Решение № 10022 от 13.4.2020 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 10022/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН. Предмет на касационното производство е Решение № 585 / 17.12.2019г., постановено по АНД № 1669 по описа на ВТРС за 2019г., единадесети състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 2019-1739-08-011 / 05.08.2019г., издадено от Началника на РУ Велико Търново, с което на ЕООД „Велттед Секюрити” е наложена имуществена санкция в размер на 5 000лв. на основание чл.165, ал.1 от ЗОБВВПИ за нарушение на чл.86, ал.2, вр. ал.1, т.2 от същия закон. Касационното производство е образувано по жалба от ЕООД „Велттед Секюрити”, в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закони. Изложени са доводи за допуснати множество нарушения в хода на административнонаказателното производство и за наличието на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на въззивното решение и отмяна на наказателното постановление. Ответникът не изразява становище по същество на спора. Пре дставителят на прокуратурата дава заключение за основателност на жалбата поради маловажност на нарушението. В хода на въззивното производство са установени следните факти – на 08.05.2019г. дружеството подава молба, с която уведомява контролните органи за прекратяването от 01.04.2019г. на трудовото правоотношение със служителя Т.А., на който е издадено разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие за служебни цели. Срокът за подаване на уведомлението е 14 дневен – до 15.04.2019г. Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на чл.86, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ и на дружеството е наложена имуществена санкция. Въззивният съд приема, че нарушението и нарушителят са безспорно установени, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, правилно са определени вида и размера на наказанието, не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което и наказателното постановление е потвърдено. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати в хода на административно наказателното производство нарушения на процедурата по съставяне и връчване на акта за установяване на административно нарушение явяващи се съществени като препятстващи правото му на защита. Липсата на връчена покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение не представлява съществено нарушение на процесуалните правила в хипотеза като настоящата – наличие на формално нарушение на законоустановен срок установено от представени от нарушителя писмени доказателства и редовно връчен АУАН. Видно от административнонаказателната преписка при връчването на акта не са направени възражения от дружеството. Доводи за неправилно посочени факти в наказателното постановление и за липса на нарушение липсват и в жалбите до съда, поради което настоящия състав приема, че нарушението не се оспорва от дружеството. По отношение връчването на акта за административно нарушение следва да се отбележи, че пред въззивния съд са представени две копия от Акт № 2019-1739-08-11. И в двете копия е посочена датата 03.07.19г. като дата на предявяване и връчване на препис от акта на нарушителя, както и са налице подписи на управителя на ЕООД „Велттед Секюрити”. На едното копие е налице ръкописен текст на втората страница на акта, обхващащ от ред 14 до ред 26 отгоре надолу от текста. Ръкописния текст завършва с черта, дата и подпис, като положената дата е именно 05.08.2019г. и попада на графата „отказ на нарушителя да подпише акта”. Интерпретацията на касатора относно тази дата и наличието на връчване на акта със отказ на нарушителя е в противоречие с документите по делото. Безспорно датата 05.08.2019г. удостоверява времето на дадената от неизвестно лице правна квалификация на основанието за ангажиране отговорността на нарушителя и размера на наказанието, а не удостоверява връчване на акта. Правилна е преценката на въззивния съд за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Самото нарушение като формално не може да обуслови малозначителност. Периодът на забава не е значителен, но трайната практика на Административен съд Велико Търново приема, че забава до 7 дни е минимална и води до извод за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. В конкретния случай забавата е от над 20 дни, поради което и не попада в хипотезата на маловажност. Не се твърдят други обстоятелства, от които да се достигне извод за влошено състояние на нарушителя, поради което и състоянието на наказаното лице не може да породи основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Водим от горното съдът намира оспорения съдебен акт за постановен при спазване на материалния закон и същия следва да бъде потвърден. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН