Решение № 15 от 12.2.2024 г. на Районен съд - Харманли по дело № 328/2023 г.

Производството е образувано по исковата молба от Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК ••••, гр. София, бул.•••• представлявано от С.А. и П.Д., чрез юрисконсулт К. З. против З. М. Ж. ЕГН •••••••••• от гр.Харманли, ул. ••••, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК във вр.чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК във вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ за признаване за установено по отношение на З. М. Ж. ЕГН ••••••••••, че дължи на ищеца Застрахователна компания „Лев Инс” АД сумата от 700, 93 лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на платено по застраховка „Гражданска отговорност” застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Форд Ка“ с ДКН •••• причинени при ПТП на 12.07.2018 г. от управлявания от ответника лек автомобил марка „Форд Фокус”, с рег. № •••• ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.11.2022г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 579/23.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 993/2022 г. по описа на РС Харманли. Ищецът твърди, че на 12.07.2018г. около 00: 20 в гр. Харманли, по бул. България до •••• ответникът З. М. Ж. управлявал лек автомобил „Форд Фокус“ с ДКН •••• и виновно предизвикал ПТП с паркирани автомобили, един от които лек автомобил „Форд Ка“ с ДКН ••• като им причинил щети, а виновния водач напуснал мястото на ПТП, който бил установен по-късно от органите на МВР и му бил съставен АУАН №514820/12.07.2018г. За настъпилото ПТП бил издаден Протокол за ПТП №1577606/12.07.2018г., в който било отразено, че виновният водач З. М. Ж. е напуснал местопроизшествието без да уведоми и изчака контролните органи. При ПТП били причинени материални вреди на лек автомобил „Форд Ка“ с ДКН ••• Ищецът твърди, че към датата на събитието отговорността на водача на виновния лек автомобил „Форд Фокус“ с ДКН •••• е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД, обективирана в застрахователна полица № BG/22/118001205677, със срок на валидност от 19.04.2018г. до 19.04.2019г. Ищецът твърди, че след предявена претенция от собственика на лек автомобил „Форд Ка“ с ДКН •••към застрахователя по гражданска отговорност била образувана щета №2601-5060-18-303628, извършени били оглед и опис на вредите от ПТП, експертиза и остойностяване на същите, на собственика на пострадалия лек автомобил „Форд Ка“ с ДКН •••е определено застрахователно обезщетение в размер на 690, 93 лева. Застрахователното обезщетение в размер на 690, 93лв било изплатено на собственика на пострадалия лек автомобил „Форд Ка“ с ДКН •••с платежно нареждане от 15.08.2018г. Ищецът твърди, че във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка ”Гражданска отговорност”, на основание чл. 500, ал. 1, т.3 от Кодекса за застраховането с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ЗК ”Лев Инс” АД придобива право на регрес срещу виновния водач напуснал мястото на ПТП — З. М. Ж. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 690, 93лева и обичайните ликвидационни разноски, в размер на 10 лева или общо за сума в размер на 700, 93лв. С оглед обстоятелството, че ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, на основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ ищецът имал право да получи изплатеното обезщетение. Във връзка с това депозирал в РС Харманли заявление за издаване на заповед за изпълнение за исковата сума, като била издадена Заповед №579 от 23.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №993/2022г. на РС – Харманли. С изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят придобил правото на регрес срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК от назначения за особен представител на ответника – адв. Д. Д. от АК-Хасково е депозиран писмен отговор на искова молба, с който счита предявените искове за допустими, а по основателността заявява, че окончателно становище ще изложи след като се запознае с представените и събрани в хода на делото допълнителни писмени и гласни доказателства. Посочва, относно основателността на иска, че за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” било необходимо да се установи кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и ответника по Договор за застраховка „Гражданска отговорност”; заплащане на застрахователно обезщетение за застрахователното правоотношение; отговорност на ответника като причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следвало да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка между поведението му и вредите; вина на извършителя-напускане мястото на местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата; заплащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди. В отговора се твърди, че от представените към исковата молба доказателства се установявало, че ответникът е осъществил ПТП, като е причинил щети на МПС, собственост на С.П.К., съгласно Протокола за ПТП, който представлявал официален свидетелстващ документ; от представеното преводно нареждане и изготвената експертиза по щета №2601-5060-18-303628 по застрахователна полица №BG/22/118001205677 се установява, че ищецът е изплатил посоченото застрахователно обезщетение за увредения при процесното ПТП автомобил. Не се установявало по категоричен начин наличието на първата предпоставка, а именно: валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и ответника по Договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди се, че на този етап, липсвали категорични доказателства относно вината на ответника, противоправното му поведение и причинно- следствена връзка между това поведение и претърпените вреди. Счита, че ищецът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД-гр. София, за установяване на обстоятелствата по Протокола за ПТП, а именно — механизъм на настъпване на ПТП, настъпили вреди, конкретното противоправно поведение на ответника и неговата вина, както и причинната връзка между тях, точния размер на причинените щети, следвало да ангажира и други гласни и писмени доказателства. Ответникът счита, че обстоятелствата около участието на ответника във настъпилото ПТП и неговата вина, щели да бъдат изяснени ако бъдат ангажирани и събрани поисканите от ищеца гласни и писмени доказателства, включително и след изготвяне на експертно заключение на вещо лице от назначена съдебно-автотехническа експертиза и тогава при такава съвкупна преценка на доказателствата, в това число и тези събрани в самото производство, би могло да се направи извод дали е възникнало регресно право в полза на застрахователя, както и точния размер на причинените вреди.Моли иска да се отхвърли. Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между ищеца и собственика на лек автомобил „Форд Фокус“ с ДКН •••• е била сключена застраховка „Гражданска отговорност в ЗД „Лев Инс“АД със застрахователна полица № BG/22/118001205677/19.04.2018г, със срок на валидност от 19.04.2018г. до 19.04.2019г. с разсрочено заплащане на застрахователната премия, като първа вноска на 19.04.2018г.; втора вноска на 19.07.2018г.; трета вноска на 19.10.1918г. и четвърта вноска на 19.01.2019г. По делото не се спори, че на 12.07.2018г. в 00, 20 часа в гр, Харманли по бул. България до •••• З. М. Ж. л.а. Форд Фокус с ДКН •••• и виновно предизвикал ПТП като удря паркиран л.а. Форд Ка с ДКН •••и му причинил щети, след което водачът Ж. е напуснал местопроизшествието без да изчака органите на МВР. Виновният водач е установен по-късно от органите на МВР, като в последствие м у е бил съставен АУАН серия Д №514820/12.07.2018г., а за настъпилото ПТП е издаден Протокол за ПТП № 1577606/12.07.2018г. Безспорно е, че в следствие на произшествието в дружеството била заведена щета №2601-5060-18-303628 от С.П.К., собственик на увреденото МПС. На последната с преводно нареждане от 15.08.2018г. и било изплатено обезщетение в размер на 690, 093 лева за имуществени вреди на лек автомобил „Форд Ка“ с ДКН ••• Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ. застрахователят има право да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, от виновния водач, когато последният е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. За да бъде уважен този иск, следва да бъдат доказани кумулативно следните материалноправни предпоставки: 1/възникване на извъндоговорна отговорност по чл. 45 от ЗЗД за ответника, в случай, че вредите на увредения автомобил са причинени от неговото виновно и противоправно поведение; 2/деликтната отговорност на ответника да е обезпечена при ищеца със сключването на валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"; 3/заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на увредения от настъпилото застрахователно събитие и 4/ответникът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещението на местопроизшествието от тях е задължително по закон. От приетите по делото, неоспорени от страните протокол за ПТП № 1577606 от 12.07.2018 г съставен от младши автоконтрольор при РУ на ОДМВР-Хасково, и заключение на вещото лице по изготвената съдебно- автотехническа експертиза, се установява че на 12.07.2018г. около 00: 20 в гр. Харманли по бул. Бългапия до •••• ответникът З. М. Ж. управлявайки л.а. „Форд Фокус” с ДКН •••• е предизвикал процесното ПТП като се удря в паркирания л.а. „Форд Ка” с ДКН •••. В резултат на удара е причинил щети по лек автомобил „Форд Ка” с ДК№ •••• като водачът З. Ж. е напуснал местопроизшествието без да изчака органите на МВР. Съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-автотехническа експертиза, се установява, че съгласно Протокол за ПТП № 1577606 от 12.07.2018 г съставен от органите на МВР, където са описани зоните на контакта между двата процеси автомобила по време на удара, както и Опис на щетите от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД (приложени към делото) в конкретния случай има наличие на причинно-следствена връзка между описаното в протокола за ПТП произшествие и настъпилите щети по процесния лек автомобил „Форд Ка” с рег.№ •••. Настоящият съдебен състав приема, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицата, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Процесният протокол за ПТП, настъпило на 12.07.2018г., макар че е съставен от служител на РУ –Харманли при ОДМВР – Хасково, при посещение на място, съдържа преки възприятия на длъжностното лице относно състоянието на пътя, разположението на увреденото превозно средство и видимите щети по него и съдържа данни за втория участник в произшествието и съответно е подписан от ответника. Самоличността на виновния водач, т. е. на ответника, е установена въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмените доказателства - съставен акт за установяване на административно нарушение – виж чл. 189, ал. 2 ЗДвП, която не е опровергана в процеса – липсват каквито и да било други доказателства, които да сочат, че лек автомобил "Форд Фокус" е бил управляван от трето за спора лице. По делото е представена и неоспорена от страните застрахователна полица № BG22/118001205677/19.04.2018 г. за гражданска отговорност на автомобил Форд с № ••• за срок от 12 месеца. Общата премия отразена в застраховката е 183.28 лв. Падежите при разсрочено плащане са: 19.04.2018 г-55.02 лв.; 19.07.2018г-42.75 лв.; 19.10.2018г. -42.75 лв. и 19.01.2019г. -42.76 лв. Налице е сметка № Р005433714 /л.56/ за платена първа вноска по застраховката Гражданска отговорност на МПС с дата 19.04.2018г. в размер на 55.02 лв. От заключението на вещото лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза, неоспорено от страните се установява, че липсват останалите плащания по застраховката. При неплащане на разсрочена вноска за застрахователна премия застрахователния договор същата се прекратява съгласно чл.368, ал.2, т.3 от КЗ. Това е извършено на 07.08.2018г, дата е вписана в справка от Гаранционен фонд/л.8/. Тези данни съответстват на извършената проверка в ЗК"Лев Инс" клон Хасково от вещото лице. Следователно, констатацията на вещото лице за неплащане на втората премийна вноска по застрахователния договор от застрахованото лице, представлява обективен факт, безспорно установен по делото и единствено относим при решаване на основния спор между страните, а именно: дали към момента на настъпване на застрахователното събитие е бил налице действащ застрахователен договор по застрахователна полица BG22/118001205677/ 19.04.2018 г. По делото безспорно се установява, че със застрахователния договор Застрахователя и застрахования са уговорили застрахователната премия да бъде платена на 4 равни месечни вноски, както и че първата от тях е платена към момента на сключване на застрахователния договор при спазване на разпоредбата на чл. 367, ал. 1 от Кодекса за застраховането и уговореното. Установява се от заключението на вещото лице, че полицата е платена до 18.07.2018 г., а падежът на втората вноска е настъпил на 19.07.2018г. Видно е от приетата по делото застрахователна полица BG22/118001205677/19.04.2018 г. /л. 56 от делото/, че страните по нея са уговорили, че при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователният договор се прекратява с изтичане на 15-дневен срок от датата на падежа на разсрочената вноска в съответствие с чл. 368, ал. 2, т. 3 КЗ. Съобразно разпоредбата на чл. 368, ал. 1 КЗ, в случаите на разсрочено плащане, вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор. Ал. 2 от същият текст, предвижда че при неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да извърши едно от следните действия: 1. да намали застрахователната сума по договора, съответно на частта от неплатената премия; 2. да измени условията по договора или 3. да прекрати договора. С влизането в сила на 01.01.2016 г. на новия КЗ - относимия и приложим в случая материален закон, в разпоредбата на чл. 368, ал. 3 от КЗ застрахователят може да упражни едно от правата по ал. 2 не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя. Писменото уведомление се смята за връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал правото по чл. 368, ал. 2, т. 3 от КЗ / както е в настоящия случай/ и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение второ допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо. Разпоредбата на чл. 368 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г. е различна от текста на отм. КЗ - чл. 202, ал. 2 КЗ /отм/. За настъпване последиците на прекратяване на правоотношението не е необходимо предприемането на други действия от страните по обективиране на допълнителни волеизявления. Фингираното връчване на писменото предупреждение за разваляне на договора за имуществено застраховане е уредено и в правната норма на чл. 368, ал. 3 КЗ. Материалните предпоставки за упражняването на това потестативно право на застрахователя чрез фингирано връчване на писменото предупреждение да развали застрахователния договор са изчерпателно уредени в закона – 1) да е уговорено разсрочено плащане на дължимата застрахователна премия; 2) в застрахователния договор (застрахователната полица) изрично да е уговорена правната възможност за автоматично разваляне на договора след изтичане на 15-дневен срок от падежа на разсрочената вноска от застрахователната премия и 3) застрахованият да не е изпълнил своето правно задължение за заплащане на съответната разсрочена вноска от уговорената застрахователна премия в 15-дневен срок от настъпването на нейната изискуемост. В този смисъл нормативно е уредена комисорна клауза, при която без нарочно волеизявление от изправната страна двустранният договор се счита за развален при настъпване на съответния правопрекратяващ юридически факт – неизпълнение на поето договорно задължение за заплащане на разсрочена вноска от уговорената застрахователна премия в 15-дневен срок от настъпване на съответния падеж. Следователно, незабавното (автоматичното) разваляне на застрахователния договор чрез фингираното връчване на писменото уведомление настъпва с изтичането на този 15-дневен срок, като не е предпоставено от връчването на писмено предупреждение. И за да се подчертае категоричността (императивния характер) на това нормативно правило, в разпоредбата на чл. 368, ал. 3 КЗ е предписано, че допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо. В случая от съдържанието на застрахователната полица се установява, че между ищеца и собственика на увредената вещ е налице уговорка за разсрочено плащане, като само първата вноска е удостоверено, че е внесена към датата на сключване на застархоавтелния договор, както и при наличие на клауза за автоматично прекратяване на договора без необходимостта от допълнителни писмени изявление от страните, при неплащане от застрахования на следващата се застрахователна премия в 15 - дневен срок от настъпване на падежа й. При наличие на възражение за сключването на застрахователен договор и неговата валидност в тежест на страната, която твърди този факт, е да го установи, в случая особеният представител на ответника. При уговорките и клаузите в договора за застраховка се установява, че по силата на императивната норма на чл. 368, ал. 3 и 4 от КЗ в сила от 01.01.2016 г., след изтичането на 15 - дневния срок, от падежа на дължимата втора вноска по договора – 19.07.2018 г., т.е. на 07.08.2018г. е настъпило автоматичното прекратяване на същия. Ответникът не ангажира каквито и да било доказателства за установяване, че е настъпило прекратяване на договора, преди инкриминираната дата 12.07.2018г., поради което възраженията му в тази насока са неоснователни. Следователно, към датата на настъпване на вредоносното събитие на 12.07.2018г. г. за водача на виновния лек автомобил „Форд Фокус“ с ДКН •••• има валидна застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД, обективирана в застрахователна полица № BG/22/118001205677. При така установените безспорно факти, следва да се даде отговор на въпроса дали е налице хипотезата, на която ищецът основава претенцията си, даваща му регресно право да получи от делинквента платеното от него застрахователно обезщетение и разноски на пострадалия от произшествието лек автомобил. В случая, ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, а именно, че ответникът след настъпване на ПТП е напуснал произшествието. Посочената правна норма регламентира регресното право на застрахователя, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение на пътищата, когато посещението от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Разпоредбата на чл. 123 ЗДвП регламентира задълженията, които има водачът на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие. Ал. 1, т. 2 б "б" и т. 3 б "в" на същата законова норма предвиждат две хипотези, когато лицето е длъжно да остане на мястото на произшествието и да уведоми компетентните органи на МВР, а именно когато при произшествието са пострадали хора и когато между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата н а чл. 125 от ЗДвП, като според действащата към релевантния момент редакция на посочената законова разпоредба, то е задължително когато: 1) при произшествието има убит или ранен човек; 2) произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3) в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 4) (отм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017г.); 5) има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; 6) произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; 7) (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; 8) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Изложеното несъмнено води до извод, че за да възникване в полза на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" право на регрес по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието, следва от произшествието да са пострадали хора или да е имало разногласие между участниците относно обстоятелствата, свързани с него. Посочените хипотези са изчерпателно изброени в закона- чл. 125 ЗДвП, като настоящата инстанция приема, че процесният случай не попада в нито една от тях, съобразно наличните данни и доказателствен материал по делото. Не се твърди, а и липсват доказателства в събраната доказателствена съвкупност по делото, да е имало разногласие между ответника и собственика, на увредения лек автомобил относно обстоятелствата по настъпването на инцидента. От събраните гласни доказателства, чрез разпита на свид. П. С. П. се установява, че същата е имала пълномощно да управлява лек автомобил „Форд Ка“ с ДКН •••от собственика на автомобила С.П.К. от гр. Харманли. Паркирала е лекия автомобил в гр. Харманли, бул. „ България” до •••, като брат и съобщил, че са ударили лекия и автомобил. Същата погледнала през терасата на жилището си, откъдето имала видимост към лек автомобил „Форд Ка“ с ДКН •••и видяла да бяга от местопроизшествието водача на лекият автомобил „ Форд Фокус” причинил ПТП. Същата твърди, че не са имали спор с него относно вината за настъпилото ПТП на 12.07.2018г., след като говорила с водача на следващият ден, а липсват доказателства ответникът да е имал спор със собственика на Форд Ка“ с ДКН •••С.П.К. от гр. Харманли. Действително, по делото е бил съставен Протокол за ПТП, който е подписан без възражения и от ответника и от свид. П., упълномощена да управлява увредения автомобил относно причините и условията по настъпване на ПТП. Ирелевантно е обстоятелството, че в действителност мястото е посетено от служител за контрол на движение по пътищата, който е съставил протокол за реализираното ПТП, тъй като посещаването му в случая не е било задължително по закон. Следователно дори и мястото на ПТП да е посетено от органите за контрол на движение по пътищата, напускането му от водача - ответника, когато не е налице някоя от хипотезите на чл. 125 от ЗДвП, какъвто е процесният случай, няма да доведе до възникването на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ на виновния водач, защото тяхното посещение на местопроизшествието не е било задължително по закон. Напусналият местопроизшествието водач е възможно да е осъществил неправомерно поведение, което да подлежи на санкциониране по административен ред, но последното, не е достатъчно, за да породи в полза на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" право на регрес срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието, защото регресното право възниква само при наличието на предвидените в чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ предпоставки, а не при всички случаи на напускане на мястото на ПТП. При това положение настоящият състав приема, че не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на иска по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, а именно ответникът да е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон, поради което предявеният иск следва да се отхвърли. Доколкото претенцията на ищеца към ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение в размер на 690, 93 лева и ликвидационни разходи от 10, 00 лева, е неоснователна, то такава се явява и претенцията му за законната лихва върху сумата от 700, 93лв, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, но тъй като нито е направено искане за присъждането им, нито са представени писмени доказателства за направени такива, съдът не присъжда разноски на ответника. Водим от горното и на основание чл.235, ал.5 от ГПК