Решение № 1887 от 28.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 12514/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от С. К. Ц., И. К. Ц., Е. К. С., И. С. В., Р. Е. Д., Р. Е. С., С. Г. Т., В. Г. И. срещу решение № 20159583/19.07.2021г. постановено по гр.д. № 65527/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 125 състав, с което е отхвърлен предявения от тях срещу „БЛЯК СЕНД ИНВЕСТМЕНТ“АД /подпомаган от трето лице помагач – „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД/ иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР за признаване за установено, че ищците са собственици /в съответни идеални части изрично посочени в диспозитива на обжалваното решение/ по наследство от П.В.П., бивш жител на София, починал на 10.01.1986г. и земеделска реституция – приключила процедура по възстановяване на имота в съществуващи /възстановими/ стари реални граници с решение № 74/01.04.2005г., придружено със скица № 659/3.12.2001г., и удостоверение № 2216/15.01.2002г. на нива с площ 1073 кв.м. при съседи: по цифрите 1-2-3-4-5-1, съгласно означение на район Младост върху скица № 659/3.12.2001г към удостоверение по чл.13ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ № 2216/15.1.2002г., посочена на стр.2 от решение № 74/01.04.2005г. на ОСЗ Панчарево, която нива се намира в строителните граници на Горубляне, местността „Обреща”, и представлява реална част от имот № 63, масив 6, разположена североизточно от оградата на „Петрол” АД, при граници и съседи по скица № 659/3.12.2001г: имот к.№ 6052 – на наследници на К.В.П. и Н.К.П.; имот к.№ 158 – на „Петрол” АД, имот к.№ 60645 – на наследници на В.Й.С.М., който имот, съгласно КККР, одобрени със заповед № РД – 18- 27/3.4.2012г на ИД на АГКК, представлява ПИ с проектен идентификатор 688134.1504.2667, издадена като съвпадаща с имот № 66063, възстановен с решение № 74/01.04.2005г. на ОСЗГ Панчарево, част от ПИ с идентификатор 688134.1504.2654. Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като се твърди, че същото е постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Считат, че неправилен е извода на първоинстанционният съд изведен от т.нар. от същия „непреки доказателства“, че процесния имот е отчужден/одържавен и предоставен за оперативно управление на ДСО „Петрол“, тъй като АДС № 2991/29.04.1982г. не създава и се прехвърля право на собственост, а цитираната в същия заповед касае създаване на ДЗС и изграждане на учебно-опитни и производствени бази към Академията за селскостопански науки и която дейност няма нищо общо с тази на ДСО „Петрол“. Посочват, че липсва каквато и да е индивидуализация на имота, който е предоставен на ДСО „Петрол“. На самостоятелно основание оспорват правния извод в обжалваното решение, че процесния имот е придобит от „Петрол“АД по реда на чл.17а от ЗППДОбП /отм/, долкото нито се устаноявва да е предоставен за ползване и управление на ДСО, нито да е част от активите и капитала на дружеството. Липсата на ясно описание и индивидуализация на имота вкл. и на земите, включени в обхвата на Петролна база Горубляне, не може да бъде тълкувано в полза на ответника, който не установява, че именно процесния имот е част от тези територии, предвид и направеното оспорване от страна на ищците. Считат за неправилно становището на първоинстанционният съд, че легитимиращото ищците решение за възстановяване на собствеността на процесния имот по ЗСПЗЗ и отпаднало, поради невписването му. Горното обстоятелство е ирелевантно за съществуване на правото на собственост и не може да е основание за изгубването му. Твърдят, че от събраните по делото доказателства се установява, че процесния имот е извън този на Петрол АД, извън дори буферната зона и след ската, което напълно кореспондира с установеното във възстановителното решение на ПК и установява по несъмнен начин, че не е имало пречка за възстановяване на собствеността на наследниците на П.В.П.. Молят решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявения иск се уважи. Претендират разноски. Въззиваемата страна „БЛЯК СЕНД ИНВЕСТМЕНТ“АД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който твърди че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, като първоинстанционният съд правилно е приел, че ищците имат годно правно основание, въз основа на което се легитимират като собственици на процесния имот. Посочват, че имотът по силата на ПМС № 137/20.08.1962г., дори и да не е бил одържавен, е предоставен за управление от държавни организация, а с АДС № 2991 от 1984г. е отреден за стопанисване от ДСО „Петрол“, като част от имот 158, като след преобразуването по надлежния ред и въз основа на чл.17а от ЗППДОбП /отм/ е преминал в патримониума на „Петрол“ЕАД, респективно „Петрол“АД и прехвърлен чрез действителна публична продан на „СИ БАНК“АД, който от своя страна се е разпоредил чрез продажба в полза на ответника. Счита, че посочените факти се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Поддържа при условията на евентуалност и направеното възражение за придобИ.е на имота по давност и чрез присъединяване на владението на праводателите си – „Петрол“ ЕАД, „Петрол“АД и „СИ БАНК“АД. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Третото лице помагач на страната на въззиваемата страна – „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД подава отговор на въззивната жалба, в която счита, че наведените доводи за неаправилност и необоснованост на обжалваното първоинстанционно решение са неоснователни. Посочва, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно и мотивирано всички събрани по делото доказателства и въз основа на които е достигнал до правилни фактически и правни изводи, изложил е подробен правен анализ за начина на трансформиране на правото на собственост върху процесния имот – първоначално в полза на държавата, която е предоставила управлението на държавни организация, а след това и в патримониума на преобразуваните държавни организация в еднолични акционерни дружества, при което за ищците е възникнало правото на обезщетение по §11 ал.1 от ДР на ЗППДОбД /отм/ респективно била е налице пречка за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ. Посочва, че дори и при несподеляне на горните изводи, то основателно е възражението за придобИ.е на имота на оригинерно основание, направено от ответника чрез присъединяване владението на праводателите му, като считано дори от 2001г., когато е съставен констативния нотариален акт в полза на „Петрол“АД, то до датата на подаване на исковата молба, са изминали повече от 10 години, в които е владян като собствен именно на „Петрол“АД и неговите приобретатели. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР. Съгласно задължителните разяснения по ТР № 8/2014 г., прието на 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС с исковете за собственост се защитава правото на собственост или други вещни права върху определени вещи. В задължителните разяснения на посоченото тълкувателно решение изрично се приема, че " липсата на техническо отразяване на границите на един реституиран имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, респ. заснемане на реална част към друг съседен имот, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост. " От тук следва, че ако спорът за точното нанасяне на конкретни имотни граници на спорен недвижим имот в рамките на иска по чл. 54 ал. 2 ЗКИР предполага като начало разрешаване на спор за собственост, то предполагаемите граници на имота за неговото точни заснемане в кадастралната карта на населеното място не изключва доказване на правния интерес на положителния установителен иска за собственост, каквато е именно хипотезата по настоящият казус. С оглед презумпцията по чл. 2 ал. 5 ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на реална част от собствения на ищците имот като част от имота на ответника или незаснемането му като самостоятелен имот формира наличието на правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че тази част действително е собственост на ответника, като евентуално съществуващият спор за собственост не е обусловен от евентуален отказ на службата по кадастъра, независимо, че в настоящият случай е налице изричен такъв. /решение №11/10.04.2020г. по гр.д. № 1950/2019г. на I I г.о. на ВКС/. Т..е налице е спор за материално право - относно собствеността на реална част от недвижим имот, собственост на ответника. Следователно, по силата на чл. 154 ал. 1 ГПК ищците при условията на пълно и главно доказване следва да установят, че са придобили правото на собственост на твърдяното от тях придобивно основание, а ако установят тези правопораждащи спорното материално право юридически факти, ответникът следва да докаже своевременно въведеното правоизключващо, респ. правопораждащо материалноправно възражение за придобИ.е на имота – въз основа на специална хипотеза изрично предвидена в закона и евентуално – поради изтекла в негова полза придобивна давност, което доказване също следва да пълно и главно. С оглед времевите периоди, въведени от ищеца и ответника, през които всеки твърди да е възникнало основанието му, въз основа на което придобива собствеността вкл. и давностното владение е необходимо да се изясни и момента, към който следва да се установи принадлежността на правото на собственост върху спорната реална част от недвижим имот, с оглед правната квалификация на предявения иск – чл.54 ал.2 от ЗКИР. Тъй като иска с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР е положителен петиторен, същия е насочен към установяване на действителното правно състояние, което да бъде удостоверено в действащите кадастрални карти и кадастрални регистри, поради което съдът, решаващ този вещен спор, трябва да вземе предвид всички настъпили правнорелевантни факти до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция - арг. чл. 235 ал. 3 ГПК, вкл. да разгледа материалноправното възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност - при упражнена фактическа власт върху спорния имот и след одобряване на действащите кадастрални карти и кадастрални регистри. В какъвто смисъл е и т. 4 от ТР № 8/23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014г., ОСГК/. Следва да се има предвид, че съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК, при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради тази причина предмет на проверка от въззивния съд са именно обстоятелствата, свързани с прилагането на императивни правила на материалния закон, с каквито са уредени способите за придобИ.е и отчуждаване на вещни права – те са изчерпателно посочени в закона /numerus clausus/, поради което правилата, които ги уреждат, имат императивен характер. В този смисъл, правният спор пред настоящата съдебна инстанция се съсредоточават върху следните правнорелевантни факти: дали ищците са придобили собствеността на соченото основание – наследство и земеделска реституция, като по отношение на реституцията - дали издаденото решение на ПК може и следва да бъде преценявано за неговата законосъобразност, налице ли са били пречки за възстановяване, поради придобито по реда на специални материално правни норми, изключващи правото на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и възникнало право на собственост за ответника /неговите праводатели и дали ако ищците са придобили спорното вещно право, то е било прекратено поради преминаване на собствеността в патримониума на ответника –изтекла в полза на ответника и неговите праводатели придобивна давност. Ищците, като наследници по закон на починалия на 10.01.1986г. П.В.П. се легитимират като съсобственици на спорния недвижим имот въз основа на решение № 74/1.4.2005г. на ОСЗГ Панчарево, постановено по заявление вх.№ 469/6.4.1992г., за възстановяване право на собственост на наследниците на П.В.П., с което е възстановено в съществуващи стари реални граници, правото на собственост върху нива от 1, 073 дка при съседи: по цифри 1-2-3-4-5-1, съгласно означение на район Младост, върху скица 659/3.12.2001г. към удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ № 2216/15.1.2002г., описана в стр.2 на решението на ОСЗГ, която нива се намира в строителните граници на Горубляне, местност Обреща, и представляща реална част от имот № 63, масив 6, разположена североизточно от оградата на „Петрол” АД, при граници и съседи по скица № 659/3.12.2001г: имот к.№ 6052 – на наследници на К.В.П. и Н.К.П.; имот к.№ 158 – на „Петрол” АД, имот к.№ 60645 – на наследници на В.Й.С.М., който имот, съгласно КККР, одобрени със заповед № РД – 18- 27/3.4.2012г на ИД на АГКК, представлява ПИ с проектен идентификатор 688134.1504.2667, издадена като съвпадаща с имот № 66063, възстановен с решение № 74/1.4.2005г. на ОСЗ Панчарево, и който имот попада в ПИ с идентификатор 688134.1504.2654. Към решението е представена скица и удостоверение по чл.13 ал.4 и и ППЗСПЗЗ, . С влизането в сила индивидуалния административен акт - решението на ОСЗГ, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи или възстанови стари реални граници върху индивдуално определен имот - чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ или по чл.27 ал.1 от ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собствеността върху индивидуално определен имот от влезлия в сила план за земеразделяне /а не всички такива, тъй като ОСЗГ издава и решения за признаване на право на възстановяване/, респ. с издаването на скици за тези земеделски земи възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация на процесните земеделски земи и това решение притежава конститутивно действие и е годно основание за придобИ.е на собствеността върху възстановената земя по смисъла на чл.77 от ЗС. В този смисъл са задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 1 по гр. д. № 1/1997 г., ВС, ОСГК. Когато по реда на ЗСПЗЗ се възстановява и правото на собственост върху земи, които към момента на обобществяването им са били със земеделски характер, но впоследствие са влезли в урбанизираните територии на населените места, вкл. и когато са били отчуждени от държавата за благоустройствени или други обществени нужди, по силата на чл. 13 ал. 4 ППЗСПЗЗ техническата служба към общината следва да издаде скицата, с която ще бъде индивидуализиран имотът, както и удостоверение, в което да обективира дали върху имота има изградени законни постройки, респ. дали върху него съществуват други ограничени вещни права, за да се прецени дали той би могъл да бъде възстановен в реални граници, респ. дали са налице основанията да бъде отказано възстановяването на правото на собственост върху земята в стари реални граници по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, респ. чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ. Доколкото ответникът не основава своите вещни права, които противопоставя на ищците върху процесния имот на обстоятелството, че е придобил правото на собственост върху спорната недвижима вещ преди обобществяването на земеделската земя, в материалноправен смисъл е недопустимо да се изследва фактът дали наследодателят на ищците е бил титуляр на правото на собственост върху земеделската земя към момента на нейното масовизиране, респ. че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. В този смисъл са задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 9/7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК по приложението на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, решение № ЗЗ1/27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/2011 г., II г. о., ГК, решение № 360/14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2010 г., I г. о., ГК/ Но тъй като ответникът не е участвал в административното производство, в което е издадено процесното решение за възстановяване правото на собственост върху спорния имот, противно на поддържаното в жалбата, съдът може и е длъжен, предвид своевременно релевираното от ответника възражение, на основание чл. 17 ал. 2 ГПК да извърши т. нар. косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността на този индивидуален административен акт, но само относно наличието на законоустановени пречки за възстановяване на собствеността - в т. 4 на ТР 6/2005 г. на ВКС, ОСГК. Дори и да се приеме, че било налице съдебно производство /доколкото решение № 74/01.04.2005г. е издадено след като е било обявено в производство по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ за нищожно решение 74/04.01.1995г. на ПК –Младост по преписка образувана по заявление с вх. № 469/06.04.1992г. /, то не е налице хипотезата по т. 2 от ТР № 5/14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК по агр. от решение №9520 /09.02.2021г. по гр.д. № 3066/2019г. на I г.о. на ВКС, тъй като „когато правоприемството предхожда делото по чл. 11 ал.4 ППЗСПЗЗ, постановеното решение е непротивопоставимо на правоприемника на държавата и тези случаи приложима е практиката, обективирана в решение № 195 от 10.11.2016 г. по гр.д. № 2396/2016 г. на ВКС, І г.о.; решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр.д. № 5615/2013 г. на ВКС, І г.о., решение № 96 от 27.06.2016 г. по гр.д. № 4487/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., съгласно която косвеният съдебен контрол за законосъобразност върху административни актове по чл. 17, ал.2 ГПК е допустим /. В случая се твърди праводателят на ответното търговско дружество е придобил правото на собственост върху спорния имот през 1992 г. /чрез преобразуването на държавното предприятие, на което имотът е бил предоставен за стопанисване и управление, в еднолично търговско дружество, чиито принципал е била държавата/, т. е. преди издаване на ИАА – възстановително решение по ЗСПЗЗ, което е било обект на съдебен контрол/ - в т. см. и решение №195/10.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2396/2016 г., I г. о., ГК. Настоящият съдебен състав извършвайки преценката по чл.17 ал.2 от ГПК счита, че решението на ОСЗГ по р.II т.1 и относно процесния имот от 1, 073 дка е материално незаконосъобразно, защото са налице законовоуредени пречки за възстановяването му по § 6 ал. 6 ЗППДОбП /отм./ вр. § 11 от ДР на ЗПСК, като изводът си прави въз основа на следното: Наред с изрично предвидените пречки за въстановяване по ЗСПЗЗ – провеждане на мероприятие по смисъла на по чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ или е зает от законно построени сгради или законно започнал строеж към 01.09.1991г. /чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ/, такава е хипотезата, при която след масовизирането на земите, същите са били валидно придобити от трети лица – ТР № 2/25.06.1996г. по.д. № 2/96 на ОСГК, но при отчитане приложното поле и на разпоредбата на чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ /приета след цитираното ТР/, поради което следва да се счита, че ще е налице пречка за възстановяване за имотите, одържавени след масовизирането им, прехвърлени по съответния ред, както и такива земеделски имоти, които са прехвърлени и застроени законно или строежът им е започнал към 01.03.1991г./чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ/, както и когато такива са уредени изрично с специални закони, какъвто е ЗППДОбП /отм/ в хипотезата на §6 ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм/. Всяка една от групите пречки вкл. и чл.10б и чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ и §6 ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм/. не се конкурират и всяка от тях самостоятелно може да изключи земеделската реституция като посочен от ищците придобивен способ. В разпоредбата на §6 ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм/, е посочено, че случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи- собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, а когато акциите или дяловете, собственост на държавата или общината, са недостатъчни за удовлетворяване исканията на правоимащите, същите се обезщетяват за частта от претенцията, която не може да бъде удовлетворена с дялове и акции, с компенсаторни записи. В действащата към момента на постановяване на решенията от ОСЗГ Панчарево, с които е признато и възстановено правото на собственост върху земеделска земя разпоредба на §11 ал. 1 от ДР на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол е посочено, че в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. По отношение приложението на чл. 17а от ЗППДОбП /отм/, от който ответникът извежда правото на собственост на първоначалния праводател "Петрол" АД, следва да се отбележи, че за да бъде придобито правото на собственост въз основа на посочена норма е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на право на собственост на държавата върху конкретно определено имущество, 2. предоставяне на конкретното имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие, 3. преобразуване на държавното предприятие и 4. в акта за преобразуването да не е предвидено друго по отношение на това имущество. Следователно, актът на преобразуване има вещно -транслативно действие по отношение на това имущество - той представлява деривативен придобивен способ. С Постановление № 41/1974г. е образувано считано от 01.04.1974г. ДСО „Петрол“. Със заповед №9/05.03.1990г. на министъра на икономиката и планирането на основание чл.5 от ПМС № 2/1989 и във връзка с чл.11 ал.3 т.1 б. „а“от Указ –№ 56 за стопанската дейност е образувана фирма с държавно имущество и с наименование „Петрол“, като фирмата е вписана в регистъра на държавните фирми под номер 113/14.3.1990г., и регистрацията е публикувана в ДВ брой 26/1990 г. „Петрол”. С разпореждане № 101/16.09.1992г. МС преобразува ДФ „Петрол“ в еднолично търговско дружество с държавно участие – ЕТД „Петрол“АД, видно от обявление в ДВ 35/1993г., което обстоятелство е вписано под № 366, т.8, р.2, стр.82, по ф.д.№ 1358/1990 г на Втори състав на СГС, посочен е капитал на дружеството от 152426000лева, разделен на 152426 акции по 1000 лева, като това ЕАД с държавно имущество поема всички активи и пасиви на ДФ „Петрол” по баланса й към 30.6.1992г. С вписано по надлежния ред решение №8/10.06.1997г. дружеството се от ЕАД става АД. На 24.09.1999г. между Агенцията за приватизация и „Юкоспетролеум България“АД е сключен приватизационен договор за приватизационна продажба на 960 643 бр. акции, представляващи 51% от капитала на „Петрол“АД. По делото е представен акт за държавна собственост № 2991/29.4.1984г., като в графа: „на какво основание и от коя дата имота е станал държавен“ е записано ПМС от 20.8.1962г., в сила от 01.01.1963г., в графа: „вид и описание на описание на имота“: терен отреден за ДСО Петрол” със заповед № 412/30.9.1982г. на УАГ, в графа: „площ“: 91532 кв.м.; в графа“бивш собственик“: ТК Горубляне; графа „местонахождение на имота“ гр. София, район Хр. Ботев, район Дружба-2, имот пл. № 158. Спорно е дали процесния имот по проектен номер 688134.1504.2667, с площ 1, 073 дка е част от имот пл. № 158 и предоставен за оперативно управление на ДСО „Петрол“, както и дали към датата на съставяне на АДС № 2991/1984г. тази част е била държавна собственост и която валидно е могла да бъде предоставена за стопанисване и управление на ДСО „Петрол”. За установяване местонахождението на имота, идентичността му с част от имот 158 и след съответните изменения към настоящия момент с ПИ с кадастрален номер 688134.1504.2654. са ангажирани като доказателства по делото три заключения по СТЕ, свидетелски показания, множество писмени доказателства вкл. скици и извадки от кадастрални и регулационни планове. На първо място е необходимо да се отбележи, че от представената заявление – декларация на името на наследодателя на ищците – л.416 от първоинстанционното дело, а и ищците се позовават на правото си на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, се установява, че процесния имот е бил внесен доброволно в ТКЗС – Горубляне, противно на твърденията на ищците, че наследодателят им не е губил правото на собственост, защото в противен случай няма основание за реституция т.е. същия е предмет на обобществяване и следователно наследодателят на ищците е загубил правото на собственост върху внесената нива в м. „Обреща“. С постановление № 137/20.8.1962г. – т.9 /л.190 от делото на СРС / въз основа на което е издаден и АДС № 2991/1984г. се създава учебно-опитно държавна земеделско стопанство към Висшия селскостопански институт „Г.Димитров“ – София, към която преминават със земята всички активи и пасиви на ТКЗС с. Горубляне и ТКЗС с. Пасарел, Софийско, като земите се предават за оперативно управление на държавни организации. При изследване на регулационния статут на процесния имот по делото, всяко от вещите лица според своята тясна специализация дава отговор на въпросите в различна насока. Вещото лице Ч., по първоначалната СТЕ, изслушана в хода на първоинстанционното производство, проследява регулационния статут на имота от момента на заявяване за възстановяване на правото на собственост върху имота и съобразно изискванията за изработване на удостоверение и скица по чл.13 от ППЗСПЗЗ, съответно дава становище за свободна площ, която може да бъде възстановена по реда на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ. Вещото лице Маев, по допълнителната СТЕ, изслушана в хода на първоинстанционното производство, прави геодезическо заснемане на съществуващи стари реални граници, изследване наличие на реализирано мероприятие включително и необходимостта и размерите на буферна зона към Петролната база Горубляне /към настоящия момент/ и обозначение на процесния имот в проектните му граници към съществуващ стар кадастрален план. В хода на въззивното производство е изслушано заключение по СТЕ, изготвено от вещото лице П., в което е направил заключение относно предметния обхват на заповед №406/27.09.1982г. и заповед № 412/30.09.1982г. Описаните заключения, съдът кредитира частично и относно съвпадащите им и категорични изводи относно местонахождението на процесния имот като част от имот пл. № 158, от който е образуван имот № 066063, от който е образуван поземлен имот с идентификатор 68134.1504.2508, който впоследствие е разделен и процесния имот попада в частта от него представляваща ПИ с кадастрален номер 688134.1504.2654, а по регулацията от 2002г. –като част от УПИ XIX с отреждане КНТПВО Национална постоянно действащата изложба Постиженията на науката, техническия прогрес и народното стопанство. Както в двете заключения изслушани пред първоинстанционният съд, така и в СТЕ, изслушана пред възивната инстанция, вещите лица не са съобразили всички писмени документи, касаещи спорния имот – например вещото лице П. /СТЕ пред въззивната инстанция/ посочва, че по делото не е представен АДС №3510/1987г. липсва по делото и не е представен, а същия е представен - л. 103 от том „доказателства“ към делото на СРС. На следващо място, вещите лица не са взели предвид и коментирали заповед № 118/31.11.1969г. – л.145 от доказателствения том към делото на СРС, касаещ регулацията в района, а дори вещото лице Ч. заявява, че не е открила неодобрен кадастрален план вкл. и цитирания от 1977 г. в удостоверение издадено от техническата служба в СО - № 2216/15.02.2022г., както и не е коментирала съдържанието и на представените две заповеди №406/27.09.1982г. и заповеди № 412/30.09.1982г. /л.235 от делото на СРС/, нито е съобразила данните и информацията по представената и на л.234 от делото на СРС комбинирана скица, в която е налице подробно описание на актовете въз основа на които е изработена и откритата информация касаеща скицата по писмени документи – стар кадастрален план, частично изменение, предвидена предходна регулация, макар и неприета и неприложена, както и предходен неодобрен кадастрален план, но с изработена кадастрална основа. От друга страна, заключението на вещото лице П., че заповед № 412/30.09.1982г. не се отнася до процесния имот, а касае имоти в съседна територия разположена източно от процесния имот за къмпинг Врана като констатация без обосновка, доколкото на първо място влиза в противоречие със съдържанието на АДС №2991/1984г.., както и със съдържанието на самата заповед 412/30.09.1982г. /представена по делото/, видно от която се касае за предвиждане на улици, така и с категоричното заключение, че процесния имот е част от в цитирания АДС пл.имот № 158, съдът не кредитира. Съдът отчита категоричността на вещите лица, че предоставените им данни са непълни, описанията на имотите също, което затруднява изпълнението и отговора на задачите по експертизите, но във всички случаи констатациите и предположенията им следва да бъдат обосновани. Доколкото, както беше посочено по – горе, в настоящото производство не се издирва дали е налице свободна площ, подлежаща на възстановяване /чл.10 ал. 7 от ЗСПЗЗ/, нито дали в цялост е реализирано мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността по чл.10б от ЗСПЗЗ, а наличието на хипотезата по §6 ал. 6 от ПЗР вр. чл.17а на ЗППДОбП /отм/, то за релевантно към предмета на спора съдът счита установената по непротиворечив начин идентичност между процесния имот с решение № 74/01.04.2005г. на ОСЗГ Панчарево – р.IIт.1, като част от имот пл. № 158 и който обхваща земите на ТЗСК Горубляне и които земи в цялост, без предвидени изключения /вж ПМС № 137/20.8.1962г. / са преминали към ДЗС, а в последствие предоставени на ДСО „Петрол“ за оперативно управление, част от които е внесения и от наследодателя на ищците и спорен имот. Не е аргумент, оборващ направения извод, възражението на ищците, че е налице разминаване на квадратурите по документите за собственост и скици, касаещи, както първоначалния имот пл. № 158, така и последващите образувани въз основа на него и предмет на представените по делото нотариалния актове за констатиране на право на собственост - 2001г., за учредяване на договорни ипотеки – 2005г. и 2012г. и продажба от 2017г., доколкото същите намират своето обяснение в частичното изменение на плановете, образуването на нови имоти, отписване на част от земята като държавна /видно от отбелязванията върху АДС от 1984 и 1987г. - гръб/, както и влезналата в сила частична регулация в района, вкл. предвиждаща изграждането на улица и за което са отчуждени от имота 10 733 кв.м. Несонователно е възражението на ищците, че държавата никога не е имала право на собственост върху процесния имот, поради което и предоставянето му за ползване на ДСО Петрол, впоследствие преобразувана в тъгрговско дружество и с оглед предпоставките по чл.17а от ЗППДОбД /отм/ е ирелевантно и непротивопоставимо на правата на ищците. Настоящият състав напълно споделя принципните правните постановки изложени във въззивната жалба относно доказателствената стойност на актовете за държавна и общинска собственост, а именно, че същите нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените способи, съответно несъставянето на АДС или АОС не може да доведе до извод, че имотът не е държавен или общински, съответно наличието на такъв не означава, че е доказан придобивния способ за собствеността. От гореустановеното обаче следва извода, че процесния имот е бил колективизиран в ТКЗС-Горубляне, след което въз основа на Постановление № 137/20.8.1962г. на Министерски съвет, който е имал правото да се разпорежда със земите държавна собственост и да одържавява такива вкл. и да променя предназначението на внесени в трудово-кооперативните земеделски стопанства /защото принципала и на обобществените в ТКЗС земи и на други имоти, отчуждени въз основа на други закони е един - Държавата - т. 11 на Постановление № 8/1979 г. от 06.03.1980 г. на Пленума на ВС/, същия заедно с целия масив на ТКЗС Горубляне е преминало към държавна организация -Учебно опитно ДЗО, и именно защото имота е държавна собственост е бил предоставен за оператино управление и ползване на ДСО Петрол. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г., притежаващо тълкувателно значение, респ. чл. 17а ЗППДОбП /отм./, в капитала на търговско дружество, образувано чрез преобразуване на държавно предприятие, се включва онова имущество, предоставено за управление и стопанисване на предприятието, което е било собственост на държавата към момента на преобразуването и в акта за преобразуване това имуществено право изрично и недвусмислено не е изключено от капитала на дружеството. Както е изяснено със задължителните тълкувателни разяснения, дадени по т. 2Г от ТР № 4/14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самия административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. Осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ придобивен способ, нито на който и да било друг придобивен способ. Първоинстанционният съд правилно е съобразил задължителното тълкуване, дадено с цитираното тълкувателно решение, като настоящият състав споделя напълно извода, че АДС № 2991/29.4.1984г, АДС № 3510/1987г., издаден от ТОА Хр.Ботев, въз основа заповед № 9/14.11.1986г. на МФ и анкетен фиш на СП „Петрол” за актуване на сгради в имот, предоставен за стопанисване на СП Петрол, договор за приватизация и извлечение от инвентарна книга на „Петрол„ АД /в която е описана именно по АДС от 1984г./, съставляват „непряко доказателство” по смисъла на т.2 Г от ТР № 4/14.3.2016г. по т.д.№ 4/2014г., за предоставянето имот пл.№ 158 за оперативно управление на ДСО „Петрол”, част от който е процесния, след което с акта за преобразуване това имущество не е изключено от капитала на дружеството и е станало част от капитала от ДФ Петрол, респективно ЕТД с държавно имущество Петрол АД –/решение № 459/8.11.1993г. на МС на основание чл.1 от ПМС № 265/1992г./, а след сключване на договор за приватизация през 1999г. и от имуществото на „Петрол “АД /приватизирано/. Следователно включването на бивша земеделска земя по надлежния ред в капитала на едно търговско дружество преди приключване на процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, изключва възможността за реална реституция на земята, извън останалите ограничения по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Извода, който се налага е, че след като процесната земя е била включена в патримониума на преобразуваната държавна фирма в търговско предприятие с цел неговата приватизация, при открита процедура за приватизация органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ не имал правомощието да издава решение за реално възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи, включени в капитала на приватизиращото се предприятие, а е следвало да издаде решение за обезщетяване на предишните собственици по реда на § 6 ал. 6 ЗППДОбП /отм./ и § 11 от ДР на ЗПСК /ОСЗГ "Панчарево" е била длъжна да съобрази тази реституционна пречка при постановяване на процесното конститутивно решение. Това обстоятелство е било съобразено от предходния състав на ПК – при постановяване на първоначалното решение № 74/04.01.1995г. от ПК –Младост, но е ирелеванно, доколкото е прогласено за нищожно/. Но тъй като е издадено процесното решение № 74/01.04.2005г., с което собствеността се възстановява реално, то същото е непротивопоставимо на купувача по приватизационната сделка, съответно - на приватизираното търговско дружество и неговите последващи преобретатели /ирелевантно е обстоятелството дали имотът е бил изцяло застроен, респ. дали строителството е законно, дали е мероприятието е реализирано/. Както изрично е посочено в решение № 205/8.07.2010 г. по гр. д. № 4543/2008 г. на ВКС, I г. о., ГК, "разпоредбата на § 6, ал. 6 от ЗППДОбП /отм./ дава предимство на процеса на приватизация, който не може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции, ако те не са били уважени до този момент. Същевременно тя регламентира още една пречка за реално възстановяване на собствеността, аналогична на тази по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при която бившите собственици получават само обезщетение, но не и реална собственост върху притежаваните земи. Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ настъпва с решението на поземлената комисия /сега ОСЗ/, което има конститутивен ефект. Затова то не може да бъде зачетено, ако към момента на постановяването му земята е в процес на смяна на собствеността или този процес вече е приключил с приватизационна сделка". В същия смисъл са и Решение № 78/8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4543/2008 г., II г. о., ГК; Решение № 250/8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3215/2013 г., II г. о., ГК; Решение № 49/15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2843/2013 г., I г. о., ГК. Именно поради изложеното, съставянето на нотариален акт № 59/2001г., с което „Петрол” АД е признат за собственик на поземлен имот – петролна база „Горубляне” с площ по АДС от 91632 кв.м., а по скица 888700 кв.м., съставляващ по скица имот пл.№ 158, к.л. 604 и 627, местност Южна градска територия, Първа част, без граници по легитимиращ акт, заедно със сградите, подробно описани, констатира съществуващо и възникнало вече в патримониума на „Петрол” АД право на собственост по надлежен ред и съобразно актуалното състояние на имотите и кадастрална карта. В този смисъл валидно учредени и от собственик са ипотеките в полза на „СиБанк” АД /чийто правоприемник е третото лице помагач ОББ АД/ с нотариален акт № 15/2005г. и нотариален акт № 198/2012г. от „Петрол“АД за обезпечение на задължение на „Петрол Холдинг” АД и на „Нафтекс трейд” ЕООД към банката по договори за кредит. Описаните имоти са предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 20158400400922 по описа на ЧСИ Цачева, като с постановление за възлагане на имотите в полза на взискателя „СиБанк” АД в сила на 5.1.2017г. е възложен имот – Петролна база Горубляне, с идентификатор 68134.1504.2508 с площ от 70 000, 00 кв.м. и са направени следните уточнения и вписвания: , имотът е образуван от бивш поземлен имот 158 с площ по документ за собственост 91632 кв.м., съгласно н.а. № 59/2001г, нанесен в к.л. 604 и 627, местност Южна градска територия / първа/ част, срещу кв.42 по плана на София, местност Дружба 2; съгласно удостоверение, издадено от СО – район Искър № 7000-3/6/20.9.2012г. от поземлен имот с пл.№ 158 са отчуждени 10733 кв.м. за изграждане на улица Обиколна, съобразно предвижданията на регулационния план, одобрен със Заповед № 116/29.3.1990г. на Председателя на ИК на СНС; съгласно решение на СГС от 5.8.2010г. по гр.д№ 4269/2010г. и определение № 774/13.77.2011г. по гр.д.№ 313/2011г. на II г.о. на ВКС друга част от имот ПИ 158 с площ 1520 кв.м. е собственост на „Инжталант” ООД, съгласно отбелязванията на гърба на АДС; от имот пл.№ 158 са отписани отделни части, съставляващи възстановени имоти, на основание посочени заповеди на областния управител и останалата част от имот пл.№ 158 попада извън ПИ с идентификатор 68134.1504.2508, съгласно писмо на СО район Нови Искър, за ПИ 158 няма одобрен ПУП, а съгласно писмо изх.№ САГ № 16- ГР 00-1/1.2.2016г. ПИ идентификатор 68134.1504.2508 няма статут на УПИ по смисъла на § 5 т.11 ДР ЗУТ. С протокол за доброволно предаване от 10.3.2017г., „Петрол” АД е предало доброволно на „СиБанк” АД посочените в постановлението ПИ и сгради. Няма спор, че придобИ.е на собственост по реда на публичната продан в хода на изпълнително производство е деривативен способ са придобИ.е на вещни права и доколкото се установи, че ипотекарния длъжник, чието имущество е предмет на публичната продан се е легитимирал като носител на вещно право на собственост по отношение на имотите, то същото е било надлежно прехвърлено в патримониума на купувача – „СиБанк” АД, който от своя страна се е разпоредил чрез договор за продажба обективиран в нотариален акт от 28.2.2017г № 75/2017г. в полза на ответника „Бляк Сенд Инвестмент” АД., като на 20.04.2017г.с пртокол от ЧСИ последния е въведен във владение т.е. същият е последващ преобретател на поредица от транслативни сделки, които валидно прехвърлят правото на собственост върху процесния имот и в такъв смисъл е носител на спорното материално право за собственост. Горните мотиви обосновават извода, че макар решенията на органите на поземлена собственост да притежават конститутивно действие, то при установяване на факта, че спорната земя не е подлежала на реституиране по реда на ЗСПЗЗ, в патримониума на наследниците на П.В.П. не е възникнало субективното право на собственост върху процесната земя, като за тях е възникнало правото на обезщетение по реда на § 6 ал. 6 от ЗППДОбП /отм./ и § 11 ал.1 от РД на ЗПСПК с акции на дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ. Следователно, в настоящото съдебно производство ищците не успяха да докажат своята активна материална легитимация. За пълнота на изложението, следва да се добави, че отделно от установеното до тук, основателно е и възражението на ответника за придобИ.ето собствеността върху процесния имот на оригинерно основание чрез осъществяване на фактическият състав на придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС чрез присъединяване на владението на праводателите си. Институтът на придобивната давност е уреден в закона като оригинерно придобивно правно основание – арг. чл. 77 предл. 2 ЗС, и за да настъпят правните му последици, е необходимо кумулативното наличие на две материални предпоставки: 1. в продължение на определен период от време /5 или 10 години, едно лице, което не е собственик, да упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху определена вещ, които съответстват на вещните правомощия на собственика /обективният признак на владението/ и 2. фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене, а именно да се държи вещта като собствена - чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното вещно право на собственост /субективният признак на владението/. Установяването на горните предпоставки, пълно и главно, са в тежест на ответника. Следва да се има предвид, че след сключване на приватизационния договор /1999г./ имотът се намира във фактическата власт на „Петрол“АД, собственост на друго търговско дружество, „Петрол“АД /приватизирано/ е извършвало активни действия свързани с административното обслужване и стопанисване на имота - снабдяване с актуални скици, съставяне на констативен нотариален акт относно точната площ на имота с оглед извършваните междувременно промени, вкл. и отчуждаване за улица, като през целия период от време включително и по време, когато имота е бил ипотекиран в полза на „СиБанк“ АД същия е бил ограден, каквито ограждения съществуват и към настоящия момент. В тази връзка са и показанията на свидетеля Д.Д., който работи в групата на „Петрол Холдинг“ и имащ непосредствени впечатления относно статута, местоположението, експлоатацията и действията на разпореждане спрямо имота и чийто показания настоящият състав прецени по чл.172 от ГПК и кредитира предвид тяхната, логичност, последователност, изчерпателност, детайлност и пълно съответствие с ангажираните по делото писмени доказателства, и същите са преки такива. Следователно от момента на приватизация до настоящия момент имотът се владее от „Петрол“АД впоследствие и за кратък период от „СиБанк“АД и след дата 10.03.2017г.от ответника по силата на поредица прехвърлителни сделки. Изпълнена е и втората предпоставка за упражняване на владение върху вещта, а именно намерението за своене, предвид всички предприемани правни и фактически действия от дружеството – ограждане на имота, липса на достъп до същия освен от централния вход, съставяне на констативни нотариални актове за установяване на собствеността, учредяване на договорни ипотеки върху имота. Освен това е налице презумпцията по чл. 69 ЗС, която несъмнено е приложима в хипотеза като настоящата, при която установяването на фактическата власт от дружеството-праводател на ответното дружество се свързва с предаване на владението на имота от държавата в процеса на преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества и последвалата приватизация и предполага собственическото намерение. /Определение № 78 от 1.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3886/2021 г., I г. о., ГК/. Следователно дори считано от 15.06.2005г. - когато решение № 74/01.04.2005г. на ОСЗГ Панчарево е отбелязано, че е влязло в сила и при условие, че се приеме, че земята не е станала част от имуществото на приватизираното дружество, а е останала в полза на държавата/, дори и при приемане, че дружеството е недобросъвестно /а с оглед начина на предаване на владението от приватизиращо се държавно дружество е налице добросъвестност по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС, доколкото към 1999г. няма данни приобретателите по приватизационната сделка да са знаели за правата на реституирани собственици/, то най – късно през 2015г. имотът е придобит по давност от дружеството „Петрол“АД – праводател на праводателя на ответника. Твърдението за "обезпокоявано" владение чрез сезиране на множество органи и институции от страна на ищците е неоснователно. По прилагане института на придобивната давност е налице константна практика на ВКС, според която владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да е основание за придобИ.е по давност на имот, владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. Спокойно е владението, което не е установено с насилие и не се поддържа с насилие. Предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност по чл. 79 ал. 1 ЗС. С разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, приложима и към института на придобивната давност, съобразно чл. 84 ЗС, са очертани хипотезите на прекъсване на давността – признаване на вземането от длъжника, предявяване на иск или възражение, искане за започване на помирително производство, предприемане на действия за принудително изпълнение. Действия, които не попадат в обхвата на посочените, не могат да прекъснат течението на придобивната давност. В този смисъл е и практиката на ВКС /решение № 80/2020 г. по гр. д. № 2737/2019 г., ІІ г. о., решение № 115/2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г., ВКС, І г. о, решение № 60108 от 22.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3534/2020 г., II г. о., в./. За да изтече придобивната давност в полза на владелеца, упражняването на фактическата власт с намерение за своене, трябва да е постоянно. За да се приеме, че то е такова, следва да е установен началният момент, както и че владелецът във всеки момент, когато пожелае, може да реализира владелческата си власт. Не е необходимо да се повтарят действия от негова страна, респ. той да се намира физически в имота във всеки момент от срока на владение /всеки ден от седмицата/, след като спрямо имота не са осъществявани действия от трети лица, водещи до прекъсването му или създаващи съмнения за явността на владението. Предявяването на извънсъдебни претенции и административният спор във връзка с изменение на кадастралната карта не водят до извод, че владението е обезпокоявано, нито прекъсват придобивната давност по чл. 79 ЗС. /Определение № 4222 от 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 850/2023 г., II г. о., ГК/. Ищците след 15.06.2005г. са могли във всеки един момент да прекъснат давността с предявяване на иск за собственост, след което по административен ред да уреждат статута на имота и достъпа си до него, което до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело – 14.11.2019г. не е направено. Следователно, процесният имот е станал част от партимониума на дружеството праводател на ответника на оригинерно правно основание и което е надлежно прехвърлено чрез валидни сделки/публична продан и което легитимира ответника като носител на вещното право на собственост върху процесния спорен имот. По изложените съображения предявеният от ищците иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР се явява неоснователен, поради което и с оглед съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение на основание чл.271 ал.1 изр.1 хип.1 от ГПК следва да бъде потвърдено. По разноските Във въззивното производство: На основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК въззиваемите страни имат право да им бъдат присъдени направените по делото разноски, за което са представили списък по чл.80 от ГПК – л.102 от въззивното дело и доказателства за реално направени такива – л.103-104 от въззивното дело – платено адвокатско възнаграждение в размер на 3000, 00 лв. Въззивниците са направили своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемите адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК не определя императивно задължение на съда във всеки случай при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение да намалява неговия размер, нито ако реши да намали същото да го намали до минималния размер /решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС и по преюдициално запитване, дадено в т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. - задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК/. Именно с аргумента, че с оглед легитимните цели на тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа по чл.3 от ГПК за недопускане злоупотреба с права, включително при съобразяване на необходимата правна квалификация за извършване на съответните действия за гарантиране на правото на страната на адвокатска защита, както и реално извършените процесуални действия от адв. М., а именно – подаване на отговор на въззивната жалба, допълнителни становища във връзка с направени доказателствени искания, явяване в четири съдебни заседания, в които е извършено събиране на доказателства, обсъждане и становище по същите, участие в устните състезания по делото, предвид и спора пред въззивната инстанция, който се характеризира с фактическа и правна сложност, обем и многобройност на събраните доказателства, включително и съобразявайки сравнително високия материален интерес на защитаваното право, счита че възнаграждението от 3000, 00 лв. не е прекомерно. Така мотивиран, Софийски градски съд