Решение № 347 от 18.10.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 614/2023 г.

Производство по реда на чл. 25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ. Обжалвано е решение № 339 постановено в закрито съдебно заседание на 18.08.2023 г. от Окръжен съд-П. по т.д. № 466/2023 г., с което е потвърден отказ №•••••••••••••/2.08.2023 г. на А.в.-Т.р., постановен по заявление с вх. №•••••••••••••/31.07.2023 г. Жалбоподателят „П.б.а.“ООД-гр.П. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата, подадена на 14.09.2023 г. Ответникът по жалбата А.в.-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 3.10.2023 г. Претендира за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваните актове във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното: На 2.08.2023 г. е постановен от длъжностното лице по регистрацията при А.в. отказ №••••••••••••• по заявление вх. №•••••••••••••/31.07.2023 г., с което е направено от страна на „П.б.а.“ООД-гр.П. искане за вписване на промени относно регистрираните по партидата на дружеството обстоятелства – заличаване на съдружника Я.Д.К. поради изключване, поемане на нейните дружествени дялове от съдружника Д.П.Й., освобождаването на Я.Д.К. като управител на дружеството, избиране на Д.П.Й. за управител, приемане на учредителен акт. Посочено е в отказа, че решението за отправяне на предупреждение за изключване следва да бъде взето на редовно свикано ОС на дружеството, на което да бъде поканен и изключваният съдружник, както и че изискването на нормата на чл. 139, ал.1 от ТЗ, която е специална и императивна, е поканата за свикването на ОС да е получена от съдружника, т.е. лично връчване с оглед на персоналния характер на неговото участие в дружеството. На 8.08.2023 г. е получена в окръжния съд с вх. № 24 838 жалбата с вх. № 20230804141716, подадена на 4.08.2023 г. чрез АВ, в срок с оглед нормата на чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. С жалбата до окръжния съд се твърди, че отказът е неправилен, тъй като неправилно е прието от длъжностното лице по регистрацията, че е необходимо взимане от ОС на предхождащо решение за отправяне на писмено предупреждение до изключвания съдружник. Твърди се, че в случая ОС е свикано по реда на чл. 138, ал.2 от ТЗ – от съдружник след изтичане на двуседмичен срок от отправеното искане за свикването му до управителя, след изтичането на който срок е и отправено предупреждението за изключване и в него е предоставен едноседмичен срок на изключвания съдружник да отстрани действията и/или бездействията, станали повод за изключването му, който срок е изтекъл на 21.07.2023 г., а ОС е проведено на 25.07.2023 г., поканите за свикването на което са получени от двамата съдружници на 17.07.2023 г. Заявено е, че ДЛР към АВ не дължи извършването на изследване на извършени нарушения от изключвания съдружник. Твърди се, че нормата на чл. 139, ал.1 от ТЗ няма предвид начина, по който следва да стане връчването на поканата, като в случая връчването на поканата за ОС е извършено чрез съдебен изпълнител, което е допустим способ за връчването на предупреждението по чл. 126, ал.3 от ТЗ и на писмената покана за ОС по „л. 139, ал.1 от ТЗ, на изрично посочения адрес в дружествения договор съгласно чл.18, ал.5 и чл.43 от ЗЧСИ и при спазване условията и по реда на чл. 37-58 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.2, изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ, от АВ е подаден до окръжния съд отговор по жалбата. Посочват се с оглед твърдението, че отказът е законосъобразен, съображенията, посочени в обжалвания отказ. С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че жалбата е неоснователна, съответно, че отказът е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Съдът посочва, че ДЛР неправилно е приело, че предупреждението по чл. 126, ал.3 от ТЗ следва да бъде отправено задължително по решение на ОС на дружеството, защото при липса на изрична уредба в дружествения договор, която да предвижда необходимост от такова решение, предупреждението може да бъде отправено както от всеки съдружник, така и от управителя. Съдът приема, че в случая в дружествения договор такова изискване за наличие на решение на ОС за отправяне на предупреждение до съдружника за изключването му не е налице. Съдът обаче констатира, че в случая предупреждението за изключването до съдружника Я.К. е предприето от другия съдружник Д.Й., като връчването е предприето чрез ЧСИ, предупреждението е изпратено на адреса на съдружника, посочен в дружествения договор гр.П., ул.“С."•, и е получено на 14.07.2023 г. от лицето Р.Ж.Й., като на същото лице и на същия адрес е връчена и поканата за свикване на ОС. Съдът посочва, че връчителят е отбелязал, че това лице е майка на Д.Й., като в дружествения договор е посочен един и същи адрес и за двамата съдружници, където е и осъществено връчването, но на лице, посочено като майка на съдружника, предприел изключването. Съдът споделя доводите на жалбоподателя, че за връчването на поканата за ОС по чл. 139, ал.1 от ТЗ са допустими способите, уредени в чл. 37 и сл. от ГПК, в това число и връчване на лице от домашните на адресата, което е съгласно да ги получи (чл. 46, ал.1 и ал.2 от ГПК), но приема, че следва да се държи сметка във всички случаи за ефикасността на връчването и получаването на поканата от адресата. Съдът преценява, че близката родствена връзка между получателя на книжата и съдружника, предприел изключването, обитаващи заедно с изключвания съдружник един и същи адрес, но явно с влошени отношения, без данни за достигане на предупреждението и поканата до знанието на изключвания съдружник, внасят съмнение в ефикасността, а от там и в редовността на връчването по аргумент от чл. 46, ал.3 от ГПК. Затова съдът приема, че от приложените към заявлението документи не се установява да са спазени изискванията на чл. 126, ал.3 от ГПК за изключване на съдружника, както и за редовно свикване на ОС, на което са взети решенията, поради което постановеният отказ за вписване на промени в обстоятелствата следва да бъде потвърден. Съобщението за постановеното от окръжния съд решение е връчено на жалбоподателя на 7.09.2023 г. и на 14.09.2023 г. е подадена жалбата до апелативния съд. Твърди се, че окръжният съд неправилно е приел, че по отношение на лицето, приело книжата със задължение за предаване на изключвания съдружник, следва да се приложи чл.46, ал.3 от ГПК, поради което е налице нередовност на връчването. Заявено е, че в чл. 46, ал.2 от ГПК изчерпателно са посочени лицата, на които може да се извърши връчване по този ред, а именно всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата, както и че не може да връчва на лица, които участват по делото като насрещна на адресата страна. Счита се, че в случая са спазени изискванията по връчването и същото е напълно редовно. Заявено е, че лицата, на които са връчени книжата, са живущи на адреса и не попадат в ограничението по чл. 46, ал.2, изр.3 от ГПК. Заявено е, че като аргумент за нередовността на връчването окръжният съд посочва близката родствена връзка между получателя на книжата и съдружника, инициирал изключването, но между лицето, получило книжата, и изключвания съдружник Я.К. също е налице роднинска връзка по сватовство, тъй като двамата съдружници са и съпрузи. Заявено е, че дали лицето, което е получило книжата със задължение за предаване, ги е предало своевременно или не, е факт, който касае вътрешните отношения между получател и адресат, като неизпълнението на задължението за предаване от получателя е основание за ангажиране на неговата отговорност за претърпените вреди. Заявено е, че в случая поканата е връчена по правилото на чл. 46, ал.1 и ал.2 от ГПК – на лице от домашните на адресата или който живее на адреса, със задължението да я предаде. Заявено е, че предполагаемите влошени семейни отношения с лицето, получило поканата, сами по себе си не са достатъчни да се приеме, че книжата не са предадени на ответницата. Твърди се, че установяването на връчването на поканата за провеждане на ОС не може да се вменява в тежест на този, който я е отправил, както и практическото узнаване на съдържанието на документа от неговия адресат, тъй като това би довело до една обективна невъзможност за редовно връчване. Заявено е, че в чл. 46, ал.4 от ГПК е посочено, че с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата, т.е. самият закон създава презумпция за редовност на връчването, която може да се оборва в исков процес по чл. 74 от ТЗ, но не и в охранителното производство по вписването в ТР. Заявено е още и че в дружествения договор е посочен изричен адрес, на който да бъдат връчвани дружествени книжа – гр. П., ул.“С."•. Заявено е, че при умишлено осуетяване на връчването и нежелание да получи книжата лично от страна на изключвания съдружник, каквото в случая е налице, си стига до хипотеза, в която на практика той не може никога да бъде изключен от дружеството, въпреки целенасочените си и зловредни действия против същото. Посочено е, че Я.К. освен съдружник, който действа против интересите на дружеството, е и единствен управител на същото и се стига до хипотеза, в която е невъзможно тя да бъде освободена като управител и да бъде избран нов управител, тъй като съгласно дружествения договор за избор и смяна на управител се изисква единодушно решение на всички съдружници, а в същото време К. извършва действия против интересите на дружеството, изразяващи се в теглене на средства за лични нужди от дружествените сметки, невнасяне на осигуровки на работниците и служителите в дружеството, тотална незаинтересованост от дружествените работи и от задълженията си на съдружник и управител, които действия продължават. Заявено е, че връчване по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление би предизвикало същите съмнения относно ефикасността на връчването и получаването на книжата от съдружника и би довело до същия краен резултат, а то е и неприложимо в случая, тъй като се е намерило лице, което е съгласно да получи съобщението. Заявено е и че следва да се отчете обстоятелството, че с вписването на новонастъпилите обстоятелства, включително и изключването, не се накърняват права и законни интереси на изключения съдружник, който разполага с искова защита и ще може да доказва в съдебното производство факти и обстоятелства, включително за редовността на връчването на предупреждението и поканата за провеждане на ОС. Твърди се, че даване на предварителна защита на изключвания съдружник, основана само на предположение за нередовност на връчването, води до практическа невъзможност той да бъде действително изключен от дружеството, като за него са създава една обективна възможност умишлено да избягва и отклонява всякакви опити да му бъдат връчени съобщения и документи, като в същото време необезпокоявано и умишлено извършва действия/бездействия срещу интересите на дружеството. С отговора от 3.10.2023 г. на жалбата от АВ-гр.С. се заявява, че жалбата е неоснователна, като са изложени съображенията, посочени в отказа, както и тези на окръжния съд и се твърди, че решението е правилно. Заявеното на първо място от страна на търговското дружество „П.б.а.“ООД-гр.П. за вписване в ТРРЮЛНЗ със заявлението от 31.07.2023 г. обстоятелство е изключването на съдружника Я.К., като са иска вписване и на други обстоятелства (поемане на дела на изключения съдружник от другия съдружник Д.Й., който става едноличен собственик на капитала на дружеството, освобождаване на Я.К. като управител и избирането на Д.Й. за управител, приемането на учредителен акт) съгласно взетите решения от ОСС, проведено на 25.07.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, обхватът на проверката, която осъществява длъжностното лице по регистрацията, включва и съществуването на обстоятелствата, чието вписване се иска, и съответствието им със закона, съответно, дали те се установяват от представените документи по т.4 (приложените документи съгласно изискванията на закон). Затова в случая ДЛР следва да провери дали от представените от заявителя документи се установява спазването и на изискванията на чл. 126, ал.3 от ТЗ и на чл.139 от ТЗ, тъй като тяхното спазване обосновава осъществяването на изключването при съблюдаване на закона, съответно, надлежното последващо изключването взимане на останалите решения от ОС. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че тяхното спазване следва да се проверява не в регистърното производство, а впоследствие, по съдебен ред при евентуално предявен иск по чл. 74 от ТЗ от изключвания съдружник, защото такава теза обезсмисля приложението на нормата на чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ. Нормата на чл. 126, ал.3 от ТЗ установява, че съдружник може да бъде изключен от ОС след писмено предупреждение при наличие на посочените в т.1-4 от нормата обстоятелства. Несъмнено е, че писменото предупреждение трябва да бъде получено от съдружника. Съгласно нормата на чл. 139, ал.1 от ТЗ ОС се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в поканата се посочва и дневният ред. Несъмнено е, че разпоредбата изисква писмената покана да е получена от съдружника. В случая дружественият договор в чл.18, ал.3 предвижда ОС да се свиква чрез писмена покана, връчена на съдружниците лично срещу подпис, или изпратена с препоръчано писмо до съдружниците или техните представители най-малко 7 дни преди определената дата на заседанието, като за свикването на ОС съдружниците ще използват следните пощенски адреси и за двамата съдружници – гр. П., ул.“С."•. Видно от представените пред АВ-ТР документи със заявлението от 31.07.2023 г., ОС на 25.07.2023 г. е свикано по реда на чл.18, ал.1 от дружествения договор – съдружникът Д.Й., притежаващ дялове над 1/10 от капитала (90 от 100-те дяла) е отправил до управителя Я.К. искане, тя не е свикала събранието в двуседмичен срок, поради което то е свикано от него. Искането от Й. до К. за свикване на ОС е връчено от ЧСИ на 27.06.2023 г. на Р.Ж.Й., като от призовкаря е посочена, че тя е родител на Д.Й. и свекърва на Я.К., живееща на ул.“С."•. Същото искане за свикване на ОС е връчено от ЧСИ на 27.06.2023 г. и на лицето Н.К.П., служител във фирма „П.б.а.“ООД, която е поела задължение да предаде документа на К.. Двуседмичният срок е изтекъл на 11.07.2023 г. На 17.07.2023 г. отново чрез ЧСИ е връчена отправената от Й. до К. покана за провеждане на ОС на 25.07.2023 г., която е получена от Р.Ж.Й., живуща на адреса, която се е задължила да предаде документа на К.. Междувременно на 14.07.2023 г. изпратеното от Й. до К. предупреждение за изключване с даден в него седемдневен срок от връчването за коригиране на нейното поведение като съдружник е връчено отново чрез ЧСИ и е получено отново от Р.Ж.Й., живуща на адреса, със задължение да й го предаде. Също на 14.07.2023 г. същото предупреждение за изключване от Й. до К. е връчено от ЧСИ и на лице Н.К.П., служител във фирмата „П.б.а.“, която се е задължила да предаде документа на управителя на фирмата К.. Даденият седмодневен срок е изтекъл на 21.07.2023 г. На 25.07.2023 г. е проведено ОСС, на което е присъствал само съдружникът Й., а за съдружника К. е посочено, че тя не се явява на ОС, като е редовно уведомена с писмена покана, получена на 17.07.2023 г. Искането за свикване на ОС от съдружника до управителя, предупреждението за изключване до съдружника и поканата за ОС до съдружника могат да бъдат връчени лично на лицето на място, където то е намерено, стига да е надлежно удостоверено получаването им от него, доколкото личното връчване срещу подпис е първият от двата начина, установени с клаузата на чл.18, ал.3 от дружествения договор. Документите могат да се връчат на посочения пощенски адрес съгласно вторият договорен начин за връчване в чл.18, ал.3 от дружествения договор и на друго лице, което е съгласно да ги приеме, но в този случай следва да е видно от последващите действия на адресата, че те са му били предадени. В случая документите не са връчвани лично на управителя и съдружник К., а те са връчвани на лице, което живее на посочения пощенски адрес, и на лице- служител във фирмата (искането за свикване на ОС и предупреждението за изключване) и само на лице, живеещо на посочения адрес (поканата за ОС). Така извършените връчвания обаче не може да се приеме, че изпълняват изискванията на чл. 126, ал.3 от ТЗ и на чл.139, ал.1 от ТЗ. И двете норми несъмнено акцентират върху доказаността на факта на получаването на предупреждението за изключването и на поканата за ОС. Връчването на служителя не отговаря на договореното в чл. 18, ал.1 от дружествения договор, а връчването на майката на съдружника Й. (само на която е връчена поканата за ОС) с оглед специфичните лични отношения между съдружниците (съпрузи), за които се и признава в жалбата, че са влошени, по аргумент от нормата на чл. 46, ал.3 от ГПК, както правилно е преценил окръжният съд, не следва да се приеме за връчване на лице, което има правомощията да приеме документите от името на К., доколкото като майка на предприелия действията съдружник тя не може да се счита за незаинтересована. Задължение на съдружника Й. е да бъде удостоверено надлежно връчване на документите на К. по начин, който да гарантира получаването им. Неправилно е разбирането, изразено във въззивната жалба, че редовността на връчването е въпрос на защита на К., която следва да бъде реализирана от нея по реда на чл.74 от ТЗ. Невярно е и твърдението, че с вписване на изключването не се накърняват права и законни интереси на изключения съдружник, напротив, при незаконосъобразно извършено вписване тези интереси несъмнено се нарушават. Неоснователно е и разбирането, заявено във въззивната жалба, че умишлено осуетяване от съдружник на връчването и нежелание да получи книжата лично не може да бъде законосъобразно преодоляно. Такива случаи не са изолирани в практиката, като при отправянето и връчването на такъв вид документи с нотариална покана, включително при отказ, с изготвена от нотариус разписка за връчването, която надлежно оформена, датирана и носеща подписа на нотариуса разписка за връчването представлява официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и по надлежния процесуален ред, т.е. представлява документ, удостоверяващ с материална доказателствена сила извършените от нотариуса действия (среща с лицето, запознаване със съдържанието на документа предупреждение/покана, отказ да го получи), се удостоверяват за целите на регистърното производство посочените обстоятелства, включително относно връчване при отказ. В случая не е видно при установените сега в регистърното производство обстоятелства на управителя и съдружника К. да са били връчени, съответно, тя да е получила искането за свикване на ОС, предупреждението за изключване и поканата за ОСС на 25.07.2023 г. Затова не се установява и осъществяването в съответствие със закона (чл. 126, ал.3 от ТЗ и чл. 139, ал.1 от ТЗ) на заявеното за вписване обстоятелство изключване на съдружника К., съответно, не се установява и законосъобразното осъществяване на другите заявени за вписване обстоятелства (поемане на дялове, едноличен собственик на капитала, освобождаване на управител, избор на нов управител, приемане на учредителен акт), поради което отказът като краен резултат е правилно постановен, респективно, жалбата против него е неоснователна и правилно е оставена без уважение от окръжния съд по съображения, които апелативният съд също споделя. Установява се следователно, че отказът на ДЛР, съответно, решението на окръжния съд за отхвърляне на жалбата против него, са законосъобразно постановени, поради което жалбата против решението на окръжния съд като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а то следва да бъде потвърдено. От страна на АВ като ответник в производството пред апелативния съд по подадената от дружеството жалба против решението на окръжния съд се претендира с отговора на жалбата от 3.10.2023 г. за присъждане на разноски в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се съобрази, че в това производство АВ нито има право на разноски, нито дължи разноски (в тази насока – определение № 157/11.04.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 585/2022 г., 2 ТО, ТК). Затова искането за присъждане на разноски в полза на АВ и в тежест на дружеството-жалбоподател ще бъде оставено без уважение. С оглед на гореизложеното съдът