Решение № 862 от 17.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 231/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на Х. БВБА, Белгия, с която се предявява иск по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ срещу ЕТ К.К. /в несъстоятелност/ за установяване съществуването на вземане в размер на 35779, 79 лв., произтичащо от сключен между страните на 15.01.2018 г. устен договор за заем, което вземане е изключено по възражение на длъжника от списъка с приети от синдика вземания в производството по несъстоятелност на ЕТ К.К. по т.д.№ 2725/2021 г. по описа на Софийски градски съд. При условията на евентуалност се претендира установяване на същото вземане на основание неоснователно обогатяване на ответника чрез получаването и задържането на материали, които са заплатени от ищеца. Претендира се и установяване на вземане за законна лихва върху главното вземане от датата на предявяването му -23.09.2022 г. до окончателното му изплащане. Твърденията на ищеца са, че сключил с ответника договор за заем, като уговорките, постигнати устно, били заемът да бъде предоставен като сумата бъде платена не пряко на заемателя, а на негов доставчик, от когото заемодателят да поръча необходимите на ответника материали и да заплати цената им, като материалите се получат направо от ответника, който поел задължение да върне съответната на стойността им сума. Твърди се, че ищецът е поръчал исканите от ответника стоки, като платил цената им на 15.01.2018 г. по банков път, а самите стоки били получени лично от ответника на 23.01.2018 г., който се подписал на товарителницата за международен превоз, чрез който са доставени. Във връзка с възражението за давност на ответника поддържа, че не е изтекла към момента на предявяване на вземането пред съда по несъстоятелността. При условията на евентуалност, моли съда да приеме за установено, че ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка с паричната равностойност на поръчаните и лично получени ответника материали, като счита, че била налице пряка причинно- следствена връзка между обедняването и обогатяването. Ответникът ЕТ К.К. оспорва исковете, като оспорва сключването на договор за заем, като поддържа, че нито устно, нито писмено е изразявал воля да получи заем от ищеца по твърдения от него начин и на посочената стойност. Оспорва да е получавал материалите, чиято стойност е платена от ищеца, като оспорва да е подписвал товарителницата за получаване, както и доставените с тази товарителница стоки да са идентични с платените от ищеца. Евентуално възразява за погасяване на вземането по давност. Оспорва евентуалният иск, като счита че липсвала каквато и да било конкретика по отношение на твърдяното неоснователно обогатяване настъпило в сферата на ответника, а освен това липсвали каквито и да било доказателства в подкрепа на основателността на иска. Синдикът на ЕТ К.К. /в несъстоятелност/ счита исковете за основателни. Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събрание по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: С решение № 1020 от 26.08.2022 г. по т.д. № 2725/2021 г. на СГС, VI-4 състав е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „ К.К.“ и същият е обявен в несъстоятелност на основание чл.630, ал.2 от ТЗ. Със заявление от 23.09.2022 г. Х. БВБА, дружество учредено в Белгия, е предявило в производството по несъстоятелност на ЕТ „ К.К.“ свои вземания, възникнали преди откриването му, включително вземането в размер на 35779, 79 лв., произтичащо от сключен между страните 15.01.2018 г. устен договор за заем и законната лихва върху същото от датата на предявяването му до окончателното му погасяване. При условията на евентуалност в молбата за предявяване на вземания кредиторът е поискал същото вземане да бъде прието като обезщетение за неоснователно обогатяване в хипотеза, че не бъде прието като произтичащо от договор за заем. Синдикът на ЕТ К.К. е съставила списъци с приети и неприети вземания, като в списъка с приети вземания е включила предявеното от Х. БВБА вземане в размер на 35779, 79 лв., произтичащо от сключен между страните 15.01.2018 г. устен договор за заем и и фактури № 10.020/19.01.2018 г. и № 08001/02.08.2018 г. и за законната лихва върху същото от датата на предявяването му до окончателното му погасяване. По вземане за неоснователно обогатяване синдикът не е вземал отношение. С определение № 133 от 13.01.2023 г. постановено по т.