Решение № 49 от 25.4.2008 г. на Административен съд - Силистра по дело № 49/2008 г.

РЕШЕНИЕ №...... гр. Силистра, 25.04.2008 г. Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осма година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Г. ЧЛЕНОВЕ: М.С. В.Р. при секретаря А.Т. и с участието на прокурора Г.Н. разгледа КАНД № 49 по описа на съда за 2008 г., докладвано от съдия Р., и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение от 30.01.2008 г. по АНД № 929 / 2007 г. Силистренският районен съд (СРС) е отменил наказателно постановление № 19-000669 / 30.07.2007 г., издадено от директора на РД "Автомобилна администрация" – Силистра, с което на ответника по касационната жалба на основание чл. 93, ал. 1, т. 1, предл. 4 ЗАП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500, 00 лв. за нарушение на чл. 90 от Наредба № 12 / 5.01.2007 г. за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях, изразяващо се в следното: на 24.07.2007 г. около 9.10 часа в с. Айдемир, местността „ Кълнежа “, ответникът е извършвал превоз на товари за собствена сметка по маршрут гр. Русе – гр. Силистра на разстояние в радиус по-голямо от 50 км с товарен автомобил марка „МАН – 6.113ЛЦ“ с рег.№ СТ5453АХ, собственост на ООД „ Чукурови “, като при поискване ответникът, в качеството му на водач, не представил за проверка тахографски листи с данни за пътуванията за периода 06.07.2007 г. – 23.07.2007 г. или документ, удостоверяващ, че е бил освободен от работа. Касаторът РД „Автомобилна администрация“ моли съда да касира горепосоченото решение поради допуснати нарушения на материалния закон и да реши спора по същество, като потвърди горепосоченото наказателно постановление. Ответникът В.П.Г. •••„Господин Михайловски“ № 63, ет. 1, ап. 2) оспорва предявената жалба. Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна. Съдът прие за установено следното: СРС е констатирал, че действително е налице нарушение на чл. 90 от Наредба № 12 / 5.01.2007 г., но е счел, че административнонаказващият орган е издирил неправилно материалноправната санкционна норма със следните мотиви: „... нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози... е приложима за документи, касаещи изобщо правото да се извършва дейността, като примерно са изброени лицензи, разрешения, регистрации и т.н. По правило тези документи са официални и се издават от надлежен орган. Формулировката „други документи“ според съда не дава право към това примерно изброяване да се отнесат... нито данните от паметта на тахографите, нито тахографските листове, нито документа, удостоверяващ, че водачът е бил освободен от работа, които се изискват от цитираната по-горе наредба. Тези данни и документът, удостоверяващ освобождаването на водача от работа, не са свързани с издаването на лицензи, разрешителни за превоз и т.н. и не следва да се включват в кръга от документите, изброени в чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.... деянието на жалбоподателя... може да се квалифицира по чл. 105 от Закона за автомобилните превози.“ Счетената за неприложима от първата инстанция разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП има следното съдържание: „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: 1. глоба от 500 до 1500 лв. – при първо нарушение; “ Не може да се възприеме правният извод на СРС, че в кръга от документи, очертан от цитираната разпоредба, влизат само официалните документи относно правото да се упражнява превозната дейност, издадени от надлежен орган, и към тях не могат да се причислят документите, несвързани „с издаването на лицензи, разрешителни за превоз и т.н.“ Ако примерното изброяване по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП имаше за цел да оформи контурите на някаква категория официални документи от разрешителен тип, това щеше да е изрично указано, но такова указание липсва. Напротив, неизчерпателното нормативно изброяване завършва с израза „... или други документи, които се изискват от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, ...“ Този израз охарактеризира документите по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП само с един единствен признак – да се изискват от ЗАП или от подзаконовите актове по неговото прилагане. Визираните в чл. 90 от Наредба № 12 / 5.01.2007 г. документи притежават този признак, тъй като въпросната наредба е издадена на основание чл. 89, ал. 1 ЗАП (вж. § 3 от ПЗР на Наредба № 12 / 5.01.2007 г.), т.е. тя е подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАП. Следователно нарушаването на чл. 90 от Наредба № 12 / 5.01.2007 г. обуславя санкционните последици на особената норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП, а не на общото правило на чл. 105 ЗАП. Гореизложеното сочи наличие на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това налага касиране на първоинстанционния съдебен акт, като вместо него се постанови решение по съществото на спора. При произнасянето по същество, по силата на чл. 220 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, касационната инстанция не може да прави нови фактически констатации (поради това доводите на ответника се явяват правноирелевантни ) и следва да се ограничи само в рамките на установените факти от първоинстанционния съд. А последният, както се спомена вече по-горе, е установил нарушение на чл. 90 от Наредба № 12 / 5.01.2007 г. Това нарушение настоящият съд квалифицира като подлежащо на санкция по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП, поради което наказателното постановление трябва да бъде потвърдено (чл. 222, ал. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН). Водим от гореизложеното, съдът