Решение № 251 от 15.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 643/2022 г.

С присъда от 16.07.2018г. по посоченото наказателно дело подс.Г. К. бил признат за виновен по така повдигнатото му обвинение по чл.116 ал.1 т.4 пр.2 във вр. с чл.115 от НК- за убийство на малолетен- Н. П. и е бил осъден на наказание „доживотен затвор без замяна“ при първоначален „специален“ режим за изтърпяване. С Решение № 339 от 06.08.2019 г., постановено по ВНОХД №164/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, 2-ри състав, НО, на основание чл. 335, ал.2 от НПК присъдата е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане на първа инстанция от стадия на съдебното заседание поради допуснати съществени процесуални нарушения. За да постанови осъдителна присъда и да приеме, че обвинението против Г. В. К.-гражданин на Руската Федерация по чл.116 ал.1 т.4 пр. 2 във вр. с чл.115 от НК за убийство на малолетното детенце Н. П. е доказано по несъмнен начин СГС по НОХД № 3317/2019 г. провел съдебно следствие, в хода на което е изяснил всички относими към това деяние факти и обстоятелства, свързани с авторството на престъпното деяние, времето и мястото на извършването му. По предвидения в НПК ред и със законоустановените доказателствени средства първата инстанция е събрала една значителна по количество доказателствена маса от гласни и писмени доказателства, веществени доказателства, които са били подложени на различни видове експертизи и ВДС. Така правните изводи за съставомерност на деянието и наличието на обективните и субективни и квалифициращи признаци на деянието по чл.116 ал.1т.5 пр.2 от НК първоинстанционният съд се е позовал на обясненията на подс.К., показанията на свидетелите В. П., М. К., Р. А., Г., С.Г., Й., К., С., Д., К., Л., И. О., К., И., П., Б., П. И., Г., Г., Ш., А. И., П., К. П., Е., Д. И., Н. П., М. Г., С. С., В. А., Б. Г. - Д., Г., Д., Т., Ц. Т., Б., И. Г., С. В., О. Л.; В анализираната доказателствена съвкупност СГС е включил писмени доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие - фотоалбуми, протокол за оглед на труп, определения на СГС, НО, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за задържане и изземване на кореспонденция, превод на кореспонденция, протоколи за претърсване и изземване, , справка за съдимост и бюлетин, разпечатка с получени и изпратени съобщения, протокол за доброволно предаване, албум, справки за ВЕЦ „Пасарел“ и ВЕЦ „Кокаляне“, протокол за доброволно предаване от свид.П., свидетелство за прекратяване на брак на руски, документ за извършен превод на 328 600 евро от Л. към В. на 05.06.2014 г. /л.153/, документ за извършен превод на 80 000 евро от свид.П. към подс.К. на 20.11.2014 г., справка за банкова сметка на подс.К., договор, документ за банков превод, предварителен договор за покупко-продажба, лист формат А4, изписан едностранно, собственоръчно от В. с дата 14, 07.2015 г., лист формат А4, изписан двустранно, собственоръчно написан от подс.К., протоколи за оглед на веществени доказателства, протокол за доброволно предаване от свид.О., протокол за доброволно предаване и албум /л.147-л.148, т.3 ДП/, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, превод от руски език на български език на скайп комуникация, свалена на хартиен носител от диск, приложен към компютърно-техническа експертиза /л.1-л.139, т. 8 ДП/, Справки СОТ /л.1-л.8, т.10 ДП/, справки АПИ /л.10-л.13, т.10 ДП/, справки НИХМ /л.14-л, 21, т.10 ДП/, справки НЕК /л.33-л.34, т.10 ДП/, справка куфар /л.44-л.45, т.10 ДП/, справка хотел Вега /л, 47-л.49, т.10 ДП/, справки Градска мобилност /л.66-л.91, т.10 ДП/, медицински документи на Н. /л.102-л.110, т.10 ДП/. Също така съдът се е позовал и на в том 11 от ДП - справка от Теленор с приложен към нея оптичен носител /л.31/, справка от Мтел /л.33/, писмо до БТК /л.83/, справка от Виваком /л.84/ с оптичен носител, справка от Виваком с оптичен носител /л.85/, писмо до Мтел /л.87/, справка от Мтел /л.88/, справка от Теленор от 23.03.2015 г. с приложен оптичен носител, писмо до Виваком /л.91/, справка от Виваком /л.93/, справка от Виваком с оптичен носител /л.95/, справка от Теленор /л.97/, справка от Мтел с оптичен носител /л.99/, писмо до мобилните оператори, в това число Теленор, от 27.03.2015 г. за предоставяне на информация по чл.250а и следващите от ЗЕС /цялата комуникация на телефонни номера •••••••••• и ••••••••••, клетки, имей номера на апаратите, собственост /л. 101/, справка от Мтел /л.102/, справка Мтел /л.104/, справка от Виваком /л.106/, справка от Теленор от 28.03.2015 г. с подробна разпечатка и приложени 4 бр. файла /л.108/, справка от Теленор от 26.03.2015 г. с представена подробна разпечатка и приложени 2 бр. файла, касаеща телефонни номера •••••••••• и •••••••••• /л.112/, писмо до Теленор за предоставяне на оптичен носител на картата на покритие на посочени мобилни клетки /л.113/, справка от Теленор от 31.03.2015 г. за представена карта на покритие на клетки /л.116/, писмо до Теленор от 07.04, 2015 г. за предоставяне на карта на покритие на мобилни клетки /л.124/, справка от Теленор от 07.04.2015 г. за карта на клетки /л.125/, протокол за разпечатване на хартиен носител на справка от мобилен оператор Теленор, предоставена на диск /л.1-л.117, т.12 ДП/, карти на покритие на мобилни клетки /л.118-л.125, т.12 ДП/, Окръжно с рег.№11938-р-6228/30, 03.2015 г., с приложен снимков материал /л.1, т.13 ДП/, снимки /л.8-л.11, т.13 ДП/, справки от Турски авиолинии /л.1-л.76, т.14 ДП/, документи от Британско училище /л.77-л.93, т.14 ДП/, документи от сектор Миграция /л.151-л.165, т.14 ДП/, справка за пътувания /л.166, т.14 ДП/, справки от Агенция по вписвания /т.15 ДП/, справки от български банки /т.16 ДП/, материали по съдебна поръчка до Руската Федерация /т.24 –т.31 ДП/, 2 броя графици за м. февруари 2015 г., заверени от “С и С Георги Цанков“ ЕООД, обект „Шел Юг“ материалите от съдебна фаза, отговор от Руската федерация на съдебна поръчка, /л.5330 и следващите, т.9 СФ/. Фактическата обстановка относима към направените от СГС правни изводи първата инстанция е обосновала и със СМЕ на труп № 223/2015 г., петорна СМЕ по ДП 513 ЗМК 86/15 г. по описа на СДВР, биологичните експертизи, КСПЕ, ботаническа експертиза, компютърно-техническа експертиза, техническа експертиза, ДНК експертизи, ДНК експертизи на веществени доказателства, физикохимична експертиза, токсикохимична експертиза, графическа експертиза, компютърно-техническа експертиза, веществените доказателства, налични по делото, съобразно приложения опис, ВДС изготвени въз основа на законно разрешени СРС. Въз основа на посочените доказателства, задълбочено анализирани от съдебния състав в първата инстанция е приела следната относима към предмета на делото фактическа обстановка: Подс.Г. В. К. пребивавал в РБългария от 2004 г., като впоследствие придобил и статут на постоянно пребиваващ чужденец, като основанието за получаване на този статут била извършена пряка инвестиция в страната, а именно съгласно ф.д. № 7299/02.07.2004 г. на СГС, в страната е била регистрирана фирма „ЧУК И ГЕК“ ЕООД с капитал 410 000 лева и едноличен собственик Г. В. К.. Подс.К. живеел в гр.•••, кв.•••, ул.„•••“№ ••, вх.•, ет.•, ап.•. Същият притежавал и други имоти в гр.София и един апартамент в гр.Приморско. Към инкриминираният период подс.К. заедно със семейството си разполагал и с жилище в Северен Кипър, гр. Гирне /Кирения/ •••, ж.к.„•••“, бл.•, ап.•. Към същия период бил женен за В. В. /вече разведени/ и имал дете от брака с нея – момиче К..Св. В. имала дете и от предишен брак – момиче Е.. Руската гражданка А. В. Л. и частният обвинител В. П. също руски гражданин, с висше медицинско образование и дългогодишна практика като лекар анестезиолог в детска болница и от 2007 г. оглавявал Агенцията за управление на здравните заведения в Пермска област. През 2008 г. двамата започнали връзка, която с времето прераснала в семейно съжителство, а в последствие сключили и брак. От тази връзка се родило детето Н. В. П., роден на ••••••••г. в Руската Федерация. По време на съжителството си А. Л. и В. П. закупили първо двустаен апартамент в гр.Перм, Русия, който бил записан на името на А. Л.. След това построили къща в същия град, която отново била записана на нейно име. А. Л. не работела след раждането и се грижела за домакинството и за детето им Н.. В. П. приел като собственик на имота да фигурира именно жена му. Майката на А. Л. живеела в отдалечен район от гр.Перм. Тя посетила дъщеря си само веднъж след раждането на Н. по време, когато семейството вече обитавало построената къща. В периода 2011 г. -2012 г., т.е. след раждането на Н., семейството било на почивка в Северен Кипър.Решили да се поинтересуват от пазара на имоти там с идеята да закупят апартамент за себе си за семейството. В руски сайт П. се запознал с публикувана от подс. Г. К. обява за продажба на имоти в Северен Кипър. Чрез свой познат П. се свързал по телефона с подс.К..По-късно заедно с А. Л. посетили Северен Кипър, където били посрещнати от подс.К. и съпругата му, която към онзи момент била св. В. В., която им се представила като агент по недвижими имоти. Подс.К. и св.В. се ангажирали и започнали да посредничат при избора и закупуването на апартамент за П. и Л. като предложили да разгледат няколко имота, включително апартамент в комплекс, в който подс.К. и В. притежавали апартамент – ж.к.„•••“. След завръщането си в Перм П. и Л. поддържали връзка с подс.К. и съпругата му към онзи момент – В. В..Подсъдимият и съпругата му изпращали информация на П.и по електронен път относно продажбите на имоти. Към този момент В. П. и А. Л. били решили да закупят за себе си апартамент в Северен Кипър.Нямали намерение и да правят други инвестиции в недвижими имоти в Кипър. В началото на 2013 г. св.П. и съпругата му Л. закупили жилището в жилищен комплекс„•••“, бл.•, ап.•, •••, Северен Кипър.Така станали съседи с подс.К. и св.В. В.. Апартаментът отново официално бил записан на името на А. Л.. През м.август 2013 г. В. П. и А. Л. сключили граждански брак, за което е издадено свидетелство за брак. Междувременно П. и Л. обсъдили и взели решение А. да се премести в Северен Кипър заедно с детето им Н.. Поради служебните си ангажименти П. не можел да живее постоянно там и решили, че той ще ходи там винаги, когато има възможност. Придобитият имот дал възможност съпругата и детето на св.П. да заживеят в Кипър и през м.септември 2013 г. А. Л. и Н. вече били в Северен Кипър.Свидетелят В. П. често ги посещавал, като носел парични суми в лимит, позволен от закона и ги предоставял на Л.. Двете семейства- на подс.К. и В. В.от една страна и А. Л. и В. П. си общували често и си станали близки. Подс.К., започнал активно да предлага на св.В. П. да инвестира паричните си средства в Северен Кипър в закупуване на земя, строителство с мотив, че това било недооценен актив в международен план. По това време В. В. работела във фирма „Еврокост" като мениджър продажби. Заедно със съпруга си към онзи момент - подс.К., поканили П. на презентация на сгради и проекти, които фирмата реализира. Подс.Г. К. предложил на св.В. П. да инвестира в проект за строителство на жилищна сграда - блок с 20 апартамента, в който проект да участват В. П. и А. Л., Г. К. и В. В. и трето семейство живущо в Кипър. Тъй като А. Л. имала юридическо образование, оформянето на договора за уреждането на отношенията било възложено на нея. Подс.К. показал на П. продаваща се земя в гр.Кирения, Северен Кипър, върху която следвало да бъде изграден жилищния комплекс. В тази връзка подс.К. предложил на св. П. да заплати сумата от 60 000 евро като дял в бъдещия инвестиционен проект. Подс.К. завел П. и в компанията „Еврокост“, в която св.В. работила като мениджър продажби и която компания следвало да проектира жилищата в уговорения проект, за среща с представения като собственик на същата - израелския гражданин Ф.. В. П. заплатил сумата от 60 000 евро. Една част от сумата дал на подс.К. в кеш, а друга превел по банков път по сметка на подс.К., като дял в инвестиционния проект в посочената компания. За тази сума не бил съставен договор, но подс.К. заявил, че след подготовката на всички документи по закупуването на имота, ще предостави такъв на А. Л.. При последващо посещение на П. в Северен Кипър, подс.К. му казал, че е закупил земята, но акт за собственост и всички отчети в последствие ще представи на А. Л., а третото семейство, което първоначално заявило участие в инвестиционния проект се отказало от общите намерения и само В. П. и Г. К. останали инвеститори с дял в този проект. При последващите си посещения при семейството си в Северен Кипър през м.януари на 2014 г., П. видял как върху замята, за която бил платил сумата, се изгражда строеж. Подс.Г. К. и В. В. му посочили, че в тази сграда апартаменти с №№ 1, 7, 14, 17 са негова собственост.Документ за собственост обаче П. не получил.Не видял и не получил документи за земята, строящата се сграда и такива, съпътстващи строежа и целия инвестиционен проект. При поставянето от негова страна на този въпрос подс..К. му отговарял, че такива били правилата в Северен Кипър - първоначално се заявявало намерение за закупуване чрез превеждане на сумата, а в последствие след около 18 месеца се издавали и документи. Тъй като виждал, че има някаква реализация на средствата, които вложил, а и семейството му се чувствало добре в Северен Кипър, П. по предложение на Г. К. решил да се включи с участие и в друг проект. Подс.К. завел П. до района на Алсанджак и му показал земя в близост до плажа, която бил набелязал за закупуване. Отново предложил на П. съвместно участие. Тъй като св.П. имал намерение да се премести в Северен Кипър при семейството си и към онзи момент бил решил да продаде къщата си в гр.Перм, Русия, която била голяма за него.Заедно с А. Л. продали имота в гр.Перм- Русия за сумата от 328 600 евро. За да участва в покупката и на земята, показана му от К. в Северен Кипър, той заплатил в полза на Г. К. сумата от 125 257 британски паунда, която сума е била от продажбата на къщата в гр.Перм. Изискуемата парична сума била в голям размер и възникнали затруднения с превода на сумите от Русия към Северен Кипър в руската банка, която изисквала документ, обективиращ сделката, поради което бил изготвен фиктивен договор между В. В. и А. Л. с клауза, че А. Л. ще закупи имот в Северен Кипър, след което паричната сума от продажбата на къщата в гр.Перм следвало да постъпи в сметка на В. В. в Северен Кипър, като евентуален продавач на имота там. Една част от парите, поискани от подс.К. за втория инвестиционен проект били налични в банкова сметка на А. Л. – 73 794 британски паунда. Тя ги превела на В. В. в банка в Северен Кипър, а друга част от сумата в размер на 328 600 евро А. Л. превела от гр.Перм на 05.06.2014 г. по сметка на В. В. в „Т GARANTI BANK“ в Северен Кипър, като този превод станал със знанието и одобрението на П. и в негово присъствие. За тази сума подс.К. в последствие изписал собственоръчно на лист хартия формат А 4, че я е получил от П. и дал листа на П. като документ, уреждащ техните финансови отношения. За своето участие в този проект подс.К. бил заплатил сумата от 13 343 британски паунда. Известно време след това подс.К. предложил на П. трети инвестиционен проект за покупка на земя и последващо строителство в м. Ешилтепе. Земята струвала 346 500 британски паунда, от които 259 701 паунда заплатил П., а с 86 799 паунда взел участие подс.К.. За нито един от трите инвестиционни проекта, за които В. П. бил инвестирал, не получил от подс.К. официален документ, обективиращ негова собственост на територията на Северен Кипър. Подс.К. казвал, че в последствие ще бъде предоставен такъв на А. Л. и В. П. му се доверявал.Отношенията между двете семейства останали приятелски.Когато А. Л. била в гр.Перм във връзка с продажбата на семейния имот на 05.06.2014 г., детето Н. П. било оставено на грижите на семейството на подс.К. и неговата съпругата му към онзи момент - В. В.. Докато била в гр. Перм, Русия, А. Л. казала на П., че би желала да пътува заедно с детето им през месеците юли и август 2014 г. за България. За целта А. Л. посетила Българското посолство в Москва като това станало със съдействието на подсъдимия К., който о преди това уговорил с негов братовчед Б. З. да посрещне А. Л. в Москва и да и съдейства. Тя подала заявления и получила туристически визи за нея и детето Н. П. за посещение в Р.България като бащата В. П. предоставил необходимото за това съгласие за малолетното дето да бъде издадена визата. Съпругата и детето на частния обвинител А. и Н. получили визи с цел туризъм за Република България.На 13.06.2014 г. А. Л. отлетяла обратно за Северен Кипър. При този полет А. Л. пътувала с куфар марка „Самсонайт“, модел „Файърлайт“, зелен на цвят, от външната задна страна на куфара долу в дясно със залепен хартиен стикер с бар код, цифри "ТК 628515” и надпис на латиница на пътника "Л.". Моделът бил произведен в Белгия през 2014 г. и от 27.02.2014 г. се разпространявал на територията на Руската федерация. Куфарът бил закупен от Л. в Руската федерация и бил от полипропилен с кевлар плитка, водоустойчив, но не и водонепромокаем. Същият бил с артикулен № U72214001 и производствен № 40231286 48574 1724 1HUU. Артикулният номер бил уникален, отнасял се за конкретна вещ/куфар/. След като Л. отпътувала, на 15.06.2014 г. П. се опитал да се чуе с нея, за да разбере как е минало пътуването, но тя му заявила, че няма време да разговаря. На 16.06.2014 г. А. Л. се обадила от Северен Кипър на съпруга си В. П. и неочаквано за него му съобщила, че повече не желе да общува с него по никакъв начин и техните отношения били приключили. За времето от 17 юни до 26 юни 2014 г., Л. и П. разменили кореспонденция по ел. поща, в която тя му съобщила, че няма да пречи на срещите му с детето, упрекнала го е, че не бил забелязал, че детето има здравословен проблем. П. не смятал така, тъй като детето било преглеждано периодично от известни медицински специалисти.Единственият здравословен проблем бил този свързан с това, че детето Н. освен стъпвало на пръсти, вместо на цяло ходило. Кореспонденцията им станало реч и за инвестираните от П. пари в проектите в Кипър.А. Л. уверявала П., че не е нужно да се безпокои за инвестираните пари, тъй като същите „не са били в нейното портмоне“ или сметка, а са били вложени в сделка, поради и което няма какво да делят към този момент. Заявила, че ако той не й вярва да попита К. и В.. В отделно писмо заявила, че е решила да не пътува в България, тъй като й е скъпо към този момент. При тази кореспонденция П. уведомил Л., че желае да пътува до Кипър и за да поговорят, но тя заявила, че това не е необходимо и не смята да се вижда с него дори и дойде. След 26.06.2014 г. между П. и Л. била прекъсната всякаква връзка. П. се опитал да се свърже с нея и Н., но опитите му останали безуспешни. Той дори отишъл до Северен Кипър, но при съобщаването за този факт, получил съобщение от Л., че заминава на почивка и не може да се срещне с него. Подс.К. и В. В. от своя страна започнали да поднасят невярна информация на П. за А. Л. и детето. Подс.К. му заявил, че Л. си има приятел - млад турчин, с когото поддържа контакти и с когото е заминала, че Л. и детето били забелязани на летището в Истанбул, придружавани от млад мъж.Свидетелят П. не спирал да звъни до Северен Кипър.Разговарял и с В., която го уверявала, че А. Л. и детето са се върнали и са там, че ги вижда редовно по двора или басейна и че всичко е наред. Тази информация не била истина.Още на 13.07.2014 г. А. Л. и Н., заедно с подс.К. и неговите дъщери К. и Е., отпътували от Северен Кипър и дошли да живеят в България.През втората половина на м.юли 2014 г. П. разбрал от В., че подс.К. и дъщерите им са в България, но по отношение на А. Л. и Н. било поддържано заблуждението като му се давала невярна информация, че са останали и живеят в Северен Кипър. Така св.П. загубил контакт с тях и нямал такъв. П. продължил да поддържа контакт с подс.К., който го разубеждавал че не се налага да обяви А. и Н. за издирване. Убеждавал го, че когато Л. свърши парите ще се върне при него. П. нямал никакъв контакт с жена си и детето, се надявал и но разчитал на обещанието, дадено му от Л., че няма да му пречи да вижда малкия Н.. През това време до като П. издирвал А. и Н. и се тревожил, подс.К. започнал да убеждава А. Л., че е добре да се установи в България. Провеждал с нея целенасочени разговори и я убеждавал в предимството да живее в Р.България.Обяснявал и за обучението на децата, за по-добрия климат и лекарски грижи за детето. Малкият Н. имал здравословен проблем изразяващ се в къси сухожилия на двете крачета, поради което ходел на пръсти.Говорил и, че тук децата могат да ходят на летни лагери, на тенис.Обещали, че с децата си ще се установи в България.Подс.К. целял А. да смени местоживеенето си, като по този начин да не се сети за направените от съпруга и инвестиции в раз за да препятства последващи претенции към инвестициите в Кипър.Очевидно тя го послушала и на 13.07.2014 г. в 09.03 ч. през ГКПП Аерогара „София“ А. Л. и Н. П., влезли в РБългария с полет на Турските авиолинии - ТК 1027. Със същия полет ги придружавал подс.К. заедно с дъщеря му К. К.а и Е.. Междувременно А. Л. се свързала с бившия си съпруг В. В. - юрист по образование, с молба започване на бракоразводно дело за разтрогване на брака й с В. П.. След пристигането си в РБългария упълномощила с пълномощно от 23.07.2014 г., заверено от консула в Посолството на Руската федерация в Р.България Р. М. да я представлява пред съда. Това дало възможност без Л. да се е явила пред съда в Руската федерация и св. П. да е бъде известен, с решение от 19.09.2014 г. бракът им бил прекратен и Л. съобщила това обстоятелство на подс.К.. След като пристигнали в Р.България подс.К. настанил А. Л. и детенцето Н. в дома си в гр.•••, ул."•••"№••, вх.•, ет.•, ап.•, където двамата останали да живеят до м.септември 2014 г. По молба на подс.К. св.Д. Д. - брокер на недвижими имоти и приятел на подс.К., намерил жилище, което се отдавало под наем и било в близост до дома на К. в кв."•••" на ул.„•••" №••, ет.•, ап.•. В края на м.септември 2014 г. подс.К. и А. Л. се срещнали със свид.В. А. - собственик на апартамента.Пред свидетелката се представили като семейство, което желаело да наеме апартамента, в който следвало да живеят А. Л. и Н. П.. Лично подс.К. подписал договор за наем със собственичката за 400 евро наем на месец. Подсодсъдимият предоставил за ползване от А. Л. лекия си автомобил „Тойота Айго" с рег.№ ••••••••, както и СИМ карта с № •••••••••• на мобилния оператор „Теленор", която тя поставила в телефона си.Към този момент Г. К. ползвал СИМ карта с № •••••••••• на мобилния оператор „Теленор" на територията на Р.България. Подс.К. предложил и след като А. приела записал Н. на тенис в клуб „Малееви", където тренирала и неговата дъщеря. На 13.07.2014 г. заедно с А. Л. отишли на тенис корта и той лично заплатил сумата от 2436 лв. за летни лагери, която включва такси на децата Е. – дъщеря на В., такса на К. К.а и такса на Н. П.. В края на м.август дъщерята на В. Е. се върнала в Северен Кипър при майка си.Подс.К. записал К. К.а в „Британско училище - София“ находящо се на ул.“Екатерина Ненчева" №1, кв."Витоша“. На 07.10.2014 г. А. Л. записала в същото училище Н. П. като ученик подготвителна група. Тя заплатила в брой годишната такса за обучението му и ежедневно го водила на училище, а в 15.30 часа го вземала от там. През м.декември 2014 г. А. Л. записала Н. и на плуване на басейн „Дианабад" с треньор свид.Н.й Е.. Били уговорени по три посещения на седмица за 17.00 часа. Подс.К. запознал А. Л. със св.И. О.- негова добра позната от 2006 г.Отношенията между тях били приятелски, били приятели, контактували често, имали си доверие, оказвали си подкрепа Св.О. се ползвала с голямо доверие от подс.К.. С негово пълномощно и управлявала голяма част от имотите на подсъдимия и тези на семейството му. Двамата имали редовна комуникация като св.О. ползвала следните телефонни номера при контактите си с подс.К.: •••••••••• и ••••••••••. В същото това време до като А. и подс.К. се намирали в България св.П., който не успявал да открие жена си и детето си поради това решил да се разведе с А. Л..Той не знаел и не подозирал, че без негово знание и съгласие тя вече била предприела действия, за да се разведе. Имало дори решение на съда в Русия за техния развод. През ноември 2014г. между св.П. и подс.К. се осъществил контакт като последният казал че се намира в България.В последващи разговори П. изявил желание да говорят отново за инвестиции, но този път в България.Обещал на св.П. да измисли нещо. На 01.11.2014 г.св.П. пристигнал в Р.България.Подс.К. го посрещнал и настанил бил посрещнат в хотел „Вега".Подс.К. предложил на П. за сумата от 80 000 евро апартамент за продажба, който се намирал в гр.•••, бул."•••" №••, вх.•, ап.••. На 03.11.2014 г. бил подписан договор за покупко-продажба на посочения апартамент между страни: продавач Г. К. и купувач В. П.. Договорът не бил нотариално заверен, като подсъдимият заявил, че това било достатъчно, което било прието с доверие от П., тъй като и в Руската федерация такава не била необходима.В България подс.К. си открил нова банкова сметка, чийто номер изпратил на П. в гр.Перм. На 20.11.2014 г. П. превел за направената покупка сумата от 80 000 евро на подс.К. по банковата му сметка след одобрението от обслужващата го банка в Русия и представения договор за покупко-продажба. В. П. идвал в България и в периода 24-25 декември 2014 г. - около новогодишните празници, в София била и В. В.. В последствие В. заминала за Кипър заедно с дъщеря им К..К. лично отписал К. от училището, в което учила. След м.юли 2014 г.когато с А. Л. дошли в България тримата с детето Н. предприели редица пътувания.Така посетили гр.Сандански, м.Рупите, гр.Пловдив, гр.Приморско, гр.Созопол и гр. Бургас и гр.Велико Търново. А. Л. имала изключително ограничени контакти.Освен с подс.К. имала контакти само с ограничен кръг лица приятели на подс.К.и. Детето Н. страдало от заболяване на крачетата- скъсани ахилесови сухожилия на двата крака.По този повод на 25.12.2014 г. А. Л. по препоръка на свид.Г. – лекар го записала на рехабилитация в болница „Пирогов“ при детския кинезитерапевт свид.Л. И.. Посещенията при д-р И. ставали три пъти седмично. А. Л. водела сама детето на рехабилитация, като винаги преди уговорения час се обаждала за потвърждение. Обаждала се и при промяна на часа за прегледа.Детето и А. живеели спокойно и се занимавали с обикновените ежедневни грижи свързани с училището, тренировките и рехабилитацията.Така на 02.02.2015 г. Л. заплатила сумата от 2330 евро за втория учебен срок в „Британското училище - София" за Н., където той следвало да продължи образованието си. Заплатила и такса за организираното от „Британското училище - София" ски училище, която била в размер на 290 лева и следвало да се проведе на Витоша в периода от 09–13 февруари 2015г. След като вече се установила в България и успялата да подреди живота си по описания по-горе начин А. на 07.01.2015 г. написала в електронно писмо до майка си О. Л., която живее в Русия, район отдалечен от гр.Перм, че Н. се чувства много добре. Споделила, че част от нейните обекти в Северен Кипър били в стадий на продажба и парите, които ще получи от там ще й бъдат преведени в софийска банка. В този период А. Л. започнала да се интересува по-настоятелно пред подс.К. относно реализирането на сделките с нейните имоти в Северен Кипър и очакваните от там финансови постъпления и средства, визата й изтичала, освен това имала нужда от средства.На подс.К. му е било известно, че огромна част от парите, които е получил със съпругата си за въпросните „инвестиции“, са дошли формално от Л. и тя е тази, която би могла да ги претендира официално. Знаел за влошените й отношения с П., за тяхната раздяла, развод и за липсата на контакт. Наясно е и че за П. би представлявало трудност да докаже финансовите си претенции. Поради тези обстоятелства, той решил да предприеме действия, с които да облагодетелства себе си и семейството си с получените парични средства от от В. П..Подсъдимият бил наясно за размера на получените парични средства и начина на тяхното получаване, както и че П. не може да докаже реално плащане на всички средства, които вложил в инвестиции в недвижимости в Кипър и в България. В изпълнение на тези свои намерения подс.К. по неустановен по делото начин убедил А. Л. да се премести отново в дома му в гр.••• на ул."•••" заедно с детето Н.. Подсъдимият пренесъл личните им вещи. След това на 05.02.2015 г. около 19.00 часа се срещнал с наемодателката В. А..Върнал ключовете от апартамента и й обяснил, че А. Л. е напуснала без предупреждение и обяснение и си е заминала. Подсъдимият разпространил на своето обкръжение - предимно тези, които познавали А. измислената от него версия за нейното напускане на квартирата. През това време А. Л. и детето Н. били в дома му на ул.“•••“.Комуникирали както лично, така и по телефона. Първостепенният съд е проследил според доказателствата приложени по делото контактите на майката на детето от 02.02.2015г. до момента 08-09 февруари 2015г.в това число и телефонните контакти с К., както следва: На 02.02.2015 г. Л. била видяна в района на „Британското училище – София“ от свид.Г.. Н а 05.02.2015 г. между подс.К. и Л. три пъти била осъществена комуникация по мобилните телефони и телефоните се позиционират в София. -На 06.02.2015 г. е имало нова комуникация по телефон между двамата, като подс.К. бил отново активната страна. -На 06.02.2015г. /петък/ детето Н. било на училище. След това Л. взела детето и в шкафчето, което ползвало то в училището, останала личната му раница с лични вещи, с бутилка вода, детските му обувки, спортна блуза, долнище на анцуг, които в последствие с протокол за доброволно предаване са предадени по делото. -На 07.02.2015 г. между подс.К. и Л. били проведени два разговора. -На 08.02.2015 г. детето Н. имал записан час за рехабилитация и около 13.00 ч. А. Л. го завела при д-р И. в "Пирогов". След като била извършена рехабилитационната процедура на детето Н., Л. уговорила с д-р И. следващия час за 11.02.2015 г. в 18.30 ч. и напуснали кабинета в „Пирогов". -На 08.02.2015 г. в 13.08 ч. бил проведен телефонен разговор между А. Л. и подс.К., като по това време тя и детето Н. се намирали в района на болница "Пирогов" на бул."Цар Борис III“, след което А. Л. и детето Н. се придвижили с лекия автомобил, който от Л. ползвала - „Тойота" Айго"/собственост на подсъдимия К./, по бул."П.Славейков", бул."България", х-л „Хемус“, Химикотехнологичен факултет на СУ при Софийската семинария и пристигнали в дома на подс.К. на ул."•••" №15. Там А. Л. оставила някои свои лични вещи и мобилния си телефон с поставена СИМ карта/собственост на подс.К./ с номер ••••••••••. Около 13.33 ч. подс.К. качил А. Л. и детето Н. в автомобила си Фолксваген „Поло Крос " с peг № •••••••• и потеглил в посока гр.Приморско, като движението се осъществило по автомагистрала „Тракия“. Първо спрели на бензиностанция ОМВ обект 1133, гр. София, бул."Самоковско шосе", където детето Н. бил забелязан от свид.П.а. Втори път спрели на бензиностанция „Шел ЮГ” при гр. Пазарджик, където Л. и детето били забелязани от свид. И. - служител на фирмата. Подс.К. не слязъл от колата, а ги изчакал в нея. Автомобилът бил паркиран на паркинга на бензиностанцията. След това продължили към Черноморието. В 18.17 ч. лекият автомобил на подс.К. „Фолксваген“ Поло Крос с рег. № •••••••• бил засечен от камера на АПИ на републикански път II-99 /15.986 км/ в посока гр.Созопол. В 18.32 ч. лекият автомобил на подс.К. „Фолксваген“ Поло Крос с рег. № •••••••• бил засечен от камера на АПИ на републикански път 11-99 /42.636 км/ в посока гр.Китен. Около 19.01 ч. на 08.02.2015 г. подс.К. пристигнал в района на гр.Приморско заедно с А. Л. и детето Н., като в този район подсъдимият останал до 19.50 ч. След това предприел връщане в посока гр.София, но без А. Л., а само с детето Н.. Последвало връщане от гр.Приморско в гр.София, като в автомобила били единствено подс.К. и детето Н.. На 02.03.2015 г. при разходка в местността „Китка“, резерват „Ропотамо“, гр.Приморско граждани открили човешки останки и част от облекло. Било образувано наказателно производство по описа на ОП – Бругас. Чрез ДНК експертиза било установено, че намерените човешки останки са на А. Л. - майката на Н.. СГС е приел следните факти относно начина на причиняване на смъртта на детето, мястото и последващите му действия: Приел е, че подс.К. се е върнал с в София и останал сам с детенцето Н. .На неустановено място но в гр.София е предприел на действия по неговото умъртвяване. Като механизъм на умъртвяване са приети следните действия на подсъдимия: притискане с едната ръка шията на детето Н., а с другата си ръка подсъдимия частично запушил носните дихателни отвори - ноздрите на детето, като по този начин го задушил и му причинил механична асфикция.В резултат на асфикцията настъпила смъртта на детето Н.. Първоинстанционният съд отново позовавайки се на събраните в хода на ДП и на съдебното следствие писмени, гласни доказателства, ВДС и веществените доказателства иззети от мястото където е намерен трупа на детенцето, СМЕ, ДНК експертиза е приел, че подс.К. свалил дрехите на умъртвеното дете, повил го със синя хавлиена кърпа с флорални мотиви и го поставил в куфар "Самсонайт", зелен на цвят, собственост на майка му А. Л.. На 08.02.2015 г. подс.К. влязъл в 23.48 ч. в дома си в гр.София, ул.„•••“ № ••, вх.•, ет.•, и деактивирал алармената система. На 09.02.2015 г. в 05.17 ч. сутринта било регистрирано първото излизане от апартамента на подс.К.. В 06.41 ч. било отчетено съответното влизане. В 07.34 ч. последвало ново излизане от апартамента до 08.44 часа. В 08.02 ч. лекият автомобил „Фолксваген“ Поло Крос с рег. № •••••••• на подс.К. бил засечен от камера на АПИ на републикански път 11- 82 /72.524 км/ в посока Долни Пасарел. В 08.11 ч. от камера на АПИ на републикански път И-82 /72.524 км/ в посока Кокаляне. Подс.К. решил да отиде и да огледа района, за да избере място, на което да се освободи от тялото на детето Н. по-късно същия ден. В 08.44 ч., след прибирането му от Долни Пасарел, било регистрирано ново излизане от апартамента в 09.53 ч., когато подсъдимият отново напуснал жилището, придвижвайки се по маршрут: 10.01 ч. клетка Гара Пионер, ул.“Н. Габровски“ - 10.01 ч. клетка Химически факултет - 10.02 ч. ул.“Бабуна планина“ - 10.03 ч. ж.к. „Яворов“ - 10.04 ч. ул.“Черковна“ - 10.32 ч. ж.к. „Яворов“ - 10.33 ч. Химически факултет. В 10.40 ч. било регистрирано поредното влизане в апартамента до 10.57 ч., когато излиза. На 09.02.2015 г. в 11.30 ч. подс.К. посетил свид.Й. - лекар дентална медицина, за стоматологична процедура. Споделил, че го боли китката на дясната ръка, като заявил, че е контузил същата. Часът за посещението при стоматолога бил записан като такъв извън работното време на стоматолога в тази клиника и то по настояване на пациента. На 09.02.2015г. след 12.00 ч. подс.К. посетил свид.И. О.. Казал й, че се прибира в Северен Кипър и оставил учебници на децата си. Казал също, че А. Л. си била заминала с детето и вече я нямало. Свид. О. разлистила един от учебниците и в него установила оригиналния акт за раждане на детето Н. и го попитала защо този документ е вътре в един от учебниците. Подс.К. заявил, че не може да каже нищо и го взел. Подсъдимият оставил на свид.О. и няколко рисунки с надпис върху тях „Н.”, документи от британското училище и болница” Токуда", както и рецепта от д-р А. за А. Л., които са предадени от нея с протокол по делото. По инициатива на подс.К. след това свид.О. се обадила на свид.К. К. и от името на подсъдимия го поканила в ресторант в кв."Бояна". В последствие при тях дошъл и свид. В. К., който извършвал дизайнерски услуги за подс.К.. К. останал за малко и си тръгнал. Свид. К. също си тръгнал, като се прибрал у дома си около 22.00 ч. По време на тази среща, лицата употребили алкохол в неустановено количество. По време на това събиране подс.К. излизал от ресторанта за около един час и после се върнал. В момента, в който свид. К. си тръгнал, а подсъдимият бил излязъл от ресторанта, свид.О. се обадила на свид.Г. и я помолила да дойде да я вземе от там. Свид.Г. тръгнала с такси. Преди да стигне ресторанта, свид.О. отново й се обадила и й казала, че не е необходимо, като се разбрали да се чакат в района на бул.„Сливница“ и ул.„Опълченска“, тъй като подс.К. искал да се види със свид.К. и свид.О. и подс.К. се били насочили с управлявания от подсъдимия негов личен л.а. „Тойота“ към дома на свид.К.. Подс.К. се видял за около 5 минути със свид.К., като подсъдимият информирал свидетеля, че си заминава, след което си тръгнал. Междувременно свид.Г. се присъединила към тях и тримата с лекия автомобил се отправили към кв.„Хаджи Д.“, където оставили свид.О.. Тъй като подс.К. бил употребил алкохол, по желание на свид. Г. била оставена в същия район, от където била взета и се прибрала в къщи, като ползвала градски транспорт. На 09.02.2015 г. от 21.19 ч. до 23.32 ч. свид.О. се намирала в кв.„Хаджи Д.“, т.е. района си по местоживеене. В този интервал от време тя провела четири разговора с подс.К., както следва: в 21.51 ч. с продължителност 86 секунди, в 22.15 ч. с продължителност 23 секунди, в 23.02 ч. с продължителност 134 секунди и в 23.18 ч. с продължителност 25 секунди, като това бил и последният разговор с него за деня. След раздялата си със свидетелките О. и Г.-Д.а, подс.К. се отправил с лекия си автомобил към в дома си на ул.„•••“. В 21.59 ч. се прибрал, взел куфара „Самсонайт“, в който бил поставил трупа на умъртвеното от него дете Н.. В 22.09 ч. подс.К. активирал алармената система на жилището си, натоварил куфара с трупа на детето Н. в лекия си автомобил. Около 22.15 ч. на 09.02.2015 г. подс.К. потеглил с лекия си автомобил „Фолксваген Поло Крос " с peг. № •••••••• в посока „Симеоновско шосе" - „Студентски град" - „Малинова Долина" - с.Кокаляне, където пристигнал около 22.39 ч., като преминал покрай р-т „Златна рибка“ в 22.41 ч., след това около 22.51 ч. р-т„Шефе" в Долни Пасарел и отново посока с.Кокаляне. Около 22.51 ч. при бент „Кокаляне" паркирал автомобила, взел куфара с трупа на детето Н., преминал по въжения мост и изхвърлил куфара във водата при бент "Кокаляне“ на язовир „Искър“, където се задържал до 23.06 ч., провел разговор по мобилния си телефон с братовчед си в Русия - Б. З. и след това си тръгнал по обратния маршрут. В клетките на с.Кокаляне и с.Долни Пасарел подс.К. провел разговори и с телефона на В. В. в Кипър. В 23.18 ч. бил регистриран изходящ разговор от телефона на подс.К. към телефона на свид.И. О. с клетка бул. "Симеоновско шосе". В 23.20 ч. подс.К. влязъл в жилището си на ул.„•••“ и деактивирал алармената система. Не е установено нито едно от лицата - близки, познати или приятели на подс.К., да е разполагало с ПИН код, да е ползвало телефонния му апарат в този период, нито телефонният апарат и /или СИМ картата да са били обявени за изгубени, откраднати и пр. Също така няма данни за нито едно от цитираните лица да е знаело кода за активиране и деактивиране на алармената система в дома му, като семейството му - В. В., К. и Е. били в чужбина. На 10.02.2015 г. сутринта с полет на Турските авиолинии подс.К. напуснал пределите на България в посока Северен Кипър. На 20.03.2015 г. при случайна разходка сред природата свидетелите С. С. и М. Г. се натъкнали на изхвърления от подс.К. във водата куфар с намиращото се в него тяло на детето Н.. Куфарът се намирал в непосредствена близост до водата на източния бряг на яз.Пасарел. след като забелязали куфара, двамата свидетели се приближили до него и свид.С. отишъл и го придърпал към сушата, след това го отворил, използвайки комбинацията „000“. Видял човешки крак и синьо-бяла кърпа и веднага бил подаден сигнал до полицейските служители на пост до водоема. На 20.03.2015 г., в същия ден, бил извършен оглед на местопроизшествието, за което бил съставен протокол.Ръководейки се от данните отразени в протокола а оглед където е намерен куфара с трупа на детенцето се установява, че мястото на огледа обхващало земна повърхност, намираща се на източния бряг на водоема, на разстояние около 520 м по брега от въжен мост над водоема, в непосредствена близост до пътя София-Пасарел, точно срещу сградата на ресторант „Шефе“. Земната повърхност, върху която бил намерен куфара, била силно разкаляна и влажна, а на места и заснежена. По брега ясно личало оттичането на водата, образувала насипи. От сушата към водата се очертавали няколко ивици почва с различна влажност. На разстояние 22 м от водата се намерил зелен на цвят куфар с надпис „Samsonite“. При отваряне на капака, в куфара се намерил труп на дете - момче, без дрехи, на видима възраст около 5 години, завит в хавлия с флорални мотиви с бяло-син цвят. Кожата на ръцете, дланите и ходилата били силно деформирани и набръчкани от водата. Детето било прегънато в ембрионална поза, кожата му била с бледо розов цвят. По лицето, носа, устните и веждите се наблюдавала червена течна материя. По носа и дясното око се наблюдавал оток със зеленикав цвят. Лявата половина на лицето била силно деформирана. От страни на куфара се намерила лепка с бар код и надпис с числа и латински символи 0235628515 „ТК 628515“ „L.“. Куфарът бил описан като, , доста мокър“, а хавлията с флорални мотиви - бяло син цвят като „мокра“. Те, заедно с другите обекти, описани в протокола, били иззети. На 20.03.2015 г. нивото на водоема при бент „Кокаляне“ било спаднало драстично. В диапазона от 6.00 ч. до 15.00 ч. нивото на водата е паднало с 45 см. Установено е, че средно денонощните температури на въздуха в значимия период за района на с.Кокаляне са варирали от -7.6 до +9.0 градуса по Целзий. В по-голяма част от дните температурите са били в диапазона на -5 до +5 градуса. По отношение на водата на язовира, на неговата повърхност са били измерени температури от +0.4 до +3.5 градуса, като преимуществено температурите са били около +1, - 2 градуса, в по- ниските части на водоема температурите са били сравнително по-ниски от тези, които са измерени на повърхността. След 20.03.2015 г. за случая се появила информация в медиите. Свид.Л. и свид.О. се чули по телефона, тъй като и двамата смятали, че може да се касае за А. и Н.. В следващите дни свид.О. решила да се обърне към познат служител на МВР - Гранична полиция. При разговора си със свид.Д. С. тя споделила, че може би познава детето и майката, за които имала данни, че са заминали за Кипър през м.януари. На следващия ден тя дала на свид.С. снимков материал на Н.. За смъртта на бившата си съпруга и детето си В. П. научил от медиите в края на м.март 2015 г. Той се свързал с подс.К., който се намирал в Северен Кипър. Попитал го кога и къде за последен път е виждал А. Л. и детето и защо това се е случило в България. Подсъдимият заявил, че не знае нищо, но веднага ще замине за България, което не се случило. В началото на м.април 2015 г. свид.О. разговаряла за случая със свид.Д., който бил бивш служител на МВР и познавал подс.К.. Свид.О. поискала и свид.Д. да разговаря с подсъдимия. Това се осъществило по телефона на свид.О.. Свид.Д. убеждавал подс.К., че следва да дойде в България, където ще се докаже невинноста му, а и споделил пред него, че той / К./ не може да е извършил това. Подс.К. имал резервация за връщане в България на 20.03.2015 г. На 10.03.2015 г. билетът бил презаверен за 10.04.2015 г. На 31.03.2015 г. подс.К. трябвало да пътува на същата тази дата по направление Ерджан-Истанбул-София, но пътувал единствено от Ерджан до Истанбул, след което още същия ден се върнал обратно от Истанбул в Ерджан. Следващото пътуване до България следвало да стане на 05.04.2015 г., което не било реализирано, тъй като подс.К. се върнал от Истанбул в Ерджан. На 15.04.2015 г. подс.К. си купил билет за датата 18.04.2015 г. и пристигнал в България където в последствие бил задържан. При така установените факти и обстоятелства правилно СГС е приел, че обвинението е доказано по несъмнен начин и подсъдимият Г. К. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.116 ал.1т.4пр.2 във вр. счл.115 от НК тъй като в периода от 08.02.2015г. до около 23 часа на 09.02.2015г. в гр.София на неустановено място умишлено е умъртвил малолетния Н. П. П. роден на •• април ••••. в град Перм, Руска Федерация, което деяние подс.К. е извършил при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК-подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на това, което върши и е искал настъпването на обществено опасните последици от това деяние- искал е смъртта на малолетното детенце Н.. АС споделя становището на първата инстанция относно умишлено извършеното убийство с квалифициращ признак- лишаване от живот на малолетен.На първо място подсъдимият имал пълно знание за възрастта на детенцето.Съзнавал е, че то няма физически сили да окаже съпротива предвид ниската възраст и явното несъответствия в полза на подсъдимия във физическите сили на дееца и жертвата.АС е на становище, че начина, по който е действал като механизъм на лишаване от живот сочи на желание подсъдимият да причини смърт на жертвата си. СГС е коментирал психичното състояние на подсъдимия, което според изслушаната и приобщена Комплексна СППЕ подсъдимият е бил вменяем към момента на извършеното деяние независимо от констатираната зависимост от алкохола, която е в рамките на битовото пиене. АС изцяло изразява съгласие с така възприетата от СГС при второто разглеждане на делото фактическа обстановка като обективна, логична, последователна, обосновано от посочените по-горе в решението писмени и гласни доказателства, събрани и приобщени по делото с доказателствените средства според българския процесуален закон. На първо място АС намира за необходимо да отбележи, че при извършената служебна проверка не констатира процесуални нарушения както на ДП, така и в хода на съдебното производството пред СГС при повторното разглеждане на делото.Следва също да се отбележи, че Решение №339/06.08.2019г. по ВНОХД164/2019г. по описа на САС коментира допуснати съществени процесуални нарушения от състава на СГС по НОХД4680/2016г., свързани с ограничаване правото на защита и процесуалните права на подсъдимия именно: нарушено право на устен и писмен превод на ДП нарушено право на подсъдимия да устен и писмен право в съденото производство пред първата инстанция -нарушено право на справедлив процес и безпристрастен съд Въззивната инстанция в настоящия състав намира, че при повторното разглеждане на делото от друг състав СГС е съобразил констатациите в отменителното решение на САС и е изпълнил указанията, дадени в от по- горния съд относно гарантиране на процесуалните права не само на подсъдимия, а и на останалите страни при строго спазване на принципите на наказателния процес е нормите на НПК.В този смисъл въззивният съд дава отговор на оплакванията в жалбата на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения-такива не са установени, поради което жалбата в тази и част е неоснователна. По оплакванията в жалбите на подс.К.- лично от него и от защитниците му: Основното оплакване е за необоснованост на съдебния акт и незаконосъобразност.Защитата и подсъдимия поддържат теза за невиновност поради липса на авторство на деянието и твърдя, че Г. К. има алиби за времето когато убийството на детето е извършено.Твърди се също от самото начало на наказателния процес, че състоянието на трупа на детенцето Н. констатираните от СМЕ трупни изменения не отговарят посоченото от държавното обвинение време когато детето е било убито.Подсъдимият отрича авторството на деянието и възразява, че присъдата му се основава само на предположения и косвени доказателства. Във връзка с това основно оплакване АС извърши обстойна проверка на присъдата, постановена от СГС.Въззивната инстанция констатира изключително обстоен, пълен и адекватен анализ на всички доказателства по отделно и заедно.Анализирана е задълбочено цялата обширна по обем доказателствена съвкупност. СГС е положил на анализ най-напред гласните доказателства като е групирал свидетелските показания по доказателствен критерий- кои от свидетелите точно какви факти и обстоятелства установяват и е дал отговор кои от показанията кредитира и защо. Така АС споделя извода, че правилно са кредитирани показанията на св.Л. Л. /т. 12 л. 6393-6397 от СП/–съсед на подс.К. на ул.“•••“15, св. Д. Д./т.15 л.8025-8030 СП/- приятел на К., който го познава от 2004г. и му помагал да намери апартамент за А. и Н., св.Ю. Г./т.16 л.8019-821 от СП/- приятел на св.О., познат на К., св.В. Т./т.16. л.8124-8126 СП/, съсед и приятел на подсъдимия, който познавал и детенцето Н. и майката А..Показанията на тези свидететели установяват важни факти и обстоятелства свързани с пребиваването на подс.К. през 2014-2015г. в България, пребиваването на детенцето и майката А. включително и в дома на подсъдимия.Свидетелите излагат еднопосочни показания и непротиворечиви, съобщават един и същ телефон, който К. е ползвал през това време.Еднопосочни са гласните доказателства и по отношени на това имал ли е някой достъп до коза на СОТ инсталацията в дома на К.. АС приема за правили изводите, че следва да се кредитират показанията на св..В. А./ т.19 л.9693-9698СП / от ДП, като противоречията са били изчистени чрез прочитане на показанията и е прието, че те се дължат на отдалечеността във времето.АС напълно споделя становището на СГС, че показанията на тази свидетелка съвпадат като установени значими факти и обстоятелства с показанията на св.Д..Двамата свидетели са виждали А. Л. и детенцето Н., те са участвали и помагали на К. да и намери жилище, в което да живеят с Н..Тези свидетели дават важна информация по какъв начин жената с убитото дете е напуснала наетото от подс.К. жилище за нея. Правилно са кредитирани и показанията на св.В. К./т. 6 л.1690-1672 СП/ познат на подс.К., който се занимавал с дизайна на три апартамента, собственост на подс.К. и е бил поканен от подсъдимия в ресторант „Чинечита“ в кв.Бояна вечерта преди да отпътува за Кипър след убийството на малолетния Н.. Фактите свързани с пребиваване на тримата- подс.К., детенцето Н. и майката А. се допълват от показанията на св.Д. И./т.15 л.7649-7653 СП/- учителка на Н. в Британското училище и св.Н.й Е. –учител на убитото детенце по плуване и треньор.Тези свидетели установяват, че след 09.02.2015г. детенцето Н. не се появило в училище и на ски училище въпреки, че бил записан.Не се появявала и майката А. Л. В хода на ДП и съдебното следствие са събрани важни доказателства относно пътуванията на А. Л. с турските авиолинии и в тази насока освен предоставената писмена информация правилно СГС е кредитирал показанията на св. С. Г./т.10 л. 5881-5883 СП/, който работил в турските авиолини.Съпоставени и с писмените доказателства неговите показания свързани се установява, че системата работи на база“електронни билети“, в които се съдържат данни за името на пътника, самолетния билет и данните за багажа на пътника.По делото чрез справката от Турски авиолинии се установява, че майката на убитото детенце А. Л. за периода ноември 2014- март 2015г. не е пътувала извън пределите на Р.България и е била в страната.Следва и извода от останалите събрани гласни доказателства, че е пребивавала на двата адреса- при подс.К. и в апартамента на св.А. под наем нает от подс.К.. Въззината инстанция изпълнявайки задължението си сама да извърши анализ и преценка на доказателствата и да изгради собственото си убеждение относно авторството на деянието извършено от подсъдимия, счита за особено важно доказателство показанията на св.И. О. /т.10 л.5780-5877 СП/-близка приятелка на подс.Г. К., с която се познавали отдавна и имали много близки отношения и доверие помежду и тези на св.Д. С./т.10.л.5877-5880 СП/, който към онзи момент март 2015г. бил служител на „Гранична полиция“.Правилно показанията на двамата свидетели са кредитирани по отношение данните, които св. О. предоставила на св.С. знаейки, че е полицай, за снимката на намереното в куфара дете и неговата майка при описаните по-горе в мотивите обстоятелства. Правилно СГС е кредитирал показанията на тази свидетелка, прочетени по реда на чл.281 от НПК. СГС прецизно е анализирал данните от мобилния оператори и правилно е възприел като обективни данните от показанията на тази свидетелка свързани с действията на подс.К. на 08.02. и на 09.02. 2015г. включително и това, че в учениците на детето Н. подс.К. забравил оригинал на удостоверение за раждане на Н..Първостепенния съд изключително прецизно е анализирал показанията на св.