Решение № 1401 от 28.8.2025 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 558/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Административното дело е образувано по жалба на К. К. К. от [населено място], област Ловеч, [улица], [ЕГН], против Решение № 2153-10-43/24.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане № РВ-3-10-01699541/17.09.2024 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл.114, ал.1 и 3 от КСО е разпоредено на К. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане, за периода от 09.09.2023 г. до 29.02.2024 г., в размер на 8 705, 63 лева, от които 7 916, 89 лева – главница и 788, 74 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на оспореното разпореждане.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Изложени са подробни аргументи в този смисъл, като искането е да се отмени оспорения административен акт. Претендират се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката К. К. се явява лично. Представлява се от чрез пълномощник адвокат В.Н., която поддържа жалбата по изложените съображения в нея съображения. Представя писмена защита в подкрепа на заявените основания в жалбата за незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа искането за присъждане на сторените по делото разноски, като представя списък.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ Ловеч, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., която оспорва жалбата и пледира да бъде потвърдено обжалваното решение. В писмени бележки излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Оспореното Решение № 2153-10-43/24.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч е постановено в проведено производство по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО, в което е било обжалвано от К. К. Р. № РВ-3-10-01699541/17.09.2024 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО.

С разпореждане № РВ-3-10-01699541/17.09.2024 г., на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Ловеч, на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е определено задължение на К. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 09.09.2023 г. до 29.02.2024 г., в размер на 8 705, 63 лв. (осем хиляди седемстотин и пет лв. и три ст.), от които 7 916, 89 - главница и 788, 74 - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на оспореното разпореждане. В мотивите на разпореждането е посочено, че „По подадено с вх. № Р14- 10-000-00-001282538/04.09.2023 г. Приложение 10 към заявление декларация по чл. 50 от КСО за периода от 25.08.2023 г. до 16.04.2024 г. е изплатено парично обезщетение до м.02.2024 г. вкл., съответно за м.08.2023 г. - 409.35 лв за 5 р. д., за м.09.2023 г. (от 09.09.2023 г.) - 1 146.18 лв за 14 р. д., за м.10.2023 г. - 1 801.15 лв за 22 р. д., за м.11.2023 г. - 1 801.15 лв за 22 р. д., за м. 12.2023 г. - 1 473.67 лв. за 18 р. д., за м.01.2024 г. - 1 801.15 лв за 22 р. д. и за м.02.2024 г. - 1 719.28 лв за 21 работни дни.

Тъй като, считано от 11.04.2023 г. жалбоподателката К. е била в трудово правоотношение с осигурителя ОУ “В. Левски“, [населено място] и съответно същата е попадала в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО подлежащи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, то е била извършена проверка в ОУ “В. Левски” с [ЕИК], за което е съставен констативен протокол № КП-5-10-01586273/30.04.2024 година. По декларирани данни от осигурителя ОУ “В. Левски” е посочено, че К. е с прекратен трудов договор считано от 01.09.2023 г. (съгласно заповед № 2468-588/31.08.2023 г.) Това обстоятелство е посочено в подаденото Приложение № 10 от осигурителя, тъй като то е настъпило по време на разрешеният отпуск на основание чл. 163 от КТ и обхваща периода от 25.08.2023 г. до 16.04.2024 г., като майката не е започнала работа.

Вследствие на прекратеното трудово правоотношение, считано от 01.09.2023 г., плащането на майката К. К., с прекратен трудов договор от ОУ “В. Левски”, е извършвано съгласно разпоредбата на чл. 52 от КСО, съгласно която, при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане или при осиновяване на дете до [възраст] възраст на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 от КСО.

При последващ контрол от сектор “Краткосрочни плащания” (КП) е установено, че за лицето са постъпили данни с декларация обр. № 1 от О. Я. за периода от 09.09.2023 г. до 12.11.2023 г., като осигурено лице - член на избирателна комисия по Изборния кодекс (ИК) с вид осигурен “71”.

