Решение № 822 от 19.4.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 72/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Област – •••, депозирана чрез •• Н. А. Д., против Решение № 395 от 20.12.2023г., постановено по АНД № 722 по описа на РС – Враца за 2023г., с което е отменено издаденото от касатора НП № НП-02-1 от 07.07.2023 г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателно постановление, като правилно и законосъобразно със законните последици от това. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции. По жалбата е представен отговор от наказаното лице, чрез процесуалния му представител • Г.С. •••, в който излага доводи за неоснователност на възраженията на касатора за неправилно тълкуване на нормата на чл.83 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Излага подробни съображения за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение. В писмения отговор /л.14/ и в постъпилата молба /л.32/ от процесуалния представител на •• на „Т. а. – ••• – ••“ АД, •• Г.С. е направено искане за спиране на производството по настоящето дело, до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр. дело №3137/2023 г. по описа на РС – Враца, касаещо спор относно правото на собственост на имота. В молбата са развити подробни съображения по хода на делото и по съществото на спора. Претендират се и направените в настоящата инстанция разноски, за което е приложен списък. В с.з. касаторът, чрез процесуалния си представител • Г. З., поддържа изложените в касационната жалба доводи за неправилност на оспореното решение и моли касационния състав да ги приеме за основателни. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, със законовите последици от това. Ответникът Изпълнителният директор на „Т.а. – •••“ АД, редовно призован, не се явява и представлява. Участващият по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за основателност на касационната жалба, а решението намира за неправилно. Моли решението да бъде отменено, като бъде уважена жалбата на областния управител на област Враца. Административен съд – Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното в настоящото производство Решение № 395/20.12.2023г., постановено по АНД №722/2023г. на Районен съд – Враца е отменено Наказателно постановление №НП-02-1/07.07.2023г., издадено от Областен управител на област •••, с което за нарушение на чл.83 ЗДС, на основание чл.47, ал.1, б.“а“ и чл.53, ал.1 вр. чл.24, ал.1 ЗАНН на С.В. С. е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 3000 лева. За да постанови отменителното си решение, въззивният съд е приел, че в прозводството по съставяне на процесния АУАН, издаване на обжалваното НП и установяване на вмененото нарушение, са допуснати множество нарушения на закона. Приел е, че компетентните органи - актосъставител и АНО са допуснали грубо смесване на понятия, приложим закон и възможни законодателни процедури за реализиране на правата на държавата, съставяйки АУАН и НП спрямо С. С. на основание чл.83 от ЗДС. Прието е, че това смесване пряко рефлектира върху процесуалната им законосъобразност от формална страна спрямо изискванията на чл.42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, изискващи ясно, изчерпателно и недвусмислено описание на нарушението със съответните му обективни и субективни признаци, както и съответствие между фактическото и юридическо обвинение, очертаващи рамките на защита на санкционираното лице. Според въззивният съд е абсолютно неясно каква е датата /периода на твърдяното нарушение. Така според АУАН началната дата на извършване на нарушението е "02.01.2015г. ", /със сключването на договор за отдаване под наем на посочените държавните имоти и е продължило до 16.05.2023 г., когато държавните имоти са иззети съгласно Протокол за изземване на недвижими имоти частна държавна собственост №1000-57- ( 82 ) от 16.05.2023г."/, а в НП е посочено, че "предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, наказанието се налага за нарушение, извършено през периода 08.02.2022г. – 08.02.23г.". Съдът е приел, че неправилно и незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на физическо лице – Изпълнителният директор на „Т. а. – •••“ АД, , „допуснал неправомерното държане“ на процесните имоти държавна собственост. Приел е, че ЮЛ не представлява и не осъществява дейност като „предприятие, учреждение или организация“ по смисъла на чл.24, ал.2 от ЗАНН, а в допълнение на това мотивира, че санкционната норма на чл.83 от ЗДС, както и останалите административно-наказателни разпоредби на закона не предвиждат изрична административно-наказателна отговорност за „допустителство“, съгласно чл.10 от ЗАНН. Районният съд правилно и съответно на доказателствата е установил фактическата страна на спора и въз основа на нея е формирал правни изводи, които се споделят от настоящия състав в пълнота. Осъществил е цялостен контрол за законосъобразност на оспореният административен акт, като е извел правилни и обосновани изводи. В случая няма спор по отношение на фактите, установени в хода на административнонаказателното производство. При събраните по делото доказателства районният съд е стигнал до единствения логичен и обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното НП. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния закон, както и необоснованост на същото, които да водят до отмяна на обжалваното решение. Установената от районния съд фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните доказателства. Решението на първоинстанционния съд е мотивирано в достатъчна степен, съобразено със събраните по делото доказателства. Съдът е проявил процесуална активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по съображения извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяната му. Същото е издадено от законен състав, в рамките на неговата компетентност и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. С оглед на изложеното решението на РС – Враца е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При това положение, искането за спиране на производството до приключване на спора по гр.д. №3137/2023г. по описа на РС Враца с влязъл в сила съдебен акт е безпредметно. Резултата от гражданско-правния спор е ирелевантен, тъй като той се отнася до приложение на материалния закон, каквато проверка в случая не се извършва предвид установените съществени процесуални нарушения при издаването на Наказателно постановление № НП-02-1/07.07.2023г. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция се явява основателна. От представения договор за правна защита и съдействие по делото /л.34/ се установява, че за процесуално представителство в касационното производство ответникът е договорил и заплатил в брой сумата от 500.00 лева. Тази сума е определена в размер, близък до минималния съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде заплатена от касатора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Враца