РЕШЕНИЕ

№ 992

гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20231100900197 по описа за 2023 година СГС е сезиран с искова молба от ЗАД“А.Б.” АД, с която са предявени срещу ЗАД“ Д.Б.: Ж. и З.“ искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че е сключил с „Т.С. Л.А.“ ООД застрахователен договор във формата на застрахователна полица N 21- 0300/307/5000310, по който е поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на т.а.“Мерцедес“, модел Х350, с рег.N СВ •••• СМ, който на 29.10.2021 г. е бил увреден в резултат на ПТП, причинено от В.Ц.В., която при управление на л.а.“Ауди“ с рег.N ВР •••• СК поради движение с несъобразена скорост е загубила контрол върху автомобила и е навлязла в насрещната лента. След настъпване на застрахователното събитие ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на 69 316, 56 лв., с което е встъпил на основание чл.411 КЗ в правата срещу ответника, с който е сключен застрахователен договор „гражданска отговорност“ за управлявания от делинквента автомобил. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 69 331, 56 лв. – главница, както и сумата от 7049, 03 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.01.2022 г. - 27.01.2023 г. Ответникът е подал в срок писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че произшествието е настъпило поради поведението на водача на увредения автомобил, който в нарушение на правилата на чл.20 ал.1 и чл.16 ал.1 от ЗДвП е навлязъл в насрещната лента на движение. Оспорва се и наличието на причинна връзка, характера и степента на увреждане на застрахования при ищеца автомобил, както и размерът на причинените вреди. Прави възражение за съпричиняване.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че вина за настъпване на вредата има водачът на л.а.“Ауди“ с рег.N ВР •••• СК. Поддържа се, че не са представени доказателства водачът на увредения автомобил да е навлязъл в лентата за насрещно движение.

Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа направените от него оспорвания и възражение срещу предявените искове.

Представена е застрахователна полица от 29.03.2021 г., от която се установява, че между „Т.С Л.А.“ ООД и ищеца е сключен договор за имуществено застраховане, по който ищецът е поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на т.а.“Мерцедес“, модел Х350, с рег.N СВ •••• СМ през периода 29.03.2021 г. – 28.03.2022 г. Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.11.2021 г., в който се сочи, че В.Ц.В. при управление на л.а.“Ауди“ с рег.N ВР •••• СК поради движение с несъобразена скорост е загубила контрол върху автомобила и е навлязла в насрещната лента, в резултат на което е настъпил удар с л.а.“Мерцедес“, модел Х350, с рег.N СВ •••• СМ.

Представена е преписката по застрахователната щета, образувана при ищеца във връзка с процесното произшествие.

Представено е платежно нареждане от 04.02.2022 г., в което се сочи, че ищецът е платил на „Т.С. Л.А.“ ООД застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на 69316, 56 лв.

Представена е регресна покана, получена от ответника на 31.01.2021 г., с която ищецът е поискал плащане на сумата от 69 331, 55 лв.

Установява се от заключението на АТЕ, че вредите по застрахования автомобил се намират в причинна връзка с процесното пътно произшествие, което е причинено поради навлизане на л.а.“Ауди“ с рег.N ВР •••• СК в лентата за насрещно движение след загуба на контрол. Стойността на вредата по средни пазарни цени възлиза на 78 640, 32 лв., поради което е налице тотална щета, при която застрахователното обезщетение възлиза на 81 668, 12 лв. – след приспадане на стойността на запазените части от 12, 5 %.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.411 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Установи се от представена по делото застрахователна полица от 29.03.2021 г., че между ищеца и „Т.С Л.А.“ ООД е бил сключен договор за имуществено застраховане, по който ищецът е поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на т.а.“Мерцедес“, модел Х350, с рег.N СВ •••• СМ през периода 29.03.2021 г. – 28.03.2022 г. Сключеният договор за имуществено застраховане е породил валидно застрахователно правоотношение с посочените по-горе параметри, имащи съществено значение за облигационната връзка.

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 13.11.2021 г., в който се сочи, че на 29.10.2021 г. В.Ц.В. при управление на л.а.“Ауди“ с рег.N ВР •••• СК поради движение с несъобразена скорост е загубила контрол върху автомобила и е навлязла в насрещната лента, в резултат на което е настъпил удар с правомерно движещия се в своята лента за движение т.а.“Мерцедес“, модел Х350, с рег.N СВ •••• СМ. Протоколът за ПТП има качеството на официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща съда доказателствена сила – чл.179 ал.1 ГПК. Ето защо съдът намира за установено въз основа на протокола за ПТП, че през действие на застрахователното правоотношение е настъпил пътно произшествие, от което е бил увреден застрахованият автомобил.

Увреждането на застрахования автомобил в резултат на ПТП представлява реализиране на покрит от застрахователя риск, който факт води до възникване на задължение за плащане на застрахователно обезщетение – чл.405 ал.1 КЗ.

В представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от 04.02.2022 г. се сочи, че ищецът е наредил да се преведе по сметката на „Т.С. Л.А.“ ООД застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на 69 316, 56 лв. Доколкото платежното нареждане не е оспорено, съдът приема, че сметката на застрахования е била заверена и е налице валидно безкасово плащане по смисъла на чл.305 КЗ.

Изплащането на застрахователно обезщетение по договора за имуществено застраховане представлява визиран в нормите на чл.410 и на чл.411 КЗ факт, който води до възникване на суброгационно вземане в полза на застрахователя срещу причинителя на вредата, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“.

От преценката в съвкупност на представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 13.11.2021 г. и от неоспореното заключение на СТЕ, съдът приема за установено, че процесното вредоносно събитие е настъпило в резултат на противоправното и виновно поведение на В.Ц.В. при управление на л.а.“Ауди“ с рег.N ВР •••• СК. Установените от тези доказателствени средства факти сочат, че В.Ц.В. поради движение с несъобразена скорост е загубила контрол върху управлявания от нея л.а.“Ауди“ с рег.N ВР •••• СК, навлязла е в насрещната лента за движение и е причинила произшествие с движещия се правомерно в своята лента за движение т.а.“Мерцедес“, модел Х350, с рег.N СВ •••• СМ, предмет на договора за имуществено застраховане.

Възражението на ответника, че водачът на застрахования автомобил в нарушение на правилата на чл.20 ал.1 и чл.16 ал.1 от ЗДвП е навлязъл в насрещната лента на движение, е недоказано, защото от събраните по делото доказателства не се установяват факти в негова подкрепа. Не са представени доказателства за факта, че водачът на увредения автомобил с определени свои действия или бездействия е допринесъл от обективна страна за настъпване на вредоносното събитие. Установените по делото факти сочат обратното - че вредоносният резултат се намира в причинна връзка единствено с противоправното поведение на водача на л.а.“Ауди“ с рег.N ВР •••• СК. Случаят не попада в хипотезата на чл.51 ал.2 ЗЗД, поради не е налице основание за намаляване на обезщетението.

С определението от 31.05.2023 г. за доклад по чл.374 ГПК е прието на основание чл.146 ал.1, т.3 и т.4 ГПК за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е страна по сключен застрахователен договор „гражданска отговорност“ за л.а.“Ауди“ с рег.N ВР •••• СК, действащ към настъпване на събитието. Това означава, че ответникът в качеството на застраховател „гражданска отговорност“ е пасивно легитимиран да отговаря по суброгационното вземане на ищеца – чл.411 КЗ. При тези факти съдът намира, че искът е доказан по основание.

По размера на вредата. От заключението на СТЕ се установи, че към настъпване на процесното застрахователно събитие действителната стойност на застрахования автомобил е възлизала на 93 335 лв., а стойността на разходите за неговото възстановяване /ремонт/ възлизат на 78 447, 52 лв., т.е стойността на ремонта надвишава 70 % от стойността на вредата. В този случай е налице „тотална щета“ по смисъла на чл.390 ал.2 КЗ, защото фактическото възстановяването на вещта чрез нейното ремонтиране е икономически нерентабилно и необосновано. Следователно от размера на действителната стойност на автомобила към настъпване на вредата следва да се приспадне стойността на запазените части, която застрахованият може да реализира при продажбата им. Запазените части имат парична равностойност, с която при тяхна продажба застрахованият може да ограничи размера на вредата.

От заключението на СТЕ се установява, че стойността на застрахователното обезщетение при „тотална щета“ възлиза на 81 668, 12 лв. Тъй като ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на 69 316, 56 лв., до този размер възлиза неговото суброгационно вземане срещу ответника. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 15 лв. – обичайни разноски /ликвидационни разходи/, т.е общо 69 331, 56 лв.

Ответникът е получил поканата на ищеца за плащане и с писмо от 31.01.2022 г. е отказал да плати, но според съда ответникът към 31.01.2022 г. не е бил изпаднал в забава, поради което правомерно е отказал да плати. Това е така, защото суброгационното вземане на ищеца по чл.411 КЗ е възникнало на 04.02.2022 г., когато е изплатено застрахователно обезщетение на увредения от събитието. Преди 04.02.2022 г. е изключено ответникът да е в забава, защото до тази дата не е било възникнало насрещното вземане на ищеца по чл.411 КЗ. След възникването на суброгационното вземане на 04.02.2022 г. ищецът е изготвил на 09.02.2022 г. нова покана за доброволно изпълнение на регресни претенции, но няма никакви данни дали тази покана е получена от ответника и кога. При тези факти съдът намира, че не е доказано ответникът да е изпаднал в забава, поради което искът за обезщетение по чл.86 ЗЗД е неоснователен.

С оглед на изложеното съдът намира, че искът за главница по чл.411 КЗ следва да се уважи изцяло, а искът по чл.86 ЗЗД да се отхвърли.

Мотивиран съдът