Решение № 148 от 7.2.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 2322/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ТРЕЙДФАРМА“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Македония“ № 23, ет.1, чрез управителя Е.Т.Б., чрез адв. д-р В. Д., АК-Варна против НП № 03- 014354/31.08.2021 год. на директора на Дирекция Инспекция по труда Варна. С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон. Оспорва се и фактическата обстановка, като се твърди, че лицето реално не е работило всичките дни последователно, а е използвало почивка. Твърди се, че изписването в графиците за работа не е отговаряло на действителното положение, а те са били само проект, както е било посочено още във възражението срещу АУАН и е поискано извършване на допълнително разследване, което не е извършено от АНО. Твърди се, че са нарушени чл. 42 т.4 и т.10 от ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.5 предл. 1, 3 и последно от ЗАНН - липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се, че при описанието на нарушението както в АУАН, така и в НП не е направено изчисление от актосъставителя или АНО за нормата на продължителност на работното време на Венцислав Атанасов; за продължителността в часове на работата му за посочения период съобразно графиците за работа, с което за дружеството оставало неясно кат е прието, че е била нарушена междуседмичната почивка; както и защо датата 19.06.2021 год. е приета за дата на нарушението.В НП липсвало описание на работните часове на лицето според графика за явяване месец юни при установено сумирано изчисляване на работното време. Твърди се и, че АНО е нарушил чл.52 ал.4 от ЗАНН, като не е обсъдил подадените възражения. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като АНО е приел, че е извършено нарушение на чл.153 ал.2 от КТ без да е обсъдено приложението на чл.9б ал.2 от Наредбата за работното време, почивки и отпуски. На последно място се оспорва размера на наложената санкция. В съдебно заседание дружеството, редовно призовано не се представлява.Депозирана е молба от адв.Д., АК-Варна в която се изразява становище по делото, по доказателствата и по същество. Претендират се разноски. Въззиваемата страна – и.д. директор на Дирекция Инспекция по труда-Варна, редовно призована, не се представлява. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи: От фактическа страна: С АУАН с № 03-014354/20.08.2021 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че „Трейдфарма“ ЕООД, БУЛСТАТ 813208525, в качеството му на работодател е извършило нарушение на чл.153 ал.2 от КТ, като не е осигурил на лицето В.С.А., ЕГН ••••••••••, на длъжност „стоковед", седмична почивка не по-малко от 36 часа при установено сумирано изчисляване на работното време, съгласно Правилника за вътрешен трудов ред и Заповед № 20/01.06.2021 г., полагал труд в периода от 13.06.2021 г. до 19.06.2021 г., включително, т.е. 7 последователни дни, видно от представения график и реално отработено време за м. юли 2021 г., в обекта на контрол хотел „Роял", к.к. Златни пясъци, гр. Варна. Прието е, че нарушението е извършено на 19.06.2021 г., в хотел „Роял", к.к. Златни пясъци, гр. Варна, когато е следвало на лицето да бъде осигурени седмични почивки не по-малко от 36 часа. Акта бил съставен и предявен на упълномощено лице, което в графата бележки и възражения отразило, че има заповед на управителя за неприсъствен ден на 18.06.2021 год., който прекъсва периода. В срока по чл.44 от ЗАНН е направено възражение, в което се твърди, че е налична заповед на управителя на дружеството от 14.06.2021 год. според която датата 18.06.2021 годс. е обявена за неработен ден. АНО не възприел така направените възражения и въз основа на съставения АУАН издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл.153, ал.2 от КТ на осн. чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2000 лв.. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на приложените по делото писмени доказателства- Протокол за проверка, Варна ПР2125125/20.08.2021 год., идентификационна карта, призовка на осн.чл.45 ал.1 от АПК, пълномощно, Заповед от 14.06.2021 год. на управител на „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, трудов договор № 186/11.06.2021 год., Заповед № 20/01.06.2021 год., работен график за месец юни 2021 год., правилник за вътрешния трудов ред, копие на легенда за работни смени, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК. От правна страна: Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Настоящия съдебен състав, съобразявайки разпоредбите на чл.37 ал.1 от ЗАНН и чл.416 ал.1 от КТ, намира, че АУАН е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.416 ал.5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл.399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. В конкретния случай по делото липсват доказателства за материална компетентност на АНО, съгласно изискванията на чл.47 от ЗАНН. Неиздаването на НП от компетентен орган е съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на атакуваното НП. Въпреки тази констатация състава на съда намира за нужно да посочи, че дружеството е извършило вмененото му нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.136 от КТ работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от КТ разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. В тази връзка съдът отчете, че с чл. 14, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството- жалбоподател и Заповед № 20/01.06.2021 год. е въведено сумирано изчисляване на работното време за период от четири месеца. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от КТ дава възможност на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен, по- продължителен от деня и седмицата, период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалното, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Четвъртата алинея на цитираната норма предвижда максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Чл. 153, ал. 2 от КТ предвижда при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка да е не по-малко от 36 часа. Седмичната почивка обхваща времето от края на последния работен ден на предходната работна седмица до началото на първия работен ден на следващата работна седмица. Седмичната почивка е 2 последователни дни, които обикновено са събота и неделя. Изключение се допуска при сумирано изчисляване на работното време, като непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. И при сумирано изчисляване на работното време обаче трудовите договори се сключват за петдневна работна седмица, като почивката не може да е по-малка от посочената по-горе. При този начин на изчисляване на работното време е допустимо да се работи на 6-ия ден от работната седмица, но по такъв начин, че часовете след края на работното време на шестия ден и тези на седмия ден от работната седмица да формират най-малко 36-часова седмична почивка. От доказателствата по делото е видно, че през процесния период служителят В.А. е започнал да полагал труд на 13.06.2021 г., при което, след като е работил шест последователни дни, на седмия ден -19.06.2021 г. за него е възникнало право на седмична почивка, осигуряването на която е била задължение на работодателя. Понятието "работодател" е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. От приложения трудов договор № 186/11.06.2021 год. е видно, че А. е бил ангажиран по трудово правоотношение от санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови функции, и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че "ТРЕЙДФАРМА" ЕООД има качеството работодател по отношение лицето В.А. и следователно дружеството е било задължено да осигури ползването на непрекъсната седмична почивка, не по-малко от 36 часа от работника. Същото обаче не е изпълнило това свое задължение, а А. е полагал труд и на 19.06. / седмия ден /, като е почивал на 20.06.2021г. По този начин дружеството действително е осъществило неизпълнение на задължението по чл. 153, ал. 2 от КТ да осигури ползване на съответната седмична почивка, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Нарушението е осъществено на 19.06.2021 г. датата, от която е следвало да започне седмичната почивка на работника Н.. Според състава на съда нарушението е безспорно доказано. Действително от страна на дружеството е представено писмено доказателства – заповед от 14.06.2021 год., с което се оспорват констатациите в АУАН и НП.Състава на съда обаче намира, че следва да кредитира тези, които са налични и представени на проверяващите в хода на проверката през м. юли 2021 год. – трудов договор № 186/11.06.2021 год., работен график за месец юни 2021 год., график за реално отработено време, от които е видно, че А. е работил в процесния период седем последователни дни – от 13.06. до 19.06.2021 год., вкл. Правилно е издирена и приложимата санкционна разпоредба и наказанието е наложено на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, предвиждащ специална санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, какъвто е и разглежданият случай. Субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане, доколкото се касае за ангажирана отговорност на юридическо лице. Въпреки тези констатации за извършеното нарушение НП подлежи на отмяна поради констатираното процесуално нарушение. Право на разноски има дружеството-жалбоподател, което чрез процесуалния си представител претендира 480 лв. адвокатско възнаграждение, което видно от приложени по делото фактура и платежно нареждане е заплатено, следва да бъде присъдено в тежест на въззиваемата страна. Така мотивиран и на осн.чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, Съдът