РЕШЕНИЕ

№ 74

гр. Плевен, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20244430103495 по описа за 2024 година Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от "••• ПЛЕВЕН” АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр. •••, представлявано от изпълнителния ••• инж. Й.В.В., чрез юрк. Ц.В. против Д. К. К., ЕГН ••••••••••, адрес: •••, в която се твърди следното: с молба от ••• г. на основание чл. 390 и сл. от ГПК, „•••- Плевен“ АД е поискало от PC - Плевен да постанови определение, с което да допусне обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във чл. 26, ал.2, пр.1 във вр. с чл. 44 ЗЗД в полза на „•••-Плевен” АД, ЕИК •••••••••, против Д. К. К., ЕГН ••••••••••, адрес - •••.

В рамките на предоставения с Определение №••••/••• г., постановено по ЧГД № ••••/2024 г. от PC -Плевен едномесечен срок, се предявява настоящият иск с посоченото по-горе правно основание против Д. К. К., ЕГН ••••••••••, адрес - •••, който се обосновава със следното:

С молба вх. №•••••/••• г. „•••-Плевен“ АД, адресирана до ••• Т.К., per.

№ ••• на К•••, с район на действие ОС — Плевен, е поискано образуването на изпълнително дело № •••/2021 г. по описа на същия ••• против К. Д. К., ЕГН ••••••••••, за принудително събиране на негови задължения в размери както следва:

• 1199, 49 лв. - главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.•••• г. - 30.04.2016 г. - 116, 98 лв. - мораторна лихва, начислена за периода 02.12.2016 г.- 22.11.2018 г. - законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането - 26, 32 лв. - държавна такса - 10, 00 лв. - юрисконултско възнаграждение.

Към дата 21.05.2024 г. общото задължение по посоченото изпълнително дело възлиза на 3310, 77 лв., които включват както горепосочените компоненти, така и законната лихва и допълнителните разноски, сторени след образуване на изпълнителното дело.

С молба вх. № ••••••/••• г. „•••-Плевен“ АД, адресирана до ••• Т.К., per.

№ ••• на К•••, с район на действие ОС - Плевен, е поискано образуването на изпълнително дело № ••••/2021 г. по описа на същия ••• против К. Д. К., ЕГН ••••••••••, за принудително събиране на негови задължения в размери както следва:

• 3642, 30 лв. - главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. - 30.04.2018 г. - 473, 16 лв. - мораторна лихва, начислена за периода 02.12.2016 г.- 22.11.2018 г. - законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 13.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането - 82, 30 лв. - държавна такса - 50, 00 лв. - юрисконултско възнаграждение.

Към дата 21.05.2024 г. общото задължение по посоченото изпълнително дело възлиза на 7019, 28 лв., които включват както горепосочените компоненти, така и законната лихва и допълнителните разноски, сторени след образуване на изпълнителното дело.

Видно от приложеното Удостоверение за наследници Изх.№ ••-••••/•••г., на Община Плевен, длъжникът К. Д. К., ЕГН •••••••••• е починал на ••• г., като е оставил един преживял наследник - сина си Д. К. К., ЕГН ••••••••••, адрес - •••. В съответствие с правата, дадени от закона, същият е конституиран в това си качество като длъжник по посочените подробно по- горе изпълнителни дела.

С писмо Изх. №•••/17.05.2024г., адресирано до ••• Т.К., Национален осигурителен институт е предоставил информация, съгласно която на дата 10.04.2024 г. наследникът Д. К. К., ЕГН •••••••••• е подал заявление №•••/10.04.2024 г. за изплащане на неполучена пенсия и добавки към нея от починал •••, към което е приложил и вече упоменатото удостоверение за наследници. В допълнение, посочено е, че с оглед удовлетворяване заявлението на лицето, пенсията за м. март е изплатена изцяло и получена именно от Д. К. К., ЕГН ••••••••••.

С писмо изх. № •••••/17.05.2024 г. по ИД № •••/2021 г. и ИД № ••••/2021 г., и двете по описа на ••• Т.К., ищецът е уведомен, че по специалната сметка на съдебния изпълнител са събрани и налични суми, достатъчни за удовлетворяване вземанията на топлофикационното дружество. Пречка за тяхното задържане, обаче, както и продължаване действията против Д. К. К., ЕГН •••••••••• се явява представеното от него Удостоверение за извършен отказ от наследство №••/••• г., оставено от наследодателя му К. Д. К., ЕГН ••••••••••, вписано в особената книга при Районен съд - Плевен.

Въз основа на гореизложеното се излага, че ответникът е приел наследството още на 10.04.2024 г.- датата на депозиране на Заявление за изплащане на неполучена пенсия и добавки към нея от починал ••• до •••а на териториално поделение на НОИ - Плевен.

След анализ на изложената фактическа обстановка, както и приложените писмени доказателства, се заявява, че така направеният отказ от наследство от Д. К. К. е недействителен, поради невъзможен предмет, намиращо своето правно основание в разпоредбите на чл. 124, ал.1 ГПК във чл. 26, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 44 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, преда, първо от ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, а според чл. 44 от ЗЗД, правилата относно договорите, намират съответно приложение и към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Отказът от наследство представлява типично едностранно волеизявление, което прекратява правата и задълженията на отреклия се наследник и с оглед нормата на чл. 53 от ЗН поражда права и задължения за неговите сънаследници. Следователно, съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗЗД за отказа от наследство важи и правилото на чл. 26, ал.2 от ЗЗД, предложение първо, т.е. при невъзможен предмет отказът от наследство е нищожен. Невъзможността на предмета в случая е налице тогава, когато едно наследство е вече прието от наследника, който впоследствие се отказва от него по реда на чл. 52 от ЗН, във вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН. Приемането на наследството преди отказа е дефинитивен акт и не само не може да бъде отменено от приелия наследството, но лишава същия от възможността да се откаже от него. В този смисъл следва да се съобрази обстоятелството, че приемането на наследството, освен с писмено заявление до районния съдия по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН, може да бъде извършено и мълчаливо по смисъла на чл.49 ал.2 от ЗН. Съгласно посочената разпоредба, приемане е налице и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството.

С разпореждането с имущество, придобито по наследство, лицето е приело по несъмнен и недвусмислен начин същото, оставено от наследодателя К. Д. К., ЕГН ••••••••••.

Трайно установената практика на Върховния касационен съд изисква действията по т.нар. мълчаливо приемане на наследство да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за намерение за приемане на наследството. Тези фактически или правни действия на наследника могат да са различни по вид и във всеки конкретен случай съдът извършва преценка дали са израз на волята на наследника да приеме наследството /така: решение № ••• от 04.11.2010 г. по гр. д. № •••/2010 г. на II г.о. на ВКС и решение № ••• от 02.09.2011 г. по гр. д. № ••/••••г. на II г. о. на ВКС/. Същевременно, в практиката се извършва разграничаване между действията по мълчаливо приемане на наследството от действията по временно управление на чуждо имущество и действията по обикновено управление на наследствените имоти, целящи запазването им. Приемането на наследството следва да се изрази в активни действия, които водят до промяна в наследственото имущество - прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права и задължения на наследодателя. От тази гледна точка поведението на наследника несъмнено се отразява на обема на наследството и съответно обективира приемането му. В този смисъл са решение № 429 от 22.04.1991г. по гр.д. № 227/91г. на I г.о. на ВС, Решение № 17 от 19.01.1994г. по гр.д. № 594/93г. на I г.о. на ВС, както и Решение № ••• от 02.09.2011 г. по гр. д. № ••/2010г. на II г. о. на ВКС. /Така Определение №429/18.10.2019 по дело №2024/2019 на ВКС, ГК, II г.о./ Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2, пр.1 вр. с чл.44 ЗЗД ДА ПРИЗНАЕ ЗА НИЩОЖЕН спрямо „•••-Плевен“ АД отказа от наследство, извършен от Д. К. К., ЕГН ••••••••••, оставено от наследодателя му К. Д. К., ЕГН •••••••••• и вписан в особената книга за приемане и отказ от наследство на PC - Плевен с №••/••• г. Претендират се разноски.

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да се приемат.

В срок е депозиран писмен отговор от Д. К. К., чрез адв. М. С., от •••, •••, с който искът се оспорва, като се твърди следното: представено е копие от заявление до •••а на ТП на НОИ -Плевен изх. от ответника, за изплащане на неполучена пенсия на наследодателя К. Д. К., починал на •••г. Ответникът твърди, че този частен писмен документ не носи неговия подпис, поради което и на основание чл. 193, ал.1 от ГПК се оспорва истинността на заявление примерен образец ••• с нечетлив вх. № от 10.04.2024 г., който номер е посочен в писмо до ••• Т.К. като № •••/10.04.2024 г. на •••а на ТП на НОИ Плевен и се прави искане за откриване на производство по оспорването му.

Твърди се, че направеният отказ от наследство е действителен, като е спазена формата съгласно чл. 52 във вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН. Не е налице приемане на наследство с конклудентни действия, тъй като позоваването от ищеца на действие по подадено заявление за изплащане на пенсия на наследодателя, по принцип не съставлява несъмнено и безспорно намерение за приемане на наследството.

Ответникът своевременно, след уведомяване от •••, е превел сумата на НОИ по банков път, след като е узнал, че има такъв превод, който съставлява пенсия на наследодателя му. Именно това обстоятелство говори за липсата на умисъл и за несъмненост на действие по мълчаливо приемане на наследството.

Претендират се разноски.

С допълнителна молба е представена вносна бележка от •••год. за върната пенсия по сметка на ТП на НОИ-Плевен в размер 716, 07лв.

В о.с.з. ищецът се представлява от юркс.С., която поддържа иска и навежда доводи в о.с.з.

В о.с.з. ответникът се представлява от адв.М.С., която оспорва иска и навежда доводи в о.с.з.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Предявеният иск е допустим, но по същество изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Не е спорно, че ответникът е син на К.К., починал на •••год. – удостоверение за наследници, приложено на л.13 от делото. Не е спорно, че ответникът е направил изявление за отказ от наследството на своя •••, вписано в особената книга на ПлРС под №••/•••год. - приложено ч.гр.д.№ ••••/2024год. по описа на ПлРС.

Ищецът обосновава иска си с това, че на 10.04.2024год., с подаване на заявление за изплащане на неполучена пенсия и добавки към нея от починал ••• до •••а на териториално поделение на НОИ – Плевен, ответникът е приел наследството на своя ••• К.К.. В срока, регламентиран в ГПК ответникът е оспорил истинността на това заявление, като твърди, че подписът за „заявител“ не е негов. С определение на съда, постановено в о.с.з. на 29.11.2024год. и на основание чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване подписа, положен в заявление № •••/10.04.204год. – приложено в оригинал на л.63 от делото.От приетото и неоспорено заключение на ВЛ М.М. /л.77 от делото/ по назначената съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът в заявлението не е положен от Д.К.. При това положение и на основание чл.194 ал.3, изрч.- 1-во вр. чл.194 ал.2 от ГПК съдът следва да се произнесе по оспорването на документа с решението. Оспорването на процесния документ от ответната страна е успешно проведено и този документ - заявление № •••/10.04.204год., адресирано до •••а на ТП на НОИ, е неистински. Т.к. оспорването истинността на този частен документ е доказано, на основание чл.194, ал. 3, вр. с ал.1 и ал.2 от ГПК съдът следва да го изключи от доказателствата по делото, респ. да бъде осъществено предписаното от чл.194, ал.3, предл. 2 от ГПК действие.

С оглед изложеното дотук, предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.Що се отнася до получената от ответника еднократна помощ във вр. с настъпилата смърт на неговия •••, то същата не се приравнява на приемане на наследството и в тази връзка наведените от юркс. С. доводи са несъстоятелни.

По отношение разноските по делото: при този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ответника – общо в размер 1100лв.-възнаграждение за един адвокат и за вещо лице. С оглед разпоредбата на чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, съдът приема, че определеният размер на адвокатския хонорар не се явява прекомерен и възражението на ищцовата страна за прекомерност е неоснователно.

Воден от горното, съдът