Мотиви към Решение № 1318 от 21.3.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 3059/2023 г.

Производството по реда на Глава 28 от НПК. Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Г. С. Н. за това, че на неустановена дата между 17.01.2022 г. - 21.01.2022 г. и на 21.01.2022 г. в гр.С, на ул.“Г М“ №, в сградата на ОПП при ОДМВР-София, чрез пощата с вх. рег.№120400-074, представил пред П В А- системен оператор в група РОППССВ при ОПП при ОДМВР-София, неистински официален документ – Товарителница №0109634/17.01.2022 г., на която подписа в графа „изпращач“ е придаден вид, че е положен от представител на „Ромпетрол БГ“ ЕАД, а в действителност е бил положен от Н. - престъпление по чл. 308 ал. 1 НК. Редовно призована СРП не изпраща представител. Обвиняемият Г. С. Н. редовно призован не се явява. Защитникът на същия – адв. Л В.-АК-Русе излага доводи, че деянието по чл.308 ал.1 НК е несъставомерно от обективна страна, тъй като въпросната товарителница не е официален документ, а частен такъв. Освен това представлява ценна книга, като съгласно Параграф 1 т. 30 от ДР на Закона за автомобилните превози, товарителницата представлява товорителензапис по смисъла на чл. 371 Търговския закон. Съгласно чл. 371 ал.1 от ТЗ, товародателят може да иска от превозвача да му издаде за предадения товар товарителен запис, който може да бъде и на заповед. Когато е издаден товарителен запис, товарът се предава на легитимирания приносител на записа. Съгласно чл. 316 ал.2 ТЗ, товарителните записи могат да бъдат прехвърлени чрез джиро. Анотирана съдебна практикаС оглед на това не е налице престъпление по чл.308 ал.1 НК, като авентуално може да се коментира престъпление по чл. 309 ал.2 НК. Предлага на съда след като вземе предвид изложените доводи и извърши проверка на доказателствата по делото, да постанови решение, с което оправдае Н. по повдигнатото му обвинение. Съдът като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдържащи се по делото и относими към предмета на доказване, при съобразяване с разпоредбите на чл. 14 и 18 от НПК, приема за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият Г. С. Н. е роден на г. в А. Живее в с.гр., ул. „О г“№, бл. „Л“, вх., ет.. Същият е българин, български гражданин, неосъждан, с ЕГН ••••••••••. Обвиняемият Н. към януари 2022 г. заемал длъжността „шофьор” в „Скорпио Ойл Транспорт” ООД гр.София. Дружеството извършвало превоз за зареждане на обектите на „Лукойл България” и „Ромпетрол България”. На 17.01.2022 г. обвиняемият Н. изпълнявал курс с камион марка „Волво” с рег.№, категория М3 с максимално допустима маса 20 500 кг., ведно с прикачено ремарке рег.№ с максимално допустима маса 36 000 кг. и двете собственост на „Скорпио Ойл Транспорт” ООД гр.София. Той извършил нарушение на ЗДвП, като навлязъл след знак за временна забрана за товарни автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак В4. Почти веднага бил спрян от служители на Сектор Пътна полиция за проверка Н.. За извършеното от нарушение на обвиняемия бил съставен АУАН серия GA бл.№568105/17.01.2022 г. за нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП, като са му отнети СУМПС и контролен талон. Наложена му е и принудителна административна мярка със Заповед за налагане на ПАМ №22-12-04- 000068/20.01.2022 г. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН обвиняемият Н. подал писмени възражения срещу съставения акт, като приложил към него Товарителница №0109634/17.01.2022 г., като с нея искал да установи, че е разтоварвал гориво на бензиностанция „Лукойл”, намираща се след разклона за „Ботевградско шосе”. Тази товарителница Н. съставил сам върху бланка, ползвана като образец от „Скорпио Ойл Транспорт” ООД гр.София – бланките били поръчвани от дружеството в печатница. Попълвайки съдържанието на товарителницата и полагайки подпис в графа „изпращач”, той придал вид на същия, че е положен от представител на „Ромпетрол БГ“ ЕАД, а в действителност бил положен от Н.. Във възражението си обвиняемият заявил, че на 17.01.2022 г. е нарушил забраната, тъй като е трябвало да извърши товаро-разтоварителна дейност на бензиностанция „Лукойл”, намираща на 44 км. на Автомагистрала Хемус, посока гр.София. На 21.01.2022 г. обвиняемият Н. изпратил по пощата възражението и товарителница №0109634/17.01.2022 г. до ОПП при ОДМВР-С ул. Г М №. Свидетелката ПВА - системен оператор в група РОППССВ при ОПП при ОДМВР-София, в чиито задължения влизало входиране и изходиране на документи, завела в деловодството на отдел „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР-София възражението на обвиняемия ведно с товарителницата с вх. рег.№120400-074. При преглед на възражението и приложената товарителница, възникнали съмнения в истинността на последната, поради което било образувано досъдебно производство №15192/2022 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. №6934/2022 г. по описа на СРП. Било установено, че на процесната дата – 17.01.2022 г. с камион марка „Волво” с рег.№, категория М3 и ремарке рег.№ и двете собственост на „Скорпио Ойл Транспорт” ООД гр.София е извършван превоз по маршрут Русе-София, но не и доставка на гориво на обекта „Лукойл Зелин” с водач обвиняемия. В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена комплексна графическо-техническа експертиза. От заключението на същата се установява с категоричност, че в представеното по делото копие от товарителница №0109634/17.01.2022 г. с изпращач „Ромпетрол” ООД, получател „Лукойл Зелин” и изпращач „Скорпио Ойл Транспорт” ООД, ръкописният текст в графите и подписа в графа „изпращач” са изпълнени от обвиняемия Н., а бланката и иднетична с тази образеца, използван в дружество „Скорпио Ойл Транспорт” ООД. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните доказателства, закрепени в гласните доказателствени средства: показанията на свидетелката ПВА, товарителница №0109634/17.01.2022 г., писмо-отговор от „Скорпио Ойл Транспорт” ООД от 14.06.2022 г., утвърдена бланка-образец на товарителница от „Скорпио Ойл Транспорт” ООД, възражение срещу АУАН на обвиняемия с вх. рег. №120400-074, АУАН серия GA бл.№568105/17.01.2022 г. Заповед за налагане на ПАМ №22-12-04-000068/20.01.2022 г., наказателно постановление №22- 1204-000161/04.02.2022 г., складова разписка и нареждане за експедиция от „Лукойл”, справка за нарушител/водач, справка за съдимост, приобщени надлежно към доказателствения материал по делото по реда на чл. 378 ал.2 НПК, както и заключение на комплексна графическо-техническа експертиза. Събраните по делото доказателства са непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно съответстват помежду си досежно фактите и обстоятелствата, релевантни за съставомерността на деянието. Времето и мястото на извършване на деянието съдът прие за безпротиворечиво установени от писмените доказателства - входираните възражение на обвиняемия срещу АУАН и товарителница №0109634/17.01.2022 г., както и от гласните - показания на ПВА. Механизмът на извършване на деянието, както и съпричастността на обвиняемия към него, са установени по безспорен начин от заключението на комплексна графическо-техническа експертиза. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Съдът намира, че инкриминираният документ Товарителница №0109634/17.01.2022 г., представлява "официален документ" по смисъла чл. 93 т. 5 НК. Същата представлява товарителница за обществен автомобилен превоз страната, Приложение №15 към чл.89 т.7 от Наредба №33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта. Съгласно & 1 т. 30 от ДР на Закона за автомобилните превози, товарителницата е товарителен запис по смисъла на чл.371 от Търговкия закон. Съгласно ал.2 на чл.371 от ТЗ, когато има има издаден товарителен запис /товарителница/, товарът се предава на легитимирания приносител на записа. Т.е., товарителницата като превозен документ служи като доказателство за сключен договор, макар да няма качество на ценна книга /която е частен документ/, тъй като това качество следва да е посочено изрично в закона. Съгласно чл.51 ал.1 ЗАвП, товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и от превозвача. Съгласно ал.2 от същата разпоредба, когато товарът трябва да бъде натоварен на няколко превозни средства или когато товарите са от различен вид, всяка от страните има право да изисква изготвяне на толкова товарителници, колкото е броят на превозните средства или на видовете товари. Съгласно чл.52 ал.1 ЗАвП, именно Изпращачът посочва в товарителницата точното наименование на товара и особените му свойства, ако има такива. Разпоредбата на чл.53 ал.1 ЗАвП посочва на какви данни най- малко следва да съдържа товарителницата: 1. мястото и датата на съставянето; 2. името и адреса на изпращача; 3. името и адреса на превозвача; 4. мястото и датата на приемане на товара за превоз и мястото на доставянето му; 5. името и адреса на получателя; 6. наименованието на вида на товара и вида на опаковката, а за опасните товари - тяхното общоприето наименование; 7. брутното тегло или изразеното по друг начин количество на товара; 8. броя на колетите (пакетите), особената им маркировка и номерата им; 9. превозната цена, допълнителните разходи, митата и други разноски, които възникват от момента на сключването на договора до доставянето на товара; 10. необходимите инструкции за митническите формалности и други подобни; 11. при необходимост - данни относно забрана за претоварване, разноски, които поема изпращачът, обявената стойност на товара, инструкциите на изпращача до превозвача относно застраховката на товара, срока за превоза и опис на документите, връчени на превозвача. Т.е., товарителният запис /товарителница/ се ползва с доказателствена сила по отношение на натоварването на стоката, вида количеството и качеството на същата /в случая гориво/, както и състоянието на същата. Съдът приема, че товарителният запис е официален документ, за чието издаване има предвиден законов ред /ЗАвП и Наредба №33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България/ и той се издава от длъжностно лице – Изпращач, в случая като изпращач е посочен „Ромпетрол БГ” ООД. Обвиняемият Н. е попълнил тези данни, както следва: дата и място на натоварване - 17.01.2022 г. гр. Мартен, изпращач „Ромпетрол БГ” ООД, получател „Лукойл Зелин” гр.Ботевград и превозвач „Скорпио Ойл Транспорт” ООД гр.Русе. По този начин е удостоверено извършено натоварване на стока – гориво /бензин и дизелово гориво – опасни товари/, и извършване на превоз за доставката на това гориво до бензиностанция „Лукойл Зелин” на дата 17.01.2022 г., каквито никога не са извършвани. Съдът намира, че обвиняемият чрез използване на познанията си като шофьор в „Скорпио Ойл Транспорт” ООД гр.София и свързаните с тази работа специфични задължения, вкл. достъпа му до отпечатани в печатници бланки-образци на товарителници, е попълнил цялостното съдържание на товарителницата и полагайки подпис в графа „Изпращач”, той придал вид на същия, че е положен от представител на „Ромпетрол БГ“ ЕАД, а в действителност бил положен от самия него. Процесният документ товарителница №0109634/17.01.2022 г., отговаря на легалната дефиниция на официален документ и е неистински документ по смисъла на чл. 93 т.5 НК, тъй като чрез непозволена манипулация /на подписа в графа „изпращач“ е придаден вид, че е положен от представител на „Ромпетрол БГ“ ЕАД/, се съставя документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. За съществуването на неистински документ е без значение верността на документираната информация, но следва да се отбележи, че тя също е невярна, тъй като никога не са били товарени и превозвани подобни количества гориво до посочената бензиностанция-получател. За издаването на този официален документ по смисъла на чл. 93 т. 5 НК има установен ред и форма, уреден в Закона за автомобилните превози /арг.чл.50 и сл. от ЗАвП/. Товарителният запис /товарителница/ се издава от длъжностно лице, представляващо „Изпращача” на стоката, в случая - представител на „Ромпетрол БГ“ ЕАД, като обвиняемият е поставил подпис вместо това лице, за да удостовери невярното обстоятелство, че горивото /бензин и дизел/ е натоварено, респ. превозено. От обективна страна, съдът приема, че обвиняемият Н. на неустановена дата между 17.01.2022 г. - 21.01.2022 г. и на 21.01.2022 г. в гр.С, на ул.“Г М“ №, в сградата на ОПП при ОДМВР-София, чрез пощата с вх. рег.№120400- 074, представил пред ПВА - системен оператор в група РОППССВ при ОПП при ОДМВР-София, неистински официален документ – Товарителница №0109634/17.01.2022 г., на която подписа в графа „изпращач“ е придаден вид, че е положен от представител на „Ромпетрол БГ“ ЕАД, а в действителност е бил положен от самия обвиняем. От субективна страна, Н. е осъществил престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл, съгласно чл. 11 ал. 2 НК- съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Н. е съзнавал, че е съставил неистински официален документ Товарителница №0109634/17.01.2022 г., като съзнателно се ползвал от него. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че обвиняемият Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 308 ал. 1 НК. ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО: Съдът счете, че са налице всички предвидени от закона предпоставки за да бъде приложен чл. 78а от НК. Н. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание до този момент, от деянието не са настъпили имуществени вреди, за извършеното престъпление. Разпоредбата на чл. 308 ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години. От престъплението не са причинени тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние. Въпросът за възстановяването на имуществените вреди не следва да се обсъжда, тъй като престъплението по чл. 308 ал. 1 НК не е резултатно. Съдът, като съобрази добрите характерични данни на обвиянемия счита, че за постигане целите на наказанието, съгласно чл. 36 от НК, следва да му бъде наложена глоба в минималния, предвиден в закона размер от 1 000 /хиляда/ лева, платима в полза на държавата и по сметка на СРС. ПО РАЗНОСКИТЕ: На основание чл. 189 ал. 3 НПК, предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемия Г. С. Н. да заплати по сметка на СДВР сумата от 71, 19 лв. за СГЕ. Воден от гореизложеното, съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: