Решение № 191 от 8.12.2025 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 219/2022 г.

производството по гр.д.№155/2022г. по описа на ВОС е прекратено с влязло в сила определение. От приложеното гр.д.№155/2022г. по описа на ВОС се установява, че предмета на делото е различен от предмета по настоящото гр.д.№219/2022г. на ВОС. Предмет на гр.д. №155/2022г. по описа на ВОС е иск по реда на чл.422 ГПК за установяване вземането на „Б.“АД по отношение на ответниците А. Р.ов К., Е. А. И., С. Б. В. и А. И. В., че дължат солидарно на „Б.“АД сумата 68 649, 18лв., дължима по запис на заповед с дата 01.04.2020г., ведно с дължимата законна лихва върху сумата до пълното изплащане на вземането, по издадени в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 25.01.2021г.по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 28.01.2021г. за сумите по ч.гр.д.№76/2021г. на РС-В.. С влязло в сила определение от 26.10.2023г. производството по гр.д.№155/2022г. по описа на ВОС. Съгласно разясненията дадени в т. 13 на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014Г. по тълк.дело №4/2013г на ОСГТК на ВКС компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. По предявения иск. Ищецът е предявил настоящия иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК на 15.07.2022 г. като съобщението на РС-В. с дадените в него указания за предявяване на установителния иск е получено на 28.06.2022 г. следователно е спазен едномесечния срок за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК и производството е допустимо. По своята същност производството по чл. 422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и изискуемост. В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му. В случая е поискано от заявителя издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 6 от ГПК против длъжника ЗП А. Р.ов К. и посочени като солидарни длъжници - Е. А. И., С. Б. В. и А. И. В. по представен от него Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №181, т.II, рег.№2957, нот.д.290/2020г. на нотариус Л.Ц. с рег.№029 от Нотариалната камара от 31.07.2020г., за сумата 91 973.57лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -21.02.2022г. до изплащане на вземането. Между ищеца „Б.“ АД и ответника земеделски производител /ЗП/ А. Р.ов К. е възникнало валидно облигационно отношение по процесния Договор за стоков кредит, който по същество е договор за търговска продажба по см. на чл. 318 и сл. ТЗ във вр. с чл. 183 и сл. ЗЗД, по силата на който „Б.“ АД като продавач се е задължило да прехвърли на ответника, като купувач собствеността на селскостопански семена, торове, препарати и др., подробно описани в спецификациите към договора и процесните 13 бр. фактури, посочени по-горе, срещу съответните цени, който купувачът се е задължил да заплати на посочения във всяка фактура падеж. Макар по обективния критерий на чл. 1 от ТЗ, сключеният договор да не е търговска сделка, същият се явява такава по субективния критерий на чл. 286 от ТЗ, тъй като може да се приеме наличието на оборимата презумпция на чл. 286, ал. 3 от ТЗ - че ищецът – търговец е сключвал договор за покупко-продажба с ответника, като физическо лице-земеделски производител и е действал с оглед предмета на дейността си. Съдът приема, че сключеният договор представлява търговска сделка по смисъла на чл. 287 от ТЗ, който регламентира, че разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон. С оглед предмета на търговската сделка и поетите от страните права и задължения, същата следва да се квалифицира като търговска продажба по чл. 318, ал. 1 от ТЗ, тъй като е сключена с оглед занятието на договарящите, а няма за предмет стоки за лично потребление( арг. от чл. 318, ал. 2 от ТЗ). При търговската продажба, както и при всяка продажба, задължението на продавача е да предаде на купувача закупената вещ, а на купувача – да заплати цената. В случая солидарната отговорност на ответницата Е. А. И. спрямо кредитора-ищеца е възникнала по силата на сключения от нея Договора за стоков кредит и анекса, в качеството и на поръчител, като се е задължила да отговаря солидарно с купувача ЗП А. К. за всички последици от неизпълнението на задълженията от негова страна, включително и за разноските по събиране на вземането, съгласно т. 9.1. от договора. В случая е спазена предвидената в чл.138 ЗЗД писмена форма на договора за поръчителство, инкорпориран в договора за стоков кредит. Като последица от това ответницата Ел.И. е солидарно отговорна с ответника ЗП А. К. за всички вземания на ищеца по процесния договор и анекс. Предвид нормата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица, какъвто е другият ответник И. А. И. се явява, само в предвидените в закона случаи. В случая ответникът И. А. И. е конституиран в процеса на мястото на починалите ответници С. Б. В. и А. И. В. – негови родитЕ., като техен правоприемник се явява и ответницата Е. И.-дъщеря. Правата и задълженията от сключения договор за стоков кредит са за купувача – земеделски производител и при неговото неизпълнение възникват задължения за поръчителя Е. И., а предвиждане на такива задължения за солидарна отговорност при неизпълнение на купувача за третите лица – първоначалните ответници С. Бироисова В. и А. И. В., чиито правоприемник се явява ответника И. И. не следват нито от договора, нито са предвидени в закона. С исковата молба ищецът е навел единственото твърдение по отношение на тези ответници, че същите са ипотекарни длъжници по силата на приложения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №181, т.II, рег.№2957, нот.д.290/2020г. на нотариус Л.Ц. с рег.№029 от Нотариалната камара/л.11/. Видно от съдържанието на нотариалния акт, С. Бироисова В. и А. И. В. са единствено и само ипотекарни длъжници, като са учредили първа по ред договорна ипотека върху собственият им недвижим имот с административен адрес: гр.В., ж.к.“К•• в полза на ищеца „Б.” АД-ипотекарен кредитор за обезпечаване вземанията му по сключени Договор за стоков кредит от 01.04.2020г. и Анекс от 31.07.2020г. към същия от ЗП А. Р.ОВ К., т.е учредената от тях договорна ипотека е обезпечение за чуждо задължение и същите отговарят единствено с ипотекирания имот. Ипотеката е вещно, а не лично обезпечение на чуждия дълг, поради което за тях не е възникнала лична- солидарна отговорност за задълженията на ЗП А. К. спрямо ищеца „Б.“АД. Извода е, че ипотеката не превръща собственика на ипотекирания имот в солидарен длъжник Предвид изложеното настоящия състав намира, че по делото ищеца „Б.“АД не доказа наличието на облигационно правоотношение за ангажиране солидарната отговорност на ответника И. А. И. за задълженията на ЗП А. К. спрямо ищеца, поради което предявените искове спрямо този ответник следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Съдът приема да доказано обстоятелството, че ищцовото дружество е изправна страна по договора за стоков кредит, като е доставил и предал на ответника ЗП А. К. стоката по процесните 13 бр.фактури, като предаването на стоките се установи от посочените по- горе примо-предавателни протоколи и товарителници по всяка фактура. От допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза /ДССчЕ/, се установява, че ответникът ЗП А. К. е заплатил изцяло сумата от 10150.56лв. по първата фактура №1000043242/19-04-19г. По останалите 12бр фактури е неизправна страна по договора, като не е заплатил в пълен размер на ищеца цената на закупените и получени стоки и на уговорения падеж, поради което е изпаднал в забава. Вещото лице е установило и включило в заключението по ДССчЕ извършените от ответникът ЗП А. К. извънсъдебни плащания към ищеца „Б.“АД и след 21.02.2022г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №300/2022г. на РС-В., като на 16.07.2024г. на ищеца са преведени и суми от разпределение по изп.д. №260/2022г. на ЧСИ СТ.Нинов в общ размер на 80 713.23лв от реализирана публична продан на ипотекирания в полза „Б.“АД недвижим имот с адрес: гр.В., ж.к.“К••, собственост на ипотекарните длъжници и първоначални ответници С. Б. В. и А. И. В.- починали по време на процеса. Ето защо и на основание чл.235, ал.3 ГПК извършените плащания към ищеца след 21.02.2022г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №300/2022г. на РС-В. и по време на процеса, като новонастъпили факти от значение за разрешаване на спорното право следва да се вземат предвид. От заключението на ДССчЕ, обсъден по-горе, се установи, че неплатената главница по процесните фактури е в размер на 8 621, 30лв. / 85279.70лв. - 76658.40лв.= 8621.30лв./, до която сума предявения иск за главницата се явява основателен и доказан по отношение на солидарните длъжници и ответници ЗП А. К. и Е. И.. По отношение на предявения акцесорен иск за присъждане на законна лихва върху неплатената главница, то от заключението на вещото лице, се установи, че с извършените плащания на ищеца е погасена дължимата от ответника ЗП А. К. законна лихва в размер на 20613, 35лв. за периода от 21.02.2022г. до 16.07.2024г., за който период искът за законна лихва се явява неоснователен и недоказан Извода е, че на ищеца е дължима законна лихва върху неплатената главница от 8 621, 30лв., считано от 17.07.2024г. до окончателно изплащане. По изложените съображения предявените установителни искове по чл.422 ГПК от ищцовото дружество са частично основателни само по отошение на ответниците ЗП А. Р.