Решение № 14 от 21.2.2025 г. на Районен съд - Тервел по дело № 326/2024 г.

Настоящото дело е образувано по искова молба внесена при съда – вх. вх. № 1852 от 05.09.2024 година. Искът е с правно основание чл. 143 от ЗЗД. Депозирана е искова молба от Д. К. С. с ЕГН•••••••••• от ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, чрез процесуалния си представител – адвокат Д. Н. АК Добрич, с адрес за кореспонденция ХХХХХХХХХХХХХХХХХ срещу М. Х. Ч. с ЕГН •••••••••• от ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ. Предявен е осъдителен иск от Д. К. С. с ЕГН•••••••••• от ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, чрез процесуалния си представител – адвокат Д. Н. АК Добрич, с адрес за кореспонденция ХХХХХХХХХХХХХХХХХ срещу М. Х. Ч. с ЕГН •••••••••• от ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 6608, 58 /шест хиляди шестстотин и осем лева и 58 ст./ лева представляваща заплатено от ищеца, в качеството му на поръчител, задължение на ответника съответно в размер на 2982, 58 лева по изпълнително дело № 2020ХХХ0400805 по описа на ЧСИ – ХХ - представляващи главница, лихви и разноски, ведно със законната лихва върху задължението от дата на подаване на исковата молба при съда 05.09.2024 година, п.кл. с дата 03.09.2024 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3626 лева - по изпълнително дело №2020ХХХ0400806 по описа на ЧСИ – ХХ - представляващи главница, лихви и разноски, ведно със законната лихва върху задължението от дата на подаване на исковата молба при съда 05.09.2024 година, п.кл. с дата 03.09.2024 година до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноските по настоящото дело. С Разпореждане № 542 от 30.09.2024 година, съдът намери исковата молба за редовна и на основание чл. 131 от ГПК разпореди препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея да се изпратя на ответника. Книжата видно от разписка по върнато съобщение са връчени на ответника на 02.10.2024 година – лично. В законоустановения срок по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание проведено на 20.01.2025 година ищеца редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител – адвокат Д. Н. от гр. Добрич - Адвокатска колегия Добрич. Ответникът редовно призован, не се явява, не се представлява по делото. Следва да се отчете, че по делото ищцовата страна не е заявила изрично искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение, поради което и съдът не намира основание за произнасяне с такова. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени фактическа твърдения в следния ред: В исковата молба се твърди, че ищеца е станал поръчител на ответника - по договор за потребителски кредит № ХХХХХХХХХХХХХХ година, сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 от една страна и от друга настоящия ответник – М. Х. Ч. в качеството му на крудитополучател и втори кредит/ и или рефинансиране на първия под № ХХХХХХХ от 05.12.2014 година. В обстоятелствената частна исковата молба се сочи, че ответникът не е обслужвал кредита си, с оглед на което кредитора се е снабдил с изпълнителен лист и са били образувани двете цитирани по- горе изпълнителни дела. С исковата молба се твърди, че по двете образувани изпълнителни дело, като солидарен длъжник е привлечен ищеца по настоящото дело, който е погасил изцяло задълженията по двете образувани изпълнителни дела, ведно с лихвите и разноските, поради което и е заявена претенцията да се иска от съда ответника да бъде осъден да заплати на ищеца внесените от него по изпълнителните дела суми. По обстоятелствената част на исковата молба не е налице твърдение в насока настоящия ищец - в качеството му на поръчител да е заявявал своя покана до ответника – длъжника за връщане на заплатеното от поръчителя. От събраните по делото писмени доказателства, от твърденията на ищеца обективирани по исковата молба, като съобрази със закона, съдът намира по делото следното от фактическа страна: Съдът приема писмените доказателства депозирани с исковата молба, без оспорване от страна на ответника и намира от фактическа страна, такава идентична с изложеното по обстоятелствената част на исковата молба. По делото от правна страна: Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗД, поръчителят който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск, като той има право и на законната лихва върху заплатените суми от деня на плащането. В конкретния случай, предвид представените писмени доказателства по делото, се установи, че на 27.08.2013 година е бил сключен договор за потребителски кредит № ХХХХХХХХХ, сключен между М. Х. Ч. – настоящия ответник - от една страна в качеството му на предотополучател и от друга страна в качеството на кредитор „ Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752. Не се спори, че след година същото дружество е отпуснало на длъжника втори кредит / като е рефинансирало първия/ - договор под № ХХХХХХХ от 05.12.2014 година. По твърдения обетивирани по исковата молба в качеството на поръчител - солидарен длъжник по така зключените договори е ангажирам настоящия ищец. По твърдения на ищеца обективирани по исковата молба, неоспорени от ответната страна, поради неплащане на задълженията са били образувани по инициатива на кредитора две заявления с правно основание чл. 410 от ГПК, като е са били образувани при РС Тервел съответно ч. гр. дело № 438/ 2017 година и ч.гр. дело № 440 / 2017 година. По ч. гр. дело № 438 / 2017 година по описа на РС Тервел, съдът е уважил заявлението на кредитора, като се е произнесъл Разпореждане №1214 от 18.08.2017 година, и Заповед за изпълнение на парично задължение № 296 от 18.08.2017 година по ч.гр.д. №438 /2017г. по описа на РС Тервел. С Решение от 18.01.2019 година, по същото дело, съдът: на основание чл.247 от ГПК допуска поправка на явна фактическа грешка – в Разпореждане №1214 от 18.08.2017 година, и Заповед за изпълнение на парично задължение № 296 от 18.08.2017 година по ч.гр.д. №438 /2017г. по описа на РС Тервел, въз основа на което е издаден и изпълнителен лист, като заличава изписаното: Д. К. С. с ЕГН ХХХХХХХ от гр. Тервел, ул. „ ХХХХХХХХ и да се чете: ДЛЪЖНИЦИТЕ М. Х. Ч. с ЕГН •••••••••• от гр. Тервел, ул. „ Хан Аспарух” № 28, вх. А, ет.1 ап. 1, като кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ХХХХХХХ от 05.12.2014 година, сключен между заявителя и длъжника, Д. К. С. с ЕГН •••••••••• от гр. Тервел, ул. „ ХХХХХХХХ в качеството му на солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит № ХХХХХХХ от 05.12.2014 година, сключен между заявителя и Ч., солидарно, ДА ЗАПЛАТЯТ на КРЕДИТОРА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от законните си представители – ХХХ, ХХ, ХХ и ХХХ – управители, следните суми: 1036, 76 /хиляда тридесет и шест лева и 76 ст./ лева от които главница в размер на 805, 47 /осемстотин и пет лева и 47 ст./ лева, неустойка в размер на 231, 29 /двеста тридесет и един лева и 29 ст./ лева, ведно със законовата лихва върху тези суми считано от дата на депозиране на заявлението при съда – 15.08.2017 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25, 00/двадесет и пет/ лева - държавна такса представляваща направени съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело №438/2017 година по описа на ТРС и 150, 00 /сто и петдесет/ лева възнаграждение за процесуално представителство. Съответно по ч. гр. дело № 440 / 2017 година съдът: С Решение от 18.01.2019 година, съдът на основание чл.247 от ГПК допуска поправка на явна фактическа грешка – в Разпореждане №1216 от 18.08.2017 година и Заповед за изпълнение на парично задължение № 298 от 18.08.2017 година по ч.гр.д. №440 /2017г. по описа на РС Тервел, въз основа на което е издаден и изпълнителен лист, като заличава изписаното: Д. К. С. с ЕГН ХХХХХХХ от гр. Тервел, ул. „ХХХХХХХХ и да се чете ДЛЪЖНИЦИТЕ М. Х. Ч. с ЕГН •••••••••• от ХХХХХХХХХХХХХ, като кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ХХХХХХХХХХХХХХ година, сключен между заявителя и длъжника и Д. К. С. с ЕГН •••••••••• от гр. Тервел, ул. „ХХХХХХХХ в качеството му на солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит № ХХХХХХХХХХХХХХ година, сключен между заявителя и Ч., солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на КРЕДИТОРА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от законните си представители – ХХХ, ХХ, ХХ и ХХХ – управители, следните суми: 1371, 44/хиляда триста седемдесет и един лева и 44 ст./ лева от които главница в размер на 1128, 34 /хиляда сто двадесет и осем лева и 34 ст./ лева, неустойка в размер на 243, 01 /двеста четиридесет и три лева и 01 ст. / лева, ведно със законовата лихва върху тези суми считано от дата на депозиране на заявлението при съда – 15.08.2017 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 27, 42 /двадесет и седем лева и 42 ст/ лева - държавна такса представляваща направени съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело №440 /2017 година по описа на ТРС и 150, 00 /сто и петдесет/ лева възнаграждение за процесуално представителство. Следва да се отбележи, че по двете претенции на кредитора има издадени изпълнителни листи, като и съответно при пред ЧСИ ХХ с рег. № ХХХ по описа на камарата - ЧСИ с район покриващ района на ОС Добрич има и са били образувани две изпълнителни дела, съответно ИД № 2020ХХХ0400805 и ИД № 2020ХХХ0400806 по описа на същия ЧСИ аза 2020 година. Не се спори, че от банковата сметка на настоящия ищец са постъпили суми по двете изпълнителни дела в посочените по исковата молба размери, като за окончателното изплащане на задълженията по изпълнителните дела от каса на Изи Пей настоящия ищец е заплатил и сумата от 63, 00 лева по и.д. № 806 с която и сума окончателна са били погасени задълженията на настоящия ответник- кредитополучателя М. Х. Ч.. За удостоверяване на факта на изпълнение от страна на поръчителя – солидарния длъжник то кредитора е издал удостоверение на настоящия ищец с дата 19.08.2024 година в уверението на това, че задълженията по двата договора са погасени чрез плащане. От своя страна и ЧСИ е издал съобщение изх. № 30757 / 22-08.2024 година по ИД № 805 и съобщение № 30761 от 22.08.2024 година по ИД № 806 за приключилите изпълнителни деле поради удовлетворяване на кредитора. По настоящото производство, ответникът редовно призован не твърди под никаква форма и не доказва да е възстановил тези суми на ищеца- поръчителя по двата договора и съответно солидарен длъжник по двете изпълнителни дела – за които има убедителни данни, че са приключили поради плащане от страна на поръчителя. Договорът за поръчителство е облигационна връзка между поръчител и кредитор, по силата на който поръчителят се задължава да обезпечи кредитора, като изпълни обезпеченото задължение вместо длъжника, ако последният не го изпълни /арг. От чл. 138 ал. 1 от ЗЗД /. Поръчителството като вид лично обезпечение има акцесорен характер, като представлява функция на друг главен дълг - този на главният длъжник към кредитора. В случай, че поръчителят изпълни задължението на главния длъжник, той придобива вземане срещу длъжника - арг. От чл. 143 ал. 1 от ЗЗД.Това вземане е регресно и е проявление на общия в гражданското право принцип за забрана на неоснователното обогатяване. За да се ангажира отговорността на длъжника спрямо платилият поръчител е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. Валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за поръчителство. 2. Поръчителят да е изпълнил едно свое изискуемо задължение по договора за поръчителство, като изпълнението трябва да е действително и точно. 3. Необходимо е изпълнението на поръчителя да нарушава принципа за забрана на неоснователното обогатяване т.е необходимо е да се установи, че основанието за сключване на договор за поръчителство не е дарствено спрямо главния длъжник, тъй като в последният случай не възникват регресни права. 4. Поръчителят следва да уведоми главния длъжник за изпълнението. Тази предпоставка е свързана с прилагането на неблагоприятните последици на чл. (43 ал. 2 от ЗЗД -поръчителят губи регресните си права срещу главния длъжник, ако последният плати на кредитора преди да е уведомен за извършеното от поръчителя плащане, като в случай, че поръчителят е изпълнил без да уведоми длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да противопостави на кредитора. В случая - предпоставките по чл.143, ал.1 от ЗЗД за реализиране на отговорността на ответника по спора са налице, защото е безспорно установено, че ищецът /в качеството си на поръчител/ е изпълнил задължение на ответника - като длъжник по сключените два договора – посочени по горе. Определящо е, че ищецът е погасил задължението на ответника и като е изпълнил задължението на поръчител встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника /чл.146 от ЗЗД/. Обстоятелството, че поръчителят не е уведомил длъжника за извършеното от него изпълнение, в случая не е определящо за реализиране на встъпване в правата му. То има значение само дотолкова доколкото дава възможност на длъжника да му противопостави възраженията, които има срещу кредитора, но в конкретния случай – длъжникът /не е имал и не е противопоставил такива възражения/. Ответникът дължи на ищеца и лихва за забава върху заплатените суми от деня на плащането, съгласно чл. 143 ал.1, изр.2 от ЗЗД, като в случая такава претенция не е обективирана по исковата молба е налице претенция за лихви от дата на депозиране на исковата молба при Тервелски районен съд – 03.09.2024 година, поради което и съдът следва да уважи искането, така както е заявено от ищеца. Предвид извършеното плащане и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД ищецът, който е изпълнил чуждото задължение встъпва в правата на кредитора и е материално правно легитимиран да претендира от ответника размера на погасените задължения за главница, лихви и разноски, които е направил, като следва да се има в предвид, че самия ответника в качеството му на длъжник е уведомен от ЧСИ за погасяването на задълженията по двата изпълнителни дело сторени от поръчителя – настоящия ищец. Предвид изложеното предявената претенция, като основателна следва да се уважи. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските по делото в размер 525 лв., направени от ищеца следва да бъдат уважени така както и са посочени по списъка с правно основание чл. 80 от ГПК - ра репариране от ответника се следват на ищеца сумата от 264, 32 / двеста шестдесет и четири лева и 32 ст. / лева - внесена от ищеца държавна такса по иска и сумата от 1550, 00 / хиляда петстотин и петдесет лева / лева разноски по упълномощен процесуален представител – възнаграждение за един упълномощен по делото адвокат. Мотивиран така, състав на Тервелски районен съд,