д. № 2725/2021 г. по описа на СГС е изменен обявеният в Търговският регистър списък на приетите вземания по чл.685, ал.1 ТЗ на кредиторите на длъжника ЕТ „ К.К.“, ЕИК: ••••, като съдът е изключил вземането на ищецът в размер на 35 779, 79 лева по договор за заем и фактури № 10.020/19.01.2018 г. и № 08001/02.08.2018 г., като факти във връзка с неоснователно обогатяване не са разглеждани. Установява се от представените от ищеца проформа фактура/ 12.01.20188 г., фактура № 10.020/19.01.2018 г. преводно нареждане от 15.01.2018 г. и международна товарителница от 19.01.2018 г., че ищецът е заплатил на Gfelti S.r..L Viale delle Industriе, 1, 24060- Sovere ( BG) Italy сума в размер на 20 207 евро за доставка на 11 пакета стоманени профили, които е следвало да бъдат доставени на ЕТ „ К.К.“ на адрес: гр. София, улица „ ••••. При сравнението на международната товарителница и фактурата се налага извод, че стоките които са били закупени от ищцовото дружество са същите като стоките, които са доставени на ответника, като това обстоятелство се установява първо - от брутната тежест на доставените материали ( 21 780 кг по фактурата и 21780 кг по международната товарителница), второ - от броя на пакетите ( 11 по фактурата и 11 по международната товарителница ), трето -от вида на опаковката ( и по фактурата и по международната товарителница е посочено, че става въпрос за пакети) и четвърто- по вида на доставяната стока ( и по фактурата и по международната товарителница става въпрос за стоманени профили). От допуснатата и приета по делото съдебно- графологическа експертиза и от международна товарителница от 19.01.2018 г. се установява, че ответникът е получил на 23.01.2018 г. процесните стоманени профили, тъй като вещото лице е установило с категоричност, че подписът положен в графа „ получени стоки“ е на ответникът едноличен търговец- К.К.. Ответникът ЕТ К.К., макар и да твърди, че е имал с ищеца дългогодишни търговски взаимоотношения, свързани с производство по поръчка на ответника на метални изделия, включително с материали на ищеца, не представя каквито и да било доказателства, че конкретно получените материали са във връзка с поръчка на ищеца, нито че са му върнати било като материали, било като преработен продук. При така установените факти съдът приема следното от правна страна: Предпоставките за допустимост на положителен установителен иск на кредитор по чл.694 ТЗ за вземания и/или поредността за удовлетворяването им включват предявяване на същото вземане в производството по несъстоятелност и искане за приемането му като обезпечено, разглеждането му от синдика и включването му в списъците с приети/неприети вземания, респективно подаването и разглеждането на възражение срещу съществуването/неприемането и разглеждане и отхвърляне на това възражение от съда по несъстоятелността, като предмет на иска може да бъде само вземане, което е предявено в производството по несъстоятелност и разгледано от синдика и съда по несъстоятелността. Нещо повече, в производството по чл.694 ТЗ не могат да се отстраняват нередовности на молбите за предявяване на вземания и да се въвеждат и разглеждат нови факти относно възникването, размера и обезпечението на вземанията, които не са били посочени пред синдика и разгледани при одобряване на списъците от съда по несъстоятелността, освен такива, които са настъпили след този момент В случая ищецът е предявил вземания, основани за твърдения за сключен договор за заем, тези вземания са включени от синдика в списъка с приети вземания и изключени по възражение на длъжника, като положителният установителен иск по чл.694 ТЗ относно съществуването им е предявен в установения от закона преклузивен срок. В тежест на ищеца е да докаже твърденията си да е постигнал устно съгласие с ответника за предоставяне на заем чрез заплащане на заемните средства на трето лице и при останалите условия, които твърди, както и да е направил реално плащането на същите. В тежест на ответника е да докаже, че подписът, положен от негово име под товарителницата е неистински. По делото се доказват твърденията за извършено плащане от ищеца в полза на третото лице Gfelti S.r..L Viale delle Industriе, 1, 24060- Sovere ( BG) Italy на сума в размер на 20 207 евро за доставка на 11 пакета стоманени профили, които е следвало да бъдат доставени на ЕТ „ К.