Решение № 11372 от 10.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 3474/2024 г.
Административен съд - София-град10.07.2024 г.докладчик Миглена Николова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба вх.№ 11675/22.03.24г на Б. Б. Б./непълнолетен/ от [населено място], действащ със съгласието на своя законен представител /бащата Б. Ц. Б./, и с проц.представител адв. Т. против незаконосъобразно фактическо бездействие на Директора на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София по чл.60 ал.7 изр.второ от АПК. ОСЪЖДА Б. Б. Б./непълнолетен/ от [населено място], действащ със съгласието на своя законен представител /бащата Б. Ц. Б./ да заплати на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София сумата от 500лв разноски по делото. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението. Съдия: В жалбата се сочи, че на жалбоподателя е издадена Заповед за преместване в друго училище, с допуснато нейно предв.изпълнение и изпълнена. Предв.изпълнение е отменено с Определение № 2778/14.03.24г по д.№ 2568/24г на АССГ/невлязло в сила/. На осн. чл. 60 ал. 7 от АПК, т.е. пряко по силата на закона, органът следва да възстанови фактическото положение, съществувало преди изпълнението/т.е. да върне ученика в училището/, което не се случва.Моли се Съдът да осъди ответника да възстанови положението, като позволи на ученика да продължи обучението си в училището, в максимално кратък срок.Претендират се разноски.В съд.заседание жалбоподателят лично и с адв. Т. поддържа жалбата, потвърждава, че учи в ново училище/съгл. Заповед на Началника на РИО-София-град/, което обаче е с различна програма и се налага полагане на доп.изпити.Изразява се становище, че доказателствата по делото, изискани служебно от Съда, са неотносими, като Съдът неправилно разпределя док.тежест.В писмени бележки се допълва, че са нарушени принципите по чл.4 ал.3 и чл.6 ал.5 от АПК, като на ученика се нанасят вреди и до момента, вкл. психически. Ответникът Директор на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София се представлява от адв. Г., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, претендира разноски, оспорва като прекомерен адв.хонорар. Сочи, че предв.изпълнение е допуснато със Заповедта и не подлежи на влизане в сила, а Определение № 2778/14.03.24г по д.№ 2568/24г на АССГ не е влязло в сила.Към момента не е налице задължение на ответника за извършване на фактическо действие-връщане на ученика в училището, респ. не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие.Ученикът е преместен в друго училище на основание Заповед на Началник на РИО-София-град от 07.03.24г- необжалвана и влязла в сила. Новото училище е избрано като подходящо от Началника на РИО-София-град, но ученикът не е длъжен да учи точно в него/може да си избере друго/.Представените писмени бележки касаят друго дело/по обжалване на Заповедта за преместване, издадена от ответника/. Съдът намира жалбата за допустима, като депозирана съобразно изискванията на АПК и в срока по АПК/при ал.2 на чл.256 от АПК има срок за жалба/, пред надлежния съд, срещу незаконосъобразни фактически бездействия/по задължения за фактически действия, произтичащи пряко от закон, за които лицето е подало заявление/, от лице с активна проц.легитимация, поради което следва да се разгледа по същество. Съдът установи следното, относимо към спорния предмет: 1/ Със Заповед № У-286/01.03.24г на Директора на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София, на жалбоподателя е наложена санкция „преместване в друго училище“, със срок на санкцията- до края на учебната 2023-2024г. Заповед № У-286/01.03.24г е отменена с Решение № 10875/05.07.24г по д.№ 3475/24г на АССГ- не е влязло в сила.Към датата на настоящото произнасяне Заповед № У-286/01.03.24г на Директора на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София не е влязла в сила/но е изпълнена/. 2/ В Заповед № У-286/01.03.24г е обективирано Разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК - за допускане на предварителното й изпълнение. Жалбоподателят е обжалвал Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК, респ. поискал е спиране на предв.изпълнение, като с Определение № 2778/14.03.24г по д.№ 2568/14.03.24г на АССГ- Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК е отменено, а евентуалното искане за спиране на предв.изпълнение/на осн. чл. 166 от АПК/ е оставено без разглеждане. Определението не е влязло в сила. Към датата на настоящото произнасяне Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК за допускане на предварителното изпълнение на Заповед № У-286/01.03.24г на Директора на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София не е влязло в сила/но е изпълнено/. 3/ По Доклад по чл.206 ал.2 от ЗПУО изх.№ 344/05.03.24г на Директора на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София до Началника на РИО-София-град, преди влизането в сила на Заповед № У-286/01.03.24г и на Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК за допускане на предварителното изпълнение, е издадена Заповед № РД-03-116/07.03.24г на Началника на РИО-София-град /жалбоподателят да продължи обучение през учебната 2023/2024г в 101во СУ „Бачо Киро“-София/. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 07.03.24г/чрез ел.дневник/, не е обжалвана и е влязла в сила на 22.03.24г/когато е депозирана процесната по настоящото дело жалба/, изпълнена е още към 18.03.24г. 4/ На основание Заповед № РД-03-116/07.03.24г на Началника на РИО-София-град, е издадено Удостоверение за преместване изх.№ 352/08.03.24г от Директора на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София, въз основа на което жалбоподателят е преместен в 101во СУ „Бачо Киро“-София. 5/ Със Заявление вх.№ 968/19.03.24г на жалбоподателя е поискано от ответника - на осн. чл. 60 ал.7 от АПК да възстанови фактическото положение, съществувало преди изпълнението. 6/ С Отговор изх.№ 367/20.03.24г Директорът на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София уведомява жалбоподателя, че е бил преместен в новото училище на основание Заповедта на Началника но РИО-София-град и издаденото Удостоверение за преместване. 7/ На 22.03.24г е депозирана жалбата по настоящото дело /същия ден влиза в сила Заповедта на Началника на РИО-София-град/. 8/ Към края на устните състезания/ 26.06.24г/- жалбоподателят учи в новото училище, като санкцията има действие до 30.06.24г /края на учебната 2023/2024г/. Съдът намира от правна страна следното: 1/ Към момента на настоящото произнасяне нито Заповедта за налагане на санкция, нито Разпореждането за предварителното й изпълнение са влезли в сила. 2/ Ответникът пледира, че изпълнението е проведено на основание издадената Заповед на Началника на РИО-София-град, но съгл. чл. 206 ал.2 от ЗПУО - тази Заповед само определя реда и условията, при които ще се продължи образованието в новото училище. Въпреки липсата на изричен текст в ЗПУО, Съдът намира, че издаването на такава Заповед на Началника на РИО-София-град/по чл.206 ал.2 от ЗПУО/ предполага наличието на вече влязла в сила Заповед за налагане на санкция “преместване в друго училище“-такава не е налице /или поне влязло в сила предв.изпълнение на такава Заповед-такова не е налице/. Следователно, Заповедта на Началника на РИО-София-град е издадена преждевременно /при липса на влязла в сила Заповед за преместване в друго училище или поне влязло в сила нейно предв.изпълнение/. Освен преждевременно издадена, Заповедта на Началника на РИО-София-град е била и предварително изпълнена/преди да влезе в сила на 22.03.24г/- без да има влязло в сила нейно пред.изпълнение. 3/ Жалбоподателят е депозирал Заявление на 19.03.24г до ответника - с искане да бъде възстановено положението преди изпълнението на осн. чл. 60 ал.7 изр.второ от АПК. На Заявлението е отговорено от ответника на 20.03.24г/че за изпълнението има правно основание/, като жалбата до Съда изрично е депозирана на осн. чл.256 ал.2 от АПК/за задължение, произтичащо пряко от закона, за което е подадено Заявление за извършването му /. 4/ Следва да се има предвид, че доколкото няма влязла в сила Заповед за налагане на санкция, то защитата на лицето не следва да е по реда на чл. 294 и сл. от АПК/относими към изпълнителното производство /. Защитата не следва да е и по реда на чл.250 от АПК/срещу незаконосъобразни фактически действия /, доколкото изпълнението е извършено на правно основание/отделен е въпросът дали това е валидно, правилно и законосъобразно/, т.е. е налице юридическо действие, а не фактическо. 5/ Съгл. чл.60 ал.7 изр.второ от АПК/ сочен като правно основание да се извърши фактическо действие /, след отмяна на Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК, органът възстановява положението. Видно от чл.60 ал.6 от АПК, жалбата до Съда срещу Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК не спира предв.изпълнение / освен ако Съдът не го спре - не го е спрял/. Следователно, за да е налице незаконосъобразно фактическо бездействие на ответника по чл.60 ал.7 изр.второ от АПК/каквото се твърди с жалбата/, следва за ответника вече да е възникнало задължение за фактическо действие, т.е. Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК да е отменено/то обаче все още не е отменено окончателно, тъй като Определение №2778/14.03.24г не е влязло в сила-обжалвано е пред ВАС/. Щом за ответника все още не е възникнало задължението за фактическо действие, той не е извършил незаконосъобразно фактическо бездействие по чл.60 ал.7 изр.второ от АПК. Жалбата се явява неоснователна, като Съдът правилно е разпределил док.тежест между страните/оспорвано от адв.Т./- ответникът следва да докаже, че е извършил дължимото по закон фактическо действие, но жалбоподателят следва да докаже, че това задължение е възникнало вече /т.е. че Опр.№ 2778/24г е отменено с влязъл в сила съд.акт/. 6/ Само за пълнота на изложението/доколкото не е предмет на това производство обжалване на фактическо действие по чл.250 от АПК/, Съдът все пак ще посочи, че изпълнението е проведено на валидно правно основание, по следните съображения: За да е налице влязло в сила предв.изпълнение на Заповедта, то следва Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК да е влязло в сила. От друга страна, самото Разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК/самостоятелен адм.акт, макар и обективиран в самата Заповед/, има предвидено по закон предв.изпълнение/чл.60 ал.6 от АПК/, което не е било спряно от съда - по д.№ 2568/24г на АССГ /спиране се постановява- до приключване с влязъл в сила съд.акт на обжалването на самото Разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК/. Към края на устните състезания по настоящото дело, обжалването на самото Разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК не е приключило с влязъл в сила съд.акт, респ. Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК има предвидено по чл.60 ал.6 от АПК предв.изпълнение, респ. преместването на жалбоподателя в друго училище е извършено на валидно правно основание- допуснато по силата на закона/чл.60 ал.6 от АПК/ предв.изпълнение на самото Разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, което не е спряно от съда. 7/ Следва да се има предвид от жалбоподателя, че Заповедта за налагане на санкция има срок на действие - до 30.06.24г /края на учебната 2023-2024г/, който е изтекъл. Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК и Заповедта на Началника на РИО-София-град са издадени във връзка с нея и не биха могли да имат по-дълго правно действие от самата нея. Жалбата е неоснователна, като на ответника следва да се присъди 500лв договорен и внесен адв.хонорар/под мин.размер по Нар.№1/04г/. Водим от горното и на осн. чл. 256 ал.3 от АПК, Съдът РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба вх.№ 11675/22.03.24г на Б. Б. Б./непълнолетен/ от [населено място], действащ със съгласието на своя законен представител /бащата Б. Ц. Б./, и с проц.представител адв. Т. против незаконосъобразно фактическо бездействие на Директора на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София по чл.60 ал.7 изр.второ от АПК. ОСЪЖДА Б. Б. Б./непълнолетен/ от [населено място], действащ със съгласието на своя законен представител /бащата Б. Ц. Б./ да заплати на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София сумата от 500лв разноски по делото. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл.256 ал.2 вр. чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба вх.№ 11675/22.03.24г на Б. Б. Б./непълнолетен/ от [населено място], действащ със съгласието на своя законен представител /бащата Б. Ц. Б./, и с проц.представител адв. Т. против незаконосъобразно фактическо бездействие на Директора на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София по чл.60 ал.7 изр.второ от АПК. В жалбата се сочи, че на жалбоподателя е издадена Заповед за преместване в друго училище, с допуснато нейно предв.изпълнение и изпълнена. Предв.изпълнение е отменено с Определение № 2778/14.03.24г по д.№ 2568/24г на АССГ/невлязло в сила/. На осн. чл. 60 ал. 7 от АПК, т.е. пряко по силата на закона, органът следва да възстанови фактическото положение, съществувало преди изпълнението/т.е. да върне ученика в училището/, което не се случва.Моли се Съдът да осъди ответника да възстанови положението, като позволи на ученика да продължи обучението си в училището, в максимално кратък срок.Претендират се разноски.В съд.заседание жалбоподателят лично и с адв. Т. поддържа жалбата, потвърждава, че учи в ново училище/съгл. Заповед на Началника на РИО-София-град/, което обаче е с различна програма и се налага полагане на доп.изпити.Изразява се становище, че доказателствата по делото, изискани служебно от Съда, са неотносими, като Съдът неправилно разпределя док.тежест.В писмени бележки се допълва, че са нарушени принципите по чл.4 ал.3 и чл.6 ал.5 от АПК, като на ученика се нанасят вреди и до момента, вкл. психически. Ответникът Директор на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София се представлява от адв. Г., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, претендира разноски, оспорва като прекомерен адв.хонорар. Сочи, че предв.изпълнение е допуснато със Заповедта и не подлежи на влизане в сила, а Определение № 2778/14.03.24г по д.№ 2568/24г на АССГ не е влязло в сила.Към момента не е налице задължение на ответника за извършване на фактическо действие-връщане на ученика в училището, респ. не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие.Ученикът е преместен в друго училище на основание Заповед на Началник на РИО-София-град от 07.03.24г- необжалвана и влязла в сила. Новото училище е избрано като подходящо от Началника на РИО-София-град, но ученикът не е длъжен да учи точно в него/може да си избере друго/.Представените писмени бележки касаят друго дело/по обжалване на Заповедта за преместване, издадена от ответника/. Съдът намира жалбата за допустима, като депозирана съобразно изискванията на АПК и в срока по АПК/при ал.2 на чл.256 от АПК има срок за жалба/, пред надлежния съд, срещу незаконосъобразни фактически бездействия/по задължения за фактически действия, произтичащи пряко от закон, за които лицето е подало заявление/, от лице с активна проц.легитимация, поради което следва да се разгледа по същество. Съдът установи следното, относимо към спорния предмет: 1/ Със Заповед № У-286/01.03.24г на Директора на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София, на жалбоподателя е наложена санкция „преместване в друго училище“, със срок на санкцията- до края на учебната 2023-2024г. Заповед № У-286/01.03.24г е отменена с Решение № 10875/05.07.24г по д.№ 3475/24г на АССГ- не е влязло в сила.Към датата на настоящото произнасяне Заповед № У-286/01.03.24г на Директора на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София не е влязла в сила/но е изпълнена/. 2/ В Заповед № У-286/01.03.24г е обективирано Разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК - за допускане на предварителното й изпълнение. Жалбоподателят е обжалвал Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК, респ. поискал е спиране на предв.изпълнение, като с Определение № 2778/14.03.24г по д.№ 2568/14.03.24г на АССГ- Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК е отменено, а евентуалното искане за спиране на предв.изпълнение/на осн. чл. 166 от АПК/ е оставено без разглеждане. Определението не е влязло в сила. Към датата на настоящото произнасяне Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК за допускане на предварителното изпълнение на Заповед № У-286/01.03.24г на Директора на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София не е влязло в сила/но е изпълнено/. 3/ По Доклад по чл.206 ал.2 от ЗПУО изх.№ 344/05.03.24г на Директора на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София до Началника на РИО-София-град, преди влизането в сила на Заповед № У-286/01.03.24г и на Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК за допускане на предварителното изпълнение, е издадена Заповед № РД-03-116/07.03.24г на Началника на РИО-София-град /жалбоподателят да продължи обучение през учебната 2023/2024г в 101во СУ „Бачо Киро“-София/. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 07.03.24г/чрез ел.дневник/, не е обжалвана и е влязла в сила на 22.03.24г/когато е депозирана процесната по настоящото дело жалба/, изпълнена е още към 18.03.24г. 4/ На основание Заповед № РД-03-116/07.03.24г на Началника на РИО-София-град, е издадено Удостоверение за преместване изх.№ 352/08.03.24г от Директора на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София, въз основа на което жалбоподателят е преместен в 101во СУ „Бачо Киро“-София. 5/ Със Заявление вх.№ 968/19.03.24г на жалбоподателя е поискано от ответника - на осн. чл. 60 ал.7 от АПК да възстанови фактическото положение, съществувало преди изпълнението. 6/ С Отговор изх.№ 367/20.03.24г Директорът на 23то СУ „Фредерик Жолио-Кюри“-София уведомява жалбоподателя, че е бил преместен в новото училище на основание Заповедта на Началника но РИО-София-град и издаденото Удостоверение за преместване. 7/ На 22.03.24г е депозирана жалбата по настоящото дело /същия ден влиза в сила Заповедта на Началника на РИО-София-град/. 8/ Към края на устните състезания/ 26.06.24г/- жалбоподателят учи в новото училище, като санкцията има действие до 30.06.24г /края на учебната 2023/2024г/. Съдът намира от правна страна следното: 1/ Към момента на настоящото произнасяне нито Заповедта за налагане на санкция, нито Разпореждането за предварителното й изпълнение са влезли в сила. 2/ Ответникът пледира, че изпълнението е проведено на основание издадената Заповед на Началника на РИО-София-град, но съгл. чл. 206 ал.2 от ЗПУО - тази Заповед само определя реда и условията, при които ще се продължи образованието в новото училище. Въпреки липсата на изричен текст в ЗПУО, Съдът намира, че издаването на такава Заповед на Началника на РИО-София-град/по чл.206 ал.2 от ЗПУО/ предполага наличието на вече влязла в сила Заповед за налагане на санкция “преместване в друго училище“-такава не е налице /или поне влязло в сила предв.изпълнение на такава Заповед-такова не е налице/. Следователно, Заповедта на Началника на РИО-София-град е издадена преждевременно /при липса на влязла в сила Заповед за преместване в друго училище или поне влязло в сила нейно предв.изпълнение/. Освен преждевременно издадена, Заповедта на Началника на РИО-София-град е била и предварително изпълнена/преди да влезе в сила на 22.03.24г/- без да има влязло в сила нейно пред.изпълнение. 3/ Жалбоподателят е депозирал Заявление на 19.03.24г до ответника - с искане да бъде възстановено положението преди изпълнението на осн. чл. 60 ал.7 изр.второ от АПК. На Заявлението е отговорено от ответника на 20.03.24г/че за изпълнението има правно основание/, като жалбата до Съда изрично е депозирана на осн. чл.256 ал.2 от АПК/за задължение, произтичащо пряко от закона, за което е подадено Заявление за извършването му /. 4/ Следва да се има предвид, че доколкото няма влязла в сила Заповед за налагане на санкция, то защитата на лицето не следва да е по реда на чл. 294 и сл. от АПК/относими към изпълнителното производство /. Защитата не следва да е и по реда на чл.250 от АПК/срещу незаконосъобразни фактически действия /, доколкото изпълнението е извършено на правно основание/отделен е въпросът дали това е валидно, правилно и законосъобразно/, т.е. е налице юридическо действие, а не фактическо. 5/ Съгл. чл.60 ал.7 изр.второ от АПК/ сочен като правно основание да се извърши фактическо действие /, след отмяна на Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК, органът възстановява положението. Видно от чл.60 ал.6 от АПК, жалбата до Съда срещу Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК не спира предв.изпълнение / освен ако Съдът не го спре - не го е спрял/. Следователно, за да е налице незаконосъобразно фактическо бездействие на ответника по чл.60 ал.7 изр.второ от АПК/каквото се твърди с жалбата/, следва за ответника вече да е възникнало задължение за фактическо действие, т.е. Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК да е отменено/то обаче все още не е отменено окончателно, тъй като Определение №2778/14.03.24г не е влязло в сила-обжалвано е пред ВАС/. Щом за ответника все още не е възникнало задължението за фактическо действие, той не е извършил незаконосъобразно фактическо бездействие по чл.60 ал.7 изр.второ от АПК. Жалбата се явява неоснователна, като Съдът правилно е разпределил док.тежест между страните/оспорвано от адв.Т./- ответникът следва да докаже, че е извършил дължимото по закон фактическо действие, но жалбоподателят следва да докаже, че това задължение е възникнало вече /т.е. че Опр.№ 2778/24г е отменено с влязъл в сила съд.акт/. 6/ Само за пълнота на изложението/доколкото не е предмет на това производство обжалване на фактическо действие по чл.250 от АПК/, Съдът все пак ще посочи, че изпълнението е проведено на валидно правно основание, по следните съображения: За да е налице влязло в сила предв.изпълнение на Заповедта, то следва Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК да е влязло в сила. От друга страна, самото Разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК/самостоятелен адм.акт, макар и обективиран в самата Заповед/, има предвидено по закон предв.изпълнение/чл.60 ал.6 от АПК/, което не е било спряно от съда - по д.№ 2568/24г на АССГ /спиране се постановява- до приключване с влязъл в сила съд.акт на обжалването на самото Разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК/. Към края на устните състезания по настоящото дело, обжалването на самото Разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК не е приключило с влязъл в сила съд.акт, респ. Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК има предвидено по чл.60 ал.6 от АПК предв.изпълнение, респ. преместването на жалбоподателя в друго училище е извършено на валидно правно основание- допуснато по силата на закона/чл.60 ал.6 от АПК/ предв.изпълнение на самото Разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, което не е спряно от съда. 7/ Следва да се има предвид от жалбоподателя, че Заповедта за налагане на санкция има срок на действие - до 30.06.24г /края на учебната 2023-2024г/, който е изтекъл. Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК и Заповедта на Началника на РИО-София-град са издадени във връзка с нея и не биха могли да имат по-дълго правно действие от самата нея. Жалбата е неоснователна, като на ответника следва да се присъди 500лв договорен и внесен адв.хонорар/под мин.размер по Нар.№1/04г/. Водим от горното и на осн. чл. 256 ал.3 от АПК, Съдът
Цитирани разпоредби
15- чл. 60, ал. 7 АПК
- чл. 206, ал. 2 ЗПУО
- чл. 60, ал. 7
- чл. 166 АПК
- чл. 250 АПК
- чл. 256, ал. 3 АПК
- чл. 256 АПК
- чл. 256, ал. 2 АПК
- чл. 294 АПК
- чл. 6, ал. 5 АПК
- чл. 60, ал. 1 АПК
- чл. 60, ал. 6 АПК
- чл. 145
- чл. 256, ал. 2
- чл. 4, ал. 3