Решение № 6822 от 12.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 4845/2023 г.

Производството е образувано по искова молба от Р. Г. А. срещу Министерство на вътрешните работи и Комисията за противодействие на корупцията (§ 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, ДВ бр. 84/06.10.2023 г.), съобразно решение на САС от 13.07.2022 г., постановено по в.гр.д. № 2869/2921 г. на 8-ми граждански състав. Ищцата сочи, че от 1998 г. заема длъжността следовател към Столична следствена служба, като в последствие е заемала същата длъжност в следствения отдел на Софийска градска прокуратура. Като следовател е водил дела с голям обществен интерес, вкл. и срещу служители на МВР и Агенция Митници. Поддържа, че е била уведомена, че във връзка с пряката й работа срещу нея са били неправомерно прилагани специални разузнавателни средства по водени наказателни производство и е било планирано задържането й, както и извършване на процесуално следствени действия по претърсване и изземване както в дома й, така и в служебния й кабинет. Ищцата сочи, че на 01.12.2017 г. е подала мотивирано заявление до Националното бюро за контрол на СРС с вх. № Ж-82, с искане да бъде извършена проверка и да получи отговор, дали спрямо нея са прилагани СРС за периода 2011 – 2015 г. На 12.12.2017 г. е получила отговор от НБКСРС, съгласно който за посочения период срещу нея са прилагани неправомерно СРС, както следва, по отношение на ответника МВР: поискани от ГДБОП на МВР – №№ RB 202204-001-04/1- 4587с/11.08.2011 г., по което са получили разрешение за прилагане на такива от Софийски окръжен съд № RB 401085-001-11/368/28.09.2011 г. за срок от два месеца; RB 202204-001-04/1-5312с/28.09.2911 г., по което са получили разрешение за прилагане на такива от Софийски окръжен съд № RB 401085-001-11/368/28.09.2011г. за добавяне на нов комуникатор за срок от 12 дни; RB 202204-001-04/1-5438с/05.10.2011 г., по което са получили разрешение за продължаване на предходните две СРС-та спрямо ищцата със 120 дни, като от Софийски Окръжен съд е издадено разрешение № RB 401085-001-11/05.10.2011 г. По отношение на КПК, се претендират вреди за следните неправомерно прилагани СРС, както следва: №№ RB 202001-001-03/52-604/25.01.2014 г. по писмено искане на ДАНС, по което са получили разрешение за прилагане на такива от СГС № 14-256/25.01.2014г. за срок от два месеца; по писмено искане на ДАНС RB 202001-001-03/52-2042/03.04.2014 г., по което са получили разрешение за прилагане на такива от СГС № 14-0006/04.04.2014 г. за срок от два месеца. Ищцата поддържа, че спрямо нея липсват данни, че е съпричастна към престъплението, за което се е искало използване на СРС, а освен това дадените разрешения за ползване на СРС са разкриване на леко наказуеми престъпления. Сочи, че разрешението е дадено от некомпетентен орган – от председателя на СОС, което е в нарушение на правилата за подсъдността. Дадените разрешения за използване на СРС спрямо ищцата са за период, надминаващ законово установения срок за използване на СРС с 300 дни. Ищцата счита, че по този начин, е нарушен чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека, в частност правото на зачитане на личния и семейния живот. С тези действия, ищците са уронили честта и човешкото й достойнство, гарантирани както от Конституцията на РБ, така и от ЕКЗПЧ. Ето защо, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ Р. Г. А. моли съда, да осъди всеки един от ответниците, да заплати на ищцата сумата от по 70 000 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в потъпкване на правото на частен живот и лична кореспонденция, чрез незаконосъобразно ползваните по тях специални разузнавателни средства, съответно по отношение на МВР по искания №№ RB 202204-001-04/1-4587с/11.08.2011 г., RB 202204-001-04/1-5312с/28.09.2911 г., RB 202204-001-04/1-5438с/05.10.2011 г., а по отношение на КПК №№ RB 202001-001- 03/52-604/25.01.2014 г., RB 202001-001-03/52-2042/03.04.2014 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба. Ответникът МВР оспорва исковата молба по основание и размер, като сочи че не са налице твърдените нарушения в исковата молба, включително и че при разрешенията за издаване на СРС е налице нарушение на правилата за подсъдността. Счита, че вредите са недоказани. Релевира възражение за погасителна давност. Излага подробни съображения в отговора по чл. 131 ГПК. Ответникът КПК оспорва изцяло исковата молба по основание и размер, като поддържа, че не е налице неправомерно използване на СРС, по исканията от ДАНС. Оспорва, да е налице фактическия състав, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ, по съображения в отговора на исковата молба. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното: Съгласно ч л. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства. Видно от писмо с изх. № ИК-186 от 03.06.2016 г. от Националното бюро за контрол на специални разузнавателни средства, спрямо ищцата са прилагани неправомерно СРС, като нарушенията се изразяват в даване на разрешение за разкриване на леко наказуеми деяния; за период надвишаваш законоустановения срок с 300 дни и в нарушение на правилата за подсъдността. В писмо с изх. № ИК0487/12.12.2017 г. Националното бюро за контрол на специални разузнавателни средства, подробно са посочени прилаганите СРС, които спрямо ответниците в настоящето производство са следните: по отношение на ответника МВР: поискани от ГДБОП на МВР – №№ RB 202204-001-04/1- 4587с/11.08.2011 г., по което са получили разрешение за прилагане на такива от Софийски окръжен съд № RB 401085-001-11/368/28.09.2011 г. за срок от два месеца; RB 202204-001-04/1-5312с/28.09.2911 г., по което са получили разрешение за прилагане на такива от Софийски окръжен съд № RB 401085-001-11/368/28.09.2011г. за добавяне на нов комуникатор за срок от 12 дни; RB 202204-001-04/1-5438с/05.10.2011 г., по което са получили разрешение за продължаване на предходните две СРС-та спрямо ищцата със 120 дни, като от Софийски Окръжен съд е издадено разрешение № RB 401085-001-11/05.10.2011г. По отношение на исканията на ДАНС №№ RB 202001-001-03/52-604/25.01.2014 г. е получено разрешение за прилагане на такива от СГС № 14-256/25.01.2014г. за срок от два месеца; по писмено искане на ДАНС RB 202001-001-03/52-2042/03.04.2014 г., по което са получили разрешение за прилагане на такива от СГС № 14-0006/04.04.2014 г. за срок от два месеца. От приложеното ДП № 54/2021 г. по описа на НСлС, се установява че същото е образувано с постановление на 30.05.2012 г., за престъпление по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301 НК. Установява се, че делото ДП № 54/2012 г. на НСлС, пр. пр. № 4-790/2012 г. на СГП, се установява, че на 11.08.2011 г. МВР-ГД „БОП“ е сезирала председателя на Окръжен съд – София с искане за използване на специално разузнавателно средство с рег. № RB202204-001-04/1-4587с по отношение на ищцата Р. Г. А.. Искането е мотивирано с необходимостта да бъде извършена оперативна проверка на получена в ГД „БОП“ информация, относно извършени корупционни престъпления и престъпления против правосъдието от следователя при СО-СГП Р. Г. А.. Издадено е разрешение от председателя на Окръжен съд Софийски градски съд за срок от 60 дни, считано от 11.08.2011 г. На 28.09.2011 г. МВР-ГД „БОП“ е сезирала председателя на Окръжен съд - София искане за използване на специално разузнавателно средство с рег. № RB202204- 001-04/1-5312с по отношение на ищцата Р. Г. А.. Искането е мотивирано с необходимостта да бъде извършена оперативна проверка на получена в ГД „БОП“ информация, относно извършени корупционни престъпления и престъпления против правосъдието от следователя при СО-СГП Р. Г. А.. Издадено е разрешение от председателя на Окръжен съд - София за срок от 12 дни, считано от 28.09.2011 г. На 05.10.2011 г. МВР-ГД „БОП“ е сезирала Председателя на Окръжен съд с искане RB 202204-001-04/1-5438с/05.10.2011 г., за продължаване прилагането на предходните две СРС спрямо ищцата със 120 дни. Председателят на Окръжен съд - София е издал разрешение-продължение за този срок, считано от 10.10.2011 г. Във връзка с ползването на СРС са съставяни справки и протокол за изготвяне на веществени доказателствени средства (ВДС). На 30.05.2012 г. е образувано ДП № 54/2012 г. на НСлС, пр. пр. № 4-790/2012г. на СГП, от което се установява, че същото е образувано срещу неизвестен извършител за това, че през 2011 г. в гр.София като длъжностно лице /следовател/ е приел обещание за дар или облага, за да извърши действие по служба, престъпление по чл.302, т.1 във връзка с чл.301, ал.1 от НК, срещу неизвестен извършител за това, че подбуждал две или повече лица към извършване на престъпление по чл.290, ал.1 от НК, престъпление по чл.293, ал.2 НК и срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата през 2010 г. година пред надлежен орган на властта набедил Г.Г.- началник на сектор БОП-Пазарджик в престъпление по чл.302 във връзка с чл.301 НК, като знае, че е невинен и представил неистински доказателства срещу него, като набеденият е привлечен към наказателна отговорност, престъпление по чл.286, ал.2 и чл.290, ал.1 НК. На 13.07.2012 г. МВР-ГД „БОП“ е сезирала Председателя на Окръжен съд - София с искане за продължаване прилагането на предходните две СРС спрямо ищцата със 120 дни с рег.№ RB421132-001-09/6-513. Издадено е разрешение-продължение за този срок, считано от 30.07.2012 г. По делото са представени 2 бр. постановления на СГП за прекратяване на наказателно производство, по които следовател е била ищцата Р. А.. От заключението на изслушаната и приета в настоящето производство психологична експертиза се установява, че преживените стресогенни събития по узнаване на прилаганите СРС и последвалите събития след това, са в причинна връзка с влошеното психично и психосоматично състояние на Р. А.. Личността е със степен на социално оттегляне с депресивни изживявания, завишено емоционално натоварена с преживявания на тревожност и вътрешно напрежение. Динамиката на депресивни и тревожни изживявания намира отговор и в соматични изяви – обостряне на псориазис, повишени нива на артериално налягане. Касае се за преживявания на остър стрес, дистрес и последици в психоемоционалин и психо-телесен план след преживяване на високи стресогенни събития от професионален план – заплаха за отстраняване ат работно място, образуване на дисциплинарно производство и съдебни дела. Безспорно незаконосъобразното използване на СРС представлява намеса в упражняване на правата на ищцата, закрепени в чл. 8 от КЗПЧОС и тази намеса не е „съгласно закона“ по смисъла на посочената разпоредба. Специалните разузнавателни средства са предвидени в чл. 172, ал. 1 от НПК и чл. 2, ал. 1 от ЗСРС като самостоятелен способ за събиране и проверка на доказателства при разследване на престъпления и представляват изброените в закона технически средства и оперативни способи. Условията и редът за използване и прилагане са предмет на регламентация в Закона за специалните разузнавателни средства и НПК, съгласно която незаконосъобразно използване на СРС е налице не само когато те са прилагани без разрешение от компетентния орган, но и когато такова разрешение е издадено, без да са налице законовите предпоставки за това. В разглеждания случай исканията от МВР /ГДБОП/ са направени за престъпление по чл. 302 от НК, което попада в приложението на чл. 3, ал. 1 от ЗСРС, но исканията от тях не са предоставени, съответно разрешението за използването им спрямо ищеца Р. А. не са били дадени от компетентния съд, а именно Софийски градски съд. В процесния искания директорът на ГДБОП изрично е посочил престъпления (включително и чл. 302 от НК) и възможна съпричастност на ищеца в извършването им, която е заемала длъжността Следовател в СО на СГП, несъмнено подсъдни съгласно чл. 35, ал. 3 (в ред., преди изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г.) от НПК на Софийски градски съд като първа инстанция, поради което компетентността е била именно на неговия председател, а не на този на СОС. Отделно от това, е надвишен максималния срок, предвиден в чл. 21, ал. 2 от ЗСРС, защото по исканията на ГДБОП прилагането на СРС-та (60 дни и два пъти по 120 дни или общо 8 месеца) е било осъществено в максимално предвидения от закона срок по чл. 21, ал. 2 от ЗСР. Следователно са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника МВР на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ. Тъй като исковата молба, по която е образувано настоящето производство е депозирана на 01.07.2019 г. / делото е върнато на СГС с решение на САС по в.гр.д. № 2868/202 1г./, а ищцата е узнала за неправомерното използване на СРС през 2016г., неоснователно е възражението на ответника МВР за изтекла погасителна давност. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Като съобрази негативното отражение на нарушаване на правото на личен живот на ищцата и обстоятелството, обстоятелството, че ищцата е преживява остър стрес, дистрес и постравматични изживявания, социална самоизолация и негативни емоционални преживявания – разстройство в съня, тревожност със засягане на концентрацията на активно внимание, съдът намира, че справедливото обезщетение по отношение на ответника МВР възлиза на сумата от 8 000 лв., като до пълния предявен размер от 70 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен.Основателното е и искането за присъждане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 01.07.2019 г. Не се установи по делото обаче използването на СРС по исканията на ДАНС /КПК/да е незаконосъобразно. Пред САС, при предходното разглеждане на делото, са приети и искане с рег. № RB202001-001-03-52-604/25.01.2014 г. и искане с рег. RB202001-001-03-52-2042/03.04.2014 г., с които ДА „НС“ е сезирал Председателя на Софийски градски съд с искане за използване на СРС по отношение на ищцата за 60 дни, считано от 25.01.2014 г. и от 05.04.2014 г., като и по двете искания има издадени разрешения. При прилагането им не се установява в нарушение на чл. 3, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗСРС, което обуславя извод, че по отношение на ответника КПК претенцията за обезщетение следва да бъде отхвърлена. Относно разноските На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът МВР следва да заплати сумата от 571, 43 лв., представляваща възнаграждение за адвокат, съразмерно на уважената част от иска. Мотивиран от горното, Софийски градски съд