Решение № 3878 от 1.6.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 9043/2016 г.

Предявен е иск по чл.119 КМЧП във вр.чл.19-23 от Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и У./ Обн.ДВ бр.102 от 2004 г/; от М. М.Б. ид.№2309402658, гражданин на У., живущ на адрес У., •••••••, гр.••••, ул.••••дом 3 ап.44; за признаване на чуждестранно решение от 18.06.2013 г на Оболонски районен съд в гр.К. по дело №2/756/520/13, влязло в сила на 19.09.2013 г и постановление от 09.10.2013 г за поправяне на грешка в посоченото решение; против К.Т.И. ЕГН •••••••••• •••, р-н ••••ул.1-ва №91.

Ищецът твърди, че чуждестранното решение е постановено при спазване на нормите на МЧП, тъй като ответникът е имал местожителство и местопребиваване в гр.К., У.и е бил надлежно представляван пред Оболонски районен съд в гр.К.. Налице се всички предпоставки за допускане на изпълнението на решението.

Ответникът оспорва иска като неоснователен тъй като не е налице компетентност на чуждестранния съд по чл.117 т.1 КМЧП. Производството пред украинския съд се е развило единствено поради това, че ищецът е гражданин на Украйна. Ответникът не е уведомен за производството и по него му е назначен защитник в последния момент. Приложените от ищеца документи не отговарят на българския закон за преводи и легализации. Част от сумите в решението са удържани от заплатата на ответника.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Ищецът представя решение от 18.06.2013 г на Оболонски районен съд в гр.К. по дело №2/756/520/13, влязло в сила на 19.09.2013 г и постановление от 09.10.2013 г за поправяне на грешка в посоченото решение; против К.Т.И. ЕГН •••••••••• •••, р-н ••••ул.1-ва №91. Решението и постановлението са придружени с превод на български език и са надлежно заверени.

Според съдебното решение И. е осъден да заплати сумата от 477 357 гривни главница и сумата от 3219 гривни деловодни разноски. Към решението и постановлението е приложена справка, че същите са влезли в сила съответно на 19.09.2013 г и на 15.10.2013 г. Отделно е приложена и справка, че ответникът е представляван в съдебно заседание от представителка „по поръчение“ Е.Б.. Ответникът представя справка №130 от 29.12.2016 г от Частно акционерно дружество „К.Ф.АП“ гр.К., че е работил в същото от 14.08.2009 г до 23.06.2015 г като председател на управителния съвет. В рамките на изпълнително производство по искане на ищеца от заплатата на ответника са направени удръжки в размер на 887 гривни на 04.11.2014 г и на 1200 гривни на 03.12.2014 г.

С молба от 28.03.2017 г ищецът посочва, че делото е разгледано от Оболонски районен съд в гр.К., тъй като ответникът е имал местожителство и местопребиваване в гр.К., Украйна. Съгласно писмо от 27.08.2015 г на К.ски градски център на заетостта, считано от 03.09.2010 г до 03.09.2015 г ответникът е имал разрешително за работа в У.и е работил като председател на управителния съвет на Частно акционерно дружество „К.Ф.АП“ гр.К.. Адрес в У.е посочен и в самия договор за заем. На 28.11.2012 ответникът е издал пълномощно на Е.Б.да го представлява по образуваното дело. Последната е подала молба за отлагане на делото, която е била удовлетворена от съда; както и съдът е обединил за общо разглеждане насрещен иск на ответника срещу ищеца. От ответника са събрани в изпълнителното производство 1791, 07 гривни дълг, 179, 11 гривни изпълнителна такса и 116, 82 гривни разноски за държавния бюджет.

Към молбата е приложено писмо от 27.08.2015 г на К.ски градски център на заетостта, че считано от 03.09.2010 г до 03.09.2015 г ответникът е имал разрешително за работа в У.и е работил като председател на управителния съвет на Частно акционерно дружество „К.Ф.АП“ гр.К.. Според договор за паричен заем от 18.09.2009 г между страните ищецът е посочил адрес в гр.К. ул.К.№18.

Ищецът представя пълномощно от 28.11.2012 г, с което ответникът е упълномощил Е.Б.да го представлява пред съдилищата на У.. Ищецът представя „ходатайство“ /молба/ от 14.12.2012 г за отлагане на делото пред Оболонски районен съд в гр.К. от представителката на ответника Б.. Ищецът представя решение на Апелативен съд на гр.К., с което е отхвърлена жалбата на ответника и е оставено в сила процесното решение на Оболонски районен съд в гр.К..

С молба от 03.04.2017 г ответникът прави възражение за давност на задълженията в процесното решение, като се позовава на разпоредби от украинското законодателство аналогични /според него/ на чл.117 ал.2 ЗЗД. Счита, че не е ясно дали събраната сума от 1791, 07 гривни е удържана от главницата или от лихвите или от съдебните разноски. Прави доказателствени искания съдът служебно да събира доказателства.

Според изслушаната по делото експертиза /относно качество на превод от украински на български език/ доц.А.С. преводът на представените документи е адекватен, с леки неточности при членуване, предлози и глаголни времена, които не влияят на разбираемостта на документите. Напр. терминът „ходатайство“ означава „молба“; терминът „постановление“ би могъл да се преведе и като „определение“; „справка“ може да се преведе и като „удостоверение“.

С определение в о.с.з на 25.04.2017 г съдът е дал възможност на ответника да представи писмени доказателства за твърденията си.Вместо да представи такива с молба от 29.05.2017 г ответникът заявява, че няма възможност да пътува до У.и отново иска съдът служебно да събира доказателства.

При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното:

Производството е по производство по чл.119 КМЧП във вр.чл.19-23 от Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и У./ Обн.ДВ бр.102 от 2004 г/. За краткост този договор за правна помощ по-долу ще се посочва само като „ДПП“.

Ищецът е представил надлежен препис от решението на чуждестранния съд, с превод на български език и удостоверение, че решението е влязло в сила. Съгласно чл.17 от ДПП тези официални документи на украинския съд се приемат на територията на Република България без каквато и да е специална заверка. Спазен е чл.20 ал.2 т.1 от ДПП.

Ищецът е представил справка, че ответникът е представляван в съдебно заседание от упълномощената представителка Е.Б., а от процесното решение и от решения на Апелативен съд на гр.К. е видно, че ответникът е участвал в съдебното производство и е обжалвал първоинстанционното решение. Спазени са чл.20 ал.2 т.2, 3 от ДПП.

Страните не спорят, че процесното решение е било частично изпълнено в У.в съответствие с чл.20 ал.2 т.4 от ДПП.

Налице са и предпоставките по чл.21 ДПП, които са близки до тези по чл.117 КМЧП:

• Не е нарушена изключителна компетентност по чл.21 т.1 от ДПП на българския съд. Поради наличие на посочения ДПП /за разлика от общата уредба по чл.117 КМЧП/ съдът следи само за изключителна компетентност на български съд чл.4-чл.21 КМЧП, но не и дали единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда. Само за пълнота трябва да се отбележи, че ищецът е представил доказателства, че ответникът е работил и е имал местожителство в гр.К., У.към датата на завеждане на иска пред украинския съд;

• Ответникът не е бил лишен от възможност да защитава правата си по делото пред украинския съд /чл.21 т.2 ДПП/. Нещо повече, имал е упълномощен процесуален представител, предявил е насрещен иск и е обжалвал решението на първоинстанционния съд;

• Няма данни за влязло в сила решение на български съд между същите страни за същото искане и на същото основание /чл.21 т.3 ДПП/;

• Р ешение на украинския съд е съвместимо с българския обществен ред;

• Не са представени от ответника доказателства, че е изтекъл срок за предявяване на процесното решение за изпълнение /чл.21 т.4 ДПП/. Подобно възражение /по същество възражение за изтекла давност след влизане в сила на решението на украинския съд / не е ангажирано своевременно – с отговора на исковата молба. Същото се явява преклудирано, защото е заявено едва с молба от 03.04.2017 г и не е придружено с доказателства. Въпреки дадената възможност до последното о.с.з на 30.05.2017 г ответникът отново не представи доказателства, че решението вече не подлежи на изпълнение в У.респ. по тази причина и в България. От представената от ответника справка №130 от 29.12.2016 г от Частно акционерно дружество „К.Ф.АП“ гр.К. е видно, че в рамките на изпълнително производство в полза на ищеца от заплатата на ответника са направени удръжки в размер на 887 гривни на 04.11.2014 г и на 1200 гривни на 03.12.2014 г. Няма данни това изпълнително производство да е било прекратено, поради което трябва да се приеме, че процесното решение все още подлежи на изпълнение в У.. В съответствие с чл.21 ДПП с ъдът не навлиза в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия съд. Съгласно чл.22 от ДПП приложимото право за нарочната процедура е българското процесуално право – чл.29 КМЧП – като С ГС се произнася с решение.

Искът е частично основателен. Налице са предпоставките по чл.21 от ДПП за признаване и допускане на изпълнението на процесното решение, с изключение на тази част от него, която вече е изпълнена в У.. В противен случай би се допуснало повторно плащане на вече платена сума.

Според представената от ответника справка №130 от 29.12.2016 г от Частно акционерно дружество „К.Ф.АП“ гр.К. от заплатата на ответника са удържани общо 2087 гривни.

В молба от 28.03.2017 г ищецът твърди, че от ответника са събрани в изпълнителното производство 1791, 07 гривни дълг, 179, 11 гривни изпълнителна такса и 116, 82 гривни разноски за държавния бюджет /общо 2087 гривни/.

В молба от 03.04.2017 г ответникът признава удържането на 1791, 07 гривни дълг, като заявява, че са него не е ясно дали с тази сума е погасена главница, лихва или съдебни разноски.

При тези данни и при прилагане на разпоредбата на чл.76 ал.2 ЗЗД във вр.чл.22 ДПП – доколкото се иска изпълнение в България – съдът счита, че със сумата от 1791, 07 гривни са погасени част от деловодните съдебни разноски в общ размер от 3219 гривни. Процесното решение трябва да се признае и допусне за изпълнение за сумата от 477 357 гривни главница и за сумата от 1427, 93 гривни деловодни съдебни разноски.

Ищецът не е заявил искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното, СЪДЪТ