Решение № 13563 от 16.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1289/2024 г.

Производството е по чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Л. М. К., [ЕГН], от [населено място] чифлик, [улица], чрез пълномощник – адв. Пл.В., против Заповед № 365з-3669/15.05.2024г. на Директора на Областна дирекция на МВР-Варна, с която за допуснато дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1, пр.3 от от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, на основание чл. 200, ал.1, т.11, алтерн.2, пр.1, вр. чл.197 ал.1 т.3 и чл.204 т.3 от ЗМВР на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата по подробно изложени съображение се твърди, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи се, че е изтекъл преклузивният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, с което правото на наказващия орган да реализира наказателна отговорност е погасено. Оспорва се установената от ответната страна фактическа обстановка. Твърди се, че за обстоятелствата в заповедта, послужили като основание да се наложи дисциплинарното наказание, а именно, че след 15.06.2023г. К. е отглеждал зачисленото му служебно куче в домашни условия, не са представени съответните документи и писмени доказателства. Сочи се, че запознаването с типова длъжностна характеристика от страна на жалбоподателя не предполага надлежно запознаване с министерска заповед и утвърдените с нея Правила за организация на работа на органите на МВР със служебни кучета, на които се позовава ответникът. Твърди се, че жалбоподателят по надлежния ред е изготвил и предал докладна записка, с която е заявил желанието си да отглежда служебно куче в дома си. Такава повторно е изготвена на 18.08.2023 г. до началника му. Поддържа се, че ответникът не е изяснил в цялост фактическата обстановка, какво се е случило с тези заявления, като и че е изтълкувал събраните доказателства едностранчиво, без да ги подлага на съвкупна преценка, да изрази обосновани изводи. Сочи се, че в деловодната система на МВР-Варна липсват данни за издаване на заповед за разрешаване за отглеждане на служебно куче Фея в дома на жалбоподателя, но също така липсват и служебни данни за заповед, с която това куче му е зачислено. Допълнително се излага, че дисциплинарно-наказващият орган не е посочил конкретно деяние, с което е нарушена министерска заповед и какво би следвало да е изискваното правомерно поведение от страна на жалбоподателя. Не е съобразено дали поведението от жалбоподателя е виновно, както и настъпили вредни последици в следствие на вмененото му нарушение. Твърди се и несъответствие на заповедта с целта на закона. На изложените основания се отправя искане до съда за отмяна на оспорваната заповед. В съдебно заседание чрез пълномощник – адв.В., жалбата се поддържа на изложените в нея основания и се моли уважаването й. По съществото на спора и в допълнително депозирани писмени бележки се излага, че наведените в жалбата възражения се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства, като единствено доказателство за тезата на ответника е Докладна записка рег.№ 365р-42693/21.07.2023 г. на гл.инсп.Г.Л.- Нач.сектор СПС при ОД на МВР-Варна и в този смисъл дисциплинарно-наказващият орган /ДНО/ не е изяснил в пълнота фактическата обстановка. Претендират се съдебно-деловодни разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. От ответника – Директор на ОД на МВР- Варна, чрез проц. представител се твърди неоснователност на оспорването. Поддържа с, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и при стриктно спазване разпоредбите на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, като от материалите по преписка безспорно е установено допуснатото от страна на жалбоподателя нарушение, поради което и правилно е определено така наложеното наказание. Доводите са развити в допълнително депозирани писмени бележки. Моли се отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на ю.к. възнаграждение. Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: По допустимостта: Жалбоподателят Л. К. е уведомен за издаване на оспорената заповед на 29.05.2024г., съгласно отбелязването върху същата, а жалбата – видно от поставения регистрационен индекс, е подадена на 06.06.2024г., т.е. в законоустановения срок. Предвид това и като депозирана от лице с правен интерес – адресат на заповедта, пред надлежния съд, и отговаряща на изискванията на закона, същата се явява редовна и допустима за разглеждане. По основателността: Няма спор между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че към датата на издаване на оспорената по съдебен ред заповед Л. К. има статут на държавен служител, заемащ длъжност „старши полицай“ в група 03 „Водачи на служебни кучета“ в сектор „Специализирани полицейски сили“ на отдел „ Охранителна полиция“ при ОД на МВР- Варна. По повод Докладна записка рег.№ 365р-10225/15.02.2023г. на К. И. И. – Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна е разпоредена проверка от Директора на ОД на МВР-Варна със Заповед № 365з-1672/13.03.2023г. Сформираната комисия е събрала информация, обективирана в писмена справка рег. № 436р—22974/31.07.2023г., като е приела, че са налице предварителни данни за допуснати нарушения в реда по отглеждане на служебни кучета. На 10.11.2023г. Директорът на ОД на МВР- Варна е издал Заповед за образуване на дисциплинарно производство № 365з-8467 срещу Л. К. относно отглеждане в домашни условия без разрешение на служебните кучета Н. БО № 356 с чип № 100220000125954 и Фея БО № 209 с чип № 100220000125962. Със същата заповед е определен дисциплинарно-разследващ орган, както и срок за извършване на проверката, който е продължаван няколкократно с последващи заповеди. Според дадени писмени сведения от старши инспектор И. П. И. - началник група ППД в сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ - Варна, който е заемал длъжността началник на сектор „СПС“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Варна за времето от м. декември 2015 г. до м. септември 2021 г. всички служители от взвода, които искали да отглеждат зачислените им кучета в домовете си, изготвяли докладни записки до него, за да им бъде разрешено това. Била е определена комисия за проверка на условията в домашни условия за отглеждане на служебното куче, същата е съставяла протокол, който се представял на И. и той с разпоредителна резолюция утвърждавал, т.нар. разрешение, дадения служител да отглежда зачислените му кучета. Нарочни заповеди за разрешаване отглеждането на служебни кучета в домовете на служителите не били издавани. Същото лице посочва, че през 2020г. е бил извършен основен ремонт на помещението, където се съхранявала документация на сектора и по време на този ремонт част от документите са били унищожени заради лоши атмосферни условия. В хода на дисциплинарното производство от Л. К. са дадени писмени обяснения рег. № 442р-35841/29.11.2023г., съгласно които още през 2005г. домът му е бил посетен от комисия с председател К. М. и членове Д. Д. и Г. П., и с оглед даденото от същите положителни становища е получил разрешение да отглежда зачислените му кучета в домашни условия. Заявил е, че същите са три – Н., Жар и Фея, като първите от тях се отглеждат в питомника, а Фея още от зачисляването му през 2018г. и дадено по повод изготвена от него до началник сектор докладна записка разрешение, е отглеждал в дома си. Сочи, че в изпълнение на дадено устно разпореждане от началника на групата, считано от 15.06.2023г. кучето Фея е в питомника, въпреки че има разрешение за отглеждане в дома. Сочи, че в момента кучето е отслабнало, куца когато го извежда, поради протриване на лапите му в бетонната клетка. Нервно е и постоянно скача, което затруднява работата му като специализирано куче за откриване на наркотични вещества. Заявява, че той е и ветеринарен фелдшер и знае как добре да се грижи за животното в домашни условия. Въпреки, че това за него е допълнителна грижа, то е важно кучето и водача да са заедно, за да може животното да е спокойно и готово за работа. С оглед дадените обяснения е изпратено запитване до Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, сектор „Ведомствена служба по трудова медицина и ветеринарномедицинска дейност“ с рег.№ 442р-540/04.01.2024г. Съгласно постъпил отговор с УРИ: 5785р-2293/15.01.2024 г. всички съотносими документи относно зачисляването, разпореждането и ползването на служебните кучета следва да се съхраняват в ОД на МВР - Варна. Последвало е запитване до началника на сектор КАПО при ОД на МВР - Варна, дали от 20.12.2016г. /дата на издаване на Правилата за организация на работа на органите на МВР със служебни кучета, наричани по-нататък Правилата/ до 03.10.2022г. има регистрирани заповеди за разрешаване отглеждането на служебни кучета Н. и Фея, зачислени на К., в домашни условия. Видно от отговора с рег.№ 165р—2107/10.01.2024г. липсват регистрирани заповеди за разрешение на горепосочените кучета. Било е изпратено запитване и до началника на сектор „Зоополиция и кинология“ при ГДНП с рег.№ 442р-3393/31.01.2024г. дали служители на този сектор са извършвали ежегодни проверки на служителите „Водачи на служебни кучета“; констатирани ли са нарушения на Правилата, в частност отглеждане на зачислените кучета в домашни условия, без получено разрешение. В постъпилия отговор рег.№ 3286р-7314/08.02.2024г. и посочено, че по линия на служебната кинология са извършвани ежегодни проверки, в.ч. и през 2023г. Всички констатации, изводи, препоръки и констатации от изпитвания, са изложени в нарочни справки и доклади, изпратени до Директора на ОД на МВР-Варна, като тези за периода 2014-2017г. следва да са в архива на МВР. Уточнено е, че по време на тези проверки не са констатирани случаи на самоволно отглеждане от страна на водачите на служебните им кучета в домашни условия, т.е. без съответното разрешение. Посочено е, че на служител със зачислено служебно куче и дадено разрешение, който не е променял адреса на живеене, не е необходимо да се извършва повторна проверка от комисията. Според снето в хода на производството писмено сведение от С. Ц. Д. рег.№ УРИ442р-522/04.01.2024г., назначен през м. май 2022г. на длъжност „Полицейски инспектор в група 03 ВСК в сектор „СПС“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна“ той констатирал, че не всички служебни кучета се отглеждат в питомника. Началникът на сектор „СПС“ разпоредил устно на служителите, които искат да продължат да отглеждат служебни кучета в домовете си, да изготвят докладни записки и такива били подадени през месец август 2022г. от Д. Д., И. С., Л. К. и Ж. С. и други, а Началник Сектор „СПС“ издал заповед през м.октомври 2022г. за сформиране на комисия за оглед по чл. 20, ал.1 т.3 от Правилата. Поради отсъствие на информация в подадените заявления от водачите на служебни кучета, за място на отглеждане на животните, комисията не е извършила оглед през календарната 2022г. На същите устно било разпоредено да подадат нови молби с подобна информация. На 27.10.2023г. ответникът е издал заповед, с която е определил състава на комисията за извършване на оглед за условията за настаняване на служебните кучета в домашни условия. Според снетото сведение от С. Д. /цитирано в мотивите и на оспорената заповед/ в дома на Л. К. не е извършван оглед, тъй като същият е решил да отглежда кучето в питомника и реално същото е там /л.44 от преписката/. Същевременно в преписката се съдържа молба от жалбоподателя заведена с рег.№ р-48216/21.08.2023г., с която е поискал да му бъде разрешено да отглежда в домашни условия зачисленото му куче „Фея“, като е посочил и съответния адрес /л.60/. Според същото писменото сведение на Началник сектор „ СПС“, във връзка с извършваната тематична проверка и по устно негово разпореждане, на 15.06.2023г. всички служебни кучета са били върнати в питомника. Д. е извършил проверка и поставил поставил на клетките табели с имената на кучетата. На следващия ден – 16.06.2023г. установил, че някой от служебните кучета липсват, в т.ч. и зачисленото такова на жалбоподателя Л. К.. С преписката са представени Правилата за организация на работа на органите на МВР със служебните кучета, утвърдени със Заповед № 8121з-1577/20.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, като съгласно приложен списък жалбоподателят се е запознал със същите срещу подпис на 20.05.2023г. След съвкупен анализ на събраните доказателствени източници на 19.02.2024г. ДРО е изготвил Обобщена справка по възложената проверка, а на 01.03.2024г. от същия е входирано и Становище до директора на ОД на МВР- Варна. В същите е обективирано предложение по чл. 207, ал.12 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на мл. инсп. Л. К. – старши полицай на служебно куче, заради допуснато дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1, пр.3 от ЗМВР, съставомерно по. по чл. 200, ал.1, т.11 от същия закон – неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи. Справката и Становището са подписани с особено мнение на един от членовете, с мотиви, че действията на служителя по отглеждане на служебното куче Фея е съобразено с изискванията на длъжностната му характеристика. Събраните доказателства сочат, че от зачисляването му кучето е отглеждано в домашни условия при спазване на установените порядки и е върнато в питомника след като това е било разпоредено. Евентуално отклонение за кратък период, касае явно пропуск в служебната дейност, който обаче не сочи на допуснато дисциплинарно нарушение, извършено виновно. Видно от приложеното към преписката заявление рег.