РЕШЕНИЕ

№ 206

гр. Стара Загора, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Н.П.Г като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20235530200735 по описа за 2023 година Обжалвано е наказателно постановление №23-016/27.02.2023г. на Началник отдел „ Рибарство и контрол – Южна България „ град Пловдив ГДРК към ИАРА.

Жалбоподателят недоволен от наложеното административно наказание моли съда да го отмени. Мотивира се, че не е извършено административно нарушение.

Жалбоподателят в с.з. и в писмена защита чрез адвокат К. поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в с.з. и в писмена защита чрез юрисконсулт Ж. взема становище, че жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства –показанията на свидетелите, писмени– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че на 09.11.2022 г. година около 19.10 часа на язовир „ Бяло Поле „ в община Опан жалбоподателят В. извършва риболов с мрежеви уреди тип „сетка „ в обект различен от р. Дунав и Черно Море. Лицето не притежава разрешително по чл. 25, ал. 1 т. 1 ЗРА. Риболовът се извършва с мрежа дълга 80 м. и големина на окото 80 мм с надуваема гумена лодка.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. С. / актосъставител/, Д. Д., Г. Ч.. При така установената фактическа обстановка административно- наказващият орган е приел, че е нарушен чл.39А, ал.1 ЗРА и съответно на основание чл.73, ал.1 ЗРА е наложил административно наказание – глоба 1000 лева.

Показанията на свидетелите Ч., Д. /очевидци/, кореспондират из цяло с показанията на св. С. /актосъставител/ и взаимно се допълват. Те не съдържат никакво противоречие, което ги прави убедителни и съдът ги кредитира с доверие.

Свидетелите Ч. и Д. установяват, че са задържали в момент на извършван риболов с мрежи жалбоподателят В. с още двама души, след което са ги предали на контролните и полицейски органи.

В показанията си св. С. твърди, че е установена самоличността на нарушителите в това число и на жалбоподателя, след която от мястото на нарушението /язовира/ са извадени мрежите, които са и средство с което е извършено нарушението.

Съдът не дава вяра на показанията на св. А.А. Същият твърди, че никой не е влизал в язовира с лодка, не е извършвал риболов, а са били в тази местност за да събират селскостопанска продукция.

Тези показания са нелогични и опровергани от останалия доказателствен материал.

Нито един от свидетелите Д., Ч. и С. не установява да е възприел събрана селско-стапанска продукция. Напротив, Свидетелите Д. и Ч. установяват, че жалбоподателя В. с още едно лице е бил в гумена лодка в язовира и е извършвал риболов. Техните показания се подкрепят и от показанията на св. С., който установява, че са извадили мрежите от язовира.

Следователно показанията на св. А се явяват изолирани от останалия доказателствен материал и опровергани по несъмнен начин от показанията на останалите свидетели, което ги прави неубедителни и съдът не ги кредитира с доверие.

Не на последно място по значение св. А също е санкциониран за същото административно нарушение/ показанията на свидетеля и копие на издаденото наказателно постановление/, което го прави предубеден.

По изложените съображения и въз основа на анализа на доказателствения материал съдът приема посочената в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическа обстановка за доказана.

Този извод прави из цяло неоснователни възраженията в жалбата и в писменото становище, че фактическата обстановка не е доказана и жалбоподателя В. не е извършил административно нарушение.

Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в наказателното постановление дава основание на съда да направи следните изводи в няколко насоки:

• Жалбоподателят В. чрез действие е осъществил деяние.

• Това деяние е противоправно – в нарушение на чл.39А, ал.1 ЗРА / не е имал разрешително и е извършвал риболов в язовир, а не в р. Дунав или Черно Море/ е нарушен редът на държавно управление относно риболова - Деянието с нормата на чл. 73 ЗРА е обявено за наказуемо.

• Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е, че извършва риболов с мрежи в язовир /, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на нарушението е предприел активни действия/.

От тук следва извода, че жалбоподателят с деянието си е извършил формално административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл.39А, ал.1 ЗРА.

В атакуваното наказателно постановление са посочени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение. Деянието е конкретизирано по време, място и начин на извършването му и е посочена съответната правна квалификация. Спазена е формата на чл. 57 ЗАНН и е гарантирано правото на защита. В тази връзка възраженията на защитника за пороци относно формата и съдържанието на наказателното постановление се явяват неоснователни.

Конкретизирано е и средството с, което е извършено административното нарушение. В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочен вида /мрежени уреди тип „сетка“/, посочени са и параметрите – дължина /80 м/, големина на око /80 мм/, надуваема лодка с гребла т.е. в достатъчна степен са индивидуализирани уредите, с които е извършван риболова. В диспозитива на наказателното постановление е посочена същата мрежа, която е посочена и в обстоятелствената част – същите параметри и същият вид – хрилна мрежа, което е родовото понятие.В този смисъл претенците в жалбата за пороци на наказателното постановление в тази насока са също неоснователни.

Неправилното посочване на съда пред, който наказателното постановление подлежи на обжалване не може да опорочи същото и да стане единствен повод за отмяната му. Жалбоподателят е упражнил правото си на жалба, а и дори това право да беше осъществено при нарушаване на подсъдността има процесуална възможност да се направи в съдебната фаза възражение и делото да се изпрати на компетентния съд.

Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административно- наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение по чл.39А, ал.1 ЗРА.

Наложеното административно наказание е в абсолютния минимум и същото е в съответствие със санкционната норма на чл. 73, ал. 1 ЗРА.Непосочването на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства не е оказало влияние при индивидуализацията на наказанието, тъй като същото е в минимален размер.

С оглед характера на извършеното административно нарушение и правната му квалификация административно-наказващият орган правилно е приложил и чл.90, ал.1 ЗРА, като е отнел средството за извършване на нарушението.

Няма основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Подобни административни нарушения са със завишена степен на обществена опасност, тъй като с тяхното извършване се нарушава екоравновесието и се нанасят непоправими щети на водоема.

От друга страна законодателят е криминализирал подобен род нарушения с цел превенция на опазването на околната среда и водите. Извършеното нарушение, което засяга обществени отношения точно в тази област не е в никакъв случай с по-ниска степен на обществена опасност.

По изложените съображения съдът приема, че няма основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Противното би означавало неоправдан либерализъм, което е в разрез с генералната превенция на чл.12 ЗАНН.

Следователно няма допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на наказателното постановление, не е нарушен материалния закон, а е приложен правилно, поради което същото следва да се потвърди.

Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

Съгласно чл.63Д от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.143, ал.3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото и проведените с.з. в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.

Водим от горните мотиви съдът