Била извършена проверка в Община Ябланица, като е съставен констативен протокол.

От осигурителя са изискани документи от които е видно, че К. е упражнявала трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, тъй като на основание Решение № 2210-МИ от 04.09.2023 г. на ЦИК /л.8/ е назначена в Общинска избирателна комисия (ОИК) в Община Ябланица, обл. Ловеч, за изборите за общински съветници и кметове на 29.10.2023 г., като К. К. К. е била назначена на длъжност зам.председател на ОИК Ябланица, като е встъпила в длъжност на 09.09.2023 година. При встъпването в длъжност К. К. е попълнила декларация, че не е пенсионер, че не е лице с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, че не е осигурена на максималният осигурителен доход, както и че не е самоосигуряващо се лице.

В декларацията е отразено, че при промяна на декларираните обстоятелства лицето се задължава да уведоми Община Ябланица. Липсват данни, в тази декларация да е отразено, че К. е в отпуск по майчинство.

От Удостоверение № 01-6015 от 06.03.2024 г., издадено от ОИК Ябланица, е видно, че изплатените възнаграждения на К. К., в качеството ѝ на зам.председател на ОИК Ябланица са както следва:

От Справка за издадени сметки за изплатени суми е видно, че изплатените суми посочени в удостоверението се отнасят за м.09.2023 г. - 22 р. д., за м.10.2023 г. - 22 р. д. и за м.11.2023 г. - 12 р. дни.

В следствие на така установените обстоятелства в община Ябланица, в мотивите на решението си ответника е приел, че К. К. К. е упражнявала трудова дейност, която дейност е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, като в случая това е било за периода от 09.09.2023 г. до 12.11.2023 година. Приел е също така, че след тази дата К. е загубила правото на основанието на което ѝ е изплащано обезщетението за бременност и раждане с прекратен трудов договор от ОУ “В. Левски”, съгласно чл. 52 от КСО.

С писмо вх. № 1043-21-272#2/10.05.2024 г. от ТП на НОИ София-град е препратена молба в ЦИК с вх. № ЦИК-МИ-41/17.05.2024 г. от К. К., заедно със заявление по чл. 50 и 50а от КСО, ведно с приложенията към нея, като към нея няма заповед за разрешаване на отпуск.

Постъпилата молба на жалбопадателката К. е препратена към О. Я. с № 2153-10-12#3/17.06.2024 г., като към момента на издаденото/отменено Разпореждане № РВ-3-10-01647540/08.07.2024 г. за нея не е постъпило удостоверение № 10, във връзка със заявление за изплащане на парично обезщетение на основание чл. 50а от КСО.

В ТП на НОИ Ловеч от осигурителя О. Я. е представено удостоверение вх. № Р14-10-000-00-0014575556/17.07.2024 г., съгласно приложение № 10 към чл. 9 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) за изплащане на К. К. К. на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50а от КСО, считано от 11.09.2023 година. Впоследствие със справка вх. № Р14-10-000-00-0014585850/19.07.2024 г. от горепосоченият осигурител е представено ново удостоверение приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО (корекция), в което в Раздел I, т. 1 е посочено, че на лицето не е разрешен отпуск за периода от 11.09.2023 г. до 12.11.2023 г. вкл., т.е. за времето докато е била осигурявана в качеството ѝ на зам председател на ОИК.

Тъй като, по реда на чл. 50а от КСО, майката, която отговаря на условията по чл. 48а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49 от КСО, когато след изтичане на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, не ползва отпуск за бременност и раждане или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване и с оглед решение на директора на ТП на НОИ Ловеч № 2153-10-28/05.08.2024 г., е била извършена нова преценка на дълга на К. К. К. и видно от справка от сектор КП с № 1043-10-530 от 21.08.2024 г. е констатирано, че лицето има право на парично обезщетение по чл. 50а от КСО за периода от 09.09.2023 г. до 12.11.2023 г вкл., като след редуциране на дълга по отмененото Разпореждане № РВ-3-10-01647540 от 08.07.2024 г. е било прието, че неоснователно изплатеното парично обезщетение на К. К. за времето от 09.09.2023 г. до 29.02.2024 г. е както следва:

Т.е., в резултат на гореизложеното и в нарушение на чл. 52 от КСО на от ТП на НОИ са приели, че на К. К. К. неоснователно са изплатени 7 916, 89 лв., представляващи парично обезщетение за бременност и раждане.

Разпореждане № РВ-3-10-01699541/17.09.2024 г., издадено за възстановяване на така получената сума е било връчено на посочения от К. адрес на 24.09.2024 г., видно от приложеното към преписката известие за доставяне на пратка № PS5500406C1S6. Същото е било обжалвано в срок от К. и в производство по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО е постановено Решение № 2153-10-43/24.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата ѝ срещу Разпореждане № РВ-3-10-01699541/17.09.2024 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл.114, ал.1 и 3 от КСО е разпоредено на К. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане, за периода от 09.09.2023 г. до 29.02.2024 г., в размер на 8 705, 63 лева, от които 7 916, 89 лева – главница и 788, 74 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на оспореното разпореждане.

В оспореното пред настоящия съд решение на директора на ТП на НОИ Ловеч, подробно са проследени и описани установените по случая факти, като административния орган обстоятелствено се е мотивирал защо е приел жалбата на К. за неоснователна. Решаващият орган е приел за безспорно установено, че на К. са изплатени обезщетения по чл. 50 от КСО за периода от 09.09.2023 г. до 29.02.2024 г., в размер посочен в обжалваното разпореждане. Приел е за безспорно и че през периода от 09.09.2023 г. до 12.11.2023 г. К. е упражнявала трудова дейност за която ѝ е изплатено трудово възнаграждение, и макар без трудово правоотношение, последната е осигурено лице по силата на §1, т.3 от ДР на КСО за всички осигурителни рискове. Прието е също така, че Започването/упражняването на трудова дейност на осигурено лице, което получава обезщетение за бременност и раждане, води след себе си задължение за последното по силата на чл. 5 и чл. 6 от НПОПДОО да декларира това обстоятелство пред съответното ТП на НОИ, чрез работодателя си, като представи изискуемата декларация в 3-дневен срок от настъпване на промяната, като в случая неспазването на 3- дневния срок, визиран в нормата на чл. 5 от НПОПДОО се е потвърдило и от самата К.. Декларирането на тези релевантни обстоятелства, касаещи изплащането на обезщетението е извършено от К. с подаването на заявление - декларация Приложение № 2 пред осигурителя ОУ „В. Левски“ [населено място] едва на 24.04.2024 г., т.е. след законоустановения срок. Посочено е в оспореното решение, че съгласно чл. 50а от КСО, майката, която отговаря на условията по чл. 48а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49, когато: 1. след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, не ползва отпуск за бременност и раждане или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване. Визираната норма сочи, че в случая, за да получи К. обезщетението по чл. 50а от КСО следва да получава обезщетение по чл. 50 от КСО и да прекъсне ползването на отпуска за бременност и раждане. Отпускът по чл. 163 от КТ е бил разрешен от осигурителя ОУ “В. Левски“ - [населено място] със заповед № 2465-585/22.08.2023 г. и в тази връзка на К., съгласно представеното от О. Я. П. № 10 с вх.№ Р14-000-00-0014585850/19.07.2024 г. е изплатено обезщетение по чл. 50а за периода от 11.09.2023 г. до 12.11.2023 година. Отбелязано е, че в Приложение № 10, Раздел I, графа „Удостоверявам следните обстоятелства“, от О. Я. е декларирано, че на лицето не е разрешен отпуск по КТ.

Ответната страна е приела още и че със започването на упражняването на трудова дейност в ОИК, считано от 09.09.2023 г. ползвания на основание чл. 163 от КТ не е прекъснат, а е прекратен, тъй като с прекратяването въз основа на заповед № 2468-588/31.08.2023 г., считано от 01.09.2023 г. на трудовия договор сключен между К. К. и осигурителя ОУ “В. Левски“ - [населено място] отпада и правото на разрешения отпуск по чл. 163 от КТ от този осигурител, поради което отпада и правото от ДОО за майчинство. В тази връзка, в оспореното решение е отразено, че в преписката не се съдържат писмени доказателства, а и от на К. не са представени такива, които да сочат, че след 13.11.2023 г. ѝ е разрешен от работодател/осигурител отпуск по чл. 163 от КТ, каквото изискване въвежда нормата на чл. 4 от НПОПДОО и въз основа на което се отпуска и изплаща обезщетение при бременност и раждане. Прието е, че липсата на разрешен отпуск по чл. 163 от КТ е пречка, считано от 13.11.2023 г. К. да получава обезщетение по чл. 50 от КСО. Поради което, от административния орган са приели, че изплатеното след тази дата до 29.02.2024 г. следва да бъде възстановено, тъй като е получено неоснователно.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателя е допусната съдебно-икономическа експертиза, която е следвало да отговори на повдигнатите с жалбата въпроси, а именно:

1. Каква е сумата на обезщетение за бременост и ражданеу, изплатено на К. К. по конкретни месеци, за периода от 09.09.2023 г. до 29.02.2024 г. и каква е получената сума като член на ОИК Ябланица за същия период, отново по конкретни месеци;

1. Налице ли е регистриран в НАП трудов договор и ако е налице с кой работодател, за периода от 09.09.2023 г. до 29.02.2024 година. Ако е регистриран трудов договор, какъв е размера на работната заплата по него, както и осигуровките за сметка на лицето и на работодателя за положения труд в този период.

Съдебно-икономическата експертиза е извършена от назначеното вещо лице Н. Р., като резултатите от същата са обективирани в Заключение с вх. № 867/13.03.2025 г. /л.138-141 от делото/, като е отговорено на всички поставени въпроси, а заключението, след изслушване на вещото лице в съдебно заседание е прието и вложено като доказателство по делото, без възражения от страните.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок, регламентиран в нормата на чл.118, ал.1 от КСО.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържат посочените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Изложени са фактически и правни основания. Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването им.

Страните не спорят по установените въз основа на официални документи и подробно описани в оспореното решение факти, а спорът по-скоро е правен и се концентрира във въпросите: 1. Какъв е характерът на правоотношението на длъжността зам.председател на Общинска избирателна комисия, каквито функции реално жалбоподателката К. е упражнявала за времето от 09.09.2023 г. до 12.11.2023 г. вкл. и 2. Правомерно ли К.К. е получавала обезщетение за майчинство по чл.52, ал.1, във връзка с чл.50 от КСО за времето от 13.11.2023 г. до 29.02.2024 година.

Във връзка с последното, следва да бъде уточнено, че за периода докато е била член на ОИК (11.09.2023 г. – 12.11.2023 г.) на К. ѝ е било изплатено обезщетение по чл.50а от КСО, като за този период, размерът на сумата, за която се претендира връщане, е бил коригиран при предходното разглеждане на случая по административен ред, т.е. сега претендираната сума от 7 916, 89 лева главница е съобразена с тази корекция. Съгласно разпоредбата на чл. 50а от КСО майката, която отговаря на условията по чл. 48а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49, когато: 1. след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове, на здравните органи, не ползва отпуск за бременност и раждане или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване. В тази връзка на 17.07.2024 г. в ТП на НОИ Ловеч е постъпило от “Община - Ябланица“ удостоверение, приложение №10 към НПОПДОО с вх. № Р14-10-000-00-0014585850/19.07.2024 г. за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50а от КСО, считано от 11.09.2023 г. до 12.11.2023 г., включително въз основа на представено на осигурителя заявление-декларация с вх.№ 01-1623/17.07.2024 г. от страна на К.. След извършена преценка за правото на парично обезщетение по чл. 50а от КСО от длъжностното лице в ТП - Ловеч и с оглед направено писмено предложение (жалба вх. № 1 OHIO-108/15.07.2024 г.) от К. за редуциране на дълга с размера на полагащото й се парично обезщетение по чл. 50а от КСО, от административния орган е издадено разпореждане № РВ- 3-10-01699541/17.09.2024 г., и същият е определен в размер на 8705, 63 лева (осем хиляди седемстотин и пет лв. и 0, 63 ст.), от които 7 916, 89 - главница и 788, 74 - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на оспореното разпореждане.

Ето защо, предвид така извършеното редуциране със сумата изплатена като обезщетение по чл.50а от КСО, периода за който се спори дали К. е получавала правомерно обезщетението за майчинство е от 13.11.2023 г. до 29.02.2024 година.

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1 от Изборния кодекс (ИК), членовете на общинската избирателна комисия получават възнаграждение за работата си в съответната комисия, като същото не се облага с данъци по ЗДДФЛ – ал.5 от същия текст. Съгласно ал.7 на чл.83 от ИК, членовете на ОИК за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност, като осигурителните вноски по КСО и ЗЗО са за сметка на държавния бюджет. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.8 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са: лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.

Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл.10 от КСО. От съдържанието на легалната дефиниция за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря то, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Не съществува идентичност обаче между трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО предполага лицето да е осъществявало реално трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност не може да има качеството на осигурено лице.

В случая, разпоредбата на чл.83, ал.7 от ИК, за целите на осигуряването, приравнява дейността на членовете на ОИК към тази на лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност. Това обаче, не прави правоотношението автоматично трудово, тъй като, както се посочи по-горе, не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Трудовото правоотношение е регулирано от правото обществено отношение между наемните работници и техните работодатели и техните общности, при и по повод полагането на зависим труд.

Трудовото правоотношение е със страни наемен работник/служител и съответно работодател, който е другата страна в правоотношението. В случая е безспорно, че като член на ОИК Ябланица жалбоподателката К.К. е била назначена с Решение № 2210-МИ от 4 септември 2023 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК) – л.8 от делото. С решението ЦИК е постановила ОИК да встъпи в правомощията си на 9 септември 2023 година. При това положение с основание се поставя въпроса трудово ли е правоотношението между К., като член на ОИК и ЦИК и дали последната има качеството на работодател.

Легална дефиниция се съдържа в § 1, т.1 от ДР на КТ – Работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Най-общо работодателят е лице, ползващо чужда работна сила, като получава изгодите от функционирането ú.

Както всяко правоотношение, така и трудовото правоотношение се характеризира със своето съдържание. Това е съвкупността от правата и задълженията на страните по него. Различно е съдържанието на индивидуалните и колективните трудови правоотношения.

Трудовите правоотношения могат да бъдат различни и с оглед тяхната обособеност. В голямата си част са самостоятелни. Това са т.нар. т рудови правоотношения в тесен смисъл (същински трудови правоотношения), които се развиват при предоставяне на работната сила на едно лице в полза на друго. Това са отношения по непосредственото полагане на труд. Свързани са с работното време, трудовото възнаграждение, безопасни условия за труд и т.н. Преценено на тази плоскост ясно е, че правоотношението между К. и ЦИК не е от т.нар. трудови правоотношения в тесен смисъл. Възнагражденията на членовете на ОИК за работата им в комисията, респективно осигурителните вноски върху тях, не се изплащат от ЦИК, а от държавния бюджет, опосредено от съответната община. Никъде също така в изборното и трудово законодателство не е уредено право на платен годишен отпуск и въобще какъвто и да е отпуск на член на ОИК за времето през което комисията е в правомощията си и изпълнява вменените ѝ от закона функции.

Има обаче и такива правоотношения, които са част от друго сложно правоотношение и полагането на труд е само елемент от това правоотношение – напр. кооперативното правоотношение между член-кооператора и кооперацията. Тук трудовото правоотношение не е обособено - срв. § 2 от ДР на КТ - нормите на КТ се прилагат спрямо тези правоотношения, доколкото самото правоотношение го позволява. Такъв пример е и при представителните органи - депутатски трудови правоотношения. Съдът счита, че такова правоотношение е налице и в тук обсъждания случай между ЦИК от една страна и К.К. от друга, в качеството ѝ на член на ОИК. Т.е. налице е трудово правоотношение в широкия смисъл на това понятие. В тази смисъл основателен е довода на процесуалния представител на ответника, изразен в писмената му защита, че липсата на регистриран в НАП трудов договор не означава, че К. не е упражнявала трудова дейност, въпреки полученото трудово възнаграждение за работата си в ОИК. Именно на това основание ѝ е изплатено обезщетение по чл.50а от КСО (или 50 на сто от обезщетението по чл.49) – упражняване на трудова дейност и в тази връзка осигуряване за всички осигурителни рискове.

Със започването на упражняването на трудова дейност в ОИК, считано от 09.09.2023 г. ползвания на основание чл. 163 от КТ, разрешен от осигурителя ОУ ’’В. Левски“ - [населено място] не е бил прекъснат, а е прекратен, тъй като с прекратяването въз основа на заповед № 2468-588/31.08.2023 г., считано от 01.09.2023 г. на трудовия договор сключен между К. К. и осигурителя ОУ “В. Левски“ - [населено място] се е прекратил и разрешения отпуск по чл. 163 от КТ от този осигурител, поради което е отпаднало и правото от ДОО за майчинство. Както се отрази и по-горе в изложението, въпреки прекратения разрешен отпуск по чл. 163 от КТ, К. е щяла да получава правомерно обезщетение за майчинство в хипотезата на чл.52, във връзка с чл.50, ал.1 от КСО до изтичане на предвидения в закона срок, ако от 09.09.2023 г. не е започнала да упражнява трудова дейност като член на ОИК Ябланица. Към този момент – 09.09.2023 г. К. е лице което не ползва отпуск за бременност и раждане, поради прекратеното вече трудово правоотношение с осигурителя ОУ “В. Левски” - [населено място], а за времето от 09.09.2023 г. до 12.11.2023 г. вкл., законосъобразното обезщетение за майчинство, което е получавала е това по чл. 58а от КСО.

За да има право на обезщетение за майчинство отново след 13.11.2023 г., т. е. след прекратяване на трудовата заетост като член на ОИК, К. е следвало да отговаря вече на изискванията на чл. 50, във връзка с чл. 48а от КСО и чл. 4, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). Безспорно е, че като зам. председател на ОИК К. е била осигурена за всички осигурителни рискове, вкл. за общо заболяване и майчинство, съгласно нормата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, но последното е необходимо но не и достатъчно условие. В представената по делото административна преписка не се съдържат писмени доказателства, а и жалбоподателката не представя такива, които да сочат, че към 12.11.2023 (последен раб. ден като член на ОИК) ѝ е бил разрешен от работодател/осигурител отпуск за бременност и раждане, каквото изискване въвежда нормата на чл. 4 от НПОПДОО, въз основа на което се отпуска и изплаща обезщетение при бременност и раждане. Липсата на разрешен такъв отпуск е пречка, считано от 13.11.2023 г. К. да получава обезщетение по чл. 50 от КСО. На практика не е имало и работодател, който да ѝ го разреши. Както се посочи, трудовото правоотношение с осигурителя ОУ “В. Левски” - [населено място] вече е било прекратено, считано от 01.09.2023 г., община Ябланица също не е имала това качество, тъй като чрез нея само се е плащало възнаграждението за работата в ОИК и дължимите осигурителни вноски, средствата за които плащания са отпуснати от държавния бюджет. Въпреки, че е орган по назначаването и характера на правоотношението да е трудово, макар и особено, в широкия смисъл на това понятие, ЦИК също няма правомощия да разрешава какъвто и да е отпуск на член на ОИК, вкл. и такъв по чл. 163 от КТ. Такива правомощия не са предоставени на ЦИК и в изборното, трудово и осигурително законодателство липсва позитивна правна норма в този смисъл. Както вече се отбеляза и на самите членове на ОИК, в това им качество, не се полага какъвто и да е отпуск и това е една от особеностите в случая на правоотношението им с ЦИК. Обратното – могат да ползват платен или неплатен отпуск за времето необходимо им за работа в ОИК, ако са в трудово или служебно правоотношение с работодател по смисъла на КТ и ЗДСл – аргумент от разпоредбата на чл. 84 от ИК. Не може да се разсъждава в посока, че това е законодателен пропуск, тъй като случай като тук обсъждания не е често срещан в практиката. Жалбоподателката К. е получавала правомерно обезщетението за майчинство в хипотезата на чл.52, във връзка с чл.50, ал.1 от КСО до момента, в който е направила избора да приеме да бъде назначена като член на ОИК. За времето докато е изпълнявала задълженията си като член на ОИК правомерно полученото от нея обезщетение е това по чл.50а от КСО. След прекратяване на правоотношението с ЦИК, в случая считано от 13.11.2023 г. до 29.02.2024 г., изплатеното обезщетение следва да бъде възстановено, тъй като е получено без правно основание.

Като е отхвърлил жалбата на К. К. срещу Разпореждане № РВ-3-10-01699541/17.09.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадено на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО, директора на ТП на НОИ е постановил законосъобразно решение.

Предпоставка за прилагането на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Добросъвестността е правна категория, която изисква точно и съвестно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но съдебната практика го дефинира като получаване на осигурително плащане въпреки знанието на факти и обстоятелства, които представляват пречка за това, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства.

Недобросъвестността на жалбоподателя се състои в това, че съгласно чл. 5 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в срок от три работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения и помощи от ДОО, К. К. е следвало да представи пред осигурителя си ОУ „В. Левски“ [населено място] декларация по образец, съгласно приложение № 2, водеща до спиране на плащането, считано от 09.09.2023 г., поради започване упражняване на трудова дейност, а именно: назначена с Решение на ЦИК № 2210- МИ/04.09.2023 г. на длъжност зам. председател на ОИК Ябланица. В резултат на неизпълнение в законоустановения срок на задължението си за деклариране на промяна на обстоятелство, водещо до прекратяване на изплащането на паричното обезщетение, е получила неправомерно обезщетение при бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 от КСО за периода от 09.09.2023 г. до 28.02.2024 г. включително. В осигурителя ОУ „В. Левски“ [населено място] е постъпило заявление за настъпилата промяна в обстоятелствата и започването на трудовата дейност считано от 09.09.2023 г. с дата на попълване от К. при осигурителя едва на 24.04.2024 г. и подадено удостоверение приложение №10 за настъпилата промяна в обстоятелствата към ТП на НОИ Ловеч с вх.№ Р 14-10-000-00- 0014160469/26.04.2024 година.

Недобросъвестното поведение от хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО винаги подлежи на доказване и доколкото фактите по спора сочат наличие на данни за недобросъвестност, обосновано и законосъобразно органите на НОИ са издали оспорените актове.

Поради така изложените съображения, съдът намира жалбата на К. К. К. срещу Решение № 2153-10-43/24.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч за неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на производството основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, същото следва да се определи в размер на 100, 00 лева, платими от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.5-то, във връзка с чл.172а и чл.143, ал.3 от АПК, съдът