Решение № 10999 от 26.6.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 54918/2021 г.

Производството е образувано по искова молба на „М Б“ АД срещу „С Б А Л К ЕАД. Ищецът твърди, че между него и ответника съществували облигационни взаимоотношени по сключен между тях договор № 2186 от 02.02.2012г., по силата на който ищецът извършвал срещу възнаграждение действия по събиране, транспортиране и обезвреждане на опасни отпадъци, собственост на длъжника. Заявява, че при изпълнение на възложените услуги страните съставяли Идентификационен документ (Приложение № 8 към чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри). Поддържа, че е изпълнявал надлежно задълженията си по договора, но ответникът не му е заплатил дължимото възнаграждение в размер на 3143, 25 лв., за което имало издадени 6 бр. фактури в периода от 29.10.2020г. до 07.12.2020г., както следва: фактура № 40426/29.10.2020г., № 40498/05.11.2020г., № 40588/12.11.2020г., № 40660/20.11.2020г., № 40744/30.11.2020г. и № 40838/07.12.2020г. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответната страна, че дължи посочената по-горе сума, ведно със законната лихва от 27.04.2021г. до окончателното плащане, за която твърди, че имало издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на договорни отношения с ищеца. Отрича ищецът да е възлагал на ищеца изпълнението на процесните извозвания на отпадъци, като изтъква, че по силата на договора следвало да има предварително утвърден график или писмена заявка на ответника. Възразява, че в идентификационните документи не били посочени три имена и длъжност на товародателя, както и че не били спазени изискванията на чл. 12 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. Счита, че не била доказана връзката между приложените идентификационни документи и процесните фактури. Не било доказано и изпълнението на услугите по извозване и предаване на отпадъците. Моли за отхвърляне на предявения иск. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 ЗУО, респ. чл. 5, ал. 2 ЗУО-отм.. В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответната страна е възникнало твърдяното облигационно отношение по твърдения от него договор № 2186 от 02.02.2012г., по силата на който ответникът е поел задължение да заплаща възнаграждение в претендирания от ищеца размер; че ответникът е получил уговореното количество отпадъци (т.е. че е изпълнил възложените му услуги). При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответника да докаже, че е заплатил уговореното възнаграждение. В настоящия случай, от приложения договор № 2186 от 02.02.2012г. и анекси към него (л. 9-13) е видно, че ответникът като възложител е възложил на ищеца като изпълнител да извършва всички необходими дейности по събиране, транспортиране и унищожаване на опасни отпадъци, собственост на възложителя (чл. 1, раздел I). Съгласно чл. 2, раздел V от договора измерването на предадените отпадъци става при предаването им на изпълнителя, като възнаграждението, което се дължи на ищеца е в размер на 1, 70 лв. без ДДС на кг инфекциозен отпадък (чл. 1, раздел V). Възнаграждението е дължимо в 30-дневен срок от извозването на опасните отпадъци след предоставяне на фактура (чл. 3, раздел V). От приложените идентификационни документи (л. 15-19) е видно, че в периода от 23.09.2020г. до 28.10.2020г. ответникът е предал на ищеца 1050 кг. отпадъци, което количество съответства на отразеното във фактура № 40426/29.10.2020г. за сумата от 1732, 50 лв. От приложения идентификационен документ (л. 21) е видно, че на 04.11.2020г. ответникът е предал на ищеца 231 кг отпадъци, което количество съответства на отразеното във фактура № 40498/05.11.2020г. за сумата от 381, 15 лв. От приложения идентификационен документ (л. 23) е видно, че на 11.11.2020г. ответникът е предал на ищеца 127 кг отпадъци, което количество съответства на отразеното във фактура № 40588/12.11.2020г. за сумата от 209, 55 лв. От приложения идентификационен документ (л. 25) е видно, че на 18.11.2020г. ответникът е предал на ищеца 125 кг отпадъци, което количество съответства на отразеното във фактура № 40660/20.11.2020г. за сумата от 206, 25 лв. От приложения идентификационен документ (л. 27) е видно, че на 25.11.2020г. ответникът е предал на ищеца 173 кг отпадъци, което количество съответства на отразеното във фактура № 40744/30.11.2020г. за сумата от 285, 45 лв. От приложените идентификационни документи (л. 30-31) е видно, че в периода от 30.11.2020г. до 02.12.2020г. ответникът е предал на ищеца 199 кг. отпадъци, което количество съответства на отразеното във фактура № 40838/07.12.2020г. за сумата от 328, 35 лв. При наличието на пълно съвпадение в периода и количеството на предадените отпадъци между описаните идентификационни документи и цитираните фактури и при липсата на твърдения (а и доказателства) тези услуги да са осчетоводени въз основа на други данъчни фактури следва да се отхвърли като неоснователно възражението на ответника, че не била доказана връзката между фактурите и идентификационните документи. От приложеното извлечение от отчетната книга за управление/предаване на опасни отпадъци, представена от ответника (л. 66-68) се установява, че предаденото от ответника на ищеца количество отпадъци, отразено в обсъдените по-горе идентификационни документи, съвпада напълно и с извършените от ответника вписвания в отчетната му книга. От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че описаните по-горе фактури са осчетоводени от ответника, което също следва да се възприеме като недвусмислено признание от ответника за получаване на осчетоводените с тях услуги (Решение № 65 от 24.04.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, ІІ т.о, Решение № 7 от 22.02.2011г. по т.д. № 264/2010г. на ВКС, I т.о., Решение № 47 от 08.04.2013г. по т.д. № 137/2012г., II т.о., ВКС и мн.др.). При това положение следва да се приеме за доказано по несъмнен начин предоставянето на твърдените от ищеца услуги. Неоснователно е в такъв случай възражението на ответника срещу редовността на изготвените идентификационни документи, при положение, че самият той е отразил в отчетната си книга същото количество предадени отпадъци, а в счетоводството е отразил и възникването на задължение в претендирания от ищеца размер. Без значение за съществуването на това задължение е дали отпадъците са предадени по график, след заявка или по друг начин (с конклудентни действия) след като фактическото предаване е напълно установено. Отделно от това, липсата на график и заявка в уговорения срок е предвидено в договора единствено като предпоставка за изпълнителя да извърши отказ да транспортира опасните отпадъци (чл. 1, раздел III, предл. последно), от което ищецът очевидно не се е възползвал. По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло. С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът. Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят следните суми: 62, 87 лв. – държавна такса в заповедното производство, 340 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 67, 90 лв. – държавна такса в исковото производство, 450 лв. – адвокатско възнаграждение в исковото производство, 250 лв. – разноски за експертиза. Воден от горното, съдът