Решение № 76 от 5.8.2024 г. на Районен съд - Провадия по дело № 429/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от С. Н. Е., ЕГН •••••••••• против Наказателно постановление № 324а-95/19.09.2023г. г., издадено от Началник РУ – ••••• с което за нарушения по чл.93, ал.1 от ЗОБВВПИ и чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ на основание чл.189, ал.1 от ЗОБВВПИ и по чл.190, ал.1 от ЗОБВВПИ са му наложени съответно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева и „Глоба“ в размер на 500 лева. Считайки същото за неправилно и незаконосъобразно, жалбоподателят желае НП да бъде отменено. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който изтъква обширни доводи в тази насоки и пледира за отмяна на обжалваното НП. Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с. з. Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: На 01.04.2023г. в 23, 56 часа в РУ-•••••, ОД на МВР-••••• чрез ЕЕН 112 е бил получен сигнал, за установени лица, евентуално извършващи бракониерска дейност. Във връзка с това била образувана преписка във ВРП ТО ••••• с №6241/2023г. с оглед извършено престъпление от общ характер. На мястото на произшествието - асфалтов път между селата ••••• и •••••, двете община ••••••, област ••••• били изпратени два екипа полицейски служители. На място били установени лицата: М.Х.Х., М.М.М., Д.М.М. и С. Н. Е., четиримата от село ••••••, община ••••, област •••••. Лицата били в джип марка „Сузуки“, модел „Витара“, с рег.№••••••, собственост на М.Х., който бил и водач на МПС. Освен тях на мястото били и В.Д. Н., Н. Д. Н., Н. К.П., И.С.И. и Н.К. Н., както и подалото сигнала лице Л.Ж.. Всички лица дали сведения по случая, като е било установено, че на посочената дата късно към полунощ приятели: Н.К.Н., Ид.И. и Н.Кр.П. пътували с два автомобила от село ••••• към село •••••. По пътя забелязали джип марка „Сузуки“, модел „Витара“, с рег.№••••••, който с включени светлини се движел зигзагообразно и кръгообразно в нива, засята с пшеница. Веднага помислили, че се касае за бракониери. Минути по-късно автомобилът потеглил в посока село ••••• и те го последвали. В местността •••• джипът променил посоката си на движение и се насочил към село •••••. Тогава Н.Н. и Ид.И. изпреварили автомобила, а Н.П. останал зад последния. Така в последващ момент водачът на джипа М.Х. бил принуден да спре. Н. Н. излязъл от автомобила и добре видял, че на предната дясна седалка седи непознат за него млад мъж, който държал ловно оръжие с оптика, без калъф. Между пътуващите в л.а „Сузуки“ и Н.Н., Н.П. и Ид.И. последвал вербален конфликт, който също не изяснил ситуацията. Н.Н. позвънил по телефона на председателя и секретаря на ловната дружинка в село ••••• В. Д. и Л.Ж., които пристигнали на мястото съвсем скоро, като вторият сезирал и охранителните органи. В сведенията си Н. Н., И. И., Н. П., В. Н. и Л.Ж. са категорични, че пътникът на дясната седалка /установен като С. Е./ е държал в ръцете си огнестрелно оръжие, което не било поставено в калъф, а било в краката му пред седалката. За да докаже това обстоятелство, Н.П. взел калъфа и го сложил на седалката в неговия лек автомобил и направил снимка. Последвал конфликт между двете групи — „бутане, блъскане и отправяне на обидни думи“, след което калъфа бил преместен отново в джипа на М.. След пристигането на екипи на РУ-••••• С. Е. заявил, че ловната пушка е негова, но не представил документи за потвърждение. Сочи, че имал намерение да ходи на платен индивидуален лов на другата сутрин със свой приятел, като всички смятали да пренощуват в хижа в село •••••. Според Е., докато пътували, се сетил, че не носи документите за пушката си, както и патрони и по тази причина помолил водача да се върнат в село ••••••. Сведенията, дадени от останалите лица, пътуващи в джип марка „Сузуки“ потвърждават тезата на Е.. Ловното оръжие-ловна карабина марка ••••, калибър 3006, ••••••, ведно с пълнител, монтирана оптика и зелен калъф, било предадено с Протокол за доброволно предаване от 02.04.2023 год., до изясняване на случая. Видно от приложената допълнителна справка на извършилия проверката полицейски служител, след извършена служебна справка било установено, че С. Н. Е. от село ••••••, област ••••• притежава ловна карабина Браунинг, кал.30-06 с •••••, за което огнестрелно оръжие има издадено разрешение за носене, съхранение и употреба № •••••••• год., със срок на валидност до 08.09.2027 год. При така установената по преписката фактическа обстановка представителя на прокуратурата е приел, че не са събрани данни за извършено престъпление от общ характер. Извършеното от С. Е. представлявало административно нарушение и следвало да бъде санкционирано по съответния ред, като в тази връзка и на основание чл.213, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК отказал да образува досъдебно производство и прекратил преписката. На 18.07.2023 г. мл. ПИ "КОС" при РУ - ••••• съставил на жалбоподателя АУАН №324а-95/24.07.2023г. и с друг №1154/18.07.2023г., бл. №368336 за извършени нарушения по чл. 93, ал.1 от ЗОБВВПИ и чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ. Акта бил връчен на въззивника на 18.07.2023г. с отбелязването, че има възражения, като такива не постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН, Началникът на РУ ••••• издал НП №324а- 95/19.09.2023г., с което за нарушения по чл.93, ал.1 от ЗОБВВПИ и чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ на основание чл.189, ал.1 от ЗОБВВПИ и чл.190, ал.1 от ЗОБВВПИ са му наложени съответно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева и „Глоба“ в размер на 500 лева. В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите Н. К. Н.- актосъставител, Л.И.Ж., Н. К.П., както и допуснатите по искане на въззивника, свидетелите М.М.М. и М.Х.Х.. Според показанията на актосъставителя св.Н. Н. същият получил обаждане от дежурния от дежурната част на РУ-•••••, че в с. •••••, ловци от местната дружинка са спрели няколко лица, които са обхождали с джип техният район и в автомобила е имало огнестрелно ловно оръжие за което жалбоподателят твърдял, че е рагистрирано. Сформирана била група и съвместно с дежурният офицер, отишли на место. На мястото заварили 4 лица в джип „Сузуки“, а в джипа имало огнестрелно оръжие, ловна карабина с поставена на нея оптика. При поискване на документи от лицето, същият заявил, че не носи документи, а си ги е забравил у дома. Направена била справка в регистъра на служба КОС, като се установило, че пушката е регистрирана на лицето, но няма нужните документи за нея. Съставил два акта, като единият акт е направен по свидетелски показания затова, че са обикаляли с оръжието да бракониерстват в местните полета на дружинката в с. •••••. Вторият акт съставил за неносенето на документи и затова, че оръжието не е в калъф, както е по закон. Твърди, че когато отишли на место, където установили лицата, оръжието било в колата на жалбоподателя, в зелен калъф. Оръжието било законно притежавано от жалбоподателя. Оръжието било иззето от лицето с протокол за доброволно предаване, и оставено на съхранение в районното управление още същата вечер, тъй като не носел нужните документи за него. Оръжието нямало боеприпаси, като свидетеля казва, че според свидетелски показания от местната дружинка, боеприпасите са били изхвърлени, но там, за където се твърдяло, че са изхвърлени, не намерил боеприпаси. В багажното отделение при оглед и с протокол за извършване на проверка намерили нож, найлонови чували и едно парче найлон. Акта бил изготвен на базата на свидетелски показания на очевидци. Съдът кредитира показанията на актосъставителя, дотолкова, доколкото е свидетел на събитията след пристигането му на место. Разпитан в пода на делото св.Л.И.Ж. излага фактическа обстановка според която на посочената в АУАН и НП дата бил с председателя на ловната дружинка, когато по телефона му се обадил св.Н. К.П., че в района на дружинката има съмнителен джип, който обикаля из нивите. Казал му да дойде и да ги вземе и да отидат на место, където последно е бил забелязан джипа. В посочения район установили джип със запален двигател на фарове, който се канел да потегля. Спрели на три метра от тях, като св.Ж. доближил джипа от лявата му страна, а председателя на дружинката от дясната страна, където се намирал въззивника. Председателя като отворил вратата видял, че има пушка с оптика и тогава Е. слязъл и започнали разправии. Ж., като видял какво се случва дръпнал ключовете на колата с цел да изгаси двигателя и ги прибрал за да не заминат. Последвало обаждане в полицията на телефон 112. Според св.Ж., момчетата, които са ги наблюдавали са видели, че в продължение на половин час обикалят из нивите напред-назад. Той лично не ги е виждал. Боеприпаси не намерили. Пушката била без ключалка и извадена от калъфа. Според свидетеля Н. К.П. на въпросната дата с приятели тръгнал към с.•••••, като както карали, видял джип, който обикалял в житото на ЛЕД осветление. Решил да отиде и да провери, като в този момент джипа излязъл от житото и се разминал с автомобила на св.П.. Той се обърнал да види регистрационния номер, като джипа тръгнал да влиза в местност с име „солджулука“. П. продължил към с.••••• и пак се обърнал да види движението му, като джипа спрял в местност „Мешето“. В този момент се обадил на председателя на дружинката, както и на св.Л.Ж.. Отишъл, до с.•••••, взел ги и се върнали. Спрели, заобградили джипа, като от дясната страна до шофьора седял въззивника с пушка в краката си, която била без заключващо устройство. Председателя на дружинката взел калъфа и го сложил в колата на св.П.. започнали разправии, като въззивника искал да си вземе калъфа и да си прибере пушката в него. Звъннали на телефон 112, дошли полицейски служители, които претърсили джипа на въззивника, но не намерили боеприпаси. Както св.Ж., така и св.П. не казват, че боеприпасите са били изхвърлени, както твърди св.Н., че му е било казано от тях двамата. Съдът кредитира свидетелските показания на св.Ж. и П., като непротиворечиви и взаимно допълващи се. И двамата заявяват, че след пристигане на место са видели, че въззиивника да държи в краката си пушка, без да е поставена в калъф и да има заключващо устройство. По искане на процесуалния представител на въззивника до разпит бяха допуснати свидетелите М.М. и М.Х. според показанията на които, същите са били заедно с въззивника, който ги помолил да го закарат до с.•••••, общ.••••••. като стигнали до билото, С. се сетил, че си е забравил документите и боеприпасите и тръгнали да се връщат, като били блокирани от няколко коли. Излезли доста хора, които започнали да бутат вратите, да отварят багажника и да псуват. Те се представили и не били полицаи. Питали дали са тръгнали на лов, като псували и бутали въззивника. Отношението им било насочено директно към него. След сигнал на тел.112 дошли полицейски служители, които проверили колата но не установили боеприпаси. Установено било единствено, че пушката на С. нямала заключващо устройство. Описаната фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите Л.Ж., Н. П., М.М., М.Х. и Н. Н., както и писмените доказателства по делото. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. Прави впечатление, че на 18.07.2023г. е бил съставен АУАН №324а-95, с бл. №368336. В обжалваното НП №324а-95/19.09.2023г., издадено от Началник РУ ••••• при ОД на МВР-••••• е посочено, че същото е издадено на основание АУАН №1154/18.07.2023г. По приложения по делото АУАН фигурират няколко номера, като за номер на акта е посочен №324а- 95/24.07.2023г, с бл.№368336. Действително в акта е изписан и друг номер, който е 1154/18.07.2023г., но от никъде не става ясно, че това е номера на Акта. Налице е възникнало затруднение по отношение на въвзивника да разбере въз основа на АУАН с кой номер е издадено и атакуваното наказателно постановление. Ако приемем, че единия от посочените номера е номер на акта, който фигурира и на обжалваното НП, то съдът може да приеме под условие, че не са нарушени процесуалните правила на въззивника. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им, по предвидените от закона ред и форма. АУАН и НП съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. В НП цифром не е отразено за коя от хипотезите, визирани в чл. 189, ал. 1 от ЗОБВВПИ е санкциониран жалбоподателят, но посоченият пропуск не е съществен, тъй като безспорна яснота в тази насока внася словесното описанието на нарушението. При безспорно и непротиворечиво установената фактическа обстановка изложена по-горе, съдът намира за доказано обстоятелството, че на 01.04.2023 г. около 23: 56 ч. в землището на асфалтов път между селата ••••• и •••••, общ.•••••• въззивника е пренасял ловното си огнестрелно оръжие, марка ••••, калибър 30-06, №№311ZP08860, като оръжието не е било в затворен транспортен куфар или калъф и без заключващо устройство на спусъка, както и оръжието се носело без да е придружено от разрешение за носене и употреба на ловно оръжие. Деянието е извършено виновно, тъй като отивайки на лов, жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да вземе в себе си съответното разрешение, но не го е направил. След като е установил, че го е забравил е предприел действия да се върне и да си го вземе от дома. Отделно от това, въпреки, че оръжието е било без заключващо устройство, същото е било без боеприпаси, което е било установено както от актосъставителя и полицейските служители присъствали на место, както и от пристигналите първоначално свидетели-Л.Ж. и Н. П.. От друга страна обаче, съдът споделя доводите на жалбоподателя, че макар и да е осъществен от формална страна състава на нарушението по чл.93, ал.1 и чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ, са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. В тази насока съдът отчита обстоятелството, че по време на проверката жалбоподателя е носел други лични документи по които е билА установена самоличността му. Именно поради причината, че си е забравил документите касаещи разрешението за носене и употреба на оръжие, същите не са били у него. По отношение на оръжието, което е държал в краката си и което е било без заключващо устройство съдът намира, че при липса на боеприпаси, което е било установено в хода на проверката не е била налице такава опасност, която да доведе до вредни последици. Напълно логично е било, когато се е връщал за документите си да е носел със себе си и оръжието. Не се спори за това, че същото е било без заключващо устройство за което свидетелстват всички разпитани свидетели, но предвид липсата на боеприпаси, носенето му в нарушение на това изискване, съдът не намира за съществено. Следва да се вземе предвид и липсата на данни за предходни нарушения от страна на жалбоподателя, както и че реални вредни последици от деянието не са настъпили. Предвид изложеното, съдът намира, че обществените отношения, обект на закрила от нормата на чл. 189, ал. 1 от ЗОБВВПИ и чл.190, ал.1 от същия закон в случая са били засегнати в минимална степен. Касае се за маловажен случай, за който наложените наказания /глоба в размер от по 500 лв. / се явява несъразмерно тежко. Всички тези обстоятелства водят до извод, че по отношение на жалбоподателя целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без да бъде наказван, като бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС "... преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол... когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона... ". Следователно, с оглед изложените по-горе обстоятелства, обжалваното НП следва да бъде отменено, като издадено в противоречие със закона, а нарушителят следва бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът намира, че по този начин в пълна степен биха се изпълнили целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Водим от горното съдът,