Решение № 35863 от 31.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5676/2025 г.

Производството е по реда на чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във връзка с чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Р. И. С., срещу заповед № 18-2357/19.03.2025г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – [населено място]. Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради постановяването й в противоречие с материалния закон. Твърди, че с издаването й на практика се отнема площ от собствения й имот, променя се входът към него, както и се заличава съществуващата инфраструктура /ел. и ВиК инсталации/. Посочва също, че в уведомлението за започналото производство и в заповедта са били отразени различни недвижими имоти, предмет на изменението на кадастралната карта, поради което жалбоподателката е била лишена от възможността да подаде възражение срещу проекта. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител адв. В. Л. моли да бъде отменена заповед № 18-2357/19.03.2025г. на началника на СГКК- [населено място], както и да му бъдат присъдени разноски, представляващи хонорар за осъществена безплатна правна помощ и съдействие. Ответникът – началник на СГКК – [населено място], редовно призован не изпраща процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание на 03.10.2025г. Депозирано е писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Посочва се, че заповедта е издадена от орган в рамките на неговата компетентност, при спазване на предвидената форма и без да са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон- чл.54, ал.2 ЗКИР. Заинтересованата страна- М. В. С. желае да се постанови решение, съобразно доказателствата и закона. Заинтересованата страна- Х. Д. П. оспорва жалбата, като моли заповедта да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Заинтересованите страни- З. Г. П. и Столична община, район „Овча купел“ не изразяват становище в хода да процеса. Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в производството по делото и не дава становище по законосъобразността на оспорения акт. Административен съд София-град, като обсъди доводите на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. чл.144 АПК, приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство е било образувано по повод подадено с вх. № 01-14521/11.01.2024г. от Х. Д. П. заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 68134.4141.495, находящ се в [населено място], район „Овча купел“, [жк], [улица]. Изменението се процедира въз основа на скица-проект № 15-254281/14.03.2024г. Приложена е и обяснителна записка, изготвена от правоспособно лице по кадастъра, видно от която целта на проекта е нанасяне на границите на имот с идентификатор № 68134.4141.495 с площ от 1 530 кв.м., в съответствие с тези на имот пл. сн. № 495 и частта от имот пл.сн. № 497, попадащ в УПИ ІІІ-495 по кадастрален план, действал преди приемането на кадастралната карта. За формиране на границите на проектните имоти са използвани данни от поддържаната информационна система на кадастралните и регулационни планове на Столична община. Приложена е комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен [имот номер], съобразно действащата кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-19/29.03.2010г. на изпълнителния директор на АГКК и регулационен план на местност „кв. Суходол“, одобрен със заповед № 106/07.08.1989г. на председателя на ИК на ОбНС „Овча купел“ по отношение на УПИ ІІІ-495, кв.43. От приложението към удостоверението за приет проект за изменение на кадастралната карта и регистри за територията на район „Овча купел“ се установява, че след нанасяне на [ПИ] с площ от 1 530 кв.м. се засягат границите и площта на ПИ с идентификатори № 68134.4141.494, № 68134.4141.496, № 68134.4141.2035, № 68134.4141.2036, № 68134.4141.2233. Площта на ПИ с идентификатор № 68134.4141.494 се намалява от 1 037 [жк], а площта на ПИ с идентификатор № 68134.4141.496 се намалява от 855 кв.м. на 442 кв.м. От друга страна площта на ПИ с идентификатор № 68134.4141.2035 се изменя от 562 [жк], а [ПИ] става с площ от 603 кв.м; ПИ с идентификатор № 68134.4141.2233 /за второстепенна улица/ след промяната остава с площ от 92 кв.м., като от него се образува нов [ПИ] с площ 88 кв.м. / за второстепенна улица/, която обслужва имота на жалбоподателката. Поземлен имот с идентификатор № 68134.4141.495, съгласно одобрената със заповед № РД-18-19/29.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, кадастрална карта и регистри за територията на Столична община, район „Овча купел“ е с площ от 1 043 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за ниско застрояване. В кадастралния регистър, като негов собственик е вписан Д. Х. П., който е наследодател на заинтересованите страни Х. Д. П. и З. Г. П. /вж. удостоверение за наследници № РОК20-УГ01-3462/1/14.07.2020г./. Поземлен имот с идентификатор № 68134.4141.494, съгласно одобрената със заповед № РД-18-19/29.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, кадастрална карта и регистри за територията на Столична община, район „Овча купел“ е с площ от 1 037 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за ниско застрояване. В кадастралния регистър, като негов собственик е вписана жалбоподателката Р. И. С., която удостоверява своите вещни права с [нотариален акт], том ІІ, рег. № 5072, дело № 194/06.08.2004г. на нотариус М. Ш. с район на действие Софийски районен съд /вписан в Агенцията по вписванията вх. рег. № 53314, акт № 34, том LLVІ, дело № 25823/2004г./. Поземлен имот с идентификатор № 68134.4141.496, съгласно одобрената със заповед № РД-18-19/29.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, кадастрална карта и регистри за територията на Столична община, район „Овча купел“ е с площ от 855 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за ниско застрояване. В кадастралния регистър, като негов собственик е вписана заинтересованата страна М. В. С.. Поземлен имот с идентификатор № 68134.4141.2035, съгласно одобрената със заповед № РД-18-19/29.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, кадастрална карта и регистри за територията на Столична община, район „Овча купел“ е с площ от 562 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- незастроен имот за жилищни нужди. Поземлен имот с идентификатор № 68134.4141.2036, съгласно одобрената със заповед № РД-18-19/29.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, кадастрална карта и регистри за територията на Столична община, район „Овча купел“ е с площ от 605 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- незастроен имот за жилищни нужди. В кадастралния регистър, като собственик е отразена Столична община. Поземлен имот с идентификатор № 68134.4141.2233, съгласно одобрената със заповед № РД-18-19/29.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, кадастрална карта и регистри за територията на Столична община, район „Овча купел“ е с площ от 238 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за второстепенна улица. За образуваното административно производство са били изпратени уведомления изх. № 24-8386/14.03.2024г. до Р. И. С., М. В. С., З. Г. П. и Столична община, район „Овча купел“. По преписката са приложени надлежно връчени съобщения на заинтересованите страни за стартиралото административно производство / л.39 от делото/. Административното производство е приключило с издаването на заповед № 18-2357/19.03.2025г. на началника на СГКК – [населено място]. С нея е одобрено изменение на КККР на район „Овча купел“, приета със заповед № РД-18-19/29.03.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица-проект № 15-254281/14.03.2024г., състоящо се в нанасяне на поземлен имот с идентификатор № 68134.4141.2599 с площ от 1 530 кв.м., съответстващ на границите на [имот номер] и част от [имот номер], попадащ в УПИ ІІІ-495, кв.43 по плана на [населено място], [жк]. Уведомление по чл. 61, ал. 1 АПК във връзка с чл. 54, ал. 4 ЗКИР, че е издадена цитираната по-горе заповед, е било изпратено на жалбоподателката Р. И. С. и получено от нея на 25.03.2025г. При така установеното от фактическа страна, Административен съд София-град обосновава следните правни изводи: Жалбата е допустима, защото е насочена срещу индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 54, ал. 6 ЗКИР във връзка с чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразност на акта, предмет на настоящото производство, освен на основанията, сочени от Р. И. С., и на всички такива по чл. 146 АПК. На първо място, заповед № 18-2357/19.03.2025г. е издадена от компетентен административен орган – началника на СГКК – [населено място] /чл. 54, ал. 4 ЗКИР/, в установената писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността й по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за нейната отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК. На второ място, не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценката на органа е направена, след като са обсъдени релевантните факти и обстоятелства в изпълнение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, изискващи индивидуалният административен акт да се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съобразно служебното начало, ответникът е събрал всички необходими доказателства, извършил е надлежна проверка на същите, но окончателният правен резултат не е в съответствие с приетите фактически установявания. Не е нарушено и накърнено правото на защита на Р. И. С. в хода на производството, защото тя е била уведомена за неговото образуване и протичане. От страна на ответника са били предприети действия по информиране на жалбоподателката и останалите собственици на недвижими имоти, с което е спазена нормата на чл.26 АПК, вменяваща задължение за административния орган да съобщи на заинтересованото лице за провежданото производство по чл.54 ЗКИР. На трето място, производството по изменение на КККР е регламентирано от законодателя в глава шеста „Поддържане в актуално състояние на КККР“ от ЗКИР и стартира по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. В чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР изрично е посочено, че „КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. „Непълноти или грешки“, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват от съответната службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота /чл. 51, ал. 2 ЗКИР/. За извършване на измененията в КК се изработва от правоспособно лице по кадастър проект в цифров и в графичен вид, в който новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници и идентификатор /чл. 51, ал. 6 ЗКИР/. При допълване на непълноти или поправяне на грешки в кадастралната карта проектът съдържа и данни от геодезически измервания /чл. 51, ал. 7 ЗКИР/. В случаите по чл. 52 от с.з. въз основа на проекта за изменение на КККР и след постъпване на данните от вписан акт по чл. 86, ал. 1 от ЗКИР /за новообразуваните партиди и извършеното вписване/ се издава скица-проект за недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри. Сред тези случаи са: промяна на граница по взаимно съгласие на собствениците и съединяване на поземлени имоти на различни собственици /чл. 52, ал. 1, т. 3-4 ЗКИР/. Съгласно чл. 53а, ал. 1 ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при изрично изброените в тази норма хипотези. На четвърто място, процесният казус, се отнася за твърдени грешки, които се коригират въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти /чл. 54, ал. 1 от ЗКИР/. При наличието им се издава заповед за одобряване на изменението от началника на съответната СГКК, придружена от скица-проект /чл. 54, ал. 4 от ЗКИР/. По повод исканото изменение и съгласно скицата- проект, в кадастралната карта за територията на Столична община, район „Овча купел“, се нанася ПИ с идентификатор № 68134.4141.2599 с по-голяма площ от 1 530 кв.м. и различни граници. От друга страна ПИ с идентификатор № 68134.4141.494 се отразява с по-малка площ, а именно: от 1 037 кв.м. на 1 024 кв.м. Третият недвижим имот с идентификатор № 68134.4141.496, също намалява своята площ от 855 кв.м. на 442 кв.м. [ПИ] /за второстепенна улица/, [ПИ] и [ПИ] също претърпяват корекции в площта и границите си. В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по дело № 8/2014г. на ОСГК на ВКС на РБ е прието следното: „одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. /…/ Грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие“. „Обекти на кадастъра, съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелните обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания /арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/“ /Решение № 5416 от 28.04.2021г. по дело № 11077/2020г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ/. Съгласно трайно установената съдебна практика, вкл. и Решение № 2539 от 10.03.2015г. по дело № 126/2015г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ, в проекта, представен от заявителя, следва да бъде указано „местоположението на границата, която е отразена погрешно или границите на имота, който не е отразен в КК и данните от предходен план или карта, в които границата /границите/ са отразени съобразно правото на собственост, доказателства за прилагане на дворищна регулация, съдебни решения, с които се възстановява правото на собственост по реда на реституционните закони, отчуждителни актове, нотариални актове и др.“. При извършеното нанасяне на имот с идентификатор № 68134.4141.2599, по скицата- проект № 15-254281/14.03.2024г. се променят границите и площта на имота на жалбоподателката Р. И. С. с идентификатор № 68134.4141.494. При това положение, дори и да се приеме, че е налице грешка, т.е. това фактическо установяване да предпоставя производство по чл. 54, ал. 1 и ал.4 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, когато се установи наличието на спор за материално право, първо се разрешава той /Решение № 12546 от 24.09.2019г. по дело № 13361/2018 г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ/. „Промяната в имотните граници на поземлените имоти, каквато е целта на поисканото изменение, и произтичащата от това промяна в данните за площта е свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 във връзка с т. 2 от ЗКИР и при спазване на правилата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР“ /Решение № 7965 от 28.05.2019г. по дело № 13934/2018г., ІІ-ро отд. ВАС/. Този спор не може да се разреши чрез представените по делото документи за собственост, тъй като проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на жалбоподателя и заинтересованата страна, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд /Решение № 3443 от 05.03.2020г. по дело № 1232/2019г., ІІ-ро отд. на ВАС/. В цитираното решение на ВАС на РБ е посочено също, че „за да се приеме спорът за обективиран, не е необходимо той да е предявен пред гражданския съд, а е достатъчно противоречието в твърденията на страните. При оспорването на заповедта пред административния съд то е несъмнено, а липсата на възражение против изменението на кадастъра в административното производство е без значение за този извод, след като не е постигнато съгласие между заинтересованите страни“. В конкретния случай, подобно съгласие липсва между Х. Д. П. и Р. И. С.. При това положение, за да бъде законосъобразно изменението на кадастралната карта е необходимо разрешаване на спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, след което и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение целеното изменение ще се осъществи ex lege, без издаването на заповед от началника на СГКК- София /чл. 53а, т. 1 ЗКИР; Решение № 4112 от 13.04.2020г. по дело № 1784/2019г., ІІ-ро отд. на ВАС/. „Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. /…/ При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с регулационните, на изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план. /Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по дело № 8/2014г., ОСГК на ВКС на РБ/. В този смисъл, пред Х. Д. П., З. Г. П. от една страна и Р. И. С. от друга страна е открита възможността да разрешат спорът за материално право пред гражданския съд и едва след това би могло да се претендира изменение на КККР, чрез отразяване на границите на ПИ с идентификатор № 68134.4141.2599 и неговата площ от 1 530 кв.м. На следващо място, за да е налице „непълнота или грешка“ в одобрената КККР по см. на § 1, т.16 от ДР на ЗКИР е необходимо да има несъответствие в данните за [ПИ] отразени в КККР, спрямо действителното им състояние. В случая от събраните по делото доказателства, не се установява да има несъответствие между данните в КККР и действителното им положение към момента. Това е така, тъй като и със заявлението, с което е започнало административното производство не е поискано поставяне на границите на [ПИ] съобразно действителното им състояние на терена, а е претендирано това да стане съгласно плана за регулация на УПИ ІІІ-495, кв.43, одобрен със заповед № 106/07.08.1989г. на председателя на ИК на ОбНС „Овча купел“. Това означава, че няма грешка по см. на чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР, която да подлежи на отстраняване по този ред. Поставянето на кадастралните граници по регулационните такива по действаща регулация, не е грешка или непълнота, тъй като действителното състояние не е по регулационни граници. В случая, несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта спрямо фактическото им състояние не се установява. Но дори и да е налице, при отнемане на част от площта на имот с идентификатор № 68134.4141.494 /13 кв.м./ и промяна на неговата граница към [имот номер], административният орган е следвало да съобрази индикация за спор за материално право. Ответникът не е провел пълно изследване на фактите и обстоятелствата, което е довело до издаването на акт, който не отразява обективно правното положение. След като се създава конкуренция на права, респективно -спор за собственост, то неправилно е било допуснато изменение на кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-19/29.03.2010г. на изпълнителния директор на АГКК. При отнемане на площ освен имота на Р. И. С., така и от имоти с идентификатори № 68134.4141.496, № 68134.4141.2035, № 68134.4141.2036 и № 68134.4141.2233 и промяна на техните граници, административният орган не е следвало да удовлетворява искането на Х. Д. П., а да постанови отказ по него. Спорът за материално право е отрицателно материалноправно условие за формиране на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, изразяващо се в отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред - чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. Предпоставка да се одобри промяната в кадастралната карта би възникнала или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право - чл. 53а, т. 1 ЗКИР (което би могло да опровергае оборимата презумпция по чл. 2, ал. 5 ЗКИР), или при постигане на съгласие между заинтересованите собственици - чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР, каквото не е налице в настоящия случай / в този смисъл вж. Решение № 11941 от 19.08.2019 г. по дело № 9868/2018г. на ВАС на РБ/. В заключение, началникът на СГКК – [населено място], незаконосъобразно е одобрил изменение на КККР, чрез нанасяне на ПИ с идентификатор № 68134.4141.2599, находящ се в [населено място], район „Овча купел“, кв. Суходол“, [улица]. При осъществяване на предпоставките по ЗКИР и Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. и конкретно – разрешаване на спора за материално право, съществува възможност за ново иницииране на производство от заинтересованите лица. /Решение № 4537 от 08.04.2021г. по дело № 11726/2020 г., ІІ-ро отд. на ВАС/. При този изход на делото, искането на представителя на жалбоподателката адв. В. Л. за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като се дължи адвокатско възнаграждение, за осъществено безплатно процесуално представителство. С оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението се определя на 1 250, 00 /хиляда двеста и петдесет/ лева, на основание чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София-град, ІІ-ро отделение, 22-и състав,