Решение № 3286 от 8.8.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 86/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от И. Л. С., чрез адв. Д. А. от АК – Хасково, против Заповед № 8121к-414/17.01.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с Министерството на вътрешните работи. Жалбоподателят счита заповедта за нищожна и неправилна, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на правилата по ЗДСл и другите подзаконови нормативни актове, необоснованост и несъответствие с целта на закона. В тази връзка най-напред се твърди, че в нея не били посочени всички предвидени в закона реквизити. Наличните фактически основания били бланкетни, неконкретизирани и не обосновавали налагане на наказание, поради което се счита, че нямала мотиви. Освен това не били посочени време и място на извършване на нарушението, като се препращало към други актове – справка и заповед, които не били част от нея и не били връчени на наказания, заедно със заповедта. Не било налице нарушение по посочените в оспорената заповед разпоредби, а правната квалификация не кореспондирала с изложените в обстоятелствената част данни и била неправилна, непълна, неточна и бланкетна, а и твърдяното нарушение не било доказано, като липсвала и субективна му страна. Наказанието било наложено извън предвидените в закона срокове и не съответствало на тежестта на описаното в заповедта нарушение. Предвид изложеното се иска да се отмени оспорената заповед, като се претендират направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа оспорването, като в хода по същество и в писмена защита се релевират допълнителни съображения за неговата основателност. Твърди се, че в случая били нарушени чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 1 и ал. 3, чл. 35 АПК, тъй като наказаният служител не бил уведомен за началото на дисциплинарното производство, съответно не му била връчена заповедта за започването му. Освен това било допуснатото нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, което било абсолютна предпоставка за отмяна на дисциплинарното наказание, без да се обсъжда неговото осъществяване по същество, съобразно чл. 93, ал. 2 от с.з. Жалбоподателят не бил запознат с констатациите на дисциплинарния съвет, който пък не образувал дисциплинарно дело със съответен номер и година по нареждане на дисциплинарния орган. Сочи се и че на служителя не било предоставено времето от три часа, съгласно поканата – от 11.00 до 14.00 ч., за запознаване с преписката, евентуално за провеждане на правни консултации. Нямало данни и че министърът на 06.12.2024 г. в 14.00 ч. бил в сградата на Министерството на вътрешните работи и в кабинета си. Поддържа се, че за две или повече нарушения било наложено едно дисциплинарно наказание, което било недопустимо. Не била взета предвид различната тежест на нарушенията, настъпилите от тях последици и обстоятелствата по извършване, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Не било отчетено, че първото деяние се приемало да било извършено поради проявена небрежност, а не умишлено, поради което налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание за това било очевидно несъразмерно. Ето защо се счита, че при определяне на дисциплинарните наказания бил нарушен чл. 91, ал. 1 ЗДСл и чл. 6 АПК. На последно място се излагат аргументи, обосноваващи твърдението, че в оспорения акт била обективираната заповед по чл. 108, ал. 1, във връзка с чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, чл. 61 ЗДСл, и тя също подлежала на отмяна като незаконосъобразна, тъй като била издадена преждевременно. Ответникът по жалбата – Министър на вътрешните работи, в съдебно заседание и в писмени бележки чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт К. Р., я оспорва като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното: С Докладна записка № УРИ 271р-10782/13.04.2023 г. (л. 116, 167) мл. инспектор М. А. И. е уведомил Началника на РУ – Харманли, че на 11.04.2023 г. за времето от 20.30 ч до 08.30 ч. е бил дежурен съвместно с колегата си мл. инсп. С. Г., като около 22.01 ч. са били изпратени от оперативен дежурен в [жк], [адрес], ап. ••, по повод лице, стреляло с пистолет. Пристигайки на място и след проверка на адреса, са установили жалбоподателя И. Л. С.. След проведения разговор с него същият е заявил, че хвърлил 3, 4 броя пиратки през прозореца. След направения оглед около блока и на прилежащата му тераса, гилзи от патрони не са били намерени. На 13.04.2023 г. ст. инспектор Х. А. от РУ – Харманли е изготвил Справка рег. № 271р-10798 (л. 115), адресирана до ВПД Директор на ОДМВР – Хасково, в която е посочил, че на 11.04.2023 г. около 22.01 ч. в РУ – Харманли е бил получен сигнал на тел. 112 от Е. А. Г. от [населено място], [жк], •••, която съобщила за лице, стреляло с пистолет. Мястото е било посетено от автопатрул на РУ – Харманли, като полицейските служители са установили лицето И. С.. На 13.04.2023 г. около 11.30 ч. в РУ – Харманли се е явило лицето Т. К. Б. от [населено място], който е съобщил, че на 12.04.2023 г. около 14.00 ч., влизайки в офиса към автокъща, намираща се в собствения му имот в [населено място], [жк], в едно от помещенията е забелязал отвор в тавана, на който не обърнал внимание. На 13.04.2023 г. около 11.30 ч., влизайки отново в помещението, на пода, под отвора, е видял куршум. Местопроизшествието е било посетено от дежурна оперативна група. Извършен е оглед, при който се е установило, че ламариненият покрив на сградата е бил пробит, а на пода в помещението е бил намерен и иззет 1 бр. проектил. По случая е било образувано Досъдебно производство № 233/13.04.2023 г. за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Описаното в справката е по данни от писмените обяснения на М. А. И. и С. Д. Г. (л. 122, 123) – полицейски служители в РУ – Харманли, изпратени от оперативен дежурен в РУ на 11.04.2023 г. на адрес [населено място], [жк] бл. № •••, вх. ••, ет. ••, ап•••. ••. Писмено