№ 365р-12621/29.02.2024г. на жалбоподателя К. по негово искане е разрешено ползването на 10 работни дни платен отпуск за периода 18-29.03.2024г. С оглед връчена покана рег.№ 365р-23338/26.04.2024г., на същата дата К. е дал обяснения, документирани в Протокол рег.№ 365р-24050, като е заявил, че няма повече какво да добави към дадените от него предходни, подробни писмени обяснения. Към преписката е приложена кадрова справка от 28.12.2023г., от която се установява, че Л. К. работи в системата на МВР от 10.02.2004г., като считано от 07.07.2015г. е преназначен на длъжност „старши полицай - водач на служебни кучета“; бил е награждаван 16 пъти и не е наказван по дисциплинарен ред. С оспорената в настоящото производство заповед ДНО – Директорът на ОД на МВР – Варна, възприел изцяло установените фактите и изведените въз основа на тях изводи на ДРО, описани в обобщената справка и становището на този орган. Конкретно ДНО е приел, че Л. К. като е отглеждал служебното куче Фея в домашни условия за времето от 16.06.2023г. до връщане на в питомника – преди извършване на проверките на 30.11.2023г. от постоянната комисия, не е спазил изискванията на чл.20, ал.1, т.4 от Правилата за организация на работа на органите на МВР със служебните кучета, утвърдени със Заповед № 8121з-1577/20.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи – отглеждал е зачисленото му служебно куче в домашни условия, без да има разрешение за това от назначената постоянна комисия. Прието е, че това деяние представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение трето от ЗМВР - 1. неизпълнение... на заповедите... на министъра на вътрешните работи…“, за което му е наложил дисциплинарно наказание „порицание“ на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. При определяне на размера на наказанието дисциплинарно наказващият орган съобразил от една страна цялостното поведение на служителя /получени отличия и липса на дисциплинарни наказания/, както и че деянието не представлява тежко нарушение, а от друга - че деянието е умишлено и с него е нарушен редът за отглеждане на служебни животни в домашни условия, което води до ограничаване на възможността за контрол над дейността на служителя и установените предписания за отглеждане на служебните кучета. В хода на съдебното производство е допуснат до разпит свидетеля Д. Д., чиито показания съдът възприема като обективни, непротиворечиви и съответни на събраните по делото доказателства. Същият сочи, че като командир на отделение в звеното, в което работи и жалбоподателя, оценява К. като безупречен служител и колега, който изпълнява съвестно служебните си задължения и не е нарушавал заповеди. Конкретно за зачисленото на К. куче Фея, свидетелят твърди, че за процесния период винаги, когато той е бил на смяна, животното е било в питомника, като жалбоподателят е бил единственият, от останалите дисциплинарно наказани, който е оставил повереното му куче там. Последното е обучено да установява наркотици и единствено когато е водено на работа или на акция е извеждано от питомника през този период. Свидетелят сочи, че е бил в състава на тричленна комисия, проверяваща условията в домовете на тези служители, които са подали заявление за отглеждане на служебни кучета, при действащата преди това Инструкция. Излага, че К. е бил един от водачите, който е имал условия, тъй като живее в къща. Свидетелят сочи, че съгласно действащия тогава ред, комисията излиза със становище, а непосредственият началник - сектор дава разрешение, но винаги след като се е консултирал с директора. Предвид гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Между страните по делото не се спори, а и се установява от представените доказателства, че към момента на провеждане на дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарното наказание жалбоподателят К. е държавен служител на длъжност младши инспектор – старши полицай /водач на служебно куче/ в група 03 „Водачи на служебни кучета“ на сектор „СПС“ към отдел „ОП“ при ОД на МВР – Варна. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР заповедите за налагане на дисциплинарни наказания се издават от ръководителите на структурите по чл.37 за всички наказанията по чл.197, за служители на младши изпълнителни длъжности /сред които е и длъжността младши инспектор/. В този смисъл обжалваната заповед е издадена от оправомощен от закона орган в рамките на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието и реда за нейното обжалване. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са изложени конкретни мотиви, както относно осъществяване на деянието и квалифицирането му като нарушение на служебната дисциплина, което не е тежко, така също и във връзка с определяне на вида и размера на наложеното наказание чрез обсъждане на всички обстоятелства, посочени в разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Предвид задължителните реквизити, изброени по-горе лишено от основателност е възражението на К. за неспазена форма на акта поради непосочване на формата на вина при извършване на нарушението. Освен това изрично на девета страница на обжалваната заповед е вписано, че дисциплинарното нарушение е извършено умишлено и тази информация е изложена във връзка с аргументиране на определеното по вид и размер наказанието предвид регламентацията на чл.206, ал.2 ЗМВР. При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на проведеното дисциплинарно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на служителя и да съставляват основания за отмяна на заповедта. Напротив, производството е проведено при стриктно спазване на правилата и сроковете по Глава осма от ЗМВР. Жалбоподателят е запознат с всички актове по дисциплинарната процедура - заповедта за извършване на проверка, справката за резултатите и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Спазено е и изискването по чл.206, ал.1 от ЗМВР преди налагане на наказанието ДНО да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Конкретно, като неоснователно се преценява наведеното от жалбоподателя възражение за изтекъл преклузивен срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната правна норма дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Разпоредбата на чл.196, ал.1 от ЗМВР предвижда, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Установяването на дисциплинарното нарушение е изрично регламентирано в чл.196, ал.2 от ЗМВР и това е моментът на постъпването на материалите от дисциплинарното производство при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В разглеждания случай нарушението е установено по смисъла на чл.196, ал.2 от ЗМВР, когато е изготвено предложение № 442р-6443 на ДНО за налагане на дисциплинарно наказание на К.. Върху това предложение е вписана резолюцията на ответника, че се е запознал на 22.04.2024г., но според практика на ВАС - Решение № 14281/24.10.2019г., конкретното запознаване на ДНО не определя началния момент на срока по чл.195, ал.1 ЗМВР, т.к. е свързано със субективна преценка на органа кога да се запознае. Т.е. срокът следва да е изтекъл на 01.05.2023г. В случая обаче жалбоподателят К. е ползвал платен годишен отпуск от 10 работни дни за периода 18-29.03.2024г., а съгласно чл.195, ал.3 ЗМВР сроковете по налагане на дисциплинарно наказание ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. При тази хипотеза двумесечният преклузивен срок по конкретното дисциплинарно производство изтича на 15.05.2024 г.- 10 дни след 05.05.2024г., на която дата Директорът на ОД на МВР -Варна е постановил процесната заповед. Последната е издадена в рамките и на едногодишния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, доколкото е прието, че нарушението, за което е наказан Л. К., е извършено след 16.06.2023г. Неоснователно се твърди в жалбата, че ДРО не е изследвал в пълнота какво се е случило с подадените от водачите на кучета заявления за отглеждане на последните в домашни условия. Видно, че след даденото сведение от ст.инсп. И. И., за унищожаване на част от документите при извършен основен ремонт, е била изискана допълнителна информация от Дирекция „УССД“ сектор Ведомствена служба..“, от сектор КАПО при ОД на МВР, както и от сектор „Зоополиция и кинология“ В обобщение, съдът не констатира порок на заповедта по смисъла на чл.146 т.3 от АПК. Оспореният акт обаче е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Налице е несъответствие на описанието на нарушението в обстоятелствената част на заповедта и на повдигнатото обвинение. -Предмет на атакуваното властническо волеизявление е наложено дисциплинарно наказание на полицейски служител поради извършено дисциплинарно нарушение. Законодателят е дал подробна регламентация на всички видовете дисциплинарни наказания в чл.197 от ЗМВР. В чл.198-203 от същия закон се съдържа детайлна уредба на хипотезите, при които може да се наложи всяко едно от нормативно предвидените дисциплинарни наказания, респективно при наличие на някоя от посочените законови предпоставки адм. орган е длъжен да наложи предвиденото по вид дисциплинарно наказание, т.е. същият действа при условията на обвързана компетентност. Обстоятелствената и разпоредителна част на атакувания индивидуален адм. акт обективират мотиви и решение на ответника по налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на Л. К. на основание чл.200, т.11, предл. второ от ЗМВР. Цитираната правна норма гласи, че дисциплинарно наказание „порицание“ се налага при неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Според мотивите на обжалваната заповед проявната форма на дисциплинарно нарушение е неизпълнение на министерска заповед, а именночл.20, ал.1, т.4 от Правила за организация на работа на органите на МВР със служебните кучета, утвърдени със заповед № 8121з-1577/20.12.2016г. на министъра на вътрешните работи. От една страна, неспазването на конкретно изискване от утвърдените правила не е идентично с неизпълнение на министерска заповед. От друга, видно от цитираната заповед, в същата като правно основание за издаването й са посочени §2 от Наредба № 4/06.03.2009г. за определяне на правила за обучение на кучета и чл.33, т.9 от ЗМВР. Според §2 от споменатия подзаконов нормативен акт обучението на кучета, които ще се използват за служебни цели, се извършва въз основа на вътрешни инструкции, програми и методики на различните ведомства и организации, съобразени с тази наредба. Разпоредбата на чл. 33, т. 9 от ЗМВР гласи, че министърът на вътрешните работи издава правилници, наредби, инструкции и заповеди; При така описаната правна рамка, съдът намира, че процесните правила, детайлизиращи уредбата по обучението на служебни кучета за целите на МВР, имат правната природа на вътрешна инструкция, без значение наименованието, което им е дадено от издателя. Видът на административния акт се определя от неговото съдържание, а не от даденото му наименование. Инструкцията предвид разпоредбата на чл.7, ал.3 от ЗНА е подзаконов нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. Според типовата длъжностна характеристика на старши полицай /водач на служебно куче/ едно от основните задължения на служителя е да спазва нормативните и вътрешноведомствените актове, свързани с функциите на структурното звено, като носи дисциплинарна отговорност при неизпълнение /т.12 и 14/. В контекста на изложеното неспазването на чл.20, ал.1, т.4 от Правилата за организация на работа на органите на МВР със служебните кучета, не представлява неизпълнение на министерска заповед, а неизпълнение на служебните задължения поради неспазване на подзаконов нормативен акт. Горното води до извода, че ДНО е дал погрешна правна квалификация на описаните в заповедта юридически факти - по чл.200, ал.1 т.11, предложение второ на ЗМВР, вместо по първото предложение на цитираната разпоредба. -Освен това впечатление прави, че неизпълнението на задължението е обвързано със срок – от 16.06.2023г., когато се твърди, че след устно разпореждане на Н. С. „СПС“ служебните кучета е следвало да бъдат в питомника, но на тази дата е установено отсъствието на няколко от тях, в т.ч. и на кучето Фея. Доколкото същият се явява пряк ръководител на К., може да се направи извод и за нарушение по чл.200, т.11, предл. последно от ЗМВР Не е в правомощията на съда да измени обжалваната заповед, преквалифицирайки нарушението, понеже според тълкувателно решение № 7/30.06.2017г. на ВАС, съдът разполага с правораздавателна, но не и с дисциплинарна власт и не може да се произнася по същество, след като отмени дисциплинарно-наказателния акт. Горното обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед и е достатъчно основание за отмяната й. -За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да се приеме, че повдигнатото обвинение е правилно, а именно, че К. е извършил нарушение на министерска заповед по смисъла на чл.200, ал.1, т.11, предл. второ на ЗМВР, съдът счита същото не е доказано по несъмнен начин. Събраните по делото доказателства не обосновават изложеното в мотивите на ДНО, че кучето Фея е отглеждано от К. без разрешение в периода от 16.06.2023г. до 30.11.2023г. Няма спор по делото и се установява от събраните доказателства, че след започване на работа на К. през 2005г. и зачислените му след това служебни кучета, въз основа отправено от него искане за отглеждането им в домашни условия, е била извършена проверка от действащата тогава комисия и след положително становище от същата е било дадено и разрешение за това. Предвид липсата на изрично разписано нормативно изискване и създадената практика, за това разрешение не е била издавана нарочна заповед. В годините са извършвани регулярни проверки, като не са установявани основания за отмяна на полученото разрешение за домашно отглеждане. В тази насока е и постъпилият отговор от началник сектор „Зоополиция и кинология“ за извършени проверки, в т.ч. и през 2023г., при които не са констатирани случаи на самоволно отглеждане от страна на водачите на служебните им кучета в домашни условия, т.е. без съответното разрешение. Видно е, че казаното се отнася и за периода след утвърждаване на Правилата през 2016г., като липсата на създадена организация по изпълнението им, не може да се вмени във вина на жалбоподателя. Освен това дата 30.11.2023г., посочена като такава на връщане на кучето Фея в питомника, е обвързана с датата на извършване на проверките от новоназначената комисия. Едновременно с това, данните по делото сочат, че такава проверка в дома на К. не е извършвана, въпреки наличното по преписката заявление от същия от 21.08.2023г. Единственото доказателства за отсъствието на кучето Ф. от питомника са писмените сведения на С. Д., но те са категорични само за датата 16.06.2023г., като е възможно отсъствието на кучето на тази дата да е във връзка с работата му. Останалите доказателства: писмени обяснения от К., дадените в съдебната фаза на производството показания на св.Д., в т.ч. и сведенията на С. Д., който твърди: „..в дома на Л. К. не е извършван оглед, тъй като същият е решил да отглежда кучето в питомника и реално същото е там…“; опровергават твърденията в заповедта за отглеждане на кучето Фея от жалбоподателя К. без разрешение през посочения период. Респ. обуславят извод за отсъствие на вмененото нарушение. -И на последно място, следва да се посочи, че наложеното в случая наказание не съответства и на целта на закона. Дисциплинарната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание на извършеното нарушение като се съблюдават и целите на налагането на наказанието. Целите на дисциплинарната отговорност са определени в чл. 6 от Инструкция № 8121з-470/2015 година на Министъра на вътрешните работи и са възпитателно-предупредителна и превантивна. При определяне на дисциплинарната санкция следва да бъдат взети предвид конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, като тя бъде съобразена с тежестта на нарушението, формата на вината, вредните последици, цялостното поведение на служителя и други относими данни. В конкретния случай, дори да се приеме, че не е налице разрешение за отглеждане на служебно куче в домашни условия през процесния период, обективирано в нарочен писмен акт, предвид липсата на подобно изискване в нормативен акт; непроменени условия за отглеждането на кучето в дома на жалбоподателя, и съобразявайки данните по делото за образцова служба, доколкото за прослужените до момента на издаване на обжалваната заповед 19 години К. няма извършени дисциплинарни нарушения, а е награждаван 16 пъти – с писмена похвала, с обявяване на благодарност, с индивидуални парични награди; то налагането и на най-лекото дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1 от ЗМВР е несъразмерно на деянието. Като не е съобразил горното, дисциплинарно наказващият орган е издал оспорената заповед при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, което налага нейната отмяна. При този изход от делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 10 лева, представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото. Като основателно се преценява и своевременно направеното искане на пълномощника на жалбоподателя за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв.искане, съобразно договореното в представения с жалбата Договор за правна защита и съдействие от 04.06.2024 г. Съдът като прецени отсъствието на значителна фактическа и правна сложност по спора, броя на съдебните заседание, обема на осъщественото процесуално представителство, както и че е налице идентичност на казуса с други три дела, по които същият адвокат е бил пълномощник, намира за справедлив размер на възнаграждението такъв от 600 лв. и ответната страна следа да бъде осъдена да го заплати в полза на адвокат П. В.. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът