Решение № 22457 от 30.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10620/2024 г.

Административен съд - София-град30.06.2025 г.докладчик Миглена Николова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба вх.№ ППН-01-784#23/19.09.24г /идентична на жалба вх.№ ППН-01-784#24/25.09.24г/, депозирана от Агенция по вписванията, представлявана от Д.М. против Решение № ППН-01-784/2023/05.09.24г на КЗЛД. ОСЪЖДА Агенция по вписванията ДА ЗАПЛАТИ НА Комисията за защита на личните данни 100лв разноски по делото. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14дневен срок от съобщението. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба вх.№ ППН-01-784#23/19.09.24г /идентична на жалба вх.№ ППН-01-784#24/25.09.24г/, депозирана от Агенция по вписванията, представлявана от Д.М. и с проц.представител юрк.И. против Решение № ППН-01-784/2023/05.09.24г на КЗЛД. В жалбата се сочи, че Решението е недопустимо/постановено срещу ненадлежна страна и при изтекла погасителна давност от извършване на нарушението/ и се моли за обезсилването му, в условията на евентуалност е незаконосъобразно/постановено в противоречие с мат.закон и целта на закона/ и се моли за отмяната му, претендират се разноски. Сочи се, че ЕГН на лицето се появява в търсачката Google, поради което Google е бил надлежния администратор на лични данни, който следва да участва в производството пред КЗЛД.Освен това е изтекъл срока по чл. 38 ал.1 от ЗЗЛД.Личните данни/ЕГН в декларация/, са публично достъпни от 12.03.18г/когато декларацията по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч е станала част от ТРРЮЛНЦ, видна по партидата на ЮЛ/ и 2годишният давностен срок е изтекъл на 12.03.20г/а жалбата до КЗЛД е от 18.09.23г/. КЗЛД е следвало да остави без разглеждане жалбата на лицето, вместо да се произнася по нея. Освен това, към момента на подаване на декларацията, ЕГН не е било обстоятелство, подлежащо на обявяване в ТРРЮЛНЦ, не е посочено и като задължителен реквизит в одобрения образец на декларация/така е било до ДВ бр.96/19г/, като деклараторът сам е решил да си напише ЕГНто в нея. Самата декларация става част от ТРРЮЛНЦ, като той е публичен- достъпен чрез Единния портал, видна е по партидата на съответния търговец.Обявяването на декларацията е законово задължение към АВ/ и тя не е извършила нарушение на ЗЗЛД или ОРЗД, като съгл. чл.13 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, считано от 01.01.12г- заявителят предоставя на АВ заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване- със заличени в тях лични данни.КЗЛД дори не е направила съпоставка между задълженията на АВ по ЗТРРЮЛНЦ/да поддържа публичен регистър/ и приложението на принципа от ОРЗД- за свеждане на личните данни до минимум. АВ няма правомощия да отказва вписване- поради посочени от декларатора свръх- изискуеми лични данни. Производството пред АВ е охранително, а представените за вписване от нея документи не са машинно-читаеми, т.е. АВ не ги редактира. Затова е въведено задължението на декларатора да представи документите и в екземпляр- със заличени лични данни, за да бъде публикуван именно този екземпляр.АВ не е допуснала нарушение при обработването на лични данни на лицето, като е публикувала в ТРРЮЛНЦ- декларацията във вида й, депозиран от него/какъвто той е преценил да е/. Фактът, че декларацията освен на Единния портал за достъп до ТРРЮЛНЦ, е достъпна и в Google, не е заради нарушение от АВ.В съд.заседание жалбоподателят не се представлява. В писмено становище на юрк.К. жалбата се поддържа, моли се за присъждане на юрк.възнаграждение в макс.размер от 240лв, прави се възражение за прекомерност на адв.хонорар. Ответникът КЗЛД се представлява от юрк.И., която оспорва жалбата като недоказана и неоснователна, моли за отхвърлянето й. Сочи, че е налице законодателен пропуск, като чл.13 ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ не е съобразен с ОРЗД и ЗЗЛД, като съгласие не може да се презумира и бездействието не е съгласие.В чл.3 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ е регламентирана оперативната съвместимост на регистрите, което не е приложимо в случая. Лицето е попълнило образеца на бланка на декларация/действащ преди ДВ бр.96/19г/, който е бил публикуван на сайта на АВ към датата на депозиране на декларацията.И към момента- при търсене в Гугъл, въпросната декларация излиза като първи резултат и ЕГН на лицето е видно. Подходът на АВ спрямо тази точно декларация е бил различен, като други депозирани декларации и документи от същото лице/с посочено отново ЕГН/- не са видни в Гугъл. В отговор по жалбата и в писмени бележки се сочи още, че Решението отговаря на изискванията за законосъобразност по чл.146 от АПК. Не са били изтекли сроковете по чл.38 ал.1 от ЗЗЛД/тъй като и към момента на жалбата от лицето- нарушението продължава да се извършва, извършва се и в момента/ и жалбата до КЗЛД е била допустима. Лицето не е узнало за нарушението/разпространението на ЕГНто му в интернет/- още при подаване на декларацията през 2018г, узнал е малко преди жалбата си до КЗЛД. Не е ограничено правото на АВ да ангажира доказателства пред КЗЛД, като АВ е нарушила чл.11 ал.2 и ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ. Нормата на чл.13 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, на която се позовава жалбоподателят, е мълчаливо отменена с приемането на Регламент 2016/679/който е с пряко действие/- приложими са съображение 32 и 43/че липсата на действие не е съгласие, а съгласието следва да се дава свободно/.В случая, попълвайки образец с необходимост да посочи ЕГН, лицето не е дало свободно съгласие да предостави ЕГНто си.В случая свободно в интернет е достъпна декларация с лични данни на лицето/при търсене по трите му имена, излиза декларацията- с видно ЕГН/, която декларация е част от партидата на ЮЛ в ТР.Нарушени са принципите по чл.3 ал.2, чл.4 и чл. 11 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, както и кореспондиращите им по чл.5- §2 б.“е“ и §1 б.“б“ и б.“е“ от ОРЗД. АВ е следвало да приложи чл.2 ал.2 вр. чл. 33 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. АВ в случая дължи публичност на информацията- дали ЮЛ е осъществявало дейност през предходната година, а не какво е ЕГН на управителя.Обстоятелствата и актовете се обявяват без лични данни, които не са предмет на вписване/обявяване.Сочи се практика на ВАС, както и на СЕС, съгласно която дори лицето да не е направило изрично искане за изтриване на личните му данни, АВ е следвало да го стори служебно/чл.17 §1 от ОРЗД/. Ответникът сам оттегля всичките си доказателствени искания. Заинтересованата страна В. Н. С. се явява лично в съдебно заседание, като оспорва жалбата. Представя декларацията, видно от която в самия образец е посочено за попълване ЕГН. Уточнява, че ако не си попълнил напълно този образец, от АВ не приемат декларацията ти изобщо.Попълването на ЕГН в декларацията не е било по негов избор. Съдът намира жалбата за допустима, като депозирана в срока и съгласно изискванията на АПК, пред надлежния съд, срещу инд.адм. акт по см. на АПК, от лице с активна проц.легитимация, поради което следва да се разгледа по същество. Съдът установи от фактическа страна следното: Начало на адм. производство е сложено със жалба на В.С. до КЗЛД с вх.№ ППН-01-784/18.09.23г /пратена на мейл на 16.09.23г/, в която сочи, че на 15.09.23г- в интернет-търсачката Гугъл установил свободно показване на свои лични данни/имена, ЕГН и постоянен адрес/, които могат да се изтеглят свободно от страницата на АВ-ТР/по партидата на „В. 66“ЕООД, по заявление Г2-20180312132208/. Посочват се 2 линка/към Гугъл и към сайта на АВ /, като се моли за проверка относно неправомерно изтекли в интернет лични данни- от АВ. Прилага се към жалбата самото Заявление Г2-20180312132208/за обявяване на ГФО на ЕООДто/, извадка от ТР относно ЕООДто/видно от която, В.С. е едноличен собственик и управител/ и приложената към Заявлението- Декларация, че дружеството не осъществява дейност/по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч/. Същата е попълнен на 12.03.2018г от В.С. образец, наличен към него момент на сайта на АВ. Видно от Декларацията, следва да се посочат имена и ЕГН на декларатора/управителя/, както и ЕИК и адрес на управление на ЮЛ. Видно от съставен Протокол, служител на КЗЛД извършил проверка на посочения в жалбата линк към страницата на АВ, като установил, че на 28.09.23г там се визуализира въпросната Декларация/с посочени имена и ЕГН на управителя и адрес на управление на ЮЛ /. Видно от друг Протокол, служител на КЗЛД извършил проверка на посочения в жалбата линк към Гугъл, като установил, че на 18.10.23г там се визуализира въпросната Декларация от ТР /с посочени имена, ЕГН и подпис на управителя на ЮЛ/- като достъпването й е през сайта на АВ. Двата Протокола и разпечатаните Декларации от двата линка са приобщени по преписката, като с писма от 26.10.23г КЗЛД уведомява С. и АВ за образуваното адм.производство по жалбата му. На 02.11.23г АВ депозира становище до КЗЛД, че: Декларацията се подава задължително и се обявява по партидата на ЮЛ, като става част от базата данни на ТРРЮЛНЦ, тя е публично достъпна само чрез Единния портал за заявяване на ел.адм.услуги /ЕПЗЕУ/-ТРЮЛЮЛНЦ, по партидата на ЮЛ; след ДВ бр.96/19г има утвърден образец на тази Декларация, като преди това няма утвърден от Министъра на финансите образец; обявяването на Декларацията е законово задължение на АВ/чл.6 §1 б.“в“ от ОРЛД/; деклараторът сам решава какви данни да попълни в Декларацията, като на осн. чл. 13 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ е длъжен да представи за обявяване заверени преписи със заличени лични данни/освен тези, които се изискват по закон/. Личните данни в случая се визуализирали само в Гугъл, а не в ЕПЗЕУ-ТРРЮЛНЦ, като С. следва да упражни пред Гугъл „правото да бъде забравен“; АВ вече е сезирала Гугъл за жалбата и е поискала премахване на резултата от търсенето/на 31.10.23г -л.102/; моли се адм. производство да се прекрати по отношение на администратор на лични данни-АВ и да се насочи към Гугъл /надлежния администратор на лични данни/. На 07.05.24г е извършена нова справка на страницата на АВ и е установено, че са достъпни личните данни на С., посочени в Учредителен акт на ЮЛ от 04.02.14г и в Декларация по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч от 10.02.20г. На 07.05.24г е извършена нова справка в Гугъл и е установено, че при търсене по три имена на управителя, се визуализират свободно достъпни негови лични данни- с източник сайта на АВ. С Решение по т.ІІІ.4 от Протокол 014/10.04.24г КЗЛД приема жалбата за допустима и конституира АВ като ответник, насрочва открито заседание, дава указания по доказателствата на ответника. С молба от 20.05.24г АВ представя постъпилите 2 отговора от Гугъл- на английски/от 06.11.23г и от 07.11.23г/, както и Политика за защита на личните данни относно ТРРЮЛНЦ.На 23.05.23г КЗЛД указва на АВ- да представи преводи на отговорите от Гугъл. Преводите са представени на КЗЛД на 29.05.24г и видно от отговора от 07.11.23г- Гугъл отказва да премахне информацията, която се появява при търсене в търсачката/а търсачката препраща към сайта на АВ /, като сочи, че премахването следва да се направи от администратора на сайта, към който Гугъл препраща, т.е. от АВ/той контролира сайта си, може да премахне определено съдържание от него и да блокира показването му в търсачките /. На 23.05.24г е извършена нова справка в Гугъл и е установено, че при търсене по три имена на управителя, се визуализират свободно достъпни негови лични данни- с източник сайта на АВ. След кликване там- свободно се зарежда въпросната Декларация от 12.03.18г - с видни имена, ЕГН, подпис на управителя и адрес на ЮЛ. На 05.06.24г е извършена нова справка на страницата на АВ и е установено, че са достъпни свободно/ без КЕП или друга идентификация /- личните данни на С. /имена, ЕГН, номер на лична карта и подпис/, посочени в Учредителен акт на ЮЛ от 04.02.14г и в Декларация по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч от 10.02.20г. Тези данни не се визуализират при търсене в Гугъл. В заседание на 12.06.24г КЗЛД разглежда жалбата по същество/страните са били призовани/, като с единодушно Решение по т.І.7 решава, че жалбата е основателна и приема проект на Решение – на осн. чл.58 §2 б.“г“ от ОРЛД, АВ да заличи ЕГН на С., което се визуализира при обявяване на процесната Декларация от 12.03.18г, в срок 10 дни от влизане на Решението в сила. Постановено е обж. Решение № ППН-01-784/2023/05.09.24г на КЗЛД/жалбата е от 19.09.24г/. КЗЛД приема, че жалбата е основателна и е налице нарушение по чл.6 и чл.5 §1 б.“а“, б.“б“, б.“в“ и б.“е“ вр. чл. 5 §2 от ОРЛД, като нарушението продължава и следва да се преустанови с мярка по чл. 58 §2 б.“г“ от ОРЗД - АВ като администратор на лични данни да заличи тези от тях, за които не разполага със законово основание да ги разпространява /ЕГН на С., което се визуализира при обявяване на Декларацията от 12.03.18г/, в 10 дневен срок от влизане в сила на Решението/за което да уведоми КЗЛД/. В съдебно заседание С. лично заявява, че е попълнил процесната Декларация според образеца, който към 12.03.18г е бил достъпен на сайта на АВ. Това негово твърдение не се оспорва от никого и Съдът го приема за доказано. Съдът намира от правна страна следното: Решението е издадено от компетентен орган, в рамките на компетентността му по ЗЗЛД и ОРЗД, при необходимия кворум и мнозинство. Решението е в писмена форма и съдържа зад.реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания. Решението е и проц.законосъобразно, като са установени релевантните факти/чл.35 от АПК/, правото на участие и защита на страните в адм.производство не е било нарушено, като са спазени чл.26, 34 и 36 от АПК. Решението се обжалва като мат.незаконосъобразно и противоречащо на целта на закона, както и като недопустимо/постановено по недопустима жалба – при изтекла 2 годишна давност от 12.03.18г и срещу ненадлежен ответник-администратор на лични данни/. 1/ По възражението за недопустимост на Решението, Съдът намира следното: АПК не съдържа регламентация на недопустим адм.акт, а само на нищожен и на незаконосъобразен адм.акт. Когато адм.акт е постановен, въпреки наличие на предпоставки за прекратяване на адм.производство, Съдът го квалифицира или като нищожен или като незаконосъобразен/според степента на порока/. Съдът намира, че Решението не е нищожно, нито незаконосъобразно, като адм. производство е водено срещу надлежен ответник и жалбата до КЗЛД е била допустима/не е бил изтекъл давностен срок/. Както става ясно от фактическите установявания по-горе, жалбата е била депозирана до КЗЛД за свободно достъпни лични данни на лицето - както на сайта на АВ/достъпни свободно, без КЕП или друга идентификация/, така и търсачката Гугъл ги показва като резултат- но чрез препратка към сайта на АВ. Видно и от отговора на Гугъл- данните всъщност са свободно достъпни на сайта на АВ/като се кликне там, се зарежда Декларацията и са видни данните в нея/, като търсачката Гугъл само показва сайта на АВ като източник на тези данни/търсачката съдържа линк към сайта на АВ/. Решението на КЗЛД е - АВ да премахне ЕГНто на С. от своя сайт/където е свободно достъпно, без КЕП или друга идентификация/, а не от търсачката Гугъл/където само се сочи линк/. АВ е надлежен ответник в адм.производство- като администратор на лични данни, на чийто сайт са свободно достъпни процесните лични данни. Става ясно също така, че и към момента на депозиране на жалбата до КЗЛД/16.09.23г/, и към 23.05.24г/последната относима справка/- на сайта на АВ процесната Декларация и респ. процесните лични данни са свободно достъпни. Следователно, нарушението не е извършено с еднократно изпълнително деяние- на 12.03.18г /както счита АВ/, а е продължавано във времето нарушение/поне до 23.05.24г/. Към момента на депозиране на жалбата до КЗЛД не са били изтекли 2 години от извършването на нарушението, като не е доказано и изтичането на 6м от узнаването му от С.. 2/ Съдът намира Решението и за постановено в съответствие с целта на закона/ЗЗЛД и ОРЗД-с пряко действие/, като няма индикации за превратно упражняване на власт от издателя КЗЛД, а с правните последици от Решението ще се реализира именно целта на закона. 3/ Решението е и мат.законосъобразно, като този извод е съобразен с практиката на ВАС/д.№ 4246/23, д.№ 11561/22г/, както и на СЕС/дело С-200/2023/. Съгл. чл.4 §7 от ОРЗД - „Администратор“ на лични данни означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. „Обработване“ на лични данни по определението на чл.4 §2 ОРЗД означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Съг. чл.3 и чл.11 ЗТРРЮЛНЦ- АВ води, съхранява, осигурява автоматизирано подаване на информация за вписаните търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел и свързаните с тях обстоятелства и обявените актове в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на Националната агенция за приходите, както и на други субекти, определени със закон; осигурява свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите; осигурява регистриран достъп до делото на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел; осигурява свободен и безплатен достъп до вписаните обстоятелства и обявените актове и чрез системата за взаимно свързване на регистрите. Следователно АВ попада в определението за администратор на лични данни по смисъла на чл.4 §7 ОРЗД, независимо от това, че получава актовете и данните от друго лице – заявител по смисъла на ЗТРРЮЛНЦ.Съгласно Решение на СЕС от 04.10.2024г. по дело С-200/2023г - органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в предоставени му за вписване документи, е както „получател“ на тези данни, така и — в частност доколкото ги обявява — техен „администратор“. С. е депозирал жалба в качеството му на субект на данни по смисъла на чл. 4 §1 от ОРЗД, а не като представляващ ЮЛ. ЕГН безспорно се явява лични данни по см. на ОРЗД, като също така безспорно то е свободно достъпно на сайта на АВ - дори към последната справка от 23.05.24г/когато се кликне Декларацията от 12.03.18г, достъпна на сайта на АВ, се появява целият й текст- без заличени данни. Неоснователно е наведеното от АВ твърдение, че заявителят не е изпълнил свое задължение да представи заверен препис от акта, подлежащ на вписване, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Пред АВ са предоставени личните данни, но в случая тя ги обработва. Публикуването на лични данни в интернет сайт, съгласно чл.4 т.2 ОРЗД е обработване, тъй като е операция с лични данни, като регламентът включва в това определение и автоматичните операции, предвид което задължението е на администратора - АВ.Недопустимо е администраторът на лични данни да бъде освободен от задължението, вменено му с чл.7 §1 от Регламента, съгласно който- когато обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработването на личните му данни. Следва да се съобрази и нормата на чл.2 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която актовете по чл. 2, ал. 1 от закона следва да се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл.4 т.1 от ОРЗД, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. Следователно Агенцията има задължение по чл.7 т.1 от Регламента да заличи данните /в случая – ЕГН/, или преди обявяване на акта да изиска недвусмислено изразено съгласие от субекта на данните. След като съгласието на субекта на данните в процесния случай не е било изразено недвусмислено, то обработването им от Агенцията е незаконосъобразно по аргумент от чл.6 и чл.7 т.2 от ОРЗД. При този изход на спора/неосНОвателна жалба/, на ответника КЗЛД се следват разноски по чл.143 от АПК- юрк.възнаграждение в мен.размер от 100лв по чл.24 от НЗПП вр. чл. 37 ал.1 от ЗПП. Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК, Съдът

Цитирани разпоредби

38