Решение № 1123 от 8.10.2024 г. на Административен съд - Силистра по дело № 102/2024 г.

Производството е образувано по жалба на Т. Т. Н. от [населено място], подадена против Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/468/ФП от 27.02.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане (ДСП) [населено място], с която ѝ е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70 т.3 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), считано от 01.11.2023г. и в нов размер от 01.01.2024 година. Жалбоподателката твърди, че молба (заявление-декларация по образец, съгласно чл.21 ал.3 т.1 ЗХУ) за изготвяне на индивидуална оценка, с цел отпускане на месечна финансова подкрепа по смисъла на чл.69 т.1 от ЗХУ, била подадена през м.май.2022г., по повод преосвидетелстването ѝ от ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“АД [населено място] с Решение №91997/101 от 31. 05.22г.Искането за преосвидетелстване, предвид влошеното ѝ здравословно състояние спрямо констатациите в предходно ЕР на ТЕЛК-Силистра, била подала пред органите на медицинската експертиза през м.09.2021г., а фактически била определена дата за това, осем месеца по-късно. Въпреки всичко, останала недоволна от решението на ТЕЛК и го обжалвала пред НЕЛК, която след отмяната му, върнала случая за ново разглеждане с конкретни указания. С Решение №91144/56 от 21.03.23г. на ТЕЛК-Силистра са ѝ определени 78% трайно намалена работоспособност (ТНР), което също обжалвала пред НЕЛК. В тази връзка твърди в Молба-уточнение (л.70), че за месеците отпреди датата на първоначално отпускане на финансова подкрепа - 01.10.2022г., такава не ѝ била изплащана, което счита за незаконосъобразно, щом ЕР на ТЕЛК е от 31.05.2022г. Освен това поддържа, че за периода на обжалване на това решение, изплащането на отпуснатата ѝ финансова подкрепа било спряно и за месеците на прекъсване (до второто ЕР на ТЕЛК Силистра •••••) не ѝ била изплатена полагащата ѝ се финансова помощ, което намира за неправилно, тъй като счита, че такава ѝ се дължи за целия период, обхващащ времето за преосвидетелстване и произнасянията както на ТЕЛК-Силистра, така и на НЕЛК-[област], за чиято продължителност, тя нямала вина и не следвало да търпи никакви негативи. След нова отмяна на обжалваното от нея (второ по ред) решение на ТЕЛК-[област], последната се е произнесла с ЕР №•••••, определящо 92% ТНР, което е влязло в законна сила. В тази връзка е издадена и оспорената по делото Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/468/ФП от 27.02.2024г., с която е отпусната исканата финансова подкрепа, считано от 01.11.2023г. с детерминирани периоди предвид различната линия на бедност през 2023г. и от 01.01.2024г. Оспорва се не размера на подкрепата, а периодите, за които същата е отпусната, с оглед на установената висока степен на трайно намалена работоспособност от 92%. Твърди се, че степента на увреждане е била такава още към м.09.2021г., когато е поискала преосвидетелстване от ТЕЛК, като счита, че няма вина за първоначалното забавяне на насрочване на заседание на териториалния орган на медицинската експертиза (осем месеца след депозиране на молбата ѝ), както и за двукратно неправилното му произнасяне. Поддържа, че необосновано ответният орган се позовавал на чл.112 ал.9 от Закона за здравето (ЗЗдр), който уреждал правата на хората с трайно намалена работоспособност през периодите на обжалване на ЕР на органите на медицинската експертиза, но не и началната дата, от която им се дължи финансова подкрепа, при условията на чл.70 т.3 ЗХУ. В обобщение се настоява процесната заповед да бъде отменена с даване на указания на ответника за изплащане на финансова подкрепа за 92% ТНР, считано от първото число на месеца, следващ месеца, в който е настъпилата релевантната промяна - от подаване на молбата до ТЕЛК-[област] за ново освидетелстване, вкл. за прекъснатите периоди. Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” [населено място], чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт Ю. Т., в съдебно заседание, поддържа аргументи за неоснователност на оспорването и моли за неговото отхвърляне. Придържа се към мотивите на Решение №19-РД06-0004/27.03.24г. на Директора на РДСП [населено място], които съгласно регламентацията от чл.97 ал.1 изр.2 АПК, се смятат за част от мотивите на оспорения административен акт.Твърди, че при всяка отмяна на ЕР на ТЕЛК, са били приложими правилата на чл.66 ал.5 т.2 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ), свързани с прекратяване на финансовата подкрепа поради промяна в обстоятелствата, при които е отпусната. Ето защо били издавани заповеди от ответния орган за прекратяване изплащането на помощта и, след преценка на представяните нови ЕР на ТЕЛК [населено място], отпускана финансова подкрепа, съобразно установените с тях проценти на ТНР, като нямало периоди, за които на оспорващата да не е била определяна и съответно изплащана, такава. Позовава се на чл.67 ал.1 ППЗХУ като твърди, че е процедирал законосъобразно, тъй като всяка следваща месечна финансова подкрепа е била отпускана от началото на месеца, през който е прекратена предходната, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед. Освен това, релевирайки чл.112 ал.9 ЗЗдр твърди, че през периодите на обжалване на решенията на медицинската експертиза, не е било спирано изпълнението на предходните заповеди. В обобщение настоява жалбата да бъде оставена без уважение, а процесният административен акт, като съответен на фактите по делото и закона, да бъде потвърден. Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.25 ал.5 от Закона за хората с увреждания и чл.65 ал.5 ППЗХУ. Съдът, като съобрази становищата на страните, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол; от лице с установен правен интерес от оспорването. Правото на оспорване е упражнено редовно, в срока от чл.65 ал.5 ППЗХУ, съгласно Известие за доставяне (л.55), удостоверяващо, че Решение №19-РД 06-0004/27.03.2024г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) [населено място], е връчено на оспорващата на 03.04.2024г. Жалбата по административен ред (чл.81 и сл. АПК) също е подадена в нормативния срок, видно от записаната дата на връчване на заповедта - 06.03.2024г., а е постъпила при горестоящия орган, с вх.№1904-94Т-00-0503/15.03.2024г. Съгласно регламентацията от ЗХУ и препращащия към общия ред по АПК, чл.65 ал.5 ППЗХУ, обжалването по административен ред на правопораждащия индивидуален административен акт, не е процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол. Оспорващата, съгласно регламентацията на чл.148 АПК, е обжалвала процесната заповед по реда на чл.81 АПК и, в параметрите от чл.98 ал.2 АПК, е сезирала настоящия съд. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №ЗХУ -ИО/Д-СС-Т/468/ФП от 27.02.2024г. на Директора на ДСП-[община], с която е отпусната месечна финансова подкрепа на жалбоподателката по чл.70 т.3 ЗХУ, считано от 01.11.2023г. и в нов размер от 01.01.2024г. Настоящият състав приема горното, независимо, че с жалбата, освен искане за отмяна на процесната заповед, е формулирано и искане за отмяна на контролния акт на директора на РДСП-[област], който няма самостоятелно значение, извън разпоредените последици с потвърдения акт. От административната преписка се установява, че оспорващата е подала заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка, с цел отпускане на месечна финансова подкрепа по смисъла на чл.69 т.1 ЗХУ (л. 45-гръб-л.46), на 12.10.2022г., по повод преосвидетелстването ѝ от ТЕЛК-[област] с Решение №91997/101 от 31.05.22г., което оборва твърдението ѝ, че искането било подадено до ДСП-Тутракан през м.