Решение № 261029 от 25.6.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 2265/2020 г.
Софийски градски съдТърговско25.06.2021 г.докладчик НИКОЛА ПЕТРОВ ЧОМПАЛОВ
Диспозитив
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 29 ал. 1 ЗТР РЮЛНЦ от „К.-Т.Х.“ м.б.Х, регистрирано в Република Австрия, 5020 гр.Залцбург, ул.“•••••••, вписано в търговския регистър с фирмен N FN 59643 k, срещу „К.С.“ ООД-в ликвидация, ЕИК •••••••, гр.София, ул.“•••••••, че в Т РРЮЛНЦ при А В по партидата на „К.С.“ ООД-в ликвидация, ЕИК •••••••, e вписано несъществуващо обстоятелство по заявление N 20201119134744 - заличаване на „К.С.“ ООД-в ликвидация, ЕИК •••••••. ОСЪЖДА „К.С.“ ООД-в ликвидация, ЕИК •••••••, гр.София, ул.“•••••••, да заплати на „К.-Т.Х.“ м.б.Х, регистрирано в Република Австрия, 5020 гр.Залцбург, ул.“•••••••, вписано в търговския регистър с фирмен N FN 59643 k, съдебни разноски в размер на 2335, 98 лв. Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Мотиви
производството по ликвидация реално не е завършено, поради което вписването на заличаването на търговеца в този случай ще е при незавършен в пълнота фактически състав. В случая е повдигнато от ищеца фактическото твърдение, което е въведено като основание на иска, че е кредитор, чието вземане не е било отчетено от ликвидатора. Това означава, че подлежи на преценка какво е вземането на ищеца и взето ли е под внимание от ликвидатора при изпълнение на задълженията му по 270 ТЗ, чл. 271 и чл. 272 ТЗ. От представеното решение от 27.08.2019 г. на арбитражен орган към Швейцарската камара по дело N 600539-2018 г. се установява, че вземанията на ищеца срещу ответника са съдебно признати и по тях е формирана сила на присъдено нещо, защото в удостоверение от 24.06.2020 г. на едноличния арбитър по дело N 600539-2018 г. на арбитражен орган към Швейцарската камара е удостоверено, че решението е връчено на ответника, а от уведомление от 26.05.2020 г. на Федералния съд в гр.Лозана се установява, че пред него не е заведено производство по обжалване на арбитражното решение. Освен това по делото е представено електронно писмо от 12.09.2019 г., изходящо от упълномощения от ответника адвокат по арбитражното производство, от което се установява, че решението е получено от ответника. От страна на ответника не се твърди да е обжалвано решението, а и не са представени доказателства за висящо производство по обжалване, поради което съдът приема, че решението на арбитражния орган е влязло в сила. В подкрепа на този извод е уведомление от 26.05.2020 г. на Федералния съд в гр.Лозана. Ответникът е бил страна по заведено дело пред арбитражния съд и доколкото преди откриване на производството по ликвидация на 18.05.2020 г. му е било връчено решението, фактът на знание за вземанията на ищеца е вън от съмнение. При тези факти съдът приема за установено, че ищецът има качеството на „известен“ кредитор, доколкото ликвидаторът обективно е могъл да узнае за неговите вземания, за които е формирана сила на пресъдено нещо, дори и да не са вписани в търговските книги на ответното дружество. В този случай ликвидаторът е бил длъжен писмено да уведоми ищеца, чието вземане е съдебно установено. Дори и ищецът да не е предявил вземането си, което обаче е сторил с предявяване на вземане, изпратено чрез куриерска пратка на 03.11.2020 г., ликвидаторът на основание чл.272 ал.2 ТЗ е бил длъжен да вложи в банка на негово име претендираните по арб.дело суми. Ако ликвидаторът не е бил наясно дали решението на арбитражният съд е влязло в сила, той е бил длъжен на основание чл.272 ал.3 ТЗ даде обезпечение на ищеца, след което да разпредели имуществото. В доклада към встъпителния ликвидационен баланс от 31.05.2020 г. на дружеството в ликвидация е посочено, че има задължения към доставчици в размер на 70 000 лв., но вземанията на ищеца по решението на арбитражния орган само за главница възлиза на 62824, 50 ЕВРО, от което следва изводът, че вземанията му не са отчетени, т.е изготвеният от ликвидатора баланс не отговаря на действителното правно положение и не отразява вярно пасива на дружеството. В този смисъл съдът приема, че е неверен и изготвеният от ликвидатора ликвидационен баланс към 18.11.2020 г., в който се сочи, че са погасени всички задължения и дружеството няма задължения. В случая ликвидаторът не е отчел вземанията на ищеца, защото ищецът не е получил удовлетворение на вземането, респ. за него не е заделено от ликвидатора имущество. З аличаването на ответното дружество е извършено при несъществуващи към момент а на вписването му предпоставки по чл. 273, ал. 1 ТЗ - липса на неудовлетворени кредитори, тъй като се установи, че вземанията на ищеца не са удовлетворени, поради което вписано то в ТР обстоятелство по прекратяване на ответното дружество е несъществуващо /в този смисъл решение № 5 от 01.06.2017 г. по т.д. № 3674/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и решение № 45 от 16.07.2012 г. по т.д. № 4/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС /. С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен. Мотивиран съдът