Решение № 5781 от 16.12.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 877/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 78 от ЗСУ и чл. 20 от ППЗСУ и е образувано по жалба на А. Д. В., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], •••, •••, понастоящем пребиваващ в Дом за пълнолетни лица с физически увреждания „Света Петка“ [населено място] против Мотивиран отказ с изх. № 136/17.06.2025 г. на Директора на Дом за пълнолетни деца с физически увреждания гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, № 106. В жалбата се твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон. По – конкретно твърди се нарушение на чл. 78, ал. 5, т. 1 от ЗСУ и чл. 19, ал. 1 от ППЗСУ. Излагат се съображения, че от съдържанието на акта не става ясно на какво основание е направен отказ от предоставяне на социална услуга. Посочва се, че отказът се оспорва в двумесечния срок по чл. 140, ал. 1 от АПК, доколкото в акта не е упоменато пред кой съд и в какъв срок подлежи на оспорване. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява. Жалбата се поддържа с нарочни писмени становища от упълномощен процесуален представител адв. К.. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ поради липса на формулирани мотиви за отказа и поради нарушение на материалния закон. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на Дом за пълнолетни лица с физически увреждания гр. Пловдив – редовно призован за съдебни заседания, не се явява, не се представлява. Жалбата се оспорва с представен писмен отговор с писмо вх. № 7385/28.07.2025 г. и вх. № 8302/05.09.2025 г. Счита жалбата за недопустима и неоснователна. Изложени са съображения, че е невярно твърдението на жалбоподателя, че от мотивите на акта не ставало ясно защо е постановен отказ. В писмения отговор по жалбата се посочва, че от съдържанието на отказа ставало ясно по категоричен начин, че отказът бил постановен на основание чл. 78, ал. 5, т. 2 от ЗСУ, а именно че посредством предоставените услуги доставчикът не може да удовлетвори потребностите на потребителя. Заинтересована страна – Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив – редовно призована, не се представлява. Не изразява становище по жалбата. Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Установява се от представените по делото доказателства, че жалбоподателят В. към настоящия момент е потребител на социални услуги в Дом за пълнолетни лица с физически увреждания „Света Петка“, [населено място] и е поискал да бъде преместен в Дом за пълнолетни лица с физически увреждания гр. Пловдив, тъй като сестра му живее в [населено място]. Поради това е подадено заявление до Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив. На жалбоподателя била изготвена Предварителна оценка на потребностите на социални услуги, съгласно Заявление вх. № СУ/Д – РА/31 от 03.02.2025 г. (л. 23-24). Изготвена била и медицинска характеристика (л. 16). С Уведомление № СУ/Д-РА/31 от 30.05.2025 г. (л. 5, л. 26, л. 31, л. 71 от делото) Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив е уведомила Дом за пълнолетни лица с физически увреждания гр. Пловдив, че А. В. ще ползва социални услуги в Дом за пълнолетни лица с физически увреждания гр. Пловдив. Установява се, че със Заповед № 01/02.01.2025 г. Директорът на Дом за пълнолетни лица с физически увреждания гр. Пловдив е сформирал мултидисциплинарен екип в дома, който да приема и настанява потребители на социални услуги в дома, както и при констатирани несъответствия на подадени документи да изготвя мотивирани откази. По повод заявлението за ползване на социални услуги в гр. Пловдив, на жалбоподателя била изготвена Индивидуална оценка на потребностите (л. 18-19). От същата се установява, че лицето е трудноподвижно. Има нужда от помощ при придвижването, при поддържане на лична и битова хигиена, от медицинско наблюдение, да му бъде осъществяван контрол над прием на медикаментозна терапия и да му бъде оказвана помощ при хранене. Посочено е, че ДПЛФУ Пловдив предоставя необходимата социална услуга в бунгала и стационар, като за жалбоподателя е подходящо настаняване с стационар. В индивидуалната оценка изрично е изтъкнато, че капацитетът на Дом за пълнолетни лица с физически увреждания гр. Пловдив (ДПЛФУ Пловдив) е 80 човека, като ежедневните потребности на жалбоподателя налагат той да бъде настанен в стационара на ДПЛФУ Пловдив. Същият обаче към момента на съставяне на индивидуалната оценка бил запълнен. Поради това с оценката е предложено на лицето да бъде отказано настаняване. По делото в тази връзка са представени доказателства, както за възможностите за настаняване на лица в ДПЛФУ Пловдив (Справка за местата в специализираните институции – л. 76), така и за преместване на потребители, които са настанени в стационара на ДПЛФУ Пловдив, поради ремонт на бунгала към ДПЛФУ Пловдив (л. 81). С оглед горните, бил постановен и процесният Мотивиран отказ изх. № 136/17.06.2025 г. (рег. № 1604-25-00-2896 от 17.06.2025 г. на ДСП – Пловдив). В същия не са посочени правни основания за издаването му. Като основна причина за постановяването му е изтъкнато, че в ДПЛФУ Пловдив не са налични свободни места за настаняване, поради запълване на легловата база. В допълнение е посочено, че при телефонен разговор с жалбоподателя от него било посочено, че сестра му живеела в [населено място], но в момента била в чужбина, за да помогне на дъщеря си в отглеждането на детето й. В оспорения отказ не е посочен пред кой съд или орган и в какъв срок подлежи на обжалване. На същата да – 17.06.2025 г. от страна на ответника не било съгласувано Уведомление № СУ/Д-РА/31 от 30.05.2025 г., като на предвиденото за това място е посочено „съгласувал: не“, длъжност, име и подпис. По повод датата на връчване на процесния отказ на жалбоподателя, по делото са представени доказателства от ДСП – Пловдив, че отказът е връчен с писмо изх. № 30-14455#2 от 18.06.2025 г. чрез ДСП – Пазарджик (л. 22 и л. 70). Връчването е оформено като лично на г-н В., срещу подпис на 19.06.2025 г. (л. 71 – гръб от делото). Освен това с писмо вх. № 10981/12.11.2025 г. по делото са представени доказателства за финансирането на ДПЛФУ Пловдив, като се установява, че същото е от държания бюджет. Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения двумесечен срок по чл. 140, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес от обжалването. По делото безспорно се установява, че процесният Мотивиран отказ е връчен на жалбоподателя на 19.06.2025 г., лично срещу подпис. В съдържанието на акта не е посочено пред кой орган и какъв срок подлежи на обжалване. Поради това приложение намира нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК, според който когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Жалба е подадена до Административен съд - Пазарджик на 17.07.2025 г., т.е. в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК. Оспорен е индивидуален административен акт – отказ, чието обжалване е изрично предвидено в специален закон - чл. 20 от ППЗСУ и който е неблагоприятен за жалбоподателя. Жалбоподателят е с адрес в [населено място], •••, поради което и компетентен да се произнесе по спора е Административен съд – Пазарджик, съгласно правилата за местна подсъдност уредени в АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт. С оспорения акт на жалбоподателя е отказано да бъде настанен в Дом за пълнолетни деца с физически увреждания гр. Пловдив. Мотивираният отказ е издаден от г-жа А. Б., в качеството й на Директора на Дом за пълнолетни деца с физически увреждания гр. Пловдив. По делото е представен трудов договор (л. 25), по силата на който г-жа Б. е назначена за директор на ДПЛФУ Пловдив. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ППЗСУ, настоящият състав намира, че отказът е издаден от компетентен орган. При проверка на акта за спазване установената форма, съобразно изискванията на чл. 146, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 59 от АПК, настоящият състав намира, че в акта липсват каквито и да е правни основания, въз основа на които е издаден. В случая органът е посочил само фактически основания за издаване на акта, които включват това къде е настанено към настоящия момент лицето, че е необходимо предоставянето на социална услуга в стационар предвид физическото му състояние и, че капацитетът на стационара към ДПЛФУ Пловдив към настоящия момент е зает. В акта не е изрично формулиран диспозитив, макар че от съдържанието му става ясно, че се отказва предоставянето на социална услуга. Не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на оспорване. В тази връзка следва да се посочи, че непосочването на правните основания за издаването на административния акт препятства както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. При наличието само на посочени фактически основания и липсата на правни такива обжалваният отказ подлежи на отмяна. На следващо място следва да се изтъкне, че се установява, че ДПЛФУ Пловдив се финансира от държавния бюджет, за което от самия ответника са представени доказателства. Поради това и приложение ще намери нормата на чл. 78, ал. 5 от ЗСУ. Тя предвижда, че доставчик на социална услуга, която се финансира от държавния бюджет, може да откаже предоставянето на услуга само когато: 1. не предоставя исканите от лицето социални услуги; 2. след извършване на индивидуалната оценка на потребностите се установи, че чрез социалните услуги, които предлага, не могат да се удовлетворят потребностите на лицето. В случая от мотивите на оспорения отказ не се установява да е налице някоя от посочените в чл. 78, ал. 5 от ЗСУ хипотези. Точно обратното - от събраните по делото доказателства, включително индивидуалната оценка на жалбоподателя се установява, че услуга от вида на исканата се предоставя в ДПЛФУ Пловдив. Също така социалните услуги, които предлага ДПЛФУ Пловдив могат да удовлетворят потребностите на лицето, но в случая и към момента на подаване на заявлението не са били налични места в стационара на доставчика на социални услуги. Предвид това, настоящият състав намира, че процесният отказ е издаден в нарушение на материалния закон, по – конкретно на чл. 78, ал. 5 от ЗСУ. Посочената разпоредба изчерпателно изброява случаите, в които се отказва предоставянето на социална услуга, като в процесния случай не се установява наличието на предпоставка за отказ от визираните в чл. 78, ал. 5 от ЗСУ. От установените по делото обстоятелства следва, че приложение в случая е следвало да намери нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗСУ, според която при невъзможност на избрания доставчик да предостави социалната услуга поради достигнат максимален брой на потребителите (каквото е твърдението на органа за постановяване на отказа), лицето има право да бъде включено в списък на чакащите за ползването. Тоест вместо да бъде постановяван окончателен отказ от настаняване, лицето е следвало да бъде включено в списък на чакащите за ползването на социалната услуга. В този контекст се установява, че в случая ответникът не е приложил и чл. 19, ал. 1 от ППЗСУ. Според посочената норма в случаите по чл. 78, ал. 5, т. 1 от Закона за социалните услуги доставчикът на социалната услуга, която се финансира от държавния бюджет: 1. информира дирекция „Социално подпомагане“ или общината за избора на лицето и че не може да му предостави исканите социални услуги; 2. информира лицето за всички социални услуги, които доставчикът има право да предоставя; 3. при желание от страна на лицето го информира за търсените от него социални услуги, които се предоставят с финансиране от държавния бюджет. Липсват данни за изпълнение на тези задължения на доставчика на услуги. Предвид гореизложеното, съдът намира, оспореният отказ на Директора на Дом за пълнолетни лица с физически увреждания гр. Пловдив за незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и поради нарушение в законоустановената форма, поради което следва да бъде отменен. Съгласно чл. 174 от АПК, в този случай съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички необходими и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение. С оглед изхода на делото на жалбоподателя се дължат разноски в общ размер на 510 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна помощ и съдействие, представен по делото. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик,