Решение № 1701 от 11.10.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 172/2023 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 53б, ал. 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), е образувано по жалба на Д. П. „Н. К. Ж. И.” (НК „ЖИ”) – [населено място] и по подадена в хода на производството по реда на чл. 162, ал. 3 вр. ал. 1 АПК жалба от държавата чрез областния управител, двете срещу Заповед № 18-446 от 12.01.2023 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – (СГКК) – [област]. След частично прекратяване с влязло в сила, постановено в хода на производството, определение – в частта по жалбата срещу заповедта за изменение на границите на имот •.16.405, производството е продължило по жалбите срещу заповедта в частите й за изменение на КККР на [населено място] за имоти с идентификатори •.500.1, •.500.6 и •.803.1. Жалбата на Д. П. „Н. К. Ж. И.” – [населено място] е мотивирана със съображения за незаконосъобразност на заповедта поради отсъствието на фактическо основание за издаването й – наличието на явна фактическа грешка при заснемане границите на имотите, за която не са изложени и мотиви съобразно изискването на чл. 59, ал. 2 АПК. Отделно, изменението на КККР за имот •.500.6 засяга обект на железопътната инфраструктура, част от територията под жп гара [община], като имотът е държавна собственост и управлението му е пряко свързано с безопасността на движението. Жалбата с искане за отмяна на заповедта в тази част е поддържана и в съдебно заседание чрез пълномощник. Жалбата на държавата е мотивирана с доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по чл. 149, т. 2 и 3 АПК – липса на мотиви за издаването й на посоченото в нея правно основание и нарушена процедура, доколкото подаденото от НК „ЖИ” възражение не е обсъдено. В писмено становище ответникът е оспорил жалбата на НК „ЖИ”. Заинтересованата страна е оспорил жалбите, като е поддържал, че е придобил собствеността върху имот •.803.1 и заповедта отразява фактическото му ползване в границите по документите за собственост. В хода на производството са събрани писмени доказателства и приобщено експертно заключение, въз основа на които, след анализ и оценка, съдът прие за установени следните факти: Производството пред органа е започнало по заявление на „Н.-Г.” ООД вх. № 01-726097 от 13.12.2022 г. (л. 44), въз основа на приет проект за изменение на КККР на [населено място] чрез коригиране границите на имоти с идентификатори •.803.1, •.500.1, •.500.6 и •.16.405 от СГКК – [област] с удостоверение за приемане на проект № 25-396729 от 12.12.2022 г. (л. 48) (проект на л. 50 и сл.). Проектът е приет и от комисия по чл. 47, ал. 1 ЗКИР с протоколно решение от 09.12.2022 г. – Протокол № 21-3600/09.12.2022 г. (л. 40). Производството е образувано на основание чл. 53б, ал. 4 ЗКИР за отстраняване на явна фактическа грешка – неточно отразяване на имот с идентификатор •.803.1, въз основа на геодезическо заснемане на имота (л. 63), и удостоверени права на собственост на „Н.-Г.” ООД върху поземлен имот пл. № 1501 с площ от 4 059 кв.м в м. „К.” в землището на [населено място] (нотариален акт № 89 от 2012 г. на л. 66). В хода на производството, с оглед засягането на имоти •.500.1 и •.500.6, е изпратено уведомление за образуването му до НК „ЖИ” изх. № 24-37612 от 14.12.2022 г. (л. 37). В отговор НК „ЖИ” е възразило изрично, доколкото исканото изменение на КККР засяга имоти – държавна собственост. Имот 500.1 е публична държавна собственост, актуван с Акт № 434 от 12.05.2006 г., предоставен за управление на НК „ЖИ” (акт на л. 28), с трайно предназначение – „Територия на транспорта”, начин на трайно ползване: „За ж.п. гара, спирка” (скица на л. 29а). Имот 500.6 е частна държавно собственост, актуван с Акт № 1468 от 10.05.2006 г. (л. 31), предоставен за управление на НК „ЖИ”, с трайно предназначение на територията – „Територия на транспорта”, начин на трайно ползване – „За железопътна гара, спирка” (скица на л. 33). Чрез приобщеното без възражения от страните експертно заключение е изяснено, че имот пл. № 1501 (урбанизирана територията) по нотариален акт № 89 от 2012 г. е идентичен изцяло на имот 803.1 по оспорената заповед. Имот пл. № 1501 е образуван след разделянето на имот пл. № 1360, с площ от 6850 кв.м (последният придобит чрез възлагане по реда на ДОПК – постановление за възлагане на недвижим имот от 02.12.2011 г. на л. 88), на два имота – имот пл. № 1501 с площ от 3814 кв.м, и имот пл. № 1501 с площ от 4059 кв.м. С тази площ от 4059 кв.м имот пл. № 1501 (имот 803.1 по заповедта) се ползва от дружеството на място, като по границите му е изградена плътна ограда от бетонови колчета, по която е извършено геодезическото заснемане в административното производство по изменение на КККР. В границите му са заснети промишлени сгради, като по действащата КККР сграда 803.1.2 почти изцяло попада в съседния имот 500.6, а сграда 803.1.3 попада с 1/ 3 от площта си в същия имот 500.6. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че имот 803.1 съществува в КККР на [населено място] с площ от 2913 кв.м, като чрез изменението на картата е заснет в площта по документа за собственост на „Н.-Г.“ ООД и по изградената на място бетонова ограда. Уточнил е също, че имотът е с площ от 4059 [жк], който не е одобрен – скицата към нотариален акт № 89/2012 г., с отбелязване върху нея, че е изготвена по „неодобрен план”. Имот № 1501 не съществува с площ от 4059 кв.м по стар кадастрален план. Вещото лице е конкретизирало, че изменението на КККР за имот 803.1 не засяга жп инфраструктура, но засяга имоти – държавна собственост – 500.1 и 500.6. При тези факти жалбите за отмяна на заповедта в оспорените й части са допустими и и основателни. Д. П. „Н. К. Ж. И.” (НК „ЖИ”) – [населено място] е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, с предоставени права на управление за имоти •.500.1 и •.500.6 – публична и частна държавна собственост, с право на жалба срещу заповедта за изменение на границите на имота – чл. 53б, ал. 7 ЗКИР, като подадената е постъпила в 14-дневния срок от връчване на съобщението за издадената заповед на 17.01.2023 г. (датата на печата на известие на л. 21). Държавата е вписана в кадастралния регистър като собственик на имот •.500.6, със самостоятелно право на жалба срещу заповедта в частта й на изменението на границите на имота – чл. 57б, ал. 7 ЗКИР вр. § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, упражнено по реда на чл. 162, ал. 3 вр. ал. 1 АПК в хода на съдебното производство, доколкото заповедта не е била съобщена. Във връзка с изложеното отсъстват пречки по чл. 159 АПК за произнасяне по същество по повдигнатия спор за законосъобразност на заповедта в оспорените й части. По същество – с оглед посоченото в заповедта правно основание за одобряване на изменението на КККР за имоти 500.1, 500.6, 803.1 – чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР, по реда на чл. 53б, ал. 1 и 2 ЗКИР, компетентността за издаването й е именно на началника на СГКК – [област] съгласно чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР. Отсъстват обаче каквито и да са фактически съображения за изменение на границите на трите имота на основанието по чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР – явна фактическа грешка. Последната е дефинирана в закона и с оглед дефиницията по § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР органът е следвало да посочи конкретно в коя от двете хипотези е приел, че несъответствието между границите по кадастрална карта и на място между имотите е явна фактическа грешка. От друга страна, заповедта е незаконосъобразна не само по форма, но и по същество. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР явна фактическа грешка е несъответствието между границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Извършеното със заповедта изменение не попада в нито една от двете хипотези. В случая не се касае за имоти в неурбанизирана територия, нито за несъответствие в границите им, получено при обединяване на данните в карти, планове, кадастрални планове, приложени подробни градоустройствени планове, приложени подробни устройствени планове и пр. по чл. 41, ал. 1 ЗКИР. Според неоспореното експертно заключение имот 803.1 не съществува в стари планове с площ от 4059 кв.м, с която е отразен с оспорената заповед. Имотът е заснет в КККР с площ от 2913 кв.м, макар и по документ за собственост на „Н.-Г.“ ООД да е с площ от 4059 кв.м. В случая със заявлението за изменението на КККР всъщност се оспорва верността на отразените в кадастралната карта данни относно действителните на място съществуващи граници на имота, като несъответствието между границите му на място по съществуваща ограда и границите по КККР не е явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, а „грешка“ по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Грешката при заснемане на границите му не може да бъде отстранена по реда на чл. 53б, ал. 1 и 2 ЗКИР, а по реда на чл. 54, ал. 1 вр. чл. 51, т. 2 ЗКИР и при отсъствието на спор за права със собствениците на засегнатите имоти – чл. 54, ал. 2 ЗКИР. По изложените съображения за несъответствие на заповедта със закона – чл. 53, ал. 1, т. 3 вр. чл. 53б, ал. 1 ЗКИР, жалбите за отмяната й в оспорените части са основателни. Основателни при този изход са и исканията за разноски на жалбоподателите съгласно чл. 143, ал. 1 АПК – юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено и за НК „ЖИ“ и за държавата чрез областния управител в минималния размер от 100 лв. по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото. С оглед изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 53б, ал. 7 ЗКИР, съдът