К.“, както и че същите профили са били доставени на ответника, който е удостоверил получаването им с подписа си върху товарителницата, тъй като направеното от него оспорване на автентичността на подписа на получателя е недоказано. Ищецът обаче не е доказал по никакъв начин постигането на съгласие с ответника, което да съдържа характеристиките на договор за заем, а именно, че ответникът се е съгласил да върне на ищеца платената на третото лице парична сума, както и че именно той е посочил получателят на сумите като лице, което да получи от негово име и за негова сметка заемните средства. Извод за постигане на съгласие с такова съдържание не може да се направи по никакъв начин от установените факти, а тъкмо обратното – представените фактури, издадени от получателя на плащането, са издадени не в полза на ответника, а в полза на платеца на сумите и установяват сключването от негово име и за негова сметка на договор за продажба на стоки с Gfelti S.r..L Viale delle Industriе, 1, 24060- Sovere ( BG) Italy, като установените факти не дават никаква информация за отношенията между ищеца и ответника във връзка с получаването на стоките. Получаването може да има характер на действие по изпълняване на поръчка на ищеца или пък ответникът да е трето ползващо се лице по смисъла на чл.22 ЗЗД, но при всички случаи не се установява съществуването на заемно правоотношение, поради което и предявените искове за установяване на главни и акцесорни искове във връзка с такова правоотношение са неоснователни. По отношение на исковете за установяване съществуване на вземания за главница и законна лихва от предявяването, основани на извъндоговорно основание, убеждението на съдебния състав е, че същите са недопустими. Ищецът е посочил в молбата си предявяване на вземания, че ако не се установи сключването на заем, то тогава твърди обогатяване на ответника за негова сметка със стойността на получените материали, но това основание не е разглеждано от синдика, нито е оспорвано с възражение, нито такова възражение разглеждано от съда по несъстоятелността. Основанието, на което се претендира да е възникнало вземането, е част от задължителните реквизити, както на молбата за предявяването му /чл.685, ал.2, т.3 ТЗ/, така и изрично на списъка, който съставя синдика за приемане/неприемане на предявени вземания /чл.686 т.1 ТЗ/, като именно от посоченото от синдика основание в съставените списъци се формира извод относно разгледаните от синдика основания /определение № 68/08.02.2017 г. по ч.т.д.№2116/2016 г. на ВКС, ІІ т.о./ Производството по предявяване на вземанията, приемането им от синдика и одобряване на списъка от съда по несъстоятелността не е исково, като в едната си част изобщо не се развива и пред съда, поради което и за него са неприложими правилата на исковото производство относно предявяване и разглеждане на претенции на евентуално основание, които изискват сбъдване на вътрешно процесуално условие. Синдикът е бил длъжен да разгледа предявените вземания на всички предявени основания, респективно ако приеме за доказано някое от тях, по отношение на останалите е следвало да се произнесе с включването на вземането на тези основания в списъка с неприети вземания, с оглед установяване правата на всички кредитори в установените преклузивни срокове и гарантиране на възможностите за оспорване на решението му чрез възражение било от самия кредитор, било от длъжника или друг кредитор. За разлика от исковото производството, в което съдебното решение по принцип обвързва само страните и техните правоприемници, в производството по несъстоятелност одобрените от съда списъци са противопоставими на длъжника и всички кредитори, съответно включените в тях приети вземания не могат да бъдат оспорвани, освен с иск по чл.694 ТЗ в определен кратък срок. Съответно за предявяване на вземанията от кредиторите, както и за оспорване решенията на синдика относно включването на предявени вземания в съответните списъци, са установени кратки, преклузивни срокове, с изтичането на които се преклудира възможността въпросът за съществуването им или несъществуването им да се поставя занапред от длъжника и всички кредитори. В случая с предявените при условията на евентуалност основания на едно и също вземане да се допусне разглеждане на евентуални основания, които можеха да бъдат и повече от едно, едва в производството по иск по чл.694 ТЗ, означава да се заобикалят установените правила за предявяване и оспорване на вземанията – нито длъжникът и останалите кредитори са могли да се защитават чрез възражение срещу евентуалните основания, нито пък ищецът-кредитор е подавал възражение срещу неприемането на вземанията му на евентуално посоченото от него основание, за да му се признае право на иск за установяване на такова. Нещо повече, в хипотеза на повече от едно евентуални основания, които не са разглеждани от синдика и съда по несъстоятелността, ако се приеме за допустимо да се разгледат едва в производството по чл.694 ТЗ, би могло да се стигне до установяване съществуване на вземания с обвързваща за всички кредитори сила едва във въззивното производство, като съдията-докладчик не споделя тезата, че защита на кредиторите би могла да се осъществи чрез встъпването им в процеса по чл.694 ТЗ, тъй като кредиторите не биха могли и да предположат такова разширение на предмета на спора чрез други основания на предявени вземания, тъй като не следват от обявените от синдика списъци и определението на съда по несъстоятелността за одобрението им, които единствено се обявяват в търговския регистър. Недопустим е и установителният иск за неиндивидуализирано и невъзникнало вземане за законна лихва от датата на предявяване на главно вземане до окончателното му изплащане. Както вече беше посочено, не се касае за исково производство, поради което и разпоредбата на чл.214, ал.2 ГПК е неприложима, съответно на приемане подлежат само индивидуализирани по основание, размер и период вземания, включително вземанията за законна лихва, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, които могат да бъдат предявени само в конкретен размер и за вече изтекъл период, в който смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл.722, ал.1, вр.чл.616, ал.2, т.1 ТЗ, които разпоредби касаят реда на удовлетворяване на вземанията, а не установяват изключения от правилата за предявяване на вземанията в чл.685, ал.2 ТЗ, едно от които касае именно посочването на размера на вземането като задължителен реквизит на молбата за предявяване на вземания. Следователно разпоредбите относно поредността на удовлетворавяне на вземания за законна лихва, натрупана след откриване на производството по несъстоятелнтост, по никакъв начин не дерогират правилата относно предявяването им в конкретен размер и за конкретен, изтекъл период, като част от основанието им. Нещо повече, дори и да се възприеме на тезата, че няма пречка да се приемат невъзникнали, бъдещи вземания за законна лихва в приложение на правилата на исковото производство, то такава теза също изключва допустимостта на отделен установителен иск за такова вземане. Определянето на размер на законната лихва едва в настоящото производство за периода от предявяването на вземането до датата на депозиране на уточнителна молба от ищеца също не обуславя допустимост на иска по вече изложените съображения във връзка с претенцията за неоснователно обогатяване – чрез иск по чл.694 ТЗ могат да се предявяват само вземания, които са били индивидуализирани, предявени и разгледани от синдика и съда по несъстоятелността. Съображенията на ищеца, че вземането за законна лихва е винаги „определяемо“ влиза в противоречие със специалните правила на несъстоятелността относно идентифициране на подлежащите на удовлетворяване вземания и възможността за оспорването им. Извън процедурата по предявяване на конкретни по размер и основание вземания, които могат да се оспорват само по специалния ред чрез възражение, респективно иск по чл.694 ТЗ, не съществува друг ред, в който определяемото вземане да бъде оспорено като размер, а размерът на вземанията е от значение освен при удовлетворяването им чрез разпределение и при упражняване на правата на кредиторите при участие в събранието на кредиторите, като съдията докладчик не открива разпореди учредяващи нему или на синдика компетентност сами да извършват изчисления за определяне размера на определяеми вземания на отделни кредитори, които не са предявени и приети в конкретен размер. Нещо повече, доколкото почти всички парични вземания са лихвоносни, инцидентното изчисляване на размера на лихвите по тях, създава неяснота относно правата на кредиторите и при разпределението на постъпили от осребряването суми, и при упражняване на правото им да участват във вземане на решения от събранието на кредиторите, тъй като всеки от тях е в неизвестност какви са правата на останалите с определяеми, но още неопределени по размер вземания. Независимо от тези съображения, първоинстанционният съд е задължен на основание чл. 278, ал.3 ГПК да разгледа по същество тези искове поради отмяна на постановеното от него разпореждане за частично връщане на исковата молба в тази част с определение № 104/15.02.2024 г. Съответно установените по делото факти за получаване от ответника на стоки, за чието закупуване ищецът доказано е направил разходи, при липса на въведени и доказани факти за наличие на основание ответникът да получи и да задържи същите стоки, обуславят извод за наличие на неоснователно обогатяване, тъй като ответникът, въпреки дадените му указания, не е доказал по никакъв начин твърденията си за наличие отношения, които до обосновават извод, че заплатените от ищеца стоки/материали/ са получени във връзка с конкретно облигационно правоотношение, което изключва приложението на института на неоснователното обогатяване, нито е доказал факти, че получените стоки са върнати или реализирани в полза на ищеца. Доколкото вземането за обезщетение от неоснователно обогатяване е парично, като за неизпълнението му се дължи законна лихва на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, то и следва да се установи и съществуването на това вземания, след като същото е прието за допустим предмет от въззивния съд. На основание чл.694, ал.7 ТЗ дължимата държавна такса от 357, 79 лева следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността, доколкото по евентуално съединени искове се дължи една държавна такса. Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които са ги претендирали. С оглед неоснователността на главния иск на ищеца следва да се присъдят половината от направените разноски за адвокатско възнаграждение, а именно сумата от 1756, 20 лв., както и направените разноски за държавна такса за обжалване на разпореждането за частично връщане на исковата молба, или общо сумата от 1771, 20 лв., като нито синдикът, нито ответникът са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът, който има право на разноски с оглед неоснователността на установителните искове, основани на заем, не е направил такива, тъй като е защитаван безплатно от адвокат на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, като макар и да е регистриран като търговец, е физическо лице, което отговаря с цялото си имущество за задължения във връзка с търговската си дейности, като по отношение на него е открито производство по несъстоятелност, поради което и няма пречка да се приложи разпоредбата на чл.38, ал.2 ТЗ, която не е приложима по отношение на юридическите лица и възнаграждението се присъди на адвокат Т.. С оглед постановеното Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело - С 438/2022 г., с което е прието, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на правото на ЕС, което решение съдът е длъжен да съобрази, то в хипотезите, в които адвокатското възнаграждение не е заплатено реално въз основа на уговорка между представлявания и упълномощения адвокат, каквито са случаите по чл.38, ал.2 ЗА, чл.29 ГПК и чл.47 ГПК, възнаграждението следва да се определи при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, респективно вида и обема на процесуалните действия и продължителността на делото. Съдебният състав счита, че ориентир за определянето на възнаграждението следва да бъдат освен посочените критерии и размерите на възнагражденията, определени в Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като няма основание за различно третиране на въпроса с разноските за адвокатско възнаграждение в различните случаи, в които се осъществява процесуално представителство по изискване на закона и без възнаграждението да е уговорено и заплатено от страна по делото. В случая по делото са проведени 4 съдебни заседания, като липсва фактическа и правна сложност на делото, като предмет на делото са искове за установяване на вземания по договор за заем и неоснователно обогатяване, за които Наредбата за заплащане на правната помощ в хипотеза на граждански дела сочи диапазон на възнаграждението между 100 и 360 лв./ чл.25, ал.1/, поради което и на адвокат А. Т. следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лв. Така мотивиран, съдът