ов К. и Е. А. И., като следва да се приеме за установено по отношение на тях, че дължат солидарно на „Б.“АД сумата от 8621, 30лв. /осем хиляди шестстотин двадесет и един лева и тридесет стотинки/, представляваща неизплатена главница по Договор за стоков кредит от 01.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2024г. до изплащане на вземането, като се отхвърлят исковете за главницата за разликата от 8 621, 30лв. до предявения размер от 91973, 57лв. и за законна лихва за периода от 21.02.2022г. до 16.07.2024г., като неоснователни. По разноските в процеса: Съдът като взе предвид обстоятелството, че частично погасяване на дълга на ответника ЗП А. К. спрямо ищеца е извършено в хода на делото и причина за образуване на делото е поведението на солидарните ответници ЗП А. К. и Е. И., то право на разноски има само ищцовата страна. Ищецът е направил следните разноски в процеса: 1839.47лв – довнесена държавна такса, депозит за вещо лице по ССчЕ и допълнителна такава в общ размер на 900лв. По наведеното възражение на ответниците ЗП А. К. и Е. И. за прекомерност на заплатеното от ищеца А.ско възнаграждение в размер на 6600лв. съдът намира същото за основателно, поради следните съображения: Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при осъществяването й съдът е ограничен от минималния размер, определен по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАдв - от Висшия А.ски съвет. Въз основа на законовата делегация е приета Наредба № 1/2004 г., но приложимостта й е отречена с решение на СЕС по дело С-438/22 поради противоречието й с чл. 101, пар. 1 ДФЕС, установен в защита на конкуренцията. След постановяване на решението на СЕС наредбата е изменена и е отпаднало характеризирането на възнагражденията като "минимални", но друг акт, относим към чл. 78, ал. 5 ГПК, не е приет. Ето защо понастоящем съдът не може да ползва разписания в посочената разпоредба механизъм и следва да опредЕ. възнаграждението, изхождайки само от въведеното с чл. 36, ал. 2 ЗАдв изискване за справедливост. Справедливият размер на А.ското възнаграждение се съизмерява както с материалния интерес от делото (фактор, основополагащ в т. нар. ориентировъчни размери по актуалната редакция на Наредба № 1/2004 г.), така и с комп. от други критерии - фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия от А.а. Видно от данните по делото адв.ПМ е встъпил в процеса на 27.03.2025г., т.е след образуване на делото. А.а се е явил в четири открити съдебни заседания по делото – 23.04.2025г., 02.06.2025г., 07.07.2025г. и на 03.10.2025г. В защита на ищцовата претенция е представил писмени доказателства и направил искане за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, представил е писмени бележки. За ориентир съдът изчисли, че А.ското възнаграждение изчислено върху материален интерес от 91973, 57лв. по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 /09.07.2004г. за възнаграждения за А.ска работа възлиза на 8007, 89лв., т.е заплатеното от ищеца възнаграждение от 6 600лв. е под минималното. Предявеният установителен иск по чл.422 ГПК съдът определя със средна фактическа сложност (анализ на съдържанието на договора, установяване на нови факти-плащане в изпълнителното производство, а и установяване размера на неплатната главница и лихви е чрез експертиза); наличието на значителна и безпротиворечива съдебна практика с оглед приложимия материален закон. Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и обема на положения от процесуалния представител на ищеца труд в производството, настоящият състав намира, че уговореният и платен от ищцата хонорар от 6 600 лв. е прекомерен и следва да бъде намален до сумата от 3000 лв./три хиляди лева/, която сума съдът счита за справедливо възнаграждение за положения от А.а труд. При това положение ищецът е направил общо разноски в размер на 5739.47лв., която сума ответниците ЗП А. К. и Е. И. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Съгласно задължителните указания на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредЕ. отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора и факта, че ответниците са причина за водене на делото-погасяване на веманията е след заявлението по заповедното производство, съдът следва да осъди ответниците ЗП А. К. и Е. И. да заплатят на ищеца сумата 2139, 47 лева, представляваща направените разноски по ч. гр. д. № 300/2022 г. на Районен съд -В.. Мотивиран от горното, В.ски окръжен съд