О. и е посочил детайлно кои факти могат да бъдат възприети като обективни. И кои са опит тази свидетелка да се опит да подпомогне изграждането на „алиби“ за подсъдимия. Правилно са кредитирани показанията на св.Г. относно часа, в който О. се прибрала с колата шофирана от подс.К., а св.Г. останала в дома си на 09.02.2015г. АС също изхождайки от съвкупността от доказателства приема показанията на св.П.- намерил куфара марка „Самсонайт“ с трупа на детенцето.Същият свидетел установява важни факти – че кърпата, в която е било увито трупчето на детето е била мокра.Куфарът също бил мокър и е водоустойчив, а не водонепромокаем.Правилно изцяло са кредитирани показанията на св.П.-баща на детенцето Н., на баба му по линия св.О. Л., разпитана по делегация и четени показания по реда на чл.281 ал.10 НПК, показанията на св.Ю. Б..Свидетелят Г./18 л.9212 -9214 СП/, който като лекар обяснява, че детенцето е било здраво, като се изключи проблема с крачетата, който се повлиял от редовната рехабилитация.Свидетелката И./т.12 л.6397-64-02 СП/ като рехабилитатор установява факта, че на 08.02.2015г.за последен път видяла майката А. и детенцето Н., които не се явили на рехабилитация на 15.02.2015г. и при позвъняване свидетелката установила, че телефонът и е изключен. Правилно са кредитирани показанията на св.Ш., който като полицай охранявал водоема, в който е намерен куфара с трупа на детето.Към кредитираните гласни доказателства правилно са приобщени показанията на св.К. П. /т.3 л.715-719 СП/ която работила на бензиностанция на ОМVи разпознала по снимка убитото детенце, което и направило впечатление и било заедно с майка си на 08.02.2015г.Установила, че автомобилът, от който слезли се управлявал от мъж, но той не влезнал и не зареждал колата.Към доказателствените източни са приобщени разпитите на свидетелите П./т.13 л.7166-7169 СП/полицай от Пазарджик, който обикалял обекти по магистралата, като показвал снимката на детето, за да установят пътя на подсъдимия с жертвата и майката.На показанията на св.А. И./т./т.13 л.7169- 7178 СП/ също са в насока, че тримата- подсъдимия, детенцето Н. и майката А. са пътували в инкриминариня период посока Бургас и този свидетел е разпознал детето.Към тази група свидетели чийто показания са относими към факта, че подсъдимият е пътувал с А. Л. и детето и по АМ „Тракия“ от София посока Бургас са показанията на св.М., П. и Л. с лекия си автомобил „Фолксваген“ Поло-Крос ••••••••. От анализа на доказателствените източници се налага извода за това, че А. Л. и подс.Г. К. са били в близки отношения, че те не са напускали Р.България за времето от ноември 2014г. до февруари 2015г., че подсъдимият е взел решение и шумно е обявил на свои приятели и познати, че на 9 февруари 2015г. лети за Кипър, че А. Л. е заминала в неизвестна за него посока с детето и друг мъж, знаейки, че това не отговаря на истината, че е бил в района на гр.Приморско с личния си автомобил като на отИ.е има категорични данни, че жената и детето са пътували с него, че след като е умъртвил умишлено детенцето Н. се е освободил от трупа му като преди това го е увил в хавлиената кърпа иззета като веществено доказателство по делото и го поставил голо в ембрионална поза, затворил куфара и то хвърлил в водата на бент“Кокаляне“ на язовир „Искър“. Части от тялото на майката на детето А. Л. били открити на 2 март 2015г. в местността „Китка“резерват“Перла“ до тракийското селище Беглиташ до гр.Приморско, за което било образувано ДП в ОП Бургас.ДП има образувано и в Москва от Следствения комитет на РФ. Правилно СГС не е кредитирал обясненията на подсъдимия К..В тях се съдържат само отрицания на факти без да се излагат такива, които да обосноват логично тезата му за защита и недоказаност на обвинението.Обясненията му се опровергават от съвкупността от доказателства, събрани в хода на ДП и на съдебното следствие пред първата инстанция.В тежест на обвинението е да докаже авторството на деянието и вината на подсъдимия.По преценка на АС в настоящия му състав това е сторено успешно и правилно и законосъобразно СГС е прие, че обвинението е доказано по несъмнен начин каквото е и изискването на НПК. Поредицата от експертизи изготвени на ДП допълват картината от факти и обстоятелства обосноваващи извода да умишлено умъртвяване на малолетния Н. от подс.К..Престъплението от такъв характер, че не може да се очаква обвинението да установи свидетел очевидец, за да се позове на преки доказателства.В случая обаче са налични многобройни косвени доказателства, които заедно с писмените доказателства, справките от АПИ, от движението на подсъдимия по клетките на телефоните, справките за задействане на алармата в жилището на ул.“•••“ поведението на К. в дните преди убийството, поведението му след убийството, показната вечеря в ресторант в кв.Бояна, това, че оповестява на наемодателката и на близките си приятели, които са и свидетели по делото неверни факти защо вече ги няма А. Л. и детенцето Н., поведението му при завръщането в Р.България от Кипър през април 2015г. Всички тези факти обстоятелства не намират логично обяснение в твърденията на подс.К. както на ДП така и входа на съдебното производство.Натрупването на многобройни, но еднопосочни и непротиворечиви косвени доказателства като в случая, обосновават извод за това, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Към анализираните доказателства и доказателствени средства и източници следва да се прибавят и тези от изготвените ВДС, както и от поредицата от експертизи и особено СМЕ, които дават отговор чрез специалните знания на експертите свързани с причината за смъртта на Н. и откритите по веществените доказателства следи и биологичен материал, произхождащи от подсъдимия, които пряко го уличават в авторство на деянието, в което е обвинен. Подсъдимият и неговите защитници на всички инстанции оспорват момента на настъпване на смъртта на детето и с оглед това, че подсъдимят е напуснал страната н 10.02.2015г. и е заминал за Кипър се твърди, че не той е автор на убийството защото не е бил в гр.София когато детето е било убито. СГС е отговорил на това възражение като се е позовал на петорната СМЕ 223/2015г./т.5 ДП и т. 19 СП/ изготвена от вещите лица д-р М., К., д-р А., д-р Н. и професор Х. специалисти в областта на съдебната медицина и деонтологията в УМБАЛ“А.ска“ гр.София..Като причина за смъртта на детето Н. на 5г. вещите лица са посочели механична асфикция, в следствие притискане на шията и частично запушване на носните дихателни отвори.При огледа на трупа вещите лица са установили наличие на травматични увреждания в областта на главата-охлузване и подкожен хематом в лявата челна област на главата с подлежащо кръвонасядане на вътрешната повърхност на меката черепна покривка и пръснати такива в двете слепоочни области, ограничени кръвонасядания в областта на двете ушни миди, кръвонасядания в двата темпорални мускула на главата, кръвонасядания на вътрешната повърхност на меката черепна покривка в дясната тилна област, подкожно в меките тъкани в областта на ноздрите, меките тъкани на шията на нивото на подезичната кост и щитовидния хрущял. Било е установено Н.ащи белези на трупно разложение с характерните мацерационни изменения-набъбване, побеляване и частично свличане на епидермиса на ходилата и дланите.Установено е трупна морфологична находка на бързо настъпила смърт с раздути бели дробове, изразен мозъчен оток, остър венозен застой.Според експертите травматичните увреждания са получени непосредствено преди смъртта.Травмите по главата са причинени от с или върху твърд тъп предмет при косо взаимодействие на предмета с главата на детето.Кръвонасяданията в областта на лицето, шията и ноздрите според експертите се дължат на притискане с ръка. Установено е и наличие на 0.12 промила на етилов алкохол в кръвта. Първоначално вещите лица са определили смъртта като такава с давност 4-5 дни.Правилно СГС е кредитирал тази експертиза само и единствено относно причината за смъртта и получените травматични увреждания. Още на ДП е била назначена повторна петорна СМЕ ЗКМ 86/2015г. изготвена от други вещи лица-д-р Т., д-р Н., д-р М., д-р Ш. и д-р Х..Тази експертиза е била изслушана и приета в с.з от СГС/т.5 л.16 ДП и т.19л. 9767 СП/Тази експертиза се е занимала само с установяване на момента на настъпване на смъртта изхождайки от обективните находки по трупа на детенцето.Освен данните от протокола за аутопсия вещите лица са се позовали на официална справка от НЕК“Язовири и каскади“, язовир „Искър“ за температурата на водата на бент „Кокаляне“ и язовир „Искър“ в периода 06.02.2015г. -20.03.2015г.Вещите лица установяват, че температурата и водата тази на въздуха влияят на степента на разложението на трупа.В заключение вещите лица са категорични в извода си, че трупът на детенцето е престоял във водата между 30 и 60 дни след смъртта му.Съпоставен този извод на вещите с останалите гласни и писмени доказателства подкрепя тезата на обвинението относно времето на извършване на убийството.Впрочем тази експертиза е налична от ДП и е последваща предишната 223/2015г.Тази експертиза е решила въпроса с момента на настъпване на смъртта на детето Н. и отговаря на възраженията на подсъдимия и защитата му, които са неоснователни.Видно е, че вещите лица от повторната експертиза касателно момента на смъртта са използвали всички събрани на ДП доказателства и са се позовали на научния опит на медицината изрично посочено в заключението им. Въззивният съд предвид изложеното намира за неоснователно оплакването за необоснованост и липса на доказателства кога е настъпила смъртта на малкия Н.. Освен всичко изложено до тук по доказателствата АС намира за необходимо да добави следното: Авторството на деянието на подсъдимия на това тежко престъпление се доказва и от поредица експертизи със съвпадения на изследвани веществени доказателства носители на профила на Г. К., които са били назначени на ДП на установени в НПК ред, без допуснати процесуални нарушения и изслушване в хода на съдебното следствие при второто разглеждане на делото от СГС, а именно: ДНК експертиза № 252-2015 изготвена от вещите лица И. К. и В. М.а /т.5 л.44 ДП и т.18 л.92015 СП установява, че в куфара собственост на А. Л., който се е намирал в дома на подс.Г. К. и е послужил, за да скрие трупчето на убитото дете в него във вътрешната повърхност на куфара „Самсунайт“ са намерени два два телогенни косъма от глава и един от крайник, носители на ДНК профила на подсъдимия.В другото веществено доказателство- хавлиената кърпа с цветни мотиви, с която е било увито тялото на Н. са иззети два телогенни косъма – от гърди и полова област, които напълно съвпадат с ДНК профила на подсъдимия Г. К..Това изследване подкрепя в много значителна степен изводите на СГС относно авторството на деяние. Налице е и друга ДНК експертиза, която установява по преценка на САС авторството на убийството на детенцето Н..ДНК експертиза №103-15052015 е установено, че трупните останки намерени в резерват“Ропотамо“ са на биологичната майка на детето –А. Л., която е оставила биологичен материал по иззетата като веществено доказателство от дома на К. самобръсначка“Жилет венус“.Биологичен материал от А. Л. е установен и по кърпата, с която е било увито тялото на мъртвия Н. и от която кърпа са установени и иззети два косъма от подс.К..От трите лица чиито ДНК профили са установени по кърпата с цветни мотиви двете са мъртви- А. и Н.. ДНК експертиза №85 / 22042015 назначена на ДП и изслушана и приета в хода на съдебното следствие се установява, че по кръвта по хавлията, с която е бил увит Н., има пълно съвпадение на профила му с изследвания профил на косъм от четка за коса и самобръсначка „Бик солей“ и „Жилет венус“иззет също от дома на подсъдимия. От ДНК експертиза 86/07052015 иззет от кърпата, с което е бил увит трупа на детето е установен биологичен клетъчен материал отговарящ на ДНК профила на подс. Г. К.. Поредицата от ДНК съдържат категорични данни за това, е А. Л. и Н. са пребивавали в дома на Г. К. непосредствено преди трагичните събития с тях двамата по отделно и че тялото на мъртвия Н. е положено в куфара на майка му достъп, до който е имал подс.К.. Тялото на момченцето е увито с кърпа, която е била ползвана от подсъдимия. Всичко изложено до тук сочи на неоснователност на жалбата на подсъдимия по основния въпрос във всеки наказателен процес- кой е извършил деянието.АС приема, че авторството на деянието-убийството на малолетния Н. е на подсъдимия Г. К. в каквато насока е и присъдата на първоинстанционния съд. Всичко изложено до тук сочи на неоснователност на жалбата на подсъдимия и неговата защита. ПО ПРОТЕСТА НА ПРОКУРОРА И ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ: ПРОТЕСТЪТ на прокуратурата и жалбата на частния обвинител В. П. са еднопосочни в оплакванията си за явна несправедливост на наложеното наказание от 20 години лишаване от свобода. Като е приел, че няма смекчаващи обстоятелства, а са налични само отегчаващи СГС е определил като вид наказание „лишаване от свобода“ и като размер 20 години.Приел е, че не извършеното престъпление няма характеристиките на „изключително тежко“ по смисъла на чл.38 ал.1 от НК чл.38а ал.1 от НК и че целите на наказанието по чл.36 от НК МОГАТ ДА БЪДАТ ПОСТИГНАТИ С ПО-ЛЕКО НАКАЗАНИЕ КАКВОТО Е „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“. Настоящата инстанция не се съгласява с изводите на първоинстанционния съд по отношение вида на наложеното наказание. АС съобразявайки всички доказателства подробно анализирани в мотивите на настоящото решение приема, че видът на наказанието не е съответен на обществената опасност на извършеното престъпление, което законодателят е възприел като най-тежко деяние защото засяга човешката личност и лишаването и от живот.За това деяние са предвидени три вида наказание- „лишаване от свобода“, “доживотен затвор“ и „доживотен затвор без право на замяна“.АС приема, че подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност.Този извод се налага от доказателствата по делото касаещи начина, по който подсъдимият е извършил конкретното деяние, преследваните с това деяние цели, цялостното поведение на подс.К. преди извършване на убийството на малкия Н. и след деянието когато се укрива и прави всичко възможно да прикрие следите. Установи се от изискана справка от Следствения комитет на РФ пред настоящата инстанция, че подсъдимият е бил осъждан и в родината си преди да заживее в Кипър и Р.България за тежко умишлено престъпление.Няма данни да е реабилитиран в Руската Федерация. Подсъдимият е лишил от живот детето Н. на 5 г. чрез задушаване.Преди да умъртви детето подсъдимият му е причинил травматични увреждания в областта на главата.Задушаването се приема като особено мъчителен начин за убития.Без значение дали жертвата е дете или възрастен човек.Във всички случаи задушаването причинява физическо страдание на жертвата в случая свързано с болки от липсата на въздух в белите дробове. Това е установено и от двете петорни СМЕ. АС приема като отегчаващо обстоятелство и жестокостта, с която детето е лишено от живот.Преди да бъде удушен на малкия Н. са били причинени травматични увреждания в областта на главата, подробно описани и в двете петорни СМЕ.Жестокостта се определя от начина, по който е осъществено изпълнителното деяние. Няма ма пречка мъчителния начин на настъпване на смъртта и особената жестокост в случая да бъдат преценявани като отегчаващи обстоятелства, защото такова обвинение не е повдигнато на подс.К., но са налице данни извлечени от СМЕ. ПОДС.К. няма обвинение за смъртта на майката на детето А. Л..Видно от данните по образуваното ДП в ОП Бургас, намерените части от тялото на майката на Н. не позволяват да се установи по какъв начин тя е била лишена от живот.Установен по делото факт е, че от тримата пътували в лекия автомобил управляван от Г. К. на 08.02.2015г. по АМ „Тракия“ в посока Бургас мъртви са двамата- детето Н. и неговата майка А. Л..Детето е установен, че е убито от подсъдимия К..Подсъдимият не е коментирал това, че А. Л. също е загубила живота си по неустановен начин въпреки, че на инкриминираната дата тя е била пътник в колата му.Всички тези факти сочат на извод, че подс.К. е личност с много висока степен на обществена опасност, а извършеното престъпление –убийството на малолетния Н. по начина и средствата установени в това производство покрива критерия за извършено „изключително тежко престъпление“ по смисъла на чл.38а ал.2 от НК. Изложеното мотивира АС да приеме за основателни оплакванията на Прокуратурата и Частния обвинител за основателни.Налице е хипотезата на чл.337 ал.2 т.1 от НПК ДА ИЗМЕНИ ПРИСЪДАТА ПРИ НАЛИЧИЕ НА СЪОВЕТЕН ПРОТЕСТ И ЖАЛБА ОТ ЧАСТНИЯ ОБВИНСТНИЯ КАТО НАЛОЖИ СЛЕДВАЩОТО ПО ТЕЖЕСТ НАКАЗАНИЕ ПРЕДВИДЕНО В НОРМАТА НА ЧЛ.116 ОТ НК-„ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР“. Въззивната инстанция приема, че този вид наказание ще изпълни целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК по отношение на личната и генералната превенции.Независимо от това, че деянието е извършено през 2015 г. съдът приема, че определянето на наказанието е дейност, която следва да бъде съобразена преди всичко с конкретиката за обществената опасност на дееца и на деянието и това е меродавно и определящо ЗАЩИТАТА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ, засегнати от такъв вид деяния свързани с посегателство върху човешкия живот следва да е в максимална степен гарантирана. Присъдата следва да бъде изменена и по отношение на режима на изтърпяване на наказанието. Водим от изложеното и на основание чл.334 т.3 във вр. С чл.337 ал.2 т.1 от НПК АС