Решение № 470 от 13.10.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 10084/2021 г.

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Образувано е по жалба с вх.10684/ 28.07.2021г. по описа на ЧСИ А.П., подадена от Е.Й. К.- длъжник по изпълнително дело № 20208490407028 по описа на ЧСИ А.П. с рег.№ 849 на КЧСИ срещу отказ на съдебния изпълнител, постановен с разпореждане от 15.07.2021г. – за прекратяване на изпълнителното производство, поради твърдяно погасяване на вземането- предмет на принудително събиране, по давност по чл.82 от ЗАНН. Частният жалбоподател твърди, че отказа на ЧСИ е незаконосъобразен, тъй като нормата на чл.163, ал.1 от ДОПК постановява, че публичните вземания се събират по реда на кодекса, освен ако в закон не е предвидено друго. Поддържа, че в случая предмет на принудително събиране е именно публично вземане на СО по влязло в сила наказателно постановление. Твърди, че в хипотезата, при която събирането на публичното вземане е възложено на ЧСИ, то ЧСИ е приравнен на орган по приходите. Като поледица от това и на основание нормата на чл.266, ал.1 от ДОПК, жалбоподателката счита, че действията на публичния изпълнител, на който е приравнен ЧСИ в хипотезата на чл.2, ал.2 от ЗЧСИ, се обжалват пред директора на компетентната ТД на НАП. Поддържа, че обжалваното разпореждане по своята правна същност представлява индивидуален административен акт, който е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, поради липсата на реквизити. Ето защо, жалбоподателката заявява искане за отмяна на обжалваното разпореждане и изпращане на преписката по компетентност на компетентния директор на ТД на НАП за произнасяне по искането й за погасяване по давност на процесното вземане. Заявява искане за спиране на изпълнителното производство на основание чл.438 от ГПК – до изясняване на обстоятелството относно погасяването по давност на процесното вземане. Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото производство. Насрещната страна по жалбата- взискател в изпълнителния процес, Столична община /СО/ - не заявява становище по жалбата. По делото са депозирани мотиви от ЧСИ А.П. с рег.№ 849 на КЧСИ, в които е изложено становище за неоснователност на жалбата. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното: Изпълнително дело № 20208490407028 по описа на ЧСИ А.П. с рег.№ 849 на КЧСИ е образувано по възлагателно писмо на СО с вх.№ 14794/23.2020г., с което на ЧСИ е възложено на основание чл.163, ал.1 и ал.3 от ДОПК, вр. с чл.2, ал.3 от ЗЧСИ, събирането на вземане, представляваща глоба от 200, 00лв., наложена на жалбоподателката- длъжник Е.Й. К. с влязло в сила постановление № 286645/12.12.2016г. С възлагателното писмо на ЧСИ са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. Към възлагателното писмо е приложено наказателното постановление с отбелязване за влизане в сила на 04.09.2017г. На 01.07.2021г. на длъжника Е.Й. К. е връчена покана за доброволно изпълнение. С молба с вх.№ 9471/ 07.07.2021г. от длъжника Е.Й. К. е заявено искане до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство, поради изтекла абсолютна погасителна давност по чл.82 от ЗАНН. С обжалваното разпореждане от 15.07.2021г. от ЧСИ е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство, по наведеното от длъжника твърдение за погасяване по давност на събираното вземане. Отказът е мотивиран с липсата на компетентност на ЧСИ да разрешава спора относно погасяването по давност на процесното вземане, по който компетентен да се произнесе е съдът в установителен исков процес. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Подадената жалба от длъжника в изпълнителното производство Е.Й. К. е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудително изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира ЖАЛБАТА за НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно нормата на чл.162, ал.2, т.7 ДОПК публични са държавните и общински вземания по влезли в сила наказателни постановления. Разпоредбата на чл.163, ал.4 ДОПК постановява, че в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс. От своя страна нормата на чл. 433 от ГПК лимитивно и изчерпателно установява основанията, при наличие на които изпълнителното производство подлежи на прекратяване от съдебния изпълнител. Едно е законоустановеното основание, при наличие на което изпълнителното производство се прекратява поради установено погасяване на изпълняемото вземане. Останалите хипотези на прекратяване не са свързани с погасяването на изпълняемото вземане, а с настъпването на други, изрично посочени обстоятелства / основания. Прекратяване на изпълнителното производство поради погасяване на изпълняемото вземане настъпва при наличие на условието по чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК – при представена от длъжника разписка, изходяща от взискателя, надлежно заверена или квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена. Тази хипотеза в конкретния случай жалбоподателят не твърди да е налице, а тя не се и установява от доказателствата по изпълнителното дело. Следва да се посочи, че съдебният изпълнител няма правомощие да преценява дали изпълняемото вземане е било погасено по друг начин освен чрез плащане. Погасяването по давност на вземането на взискателя не е предвидено като основание по чл.433 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, доколкото съдебният изпълнител не е компетентен в рамките на изпълнителното производство да изследва дали изпълняемото вземане е погасено по давност, по направено в този смисъл възражение от длъжника, както и наличието или липсата на основания за спиране или прекъсване на давността. Пътят на защита на длъжника, който се позовава на погасителна давност на вземането, предмет на принудително събиране, включително и в хипотезата, при която се касае за публично вземане, /както в конкретния случай/, е общият исков ред – с иска по чл.439 от ГПК. Само при наличие на влязло в сила решение, с което искът на длъжника по чл.439 от ГПК е уважен, за съдебният изпълнител ще е налице основанието по чл. 433, ал.1, т.7 от ГПК - за прекратяване на изпълнителното производство. В рамките на исковият процес съдът е компетентният орган, който ще прецени дали е изтекла давността за погасяване на вземането, предмет на принудително събиране, включително съдът е компетентен да разреши спора относно приложението на нормите на чл.82 от ЗАНН и чл.173, ал.2 от ДОПК по отношение на конкретното публично вземане. С оглед гореизложените изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и като такова- следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него- оставена без уважение като неоснователна. Като последица от установената неоснователност на жалбата следва да бъде оставено без уважение и искането по чл.438 от ГПК, заявено от жалбоподателката- длъжник- за спиране на изпълнителното производство. При неоснователност на жалбата на длъжника, разноски за настоящото производство се дължат на насрещната страна по жалбата- взискателят СО, но доколкото от последния не е заявено искане за присъждане на такива- съдът приема, че те следва да останат в тежест на страните така, както са направени. Воден от горните мотиви, Софийски градски съд