867 497, 18 лв. по 83 броя фактури, издаден и от „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД – гр. София. Предмет на доставките по 82 от фактурите са стоки - различни видове свинско и телешко месо, а по фактура № 109/ 08.11.2010 г. /с данъчна основа 4 060, 00 лв. и данък 812, 00 лв./, са комисионни услуги. Не се спори, че фактурите са идздадени от името на посоченото в тях дружество, както и че към него момент същ ото и „Ивич” ООД, са били регистрирани по ЗДДС данъчнозадължени по смисъла на чл. 3, ал. 1 от същия закон лица. За да откажат право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя органите по приходите са приели, че в хода на ревизията не е доказана реалността на фактурираните от посоченото дружество доставки на с токи и услуги. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика, при която в отговор на ИПДПОЗЛ изх. № 17-73-05-3/ 05.04.2011 г., от П.М., подписал се като управител на дружеството, са представени документи по опис: копия от спорните фактури, от справки-декларации и дневници за продажби за процесните данъчни периоди, разпечатки от счетоводни регистри, банкови документи за преведени от купувача суми, свидетелство за регистрация на ЕКАФП, документи за предходно придобиване на стоките – инвойс фактури, международни товарителници, сертификати за качество и произход, търговски документи и писмени обяснения /папка 4, л. 626 и сл. и папка 5 от преписката/. Съгласно обясненията на П.М., основната икономическа дейност на дружеството е доставка на месо от Европейската общност за предприятия в България, стоките са транспортирани от транспортн и фирм и с хладилни камиони от склада на производителя до склада на клиента, доказателств а за реалното предаване на стоките са приложените международни товарителници. От жалбоподателя също са представени доказателства, касаещи въпросните доставки – копия от фактурите, издадени от „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД и касови бележки от ЕКАФП, складови разписки към тях, ветеринарно медицински свидетелства, платежни документи, у достоверение за актуално състояние на „Ивич ” ООД, лиценз за извършване на международен транспорт, у достоверение за вписване в списъка на наемателите - търговци на храни от животински произход № 73/ 11.03.2010 г. за нает от „Алком ” ЕООД обект в гр. В. Търново, о боротна ведомост и главни книги за периода 01.06.2010 г. - 31.12.2010 г., данъчен и счетоводен амортизационен план за 2010 г. и 2011 г., инвентаризационни описи, сравнителни таблици, извлечения от счетоводни регистри /папка 2 и папка 3/. Според дадените в описа обяснения, стоките с а получава ни от „Ивич” ООД франко склада на дружеството от доставчика /превозвача/, съхраняват се в склада в гр. В. Търново, ул. „Козлуджа ” № 18, разтоварните работи се извършват от И.Й.Й., И.М. е лицето, което внася в брой сумите в касата на доставчиците, когато плащането не се извършва по банков път, дружеството няма технологичен брак, няма производство на изделия, съответно разходни норми. Фактурираното месо е с произход от страни от Е вропейската общност, с предходни доставчици, конкретно посочени в представените документи. Допълнително с писмо от 13.05.2011 г., задълженото лице е уведомило ревизиращите органи, че оригиналните му документи са иззети с протокол за претърсване и изземване от 18.04.2011 г. и се намират в О СлО при О П - гр. В. Търново, с прилож ено копие от протокола за претърсване и изземване. В тази връзка от органите на досъдебното производство е предоставнен достъп на ревизиращите органи до иззетата информация по ДП № 38/ 2010 г. по описа на ОСлО при ВТОП, вкл. и като са предоставени заверени копия от до документи: Договор за покупко-продажба от 05.01.2010 г. между „Ивич ” ООД и „Интернешънъл к омерсиъл м идейшън ” ЕООД, нотариално заверено на 12.11.2009 г. пълномощно от В.С.В., като едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ дружеството доставчик, с упълномощени лица И.Н.М. и И.А.И., пълномощно от В.С.В. с упълномощено лице Т.С.К., заверени копия от протоколи за разпит на свидетели те В.С.В., Т.С.К. и П.И.М.. При извършени служебни проверки от приходната администрация е било установено, че „Интернешънъл к омерсиъл м идейшън ” ЕООД е вписано в Търговския регистър на 12.11.2009 г. със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Пирин” № 38, адресът му за кореспонденция с НАП е гр. В. Търново, ул. „Негованка” № 3, вх. „А”. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството до 17.01.2011 г. е В.С.В. с адрес в гр. Лозница, а от 18.01.2011 г едноличен собственик на капитала е „ТД комерс” ЕООД с управител и представляващ П.И.М. от гр. В. Търново. При разпита му от органите на досъдебното производство В.С.В. е заявил, че никога не е извършвал търговска дейност от името на „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД, съответно не е излизал в чужбина във връзка с такава дейност, регистрирал е фирмата по съвет на свой познат, за което получавал по 500 лв. в продължение на 7 месеца. Не знае адреса за кореспонденция и седалището и адреса на управление на дружеството, има ли то офиси, няма информация каква е дейността му и има ли назначен персонал. Не е откривал банкови сметки на „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД, не е изваршвал парични преводи през тях или теглене на суми, не разполага с печат на дружеството. Подписал е пълномощно за представителството на дружеството-доставчик, не се е интересувал кое е упълномощетното за това лице. Виждал е счетоводителя К., с когото подали документи в София и ходили при нотариус във Велико Търново, когато подписвал пълномощните, но не знае дали той е водил счетоводството. След около година, пак по съвет на своя познат, прехвърлил фирмата на друг човек, за което отново ходили във Велико Търново, където видял счетоводителя и купувача. Съгласно заявеното при разпита му в досъдебното производство от свидетеля П.И.М., след като подписал документите, по прехвърлянето на дружествените дялове на „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД не е получавал никакви документи, нито печат на дружеството и в него няма такъв печат. Не знае какви са адресът на управление и адресът за кореспонденция на дружеството, каква е дейността му, има ли персонал, офиси и банкови сметки. Подписал е пълномощно за представителство на дружеството, но не може да посочи лицето, което е упълномощил. Не е подписвал фактури или други счетоводни документи, не е разполагал със счетоводни документи на „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД. За времето като управител на това дружество не е сключвал сделки с „Ивич” ООД, нито с други посочени му от разследващите органи търговци /превозвачи по доставките към жалбоподателя/. При разпита му свидетелят Т.С.К., като представляващ счетоводна къща ЕТ „Конт-консулт - Т. К.”, извършваща счетоводното обслужване на доставчика и на жалбоподателя е заявил, че фактурите от „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД към „Ивич” ООД са изготвяни в неговия офис, като му е посочвано от трети лица с какви артикули и на какви цени да бъдат издадени фактурите. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че показанията на изброените свидетели и останалите събрани в наказателното производство доказателства не е следва да бъдат вземани предвид при ревизията и съответно при обжалването на ревизионния акт, с позоваване на TP № 1/ 2009 г. на ВКС, Наказателна колегия. Протоколите за разпит и за графическа експертиза, както и останалите докуменити, представени от ОСлО при ВТОП са надлежно предоставени /чл. 37, ал. 5 от ДОПК/ и приобщени като доказателства в хода на ревизията и следва да бъдат ценени съвкупно с останалия доказателствен материал. Пречка за ползване при ревизия на събрани в наказателно производство доказателства, стига органите по приходите да са се снабдили с тях по надлежния ред не въвежда и Тълкувателно решение № 1/ 07.05.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСНК, което касае единствено взаимната независимост на процесуалните действия на приходната администрация и на разследващите органи, и на резултатите от административното и наказателното производств а. От органите по приходите са извършени насрещни проверки на превозвачите, посочени в CMR и фактури, като осъществили превоза от съответните страни-членки на ЕС, за които са съставени съответните ПИНП /папки 6 до 8, 11 и 12/. Намерените превозвачи са представили исканите им документи /вкл. CMR, пътни листи, заявки/, а някои от тях и писмени обяснения, в които са посочили, че транспортът е бил заплащан от съответния изпращач, от „Ним-транс” ООД /спедитор/ или от „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД, като тези, които са дали обяснения относно мястото на разтоварване на стоките са посочили за такова склада на „Ивич ” ООД в гр. В. Търново /с к лад на „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД в гр. Велико Търново/, или в обекти на определен от „Ивич” ООД негов клиент /основно в гр. Ловеч/, а някои от тях са отговорили, че не са издавали фактури за международен транспорт на „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД /папка 6, л. 1245; папка 7, л. 1402, л. 1423, 1443/. Така декларираните обстоятелства се потвърждават и от представените от превозвачите документи, като в редица фактури за извършен транспорт като получател е отразено „Ним-транс” ООД, а в международните товарителници като получател са посочени „Ивич” ООД или трети лица, различни от „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД, а за място на разтоварване - гр. В. Търново или гр. Ловеч. Въз основа на цитираните доказателства от ревизиращите органи е било преценено, че не е установено извършването на фактурираните доставки от соченото за продавач дружество, като са изложили мотиви за недоказаност на техническа и кадрова обезпеченост за изпълнението им, както и за липсата доказателства за фактическото предаване на стоките от продавача на купувача, като способ за прехвърляне на собствеността върху тях съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Тези съображения са били споделени изцяло от решаващия орган при обжалването на РА по административен ред. Допълнително ответникът е изложил аргументи, че получателят по извършените вътреобщностни придобивания на стоките фактически не е издалото фактурите „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД, а „Ивич” ООД, което чрез свои управители или работници е извършвало действията от името на соченото за доставчик дружество, вкл. като е заявявало доставките и извършвало плащанията. Направен и извод, че по този начин, вместо да издаде за придобитите чрез ВОП стоки протоколи по чл. 117 от ЗДДС, при което резултатът от тези сделки за него би бил нула, ревизираното лице е ползвало неправомерно данъчен кредит по фактурите, издадени от „Интернешънъл Комерсиъл Мидейшън” ЕООД, които не обективират реални доставки. В хода на съдебното производство, във връзка с процесните доставки, по искане на жалбоподателя от ТД на НАП – гр. В. Търново са представени СД и дневниците за покупки и продажби на „Интернешънъл Комерсиъл Мидейшън” за периода от м. 06 до м. 11.2011 г., включително. Също по искане на жалбоподателя са назначени основна и допълнителна съдебни експертизи, които след извършена проверка в счетоводствата на жалбоподателя и на „Интернешънъл Комерсиъл Мидейшън” ЕООД, дава заключение, че счетоводството на жалбоподателя за процесните данъчни периоди, като са спазени основните счетоводни принципи, залегнали в чл. 4 от ЗСч. Според експертизата от наличните по делото и проверените в Специализирана прокуратура – София счетоводни регистри и документи се установява счетоводно отчитане на спорните стопанските операции при доставчика, но тези регистри са само извадки за конкретен период, който не съвпада с отчетния и не са достатъчни за да се даде заключение за редовно водено счетоводство. От „Интернешънъл Комерсиъл Мидейшън” ЕООД са отчетени приходи от спорните доставки, които счетоводно са съпоставими с отчетната стойност на доставените стоки, издадените фактури са включени в дневниците му за продажби и СД по ЗДДС в съответните данъчни периоди. Съгласно съдържащите се в делото документи и счетоводното им отразяване, доставчикът по счетоводни данни е разполагал със стоките - предмет на спорните доставки, с изключение на тези по конкретно изброени фактури. От представените регистри експертизата не е могла да установи спазването на изискванията на СС 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси”. При жалбоподателя стоките по п роцес н ите фактури са заприходени като получени и изписани като продадени в един и същ данъчен период, пр и изписването им е използва н метода на средно претеглената стойност, съгласно т. 9.2, б. „б” от СС 2, п риходите от продажбите са отчетени текущо и са намерили отражение в ОПР за 20 10 г. и 2011 г одина. От ответника са оспорени автентичността на подписите и верността на съдържанието на всички международни товарителници представени от доставчика при извършената му насрещна проверка, о т жалбоподателя не с а направ ени доказателствени искания в тази насока. При анализ на изброените по-горе доказателства с ъдът намира за правилни изводите на ответната администрация, че от наличните в ревизионната преписка доказателства не може да бъде установено действителното извършване на доставките по издадените от „Интернешънъл Комерсиъл Мидейшън” ЕООД фактури. По-конкретно не е доказано извършването от посоченото дружество на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, с посочения във фактурите предмет. Д ействащият от 01.01.2007 г. ЗДДС не изоставя правилото, че признаването на право на данъчен кредит е пряко обвързано с наличието на реално изпълнение на фактурираните сделки, поради което ако такова реално изпълнение не е установено, е налице основание за отказване право на данъчен кредит. О сновополагащ момент за възникване правото на приспадане на данъчен кредит е действителното фактическо получаване на доставка, във връзка с която е бил платен данък, който само при това условие ще подлежи на приспадане, т.е. липсата на доставка изключва правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В тази връзка не могат да бъдат споделени развитите в жалбата съображения, че изследването от приходната администрация на въпроса за реалността на доставките противоречи на Директива 112/2006 ЕО на Съвета, тъй като „ Ивич ” ООД изпълнява всички изисквания за упражняване на правото на данъчен кредит, включително разполага с данъчни фактури, съдържащи законово изискуемите реквизити, от него и от доставчика му са представени доказателства за произход, транспортни и търговски документи, а фактурираните стоки и услуги са използвани за последващото извършване на облагаеми доставки. О братно, конкретно по отношение продажбите на стоки, в своите решения СЕО нееднократно е посочвал, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (вж. Р ешение от 13 декември 1989г., Genius holding (c-342/87, recueil, стр. 04227) и Р ешение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth ag & co.kg срещу Finanzamt borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt esslingen (c - 454/98, сборник 2000, стр. i-06973). С поред съда, действителното извършване на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон. В тази връзка следва да се има предвид, че законът преди всичко изисква доказателства за реалност на доставката, а след това и за документалното й отчитане и за правилното й счетоводно отразяване, като за целите на данъчното производство следва да се ангажират годни и относими доказателства, дори такива да не са необходими за обичайния търговски оборот между страните по сделки, по аргумент от т. 50 от Р ешение от 06.09.2012 г. по дело с-324/11 на Съда н а Европейския с ъюз. Тоест и при липсата на конкретни улики за наличието на злоупотреба /доказването на които е в тежест на приходния орган/, настоящата инстанция следва да съблюдава в рамките на спора по делото дали самият издател на фактурата е извършил въпросните доставки, като за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства по случая. Т ъй като съгласно националното законодателство ф актурите представляват частни свидетелстващи документи, при твърдения от страна на приходния орган, че същите нямат вярно съдържание и не отразяват реално осъществени доставки, преценка за правилността на този извод може да се направи единствено въз основа на други док азателства, удостоверяващи по безспорен начин прехвърлянето на собствеността върху стоките, респ. извършването на услугите. В случаи от вида на разглеждания за фактурираните стоки тези писмени доказателства следва да установяват най-общо наличието на принципна възможност у доставчика да извърши продажбите, която има за свои елементи правото му на собственост върху стоки от вида на фактурираните, за да е той в състояние да ги отчужди в полза на купувача и в зависимост от конкретния случай - евентуално необходимите за получаването, съхраняването и последващото отчуждаване на тези стоки материална база и персонал, респ. ползването под някаква форма на чужди такива, както и самото прехвърляне на собствеността върху стоките от продавача към купувача. За доказване на действителното извършване на фактурираните комисионни услуги като мининум би следвало да се установи наличието на някакви сделки сключени от името на доставчика за сметка на доверителя и заплащането на съответното възнаграждение. В разглеждания случай, макар от дружеството-доставчик и от „Ивич” ООД да са представени множество писмени доказателства във връзка с процесните доставки, предвид установените в хода на ревизията факти, които на практика не се оспорват от жалбоподателя, съдът намира за недоказано осъществавянето на спорните продажби от соченото за доставчик дружество към жалбоподателя. В делото се съдържа договор за покупко-продажба от 05.01.2010 г., сочен да е сключен между „Интернешънъл к омерсиъл м идейшън ” ЕООД и „Ивич ” ООД /папка 13, л. 2622/, съгласно който първото дружество се задължава да продава на второто суровини от животински произход, които са придобити от одобрени европейски предприятия, при определени условия. Съгласно приобщено в хода на ревизията заключение по назначена в наказателното производство експертиза, въпросният договор не е подписан от посоченото в него лице В.С.В., като управител и представляващ дружеството-доставчик, а при разпита му в него производство самият В. нееднократно е заявил, че не е извършвал никаква дейност с дружеството, на което е вписан като управител и едноличен собственик на капитала. Същевременно дадените от него пълномощни на Т.С.К., И.Н.М. и И.А.И. /последните двама през процесните периоди са съдружници и управители в „Ивич” ООД/, включват единствено пълномощия за представителство на „Интернешънъл к омерсиъл м идейшън ” ЕООД пред банки, но не и да сключват търговски сделки от името и за сметка на това дружество. Няма данни В. В. да е упълномощавал други лица с такива права. Неясно остава и кои са лицата, фактически договаряли от името на доставчика сделките с чуждестранните контрагенти, вкл. вид и количества стоки, цени, начин на транспортиране и т.н., както и спедицията с „Ним-транс” ООД, а от там и самото сключване на такива сделки, чрез които „Интернешънъл к омерсиъл м идейшън ” ЕООД да придобие собствеността върху фактурираните впоследствие от него стоки. Извън горното, в хода на съдебното производство от ответника бе оспорена автентичността на подписите във всички международни товарителници с получател въпросното дружество. Жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест за това, не можа да установи автентичността на тези документи, което е още един аргумент в подкрепа на показанията на В.С.В., а при недоказано авторство на оспорените Ч МР, разколебана е и верността на съдържанието им. Л ипсват подписи на В. В. в международните товарителници /автентичността на подписите за получател е недоказана/, а в делото не се съдържат други документи, удостоверяващи определянето на стоките между страните или фактическото им получаване на стоките от прекия доставчик. Освен това в самите товарителници, като място на разтоварването е посочена складовата база на „Ивич” ООД в гр. В. Търново и обясненията на превозвачите са, че стоките от чуждестранните контрагенти са били предавани именно там, като не се установява соченото за купувач дружество да е разполагало на това място със свой представител. Предвид изложеното по-горе и тъй като става въпрос за продажба на родово определени движими вещи съдът намира, че не се установява извършването на продажби на месни продукти към „Интернешънъл к омерсиъл м идейшън ” ЕООД, а от там и собствеността му върху стоките – предмет на спорните доставки. Друг извод не обосновават и направените от името на това дружество плащания към доставчиците от общност та и превозвачи, тъй като не се установява основанието за тези плащания. Извън казаното, с пецификата на предмета на спорните доставки – месо, предполага наличието на протоколи за осъществена ветеринарномедицинска проверка по чл. 80 от ЗВ М Д към посочените като предходни доставки. Съгласно посочената норма, когато в Република България пристигнат пратки суровини и храни от животински произход от други държави членки, ветеринарните лекари извършват на мястото на получаване на пратките проверки за спазването на изискванията по чл. 76 – чл. 78 /от ЗВМД/ по същия начин, както за суровини и храни от животински произход, произведени в Република България. Такива протоколи, както и доказателства за регистрацията на обект на доставчика за производство и търговия в съответната областната дирекция по безопасност на храните, не са представени по делото. На следващо място, д ори съдът да се абстрахира от направения до тук анализ, касаещ предходни на процесните доставки и да вземе предвид само фактурираните към дружеството-жалбоподател такива, не се променя крайният из в од че такива доставки не са извършвани от „Интернешънъл к омерсиъл м идейшън ” ЕООД. Както се каза по-горе, липсват подписи на В. В. като управител на доставчика и едноличен собственик на капитала в сключения договор за покупко-продажба от 05.01.2010 година. Или неустановено по делото се явява сключването на въпросния договор между доставчика и жалбоподателя, като основание за претендираните доставки. По-същественото е обаче, че според показанията на В., той изобщо не е развивал търговска дейност чрез „Интернешънъл к омерсиъл м идейшън ” ЕООД, включително не е имал никакви договорки за доставки към „Ивич” ООД – гр. В. Търново, нито е знаел за съществуването на това дружество. При това положение и доколкото няма данни за пълномощници или персонал на доставчика, които да са имали право да договарят или фактически да действат от негово име, на практика в делото липсват доказателства за валидно формирана и изразена воля от страна на „Интернешънъл к омерсиъл м идейшън ” ЕООД за сключването и изпълнението на всички процесни сделки. Поради това не може да бъде споделена и тезата на жалбоподателя, че става въпрос за транзитни продажби по смисъла на чл. 329 от Търговския закон, още повече, че сред представената документация не се откриват писмени указания за предаването на стоките на трето лице, нито съобщения за такова предаване. Отделно в издадените от името на този доставчик фактури не се съдържат подписи за доставчик и получател, за да се възприеме, че те могат да служат като документи, доказващи фактическото предаване на стоките, а в делото няма други писмени доказателства установяващи такова предаване. Става въпрос за продажби на родово определени движими вещи, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, т.е. за да бъде прехвърлена собствеността върху тях, същите следва да бъдат определени от страните или фактически предадени от продавача на купувача. Изпълнението на този фактическия състав е необходимо, тъй като чрез него вещите, предмет на конкретната сделка, се индивидуализират и се прехвърля собствеността върху тях, но остава недоказано по делото. Ето защо съдът намира за неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че непризнаването на право на данъчен кредит по спорните фактури е в противоречие с практиката на СЕС в Люксембург. Обратно, трайната практика на Съда е в смисъл, че получателят следва да докаже извършването на доставка та, в случая прехвърлянето на собствеността върху стоките, и след като жалбоподателят претендира посоченото материално право, в негова тежест е да установи всички релевантни за възникването и упражняването му факти. В случая това не е извършено, при което недоказано по делото се явява наличието на материалноправната предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, необходима за възник ва не то право на данъчен кредит за „Ивич” ООД. Заключението на вещото лице за счетоводно то отчитане на спорните фактури при доставчика и при жалбоподателя не променя горните изводи. На първо място следва да се има предвид, че съгласно приобщените към ревизията показания на Т.С.К., управляващ с четоводна та кантора „Конт Консулт ”, която е о бслужва ла жалбоподателя и неговия доставчик, всъщност всички фактури от името на „Интернешънъл к омерсиъл м идейшън ” ЕООД, физически са съставяни в счетоводната къща. Данните, които са вписани в тях, вкл. дати, вид и количества стоки, цена и получател, не са почерпени от други документи и не са предоставяни от управителя на дружеството-доставчик или от някое лице със съответна представителна власт, а са посочвани от трети лица, нямащи връзка с това дружество. Показанията на К. се кредитират от съда, като кореспондиращи с тези на В. В. и П.М.. При така установеното настоящият състав намира за компрометирана доказателствената стойност на въпросните фактури, а и на проверените от вещото лице счетоводни регистри, което прави констататциите на експертизата необосновани. Освен това о бстоятелството, че по счетоводни данни „Интернешънъл к омерсиъл м идейшън ” ЕООД към определени моменти е разполага ло със съответните стоки е ирелевантен о, доколкото от значение за доставките е действителната стокова наличност, каквато не се установява в случая. На последно място, според заключението на експертизата, дори по счетоводни данни соченото за доставчик дружество не е разполагал о с всички стоки по издадените фактури, като за 4 фактури не са установени налични инвойс фактури за покупката на стоки, а за други 9 приложените инвойс фактури за покупка са с дати, следващи датите на фактурите за продажби към „Ивич” ООД. При недоказано извършване на доставки, без значение са извършените плащания от жалбоподателя към доставчика, доколкото те са направени без основание, а и фактът, че пълномощни да разкриват, закриват и боравят с банкови сметки на доставчика са имали управителите на „Ивич” ООД и счетоводителят, обслужващ двете дрежуства, създава съмнение за фиктивност на въпросните плащания. И релевантно за признаването на правото на данъчен кредит е и сочената от жалбоподателя последваща реализация на получените стоки, свързан и с икономическата му дейност. Предметът на спора не е дали „Ивич” ООД през процесните периоди въобще е разполагало със стоки от вида на процесните, а дали е получило такива от соченото за доставчик дружество. По отношение отказаното право на данъчен кредит в размер на 812, 00 лв., по фактура № 109/ 08.11.2010 г., издадена от „Интернешънъл к омерсиъл м идейшън ” ЕООД, с предмет комисионни услуги. По делото не се намира договорът въз основа на който от доставчика са извършени сделки за сметка на „Ивич” ООД, нито някакви данни за такива сделки, вкл. за контрагентите и техния предмет. Не е представена търговска кореспонденция между жалбоподателя и неговия доставчик във връзка с такъв вид услуги, нито търговска кореспонденция между комисионера и третото лице, с което са сключени сделките, не се установяват и конкретни разходи, които дружеството-доставчик е извършило във връзка с дейността си като търговски комисионер на “ Ивич ” ООД. Това, заедно с коментираните по-горе изявления на управителя на „Интернешънъл к омерсиъл м идейшън ” ЕООД, че не е извършвал никаква търговска дейност от името на дружеството и липсата на други лица, разполагащи с такива правомощия обосновава извод за липсата данъчно събитие, както правилно е преценила и приходната администрация. Облагането с косвен данък обхваща единствено реално извършените доставки на услуги /арг. от чл. 2, т. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, поради което данъкът е начислен от доставчика без основание, и за получателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит. П ри липсата на доказателства за извършване на фактурираните продажби на стоки и услуги от соченото за доставчик дружество, за целите на облагането по ЗДДС не са възникнали данъчни събития, няма основание за начисляване на ДДС от доставчика и няма право на приспадане на данъчен кредит от получателя. Неизпълнението на сделк и т е означава и липса на облагаеми доставки, което е основание за отказване на право на данъчен кредит за тях, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Извършвайки констатациите си в този смисъл, органите по приходите са действали правилно. Ревизионния акт в тази му част е законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна. Впрочем с оглед установяващите се по делото факти, съдът намира за основателни изложените от ответника съображения, че в случая са налице обективни данни, за злоупотреба на самия жалбоподател с цел неправомерно ползване на данъчно предимство. Ценени в своята съвкупност доказателствата сочат, че всъщност вътреобщностните придобивания на свинско и телешко месо са извършени от самото ревизирано лице, като обаче са фиктивно оформени като придобивания от формално съществуващо и фактически неизвършващо дейност търговско дружество, без никакви активи и имущество, и последващи доставки на територията на страната от това дружество към жалбоподателя, със следващото се право на приспадане на данъчен кредит. В случая се установява, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че сделк и т е, с ко и то обосновава правото на приспадане, са част от такава злоупотреба, което представлява самостоятелно основание за отказване право на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, съгласно възприетото от СЕС в Р ешение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 г. /т. 26/. На последно място неоснователни са и развитите съображения, че след като от доставчика е начислен данък за спорните доставки, отказването на право на данъчен кредит за получателя би нарушило принципа на данъчен неутралитет, установен с Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. По делото са приобщени РА № 2171104841/ 17.01.2012 г., издаден при ревизия на „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД и ревизионния доклад към него. Извън обстоятелството, че посоченият ревизионен акт е издаден след процесния, следва да се отбележи, че действително с ревизията не са извършвани корекции на декларирания във връзка със спорните фактури ДДС, но единствено с позоваване на чл. 85 от ЗДДС, като в РД са изложени нарочни мотиви за вероятната липса на декларираните от ревизираното лице доставки. Освен това в свои решения от 31.01.2013 г. по дела С-642/2011 и С-643/2011, СЕС е посочил, че чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Ето защо, неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че от значение за решаване на спора за данъчния кредит по фактурите, издадени от процесните доставчици е фактът на извършени ревизии на доставчиците без корекции по ЗДДС. По отношение на ревизионния акт в частта му с която на „Ивич” ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от 01.10.2010 г. до 31.01.2011 г., в размер общо на 624 851, 01 лв. по 50 броя фактури, издадени от „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД - гр. София, с предмет на доставките различни видове свинско месо и субпродукти. И при този доставчик не се спори, че фактурите са издадени от негово име и че към него момент същ ият и „Ивич” ООД, са били регистрирани по ЗДДС данъчнозадължени лица. Отказът за признаване право на данъчен кредит е постановен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, като органите по приходите са приели, че в хода на ревизията не е доказана реалността на фактурираните доставки на с токи. При ревизията във връзка с тези доставки от жалбоподателя са представени доказателствата, описани по-горе в настоящото решение /лицензи, удостоверения, доказателства за нает обект, оборотни ведомости, амортизационен план за процесните периоди и т.н./, а освен това и копия от фактурите, издадени от „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД, складови разписки към тях, ветеринарно медицински свидетелства, платежни документи /папка 2 и папка 3/. Обясненията в описа относно механизма на доставяне са еднакви с тези, касаещи „Интернешънъл к омерсиъл м идейшън ” ЕООД - стоките с а получава ни от „Ивич” ООД франко склада на дружеството от доставчика /превозвача/, съхраняват се в гр. В. Търново, ул. „Козлуджа ” № 18, разтоварните работи се извършват от И.Й.Й., И.М. е лицето, което внася в брой сумите в касата на доставчиците, когато плащането не се извършва по банков път. Фактурираното месо е с произход от страни от Е вропейската общност, с предходни доставчици, съобразно представените документи. При извършената му насрещна проверка този доставчик не е бил открит на адреса за кореспонденция, при което ИПДПОЗЛ изх. № 05-73-05-8/ 01.04.2011 г. му е било връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В отговор по куриерска служба от името на Г.Й.Й., едноличен собственик на капитала на „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД след дата 13.04.2011 г., в ТД на НАП – София град са представени копия от процесните фактури, търговски докумени към част от тях, инвойс-фактури от предходни доставчици, протоколи по чл. 117 от ЗДДС, международни товарителници и фактури за международен транспорт, оборотна ведомост за 2010 г., извлечения от банкови документи. При служебна проверка от приходната администрация е било установено, че „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД е вписано в Търговския регистър на 12.11.2009 г. със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „ Фондови жилища”, бл. 215 А, ап. 15. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството до 1 3.0 4.2011 г. е С.С.П. с адрес в с. С., общ. П., от 18.01.2011 г. едноличен собственик на капитала е Г.Й.Й.. По направено искане от ДП № 38/ 2010 г. по описа на ОСлО при ВТОП, са предоставени заверени копия от документи: Договор за покупко-продажба от 0 1. 1 0.2010 г. между „Ивич ” ООД и „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД, нотариално заверено на 30.09.2010 г. пълномощно от С.С.П., като едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ дружеството доставчик, с упълномощен о лиц е П.В.М., документация за откриване на банкови сметки по искане на П.М., спесимен от подписа на последния, банкови извлечения, разходни касови ордери за изплащане на заплати и аванси или без отбелязано основание за плащането, издадени в периода 10.01.2011 г. – 01.04.2011 г. от „Ивич” ООД на П.В.М., списъци на лица, получили аванси за м. 02, м. 03 и м. 04.2011 година. Представени са още протоколи от разпитите на С.С.П., П.В.М. и Т.С.К.. При разпита му от органите на досъдебното производство С.С.П. е заявил, че не е извършвал търговска дейност чрез „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД, съответно не е излизал в чужбина във връзка с такава дейност, регистрирал е фирмата по съвет на свой познат, за което получ ил 1 0 00 л е в а. Не знае адреса за кореспонденция и седалището и адреса на управление на дружеството казано му е, че ще се занимава с внос на месо от Испания, не знае има ли назначен персонал. Не е откривал банкови сметки на „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД, не е изваршвал парични преводи през тях или теглене на суми, не разполага с печат на дружеството. Подписал е пълномощно за представителството, видял е един човек, когото е упълномощил, но не го познава и не се е интересувал ко й е. Виждал е един счетоводител, с който е посетил адвокат и офис на банка, а в София и нотариус, но не знае к ой е водил счетоводството на дружеството му. След време, пак по съвет на своя познат, прехвърлил фирмата на друг човек, за което отново ходили във Велико Търново, където видял купувача. Не знае с кои фирми „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД е сключвало сделки, не знае за съществуването на „Ивич ” ООД, нито за други посочени му от разследващите органи търговци /превозвачи по доставките към жалбоподателя/ и н е познава и съдружниците в „Ивич ” ООД. Няма информация какви документи са подписвани. Съгласно заявеното при разпита му в досъдебното производство от свидетеля П.В.М., до 03.10.2010 г. той е работил в „Ивич” ООД, където дошъл С.П. с още един човек и му предложил работа във „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД, изразяваща се в търсене на чуждестранни партньори, извършване на плащания, преглед на документи и предоставянето им на с четоводна та къща „Конт Консулт ”. След това подписал трудов договор, представен му от Т.С.К., били му предоставени пълномощно, печат на дружеството и копия от личната карта на С.П., и е бил изваден електронен подпис, който М. никога не е ползвал. Бил му е предоставен офис – фургон в складовата база на жалбоподателя, оборудван с обзавеждане на „Ивич” ООД, подписал договор за наем, но не е плащал лично такъв, нито консумативи. Получавал заплата по ведомост и отделно месечни суми от „Ивич“ ООД, за които се издавали касови ордери, всички суми получавал в касата на жалбоподателя. Дейността му се изразявала в това след получаването на поръчка от „Ивич“ ООД да открие доставчик на месо и да договори цени, съобразно посочените му от клиента, да договори транспорта. След това договарял доставката по телефон или електронна поща и извършвал плащанията, вкл. за транспорта, със средства предварително получени от жалбоподателя. Не е сключвал договори с доставчиците или клиента. Печалбата, която генерирал от разликата в цените изтеглял и предавал на управителите на „Ивич“ ООД. Подписвал е международни товарителници. Стоките обичайно се разтоварвали в склада на жалбоподателя или в складове на други търговци в гр. Ловеч, случвало се е да присъства при разтоварването. Знаел е, че „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД издава фактури за тези стоки към жалбоподателя, но го е разбрал случайно и не се е занимавал с тази дейност. Фактически цялото счетоводство на представляваното от него дружество, вкл. годишното приключване, се е водило от счетоводната къща „Конт Консулт”, там се издавали и фактурите. След първоначалната среща повече не е контактувал със С.П.. С видетелят Т.С.К., като представляващ счетоводна къща ЕТ „Конт-консулт - Т. К.”, обслужва ла този доставчик и жалбоподателя е заявил, че фактурите от „ Фууд Трейдинг 2010” ЕООД към „Ивич” ООД са изготвяни в неговия офис, като му е посочвано от трети лица с какви артикули и на какви цени да бъдат издадени фактурите. Изготвените фактури предоставял на тези трети лица, които му ги връщали заедно с покупните фактури на „ Фууд Трейдинг 2010” ЕООД. Той е работил и с електронн ия подпис на М., като представляващ посоченото дружество. Съдът намира че писмените показания на посочените свидетели, както и останалите приобщени при ревизията документи, представени от ОСлО при ВТОП представляват годни доказателства в настоящотно производство и следва да бъдат ценени съвкупно с останалите такива. Мотивите за този извод са изложени по-горе в частта на решението, касаеща доставките от „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД и е излишно да бъдат преповтаряни. От органите по приходите са извършени насрещни проверки на превозвачите, посочени в CMR и фактури, като осъществили превоза от съответните страни-членки на ЕС, за които са съставени съответните ПИНП /папки 6 до 8, 11 и 12/. Намерените превозвачи са представили исканите им документи /вкл. CMR, пътни листи, заявки/ или част от тях и писмени обяснения, в които са посочили, че транспортът е бил заплащан от съответния изпращач, от „Ним-транс” ООД /спедитор/ или от „ Фууд Трейдинг 2010” ЕООД, като тези, които са дали обяснения относно мястото на разтоварване на стоките са посочили за такова склада на „Ивич ” ООД в гр. В. Търново /с к лад в гр. Велико Търново/, или в обекти определ ени от „Ивич” ООД. Така декларираните обстоятелства се потвърждават и от представените от превозвачите документи, като в редица фактури за извършен транспорт като получател е отразено „Ним-транс” ООД, а в международните товарителници като получател и заедно с доставчика или вместо него са посочени „Ивич” ООД или трети лица, а за място на разтоварване - гр. В. Търново, при „Ивич” ООД или гр. Ловеч. При така установеното ревизиращите органи са приели, че не е установено извършването на доставки те от издалото фактурите дружество, като са изложили мотиви за недоказаност на техническа и кадрова обезпеченост за изпълнението им, както и за липсата доказателства за прехвърлянето на собствеността върху фактурираните стоки, чрез фактическото им предаване. При административното обжалване директорът на Д„ОДОП” – гр. В. Търново е потвърдил тези изводи и д опълнително е изложил доводи аналогични на тези касаещи доставките от „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД, в насока че получателят по извършените вътреобщностни придобивания всъщност е дружеството-жалбоподател. В хода на съдебното производство, във връзка с процесните доставки, по искане на жалбоподателя са назначени основна и допълнителна съдебни експертизи, които след извършена проверка в счетоводствата на жалбоподателя и на „ Фууд Трейдинг 2010” ЕООД, да да дат заключение по поставени въпроси относно счетоводното отразяване на спорните продажби при доставчика и при жалбоподателя. Според експертизите счетоводството на жалбоподателя за процесните данъчни периоди, е водено при спаз ване на основните счетоводни принципи на чл. 4 от ЗСч, стоките по спорните фактури са заприходени като получени и изписани като продадени в един и същ данъчен период, пр и изписването им е използва н метода на средно претеглената стойност, съгласно т. 9.2, б. „б” от СС 2, п риходите от продажбите са отчетени текущо и са намерили отражение в ОПР за 20 10 г. и 2011 г одина. В заключението си вещото лице е посочило, че при посещението си в Специализирана прокуратура - гр. София не е намерило разпечатки от счетоводни те регистри на „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД, поради което не може да даде отговор на поставените въпроси относно счетоводната отчетност на това дружество, вкл. и относно отразяването на процесните стопански операции и извършените във връзка с тях разходи. Според експертизата анализът на съдържащите се в делото доказателства сочи, че по документи този доставчик е разполагал със стоките предмет на спорните продажби, с изключение на стоките по фактура № 20/ 23.11.2010 г., за която приложената инвойс фактура за покупка на е с дата, следваща датата на фактурата за продажба към „Ивич ” ООД. От ответника са оспорени автентичността на подписите и верността на съдържанието на всички международни товарителници представени от „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД при извършената му насрещна проверка, и верността на съдържанието на протоколите по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС издадени от това дружество за извършени от него вътреобщностни придобивания. В откритото производство по проверка истинността на тези документи не са ангажирани доказателства извън съдържащите се в преписката. Настоящият състав намира за правилни изводите на приходната администрация относно недоказаността на действителното извършване на фактурираните от „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД продажби, соченото за доставчик дружество. Установяващите се от събрания доказателствен материал факти са сходни с тези при доставчика „Интернешънъл комерсиъл мидейшън” ЕООД и обосновават аналогични правни изводи. Действително, в преписката се съдържа договор за покупко-продажба от 0 1. 1 0.2010 г. между „Ивич ” ООД и „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД, който представлява основание за извършване на фактурираните продажби. Съдът да не кредитира безусловно показанията на С.С.П., като управител на доставчика, че не знае за съществуването на дружеството-жалбоподател, поради противоречието им с тези на П.В.М., според които срещата между двамата се е състояла именно в предприятието на „Ивич” ООД в гр. Велико Търново. Както се каза обаче правото на приспадане на данъчен кредит не се обуславя от сключването на сделки между данъчните субекти, а от последващото тяхно изпълнение и по-точно от изпълнението на продавача, което именно се явява недоказано в настоящото производство. На първо място и при този доставчик не се установява той да е придобил собствеността върху фактурираните видове и количества стоки, която впоследствие да прехвърли към жалбоподателя. В случая от П.В.М. се твърди, че той, като служител на „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД е извършвал договарянето на доставките с чуждестранните контрагенти и на транспорта със съответните превозвачи, и е извършвал необходимите плащания. За такова договаряне обаче липсват писмени доказателства, вкл. и разпечатки от кореспонденция по електронната поща, каквато М. твъри да е водил. Същевременно съгласно съдържащото се в делото пълномощно от 30.09.2010 г. П.М. е упълномощен с права да открива банкови сметки на дружеството -доставчик и да оперира с тях, да регистрира електронен подпис и да представлява „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД пред НАП, НОИ, А генция по вписванията - Търговски регистър, НСИ и Инспекцията по труда, но не и в преговори или при сключване на сделки с търговски партньори нито при изпълнението на такива сделки. Няма данни той по силата на трудовото правоотношение, което твърди /и за което няма доказателства/, или въз основа на някакъв друг вид договор, да е разполагал с правомощията да извършва такива фактически и правни действия от името и за сметка на „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД, нито че тези действия са потвърдени от дружеството, чрез представителя му по закон. Такова потвърждаване на практика и не е могло да бъде извършено предвид липсата на уведомяване на управителя на дружеството за извършваната дейност, което се установява се от показанията на всички посочени по-горе свидетели. Съобразно горното не може да се приеме, че твърдяното от М. договаряне, дори действително да е било извършено, по някакъв начин е обвързвало дружеството доставчик или останалите търговци, а няма данни неговият управител да е упълномощавал трети лица с права да извършват такова договаряне. Съответно недоказано се явява сключването на сделките, сочени като основание за извършените от „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД вътрешнообщностни придобивания. От друга страна по делото не се доказва и изпълнението на такива доставки към посоченото дружество, предвид извършеното от ответника оспорване на автентичността на подписите във всички международни товарителници в които то е отбелязано като получател. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства относно лицата, положили тези подписи, а след като не е доказано авторството на международните товарителници, не може да бъде кредитирано като вярно и тяхното съдържание. Въпреки развитите в жалбата съображения относно определянето на стоките между прекия доставчик и неговите контрагенти, доказателства за такова определяне не са представени, липсват и документи удостоверяващи фактическо получаване на стоките от прекия доставчик. Освен това и в този случай като места на разтоварването са посочени складовата база на жалбоподателя в гр. В. Търново или складове на негови контрагенти в гр. Ловеч. Обясненията на превозвачите са, че стоките от чуждестранните контрагенти са били предавани именно в тези складове, а твърденията на М., че е присъствал при получаването на стоките и се е подписвал в товарителниците останаха недоказани в настоящото производство, дори да се приеме, че той е разполагал с правата да приема изпълнението от името на прекия доставчик. При така изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД съдът намира, че не се установява прехвърлянето на собствеността на месни продукти от посочените в инвойс фактурите и CMR доставчици, регистрирани в други държави-членки, към „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД, още повече, че и този доставчик не представил протоколи за осъществена ветеринарномедицинска проверка по чл. 80 от ЗВД нито доказателства за регистрацията на обект за производство и търговия в съответната ОБДХ. Що се отнася до направените от „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД плащания към доставчиците от общност та и превозвачи, те несъмнено са от лице с необходимите за това правомощия, но със средства, изцяло предоставени му от „Ивич” ООД и което е по-същественото - без да е доказано основанието за извършването им. На второ място при коментирания доставчик също не се установява прехвърлането на собствеността върху процесните стоки от него към жалбоподателя. При липсата на доказателства управителят на „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД да е представлявал дружеството при сключването и изпълнението на сделките с жалбоподателя и за упълномощаването на други лица с такива права, по делото не е установено действителното сключване на тези сделки. Съобразно това и недоказаното качество на купувач на „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД по предходните продажби, съдът намира за неоснователни възраженията, че става въпрос за транзитни продажби по смисъла на чл. 329 от Търговския закон. Освен това и в този случай липсват писмени указания на някой от чуждестранните контрагенти за предаването на стоките на трето лице, нито съобщения от прекия доставчик за такова предаване. Във фактурите издадени от името на този доставчик също не се съдържат подписи за доставчик и получател, за да служат те като доказателства за фактическото предаване на стоките, а в делото няма други писмени доказателства установяващи такова предаване, което е от съществено значение за спора. При това положение недоказано се явява извършването от соченото за доставчик дружество на фактурираните продажби към жалбоподателя, като необходимо условие за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Впрочем следва да се има предвид, че и в този случай, според показания на Т.С.К., фактурите за спорните доставки са изготвяни от ЕТ „Конт Консулт ”, осъществяващ счетоводното обслужване на „Ивич” ООД и „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД, като всички д анни вписани в тях, вкл. за това кой е доставчикът, са посочвани от трети лица нямащи връзка с „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД. Тези показания кореспондират с показанията на С.П. и П.М., и не се опровергават от останалите доказателства по делото, поради което се кредитират от настоящия състав. От друга страна назначената по искане на жалбоподателя експертиза не е успяла да извърши проверка в счетоводтвото на въпросния доставчик, а и съобразно изложеното до тук и разпоредбата на чл. 51 от ДОПК съдът намира, че записванията в това счетоводство, дори да съществуват, нямат съществена доказателствена стойност. Въпросът за извършените от името на доставчика плащания е без значение при недоказано извършване на спорните продажби, но отново следва да се отбележи, че съгласно показанията на П.М., те са направени изцяло със средства, предоставени му от „Ивич” ООД, нещо повече получената при „сделките” печалба, като разлика между покупната и фактурираната продажна стойност на стоките, впследствие е била връщана при жалбоподателя. Заплащането на дейността на самия М. през процесните периоди явно също е било финансирано от оспорващото дружество, както се установява от разходните касови ордери и списъци на лица, получили аванси за м. 02, м. 03 и м. 04.2011 г., представени от ОСлО при ВТОП, и при липса на доказателства той да е получавал каквито и да било възнаграждения от „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД. П о изложените мотиви, съдът намира за законосъобразен постановеният отказ на право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД, поради което жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена. На последно място, с оглед всички коментирани по-горе факти, съдът намира за правилни изложените от ответника съображения за злоупотреба от страна на жалбоподателя с цел неправомерно ползване на данъчно предимство. Извършваната от името на „Фууд Трейдинг 2010” ЕООД дейност не представлява икономическа такава по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, а единствено съвкупност от действия с цел фиктивно оформяне като ВОП и последващи продажби на територията на страната, на доставки, извършени директно от данъчнозадължени лица на територията на страни-членки на Европейския съюз, директно към оспорващото дружество. Установява се и че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че сделк и т е, с ко и то обосновава претендираното право на приспадане на данъчен кредит, са част от такава злоупотреба, което представлява самостоятелно основание за отказване право на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, съгласно Р ешение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 г. на СЕС. След като не се намират основания за коригиране на установените в ревизионния акт задължения по ЗДДС, дължимостта на определените лихви върху тези задължения и техният размер, също следва да бъдат потвърдени предвид характера им на акцесорни задължения. Оспореният ревизионен акт е издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗДДС и не страда от посочените от жалбоподателя пороци. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат. На ответника – Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико Търново, следва да се заплатят разноски – юрисконсултско възнаграждение, поискани в последното съдебно заседание, в размер на 33 802, 00 лв., определен съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 8 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът