Решение № 39208 от 25.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7837/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е подадена жалба от Централната избирателна комисия, [населено място], пл.“К. А. І“ №1, представлявано от председателя К. Н., против решение № 2131/11.06.2025 г. по НАХД №6353/2025 г. по описа на СРС, НО, 11 състав. С решението е отменено наказателно постановление (НП) № 3-НС/13.02.2025 г., издадено от ръководителя на звено „Правна дейност“, дирекция „Администрация“ на Централната избирателна комисия (ЦИК). С НП на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., на основание чл.475, ал.1 от Изборния кодекс (ИК), за нарушение по чл.204, ал.3 във вр. с ал.1 от същия кодекс. Касаторът поддържа доводи за неправилност и необоснованост на решението поради нарушение на закона. Твърди, че АУАН и НП отговарят на законовите изисквания за съдържанието им, като фактите относно нарушението са описани конкретно и еднозначно. Счита, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Моли за отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, представляван от юрисконсулт С., коато поддържа жалбата и моли за отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Не претендира адвокатско възнаграждение. Прокурорът от СГП намира, че жалбата е основателна и следва да се отмени решението на СРС. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София-град, ХI касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна. Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че това решение е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства – писмени и гласни, които е кредитирал и е установил правилно фактическата обстановка: На 27 октомври 2024 г., в деня на избори за народни представители по радиопрограма NOVA NEWS, ответникът „РТЕ НЕТ“ ООД е публикувал данни от социологическо проучване „на изхода“ – exit poll, преди приключване на изборния ден, в 19.38 часа, а същият е приключил в 21: 00 ч. по решение на ЦИК. А в 19.39 ч. са оповестени данни от социологическо проучване „на изхода“ – exit poll, извършено от „Галъп интернешънъл болкан“ ЕАД. При горните факти е достигнал до извод за допуснати нарушения на процесуалния закон, които са от категорията на съществените и което не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство, а именно - докато се инкриминира неизпълнено задължение към държавата по чл. 204, ал. 3 ИК (резултати от социологически проучвания се оповестяват след 20: 00 ч. на изборния ден), на стр. 2 се коментира „забраната да се огласяват чрез медийна услуга или по друг начин на резултати от социологически агенции по повод на изборите под каквато и да е форма 24 часа преди обявяване на края на изборния ден на територията на страната“ – описание на задължение, регламентирано от друга норма – тази на чл. 205, ал. 5 ИК. Формиран е извод, че изложената словесна формулировка не отговаря на предложената цифрова квалификация. Касационната инстанция споделя изводите на СРС допуснатите процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Действително в НП е допуснато смесване на разпоредбите, които са нарушение и оттук неяснота в административнонаказателното обвинение. Правилен е изводът на СРС относно допуснатото нарушение при правната квалификация. Видно от съдържанието на НП нарушението е квалифицирано като такова по чл.204, ал.3, вр.ал.1 от ИК, а фактически е описано като такова по чл. 205, ал. 5 ИК. Чл.204 от ИК регламентира социологическите проучвания, които се извършват в самия изборен ден, извън избирателните секции, чрез интервю с гласували избиратели - целенасочено проучване/анкета, проведена „на изхода“ (exit poll), което представлява допитване до гласоподавателите за техния вот веднага, след като те напуснат избирателната секция. Данните от тези проучвания, видно от ал.3 на същия член, не следва да бъдат оповестявани преди 20, 00 часа на изборния ден. Докато чл.205 от ИК регламентира един по-широк кръг от проучвания, който обхваща резултати от допитвания или социологически проучвания, извършени в един много по-ранен и дълъг период от време. Забраната за тяхното оповестяване, регламентирана в ал.5 на същия, също обхваща по-дълъг период от време, който освен изборния ден, включва и период от 24 часа преди последния. Извод за две различни нарушения следва и от санкционната нормата на чл.475 от ИК, която сочи, че „на лице, което наруши разпоредбите на чл. 204, ал. 3 или чл. 205, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.“ В случая така посочена като нарушена разпоредба, – чл.204, ал.3 от ИК, не съответства на словесното описание на нарушението, като наказващият орган е допуснал неяснота в правната квалификация, което е довело до ограничаване правото му на защита, да разбере точно какво административно нарушение му се вменява. Поради горното изводът на СРС за незаконосъобразност на НП се споделя изцяло от настоящата инстанция и решението следва да бъде потвърдено като правилно. С оглед изхода на спора и предвид изричното изявление на ответника, че не желае да му бъдат присъдени разноски по делото, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани.