Решение № 116 от 26.2.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 297/2022 г.

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК. С решение № 681 от 03.11.2022 г., постановено по в. т. д. № 297/22 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е отменил решение № 260 106 от 06.12.2021 г., постановено по т.д. № 145/20 г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, в която съдът е осъдил на основание чл.93, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, „К и К билдинвест“ ЕООД да заплати на „Проджект три“ ООД сумата от 138 000 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2020 г., до окончателното й заплащане, както и в частта, в която съдът е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК „К и К билдинвест“ ЕООД да заплати на „Проджект три“ ООД сумата в размер на 14 796.18 лв., представляваща съдебни разноски, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановил решение, с което е отхвърлил предявеният от „Проджект три“ ООД срещу „К и К билдинвест“ ЕООД иск, с правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД за сумата от 138 000 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2020 г., до окончателното й заплащане, като неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът е потвърдил решение № 260 106 от 06.12.2021 г., постановено по т.д. № 145/20 г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил е иска с правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД за разликата над присъденият размер от 138 000 евро, до първоначално предявения размер от 276 000 евро, представляваща двойния размер на заплатена авансово сума по предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 18.10.2019 г., развален по вина на продавача, съгласно чл. 13, ал. 3 от същия договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2020 г. до окончателното й заплащане, като законосъобразно и правилно и е осъдил на основание чл.78 от ГПК „Проджект три“ ООД да заплати на „К и К билдинвест“ ЕООД сумата от 2 846.18 лв., представляваща разноски пред първоинстанционния съд, както и сумата от 8 000 лв. и сумата от 5 398.10 лв., представляващи разноски пред настоящата инстанция. Недоволен от така постановеното въззивно решение е останал „Проджект три“ ООД, които го обжалва с касационна жалба вх. № 27 384 от 20.12.22 г. Видно от подадената касационна жалба касаторът твърди, че решението е нищожно, тъй като на първа страница от него е изписано печатно като дата на постановяване на решението 24.10.22 г., в същото саморъчно е изписано № 681/07.11.22 г., а в съобщението за изготвеното решение е посочена дата 03.11.22 г. С определение № 214 от 01.02.24 г., постановено по т. д. № 652/23 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение касационния съд е изпратил делото на Софийски апелативен съд за преценка на предпоставките по чл. 247 от ГПК по отношение на датата на постановяване на съдебното решение. Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: Не се спори, а се установява и от справка в деловодната система, че с решение № 681 от 03.11.2022 г., постановено по в. т. д. № 297/22 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е отменил решение № 260 106 от 06.12.2021 г., постановено по т.д. № 145/20 г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, в която съдът е осъдил на основание чл.93, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, „К и К билдинвест“ ЕООД да заплати на „Проджект три“ ООД сумата от 138 000 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2020 г., до окончателното й заплащане, както и в частта, в която съдът е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК „К и К билдинвест“ ЕООД да заплати на „Проджект три“ ООД сумата в размер на 14 796.18 лв., представляваща съдебни разноски, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановил решение, с което е отхвърлил предявеният от „Проджект три“ ООД срещу „К и К билдинвест“ ЕООД иск, с правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД за сумата от 138 000 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2020 г., до окончателното й заплащане, като неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът е потвърдил решение № 260 106 от 06.12.2021 г., постановено по т.д. № 145/20 г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил е иска с правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД за разликата над присъденият размер от 138 000 евро, до първоначално предявения размер от 276 000 евро, представляваща двойния размер на заплатена авансово сума по предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 18.10.2019 г., развален по вина на продавача, съгласно чл. 13, ал. 3 от същия договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2020 г. до окончателното й заплащане, като законосъобразно и правилно и е осъдил на основание чл.78 от ГПК „Проджект три“ ООД да заплати на „К и К билдинвест“ ЕООД сумата от 2 846.18 лв., представляваща разноски пред първоинстанционния съд, както и сумата от 8 000 лв. и сумата от 5 398.10 лв., представляващи разноски пред настоящата инстанция. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в кориците на делото е поставен хартиен образец на постановеното решение, подписан саморъчно от тримата членове на съдебния състав, в който е като дата на постановяване на решението е посочена „34.10.22 г.“, както и саморъчно поставен номер и дата на същото „ № 681/07.11.22 г.“, които са поставени от съдебния деловодител. Не се спори, а се установява и от приложените по делото съобщения за изготвяне на решението до страните, че в същите е посочено „решение № 681/03.11.22 г.“. От извършената справка в деловодната система на съда се установява, че процесното решение е постановено и подписано от двама от членовете на съдебния състав на 03.11.22 г., като от тази дата системата е генерирала номер на постановеното решение. Същото е подписано електронно от третия член на съдебния състав на 07.11.22 г., което се установява и от разпечатката на акта от системата. От правна страна: При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: След като обяви решението съдът по свой почин или по молба на страните може да поправи очевидните фактически грешки. Постановеното по делото определение/решение се състои от две части - мотиви и диспозитив. Мотивите представляват формираната воля на съда, а диспозитива нейното външно изразяване. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В конкретния случай, не е налице такова несъответствие между действително формираната истинска воля на съда по отношение на разрешения спор и нейното външно изразяване в диспозитива на акта. Налице е погрешно поставена дата на решението в писмената форма на решението, приложена по делото. Това по същество не представлява очевидна фактическа грешка, тъй като констатираната такава не засяга волята на съда и нейното външно обективиране в диспозитива на постановеното решение. Налице погрешно посочване на датата в писмената форма на решението по делото, която се дължи на грешка или опущение. Същата, по същество е техническа грешка, допусната от съдията-докладчик поради опущение при изписване на самото решение. Съгласно чл. 360а ЗСВ (в сила от 09.08.2016 г.) органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други, предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, като за целта тези органи използват внедрената от Висшия съдебен свет електронна информационна система на съдилищата (ЕИСС). Чрез нея се води регистър на съдебните актове, които слагат край на производството и по същество съставлява електронна база данни (чл. 360и ЗСВ). Тази обща уредба в ЗСВ е конкретизирано в ГПК чрез нормата на чл. 102а ГПК (в сила от 30.06.2021 г.), който въвежда изискване, съдът да издава актовете си и да извършва всички други процесуални действия в електронна форма, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон предвидено извършването им по друг начин. За автентифицирането на решението е достатъчно то да бъде подписано от двама съдии. (чл. 236, ал. 3, изр.2-ро ГПК, съответно чл. 189, ал. 3 ГПК (отм.). С подписване на съдебното решение от двама от съдиите, взели участие при формиране волята на съдебния състав е налице валидно удостоверяване на правораздавателна воля. Обявяването на решението в регистъра (чл. 235, ал. 5 ГПК; чл. 190 ГПК отм.) има за последица неговата неоттегляемост и няма отношение към валидността му. В този см. мотивите на ТР № 1 от 10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГТК на ВКС. Допуснатата техническа грешка в пришития към делото екземпляр на писмената форма по отношение на датите на постановяване на съдебното решение не може да бъде изменена по реда на чл.247 от ГПК, ако бъде направен ограничително тълкуване на цитираната правна норма. В доктрината и в съдебната практика обективирана в определение № 1 346 от 30.05.2023 г., постановено по гр. д. № 3 926/22 г., по описа на Г.К., І Г.О. на ВКС, решение № 17 от 7.02.2014 г., постановено по гр. д. № 6 323/13 г., по описа на ВКС, I г.о., ГК и др. се приема, че очевидната фактическа грешка във въззивно решение, което решава правния спор по гражданско/търговско дело, може да има за обект предметът на спора, включително страните, съдебният състав, описанието на гражданското дело и датите, на които е приключило последното открито съдебно заседание и е постановено решението. Това са параметрите от значение за силата на присъдено нещо, които решението е годно да породи и за индивидуализацията на гражданското дело и състава, който го е постановил. От извършената справка в ЕИСС се установява, че решението е подписано от двама от съдиите на 03.11.22 г., т.е. от тази дата е налице валидно удостоверяване на правораздавателната воля на съда (в този см. Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГТК на ВКС). Посочената дата и номер на съдебното решение в изпратеното съобщение до страните са тези, на които е изразената правораздавателната воля. ЕИСС дава номер и дата на решението в момента, в който същото е качено в системата и изпратено за подпис от членовете на съдебния състав. Посочената дата в ръкописния текст е датата, на която постановеното съдебно решение е подписано електронно от третия член, но същата не променя датата, на която е формирана волята на съдебния състав (датата на постановяване на акта). В конкретния случай е налице неправилно посочване на датата на постановяване на съдебното решение в приложения по делото хартиен вариант на същото. Действителната дата на постановяване на атакуваното решение е 03.11.22 г., датата на която е обявено в ЕИСС съдебното решение и е подписано от двама от съдиите, участвали във вземането на решението. Ето защо настоящият състав намира, че следва да се постанови допълнително решение, с което констатираната очевидна фактическа грешка да се поправи. Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд