Решение № 1736 от 18.10.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 459/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от В. И. А., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••, чрез адв. П. Б. срещу Наказателно постановление № BG2022/9999-91/НП от 12.12.2022 г., издадено от Л.Ф.Т. – ••• (•••) на •••, с което на основание чл. 29, ал. 4 вр. с ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 29, ал. 4 вр. с ал. 1, изр. 1 от ЗАРИДСНПНП. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди неправилно да е определена датата на извършване на нарушението, като поддържа, че деянието е установено от контролните органи и описано още при съставянето на предходен АУАН от дата 27.02.2020 г. В тази връзка твърди и да не са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца. Взема становище незаконосъобразност на производството да представлява наличието на издадено друго наказателно постановление за същото нарушение, но срещу самото юридическо лице, което е държало нефтения продукт в съд, поставен в имот, за който няма издадено удостоверение за регистрация по ЗАРИДСНПНП. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. П. Б., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна се представлява от ••• Г. С., който оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище за неоснователно на възраженията на жалбоподателя. Твърди, че макар на представляваното от жалбоподателя дружество да са извършвани предходни проверки от органите на Агенция „Митници“, те да не са имали за предмет изследване и установяване на нарушения по ЗАРИДСНПНП. Поддържа отговорността на законния представител на юридическото лице, извършило нарушението, да е предвидена на самостоятелно законово основание, отделно от тази на дружеството. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена от В. И. А., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 22.12.2022 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез ТД Митница Пловдив на 05.01.2023 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения: От фактическа страна съдът приема за установено следното: Жалбоподателят В. И. А. бил ••• на ••• ••• с •••. ••• било вписано в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, поддържан от Министерство на икономиката, за извършване на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП: „търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход“ за обект бензиностанция, находяща се в •••. За тази си регистрация ••• имало издадено Удостоверение № 861/10.08.2020 г. Дружеството обаче нямало регистрация в същия регистър за извършването на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗАРИДСНПНП: „съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове“, нито за обект за съхранение, находящ се на адрес: ••••. На 17.05.2022 г. митнически екип в състав свид. В. А. М. – ••• в •••, •••, П. А.Р. и Д.С.С., извършили проверка по повод поискано съдействие от служители на НАП в търговски обект, представляващ бензиностанция „•••“, находяща се •••. Преди започване на проверката митническите служители се легитимирали със служебните си карти на свид. Я.К.У., който бил ••• на •••, и го запознали с целта на проверката. След като били извършени контролни действия на територията на бензиностанцията, проверката продължила в съседен имот, където в източната му част зад стена бил установен хоризонтално разположен метален резервоар (цистерна) с обща вместимост от 17 м3. Свид. У. устно декларирал пред митническите органи, че в резервоара се съхранявали около 7 000 литра газ пропан-бутан, който бил със заплатен акциз. Изразил готовност допълнително, в друг ден да представи данъчни документи. Относно собствеността на имота свид. У. обяснил, че той се ползва от дружеството на основание договор за наем и в него се държали 3 броя резервоари, от които само в последния се съхранявал пропан-бутан. Посочил още, че собственик на имота бил негов ••• Г. М., който от 20 години живеел във В.. За извършените действия при проверката бил съставен Протокол с № 22ВG9999А022506 от 17.05.2022 г. На 31.05.2022 г. жалбоподателят А. представил на митническия екип следните документи: трудов договор със свид. Я.К.У.; договор за ползване на движима вещ – цистерна; разпечатка от материална оборотна ведомост на счетоводна сметка 304/1/1 за количествата, налични към 17.05.2022 г. за процесния резервоар, намиращ се извън бензиностанцията. На 21.06.2022 г. жалбоподателят А. се явил в Териториална дирекция Митница Пловдив, където бил запознат с резултатите от митническите лабораторни експертизи и тарифното класиране. Извършено било събеседване относно обстоятелството кой и как стопанисвал съседния имот до бензиностанцията „•••“, на територията на който по представените счетоводни документи се съхранявала акцизна стока – 7611, 60 литра втечнен нефтен газ (LPG) пропан-бутан. На същата дата ••• свид. В. А. М. и Г. Д.Н. заедно с жалбоподателя А. отишли до имота, в който се намирала процесната цистерна, в съседство на бензиностанцията „•••“. При извършения обход на територията на имота се установило, че монтираният в хоризонтално положение резервоар (цистерна) бил с производител „Officine Sasso-Genova“, с капацитет от 17 095 литра, с максимално съдържание на пропан-бутан 7180 кг N.F. 2914, дата 27.10.1988 г., р.р. 23bаr. В проведения разговор с митническия екип жалбоподателя А. отново потвърдил, че в цистерната се съхранявали около 7 600 литра газ пропан-бутан, който бил със заплатен акциз по сключено споразумение с Агенция „Митници“. За собствеността на наличното съхранявано количество акцизна стока – енергиен продукт (LPG) газ пропан-бутан служител на ••• изпратил на служебна електронна поща разпечатка от материална оборотна ведомост по сметка 304/1/1, съгласно която съхраняваното количество било 7611, 60 литра газ и било собственост на •••. В 12: 04 часа на 21.06.2022 г. била извършена справка за издадено Удостоверение за регистрация по ЗАРИДСНПНП, при която свид. М. установил, че проверяваният обект на дружеството не бил вписан в регистъра по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Жалбоподателят А. също заявил, че не притежавал удостоверение за регистрация по ЗАРИДСНПНП за недвижимия имот, в който била монтирана цистерната, а само за съседния търговски обект, представляващ бензиностанция, който се намирал в отделен недвижим имот. За установяване на точния адрес на недвижимия имот, в който била извършена проверка и бил поставен процесният резервоар (цистерна), пълен с пропан-бутан, свид. М. провел телефонен разговор с ••• на с. К., К.М., както и посетил Кметството за извършване на допълнителна проверка в имотния регистър на населеното място, при която установил, че адресът на проверявания обект бил •••. С писмо до Министерство на икономиката било поискано предоставяне на информация относно наличието на удостоверение за вписване в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукта от нефтен произход, като съгласно постъпилия отговор дружеството ••• нямало регистрация по ЗАРИДСНПНП за извършване на дейност „Съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на ЗАДС“ за обект за съхранение, находящ се в •••. На 29.06.2022 г. свид. М. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № BG29062022/9999/Р19-105 срещу жалбоподателя А., в негово присъствието и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка. Последният подал писмено възражения срещу АУАН, което било прието за неоснователно от административнонаказващия орган. Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. По доказателствата: Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото. Съдът дава вяра на показанията на свид. В. А. М.. От тях се установява мястото на извършената проверка – в с. К., както и имотът, където е открит процесният метален резервоар, който е бил поставен в съседен на стопанисваната от дружеството бензиностанция. Изяснява се и какво е съдържанието на наличната в тази цистерна стока, а именно втечнен газ пропан-бутан. От показанията на свид. М. се установява още, че е извършил проверка за собствеността на имота, в който е бил поставен металният резервоар, включително е направена и справка в кметството на с. К., от която е установил, че собственик е физическо лице, а имотът се ползва от ••• на основание наем. Досежно собствеността на стоката в цистерната свидетелят изяснява, че са му представени счетоводни разпечатки и материална ведомост, от които е установил тя да принадлежи на юридическото лице •••. Изяснява се още, че не е имало издадено удостоверение по чл. 16, ал. 3 от ЗАРИДСНПНП за извършваната дейност и в този обект. Това свидетелят пояснява, че е разбрал след направена справка в регистъра и официално изискана информация от Министерство на икономиката, както и че по време на проверката е поискал от жалбоподателя да му представи издадено удостоверение, каквото А. да е обяснил, че няма. От показанията на свид. Я.К.У. се установява, че той е бил ••• на бензиностанцията „•••“, стопанисвана от ••• към датата на проверката. Този свидетел също потвърждава, че в съседен имот е бил поставен метален резервоар, ползван от дружеството, както и че стоката в него е представлявала газ пропан-бутан. Относно собствеността на този съседен имот, в който се е намирала процесната цистерна, показанията на свид. У. кореспондират с тези на свид. М. за това, че имотът принадлежи на физическо лице и е ползван на правно основание от дружеството. От показанията на свид. У. се изяснява още, че при предходни проверки от органите на НАП и Агенция „Митници“ цистерната е била пломбирана и е изследван видът на съхраняваната в нея стока. Показанията и на двамата свидетели получават доверие от съда. Те се ценят за проверени с оглед своята достоверност, тъй като намират подкрепа в събраните писмени доказателства, които са обективен източник на доказателствена информация. Свидетелските показания са и взаимно кореспондиращи си и са в съответствие с останалия събран доказателствен материал. От писмо с № 12-00-574/24.06.2022 г. от директор на дирекция „Регулиране на икономически дейности“ се установява, че дружеството ••• е вписано в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, за извършване на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП – „търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход“ за обект бензиностанция, находяща се в •••, за което е издадено Удостоверение № 861/10.08.2020 г. Установява се още, че дружеството няма регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП за извършването на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 3 от същия закон „съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове“, както и за обект за съхранение, находящ се на адрес: •••. От договор за безвъзмездно ползване на движима вещ от 02.01.2019 г., сключен между Ц.Н.Н. в качеството на заемодател и ••• в качеството на заемател, се изяснява, че последното дружество е приело за временно безвъзмездно ползване цистерна с производител „Officine Sasso-Genova“, с капацитет 17 095 л. и с максимално съдържание на пропан 7 180 кг. От протокол № 22BG9999А000871 от 21.06.2022 г. се установява, че при извършена проверка на място и в присъствието на жалбоподателя А. в 12: 04 часа на посочената дата е направена справка в публичния регистър на Министерство на икономиката за издадено удостоверение за регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП за обекта, където е съхраняван втечненият пропан- бутан. От същия протокол за изяснява и че за собствеността на тази стока от ••• е изпратена по електронна поща разпечатка от материална оборотна ведомост по сметка 304/1/1, в която е посочено съхранявано количество от 7 611, 60 литра газ (пропан-бутан), собственост на •••. От Заповед № ЗАМ-1441/32-264626 от 09.08.2022 г. на директора на Агенция „Митници“ се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.Доказателство за компетентността на актосъставителя представлява Заповед № ЗАМ-1442/32-264631 от 09.08.2022 г. на директора на Агенция „Митници“. При така установените факти съдът приема следното от правна страна: При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А.. Възраженията по жалбата за незаконосъобразност на наказателното постановление съдът намира за неоснователни. Твърди се на първо място неправилно да е определена датата на извършване на нарушението. Жалбоподателят аргументира тезата си с наличния Акт за установяване на административно нарушение № 512 от 27.02.2020 г., който е издаден въз основа на констатациите на контролните органи от извършени две проверки на място, включително и в процесния обект, на 15.01.2020 г. и на 21.01.2020 г. В тази връзка твърди се нарушението да е било налично още през м. февруари 2020 г., когато е съставен посоченият АУАН, поради което неправилно в обжалваното наказателно постановление да е прието, че то е извършено на 17.05.2022 г. Отговорността на жалбоподателя А. е ангажирана за виновно негово неизпълнение на задължението му да не допуска осъществяване от юридическото лице, чийто законен представител е, на дейност по чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП без необходимата регистрация. Към датата на проверката – 17.05.2022 г., се установява, че представляваното от жалбоподателя ЮЛ е продължавало да държи и съхранява продукт от нефтен произход, но без да притежава регистрация за дейност по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗАРИДСНПНП. Следователно нарушението е настъпило от момента, когато юридическото лице е започнало да съхранява процесната стока в нерегистрирания обект, и е продължавало да бъде извършвано до момента на преустановяването на това противоправно състояние. Нарушението е осъществено чрез бездействие – неосъществяване на дължимата регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП, като по този начин е създадено едно трайно противоправно състояние, което обхваща целия период от време от възникване на задължението за действие до преустановяване на бездействието на задълженото лице или до установяването на нарушението по предвидения за това ред. В тази връзка от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че към приетата в наказателното постановление като дата на извършване на нарушението – 17.05.2022 г., едновременно са налице следните условия: 1) юридическото лице, ••• от жалбоподателя А., е продължавало да съхранява продукт от нефтен произход, а именно около 7 611 литра втечнен газ пропан-бутан и 2) за таза дейност все още е нямало издадено удостоверение за регистрация по ЗАРИДСНПНП и обектът не е бил вписан в регистъра, поддържан от министерство на икономиката. По тези съображения съдът приема, че към 17.05.2022 г. противоправното състояние, породено от липсващата регистрация на обекта, е продължавало да съществува. В съдебната практика трайно и последователно е изяснено, че административни нарушения, при които изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие, се проявяват и траят непрекъснато във времето до тяхното отстраняване, като за да се докаже деянието, достатъчно е да се установи, че към един конкретен момент (датата на проверката) нарушението е продължавало да бъде осъществявано. По тези съображения датата на извършване на нарушението съвпада с датата на проверката и е правилно определена в наказателното постановление. В този смисъл са: Решение № 402 от 16.03.2017 г. по к.а.н.д. № 52/2017 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2378 от 15.12.2016 г. по к.а.н.д. № 2465/2016 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение от 15.12.2008 г. по к.а.н.д. № 1810/2008 г. на ХIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1603 от 06.07.2012 г. по к.а.н.д. № 1281/2012 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив. По делото не възниква необходимост от установяване на конкретната дата, на която е започнало съхранението на втечнения нефтен газ от дружеството ••• в процесната цистерна с производител „Officine Sasso- Genova“, разположена в имота с адрес ••••. Това е така, защото нарушението не е било и довършено на тази дата, а само е започнало осъществяването му, което, както беше изяснено, е продължавало и към момента на проверката. Все в тази връзка при преценката за спазване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за съставянето на АУАН отново ирелевантна, без процесуално значение се явява датата, на която е започнало осъществяването на дейността по чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП без необходимата регистрация. Съгласно посоченото Решение № 402 от 16.03.2017 г. по к.а.н.д. № 52/2017 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив: „в случая изпълнителното деяние е бездействие, при което се създава трайно противоправно състояние, което обхваща времето от възникване на задължението за действие до преустановяване на противоправното бездействие или до установяването му по надлежния ред. В този момент се счита довършено нарушението и към този момент следва да се извърши преценката за приложение на материалния закон, за компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган, от този момент почват да текат давностните срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност.“ С разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е установено, че АУАН следва да се състави в 3-месечен срок от откриване на нарушителя, но не по-късно от една година от извършване на нарушението, освен в изрично предвидените случаи, когато срокът е 2-годишен. Процесният АУАН е съставен на 29.06.2022 г., като настоящият съдебен състав приема, че по този начин са спазени посочените давностни срокове. Основното възражение на жалбоподателя е нарушението да е било открито на по-ранна дата, при предходна проверка от м. януари 2020 г. В тази връзка за проверка на доводите на жалбоподателя по делото са събрани всички съставени протоколи и други документи за извършени проверки при осъществяваната контролна дейност от Агенция „Митници“ спрямо дружетсвото ••• през претендирания период. При запознаване със съдържанието на тези документи съдът намира, че не се доказва извършването на нарушението по чл. 29, ал. 4 вр. с ал. 1 от ЗАРИДСНПНП да е открито на по-ранна дата, както твърди жалбоподателят. В случая от протокола за извършена проверка с № 22BG9999А000871 от 21.06.2022 г. се установява, че на тази дата в 12: 04 часа е извършена справка в регистъра по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Едва след тази справка контролните органи са събрали необходимата информация за това да има извършено нарушение на изискването за притежаване на регистрация при осъществяване на дейността. В нито един предходен етап или при по-ранна проверка не се установява да е изследвано това обстоятелство. В съдебната практика е трайно изяснено, че нарушителят се счита за открит, когато контролният орган разполага с необходимите и достатъчни данни за извършване на нарушението и за самоличността на нарушителя, тоест когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. От своя страна правната квалификация на тези факти, индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуални предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които следват откриването на нарушението и нарушителя. Пренасяйки тези принципни постановки към конкретния казус, съдът приема, че не може да се сподели тезата на жалбоподателя за това сроковете по чл. 34 от ЗАНН да са започнали да текат от по-ранна дата единствено по съображение, че регистърът по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП е публичен. Откриването на нарушението и нарушителя се свързва с момента на събиране на конкретно доказателство, от което да може да се направи извод за осъщественото деяние, а в случая такова е справката от регистъра, поддържан от Министерство на икономиката. Не се приема тезата, че сроковете са започнали да текат и преди реалното извършване на справката единствено по аргумент, че хипотетично е било възможно такава да се направи предвид публичността на регистъра. Без реално тази информация да е събрана от проверяващите и след като узнаването й е поставено в зависимост от извършване на допълнителни контролни действия, то не може да се приеме, че нарушителят е открит. По делото не са оспорени събраните писмени доказателства, от които се установява, че на 24.06.2022 г. е постъпил писмен отговор от Министерство на икономиката относно притежаваната от ••• регистрация по ЗАРИДСНПНП и нейния обхват, а преди това на 21.06.2022 г. е направена и дистанционна справка от контролните органи. В този смисъл са и показанията на свид. М.. Все в тази връзка основателно в наказателното постановление се посочва, че при предходните проверки на обекта всъщност контролните органи не са разполагали с нормативно правомощие да осъществяват проверки за спазване на изискванията по чл. 29 от ЗАРИДСНПНП, както и да съставят АУАН за такъв вид нарушения, поради което въобще не са извършвали контролни действия в тази посока, нито са събирали такива доказателства. От писмените доказателства по делото се установява, че проверките на място в обекта, въз основа на които е издаденият описаният в жалбата друг АУАН, са извършени на 15.01.2020 г. и на 21.01.2020 г. Същевременно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 7 от ЗАРИДСНПНП, съгласно която определените от Агенция „Митници“ длъжностни лица при осъществяване на контролните си функции имат право да извършват проверки и при установяване на нарушения да съставят акт за установяване на административно нарушение по компетентност, е в сила от 25.01.2020 г. (Обн. ДВ бр. 9 от 2020 г.). Следователно липсва правно основание да се изисква от контролните органи към датите на предходните две проверки да са извършили и допълнителни контролни действия, надхвърлящи правомощията им. Следва да се има предвид и че извършваните проверки по правило са целеви, а на Агенция „Митници“ е възложен контролът по множество нормативни актове в областта на приложимото материално право. В тази връзка при отделните проверки обикновено се проверява спазване изискванията на даден нормативен акт, но не винаги може да се осигури изчерпателност – проверка за съответствие на дейността с цялото действащо материално право в контролираната сфера. Именно затова началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде отнесено към момента, когато се установява, че контролният орган е събрал данни за конкретното нарушение по чл. 29, ал. 4 вр. с ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, което несъмнено изисква извършване на проверка в регистъра по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Както беше изяснено, не се доказва такива доказателства да са събирани и това обстоятелство да е изследвано преди проверката от 21.06.2022 г., поради което неоснователно е искането на жалбоподателя началният момент на давностния срок за съставяне на АУАН, считано от откриване на нарушителя, да бъде отнесен към по-ранна дата. Тъй като началото на срока е откриването на нарушителя, то следва да са налични и събрани конкретни данни, а не само да съществува потенциална възможност тези доказателства да бъдат събрани. Едва след реалното им узнаване от актосъставителя започва да тече срокът за съставяне на АУАН. Така мотивиран, съдът приема, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН за реализиране на отговорността на жалбоподателя. Неоснователно е и възражението за допусната незаконосъобразност на производството поради издаването на отделно наказателно постановление и спрямо дружеството •••, •••, чийто ••• ••• е жалбоподателят А., и за същото деяние по съхранение на продукт от нефтен произход в процесния метален резервоар с производител „Officine Sasso-Genova“, но без да притежава регистрация за тази дейност и в този обект. На практика с възражението се твърди нарушаване на забраната за повторна наказуемост на дееца за факти, за които правният спор е окончателно разрешен с влязъл в сила акт на компетентен държавен орган. Тази забрана в въплътена в принципа ne bis in idem, който намира приложение и в административнонаказателния процес. Възражението съдът намира за неоснователно. Нормативната уредба регламентира понасянето на самостоятелно правно основание на отговорност от законния представител на юридическото лице, осъществяващо дейност по чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП без регистрация. Отговорността на управителя е за негово поведение по допускане извършването на нарушението. С двете наказателни постановления, на които се позовава жалбоподателят, е ангажирана отговорността на различни правни субекти – на търговското дружество за осъществяваното на дейността без да притежава необходимата регистрация и на управителя на дружеството за допускане извършването на това нарушение. Нормативната уредба познава редица други примери в позитивното материално право, при които на самостоятелно основание е предвидена административнонаказателна отговорност и за законния представител на юридическо лице за неизпълнение на негово правно задължение към държавата или общината – например с разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗСч. В такива сходни, аналогични казуси съдебната практика трайно приема, че с издаването на отделни наказателни постановления срещу самото юридическо лице и срещу неговия законен представител не се нарушава забраната по принципа ne bis in idem - така Решение от 22.11.2018 г. по к.а.н.д. № 719/2018 г. на Административен съд – Хасково; Решение № 1361 от 03.07.2019 г. по к.а.н.д. № 1468/2019 г. на Административен съд – Варна. Настоящият състав споделя изложените аргументи в цитираната съдебна практика, които намират съответно приложение и към настоящия казус. Доколкото с двете наказателни постановления е ангажирана отговорността на различни правни субекти, като за всеки от тях това е сторено на самостоятелно приложимото правно основание, то липсва нарушение на принципа ne bis in idem, нито е допуснат друг съществен порок на процедурата. По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят В. И. А. е извършил административното нарушение по чл. 29, ал. 4 вр. с ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. На първо място при справка по партида на ••• с ••• в търговския регистър, който е публично достъпен, се установява, че към датата на нарушението – 17.05.2022 г., ••• на ••• е бил именно жалбоподателят А.. Следователно той притежава качеството на ••• на юридическото лице и е годен субект на административното нарушение. На следващо място доказва се по делото, че преценено отново към датата на нарушението в полза на извършващия дейността субект – •••, е нямало проведена регистрация съгласно регистърното производство по глава втора от ЗАРИДСНПНП за осъществяване на дейността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от закона: „съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове“. Доказва се и че мястото, където фактически се е съхранявал втечненият газ от нефтен произход, не представлява обект, вписан в регистъра по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП и в издаденото удостоверение по чл. 16, ал. 3 от ЗАРИДСНПНП. От справката от Министерство на икономиката с изх. № 12-00- 574/24.06.2022 г. се изяснява, че дружеството ••• е вписано в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, но единствено за дейността: „търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход“, която е по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП. Същевременно съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 6 се прави отделна регистрация на лицето. Следователно за съхраняването на продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели дружеството се е нуждаело от нова, самостоятелна регистрация, която доказано в случая е липсвала към датата на деянието. Все в тази връзка с разпоредбите на чл. 8, ал. 3, т. 4, 5 и 6 от ЗАРИДСНПНП са предвидени и специални условия, на които трябва да отговаря обектът за съхранение преди да се допусне регистрацията. Самият обект следва да бъде вписан и в удостоверението, издавано след приключилата регистрация - така чл. 16, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП. По делото обаче се установява, че процесният продукт от нефтен произход – втечнен газ пропан-бутан, е съхраняван в различен имот от този, вписан при регистрацията на ••• в публичния регистър по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Липсва спор, а и се установява от събраните писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели, че съхраняваната стока в процесния метален резервоар представлява газ пропан-бутан (LPG), поради което дейността по съхранението му е в обхвата на обществените отношения, регулирани от ЗАРИДСНПНП. Втечненият нефтен газ (LPG) представлява продукт от нефтен произход по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗАРИДСНПНП. По тези съображения съдът приема за доказано по делото, че жалбоподателят А. в качеството си на законен представител на юридическото лице ••• е допуснал последното да осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗАРИДСНПНП, без да притежава регистрация за тази дейност и съхранявайки продукт от нефтен произход – втечнен нефтен газ LPG, в обект, който също не е регистриран. От субективна страна нарушението е извършено виновно, като съдът намира, че формата на вината е непредпазливост. Жалбоподателят А. е формирал съзнание за проявлението в обективната действителност на всички признаци от състава на нарушението. Съзнавал е на първо място, че е управител и законен представител на юридическото лице •••. Имал е представа и че дружеството ползва процесната метална цистерна, като договорът за заем на вещта носи подписа на жалбоподателя. Съзнавал е на следващо място, че в този резервоар се съхранява втечнен газ пропан-бутан, но и че дружеството няма регистрация за дейността съхранение на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по ЗАРИДСНПНП и за обекта, където се е съхранявал този енергиен продукт. Знанието за тези факти се установява от Писмени обяснения от проверявано лице към Протокол за извършена проверка с № 22BG9999А000871/21.06.2022 г., който документ отново носи подписа на жалбоподателя и не е оспорен в хода на процеса. Въпреки това съдът приема, че формата на вината е небрежност, а не пряк умисъл, доколкото се установява, че бездействието на жалбоподателя А. се дължи на неговото незнание за задължението за извършване на регистрация по ЗАРИДСНПНП. Това се установява както от посоченото вече писмено обяснения, така и от вписаното обяснения от жалбоподателя в АУАН. Незнанието му обаче в случая не е извинително, нито представлява изключващо вината обстоятелство по чл. 14 от НК. В хипотезата на посочената разпоредба се включва незнание единствено на фактически обстоятелства, част от състава на нарушението /т.е. на конкретен факт/, докато в процесната хипотеза се касае за незнание на правото. Поради това поведението на жалбоподателя е виновно, тъй като той е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасния резултат. За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП е предвидено административно наказание „глоба“ в размер от 1 000 до 10 000 лв. Правилно е определена приложимата санкционна норма, като именно с посочената разпоредба е регламентирано понасянето на санкционни последици и от законния представител на юридическо лице, който допусне осъществяването на дейност по чл. 2, ал. 1 от Закона, без представляваното от него дружество да притежава регистрация за тази дейност. С обжалваното наказателно постановление административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание глоба в минимален размер от 1 000 лева. Съдебното производство е образувано по жалба на санкционирания, поради което намира приложение принципът reformatio in peius и положението на жалбоподателя не може да бъде отегчавано със съдебното решение. От друга страна съобразно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за определяне на наказанието глоба под минималния размер. Правилно от наказващия орган е отчетено значението на установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства като нарушението е първо по ред за жалбоподателя. По тези съображения съдът приема, че липсват процесуални нарушения при определяне на административното наказание, същото се явява справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и на дееца. При доказано извършване на административното нарушение правилен е изводът на наказващия орган, че деянието не представлява маловажен случай по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Обществената опасност на конкретното деяние не е по-ниска от типичните случаи за този вид нарушения, доколкото противоправното състояние, възникнало от осъществяваната дейност по чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП без необходимата регистрация, е продължило през един значителен период от време. От доказателствата по делото се установява, че представляваното от жалбоподателя дружеството е съхранявало продукт от нефтен произход в нерегистриран обект още от м. януари 2020 г., но към момента на проверката от 17.05.2022 г. – повече от две години по-късно, тази дейност е продължавала да бъде извършвана, без за нея да има вписване в регистъра по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП към Министерство на икономиката и в обект, който не е регистриран. Тази значителна продължителност на периода на съставомерно бездействие от страна на жалбоподателя съществено повишава степента на обществена опасност на конкретното деяние, поради което то не може да се квалифицира за маловажен случай. Основателно административнонаказващият орган се позовава и на обстоятелството, че в пряка последица от деянието на жалбоподателя през посочения продължителен период от време не е могла пълноценно да се изпълнява целта зад въведеното задължение за регистрация с оглед идентифициране на операторите на пазара, осигуряване на лоялна конкуренция и гарантиране, че лицата, осъществяващи дейности в обхвата на ЗАРИДСНПНП, са предоставили необходимото обезпечение за заплащане на данъчните си задължения. По гореизложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното присъждане чрез процесуалния си представител в хода на съдебните прения. Съгласно правилото на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. При определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, явил се в откритите съдебни заседания по делото. Съдът намира, че с оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне. За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят В. И. А.. Разноските по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат присъдени в полза на това юридическо лице, от структурата на което е част административнонаказващият орган, а в случая това е Агенция „Митници“, която съгласно чл. 7 от Закона за митниците представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на финансите. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН, съдът