Решение № 21567 от 23.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6036/2025 г.

Производството е по чл.45б и чл.95а, ал.2 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по жалба на Ф. АЛМАО Х., [ЛНЧ], [държава] срещу Решение №РПЗТ -39 от 22.05.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е настанен Ф. Х. в помещение от затворен тип до отпадане на основанието или до окончателно приключване на производството за предоставяне на международна закрила. По изложените в жалбата основания- се моли да се уважи същата. Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно. Не са установени правилно релевантните факти, което е съществено процесуално нарушение и води до отмяна на акта на това основание. Конкретно се подчертава, че протоколите за установени нарушения не са връчвани на лицето. С оглед изложеното се моли да се уважи жалбата. В съдебно заседание – лицето лично и заедно с адв.Л. поддържа жалбата си. Ответната страна не се представлява, но е изразила писмено становище за неоснователност на жалбата. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ ГРАД КАТО ЪСОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ВЕДНО С УСТАНОВЕНИ ФАКТИ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Жалбата от 04.06.2025г. по отношение на връчване от 22.05.2025г. е в срок, от адресат на акта, засегнат неблагоприятно, поради което следва да се разгледа по съществото й. В тази връзка се установява следното: Видно от акта- описаните фактически основания касаят писмо №КП-04-3408 от 22.05.2025г. на ГД „Полиция“ за това, че лицето на 21.05.2025г. е установено да се движи от РБ към [държава] в землището на [населено място], за което му е съставен предупредителен протокол. Отново същият ден лицето е установено в граничната зона без основание, поради което е задържан. При задържането е констатирано, че лицето е подало молба за МН закрила, която с решение №1075 от 28.01.2025г. на Председателя на ДАБ е отхвърлена, което решение се обжалва пред АССГ. Подчертано е, че в производството лицето е уведомено, че без надлежно разрешение не може излиза от определената му зона –чл.30, ал.1 т.6 от ЗУБ. Информиран е, че при нарушение - ще му се състави протокол. Установено е, че самоволно е напуснал РПЦ и на 21.05.23г. около 4.00ч. е задържан в граничната зона- нарушение по чл.30, ал.1 т.6 и т.11 от ЗУБ. Същото деяние е извършено повторно на 21.05.2025г. в 19.00ч. С оглед изложеното е прието, че е нарушен чл.30, ал.1 т.6 и т.11 от ЗУБ, поради което на основание чл.95а, ал.2 от ЗУБ следва да се настани в помещение от затворен тип до приключване на производството с влязло в сила решение. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО: Ответникът е посочи като правни основания чл.45б от ЗУБ и чл.95а от ЗУБ. Видно от чл.45б, ал.1 т.2 от ЗУБ - чужденец, търсещ закрила може да бъде настанен временно и за възможно най-кратък срок в център от затворен тип за установяване на факти и обстоятелства, на които се основава молбата за закрила, когато това не може да се извърши по друг начин и има опасност лицето да се укрие. Визирана е и нормата на чл.95а от от ЗУБ, че се настанява до приключване на производството по закрила, която се намира в Глава „Административно-наказателна отговорност“- Въз основа на изложеното съдът намира, че ответникът е компетентен орган, но е допуснал съществено процесуално нарушение като е приел, че са налице и двете основания. По чл.45б от ЗУБ се касае за настаняване по изключение за възможно най-кратък срок, когато още няма произнасяне по молбата за закрила и има опасност лицето да се укрие, поради което се настанява да се изяснят фактите, което е видно и от наименованието на съответния раздел, който е мерки на чужденци търсещи закрила, където е правната норма. Тази разпоредба не е приложима за оспорващия. Относима е нормата на чл.95а от ЗУБ. Видно от ал.1 нарушенията на чл. 30, ал. 1, т. 11 се установяват от органите на Министерството на вътрешните работи с констативен протокол, изготвен в три екземпляра – за съответната структура на Министерството на вътрешните работи, за Държавната агенция за бежанците и за чужденеца. Съответно при констатирано второ нарушение на чл. 30, ал. 1, т. 11 чужденецът, търсещ закрила, се настанява в център или помещение от затворен тип до приключване на производството по този закон с влязло в сила решение. Тази разпоредба се намира в главата „Административно-наказателна отговорност“ и протокола на МВР има значението на акт за установяване на нарушението. Вече фактите в производството за закрила не се нуждаят от изясняване, както е по чл.45б от ЗУБ, а има действията на чужденеца, които разкриват системност по отношение на неспазването на нормите на закона. Правилно е възражението на защитата, че трябва да има протоколи и същите следва да са връчени вкл. на разбираем за лицето език. Следва да има гаранция, че при първото спиране лицето е било уведомено на разбираем за него език за последиците. Същите при второ нарушение - каквото е станало същия ден, пряко ще рефлектират върху правната сфера на лицето, тъй като ще ограничат свободата му. Тази мярка е за немалък и неопределен период от време- докато е съдебното оспорване. По принцип задържането е кратковременно и това е неговата цел. Докато при оспорването – лицето упражнявайки правата си на жалба, ще се постави в позиция да търпи неблагоприятните последици. Видно от отразеното в акта, както и в писмените бележки на ответника – получено е писмо от ГДГП-МВР за констатираните нарушения и съставени протоколи. Съдът двукратно е дал възможност на ответника да представи тези протоколи, тъй като видно от чл.95а, ал.2 от ЗУБ препис трябва да има и за ДАБ, но такива липсват по преписката. Не е спорно отразеното в решението, че на 22.05.2025г. в ДАБ е получено писмо от ГДГП, но то също не е представено, както и протоколите. Изложеното е необходимо, за да може да се прецени как е направено уведомяването на лицето. Разбрало ли е същото, че при повторно нарушение от същия вид ще му се наложи мярката по чл.95а от ЗУБ. Видно е от преписката, че въз основа на писмото на ГДГП е изготвена докладна записка от директор на дирекция в ДАБ до Председателя за издаване на заповед за настаняване на 4 лица. Тази докладна записка е на л.19-22, но тя не замества посочените протоколи. Същите не са представени, както и писмото на ГДГП, поради което се прави извода за процесуална незаконосъобразност на акта. С оглед изложеното - жалбата е основателна и трябва да се уважи като се отмени решението. При отмяната отпада правното основание за настаняването и не следва да има диспозитив за незабавно освобождаване на лицето, както се иска от защитата. ВОДИМ СЪДЪТ