май.22г. С предходно решение на органа на медицинската експертиза са ѝ били определени 40% ТНР - без правно значение за приложението на чл.70 ЗХУ. Изготвена е индивидуална оценка на потребностите ѝ на 27.10.22г. и издадена Заповед от същата дата №ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/950/ФП, с която ѝ е отпусната месечна финансова помощ по чл.70 т.1 ЗХУ в размер на 28.91 лв. съгласно степента на увреждане, считано от 01.10.2022г., съгласно регламентацията от чл.67 ал.2 във връзка с чл.66 ал.3 ППЗХУ. Експертното решение на ТЕЛК [населено място] е било отменено от НЕЛК с ЕР №••••• (л.23-л.24), като преписката е върната за ново освидетелстване съгласно подробни указания на произнеслия се състав на НЕЛК. Според чл.59 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картоте-ки на медицинските експертизи (Обн.ДВ, бр.34/2010г., посл.изм.ДВ, бр.23/24г.) РКМЕ по постоянен адрес на лицето, изпраща на ТП на НОИ експертното решение на ТЕЛК, след като е проверила, че всички заинтересовани лица и органи са уведомени и срокът за обжалване е изтекъл. Нормата на чл.112 ал.1 ЗЗдр регламентира изчерпателно кръга на последните - освидетел-стваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността, което означава, че за релевираното обжалване и неговото развитие, ответният орган е бил уведомен служебно. В тази връзка, със Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/950/27.01.2023г. е прекратил месечната финансова подкрепа по чл.70 т.1 ЗХУ от 01.01.2023г. Същата е надлежно връчена на оспорващата (л.42) и не е била обжалвана. Органът се е позовал на правилото от чл.66 ал.5 т.2 ППЗХУ, констатирайки промяна в обстоятелствата с отменителното ЕР на НЕЛК. По посочения по-горе начин за уведомяване на заинтересованите органи, е установил, че с ЕР •••••, ТЕЛК-[област] е определила 78% ТНР на жалбоподателката, който факт е с правно значение, но органът не действа служебно (доколкото са регламентирани права на хората с увреждания за които само те могат да преценят времето и начина на упражняването им). На 23.03.23г. оспорващата е подала Заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите (л.38) на базата на новото ЕР на ТЕЛК-[област], което е направила в периметъра на срока от чл.67 ал.1 ПП ЗХУ. Такава е изготвена на 29.03.2023г. (л.37) и издадена Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/285/ФП от същата дата, с която е отпусната финансова помощ по чл.70 т.2 ЗХУ, считано от 01.01.2023г.- датата на прекратяване на финансовата подкрепа по чл.70 т.1 от същия закон. Решението на ТЕЛК [населено място] от 21.03.2023г. отново е било обжалвано пред НЕЛК и последната го е отменила с ЕР №••••••(л.29-л.30), връщайки преписката за ново произнасяне с конкретни указания. По повод на това със Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/285/ ФП/28.11.23г. (л.35) ответният орган на основание чл.66 ал.5 т.2 ППЗХУ, който е редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа, съгласно чл.81 ЗХУ, е прекратил същата, считано от 01.11.2023г. поради установената промяна в обстоятелствата. С ЕР №••••• на ТЕЛК [населено място] на оспорващата са определени 92% ТНР, която на 16.02.2024г. е подала Заявление-Декларация по чл.20 ал.1 ЗХУ (л.51) за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите съобразно определения по-висок процент ТНР. Такава е изготвена на 27.02.2024г. и с процесната по делото Заповед, издадена на същата дата, ѝ е отпусната финансова помощ по чл.70 т.3 ЗХУ, считано от 01.11.2023г. (датата на прекратяването ѝ), тъй като са били спазени условията от чл.67 ал.1 ППЗХУ. Доколкото към момента на нейното постановяване е бил променен прагът на бедност с ПМС №212/02.11.2023г. (Обн.ДВ, бр.93/07.11.23г.) е определен и по-висок размер на финансовата подкрепа считано от 01.01.2024г. В контекста на горните факти, които не са спорни по делото, жалбоподателката счита, че съставомерната „промяна в обстоятелствата“ следвало да се свърже с влошеното ѝ здравословно състояние, което е било такова още към датата на подаване на молбата до ТЕЛК-[област] за преосвидетелстването ѝ на 14.10.2021г. (л.73). А това, че заседанието на ТЕЛК е било насрочено след повече от 7 месеца, като са последвали две неправилни решения на същия орган на медицинската експертиза, не можело да се обсъжда в нейна вреда. По делото има данни, че увреждане на сърдечно-съдовата дейност на оспорващата датира от 2008г., а впоследствие, през 2017г. е установено злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област, като същата е получавала пенсия за инвалидност. Последната, съгласно чл.94 ал.3, във връзка с чл.98 ал.8 КСО се отпуска в действителен размер, от датата на подаване на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране, какъвто не е режимът по приложимото специално социално законодателство в лицето на ЗХУ и ППЗХУ. От представено от оспорващата Удостоверение (л.72), издадено от ответния орган, се установява, че за някои месеци от релевирания период е получавала по-големи суми от отпуснатата ѝ месечна финансова подкрепа. По нейно настояване и за установяване произхода на тези плащания е извършена Съдебно-счетоводна експертиза, която е кредитирана от съда, като неоспорена в процеса. Видно от заключението на вещото лице е, че две от проверените суми: - 226.80 лева, изплатени през м.април.2023г. представлява помощ по чл.70 т.2 ЗХУ за три месеца, а сумата от 515.00 лева - изплатена през м.март.2024г. е също месечна финансова подкрепа по чл.70 т.3 ЗХУ за четири месеца. При отговора на задача 2, експертизата е заключила, че е начислена и изплатена финансова подкрепа по чл.70 т.1, т.2 и т.3 ЗХУ на оспорващата, съгласно експертните решения и линията на бедност, подадените Заявления-Декларации по чл.20 ал.1 ЗХУ и издадените заповеди от ответния орган, за всички месеци от релевирания период, начиная от м.октомври.2022г. до м.март.2024г., включително. Или, доказателствата по делото опровергават твърдението от жалбата, че имало „месеци на прекъсване“, за които се иска присъждане на финансова помощ по чл.70 ЗХУ. Съгласно чл.70 във връзка с чл.69 ЗХУ, финансовата подкрепа за хората с увреждания се формира от два компонента - степента на увреждане и линията на бедност, която, по дефиниция (§1 т.17 ДР ЗХУ), е монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото, определен с постановление на Министерския съвет. Със същия чл.70 ЗХУ е определен и кръгът на лицата с трайни увреждания над [възраст] възраст, които имат право на подкрепата по чл.69 т.1 ЗХУ. Оспорващата попада в него, предвид установената ТНР от 92 % (чл.70 т.3 ЗХУ), а размерът ѝ правилно е определен на 25% от линията на бедност. Упражняването на правото от чл.69 т.1 ЗХУ е предпоставено от изготвяне на индивидуална оценка на потребностите на лицето с увреждания, редът за което е нормиран с чл.21-чл.23 ЗХУ. Въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, директорът на ДСП издава заповед, вкл. за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл.69 т.1 ЗХУ, а съгласно ал.5 на същия чл.26 ЗХУ - нова индивидуална оценка може да бъде извършена преди изтичането на срока на издадената при: - издаване на ново експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК). Следователно, ирелевантни за делото са оплакванията, свързани със забавяне на произнасянето от ТЕЛК-[област] по заявление на оспорващата от 14.10. 2021г., както и последвалите двукратни отмени на нейни решения от НЕЛК и връщане на преписката за ново освидетелстване. Това е така, защото индивидуална оценка е възможна едва след издаването на ЕР на орган на медицинската експертиза, по аргумент от чл.21 ал.3 т.3 ЗХУ, тъй като то е актът, с който се установява промяна в обстоятелствата, а именно, определяне на по-висок процент на степен на увреждане на лицето. (Вж. Решение №10154/25.10.23г., адм.д.№366/23г., VIО на ВАС). Вярно е, че в резултат на тези действия на ТЕЛК [населено място], жалбоподателката търпи вреди, които могат да бъдат компенсирани по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а не в рамките на настоящия процес. Органът по чл.66 ал.1 ППЗХУ няма нормативно призната възможност да определи по-ранна дата за отпускане на помощта. Той е длъжен да се съобрази с посочените параметри в експертното решение на органа на медицинската експертиза. Без такова (ЕР на ТЕЛК/НЕЛК) жалбоподателката не би могла да претендира за отпускане на финансовата подкрепа по чл.69 т.1 ЗХУ. В случая, забавеното произнасяне на ТЕЛК и впоследствие двукратно отменяните му решения, не могат да бъдат отнесени към дейността и сроковете за произнасяне на ответната администрация на АСП, поради което настоящият състав приема, че определената начална дата на подкрепата по чл.69 т.1 ЗХУ на оспорващата - 01.10.2022г., е съответна на установените факти по делото и закона - чл.66 ал.3 ППЗХУ. Същата безспорно представлява 1-вото число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите (27.10.2022г.-л.44-гръб-л.45). При спазване на регламента от чл.25 ал.1 ЗХУ и реда от Раздел IV ППЗХУ в сегмента от чл.65 до чл.67, ответният орган е издал оспорената Заповед в рамките на нормативно възложената му компетентност, при спазване на изискването за форма, с посочени фактически и правни основания за издаването ѝ, вкл. с позоваване на Индивидуална оценка на потребностите от 27.02.2024г. Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което в съвкупност сочи на липса на основание по чл.146 т.1-т.3 АПК, за нейната отмяна. Правилно е приложен и материалният закон, а разпоредените правни последици с оспорената заповед, са съответни на нормативната цел, изведена от чл.2 т.4 ЗХУ. С процесната по делото Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/468/ФП от 27.02.2024г. е отпусната исканата финансова подкрепа, считано от 01.11.2023г. с детерминирани периоди предвид различната линия на бедност през 2023г. и от 01.01.2024г. и съобразно установената степен на увреждане на оспорващата от органите на медицинската експертиза. Съобразени са нормативните структуроопределящи компонентни на правото по чл.70 ЗХУ и същото законосъобразно е определено, а и изплатено, видно от обсъдените по-горе доказателства за целия период на неговото съществуване в полза на жалбоподателката. Или, съсредоточието на настоящия спор - от кой момент следва да се приеме наличие на „промяна в обстоятелствата, при които е отпусната“ по разума на чл.66 ал.5 т.2 ППЗХУ, финансовата подкрепа и дължи ли се същата при условията на чл.70 т.3 ЗХУ от момента на поисканото преосвидетелстване от жалбоподателката, намира своя отрицателен отговор в изложените по-горе съображения. Месечната финансова подкрепа се отпуска единствено на базата на изготвена индивидуална оценка на потребностите на лицето с увреждания, съгласно правилото от чл.65 ал.1 и следващите от ППЗХУ, а задължителен елемент за нейното изготвяне е съобразяването на ЕР на орган на медицинската експертиза. Последното е необходимо за да бъдат изследвани функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата (арг. от чл.20 ал.2 ЗХУ). С оглед на гореизложеното, в хода на проверката по чл.168 ал.1 АПК, следва да се приеме без колебания, че оспорената Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/468/ФП от 27.02.2024г. на директора на ДСП [населено място], е издадена от компетентен орган. Спазена е предвидената в закона писмена форма, както и процесуалните правила, съгласно регламентацията от чл.65-чл.67 ППЗХУ, вкл. с връчването на всеки акт и издаваните междинни такива, в хода на административното производство, на оспорващата.Повдигнатият спор е за правото, неговото тълкуване и прилагане към безспорните по делото факти. Релевираните отменителни основания са тези от чл.146 т.4 и т.5 АПК - несъответствие на заповедта с материалния закон и неговата цел, които като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени. Разноски не са претендирани в процеса. В обобщение настоящият състав приема, че жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на директора на ДСП-[община], като издадена в съответствие с установените факти в процеса и материалния закон, включително и с неговата цел, следва да бъде оставена в сила, с отхвърляне на оспорването, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“ от АПК, Административният съд [област]