обяснение е дадено и от Ж. Р. И. – оперативен дежурен в РУ – Харманли за времето от 08.30 ч. на 11.04.2023 г. до 08.30 ч. на 12.04.2023 г. (л.121). Със Заповед № 272з-1133/18.04.2023 г. ВПД Директор на ОДМВР – Хасково (л.120) е назначена комисия за проверка на случая, която е изготвила Доклад рег. № 272р-11279/19.05.2023 г. (л. 111) В същия е посочено, че комисията се е запознала детайлно с приобщените материали по преписката и на място в ОДМВР – Хасково са били призовани да дадат сведения Ж. Р. И., М. А. И. и С. Д. Г. – служители на РУ Харманли. От събраните материали е установено, че на 11.04.2023 г. е бил подаден сигнал на телефон 112 от Е. А. Г. за евентуална стрелба от жилищен блок в [населено място], [жк], •••. По сигнал на Т. К. Б. пък е било образувано ДП № 233/2023 г., по което имало приобщени като доказателства и 35 броя гилзи, предоставени от лицето Т. А. Т., събрани от него на 01.01.2023 г. По досъдебното производство е била назначена и изготвена балистична експертиза, която е установила, че 3 броя от намерените гилзи и 1 брой проектил, били изстреляни от пистолет „Макаров“, калибър 9х18 с фабричен № АП 1926, принадлежащ на служителя И. С.. Въз основа на установеното комисията е приела, че за жалбоподателя може да се направи еднозначен извод, че е извършил съвкупност от дисциплинарни нарушения. Събраните доказателства и сведения сочели за осъществяване на безразборна стрелба на 31.12.2022г. и на 11.04.2023 г., като за случая от 11.04.2023 г. е имало и данни за употреба на алкохол. С Постановление от 20.04.2023 г. (л. 124, 175) Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Ивайловград, е указал на разследващ орган по ДП № 233/2023 г. по описа на РУ – Харманли, да предостави на Директора на ОДВМР – Хасково искани от последния материали от производството, което е сторено с писмо рег. № 271р-13681/15.05.2023 г. (л.125). Сред представените материали е и Протокол за заявено устно съобщение за извършено престъпление от 13.04.2023 г. (л. 128), съставен от мл. разследващ полицай Т. Н. Х., пред който Т. К. Б. съобщил, че в [населено място], [жк], на 12.04.2023 г., около 14.00 ч., при влизане в офиса към имота забелязал, че в тавана има дупка, а на 13.04.2023 г., сутринта около 10.00 ч., на пода в офиса, непосредствено под дупката в тавана, зад бюрото, видял куршум. Тези обстоятелства са описани и в представения Протокол за оглед на местопроизшествие (л. 129). Според показанията на Е. А. Г. и на Т. А. Т. в Протоколи за разпит на свидетел от 13.04.2023 г. (л. 139 и л. 141), вечерта на 11.04.2023 г. около 22.00 ч. те са започнали да се чуват силни гърмежи от втория етаж на блока, в който живеели, от апартамент № •••, в който живеело семейство С., поради което са подали сигнал на тел. 112. Това не се случвало за първи път, като на 31.12.2022 г. също е имало гърмежи, а сутринта на 01.01.2023 г. Т. Т. е събрал гилзите от земята под терасата на апартамента на С.. С Протокол за доброволно предаване от 13.04.2023 г. (л. 117, 163) И. С. е предал на служител в РУ – Харманли свои оръжия, сред които и пистолет „Макаров“, калибър 9х18, с фабричен № ••••. От Протокол за извършена съдебно-балистична експертиза № 299/28.04.2023 г. (л.147) по ДП № 233/2023 г., е видно, че обекти на изследване са били: 1 бр. проектил с кафеникаво-червен цвят с деформация в предната и задната част, намерен на пода на местопроизшествие на 13.04.2023 г.; 1 бр. пистолет „Макаров“, калибър 9х18, с фабричен № ••••, законно притежаван от И. С., доброволно предаден на 13.04.2023 г.; 20 бр. боеприпаси калибър 9х18, също доброволно предадени; 35 бр. гилзи, 29 от тях от жълт метал с надпис на дъното „GEGO 9mm MAKAROV“. Според заключението му предоставеният за изследване 1 бр. проектил е бил изстрелян от предоставения за изследване пистолет „Макаров“ калибър 9x18 мм, с фабричен № АП 1926, като трите случайно избрани за сравнително идентификационно изследване гилзи също са били изстреляни от това оръжие. Като приложение към писмо УРИ 272р-13733/20.06.2023 г. (л. 110) ВПД Директор на ОДМВР – Хасково е изпратил до Министъра на вътрешните работи материали по опис (л. 114) от извършената проверка на служителя И. С., във връзка с чл. 95 ЗДСл, за вземане на отношение и предприемане на последващи действия. В тази връзка с писмо рег. № 8121р-13957/04.07.2023 г. (л. 177, 193, ) ВПД Директор на Дирекция „Човешки ресурси“ в МВР е изискал от ОДМВР – Хасково да предоставят конкретно изброени документи и да извършат допълнителни действия, с цел подпомагане на Министъра на вътрешните работи за вземане на законосъобразно и обективно решение по отношение търсенето на дисциплинарна отговорност на И. С.. След това със Заповед № 272з-2026/06.07.2023 г. (л. 183, 185, 192) ВПД Директор на ОДМВР – Хасково е заповядал да се извърши допълнителна проверка по Заповед № 2723-1133/18.04.2023 г. и да бъдат предприети действия за изготвяне и представяне на описаната в писмо рег. № 8121р-13957/04.07.2023 г. допълнителна информация и копия от материали. Допълнителната проверка е възложена на комисия, определена поименно със заповедта. В Справка УРИ 272р-15655/14.07.2023 г. (л. 189) комисията е описала извършените от нея действия и събраната информация, съобразно точките в писмо рег. № 8121р-13957/04.07.2023 г. С придружително писмо рег. № 272р-15696/14.07.2023 г. (л. 187) са били приложени исканите от Директор на Дирекция „Човешки ресурси“ в МВР допълнителни материали и информация по случая. Към писмото са приложени: разпечатки на статии, отразяващи случая в национални и местни медии (л. 210 – 233); Списък на служителите от отдел „А.“ в ОДМВР – Хасково за запознаване с Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) (л. 208); сведения от полицейски служители при РУ – Харманли (л. 240 – 242); справка за лицата, живущи към 13.04.2023 г. на адрес: [населено място], ж. к. Тракия“ № 17, които притежават оръжие (л. 273, 274); сведение от собственика и управител на „Брат Ауто“ ООД Т. Б.; Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ (ОДЧ) с рег. № 271р-17041/28.06.2022 г. (л. 238). В Докладна записка рег. № 271р-18882/30.06.2023 г. (л. 423) на Началник РУ – Харманли е описал докладваните му обстоятелства, свързани с възникнало ПТП на 29.06.2023 г. около 18.00 ч. в [населено място], [жк]. При пристигане на място служители на РУ – Харманли са установили лицето И. С., който стоял на шофьорската седалка на МПС „Фолксваген Шаран“ с рег. № [рег. номер], миришел на алкохол, отказал проба за алкохол и наркотици и обиждал полицаите. С. се държал грубо и нарекъл служители „пикльовци“, „хърльовци“ и „лапета“, като ги заплашил с уволнение, показал им и среден пръст. Със Заповед № 272з-1986/30.06.2023 г. (л. 364, 419) ВПД Директор на ОДМВР – Хасково е наредил да се изяснят постъпилите данни, за извършено дисциплинарно нарушение от И. С., посочени в Докладна записка рег. № 271 р-18882/30.06.2023 г., ведно с приложените към нея докладни записки с рег. №№ 271р-18845/29.06.2023 г. (л. 446), 271р-18877/29.06.2023 г. (л. 447) и 271 р-18864/29.06.2023 г. (л. 451) на служители от РУ – Харманли, относно проявено на 29.06.2023 г. непристойно поведението от страна на С.; както и да се извърши проверка за установяване на допуснато дисциплинарно нарушение от С.. За проверката е определена комисия, която да изготви справка, и същата да се докладва до 31.07.2023 г. Разпоредено е и копие от заповедта да се изпрати на Дирекция „Човешки ресурси в МВР и да се сведе до знанието на С. за подпис. Видно от отбелязването, последният се е запознал със заповедта на 30.06.2023 г. срещу подпис. На 30.06.2023 г. в 14.40 ч., на И. С. е била връчена и Покана рег. № 272р-14575/30.06.2023 г. (л. 421) за даване на писмени обяснения по случая на 04.07.2023 г. в 10.00 ч., като получаването й е удостоверено с подписа му. С Протокол рег. № 272р-15123/10.07.2023 г. (л. 422) трима от членовете на комисията са удостоверили, че И. С. не се е явил на посочените в поканата дата и час да даде писмени обяснения. От Справка рег. № 272р-16566/27.07.2023 г. (л. 411), подписна от определената със Заповед № 272з-1986/30.06.2023 г. комисията, става ясно, че същата е приела, че на 29.06.2023 г., около 18.30 ч., в [населено място], [жк], [адрес], И. С. е извършил непристойна проява, изразяваща се в употреба на неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение към органите на властта – служители на РУ – Харманли, К. П., С. К. и С. Г., като ги нарекъл „пикльовци“, „хърльовци“ и „лапета“ и ги заплашил с уволнение и други подобни действия, с които се нарушавал обществения ред и спокойствие. Предвид изложеното комисията е предложила на Директора на ОДМВР – Хасково справката и материалите от извършената проверка да бъдат изпратени в Дирекция „Човешки ресурси“ МВР за разглеждане от Дисциплинарния съвет в МВР. От обстоятелствената част на справката става ясно, че описаната фактическа обстановка е следствие от ПТП, при което лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с peг. № [рег. номер] се е блъснал в гараж в [населено място] до бл. № ••• на 29.06.2023 г. около 18.00 ч., за което лицето М. М. е подал сигнал до ЕЕН 112. Изложената в Справка рег. № 272р-16566/27.07.2023 г. фактическа обстановка е установена по снети писмени обяснения на мл. инсп. С. М. К., мл. инсп. С. Д. Г., гл. инсп. Д. В. Х., мл. инсп. К. И. П., мл. експ. П. А. Л., всички служители на РУ – Харманли, както и от М. А. М., С. Н. С., М. А. А., Н. С. Н., Т. С. В. (л. 404, 425 – 434, 449 – 453). Обстоятелствата, свързани с поведението на И. С. на 29.06.2023 г. около 18.00 ч. в [населено място] до бл. № 17, се установяват и от редица докладни записки, писмени обяснения и други документи, вкл. CD със запис на подаване на сигнал за ПТП на ЕЕН 112, които са част от представената по делото административна преписка – л. 373 - 378, 381 - 384, 398 - 399, 403 - 406, л. 423 – 454, 521 - 529. С Решение № 115 от 30.06.2023 г. на Районен съд – Харманли по административнонаказателно дело № 372 по описа за 2023 г. (л. 368, 518) И. Л. С. е признат за виновен за това, че на 29.06.2023 г., около 18.00 ч., в [населено място], [жк], е извършил непристойна проява, изразена в употреба на неприлични изрази на публично място в оскърбително отношение към органите на властта – служители на РУ Харманли, К. П., С. К. и С. Г., като ги нарекъл „пикльовци“, „хърльовци“ и „лапета“, и ги е заплашил с уволнение, и други подобни действия, поради което му е било наложено административно наказание „глоба“ за размер на 500 лева. От съставените актове по ЗДвП се установява, че на посочените дата и място С. като участник в ПТП, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, и да му бъде направен текст за употреба на наркотични вещества. С писмо рег. № 272р-14752/04.07.2023 г. (л. 367) до Директора на Дирекция „Човешки ресурси“ в МВР е било изпратено копие на преписката във връзка с проверката по получен сигнал вх. № 271р-18845/29.06.2023 г. (вж. л. 446), съдържащ данни за неправомерни действия от И. С.. С писмото е отправена молба материалите да бъдат присъединени към вече приключилата проверка от предявен сигнал и Заповед № 272з-1986/30.06.2023 г. (вж. л. 364, 419). С Докладна записка рег. № 8121р-17169/17.08.2023 г. (л. 87) ВПД Директор на Дирекция „Човешки ресурси“ в МВР е предложил на Министъра на вътрешните работи със заповед да разпореди на Дисциплинарния съвет в МВР да образува дисциплинарно дело срещу И. С. за осъществени от него деяния, описани в т. II от докладната. Със Заповед № 8121к-7521/17.08.2023 г. (л. 78) Министърът на вътрешните работи е заповядал Дисциплинарният съвет в МВР, назначен със Заповед № 8121з-350/25.03.2022 г. (л. 83), да образува дисциплинарно дело срещу И. С. за осъществени от него деяния и правонарушения, описани в Доклад рег. № 272р-11279/19.05.2023 г. и в Справка от извършена проверка рег. № 272р-16566/27.07.2023 г., като изясни фактите и обстоятелствата по извършване на деянията, разгледа, обсъди и оцени всички доказателства, извърши преценка на правната квалификация на дисциплинарните нарушения, в съответствие с изискванията на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Видно от писмо рег. № 8121р-17287/17.08.2023 г. (л. 75) Председателят на Дисциплинарния съвет в МВР e образувал дисциплинарно дело № 22, насрочил e заседание на 18.08.2023 г. и е определил дневен ред на същото, като взетите на него решения са отразени в Протокол рег. № 8121р-17428 от 18.08.2023 г. (л. 51). С оглед решенията на дисциплинарния съвет, от страна на неговия председател е са изискани информация и материали от ОДМВР – Хасково (л. 55), като видно от писмо № 272р-18732/23.08.2023 г. (л. 57, 66) такива са предоставени. На 24.08.2023 г. Дисциплинарният съвет е постановил Решение рег. № 8121р-17855/24.08.2023 г. (л. 29), с което е приел единодушно, че: 1. От предоставените материали по дисциплинарната преписка се установява, че И. С. е извършил виновно нарушения на служебните си задължения, описани в мотивите на решението; 2. Изразява се становище за наличие на основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност и предлага на Министъра на вътрешните работи – на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, да наложи дисциплинарно наказание „уволнение” на И. С., за извършените от него дисциплинарни нарушения, съставомерни по чл. 89, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 1 ЗДСл, и да прекрати едностранно без предизвестие служебното му правоотношение с МВР, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. В мотивите на решението е посочено, че членовете на Дисциплинарния съвет са се запознали със съдържанието на Доклад рег. № 272р-11279/19.05.2023 г. по описа на ОДМВР – Хасково, постъпил в МВР с писмо рег. № 272р-13733/20.06.2023 г., Справка рег. № 272р- 16566/27.07.2023 г. по описа на ОДМВР – Хасково, постъпила в МВР с писмо рег. № 272р-16624/28.07.2023 г., и с приложените към тях копия и останалите материали по случая (конкретно описани). Изложена е констатираната от съвета фактическа обстановка по случая, която кореспондира напълно с описаната до тук. Посочено е, че деянията на служителя, освен че са съставомерно престъпление по смисъла на НК, са съвкупност от нарушения и на изискванията на КПСДА. Поведението му е окачествено представлявало скандална проява, а действията вулгарни, недопустими и уронващи престижа на държавната служба, в частност на МВР, още повече, че същото е било осъществено в присъствието на други граждани. Действията (свързани със стрелбата) са придобили гласност и станали достояние на широк кръг от хора, в т. ч. на свидетели-очевидци, на органите на прокуратурата, на служителите, изпратени на място. Случаят е бил широко отразен и в медиите, в които са били направени отрицателни коментари по отношение на проявеното от служителя поведение. Изразено е становище, че за извършените нарушения на И. С. може да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ и да се прекрати едностранно служебното му правоотношение. С Докладна записка рег. № 8121р-17889/25.08.2023 г. (л. 48) председателят на дисциплинарния съвет е предложил на Министъра на вътрешните работи да приеме решението и след запознаване с него административната преписка да бъде върната на Дирекция „Човешки ресурси“ за изготвяне на проект на покана до И. С. за запознаване с материалите по случая и изслушването му пред министъра. На 04.12.2023 г. до И. С. е била отправена Покана с рег. № 8121р-24789/04.12.2023 г. от Министъра на вътрешните работи (л. 20, 26) относно запознаване с материалите по административната преписка, изслушване и определяне на срок за даване на писмени обяснения по реда на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Определеният час за запознаване с преписката е 11.00 – в кабинета на председателя на дисциплинарния съвет, а този за изслушване е 14.00 – пред Министъра на вътрешните работи, в централната сграда на МВР в [населено място]. В поканата е отбелязано, че неявяването на служителя в определения срок и на посоченото място ще се счита за отказ по смисъла на чл. 93, ал. 3 ЗДСл. Жалбоподателят се е запознал с поканата на 04.12.2023 г. срещу подпис. Със Заповед № 272з-4350/06.12.2023 г. (л. 19) ВПД Директор на ОДМВР – Хасково е командировал И. С. и К. Н. – ВПД Началник на СКАПОЧР в [населено място] със задача за дата 06.12.2023 г.: да присъства при получаването на компютри; във връзка с образувано дисциплинарно производство по Покана с рег. № 8121р-24789/04.12.2023 г., като след пристигане в приемната служителят да ги свърже с Г. Х.. Разпоредено е командироването да се извърши със служебен автомобил „Грейтуол“ с рег. № [рег. номер]. На 06.12.2023 г. от секретар на Министъра на вътрешните работи е бил изготвен Протокол рег. № 8121р-25154/06.12.2023 г. (л. 23), в който е описано, че И. С. не се е явил на посочените в поканата място и час. Протоколът е подписан от двама свидетели на неявяването. В Протокол рег. № 8121р-25154/06.12.2023 г. (л. 24), Г. Х. – държавен инспектор в Дирекция „Човешки ресурси“ в МВР, е посочила, че на 06.12.2024 г. е била създадена организация за предвиденото, съгласно поканата, посещение в централната сграда на МВР от страна на И. С.. На посочената дата, в 14.08 ч. тя е получила обаждане от жалбоподателя, който ѝ заявил, че няма да се яви. С Докладна записка рег. № 272р-28360/07.12.2023 г. (л. 19) ВПД Началник на СКАПОЧР К. Н. е уведомил ВПД Директор на ОДМВР – Хасково, че на 06.12.2023 г. съвместно с И. С. са били в приемна на МВР по повод Покана с рег. № 8121р-24789/04.12.2023 г. При опит служителят на пропуски да ги свърже с Г. Х., И. С. без никакви обяснения напуснал помещението и среща не се осъществила. На 11.12.2023 г. до Директора на ОДМВР – Хасково е било адресирано писмо с рег. № 8121р-25489/11.12.2023 г. (л. 22) от ЗА Директор на Дирекция „Човешки ресурси“ в МВР, с което е указана необходимост за установяване на причините за неявяване на жалбоподателя в централната сграда на МВР. С писмо № 272р-29026/13.12.2023г. (л. 18) ВПД Директор на ОДМВР – Хасково е уведомил Директора на Дирекция „Човешки ресурси“ в МВР за това, че след пристигане в приеманата на МВР И. С. е напуснал без причина помещението и не се е срещал със служители на ДЧР в МВР и с Министъра на вътрешните работи. С Докладна записка рег. № 8121р-1280/17.01.2024 г. (л. 14) Директорът на Дирекция „Човешки ресурси“ в МВР е предложил на Министъра на вътрешните работи да вземе решение по отношение реализирането на дисциплинарна отговорност на И. С.. Към докладната записка са приложени редица документи, относими по случая, като на същата е обективирана резолюция на Министъра на вътрешните работи, а именно; „Като взех предвид критериите по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, определям за двете нарушения едно общо дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл – Уволнение“. С оспорената Заповед № 8121к-414/17.01.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 92, ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1, и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, на държавния служител в МВР И. Л. С. – ст. експерт в сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ при ОДМВР – Хасково, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. Дисциплинарно наказващият орган е споделил изцяло описаната в Решение рег. № 8121р-17855/24.08.2023 г. на Дисциплинарния съвет в МВР фактическа обстановка, като е приел за безспорно установено и доказано, че служителят виновно е осъществил от обектива и субективна страна дисциплинарно нарушение, съставомерно по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл, тъй като поведението му е съставлявало нарушение на чл. 2, т. 2, чл. 17, ал. 1 и ал. 2 КПСДА – по първото нарушение, и чл. 2, т. 2, чл. 17, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от с.з. – по второто нарушение. Посочено е още, че установената фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните в хода на проверката писмени доказателства. Прието е, че неспазването на норми от КПСДА се проявило чрез няколко действия и бездействия. Едното от тях е било допускането да бъде извършена стрелба със законно притежавано огнестрелно оръжие не по предназначението, за което е било издадено разрешението за съхранение, носене и употреба на това оръжие, вследствие на което куршум от унитарен патрон е пробил покрива на офис на автокъща, находяща се непосредствено до жилището на С. в [населено място]. Второто е било извършване на ПТП чрез удар в гаражна врата, осуетяване на полицейска проверка (чрез отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол и отказ да бъде извършен тест за наркотични вещества) и оскърбително отношение към органи на властта и непристойни действия – последните две проявени чрез използване на нецензурни думи, ругатни и жестове срещу служители на РУ – Харманли и то пред повече хора. Обсъдено в акта е изпращането до служителя на писмена покана за запознаване с преписката и за даване на писмени обяснения, и в тази връзка е отбелязано неявяването му, което е определено за случило се по негова вина. Неявяването е тълкувано като непризнаване и неосъзнаване на неправомерността на действията. Министърът на вътрешните работи е оценил всички събрани и приложени към административната преписка доказателства, вкл. решението на дисциплинарния съвет, и преди да наложи наказанието е взел предвид тежестта на нарушенията, настъпилите от тях последици, формата на вина, обстоятелствата, при които са били извършени, цялостното служебно поведение на С., като всичко това е подробно обсъдено в заповедта. На 22.01.2024 г. оспорената заповед е връчена на жалбоподателя срещу подпис, а жалбата му срещу нея е подадена направо в съда на 29.01.2024 г. От наличните административната преписка писмени доказателства (л. 255 – 257 и л. 504 – л. 507, и л. 98) се установява, че И. С. е отсъствал от работа в периода от 07.06.2023 г. до 03.12.2023 г. поради законоустановен отпуск по болест, за което време са му били издадени болнични листове. В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети: писмо УРИ 8121р-6576/28.03.2024 г. от Директора на Дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“ към МВР, ведно с приложенията към него (л.606, 607); писмо с рег.№ 484р-6387/05.04.2024 г. от Директора на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, ведно с приложенията към него (л.608 – 614); писмо с рег. № 5290р-6945/09.04.2024 г. на Директора на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ към МВР (л. 615); писмо вх. № 4793/09.07.2024 г. от Директор на ОДМВР – Хасково, с приложена към същото изисканата в оригинал Пътна книжка серия ЕВ, контр. № 507381, за 4-то тримесечие на 2023 г. на лек автомобил „Грейт Уол Волекс“ рег. № [рег. номер]. От приложените към настоящото производство АНД № 417/2023 г., № 418/2023 г., АНД № 419/2023 г. и АНД № 420/2023 г., всички по описа на Районен съд – Харманли, се установява, че във връзка с извършеното от жалбоподателя ПТП на 29.06.2023 г. са му издадени 4 бр. наказателни постановления от 07.07.2023 г. за нарушения по ЗДвП, но те са отмени с влезли в сила съдебни решения поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно към 07.07.2023 г. посоченият им издател не е заемал длъжността ВПД Началник РПУ в ОДМВР Хасково. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М. А. М. за обстоятелства относно ПТП на 29.06.2023 г. в [населено място], [жк], както и на свидетеля К. А. Н. – служител отдел „Човешки ресурси“ в ОДМВР Хасково, за обстоятелства относно посещение на жалбоподателя в сградата на МВР в София на 06.12.2023 г. При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл.168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения: Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – Министър на вътрешните работи, който по силата на чл. 92, ал. 1 и чл. 108, ал. 1 ЗДСл разполага с правомощия да налага дисциплинарни наказания и да прекратява служебни правоотношения, в качеството му на орган по назначаването. Оспорената заповед е в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, предвидени за спазване при издаването й, в т.ч. правни и фактически основания. Освен това съдържанието ѝ е съобразено и с изискванията на чл. 97, ал. 1 и чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Неоснователно е твърдението, че тя не съдържала реквизитите по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл и частност, че не било посочено време и място на извършване на нарушенията. В заповедта неколкократно е записано извършването на дисциплинарните нарушения в периода 11-13.04.2023 г. и на 29.06.2023 г. и многократно е посочено мястото на осъществяване на неправомерните действия от наказания служител. Освен това е налице и ясно описание на всички обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията, както и доказателствата, които ги потвърждават, посочени са също служебните задължения, които са били виновно нарушени. Според настоящия съдебен състав при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Не се установява да не са били спазени чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 1 и ал. 3, чл. 35 АПК, поради което не се споделя изложеното в писмената защита възражение, че наказаният служител не бил уведомен за началото на дисциплинарното производство, съответно не му била връчена заповед за започването му. В тази връзка следва да се отбележи, че в периода от 07.06.2023 г. до 03.12.2023 г. И. С. без прекъсване е бил в отпуск по болест. Следва да се има предвид и че въпреки това по отношение на дисциплинарното нарушение от 29.06.2023 г., на 30.06.2023 г. той е бил запознат със Заповед № 272з-1986/30.06.2023 г. (л. 364, 419) на ВПД Директор на ОДМВР – Хасково, с която е било разпоредено извършване на проверка по този случай. На същата дата му е била връчена срещу подпис и Покана рег. № 272р-14575/30.06.2023 г. (л. 421) за даване на писмени обяснения по случая на 04.07.2023 г. в 10.00 ч.. Видно от Протокол рег. № 272р-15123/10.07.2023 г. (л. 422) И. С. не се е явил на посочените в поканата дата и час да даде писмени обяснения. Ето защо, въпреки отсъствието си от работа, макар и само за едно от двете извършени нарушения, той е бил наясно с това, че може да се стигне до търсене на дисциплинарна отговорност от него. По отношение на нарушението, извършено в периода 11-13.04.2023 г., е подписал само Протокола за разпит на свидетел (л. 137), но с оглед всички предприети действия от ответника с цел запознаване на служителя с преписката и даване на обяснения по случая, това обстоятелство не се явява съществено, що се отнася до реализирането на правото на защита на жалбоподателя в хода на дисциплинарното производство. Освен това, уведомяването му за започване на дисциплинарното производство на практика не е било възможно да се случи преди 04.12.2023 г., когато той за първи път се е явил на работа след ползваните отпуски (платен на 06.06.2023 г. – л. 258, и от 07.06.2023 г. до 03.12.2023 г. – по болест). Тук е уместно да се отбележи тук, че в ЗДСл няма изрична забрана за образуване на дисциплинарно производство срещу служител по времето, в което същият е в законоустановен отпуск, а и в случая в хода на същото е било направено необходимото на служителя да предостави възможност да участва в производството, като съображения за това ще бъдат посочени по-долу в изложението. Не са налице основания за прилагане на чл. 93, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДСл, като в случая е налице хипотезата по чл. 93, ал. 3 от с.з. Това е така, защото жалбоподателят е получил писмена покана (л. 20, 26) за запознаване с материалите по административната преписка, за изслушване и определяне на срок за даване на писмени обяснения по реда на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства по делото несъмнено се установява, че И. С. не се е явил на посочената дата в централната сграда на МВР в [населено място], както му е било указано. Наведеното възражение, че не било достатъчно времето за запознаване с преписката, с оглед пристигане в [населено място] около 13.00 ч. на 06.12.2023 г., е неоснователно. Следва да се съобрази, че в конкретния случай от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че изцяло по собствена воля жалбоподателят е напуснал сградата на МВР на 06.12.2023 г. и е отказал изрично да се запознае с преписката, да даде обяснения, респ. да бъде изслушан, макар че е имало възможност за това въпреки по-късното му пристигане в [населено място]. Твърдението за непредоставена възможност за изслушване по реда чл. 96, ал. 2 ЗДСл също е неоснователно, тъй като решението за изслушване по този ред е в оперативната самостоятелност на дисциплинарния съвет, който в случая правилно е преценил, че това не необходимо с оглед обема на писмените доказателства по случая, в т. ч. и присъединените от ДП № 233/2023 г. по описа на РУ – Харманли документи (в този смисъл вж. Решение № 1560 от 5.02.2021 г. по адм. д. № 10729/2020 г. на ВАС). Освен това неизслушването на жалбоподателя от дисциплинарния съвет в случая не е довело до нарушаване правото му на защита. На следващо място, спазени са сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, доколкото дисциплинарните нарушения са били реализирани в периода 11-13.04.2023 г. и на 29.06.2023 г., поради което към датата на издаване на оспорената заповед – 17.01.2024 г., не е изтекла една година от извършването им. Спазен е и срокът за налагане на наказанието - не по-късно от два месеца от откриване на нарушението, а това е датата на представяне на ответника на материалите по дисциплинарната преписка, което е станало с Докладна записка рег. № 8121р-17889/25.08.2023 г., като в настоящия случай е приложима хипотезата по чл. 94, ал.3 ЗДСл, съгласно която сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. С оглед установения по делото период на отсъствие от работа на И. С. - 06.06.2023 г до 03.12.2023 г., двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл е започнал да тече от 04.12.2023 г. От тази дата до датата на издаване на оспорената заповед не са изтекли повече от два месеца. Оплакването за недопустимо налагането на едно дисциплинарно наказание в случая за извършените от жалбоподателя две дисциплинарни нарушения също е несподелимо. В ЗДСл няма изрична забрана за такъв процесуален подход при определяне на наказанието, съответно това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като и двете процесни нарушения са съставомерни по чл. 89, ал. 1, т.5 ЗДСл. Освен това поведението на И. С. в периода 11-13.04.2023 г. и на 29.06.2023 г. обосновава определеното еднакво наказание за всяко от тях, и в случая е възможна преценката дали наказанието е съответно на извършените нарушения. Поради това, неотносима за настоящия случай е цитираната в писмените бележки практика на Административен съд – Хасково. Неприложима по настоящия казус е и цитираната от пълномощника на жалбоподателя практика на ВАС, защото в случая всяко от нарушенията административнонаказващият орган е квалифицирал като такива по чл. 89, ал. 1, т. 5 ЗДСл (вж. и изложеното в решението на дисциплинарния съвет). Именно в тази връзка ответникът е обективирал върху Докладна записка рег. № 8121р-1280/17.01.2024 г. резолюция, че предвид критериите по чл. 93, ал. 1 ЗДСл, определя за двете нарушения едно общо дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. От съдържанието на оспорената заповед, както и от материалите по административната преписка, следва извод, че за всяко едно от двете дисциплинарни нарушения дисциплинарно наказващият орган е приел, че се следва наказание уволнение. В този смисъл определянето на наказание за всяко едно от тях и след това налагане на едно общо, нямаше да доведе накрая до налагане на общо наказание, различно от посоченото в процесния акт. С други думи, налагането на общо наказание, без налагане на отделни преди това, не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. По отношение присъединените към дисциплинарната преписка писмени доказателства от образуваното ДП № 233/2023 г. на РУ – Харманли, съдът намира това за напълно допустимо. То е извършено след изискване по официален ред на материали от досъдебното производство и след получаване на съгласие за това на наблюдаващ прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Ивайловград. Тук следва да се отбележи, че в съответствие с чл. 96, ал. 2 ЗДСл, фактите и обстоятелствата относно извършените дисциплинарни нарушения са изяснени от Дисциплинарния съвет в МВР, който съобразно чл. 36 АПК служебно е събрал доказателствата по случая, получени по-рано в ОДМВР – Хасково. Не се установява неспазване на чл. 96, ал. 1 ЗДСл, доколкото дисциплинарният съвет е образувал дисциплинарно дело със съответен номер и година по нареждане на дисциплинарно наказващия орган (л. 75). В обобщение може да се заключи, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати процесуални нарушения, обосновани отмяна на акта на това основание. Дори и да се приеме, че са налице такива, те не са съществени, т.е. недопускането им нямаше да доведе до различен краен извод у издателя на обжалваната заповед. Според настоящия съдебен състав оспореният акт е в съответствие и с материалния закон. На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 89, ал. 4 ЗДСл, държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо, че деянието му може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност, поради което изходът на досъдебното производство, преобразувано в следствено дело, е без значение за развитието на дисциплинарното производство. За да наложи дисциплинарното наказание „уволнение“, ответникът се е позовал на чл. 89, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 1 ЗДСл, вр. с чл. 28, ал. 1, предл. второ ЗДСл, като е приел, че проявите на държавния служител са в нарушение на чл. 2, т. 2, чл. 17, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, и чл. 18 КПСДА. Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДСл държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания. Същите са изброени в чл. 90, ал. 1 ЗДСл и в т. 5 е предвидено уволнението. В чл. 89, ал. 2 ЗДСл за изброени видовете дисциплинарни нарушения и сред тях е неспазване на правилата на КПСДА - т. 5. Нормата на чл. 28, ал. 1 ЗДСл предвижда задължение при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на КПСДА. Текстът по чл. 2, т. 2 КПСДА урежда принципа „лоялност“ и го дефинира като поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към институцията, както и въздържане от необоснована публична критика на същата. Разпоредбите на чл. 17, ал. 1 – 3 КПСДА регламентират изискуемото поведение от държавните служители, като гласят, че: при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот, включително при използването на информационни и комуникационни технологии, служителите в държавната администрация следват поведение, което не уронва престижа на държавната служба; служителите не допускат както на работното си място, така и извън него, включително при използването на информационни и комуникационни технологии, поведение, несъвместимо със закона и с правилата за поведение на този кодекс; служителите се стремят да избягват в поведението си конфликтни ситуации, а при възникването им целят да ги преустановят, като запазят спокойствие и контролират поведението си. Според чл. 18 КПСДА служителите в държавната администрация не могат да участват в прояви, с които накърняват престижа на държавната администрация. Описаните в заповедта прояви на жалбоподателя изцяло се субсимират от горецитираната правна уредба, поради което не е налице неправилна правна квалификация на извършеното от него, както се твърди в жалбата. Проявите на И. С. представляват дисциплинарни нарушения, тъй като несъмнено поведението му е било в разрез с изискването за спазване на правилата на КПСДА. Поради това, действително е налице нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 1 ЗДСл, вр. с чл. 28, ал. 1, предл. второ ЗДСл и в случая то е било реализирано чрез неспазване на посочените разпоредби от КПСДА. От своя страна неспазването на норми от този кодекс се е проявило чрез няколко действия и бездействия. Едното от тях е допускането от И. С. да бъде извършена стрелба със законно притежавано от него огнестрелно оръжие не по предназначението, за което е било издадено разрешението за съхранение, носене и употреба на това оръжие, вследствие на което куршум е пробил покрива на офис на автокъща, находяща се непосредствено до жилището на оспорващия в [населено място]. Второто се изразява в извършване на ПТП чрез удар в гаражна врата, в осуетяване на полицейска проверка (чрез отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол и отказ да бъде извършен тест за наркотични вещества) и в оскърбително отношение към органи на властта и непристойни действия спрямо тях, последните две проявени чрез използване на нецензурни думи, ругатни и жестове и то пред повече хора. Съдът намира за доказано, че всички тези действия и бездействия, представляващи от правна страна неспазване на норми от КПСДА, респ. съставляващи дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл, са били реализирани от жалбоподателя. Този извод се подкрепя от целия доказателствен материал по делото, от който категорично се установява неправомерното поведение на И. С.. Безспорно е, че това поведение е придобило гласност, тъй като е станало известно на немалко лица – служители на МВР, служители на Прокуратурата на Република България, служители на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, на съседи – очевидци, и на други граждани, посредством отразяване на част от случаите в местни и национални медии. Несъмнено с него е уронен престижа на МВР, с оглед факта, че част от дейността на тази институция е свързана с опазване на човешкия живот и с превенция на ПТП, а в случая И. С. е имал поведение изцяло в противовес с тези дейности. Това от друга страна показва липсата на лоялност у него към МВР. Също така поведението му е явно несъвместимо със закона и с правилата за поведение по КПСДА, и накърнява престижа на държавната администрация като цяло. Неоснователно е твърдението, че от страна на ответника са били нарушени чл. 91, ал. 1 ЗДСл и чл. 6 АПК. В оспорения акт е направен много подробен анализ (стр. 20) за това колко е висока обществената опасност от ползването на огнестрелно оръжие не за целта, за която е било издадено разрешението за ползване, какви може да са последиците от това – в случая непоправими вреди за живота и здравето на гражданите. Оценени са и непристойните действия на служителя след причиненото от него ПТП. Обсъдени са настъпилите последици от поведението на И. С., като е посочено, че то е станало известно на широк кръг от граждани и по този начин се е формирала липса на подкрепа за цялостната дейност на МВР. Взета е предвид и формата на вина, определена като пряк умисъл, предвид това, че служителят е съзнавал противоправния характер на извършеното. Знаел е, че употреба на огнестрелно оръжие за цели, различни от тези, за които е било издадено разрешението за ползване, както и че вулгарното поведение, несъвместимо с моралните норми, са незаконосъобразни, но въпреки това е допуснал да се случат, съответно ги е извършил. Съобразени са и обстоятелствата около извършването на нарушението, като в заповедта същите са обсъждани и изследвани детайлно. Подробно е разгледано и анализирано също и цялостното поведение на държавния служител. Ето защо съдът приема, че при определяне на дисциплинарното наказание Министърът на вътрешните работи е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, цялостното служебно поведение на държавния служител. Тук е уместно да се посочи, че изложените в писмените бележки доводи за неразграничаване в оспорения акт на формата на вина на жалбоподателя по отношение извършената стрелба с притежаваното от него огнестрелното оръжие и по отношение поведението при и около настъпването на ПТП, не се споделят от съда. Това е така, защото по делото се налични достатъчно доказателства, от които следва извода, че поведението на И. С. в периода 11-13.2023 г. и на 29.06.2023 г. е било неправомерно до такава степен, че да се приеме за тежко дисциплинарно нарушение, обосноваващо налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по ЗДСл. По тези съображения съдът намира, че в случая по несъмнен начин се установява извършването на двете описани в заповедта нарушения, представляващи неспазване на етичните правила, квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл. Дисциплинарната процедура е проведена при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 93 – чл. 96 ЗДСл. Оспорената заповед е издадена в сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. При налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ са отчетени тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, формата на вината, цялостното поведение на държавния служител. С оглед наложеното на жалбоподателя дисциплинарно наказание, в съответствие с материалния закон, с процесната заповед е прекратено едностранно и служебното му правоотношение и е разпоредено да се изплати парично обезщетение за неизползвания годишен отпуск. В този смисъл необосновано е твърдението за преждевременно постановяване на тези разпореждания в заповедта. Накрая, съдът приема и че оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона, доколкото всеки държавен служител следва да носи съответната дисциплинарна отговорност за неправомерното си поведение. По изложените съображения съдът счита, че жалбата на И. Л. С. е неоснователна, респ. атакуваната от него заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, съдът