Мотиви към Решение № 869 от 20.2.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 15273/2022 г.

МОТИВИ към решението по НАХД № 15273 по описа на Софийски районен съд за 2022 година, НО, 147-и състав Софийска районна прокуратура, на основание чл. 375, ал.1 от НПК, е внесла във СРС постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия Г. Д. М., ЕГН: •••••••••• за това, че на 28.09.2021 г. около 18: 35 часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство- автобус, марка, , •••••••••••••••••, по автобусна линия ••••••••••••••••• на столичния градски транспорт, по бул. “Цар Борис III”, с посока на движение от ул. „Житница“, към бул. „Овча купел”, в района на кръстовището с бул.„Братя Бъкстон“, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както следва: -чл.24, ал. 1 от ЗДвП, , Водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие ‘‘ -чл. 132, ал. 1, т.2 от ЗДВП, , При превозване на пътници водачът е длъжен по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване “ като при превоза на пътници, задействал спирачната система на автобуса в авариен режим, вместо да намали скоростта плавно, в следствие на което, пътника В.Н. ЕГН: •••••••••• загубила равновесие и паднала към предната врата на салона на автобуса, като при падането се ударила в ръба на седалка, в лявата гръдна половина, като в следствие на удара по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в: „счупване на 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то ребра вляво по задната мишнична линия“, което реализира критериите на медико биологичния признак: трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни- престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК. В съдебно заседание СРП изразява становище, че деянието е доказано по безспорен и категоричен начин, като пледира обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговворност по реда на чл.78а от НК и му бъде наложено административно наказание- глоба. Обвиняемият, редовно призован се явява лично и с адв. Г. при САК. В хода на съдебното производство същият не се признава за виновен за извършване на деянието В заседание по същество защитникът на обвиняемия пледира, че не са налице доказателства, от които по категоричен дачин да се установява, че подзащитният му е виновен в осъществяване на процесното деяние. Пледира последният да бъде признат за невиновен, аллт. да бъде освободен от наказателна отговворност по реда на чл.78а от НК и му да му бъде наложено адмонистративно наказание в минимален размер. Пледира, като се съобрази местоработата на лицето да не му бъде налагана санкцията по чл. 343г от НК. Съдът като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Обвиняемият Г. Д. М. работел като шофьор на автобус към Столичния градски автотранспорт. Около 18: 35 часа на 28.09.2021 г., в гр. София, обвиняемият М. управлявал автобус марка, , •••••••••••••••••, по автобусна линия ••••••••••••••••• на столичния градски транспорт по бул. “Цар Борис III”, с посока на движение от ул. „Житница“, към бул. „Овча купел”. Пътната настилка, представляваща паваж, била мокра, без неравности и без наклон, а видимостта била добра. В управлявания от обвиняемия М. автобус пътувала свидетелката В.Н. която се била качила в автобуса на спирка „Красно село“. Предвид факта, че в автобуса нямало свободни седалки, свидетелката Найденова пътувала правостояща в средната част на салона на автобуса, като за да не загуби равновесие при пътуването, се държала за предвидените за това метални конструкции в автобуса. На около осем метра пред управлявания от обв. М. автобус се движел лек автомобил, който спрял на кръстовището с бул.„Братя Бъкстон“ поради червен сигнал на сигналната уредба, регулираща преминаването на превозните средства през кръстовището. Автобусът се движил със скорост около 20 км в час, в него пътували множество правостоящи пътници. Вместо да намали скоростта плавно, съобразявайки се с дистанцията между управлявания автобус и местонахождението на спрелия пред него автомобил, обвиняемият М. задействал спирачната система на автобуса в авариен режим. Вследствие на инерционните сили, проявили се във връзка с аварийното задействане на спирачната система, св. ••••••••••••••••• загубила равновесие и паднала към предната врата на салона на автобуса. При падането се ударила в ръба на седалката, в лявата гръдна половина, като получила „счупване на 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то ребра вляво по задната мишнична линия“. По време на рязкото спиране на автобуса паднали и други пътници, но последните били без сериозни наранявания. Пътниците започнали да викат на водача на автобуса, че има паднала жена, при което последният спрял на следващата спирка. Пътниците в автобуса, сред които и св. •••••••••••••••••, помогнали на св. Т. да слезе от автобуса и я придружилки до пейката на спирката. Обвиняемият я попитал дали да извика линейка, но пострадалата, която била лекар, му отговорила, че сама ще се оправи. Въпреки това водачът на автобуса се обадил, за да повика служителите на Спешна медицинска помощ. Последните дощли на място и качили пострадалата Т. в линейката, като й оказали медицинска помощ. Обвиняемият Г. Д. М., ЕГН: •••••••••• е роден в •••••••••••••••••, българин, с българско гражданство, с адрес: ••••••••••••••••• неосъждан. Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на цялостния доказателствен материал по делото - всички гласни и писмени доказателства събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът намира, че горепосочените кредитирани от съда доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Т••••••••••••••••• Последните съдът оцени като логични, обективни и непротиворечиви, като същите ясно и категорично изясняват механиза на настъпване на инцидента. От показанията на св. Т. се установявва, че автобусът бил препълнен, а последната била правостояща и се държала с лявата си ръка за метална тръба. Вследствие на рязкото спиране на автобуса, пострадалата се отскубнала от металната тръба, загубила равновесие и паднала към предната врата на салона на автобуса, като се ударила в ръба на седалка от дясната част на автобуса. Показанията на св. Т. относно механизма на настъпване на процесния инцидент и състоянието й се подкрепят и от покзанията на св. Д., която пътувала в автобуса. Същата съобщава, че вследствие на рязкото спиране на автобуса, пострадала паднала до седалката, на която тя седяла. Св. Д. пподробно описва последващите действия на шофьора на автобуса и състоянието на пострадалата, след настъпване на инцидента. При преценката на достоверността на показанята на св. Д. съдът взе предвид липсата на лична ангажираност с пострадалата или подсъдимия, обуславяща заинтересованост от изхода на делото, съотв. изводът за обективност при излагане на възприятията относно релевантните за делото факти. Показанията на св. Т. и Д. са еднопосочни и последователни и са източник на пряка доказателствена информация относно релевантните по делото факти -дата и час на настъпване на ПТП, пътната обстановка, конкретните обстоятелства, при които е настъпило ПТП, както и действията на обв.М.. Показанията на св. Т. и Д. изцяло се потвърждават от заключението на изготвената по делото комплексната видео- автотехническа експертиза. Съгласно последната, мястото на удара се намира в гр.София, бул. „Цар Борис III“, в района на кръстовището с бул. „Братя Бъкстон“ по широчина на платното за движение на бул. „Цар Борис III“ е на 1-3 м. в ляво от бордюр по посока на движението на автобуса и по дължина на платното за движение, в района на кръстовището с бул. „Братя Бъкстон“. ПТП-то е настъпило върху дясната пътна лента на бул. „Цар Борис III“, като скоростта на движение на автобуса в момента на инцидента/ рязкото задействане на спирачната система на автобуса/ е била от порядъка на 20 км/ч. Изготвената по делото комплексна видео- автотехническа експертиза подробно възпроизвежда съдържанието на предоставения по делото видеоклип, заснет от видеокамера в автобуса, от който има възможност да се наблюдава пътната обстановка пред процесния автобус, както и пътниците в него. Видно от същата, на кадър F1 се набюдава движещ се пред автобуса неустановен лек автомобил, който се намира на около 8-10 метра и намалява скоростта си. От таймера на кадрите се наблюдава, че от този момент, до момента на процесния индидент, са изминали 5 секунди, като според експерта водачът е имал възможноста да намали скоростта си плавно. Видно от заключението на експертизата, причината за настъпването на инцидента са субективните действия на обвиняемия Г. Д. М., който не е намалил скоростта на управлявания от него автобус плавно, а е задействал спирачната система на автобуса в авариен режим като е могъл да предотврати настъпването на ПТП-то, ако беше намалил скоростта на управлявания от него автобус плавно, тъй като е имал такава възможност, без да задейства спирачната система на автобуса в авариен режим. Съдът не споделя доводите на защитата, че причина за инцидента е фактът, че пострадалата не е положила необходимите грижи, за да се обезопаси, като е пътувала права в автобуса. Видно от показанията на последната и св. Д., както и от съдържанието на комплексната видео- автотехническа експертиза, автобусът е бил препълнен, в последния са пътували множество правостоящи пътници, като това обстоятелство е било възприето от водача на автобуса, който е следвало да го съобрази при управлението на същия. Дори да се констатира обаче съпричиняване на резултата от страна на самата пострадала, въпросният извод не засяга като цяло наказателната съставомерност на деянието и по-скоро следва да бъде обсъден при индивидуализацията на наказанието. Съдът кредитира изцяло заключенията на изготвените по делото СМЕ и тройна СМЕ. Видно от заключенията на последните, в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие на 28.09.2021 г., пострадалата В.Н. ЕГН: •••••••••• е получила средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в: „счупване на 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то ребра вляво по задната мишнична линия“, което реализира критериите на медико биологичния признак: трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни. При изготвяне на заключението си вещите лица са съобразили цялата представена по делото медицинска документация във връзка с лечението на подстрадалата, ето защо съдът не споделя възражението на защитата, че травмата на пострадалата не е довела до изискуемите съставомерни последици. Заключенията и на двете експертиза са в един и същи смисъл, а именно, че пострадалата е получила средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в: „счупване на 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то ребра вляво по задната мишнична линия“, което реализира критериите на медико биологичния признак: трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни. Вещите лица са категорични, че получените травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при ПТП, при падане от собствен ръст върху неравности на пода по гръб и удар в областта на гръдния кош. Ето защо съдът счита, че заключениата на вещите лица с а обективни и компетентни, като последните дават обективни и пълни данни за причиненото в резултат на ПТП телесно увреждане на пострадалата и неговите медикобиологични характеристики. След анализ на доказателствата се установява по безспорен начин, че от обективна страна, обв. М. на 28.09.2021 г. около 18: 35 часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство- автобус, марка, , •••••••••••••••••, по автобусна линия ••••••••••••••••• на столичния градски транспорт, по бул. “Цар Борис III”, с посока на движение от ул. „Житница“, към бул. „Овча купел”, в района на кръстовището с бул.„Братя Бъкстон“, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както следва: -чл.24, ал. I от /ЗДвП/, , Водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие ‘ ‘ -чл. 132, ал. 1, т.2 от /ЗДВП/, , При превозване на пътници водачът е длъжен по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване ‘ като при превоза на пътници, задействал спирачната система на автобуса в авариен режим, вместо да намали скоростта плавно, в следствие на което, пътника В.Н. ЕГН: •••••••••• загубила равновесие и паднала към предната врата на салона на автобуса, като при падането се ударила в ръба на седалка, в лявата гръдна половина, като в следствие на удара по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в: „счупване на 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то ребра вляво по задната мишнична линия“, което реализира критериите на медико биологичния признак: трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни- престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК. По делото безспорно е установено, че на инкриминираната дата и място обв. М. е управлявал процесното МПС. Нормата на чл.343, ал.1 НК е бланкетна по своя характер, като за съставомерността на деянието е необходимо да бъде установено, че водачът на превозното средство е нарушил конкретно посочени правила за движение по пътищата, и че това нарушение е в причинна връзка със съставомерния резултат. По делото се установи, че поведението на обвиняемия е било в нарушение на правилата за движение, установени в чл.24, ал. 1 и ч чл. от ЗДвП-чл. 132, ал. 1, т.2 от ЗДВП като като при превоза на пътници, задействал спирачната система на автобуса в авариен режим, вместо да намали скоростта плавно. Допуснатото от обв.нарушение на правилата за движение се намира в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен съставомерен резултат- причинената средна телесна повреда на пострадалата. Като последица от нарушенията на правилата за движение по пътищата, извършени о т обв. М., св. ••••••••••••••••• загубила равновесие и паднала към предната врата на салона на автобуса, като при падането се ударила в ръба на седалка, в лявата гръдна половина, което е поставило началото на причинния процес, довел до получаване на средна телесна повреда на пострадалата. От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост – обв. М. не е искал и предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди. Обв. М. е бил нормативно задължен от цитирания текст на ЗДвП- чл.24, ал. I от ЗДвП, , Водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие ‘ и чл. 132, ал. 1, т.2 от ЗДВП, , При превозване на пътници вода чът е длъжен по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване”да извърши редица действия при управлението на автобуса и които биха довели до избягване на инцидента, но не го е сторил. Обвиняемият не е извършил тези действия и по този начин са възникнали напълно предвидими за него, като водач на МПС със съответните категории общественоопасни последици от извършеното от него деяние, за което същият следва да понесе наказателна отговорност с налагане на предвиденото в материалния закон наказание. При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази както смекчаващите, така и отгечаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха отчетени. Като смекчаващи наказателната отговорност на обвиняемия обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на лицето, добрите характеристични данни, оказаното в хода на разследването съдействие и оказаната помощ на пострадалото лице, непосредствено след инцидента. Изложеното мотивира съда да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание, като констатира наличието на законовите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 78 А ал.1 от НК: престъплението е непредпазливо извършено и за него се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или пробация, от него няма настъпили съставомерни имуществени вреди, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на разд. ІV, гл.VІІІ от НК. С оглед предвидената в разпоредбата на чл. 78а от НК санкция, съдът наложи на обвиняемия наказание "Глоба". При индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази значимостта на обществените отношения – непосредствен обект на конкретния престъпен състав, доколкото разпоредбата на чл. 78а от НК обхваща разнородни по своя обект престъпни посегателства. В случая се касае за общоопасно деяние, с което са засегнати обществените отношения гарантиращи безопасността на широк кръг граждани, както и живота и здравето, физическата неприкосновеност на конкретния субект. С оглед на изложеното и като съобрази, че деянието е осъществено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът счете, че целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати с налагане на административно наказание „Глоба” в минималния размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева Като съобрази влошеното финансово състоояниие на обвиняемоя, факта, че изплаща издъжка на малолетното си дете, а упражняваната от посления професия е единствен източник на доходи, като се съобрази местоработата на лицето, съдът, на основание чл. 78а, ал.4 от НК не наложи на обвиняемия налагана санкцията по чл. 343г от НК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди обв. М. да заплати направените деловодни разноски в размер на 1053, 90 лв в полза на СДВР. Водим от горното, съдът постанови решението си. СЪДИЯ при СРС: