Решение № 94 от 27.11.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 309/2024 г.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по жалба от адв. С. З. от САК, упълномощен защитник на подсъдимата К. Л. Т., ЕГН: ••••••••••, и по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас срещу присъда № 54/01.10.2024 г., постановена по НОХД № 1646/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимата К. Л. Т. е била призната за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление, през периода от 11.10.2012г. до 24.03.2017г. включително, в град Айтос, обл. Бургаска, в качеството си на длъжностно лице - „специалист обслужване клиенти“ при „Уникредит Булбанк“АД-клон Айтос, присвоила чужди пари, общо в размер на 357 491, 77 /триста петдесет и седем хиляди четиристотин деветдесет и един лева и 77 ст./ лева, собственост на „Уникредит Булбанк“АД, връчени й в качеството й на длъжностно лице и поверени й да ги пази, чрез използване на сметки на лица, клиенти на банката, а именно лицата А. И. М., М. И. М. и С. М. И., както следва:

І. През периода 11.10.2012 г. - 24.03.2016 г. чрез сметка в евро № 70002500765461 на А. И. М., присвоила сума в размер на 23 700 евро, с левова равностойност 46 143, 90 лева;

ІІ. През периода от 09.08.2013 г. до 30.03.2016 г., чрез сметка на А. И. М. в британски лири под № на сметката 70002519749083 присвоила сума в размер на 41 075, 08 британски лири /паунди/, с левова равностойност 95 543, 79 лева, и чрез сметка на С. М. И. в евро под № на сметката 76301475697174 присвоила 804, 08 евро с левова равностойност 1 565, 55лева;

ІІІ. През периода от 30.08.2013 г. до 05.04.2016 г. чрез сметка на М. И. М. в британски лири под № 70002517817471 присвоила сума в размер на 40 061 британски лири /паунди/, равняващи се на 100 269, 60 лева;

ІV. През периода от 23.03.2015 г. до 22.03.2016 г. чрез сметка на М. И. М. в долари, под № 70002520339461 присвоила сума в размер на 13 506 долара, равняващи се на 23 763, 03 лева;

V. През периода 13.05.2016 г. до 24.03.2017 г. от сметка на А. И. М. в британски лири под № на сметката 70002521991113, присвоила сума в размер на 39 805, 33 британски лири /паунди/ с левова равностойност 90 205, 90 лева, като за улесняване на присвояването е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по тежко наказание, а именно престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както следва:

1. Изготвяла неистински частни документи - нареждане-разписки за получена сума от името на лицата А. И. М. и М. И. М., който документ употребявала в счетоводната система на банката - чрез въвеждането му в нея - за да докаже, че тези лица са изменили правото си на вземане от банката по отношение вложените от тях парични средства в съответни сметки, като намалявала наличностите по тези сметки с размера на присвояваните от нея парични суми от банката;

2. Или изготвяла неистински частни документи - платежни нареждания за превод на парична сума от сметка на А. И. М. по сметка на друго лице - С. М. И. и употребявала така съставения неистински частен документ, чрез въвеждането му в счетоводната система на банката, за да докаже, че А. М. е изменила правото си на вземане от банката на вложените от нея средства в съответна сметка, а след това изготвяла и неистински частни документи от името на С. И. - нареждане разписка за изтеглена сума от това лице, който документ употребявала чрез въвеждането му в счетоводната система на банката, за да докаже, че С. И. е изменил правото си на вземане от банката по отношение наличните парични суми /в това число получени чрез платежно нареждане от А. М. по сметката си/, като присвояването е в големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и във вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. с чл.54, ал. 1 от НК е била осъдена на лишаване от свобода за срок от 8 (осем) години, като на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 203, ал. 1 от НК, а именно че длъжностното присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

На основание чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС е определено така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 8 (осем) години да се изтърпи от К. Л. Т., при първоначален общ режим.

Със същата присъда, на основание чл. 202, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, подсъдимата К. Л. Т. е била лишена от право да заема длъжността „ счетоводител” или „касиер” в държавно или обществено учреждение за срок от 8 /осем/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата, на основание чл. 202, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, подсъдимата К. Л. Т. е била лишена от право да упражнява професията „счетоводител” или „касиер” или друга отчетническа дейност за срок от 8 /осем/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата К. Л. Т. е била осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Бургас сумата от 3 652, 65 / три хиляди шестстотин петдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/ лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебната фаза и по сметка на ОС - Бургас сумата от 120 / сто и двадесет/ лева, представляваща направени разноски по делото в съдебната фаза.

С жалбата и с допълнително писмено изложение към нея се заявява позиция, че първоинстанционната присъда е постановена при нарушения на материалния и процесуалния закон, като се иска нейната отмЯ. и признаване на подсъдимата за невиновна по повдигнатото й обвинение. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че подсъдимата е виновна, се иска намаляване на наложеното наказание до размер от три години лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

В протеста се съдържат доводи за неправилност на присъдата в оправдателната й част. Твърди се, че са налице двете кумулативно предвидени предпоставки да се приеме, че обследваното длъжностно присвояване съставлява престъпление по чл. 203, ал. 1 от НК. В тази връзка се изтъква, че размерът на присвоените средства многократно /повече от 5 пъти/ надхвърля обективния критерий „особено големи размери“, което само по себе си квалифицира случая като особено тежък. Като допълнителни аргументи в подкрепа на този извод се сочат обстоятелствата, че престъплението се отличава с престъпна упоритост и дързост, извършено в продължителен срок - повече от 4 години, съпътствано е от множество други /акцесорни/ престъпления против документооборота, сериозно уврежда лични и корпоративни интереси, и в значителна степен засяга общественото доверие в банковата система. Предвид на това е направено искане за отмЯ. на присъдата в атакуваната й част и за осъждане на подсъдимата по първоначално повдигнатото й обвинение по чл. 203, ал. 1 НК.

С въззивната жалба и с допълнението към нея, както и с въззивния протест не се отправят доказателствени искания.

В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание, при осъществяване на служебна проверка, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на доказателства в тази инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище, че въззивната жалба на подсъдимата К. Л. Т. и нейния защитник, макар и допустима, е неоснователна. Същевременно заявява, че не поддържа подадения от Окръжна прокуратура – Бургас въззивен протест, като също го намира за неоснователен. В изложението си прокурорът релевира аргументи за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда. Счита, че при постановяването й не са допуснати процесуални нарушения нито в досъдебната, нито в съдебната фаза на производството. Подчертава, че Окръжен съд – Бургас е формирал вътрешното си убеждение при спазване на процесуалните правила и въз основа на правилно установена фактическа обстановка. По същество прокурорът поддържа обвинителната теза, че подсъдимата е осъществила деянието при условията на продължавано престъпление, като в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ НК е присвоила чужди парични средства – собственост на „УниКредит Булбанк“ АД, в общ размер 357 491, 77 лева. Според прокурора длъжностното качество на подсъдимата е безспорно доказано от трудовия й договор и длъжностната характеристика, а от събраните доказателства – свидетелски показания и експертни заключения (счетоводни, графологични и технически) – по несъмнен начин се установява, че подсъдимата е извършила неправомерни тегления от сметките на клиенти, използвайки документи с неистински подписи и неверни обстоятелства. Прокурорът намира за неоснователни доводите на защитата относно недоказаност на обвинението и неправилно приложение на материалния закон. Подчертава, че доказателствата са събрани законосъобразно и изцяло потвърждават участието на подсъдимата в инкриминираната дейност, реализирана в продължителен период чрез сходен механизъм. Не приема за релевантен довода за награждаване на подсъдимата от работодателя, като посочва, че това не променя правните изводи относно отговорността й. Относно индивидуализацията на наказанието прокурорът счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил чл. 54 НК, определяйки наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години и лишаване от право да заема определени длъжности за същия срок. Не са налице основания за приложение на чл. 55, ал. 1 НК или за условно осъждане по чл. 66 НК, тъй като деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, а продължителността и размерът на присвоените суми изключват възможността за по-лека санкция. В същото време прокурорът споделя извода на първоинстанционния съд, че случаят не представлява „особено тежък“ по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК, отчитайки обстоятелствата, че подсъдимата не е осъждана, има положителни характеристични данни, напреднала възраст и здравословни проблеми. В заключение прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата на Окръжен съд – Бургас като правилна, обоснована и законосъобразна, включително в частта относно направените разноски и мерките за процесуална принуда.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимата Т., адв. З., поддържа изцяло въззивната жалба и допълнението към нея, като оспорва подадения въззивен протест. Счита, че първоинстанционният съд правилно е признал подсъдимата за невиновна по обвинението по чл. 203 НК, като е приел, че не е налице „особено тежък случай“. Защитникът акцентира върху добрите характеристични данни на подсъдимата, чистото й съдебно минало, нейното коректно служебно поведение и съдействието, което е оказала на органите на досъдебното производство. Изтъква, че наложеното наказание е несъразмерно тежко с оглед на личността на подсъдимата и липсата на предходни прояви. По същество поддържа, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като липсват преки доказателства за извършване на деянието и за присвояване на парични средства от подсъдимата. Посочва, че не са намерени пари, нито е установен механизъм, по който такива средства биха могли да бъдат изнесени от банковия клон. Изтъква, че от видео-техническата експертиза не се установява кое е лицето, което се вижда на записа, а останалите доказателства не съдържат пряка връзка между подсъдимата и предполагаемото присвояване. Адвокат З. оспорва твърдението на прокуратурата, че подсъдимата е била единствен касиер, като заявява, че в банковия офис са работили и други служители, които е следвало да потвърждават всяка операция. Заявява, че не оспорват, че подписите в графа „касиер“ са на подзащитната му, но изтъква, че това се дължи на факта, че част от клиентите са били неграмотни и са я молили да попълва документите вместо тях. Същевременно счита, че по делото не е доказано, че подсъдимата е имитирала подписите на клиентите, нито че е извършила действия по присвояване. Защитата обръща внимание на лоялността на подсъдимата към работодателя й, като посочва, че при въоръжен обир на банката през 2016 г. тя е предотвратила изнасяне на пари, рискувайки живота си, за което е била наградена от ръководството. Подчертава, че тя води скромен начин на живот, живее в малко жилище, обременена е с кредити и няма данни да е разполагала с незаконни средства, което изключва тезата за присвояване на значителни парични суми. Относно наложеното й наказание от осем години лишаване от свобода се прави оплакване, че същото е прекомерно и несъразмерно тежко. Защитникът поддържа и отправените с жалбата искания за отмЯ. на присъдата и за признаване на подсъдимата за невиновна или за намаляване на размера на наказанието с приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК.

Подсъдимата К. Л. Т., в лична защита заявява, че не е извършила никакво престъпление, а в последната си дума моли да бъде оправдана.

Апелативен съд – Бургас, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на оспорения съдебен акт на основание чл. 314 от НПК, намери следното:

Въззивната жалба и въззивният протест са процесуално допустими, поради подаването им в законоустановения 15-дневен срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество, протестът е неоснователен, а жалбата се прецени за частично основателна.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е проведено по общия ред съгласно правилата, уредени в глава двадесета от НПК. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред всички доказателства, нужни за неговото правилно решаване. В съвкупността си доказателствената маса, ползвана от първостепенния съд, включва гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а също и експертни заключения, както следва:

1. Гласни доказателствени средства:

• показания на непосредствено разпитаните в съдебно заседание свидетели А. И. М. - както показанията, депозирани в съдебно заседание, така и тези от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (т. 1 от ДП, л. 69; т. 2 от ДП, л. 5-8); М. И. М. - както показанията, депозирани в съдебно заседание, така и тези от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (т. 2 от ДП, л. 1-4); С. М. И.; Г. Д. Н. - както показанията, депозирани в съдебно заседание, така и тези от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (т. 7 от ДП, л. 41-43); Н. А. А.; А. В. Л. - както показанията, депозирани в съдебно заседание, така и тези от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (т. 7 от ДП, л. 71-72); Р. В. Й.; Я. С. С. – както показанията, депозирани в съдебно заседание, така и тези от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (т. 7 от ДП, л. 7- 9); М. П. И.; П. М. Г.; А. Т. С. - както показанията, депозирани в съдебно заседание, така и тези от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (т. 8 от ДП, л. 25-27); А. Я. Б. - както показанията, депозирани в съдебно заседание, така и тези от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (т. 11 от ДП, л. 1-3); М. Б. С. - както показанията, депозирани в съдебно заседание, така и тези от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (т. 11 от ДП, л. 20); Я. И. Б. - както показанията, депозирани в съдебно заседание, така и тези от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (т. 11 от ДП, л. 25-27); - обяснения на подсъдимата К. Т., дадени в съдебно заседание;

2. Писмени доказателства:

• заверено копие от Формуляр на клиента Рег. № 0410-05- 000460/12.04.2017 г. (т. 1 от ДП, л. 10-11), заверено копие от вносна бележка от 02.02.2017 г. с ръкописна справка върху нея (т. 1 от ДП, л. 26), Документи от трудовото досие на К. Л. Т. от Уникредит Булбанк АД (т. 3 от ДП, л. 2-27), писмо от Уникредит Булбанк АД с извлечения от сметките на А. И. М. и М. И. М. (т. 3 от ДП, л. 29-95), писмо от Уникредит Булбанк АД с диск, съдържащ справка за ползваните от подс. Т. отпуски и болнични за периода 01.11.2011 г. - 01.06.2017 г. (т. 3 от ДП, л. 97-99), писмо от Уникредит Булбанк АД, с което се изпращат 67 копия от наредителни документи от сметките на С. М. И. (т. 3 от ДП, л. 101-175), както и Акт за унищожаване на архивни материали, писмо от Уникредит Булбанк АД, с което се изпращат заверени копия от Инструкция за касовата дейност - в сила до 2013г. и Правила за касовата дейност - в сила от 2014 г. (т. 3 от ДП, л. 191-248), писмо от Уникредит Булбанк АД и справка за отсъствията на К. Т. (т. 8 от ДП, л. 70-71); писмо от Уникредит Булбанк, съдържащо разяснения за начина на работа (т. 10 от ДП, л. 20), справка за кредитна задлъжнялост на К. Л. Т., Т. Т. Т., Т. Т. Т. и С. Т. Т. (т. 10 от ДП, л.50- 107), писмо от Уникредит Булбанк АД със Списък на касиерите във филиал Айтос (т. 10 от ДП, л. 109 – 111), Одитен доклад от 31.05.2017 г. (т. 1 от ДП, л. 48–55), писмо от ОД МВР Бургас и Справка за пътуванията на А. И. М. и М. И. М. (т. 10 от ДП, л. 129-130), писмо от Уникредит Булбанк АД с копия от заверени документи относно действия от 30.08.2013 г. 3. Веществени доказателства:

• диск с надпис „47940“ (т. 3 от ДП, л. 99); - оригинални банкови документи, съдържащи се в том 9 от ДП - л. 2- 71, л. 73-75, л. 82-108, л. 111-116;

• листче с изписани на ръка цифри и букви (т. 9 от ДП, л. 109); - диск с надпис „70283“ (т. 11 от ДП, л. 126), съдържащ списък на персонала във филиал Айтос и списък с отсъствията на служителите.

4. Експертни заключения на изготвени на досъдебното производство:

• Почеркови експертизи, изготвени от вещото лице Константин Каичкиян, обективирани в Протоколи № 76/2021 - 2 от 23.07.2021 г. (т. 6 от ДП, л. 98 – 103); № 107/2021 - 2 от 02.12.2021 г. (т. 6 от ДП, л. 108 – 116); № 108/2021 - 2 от 02.12.2021 г. (т. 12 от ДП, л. 15-17); № 26/2022 – 2 от 14.04.2022 г. (т. 12 от ДП, л. 21-24); № 27/2022-2 от 18.04.2022 г. (т. 12 от ДП, л. 28-31); № 96/2022 – 2 от 27.10.2022 г. (т. 12 от ДП, л. 33-38); № 9/2023 – 2 от 03.02.2023 г. (т. 13 от ДП, л. 39 – 44); № 67/2022 – 2 от 20.07.2023 г. (т. 16 от ДП, л. 4-6); № 57/2023 – 2 от 10.07.2023 г. (т. 16 от ДП, л. 11 – 16);

• Графически експертизи, изготвени от вещото лице М.н Кирчев, отразени в Протоколи № 57 от 26.02.2020 г. (т. 7 от ДП, л. 31 – 34) и № 115 от 28.04.2020 г. (т. 7 от ДП, л. 38 – 39);

• Тройна почеркова експертиза, изготвена от вещите лица Димитър Неделчев, Атанас Душев и Щерю Н. (т. 12 от ДП, л. 2-11);

• Технически експертизи, изготвени от вещото лице Константин Каичкиян, отразени в Протоколи № 9/2021 – 2 от 02.02.2021 г. (т. 6 от ДП, л. 29-81); № 77/2021 – 2 от 03.08.2021 г. (т. 6 от ДП, л. 85-92); № 5/2021 – 2 от 25.01.2021 г. (т. 14 от ДП, л. 5 -173); № 58/2023 – 2 от 06.07.2023 г. (т. 15 от ДП, л. 4-95); № 17/2023 – 2 от 10.03.2023 г. (т. 16 от ДП, л. 20-41); № 30/2023 – 2 от 10.05.2023 г. (т. 16 от ДП, л. 45-50);

• Счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А. У. (т. 6 от ДП, л. 119-154).

Въз основа на изброените доказателствени материали и след техния задълбочен анализ първоинстанционният съд е установил относимата към предмета на доказване по делото фактология, която се споделя и от настоящата въззивна инстанция. В изпълнение на задължението си за самостоятелен анализ на правно релевантните факти и след извършване на собствена проверка и оценка на доказателствената маса, събрана в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, настоящият въззивен състав направи следните фактически изводи:

Подсъдимата К. Л. Т. е родена на •• я. •••• г. в село Бродилово, област Бургас, и е с постоянен и настоящ адрес: гр. А., ул. "С." №•. Тя е българка, българска гражданка, със средно специално образование, омъжена, неосъждана, пенсионер, с ЕГН: ••••••••••.

Н а 19 януари 1982 г. подсъдимата Т. постъпила на работа в тогавашната Българска външнотърговска банка (БВТБ), впоследствие преименувана на „УниКредит Булбанк“ АД, на длъжност „счетоводител“. Трудовото й правоотношение с банката продължило без прекъсване до 31 май 2017 г., когато била дисциплинарно уволнена със Заповед № 146/31.05.2017 г. В хода на дългогодишната си професионална дейност подсъдимата заемала последователно различни длъжности в рамките на банковата структура, както следва: – от 01.07.1995 г. – „специалист по банкови продукти за юридически лица“; – от 03.12.1998 г. – „касиер“; – от 10.04.2000 г. – „специалист банкови продукти“; – от 20.03.2001 г. – отново „касиер“; – от 08.09.2003 г. – „специалист клиентско обслужване“; – от 01.07.2007 г. – „специалист обслужване на клиенти“. За всяка заемана длъжност подсъдимата е подписвала съответна длъжностна характеристика, с която е била запозната и е удостоверила приемането на съдържащите се в нея изисквания и отговорности. С оглед периода на инкриминираната деятелност (12.10.2012 г. – 24.03.2017 г.) относима е длъжностната характеристика, подписана от нея на 01.02.2012 г., за длъжността „специалист обслужване на клиенти“ (т. 3, л. 4–7 от ДП). От съдържанието на посочения документ се установява, че длъжността, заемана от подсъдимата, включвала широк кръг от отговорности и материално отчетнически функции, сред които: – извършване на касови и безкасови операции въз основа на надлежно оформени нареждания от оправомощени лица при спазване на вътрешнобанковите актове и в рамките на разполагаемостта по съответните сметки; – работа с парични средства в левове и чуждестрА. валута при стриктно съблюдаване на изискванията за сигурност и утвърдените касови лимити; – приемане, съхранение и опериране с постъпилите банкноти и монети съобразно Инструкцията за касовата дейност на банката; – ежедневно равняване на фактическата касова наличност в национална и чуждестрА. валута с данните по счетоводните регистри и приключване на касата в съответствие с утвърдените правила; – уведомяване на отговорните лица при констатирано несъответствие между фактическа и счетоводна наличност; – спазване на вътрешнобанковите процедури и нормативните изисквания с оглед ограничаване на операционния риск и опазване на банковото имущество.

През целия инкриминиран период и до уволнението си през 2017 г. подсъдимата Т. заемала именно тази длъжност – „специалист обслужване на клиенти“ в касово помещение на „УниКредит Булбанк“ АД, клон „Айтос“, като пряко боравела с парични средства и имала достъп до счетоводната система на банката. В рамките на своите правомощия тя осчетоводявала операции по внос, теглене и преводи на парични средства, както и приемала или предавала парични суми на оправомощените лица при осъществяване на съответните банкови операции.

В хода на служебната си дейност в посочения банков клон подсъдимата Т. се запознала със свидетелите А. И. М. и нейния съпруг М. И. М., които били дългогодишни клиенти на банката. Свидетелят М. М. поддържал в „УниКредит Булбанк“ – клон Айтос, три сметки – две в щатски долари и една в британски лири. По първата си доларова сметка № 70002517819337, открита през 2009 г., той внесъл 2 900 щатски долара, като след откриването й не извършвал други операции, освен начисляване на лихви и удържане на дължимия данък върху тях (т. 3, л. 70–76 от ДП). През 2011 г. открил втора сметка в щатски долари – № 70002520339461, по която внесъл 13 362, 51 щатски долара (включително 100 долара при откриването й), без да извършва последващи операции, като по нея също се начислявали лихви и се удържал данък върху тях (т. 3, л. 31–35 от ДП). Освен това през 2009 г. свидетелят М. открил сметка и в британски лири – № 70002517817471, по която за периода 14.07.2009 г. – 20.08.2015 г. внесъл общо 38 900 британски лири, без да тегли суми от нея (т. 3, л. 48–54 от ДП). Свидетелят М. М. работел първоначално в Израел, а от 2007 г. – в Обединеното кралство, където продължил трудовата си дейност и спестявал средства с цел закупуване на жилище.

Впоследствие, през 2008 г., и неговата съпруга А. М. заминала за Англия, като и тя открила няколко сметки в същия банков клон. От значение за настоящото производство са три от тях: – № 7002500765461 – открита през 2007 г. в евро (т. 3, л. 83–90 от ДП); – № 70002519749083 – открита през 2010 г. в британски лири (т. 3, л. 63–68 от ДП); – № 70002521991113 – открита през 2014 г. в британски лири (т. 3, л. 91–95 от ДП). По тези три сметки свидетелката А. М. единствено внасяла парични средства в съответната валута, без да извършва тегления в брой. Така на 26.10.2007 г. тя внесла по първата от тях – сметка № 7002500765461, сума, равняваща се на 11 141, 18 евро, като в следващите години, до септември 2012 г. включително, по тази сметка не били извършвани други операции, освен начисляване на дължимата лихва.

В началото на месец октомври 2012 г. подсъдимата К. Т. се нуждаела от парични средства, с каквито към онзи момент не разполагала. В тази връзка тя съобразила, че титулярът на банковата сметка № 7002500765461 – свидетелката А. И. М. – не е извършвала банкови операции и не се е явявала в клона на „УниКредит Булбанк“ АД – гр. Айтос, в продължение на приблизително пет години. Възползвайки се от това обстоятелство и от служебното си положение, подсъдимата решила да се разпореди неправомерно с наличните по сметката средства, с което да си набави лична облага. На 11.10.2012 г. подс. Т. съставила платежно нареждане (т. 9 от ДП, л. 58), въз основа на което извършила вътрешнобанков превод на сумата от 11 000 евро – с левова равностойност 21 514, 13 лв. – от сметката на свидетелката М. № 7002500765461 по сметка № 76301475697174 на лицето С. М. И. (справка – т. 3 от ДП, л. 85). От заключението на графическата експертиза по Протокол № 57/26.02.2020 г. (т. 7 от ДП, л. 32, т. 3.1) е видно, че подписът, положен в реда „подпис на наредителя“, както и ръкописният текст в платежното нареждане, не са изпълнени от А. М.. Съгласно Протокол № 26/2022-2 от извършена почеркова експертиза (т. 12 от ДП, л. 21 - 24) подписът, положен в долния десен ъгъл в областта на печата, където обичайно се подписва счетоводителят/касиерът, е изпълнен от подсъдимата К. Л. Т.. В същия ден – 11.10.2012 г. подс. Т. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 73), което въвела в банковата система, като чрез него изтеглила от сметката на С. И. сумата от 11 000 евро. В нареждането подсъдимата положила измислен подпис за наредител от името на С. И., като от заключението на почеркова експертиза по Протокол № 76/2021 – 2 от 23.07.2021 г. (т. 6 от ДП, л. 98 - 103) се установява, че този подпис не е положен от него. Освен това тя подписала нареждането-разписка в графата „счетоводител/касиер“ над собственото си име, видно от Протокол № 27/2022-2 за почеркова експертиза (т. 12 от ДП, л. 28 - 31). По този начин подс. Т. фактически изтеглила от банковата каса, в която работела, сумата от 11 000 евро (21 514, 13 лв.), която присвоила за себе си. Присвоените средства представлявали именно сумата, която тя преди това била превела от сметката на свидетелката М. към сметката на С. И.. Към онзи момент свидетелката А. М. се намирала извън страната, което се установява от справка за пътуванията й (т. 2 от ДП, л. 75) – тя напуснала България на 30.07.2012 г. и се завърнала едва на 12.07.2013 г. Съзнавайки, че всяко лято свидетелката А. М. се завръща в страната, подсъдимата Т. решила в началото на лятото на 2013 г. да възстанови присвоените средства по сметката й. Така на 28.06.2013 г. тя внесла в касата на банката сумата от 11 128, 13 евро по сметка № 7002500765461 на А. М., като съставила вносна бележка (т. 9 от ДП, л. 111), на която придала вид, че е подписана от свидетелката в качеството й на „вносител“. Подсъдимата имитирала подписа на свид. А. М., а срещу графата „счетоводител/касиер“ положила собствения си подпис. От заключението на почеркова експертиза по Протокол № 107/2021 – 2 от 02.12.2021 г. (т. 6 от ДП, л. 108 - 116) се установява, че подписът срещу „вносител“ не е изпълнен от А. М., докато подписът срещу „счетоводител/касиер“ е изпълнен именно от К. Т.. По този начин подсъдимата фактически възстановила по сметката сумата, която предходната година е присвоила, макар и без знанието на титуляра. И към този момент свидетелката А. М. се намирала извън България (т. 2 от ДП, л. 75).

Свидетелката А. М. поддържала и тримесечен стандартен депозит в британски лири по сметка № 70002519749083, чиято наличност към 09.08.2013 г. възлизала на приблизително 30 000 паунда. Тъй като отново изпитвала нужда от парични средства, подсъдимата на 09.08.2013 г. изготвила нареждане-разписка за теглене на сумата от 18 800 паунда от името на свидетелката А.М. (т. 9 от ДП, л. 22). В документа тя положила подписи, имитиращи почерка на А. М. в графите „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“. От графическата експертиза (т. 7 от ДП, л. 31 - 34) се установява, че подписите не са изпълнени от А. М., докато подписът в графата „Касиер К. Л. Т.“ представлява съкратен вариант на подписа на подсъдимата (т. 12 от ДП, л. 28 - 31). Посредством този документ подс. Т. осчетоводила теглене на сумата от 18 800 паунда, с левова равностойност 41 905, 20 лв., и изтеглила съответната сума в брой от банковата каса.

На 22.08.2013 г. подсъдимата отново предприела действия по присвояване на средства, като този път насочила намеренията си към евровата сметка на А. М. № 7002500765461. Към онзи момент свидетелката вече се била завърнала в България (12.07.2013 г.) и напуснала отново страната на 18.08.2013 г. За да осъществи намерението си, подс. Т. съставила нареждане- разписка (т. 9 от ДП, л. 59), подписано от нейно име както в графите за наредител, така и в графата „касиер“. От заключенията на експертизите (т. 7 от ДП, л. 33–34; т. 12 от ДП, л. 28–31) е видно, че подписите в нареждането, фигуриращи срещу „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, не са изпълнени от А. М.. В документа било отразено теглене на сума в размер на 3 000 евро (5 841 лв.), която подсъдимата осчетоводила в банковата система и изтеглила от касата за себе си.

В края на месец август 2013 г. подс. Т. преценила, че може да се възползва и от сметката в британски лири на свидетеля М. И. М. – съпруг на А. М. – с № 70002517817471. Сметката била открита от него през 2009 г., като по нея били извършени вноски от 14 600 паунда на 14.07.2009 г., 11 000 паунда на 26.07.2012 г. и 5 300 паунда на 22.08.2013 г., без да са извършвани тегления. На 30.08.2013 г., след като свидетелят напуснал страната на 18.08.2013 г. (т. 2 от ДП, л. 74), подсъдимата изготвила нареждане-разписка (т. 11 от ДП, л. 131), като положила фалшифициран подпис от името на М. М. в графите „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, както и собствения си подпис срещу „Касиер“ над името си. След това подс. Т. въвела документа в банковата система, осчетоводила теглене на сумата от 13 300 паунда – с левова равностойност 29 911, 70 лв. – и я изтеглила от касата за лични нужди. Впоследствие тя съставила и вносна бележка за такса (т. 11 от ДП, л. 132), както и декларация по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (т. 11 от ДП, л. 133), като и в двата документа положила подписи, имитиращи тези на свидетеля М. М. в графите „вносител“ и „декларатор“. В графата „счетоводител/касиер“ обаче тя се подписала собственоръчно (справка – експертиза, т. 13 от ДП, л. 38–43).

През следващите месеци, до края на 2013 г., използвайки вече отработения механизъм, чрез изготвяне на нареждане-разписка от името на титуляра на съответната сметка и полагане на преправен (имитиращ) подпис от името на титуляра срещу графите „Получил сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“ (вж. графическа експертиза – т. 7 от ДП, л. 31–34), както и своя собствен подпис срещу „Касиер“ (вж. почеркова експертиза – т. 12 от ДП, л. 28–31), подсъдимата Т., посредством евровата сметка на свидетелката А. М. № 70002500765461, присвоила различни парични суми от банката. За целта подсъдимата осчетоводявала съставените от нея неистински документи – относно подписите, положени от името на титуляра на сметката, в счетоводната система на банката, като паралелно с това получавала от касата, на която работела, парични средства в същия размер като осчетоводените, както следва:

На 18.09.2013 г. съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 60) от името на свид. А. М. за теглене на сума в размер на 500 евро, с левова равностойност 973, 50 лева, и осчетоводила същата в системата на банката. След това разпечатала нареждането-разписка, като разписала същата с подпис, имитиращ подписа на свид. А. М. срещу „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, положила свой подпис срещу „Касиер“ над името си, и взела от касата сума в същия размер.

На 28.10.2013 г. съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 61) от името на свид. А. М. за теглене на сума в размер на 1 500 евро, с левова равностойност 2 920, 50 лева, и осчетоводила същата в системата на банката. След това разпечатала нареждането-разписка, подписала същата с имитиращ подписа на свид. А. М., положила свой подпис срещу „Касиер“, и получила от касата сума в същия размер.

На 11.11.2013 г. съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 62) от името на свид. А. М. за теглене на сума в размер на 1 500 евро, с левова равностойност 2 920, 50 лева, и осчетоводила същата в системата на банката. След това разпечатала нареждането-разписка, като разписала същата с подпис, имитиращ подписа на свид. А. М., положила свой подпис срещу „Касиер“, и взела от касата сума в същия размер.

На 15.11.2013 г. съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 63) от името на свид. А. М. за теглене на сума в размер на 1 000 евро, с левова равностойност 1 947 лева, и осчетоводила същата в системата на банката. След това разпечатала нареждането-разписка, като подписала същата с подпис, имитиращ подписа на свид. А. М., положила свой подпис срещу „Касиер“, и взела от касата сума в същия размер.

На 29.11.2013 г. съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 64) от името на свид. А. М. за теглене на сума в размер на 2 000 евро, с левова равностойност 3 894 лева, и осчетоводила същата в системата на банката. След това разпечатала документа, подписала го с подпис, имитиращ подписа на свид. А. М., положила свой подпис срещу „Касиер“, и взела от касата сума в същия размер.

На 10.12.2013 г. съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 65) за теглене на сума в размер на 800 евро, с левова равностойност 1 557, 60 лева, и осчетоводила същата в системата на банката. След това разпечатала документа, като подписала същия с подпис, имитиращ подписа на свид. А. М., положила свой подпис срещу „Касиер“, и получила от касата сума в същия размер.

На 14.12.2013 г. съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 66) за теглене на сума в размер на 500 евро, с левова равностойност 973, 50 лева, и осчетоводила същата в системата на банката. След това разпечатала нареждането-разписка, подписала същата с подпис, имитиращ подписа на свид. А. М., положила свой подпис срещу „Касиер“, и взела от касата сума в същия размер.

На 18.12.2013 г. съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 67) за теглене на сума в размер на 500 евро, с левова равностойност 973, 50 лева, и осчетоводила същата в системата на банката. След това разпечатала документа, подписала същия с подпис, имитиращ подписа на свид. А. М., положила свой подпис срещу „Касиер“, и взела от касата сума в същия размер.

В началото на 2014 г., след като наличността по евровата сметка на свидетелката А. М. с № 7002500765461 значително намаляла в резултат на вече описаните неправомерни действия, подсъдимата К. Т. взела решение да продължи престъпната си дейност, като насочи присвоителните си действия към друга сметка на същия титуляр – свид. А. М. - тази, водена в британски лири с № 70002519749083. Присвояванията от тази сметка били осъществявани по идентичен механизъм с вече установения - чрез съставяне на нареждания-разписки, на които подсъдимата придавала вид, че са подписани от титуляра А. М.. В действителност подписът срещу реквизитите „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“ не бил положен от действителния титуляр (вж. графическа експертиза - т. 7 от ДП, л. 31-34), а бил имитиран от подсъдимата, която същевременно подписвала документа със своя съкратен подпис срещу обозначението „Касиер: К. Л. Т.“ (вж. почеркова експертиза - т. 12 от ДП, л. 28-31). Така изготвените неистински нареждания-разписки подсъдимата осчетоводявала в счетоводната система на банката, като по този начин създавала документална видимост, че тегленията са извършени от А. М.. След осчетоводяването подс.

Т. вземала от касата реално съответните парични суми, с което осъществявала фактическото присвояване на средствата. По този начин, в периода от 3 януари 2014 г. до 16 април 2014 г., подсъдимата осъществила следните отделни присвоителни деяния:

На 03.01.2014 г. съставила нареждане–разписка (ДП, т. 9, л. 23) от името на свид. А. М. за сума в размер на 800 паунда, равняваща се на 1 849, 60 лева, осчетоводила документа, придавайки му вид, че представлява реално теглене от титуляра, положила имитиращ подпис срещу „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, подписала се като касиер над собственото си име и изтеглила сумата от касата.

На 16.01.2014 г. по аналогичен начин съставила нареждане–разписка (ДП, т. 9, л. 24) за сума в размер на 1 700 паунда, равняваща се на 3 920, 20 лева, осчетоводила документа, придавайки му вид, че представлява реално теглене от титуляра, положила имитиращ подпис срещу „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, подписала се като касиер над собственото си име и изтеглила сумата от касата.

На 19.02.2014 г. подсъдимата съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 25) за сума в размер на 859 паунда, равняваща се на 2 000, 61 лева, осчетоводила документа, придавайки му вид, че представлява реално теглене от титуляра, положила имитиращ подпис срещу „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, подписала се като касиер над собственото си име и изтеглила сумата от касата.

На 25.02.2014 г. подс. Т. съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л.

26) от името на свид. А. М. за сума в размер на 141 паунда, равняваща се на 328, 67 лева, осчетоводила документа, придавайки му вид, че представлява реално теглене от титуляра, положила имитиращ подпис срещу „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, подписала се като касиер над собственото си име и изтеглила сумата от касата.

На 27.02.2014 г. подсъдимата съставила нареждане-разписка (т. 9 от (ДП, л. 27) от името на свид. А. М. за сума в размер на 150 паунда, равняваща се на 350, 70 лева, осчетоводила документа, придавайки му вид, че представлява реално теглене от титуляра, положила имитиращ подпис срещу „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, подписала се като касиер над собственото си име и изтеглила сумата от касата.

На 11.03.2014 г. подс. Т. съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л.

28) от името на свид. А. М. за сума в размер на 800 паунда, равняваща се на 1 843, 20 лева, осчетоводила документа, придавайки му вид, че представлява реално теглене от титуляра, положила имитиращ подпис срещу „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, подписала се като касиер над собственото си име и изтеглила сумата от касата.

Н а 17.03.2014 г., в 16: 10 ч., подсъдимата съставила нареждане- разписка (т. 9 от ДП, л. 29) от името на свид. А. М. за сума в размер на 1 000 паунда, равняваща се на 2 337, 69 лева, осчетоводила документа, придавайки му вид, че представлява реално теглене от титуляра, положила имитиращ подпис срещу „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, подписала се като касиер над собственото си име и изтеглила сумата от касата.

На същата дата – 17.03.2014 г., непосредствено след горепосоченото деяние, в 16: 11 ч., подсъдимата съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 30) от името на свид. А. М. за сума в размер на 1 250 паунда, равняваща се на 2 872, 50 лева, осчетоводила документа, придавайки му вид, че представлява реално теглене от титуляра, положила имитиращ подпис срещу „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, подписала се като касиер над собственото си име и изтеглила сумата от касата.

На 08.04.2014 г. подсъдимата съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 31) от името на свид. А. М. за сума в размер на 500 паунда, равняваща се на 1 161 лева, осчетоводила документа, придавайки му вид, че представлява реално теглене от титуляра, положила имитиращ подпис срещу „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, подписала се като касиер над собственото си име и изтеглила сумата от касата.

На 16.04.2014 г. подс. Т. съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л.

32) от името на свид. А. М. за сума в размер на 500 паунда, равняваща се на 1 162 лева, осчетоводила документа, придавайки му вид, че представлява реално теглене от титуляра, положила имитиращ подпис срещу „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, подписала се като касиер над собственото си име и изтеглила сумата от касата.

Общо присвоената сума чрез сметката на свид. А. М. с № 70002519749083 възлиза на 7 700 паунда, с левова равностойност 17 826, 17 лева.

След извършените вече неправомерни присвоявания от подсъдимата Т., паричните средства по сметката на свидетелката А. М. в английски лири, с № 70002519749083, значително намалели. Това обстоятелство мотивирало подсъдимата да продължи престъпната си дейност, насочвайки се към друга сметка – тази на свидетеля М. И. М., също водена в английски лири, под № 70002517817471, по която имало налични средства. По този начин подс. Т. целяла да осигури за себе си продължаващ достъп до парични средства, необходими й за лично ползване.

За постигане на този резултат, на 25.04.2014 г. подсъдимата изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 82), като му придала вид, че произхожда от титуляра на сметката – свид. М. И. М.. За целта тя положила подписи, имитиращи автентичния подпис на свидетеля, срещу печатните текстове „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, създавайки документ с привидна достоверност. Съгласно заключението на графическа експертиза по Протокол № 115/28.04.2020 г. (т. 7 от ДП, л. 38–39), подписите не са били положени от свидетеля М. М.. Върху същия документ подсъдимата положила собствения си съкратен подпис срещу означението „Касиер“ над изписаното й име (вж. почеркова експертиза - т. 12 от ДП, л. 28–31), след което осчетоводила изготвеното от нея нареждане- разписка в системата на банката и изтеглила от касата, на която работела, сумата от 700 паунда (левова равностойност – 1 633, 10 лв.), като по този начин присвоила посочената парична стойност.

На 08.05.2014 г. подсъдимата съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 83) от името на свид. М. М. за сумата от 861 паунда с левова равностойност – 2 000, 10 лева. И в този случай тя положила подпис, имитиращ подписа на свидетеля М. М., срещу полетата „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“. Документът бил осчетоводен, а сумата – неправомерно изтеглена от подсъдимата от касата на банката, на която била служител.

На 12.05.2014 г., свидетелката А. М. била в България и посетила офиса на банката. Подсъдимата я забелязала и се притеснила, че последната може да поиска извлечение за движението по сметките си, което би довело до разкриване на липсите. В опит да прикрие вече присвоените средства по двете сметки на свидетелката М. – в евро № 70002500765461 и в английски лири № 70002519749083, подс. Т. предприела действия по създаване на фиктивна счетоводна наличност. За целта извършила документално отразяване на несъществуващи вноски („внос“) чрез изготвяне и осчетоводяване на вносни бележки, на които придали вид, че произхождат от свид. А. М.. Така, на 12.05.2014 г. в 09: 01 ч. подсъдимата съставила вносна бележка (т. 9 от ДП, л. 53), с която отразила фиктивна вноска по сметката в английски лири на свид. А. М. – № 70002519749083 – в размер на 26 864, 44 паунда с левова равностойност 65 200 лева. Размерът на сумата съответствал на вече присвоените 26 500 паунда, с малка надбавка за лихвите, за да изглежда операцията правдоподобна. Подсъдимата се подписала от името на свид. А. М. срещу „Вносител“, като подписът представлявал имитация на автентичния подпис на свид. М. (т. 7 от ДП, л. 31–34), а срещу „Счетоводител/Касиер“ положила собствения си подпис (т. 12 от ДП, л. 21–24). Вносната бележка била въведена в счетоводната система на банката, създавайки невярно впечатление, че по сметката е внесена съответната сума. Непосредствено след това, в 09: 05 ч. на същата дата, подсъдимата извършила аналогична операция по евровата сметка на свид. А. М. – № 70002500765461, като съставила нова вносна бележка (т. 9 от ДП, л. 112) за фиктивна вноска в размер на 11 449, 72 евро с левова равностойност 22 430 лева. И този документ бил оформен по идентичен начин – с подправен подпис за „Вносител“, имитиращ подписа на свидетелката, и с автентичния подпис на подсъдимата срещу „Счетоводител/Касиер“ (т. 6 от ДП, л. 108–116). След осчетоводяване на вносната бележка, счетоводната наличност по сметките на свидетелката изглеждала възстановена, без в действителност да са постъпвали такива суми в касата на банката.

След това, в 09: 19 ч. същия ден, свид. А. М. действително внесла реално 15 000 паунда по собствената си сметка в английски лири № 70002519749083, като вносната бележка била подписана от нея в графата „Вносител“ (т. 9 от ДП, л. 113), а от подс. Т. – срещу „Касиер“. След напускането на банката от свидетелката А. М., подсъдимата се успокоила, но се оказала в ситуация, при която счетоводно фигурирали като налични 26 864, 44 паунда и 11 449, 72 евро в сметките на свид. А. М., които реално липсвали от касата. За да избегне разкриване на несъответствието между счетоводните и фактическите наличности, подс. Т. предприела нови действия за прикриване на липсите. Подсъдимата изготвила платежно нареждане (т. 9 от ДП, л. 54–55), привидно издадено от свид. А. М., с което наредила превод от нейната сметка в английски лири № 70002519749083 в размер на 38 000 паунда с левова равностойност 90 940, 84 лева към евровата сметка на свид. С. М. И. с № 76301475697174 в същата банка, като осчетоводила платежното нареждане в системата на банката в 11: 00 ч. В резултат на тази операция сметката на свид. И. била кредитирана със сумата от 90 940, 84 лв., равняваща се на 45 887, 07 евро. Ръкописният вариант на платежното нареждане бил подписан от подсъдимата с имитация на подписа на свид. А. М.. Ръкописният текст също не бил изписан от свид. А. М.. След това подс. Т. въвела данните в системата и разпечатала компютърен вариант на документа със същото съдържание, който също подписала в графата „Касиер“ (т. 12 от ДП, л. 21–24).

С нареждане-разписка, изготвена от подс. Т. на същата дата – 12.05.2014 г., и осчетоводена в системата в 11: 26 часа (справка - т. 9 от ДП, л. 74), последната придала вид, че свидетелят С. И. е изтеглил в брой сума в размер на 45 007, 70 евро с левова равностойност 87 630 лв., т.е. точно толкова, колкото по-рано през деня документално била отразила като внесени от свидетелката А. М., без действително да има налични такива парични средства и без да е извършвано реално теглене - нито от свид. С. И., нито от самата Т.. За целта тя положила имитиращ подпис на мястото за подпис на клиента С. И. срещу текстовете „Получих сумата“ и „Лице, упълномощено да получи сумата“ (вж. почеркова експертиза - т. 6 от ДП, л. 98, заключение т. 9.1), както и своя съкратен подпис срещу „Касиер“ и имената си „К. Л. Т.“ (т. 12 от ДП, л. 28–31). По този начин документално се създавало впечатление, че свид. С. И. е изтеглил сумата от 45 007, 70 евро, посочена в нареждането- разписка. Разликата между 45 887, 07 евро и 45 007, 70 евро – в размер на 879, 37 евро, представляваща част от неправомерно отклонените средства от сметката на свид. А. М., останала по сметката на свид. С. И. под формата на евро. Чрез тези операции подс. Т. целяла да прикрие извършеното до този момент присвояване от сметките на свид. А. М.. По описания начин били осчетоводени като неналични документално отразените като внесени по-рано през деня 87 630 лв. – под формата на 22 430 лв. по евровата сметка и 65 200 лв. по сметката в английски лири. Тези суми в действителност не са били нито внасяни от свид. А. М., нито впоследствие теглени от свид. С. И.. Единствената разлика била, че преди 12.05.2014 г. присвояването на парични средства – собственост на банката – било реализирано чрез евровата сметка на свид. А. М. (в размер на 11 300 евро) и чрез сметката й в английски лири (в размер на 26 500 паунда), а след извършените на 12.05.2014 г. операции тази липса била трансформирана счетоводно от подс. Т. единствено по сметката в английски лири. Евровата сметка изглеждала заверена със счетоводно отразената „вноска“ в размер на 11 449, 72 евро. Това предоставило възможност на подсъдимата при последващи присвоявания отново да използва евровата сметка на свид. А. М., тъй като документално тя стояла заверена с наличност 11 449, 72 евро, за сметка на увеличената липса по сметката в английски лири.

След като на 12.05.2014 г. подс. Т. придала вид, че от сметката на свид. С. И. е изтеглена сумата от 45 007, 70 евро (87 630 лв.), каквато била необходима за „равнение“ на касата й, по сметката на свид. И. останала разлика от 879, 38 евро, произхождаща от преведените от сметката на свид. А. М. средства. Впоследствие, на дати 21.05.2014 г., 23.05.2014 г., 26.05.2014 г. и 30.05.2014 г., подс. Т. изтеглила почти цялата от така неправомерно отклонената сума чрез поредица от операции от сметката на свид. И.: на 21.05.2014 г. – 154, 08 евро (300 лв.); на 23.05.2014 г. – 150 евро (292, 05 лв.); на 26.05.2014 г. – 300 евро (584, 10 лв.); на 30.05.2014 г. – 200 евро (389, 40 лв.). Реално с тези действия тя присвоила чрез сметките на свид. А. М. и свид. С. И. общо 804, 08 евро (1 565, 55 лв.). Всяко от тези четири присвоявания подс. Т. осъществила, като съставила и използвала нареждане-разписка от името на свид. С. И., полагайки имитиращ подпис на местата за наредител, срещу „Получих сумата“ и „Лице, упълномощено да получи сумата“, както и свой подпис срещу „Касиер“, след което вземала от обслужваната от нея каса съответната сума (копия от нареждане-разписки за тези тегления – т. 3 от ДП, л. 142–145).

На 13.05.2014 г. свид. А. М. напуснала България и заминала за Англия. Улеснена от нейното поредно продължително отсъствие, подс. Т. неколкократно присвоила средства от банката чрез изтегляне от сметката в английски лири № 70002519749083 на свид. А. М., както следва:

На 31.05.2014 г. изготвила и осчетоводила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 33) за теглене на 800 паунда (1 864, 80 лв.) от името на свид. А. М., полагайки имитиращ подпис срещу „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, както и свой подпис срещу „Касиер“. Сумата била реално взета от касата.

На 24.06.2014 г. присвоила отново 800 паунда (1 924 лв.), като изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 34), подписвайки се имитиращо от името на свид. А. М. на местата за „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, както и със своя подпис срещу „Касиер“.

На 16.07.2014 г. присвоила 20 паунда (48, 54 лв.) по аналогичния начин – чрез изготвяне на нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 35), полагане на имитиращи подписи от името на свид. А. М. и свой подпис като „Касиер“, след което взела сумата от касата.

На 30.07.2014 г. свид. А. М. се завърнала в България, а на 13.08.2014 г. рано сутринта отишла в банковия клон на „УниКредит Булбанк“ АД в гр. Айтос при подсъдимата. В 08: 13 часа внесла 7 000 паунда, за което била изготвена вносна бележка (т. 9 от ДП, л. 114), подписана от нея срещу „Вносител“ и от подс. Т. срещу „Счетоводител/Касиер“. Реалността на вноската се установява както от показанията на свид. А. М., така и от заключението на тройната почеркова експертиза (т. 12 от ДП, л. 2–6).

Тъй като по сметката на свидетелката М. с № 70002519749083 била налице осчетоводена липса от 39 620 паунда и тъй като свид. М. поискала справка за наличностите, подс. Т., непосредствено след реалното внасяне на 7 000 паунда, заверила сметката с фиктивна вноска от 39 727, 13 паунда (99 000 лв.) чрез съставяне на вносна бележка в 08: 34 ч. (т. 9 от ДП, л. 52), полагайки имитиращ подпис срещу „Вносител“ (т. 7 от ДП, л. 31, т. 2а) и свой подпис срещу „Касиер“ (т. 12 от ДП, л. 21). В 09: 46 ч. на същата дата подс. Т. изготвила платежно нареждане (т. 9 от ДП, л. 56–57), с което превела от сметката на свид. А. М. сумата от 41 000 паунда (100 803, 42 лв.) по евровата сметка на С. М. И., разписвайки отново свид. М. с имитиращ подпис (вж. графическа експертиза - т. 7 от ДП, л. 31, т. 3.4 и т. 3.5). Двата екземпляра били подписани от подс. Т. като „Счетоводител/Касиер“ (т. 12 от ДП, л. 21, обекти. 4.3 и 4.6). Сметката на С. И. била заверена с 50 849, 56 евро (100 803, 42 лв.).

В 09: 59 ч. подс. Т. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 75) от името на свид. С. И., придавайки вид, че последният е изтеглил 50 847, 46 евро (99 000 лв.). Тя положила имитиращи подписи на местата за наредител, „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, както и свой подпис срещу „Касиер“. По този начин подс. Т. първо фиктивно заверила сметката на свид. А. М. със сума от 39 727, 13 паунда (99 000 лв.), за да създаде привидност за коректно салдо, а след това чрез превод към сметката на свид. С. И. и последващо фиктивно теглене придала вид на реално изтегляне на същата сума. Тъй като разликата между фиктивната вноска (39 727, 13 паунда) и преведената сума (41 000 паунда) е 1 272, 87 паунда (3 129, 50 лв.), тази разлика останала неправомерно отклонена към сметката на свид. С. И., без да бъде присвоена от подс. Т.. След това, в продължение на около два месеца – до средата на октомври 2014 г. - подс. Т. преустановила присвояванията от сметката на свид. А. М.. Впоследствие подсъдимата е продължила престъпната си деятелност, като последователно е извършвала нови неправомерни действия от името на титуляря на банковата сметка в английски лири с № 70002519749083 – свидетелката А. М., използвайки идентичен механизъм на действие. Присвояванията от тази сметка били осъществявани чрез съставяне на нареждания-разписки, на които подсъдимата придавала вид, че са подписани от свид. А. М.. В действителност подписите срещу реквизитите „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“ не били положени от действителния титуляр (вж. графическа експертиза – т. 7 от ДП, л. 31–34), а били имитирани от подсъдимата, която същевременно полагала своя подпис срещу обозначението „Касиер: К. Л. Т.“ (вж. почеркова експертиза – т. 12 от ДП, л. 28–31). Така съставените неистински нареждания- разписки подсъдимата осчетоводявала в счетоводната система на банката, създавайки документална видимост, че тегленията са извършени от А. М.. След осчетоводяването подс. Т. получавала от касата съответните парични суми, с което осъществявала фактическото им присвояване. По този начин, в периода 16.10.2014 г. – 05.03.2015 г., подсъдимата е реализирала следните отделни присвоителни деяния:

На 16.10.2014 г. подсъдимата е изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 36) от името на свид. М., положила е подпис вместо нея, осчетоводила е документа за сума от 835, 42 паунда (левова равностойност 2 000 лв.), подписала се е като „касиер“, получила е сумата от касата и я е присвоила.

На 22.10.2014 г. по идентичен начин е изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 37) за 821, 70 паунда (2 000, 02 лв.), удостоверила е документа с подписите си, получила е сумата и я е присвоила.

На 06.11.2014 г. е изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 38) за 815, 66 паунда (2 000 лв.), подписала се е вместо титулярката и като касиер, осчетоводила е документа и е присвоила получената сума.

На 14.11.2014 г. е изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 39) за 300 паунда (725, 70 лв.), която е подписала, получила и присвоила.

На 26.11.2014 г. е изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 40) за 827, 13 паунда (2 000 лв.), подписала е документа вместо титулярката и като касиер, получила е сумата и я е присвоила.

На 03.12.2014 г. е съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 41) за 823, 39 паунда (2 000, 01 лв.), удостоверила е документа чрез подписите си, получила е сумата и я е присвоила.

На 10.12.2014 г. е изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 42) за 2 056, 77 паунда (5 000, 01 лв.), подписала е вместо титуляря и като касиер, получила е сумата и я е присвоила.

На 22.12.2014 г. е изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 43) за 815 паунда (2 000, 01 лв.), подписала се е от името на свид. М. и като касиер, получила е сумата и я е присвоила.

На 30.12.2014 г. е изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 44) за 816, 66 паунда (2 000 лв.), подписала документа и е присвоила сумата.

На 06.01.2015 г. е съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 45) за 816, 33 паунда (2 000, 01 лв.), осчетоводила документа и е присвоила сумата.

На 09.01.2015 г. е изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 46) за 814, 67 паунда (2 000, 01 лв.), подписала е вместо титулярката и като касиер, получила е сумата и я е присвоила.

На 13.01.2015 г. е съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 47) за 812, 35 паунда (2 000, 01 лв.), осчетоводила документа и е присвоила съответната сума.

На 23.02.2015 г. е изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 48) за 700 паунда (1 829, 10 лв.), подписала е документа, получила е сумата и я е присвоила.

На 27.02.2015 г. е изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 49) за 1 000 паунда (2 647 лв.), подписала се е като титуляр и като касиер, получила е сумата и я е присвоила.

На 05.03.2015 г. е съставила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 50) за 300 паунда (795, 60 лв.), осчетоводила е документа, получила е сумата и я е присвоила.

В резултат на така осъществените действия, в периода от 16.10.2014 г. до 05.03.2015 г. подсъдимата е присвоила общо 12 555, 08 паунда, представляващи левова равностойност 30 997, 48 лева, като неправомерно се е разпоредила със средствата по банковата сметка на свид. А. М., използвайки служебното си положение и достъпа си до банковата документация и касовата наличност.

След като наличността по сметката на свид. А. М. значително намаляла и престанала да осигурява достатъчен ресурс за продължаване на престъпната дейност, подсъдимата, след около двумесечен период без извършване на операции, се пренасочила към сметка № 70002517817471 в английски лири на свидетеля М. И. М., от която преди това вече била присвоила парични средства. Подсъдимата отново следвала установения от нея механизъм: изготвяне на нареждане-разписка от името на титуляра, полагане на имитиращи неговия подпис подписи в графите „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, осчетоводяване на документа в банковата система, подписване като „касиер“ и реално вземане на сумата от касата.

Първото деяние от разглежданата поредица било осъществено на 08.05.2015 г., когато подсъдимата съставила нареждане-разписка за сумата от 2000 паунда (левова равностойност 5 314 лв.), подписала се от името на свидетеля М. М., въвела документа в счетоводната система и получила инкриминираната сума от касата.

По сходен начин, на 10.06.2015 г., тя отново съставила нареждане- разписка за 2000 паунда (левова равностойност 5 226 лв.), като повторила идентичния механизъм на имитация на подписи, осчетоводяване и фактическо изтегляне на средствата.

На 17.07.2015 г. подсъдимата извършила ново присвояване на 2000 паунда (левова равностойност 5 516 лв.) чрез изготвяне на нареждане- разписка с неистински подписи на титуляра и последващо изтегляне на сумата.

Свидетелят М. М., който не бил уведомен за неоторизираните тегления, на 20.08.2015 г. внесъл по същата сметка 8000 паунда (левова равностойност 22 196, 96 лв.). Това фактическо увеличение на наличността създало условия за продължаване на престъпната дейност от страна на подсъдимата, която незабавно се възползвала от новия паричен ресурс.

Продължавайки да прилага същия механизъм, подс. Т. извършила следните неправомерни тегления:

На 07.09.2015 г. присвоила 2000 паунда (левова равностойност 5 238 лв.) чрез изготвяне на нареждане-разписка с имитирани подписи и последващо изтегляне на средствата.

На 18.09.2015 г. присвоила 1000 паунда (левова равностойност 2 623 лв.) чрез съставяне на нов документ и имитация на подписите.

На 02.10.2015 г. присвоила 2000 паунда (левова равностойност 5 206 лв.) при идентична схема.

На 15.10.2015 г. присвоила 2000 паунда (левова равностойност 5 202 лв.) въз основа на ново неистинско нареждане-разписка.

Н а 26.10.2015 г. присвоила 3300 паунда (левова равностойност 8 807, 70 лв.) чрез съставяне на документ с имитиран подпис на титуляра.

На 03.11.2015 г. присвоила 3000 паунда (левова равностойност 8 067 лв.) по същия престъпен модел.

На 11.11.2015 г. присвоила 1000 паунда (левова равностойност 2 711 лв.) чрез изготвяне и осчетоводяване на документ с невярно съдържание.

Н а 23.11.2015 г. присвоила 700 паунда (левова равностойност 1 922, 20 лв.).

На 16.12.2015 г. присвоила 1000 паунда (левова равностойност 2 642 лв.).

На 22.12.2015 г. присвоила 1000 паунда (левова равностойност 2 621 лв.).

На 06.01.2016 г. присвоила 1000 паунда (левова равностойност 2 619 лв.).

На 19.01.2016 г. присвоила 1000 паунда (левова равностойност 2 529 лв.), като и при това деяние съставила нареждане-разписка с имитация на подписите и изтеглила инкриминираната сума от касата.

През м. април 2016 г. подсъдимата за последен път присвоила средства от сметката в английски лири на свид. М. М. с № 70002517817471, като присвоената сума възлизала на 200 паунда, с левова равностойност 480, 80 лева. За целта, на 05.04.2016 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 99) за сума в посочения размер от името на свид. М. И. М., разписала документа на означените места с имитиращ подпис – срещу „Получих сумата“ и срещу „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, положила своя подпис срещу „касиер“ и взела от касата, която обслужвала в банката, сумата от 200 паунда, с левова равностойност 480, 80 лева.

По този начин чрез сметката на свид. М. И. М. в английски лири № 70002517817471 подс. Т. присвоила общо 40 061 паунда, с левова равностойност 100 269, 60 лева.

Паралелно с присвояванията от сметката в английски лири на свид.

М. М., подс. Т. започнала да присвоява средства и от друга сметка на М. И. М. – в щатски долари, с № 70002520339461, както следва:

На 23.03.2015 г. подс. Т. присвоила от тази сметка 3 000 щатски долара, с левова равностойност 5 352, 60 лева. За целта изготвила нареждане- разписка (т. 9 от ДП, л. 100) от името на свид. М. М., с която създала привиден вид, че свидетелят тегли сумата от сметката си. Положила подписи вместо свидетеля на местата, обозначени за това в документа – срещу „Получих сумата“ и срещу „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“, подписала нареждането-разписка срещу „касиер“ със свой съкратен подпис и осчетоводила документа в счетоводната система на банката. След това взела от касата, в която работела, сумата от 3 000 щатски долара, с левова равностойност 5 352, 60 лева.

На 06.04.2015 г. подсъдимата присвоила 2 000 щатски долара, с левова равностойност 3 516, 60 лева, като изготвила нареждане-разписка от тази дата (т. 9 от ДП, л. 101) от името на свид. М. М., подписвайки се вместо него на обозначените места, поставила своя съкратен подпис срещу „касиер“ и осчетоводила документа. След това взела от касата сумата от 2 000 долара.

На 22.04.2015 г. подс. Т. присвоила 2 000 щатски долара, с левова равностойност 3 594, 60 лева, като изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 102), удостоверявайки привиден акт на теглене от свид. М. М., подписала се вместо него и положила свой подпис като „касиер“. След осчетоводяване на документа взела сумата от 2 000 долара.

На 25.06.2015 г. присвоила 1 000 щатски долара, с левова равностойност 1 722, 40 лева, като изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 103), подписала се вместо свидетеля и положила свой подпис срещу „касиер“, след което взела съответната сума от касата.

На 08.07.2015 г. присвоила 2 000 щатски долара, с левова равностойност 3 495, 60 лева, чрез аналогично изготвено нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 104), подписано от нея вместо свидетеля и осчетоводено от самата нея.

На 10.08.2015 г. подс. Т. присвоила 1 706 щатски долара, с левова равностойност 3 001, 37 лева, чрез изготвяне на нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 105), подписано вместо свид. М. М. и подписано от нея като „касиер“.

На 21.08.2015 г. присвоила 1 200 щатски долара, с левова равностойност 2 050, 92 лева, по идентичен механизъм – чрез нареждане- разписка (т. 9 от ДП, л. 106), подписано с имитиращи подписа на свидетеля подписи и подписано от нея срещу „касиер“.

На 22.03.2016 г. подс. Т. извършила последното присвояване от тази сметка, като присвоила 600 щатски долара, с левова равностойност 1 028, 94 лева. За целта изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 107), подписала се вместо свидетеля и положила свой подпис като „касиер“, след което взела сумата от касата, която обслужвала.

Общо от сметката на свид. М. И. М. в щатски долари с № 70002520339461 подс. Т. присвоила 13 506 долара, с левова равностойност 23 763, 03 лева.

Междувременно, през месец януари 2016 г. подсъдимата Т. подновила присвояването на парични средства от сметката в евро на свид. А. М. с № 7002500765461. Особеното при тази сметка е, че подс.Т. първоначално присвоила средства от банката чрез същата сметка, след което ги възстановила. Впоследствие, втори път присвоила чрез тази сметка суми от 3000 евро и 8300 евро, или общо 11 300 евро, с левова равностойност 22 001, 10 лева, в периода от 22.08.2013 г. до 18.12.2013 г. Образувалата се липса от 11 300 евро вследствие на присвоителните действия била прехвърлена (трансформирана) в друга сметка на свид. А. М., като на 12.05.2014 г. евровата сметка била документално заверена от подс. Т. със сумата от 11 449, 72 евро. Това дало възможност на подсъдимата отново да започне да присвоява средства от банката чрез същата еврова сметка № 7002500765461, както следва:

На 22.01.2016 г. подс. Т. изготвила нареждане-разписка от същата дата (ДП, т. 9, л. 68), с което придала вид, че свид. А. М. тегли и получава от сметката си сума от 5000 евро с левова равностойност 9735 лв. Тя положила подпис, имитиращ подписа на свидетелката, на местата „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“. Самата тя се подписала срещу „Касиер“, осчетоводила нареждането-разписка в системата на банката и взела от касата сумата от 5000 евро, която присвоила.

На 22.02.2016 г. изготвила ново нареждане-разписка от същата дата (ДП, т. 9, л. 69), отново за теглене на 5000 евро с левова равностойност 9735 лв., имитирала подписа на свидетелката на обозначените места, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и получила от касата съответната сума, която присвоила.

На 10.03.2016 г. изготвила нареждане-разписка (ДП, т. 9, л. 70) за 2000 евро с левова равностойност 3894 лв., подписала се вместо свидетелката, подписала се и като „Касиер“, осчетоводила документа и взела от касата сумата, която присвоила.

На 24.03.2016 г. изготвила нареждане-разписка (ДП, т. 9, л. 71) за 400 евро с левова равностойност 778, 80 лв., положила имитация на подписа на свид. А. М., подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и взела от касата сумата, която присвоила.

В периода 22.01.2016 г. – 24.03.2016 г. чрез евровата сметка на свид.

А. М. с № 7002500765461 подсъдимата присвоила общо 12 400 евро с левова равностойност 24 142, 80 лв. Заедно с присвоените средства в периода 22.08.2013 г. – 18.12.2013 г. (11 300 евро), общият размер на присвоените от банката средства чрез тази сметка възлиза на 23 700 евро, с левова равностойност 46 143, 90 лв.

След изчерпване на евровата сметка на свид. А. М., на 30.03.2016 г. подс. Т. присвоила средства и от сметката в британски лири на свид. А. М. – сметка № 70002519749083. Изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 51), имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и взела от касата сумата от 400 паунда с левова равностойност 977, 60 лв.

В тази сметка свид. А. М. била внесла общо 52 631 паунда, като общата наличност била увеличена и с начисляваните лихви (около 1000 паунда), видно от банковото извлечение (т. 3 от ДП, л. 63–68). Чрез тази сметка подс. Т. присвоила общо 41 075, 08 паунда с левова равностойност 95 543, 79 лв.

След като през март и април 2016 г. подсъдимата почти напълно изчерпала средствата по двете сметки на свид. А. М. и двете сметки на свид. М. М., от месец май 2016 г. тя започнала да присвоява средства от друга сметка на свид. А. М. – в британски лири с № 70002521991113. Във всеки конкретен случай подсъдимата е следвала еднотипен механизъм на действие, включващ: изготвяне на нареждане-разписка с дата, съответстваща на инкриминираната операция; полагане на подписи от името на титуляра на банковата сметка на местата, предвидени за подпис на клиента – срещу отпечатания текст „Получих сумата“ и срещу „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“; полагане на собствен съкратен подпис в графата „Касиер“; осчетоводяване на разписката в банковата система като реално извършена операция; получаване от касата на банката на сумата, отразена в разписката, и фактическо присвояване на средствата. Подсъдимата е реализирала този механизъм както следва:

На 13.05.2016 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 2) за теглене на 4000 паунда с левова равностойност 9764 лв., имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и взела от касата сумата, която присвоила.

На 13.06.2016 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 3) за теглене на 3000 паунда с левова равностойност 7629 лв., подписала се вместо свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

На 06.07.2016 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 4) за теглене на 3000 паунда с левова равностойност 6717 лв., имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

На 13.07.2016 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 5) за теглене на 1000 паунда с левова равностойност 2309 лв., отново имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

На 30.08.2016 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 6) за теглене на 4000 паунда с левова равностойност 8996 лв., имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

На 14.09.2016 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 7) за теглене на 1000 паунда с левова равностойност 2257 лв., имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

На 03.10.2016 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 8) за теглене на 1000 паунда с левова равностойност 2212 лв., имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

На 07.10.2016 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 9) за теглене на 1 000 паунда с левова равностойност 2 116 лв., имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

На 14.10.2016 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 10) за теглене на 1 000 паунда с левова равностойност 2 123 лв., имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

На 07.11.2016 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 11) за теглене на 928 паунда с левова равностойност 2 000, 77 лв., имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

На 16.11.2016 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 12) за теглене на 1 500 паунда с левова равностойност 3 343, 50 лв., имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

На 05.12.2016 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 13) за теглене на 1 500 паунда с левова равностойност 3 441 лв., имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

На 14.12.2016 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 14) за теглене на 1 000 паунда с левова равностойност 2 284 лв., имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

На 27.12.2016 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 15) за теглене на 2 000 паунда с левова равностойност 4 512 лв., имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

На 16.01.2017 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 16) за теглене на 2 100 паунда с левова равностойност 4 563, 30 лв., имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

На 27.01.2017 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 17) за теглене на 2 000 паунда с левова равностойност 4 514 лв., имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

На 21.02.2017 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 18) за теглене на 2 215, 33 паунда с левова равностойност 5 000 лв., имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

На 02.03.2017 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 19) за теглене на 2 680, 97 паунда с левова равностойност 6 000, 01 лв., имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

На 14.03.2017 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 20) за теглене на 2 281, 03 паунда с левова равностойност 5 000, 02 лв., имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

На 24.03.2017 г. изготвила нареждане-разписка (т. 9 от ДП, л. 21) за теглене на 2 600 паунда с левова равностойност 5 785 лв., имитирала подписа на свидетелката, подписала се като „Касиер“, осчетоводила документа и присвоила сумата.

Общата стойност на присвоените средства от сметка № 70002521991113 на свидетелката А. М. възлиза на 39 805, 33 паунда, чиято левова равностойност е 90 205, 90 лева.

На 02.02.2017 г., когато свидетелката А. М. се намирала в България, тя лично посетила офиса на „УниКредит Булбанк“ АД в гр. Айтос и внесла по своята сметка с № 70002521991113 сума от 40 000 паунда. Операцията била обслужена от подсъдимата, като вносната бележка (т. 9 от ДП, л. 115) и декларацията по ЗМИП (т. 9 от ДП, л. 116) са били подписани собственоръчно от свидетелката А. М., което се потвърждава от заключението на изготвената тройна почеркова експертиза (т. 12 от ДП, л. 2-6). В този момент свидетелката А. М. поискала от подсъдимата справка за наличностите по всички свои сметки в британски лири – № 70002521991113, № 70002519749083 и № 70001522222345, както и по евровата сметка № 7002500765461. Подсъдимата обаче не изготвила официални справки от банково-счетоводната система, тъй като при изготвянето им, без извършване на съответни прикриващи операции, би станала видима липсата на парични средства по сметките на свид. А. М.. С цел да предотврати разкриването на неправомерните транзакции, подс. Т. изписала върху отделен лист – бланка от вносна бележка от 02.02.2017 г. (заверено копие в ДП, т. 1, л. 26) – стойности, представени като наличности по трите банкови сметки на свид. А. М. в британски лири, както и по евровата й сметка, като е вписала суми, които би следвало да са налице при отсъствие на извършени неправомерни тегления. Свидетелката М. е пресметнала, че посочените от подсъдимата стойности – „100 209 / 56 600 / 31 960“ – формират общ размер приблизително 188 000 британски лири, което съответствало на натрупаните през годините вноски по първите две сметки в британски лири, както и на действителната наличност по третата сметка.

По сметка № 70002521991113, представляваща едномесечен срочен депозит, свид. А. М. е била внесла общо 99 900 британски лири – еднократно 59 900 лири при откриването, а впоследствие, до 02.02.2017 г., тя не е извършвала други вноски или тегления. На 02.02.2017 г. свид. А. М. е внесла допълнително 40 000 лири (справка-извлечение – т. 3 от ДП, л. 91–95). Подсъдимата е отразила на представената ръкописна справка наличност „100 209“ лири, като е отчела и натрупването на лихва, но такава наличност фактически не е съществувала поради извършените от нея присвоителни действия, счетоводно осчетоводени именно чрез тази сметка.

По сметка № 70002519749083, представляваща тримесечен срочен депозит, свид. А. М. е била внесла 52 631 британски лири (спр. т. 3 от ДП, л. 63–68). Подсъдимата Т. е вписала като наличност „56 600“ лири, отново в резултат на натрупването на лихва. Реално такава сума не е била налична, тъй като в периода 09.08.2013 г. – 30.03.2016 г. подсъдимата е осъществила поредица от неправомерни тегления, при което сметката е била практически изцяло изчерпана.

По сметка № 7000152222234, представляваща разплащателна сметка, по която не са установени неправомерни действия (спр. т. 3 от ДП, л. 46–47), наличността е била 31 960 британски лири, и точно тази сума е била отразена ръкописно от подс. Т.. По евровата сметка № 7002500765461 подсъдимата е вписала ръкописно наличност „12 570“ евро, въпреки че такива средства не са били налични към датата на справката. Предходни присвоителни операции на подсъдимата, осчетоводявани чрез тази сметка, са довели до фактическото й изпразване (спр. т. 3 от ДП, л. 83–90).

Свидетелката А. М., имайки доверие в подсъдимата, не е забелязала несъответствията и не е заподозряла наличие на неправомерни действия към тази дата.

Н а 23.03.2017 г. е починал бащата на свид. А. М. – И. Х.. На 30.03.2017 г. свид. А.М., заедно с останалите наследници, е посетила банковия офис на „УниКредит Булбанк“ АД в гр. Айтос с цел закриване на сметките на починалия. Обслужването е било извършено от друг служител, а не от подсъдимата Т.. По сметката на баща й са били установени 89 339, 83 британски лири, които са били прехвърлени по сметка № 70002521991113 на свид. А. М.. При поискване на актуалните наличности по нейните сметки (без прехвърлените от баща й средства) служителката на банката е посочила обща наличност около 180 000 британски лири (заедно с прехвърлените от баща й средства), което е породило съмнения у свид. А.М., но тя не е предприела действия в деня на проверката. След консултация със съпруга си свидетелката А.М. е решила да прехвърли средствата по сметки в английска банка. На 10.04.2017 г. тя отново е посетила офиса на „УниКредит Булбанк“ АД в гр. Айтос, когато е установено, че по сметка № 70002519749083 има наличност под 200 лири, което категорично е потвърдило съмненията за неправомерни действия.

Н а 12.04.2017 г. свид. А. М. е подала официална жалба до „УниКредит Булбанк“ АД (Формуляр рег. № 0410-95-000460 - т. 1 от ДП, л. 10–11). В нея свид. А. М. е заявила, че по трите сметки, по които впоследствие са установени неправомерни тегления, тя единствено е внасяла, но никога не е теглила средства; не е разпознала транзакции, включително три превода към С. М. И.; както и две вноски в лева – 65 200 лв. на 12.05.2014 г. и 99 000 лв. на 13.08.2014 г., които не са били извършени от нея.

Впоследствие е била подадена и жалба от свид. М. И. М., в която са заявени липси от 40 061 британски лири по сметка № 70002517817471 и 13 506 щатски долара по сметка № 70002520339461 (т. 1 от ДП, л. 100–101).

В резултат на жалбата на свид. А. М. Управление „Вътрешен контрол“ към „УниКредит Булбанк“ е започнало цялостна проверка, извършена от екип в състав: свидетелите М. С., А. Б. и Я. Б.. Те са установили, че в периода 2012–2017 г. по трите сметки на свид. А. М. са осчетоводени общо 70 транзакции, от които: 63 тегления на каса, 4 вноски на каса и 3 вътрешнобанкови превода към С. И., върху които са налице сериозни индикации за неправомерност. Проверката е установила: ясно несъответствие между подписите на А. М. и подписите върху редица платежни документи; липса на задължителна проверка на документ за самоличност чрез скенер E-Z Client Pass при множество операции; многократно некоректно изписване на датата на издаване на личната карта на свид. А. М.; неизпълнение на вътрешните правила за идентификация на клиенти; всички оспорени операции са извършени и осчетоводени от едно и също лице – подсъдимата К. Т.. Прегледът на видеозаписите от охранителните камери е установил, че на датите 21.02.2017 г., 02.03.2017 г., 14.03.2017 г. и 24.03.2017 г. – дати, на които системата отчита тегления на суми – свид. А. М. не е присъствала в банковия офис. Констатациите на проверяващия екип са обективирани в одитен доклад от 31.05.2017 г. (т. 1 от ДП, л. 48–55).

Приетите от настоящата въззивна инстанция фактически изводи изцяло съответстват на установените от първоинстанционния съд фактически положения. В мотивите на присъдата окръжният съд е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, подчинен на правилата на формалната логика и отговарящ на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, свързани с релевантните по делото факти, тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.

I. Оценка и анализ на доказателствата по делото:

При извършения собствен анализ на доказателствените източници, въззивната инстанция счита, че доказателственият анализ направен от първоинстанционния съд, ясно обективира формираното вътрешно убеждение, поради което и не се констатира липса на доказателствена основа на възприетите факти.

При доказателствения анализ – поради задължението за пълна служебна проверка на акта и поради релевирани от защитата на подсъдимата в допълнението към въззивната жалба възражения - апелативният съд прие следното:

Събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателствени средства, писмени и веществени доказателства, както и експертни заключения са били обсъдени от първоинстанционния съд поотделно и в съвкупността им, като оценъчната доказателствена дейност на първата инстанция е реализирана при спазване на процесуалните правила и на правилата на формалната логика. Изложени са убедителни съображения при оценката на всички доказателствени източници, като нито един от тях не е надценен или подценен. Доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание - не се констатира превратна оценка на данните, установени от доказателствените средства и способите за доказване, които да сочат на допуснати нарушения от контролирания съд. Обстоятелствата, подлежащи на доказване съобразно поставените фактически рамки на обвинението, са изведени при съблюдаване на процесуалните изисквания за обективност, всестранност и пълнота на изследването им, като не се констатират допуснати процесуални нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК в доказателствената дейност на първоинстанционния съд, които да са довели до неправилно формиране на вътрешното му убеждение при установяването на относимите факти.

По отношение на гласните доказателствени средства, първостепенният съд е обсъдил в пълнота сведенията, получени чрез разпит на свидетелите, като е посочил кои факти от значение за делото се извеждат от показанията на всеки от разпитаните свидетели, и е изяснил какво е тяхното отношение с останалите доказателства. Настоящият въззивен състав споделя извършения от първоинстанционния съд доказателствен анализ на гласните доказателствени източници, като го намира за пълен, обоснован и съответстващ на изискванията на процесуалния закон.

От съществено значение за правилното изясняване на делото са показанията на свидетелите А. И. М., М. И. М. и С. М. И., както дадените в хода на съдебното следствие, така и тези от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК. Настоящата инстанция намира, че показанията на посочените трима свидетели се отличават с конкретност, вътрешна непротиворечивост и логическа последователност, като съдържат сведения, пряко относими към предмета на доказване и кореспондират с останалите доказателствени източници по делото. Първоинстанционният съд е съпоставил показанията на свидетелите А. М., М. М. и С. И. с цялата доказателствена съвкупност, и след като е констатирал, че те се подкрепят от други относими доказателства, им е дал вяра като достоверни - подход, изцяло съобразен с принципите на наказателния процес, предвидени в чл. 13 и чл. 14 НПК. От показанията на свидетелите А. М. и М. М. несъмнено се установява, че през инкриминирания период те не са извършвали тегления от своите банкови сметки, а единствено са внасяли парични средства. На двамата съпрузи - свидетелите А. М. и М. М. - са били надлежно предявени всички оригинали на нареждане-разписки, вносни бележки и платежни нареждания, като същите категорично са заявили, че не са подписвали представените им нареждания-разписки и не са теглили посочените в тези документи суми. Свидетелката А. М. е категорична, че не познава свидетеля С. И. и никога не е нареждала преводи към него. Идентично е заявлението и на свидетеля М. М.. От своя страна свидетелят С. И. потвърждава, че не познава А. М., никога не е получавал преводи от нея и не е теглил значителни по размер суми във валута, а единствено е извършвал тегления на дребни суми в лева за свои текущи нужди. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че тези свидетели нямат лични отношения с подсъдимата извън служебния контакт с нея в банковия офис, в който тя е работила, и нямат какъвто и да е мотив да я уличават в престъпление, което тя не е извършила. Показанията на тримата свидетели изцяло кореспондират с приобщените по делото оригинали и копия на нареждане-разписки, оригинали на вносни бележки, платежни нареждания, банкови извлечения от сметките на А. И. М., М. И. М. и С. М. И., както и със заключенията на изготвените съдебно-почеркови и видеотехнически експертизи. Поради това правилно първоинстанционният съд ги е оценил като достоверни и им е дал пълна вяра при установяване на релевантните по делото факти.

Обосновано е гласувано доверие и на показанията на свидетелите Г. Д. Н., Н. А. А., А. В. Л., Р. В. Й., Я. С. С., М. П. И., П. М. Г. и А. Т. С. – служители в клона на „УниКредит Булбанк“ АД в гр. Айтос. В показанията на тези свидетели се съдържат данни относно организацията на трудовия процес в банковия офис през инкриминирания период. Първоинстанционният съд правилно ги е оценил като достоверни. Настоящият въззивен състав споделя тази оценка, като същевременно подчертава, че показанията им допринасят за изясняване на технологичните и административни процедури в банката, но не съдържат преки възприятия за релевантни към съставомерните признаци на деянията, инкриминирани на подсъдимата Т.. Въззивният съд намира за правилен и обоснован извода на първата инстанция относно доказателствената стойност на свидетелските показания на А. Я. Б., М. Б. С. и Я. И. Б.. Тези свидетели дават сведения относно извършената от тях вътрешна проверка по жалбата на А. М. за нерегламентирани транзакции по банковите й сметки. Техните показания изясняват установени при проверката многобройни нарушения на вътрешните правила на банката, допуснати от подсъдимата Т., включително: видими несъответствия между подписите, положени в процесните документи от името на А. М., и действителния подпис на А. М.; липса на проверка на документ за самоличност чрез скенер E-Z Client Pass; многократно грешно изписване на датата на издаване на документа за самоличност на А. Мустафа; неизпълнение на задължителни проверки на документа й за самоличност. При прегледа на видеозаписите тримата свидетели са установили, че А. М. не е присъствала в банковия офис към момента на осчетоводяване на процесните тегления. Тези констатации са обективирани в одитния доклад от 31.05.2017 г. (т. 1 от ДП, л. 48–55). Вярна е оценката на първоинстанционния съд, че показанията на тази група свидетели са последователни, логични и напълно съответстват на останалия доказателствен материал, поради което правилно им е дадена вяра при формиране на изводите относно фактите по делото.

В обобщение на изложеното, въззивна инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е оценил показанията на всички свидетели по делото, като ги е разгледал поотделно и в съвкупност, и не се установяват допуснати процесуални нарушения или изопачаване на доказателства. Възраженията на защитата, насочени срещу обективността и достоверността на показанията на разпитаните свидетели са неоснователни. Показанията на разпитаните по делото свидетели са последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Поради това, липсват каквито и да било основания, които да поставят под съмнение тяхната достоверност и обективност.

Първостепенният съд е подложил на анализ и обясненията на подсъдимата Т., като ги е съпоставил с останалите доказателствени източници. Настоящият въззивен състав споделя аргументите, с които първоинстанционният съд е оценил като недостоверни обясненията на подс. Т., в частта, в която тя по същество отрича да е извършила инкриминираните присвоителни действия, заявявайки: „Аз никога не съм пипнала сметка на клиент. Дори една стотинка не съм взела от клиент … Никога не съм теглила пари на клиенти, които не са били присъствали на каса“. При доказателствената оценка на обясненията на подсъдимата се констатира липса на каквато и да е конкретика по съществото на повдигнатите й обвинения. Обясненията й се характеризират с общи твърдения за пропуски в организацията на работата на банковия клон и за възможност липсите по клиентските сметки да са резултат от действия на неопределен кръг други служители. Правилно първостепенният съд е акцентирал, че в обясненията на подсъдимата напълно отсъства логично и правдоподобно обяснение относно обстоятелството защо именно нейните подписи фигурират върху всички процесни нареждане-разписки на „УниКредит Булбанк“ за теглене на парични средства от сметките на А. М., М. М. и С. И., при положение че тези лица в съответните релевантни периоди са се намирали извън страната и категорично отричат да са извършвали такива тегления. Подсъдимата не е дала и никакво правдоподобно обяснение защо именно тя е лицето, което е осчетоводявало всички процесни транзакции, нито е посочила какъвто и да е механизъм, чрез който друг служител би могъл да извърши тегленията, използвайки нейния подпис и нейния потребителски достъп. Освен това обосновано е отчетено и вътрешното противоречие между твърдението на подсъдимата, че не е взела „нито една стотинка“ от клиент на банката, и установените по делото нейни действия по предоставяне на невярна информация на свид. А. М. относно реалните наличности по сметките й. Това поведение, правилно интерпретирано от първата инстанция, недвусмислено разкрива знание у подсъдимата за липсите по сметките и стремеж този факт да бъде прикрит чрез предоставяне на неверни данни на клиента. Предвид опровергаването на обясненията на подсъдимата от останалата доказателствена съвкупност, включително писмените доказателства, експертните заключения и свидетелските показания, от които последователно и непротиворечиво се установява авторството на инкриминираните деяния, въззивният съд изцяло споделя оценката, дадена от първата инстанция на обясненията на подсъдимата Т., и намира, че същите правилно са били възприети единствено като защитна теза, лишена от доказателствена подкрепа.

Посочените по-горе в настоящото решение писмени доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е формирал своите доказателствени изводи, са правилно и законосъобразно приобщени към доказателствената съвкупност по делото чрез тяхното прочитане по реда на чл. 283 НПК. Фактите и обстоятелствата, установени чрез приобщените по делото многобройни писмени доказателства, са подробно изложени по-горе при описанието на фактическите положения, приети за установени от въззивния съд. По отношение на писмените доказателства, страните не са направили възражения, а след като въззивният съдебен състав също не констатира основания за тяхното изключване от доказателствения обем, изцяло възприе изводите на първоинстанционния съд относно релевантните факти, които се извеждат от тях.

Правилно и законосъобразно са приобщени и изготвените на досъдебното производство експертни заключения. Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно доказателствената стойност и убедителност на приетите по делото експертни заключения, намирайки ги за пълни, ясни, точни и обосновани, изготвени от компетентни вещи лица.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице А. У. (т. 6 от ДП, л. 119 – 154), се установява по несъмнен начин, че от банковите сметки на М. И. М. са изтеглени в брой общо 124 032, 63 лв., включващи 40 061 GBP с левова равностойност 100 269, 60 лв. и 13 506 USD с левова равностойност 23 763, 03 лв. От сметките на А. И. М. са изтеглени в брой общо 273 296, 32 лв., състоящи се от 82 580, 41 GBP с левова равностойност 190 148, 67 лв., 16 608, 79 USD с левова равностойност 22 423, 75 лв., 23 700 EUR с левова равностойност 46 143, 90 лв. и 14 580 лв., от които 3000 лв. чрез ATM устройство. От сметките на С. М. И. са изтеглени в брой общо 384 186, 86 лв., включващи 197 374, 37 EUR с левова равностойност 384 186, 86 лв. Първата инстанция основателно е приела, че заключението почива на официални банкови данни и е изготвено при стриктно спазване на експертната методика, поради което няма основание да бъде поставЯ. под съмнение неговата точност. Ползваните от експерта първични банкови и счетоводни документи позволяват детайлен и пълен анализ на операциите по сметките и водят до категоричния извод за неправомерно извършените тегления от сметките на М. И. М., А. И. М. и С. М. И., както и за неправомерните преводи от сметката на А. Мустафа към тази на С. И.. По отношение на извършените по делото съдебно-почеркови и графически експертизи въззивният съд напълно споделя извода на първата инстанция за тяхната обоснованост и доказателствена стойност.

От заключението на единична почеркова експертиза по Протокол № 76/2021 – 2 от 23.07.2021 г. (т. 6 от ДП, л. 98–103) се установява, че подписите в графа „Лице, упълномощено да получи сумата“ в нареждане-разписки от 13.08.2014 г. за сумата от 50 847 EUR, от 12.05.2014 г. за сумата от 45 000, 70 EUR и от 11.10.2012 г. за сумата от 11 000 EUR не са положени от титуляра на сметката - С. М. И.. Експертният извод напълно кореспондира с показанията на свидетеля И., който категорично отрича да е извършвал процесните тегления и еднозначно заяви, че подписите, положени върху посочените нареждане-разписки, не са негови. Поради тази пълна съгласуваност между експертния анализ и показанията на свид. И. първата инстанция правилно е възприела това експертно заключение.

Според заключението на единична почеркова експертиза по Протокол № 107/2021 – 2 от 02.12.2021 г. (т. 6 от ДП, л. 108–116), подписите, положени в графи „Вносител“ и „Декларатор“ в пет броя вносни бележки от 28.06.2013 г., 12.05.2014 г., 13.08.2014 г. и 02.02.2017 г., отнасящи се до суми в размер на 11 128, 13 евро, 15 000 евро, 11 449, 72 евро (два броя), 7 000 евро и 40 000 евро, както и ръкописният текст на декларацията по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП, не са изпълнени от А. И. М.. Вещото лице по тази експертиза е установило, че подписите, положени в графа „Счетоводител/касиер“ в същите тези вносни бележки, са изпълнени от подсъдимата К. Л. Т.. Експертът е заключил, че подписите на „Вносител“ и „Декларатор“ представляват имитирани подписи, най-вероятно изпълнени от подсъдимата. В допълнение, експертизата установява категорично, че ръкописният текст, с който е попълнена „Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП“, е изписан именно от подсъдимата Т.. Същевременно, на досъдебното производство по делото е била назначена и извършена тройна съдебно-почеркова експертиза (т. 12 от ДП, л. 2–11) от заключението на която е видно, че подписите срещу графа „Вносител“ във вносни бележки от 12.05.2014 г. (за 15 000 паунда), 13.08.2014 г. (за 7 000 паунда) и 02.02.2017 г. (за 40 000 паунда), както и подписът срещу „Декларатор“ в декларацията по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП, са изпълнени от А. И. М.. Единствено подписът срещу графа „Вносител“ във вносна бележка от 13.08.2014 г. за сумата от 39 727, 13 лв. не е изпълнен от А. М.. Констатациите на тримата експерти напълно кореспондират с показанията на свид. А. М., дадени в съдебно заседание на 20.08.2024 г., в които същата е потвърдила, че на 12.05.2014 г., 13.08.2014 г. и 02.02.2017 г. действително е внасяла съответните суми и че подписите във вносните бележки и декларацията са нейни. При тези данни, настоящият въззивен състав намира че правилно първоинстанционният съд е възприел експертното заключение на тройната почеркова експертиза, вместо на единичната такава по Протокол № 107/2021 – 2 от 02.12.2021 г., в частта относно авторството на подписите за „Вносител“ във вносните бележки от 12.05.2014 г., 13.08.2014 г. и 02.02.2017 г., както и относно подписа за „Декларатор“ под декларацията по ЗМИП. Освен, че намира пълно потвърждение в показанията на свид. А. М. и кореспондира с обективните данни по делото относно периодите, в които свид. А. М. е пребивавала на територията на Република България, заключението на тройната почеркова експертиза е по - комплексно и с по-висока степен на експертна убедителност. Същевременно в частта относно установеното авторство на ръкописния текст в декларацията по ЗМИП, обосновано първостепенният съд е възприел и заключението на единичната почеркова експертиза по Протокол № 107/2021 – 2 от 02.12.2021 г., тъй като в тази част това заключение се подкрепя от показанията на свид. А. М., че подсъдимата Т. е попълнила декларацията, а тя единствено е положила подпис под нея. Правилно първата инстанция е възприела и експертния извод на единичната почеркова експертиза (т. 6 от ДП, л. 108–116) относно подписа за „Вносител“ във вносната бележка от 28.06.2013 г. за сумата от 11 128, 13 евро, доколкото в тази част експертното заключение се подкрепя от обективни доказателствени източници – справката за пътуване на А. М. (т. 2 от ДП, л. 75), от която категорично се установява, че в периода 30.07.2012 г. – 12.07.2013 г. А. М. не е пребивавала на територията на Република България и следователно не е могла да бъде автор на посочения подпис.

От заключението на извършената съдебно-графическа експертиза по Протокол № 57/26.02.2020 г. (т. 7 от ДП, л. 31–34) се установява, че в общо 63 броя нареждане-разписки на „УниКредит Булбанк“ АД, съставени за периода 09.08.2013 г. – 24.03.2017 г., подписите в графите „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“ не са положени от А. И. М., а са изпълнени от друго лице чрез имитация на нейния подпис. Към този обем следва да бъдат добавени и двата броя вносни бележки от 12.05.2014 г. и 13.08.2014 г., в които е констатирано идентично обстоятелство.

Съгласно заключението на извършената съдебно-графическа експертиза по Протокол № 115/28.04.2020 г. (т. 7 от ДП, л. 38–39), в 26 броя нареждане-разписки с наредител М. И. М., съставени в периода 25.04.2014 г. – 05.04.2016 г., подписите след печатните текстове „Получих сумата“ и „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“ не са положени от М. И. М., а от друго лице чрез имитация на подписа му. Аналогичен извод е налице и по отношение на нареждане-разписка от 16.03.2015 г. с наредител А. И. М., при която вещото лице е посочило, че изпълнителят на имитирания подпис не може да бъде установен. Достоверността на тези експертни констатации по посочените две графически експертизи (т. 7 от ДП, л. 31–34 и л. 38–39) намира потвърждение и в показанията на пострадалите А. М. и М. М., депозирани в съдебно заседание на 20.08.2024 г., когато същите категорично не са разпознали подписите си върху предявените им оригинали на изследваните нареждане-разписки и са заявили, че не са извършвали тегленията, удостоверени в документите.

От заключението на съдебно-почеркова експертиза по Протокол № 108/2021 – 2 от 02.12.2021 г. (т. 12 от ДП, л. 15–17) се установява, че цифровият ръкописен текст, изписан върху зелен лист, приложен в т. 9 от ДП, л. 109, представлява ръкописен текст, изпълнен от подсъдимата К. Л. Т.. Съгласно заключението на съдебно-почеркова експертиза по Протокол № 26/2022 – 2 от 14.04.2022 г. (т. 12 от ДП, л. 21–24), подписите, положени в графи „Счетоводител/касиер“ в три броя платежни нареждания на „УниКредит Булбанк“ от дати 11.10.2012 г., 13.08.2014 г. и 12.05.2014 г., издадени от името на С. М. И. за суми съответно 11 000 евро, 3 800 GBP и 41 000 GBP, както и подписите в четири броя платежни нареждания и вносни бележки от дати 12.05.2014 г. и 13.08.2014 г., издадени от името на А. И. М. за суми от 45 877, 05 GBP, 39 927, 13 GBP, 41 000 GBP и 26 864, 64 GBP, са изпълнени от К. Л. Т.. От заключението на съдебно-почеркова експертиза, съдържащо се в Протокол № 96/2022 – 2 от 27.10.2022 г. (т. 12 от ДП, л. 33–38), се установява, че копията на подписи в графи „Получи сумата/Вносител“ в нареждане- разписка от 02.08.2016 г. за 8 220 евро (т. 3 от ДП, л. 110), във вносна бележка за такса от същата дата (т. 3 от ДП, л. 111), както и в нареждания-разписки от 05.08.2016 г. за 4 000 евро (т. 3 от ДП, л. 112), за 1 000 евро (т. 3 от ДП, л. 115) и в нареждане-разписка от 20.02.2012 г. за 256, 81 евро (т. 3 от ДП, л. 127), не представляват копия на подписи на С. И.. За разлика от тях, подписите, положени в графа „Касиер“ в същите документи, са копия на подписи на подсъдимата К. Л. Т.. Същата констатация е направена и по отношение на копията на подписи в графи „Вносител“ във вносни бележки за такса от 04.08.2016 г. и 05.08.2016 г. (т. 3 от ДП, л. 113–114), за които е установено, че не са копия на подписи на С. И., докато подписите в графа „Касиер“ са копия на подписи на Т.. Съгласно заключението на съдебно-почеркова експертиза, обективирано в Протокол № 9/2023 – 2 от 03.02.2023 г. (т. 13 от ДП, л. 39–44), подписите в графи „Вносител“, „Получих сумата“, „Получи сумата“ и „Декларатор“ в нареждане-разписка от името на М. И. М. от 30.08.2013 г. за сумата 29 911, 70 лв., във вносна бележка за такса от 30.08.2013 г. и в „Декларация по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП“ от същата дата, не представляват копия на подписи, положени от М. И. М.. Експертът е приел, че те вероятно представляват имитирани или случайно измислени подписи. Подписите в графи „Касиер“ и „Счетоводител/касиер“ в нареждането- разписка и във вносната бележка за такса са изпълнени от подсъдимата К. Т., а ръкописният текст в декларацията е копие на текст, изписан от нея.

От заключението на съдебно-почеркова експертиза по Протокол № 27/2022 – 2 от 18.04.2022 г. (т. 12 от ДП, л. 28–31) се установява, че подписите в графа „Касиер К. Л. Т.“, положени в 92 броя нареждания-разписки на „УниКредит Булбанк“, издадени от името на А. М. и М. М. за периода 2012– 2017 г. (находящи се в том 9 на ДП), са съкратени подписи на подсъдимата К. Л. Т.. Съгласно заключението на съдебно-почеркова експертиза, обективирано в Протокол № 67/2022 – 2 от 20.07.2023 г. (т. 16 от ДП, л. 4–6), копията на подписи в графи „Касиер“ и „К. Л. Т.“ в шест броя контролни листи и дневни контролни листи от дати 02.03.2017 г., 14.03.2017 г., 16.01.2017 г., 21.02.2017 г., 24.03.2017 г. и 27.01.2017 г., представляват копия на подписи на подсъдимата К. Т.. От заключението на съдебно-почеркова експертиза, съдържащо се в Протокол № 57/2023 – 2 от 10.07.2023 г. (т. 16 от ДП, л. 11–16) се установява, че подписите в графа „Наредител“ и в долната лява, средна и дясна част на три броя платежни нареждания от името на А. И. М. от 11.10.2012 г., 12.05.2014 г. и 13.08.2014 г., не представляват обичайните подписи на Т., като вещите лица приемат вероятност те да са произволно формирани към момента на полагането им. Същевременно, подписите, положени в отпечатъците от кръгли печати в долната дясна част на тези документи, са изпълнени от К. Л. Т., както и ръкописният текст, с който са попълнени процесните платежни нареждания.

Правилно първоинстанционният съд е възприел гореописаните заключения на съдебно-почерковите и графически експертизи, доколкото същите са ясни, логически последователни и професионално обосновани. Заключенията по тези експертизи не са били оспорени от страните, като същевременно те са били аргументирано защитени от вещите лица при разпита им в съдебно заседание. Експертните заключения по посочените експертизи са от важно значение за изясняване на релевантните по делото обстоятелства, тъй като чрез тях се изяснява въпросът за автентичността на подписите, положени върху множество банкови документи, посредством които фактически са реализирани тегленията от банковите сметки на пострадалите лица.

От заключението на назначената в досъдебното производство видеотехническа експертиза, обективирано в Протокол № 77/2021 – 2 от 03.08.2021 г. (т. 6 от ДП, л. 85-92), предмет на което е изследване на записи от охранителни камери, разположени в банковия салон на „УниКредит Булбанк“ АД в гр. Айтос, за датите 21.02.2017 г., 02.03.2017 г., 14.03.2017 г., 24.03.2017 г. и 28.02.2017 г., заснети в касовото помещение, в което е работила подсъдимата Т., се установяват следните обстоятелства: На 21.02.2017 г., за времето от 08: 23: 54 ч. до 08: 30: 20 ч., не се наблюдава лице, което да се приближава към работното място на подс. Т.. За датата 02.03.2017 г., в интервала от 09: 19 ч. до 09: 24 ч., е регистрирано обслужване на клиент – лице от мъжки пол с прошарена коса, което застава пред касовото гише на подс. Т.. На 14.03.2017 г., в периода между 14: 26 ч. и 14: 35 ч., към работното й място се приближава и бива обслужено лице от мъжки пол с къса тъмна коса. На 24.03.2017 г., в интервала 13: 49 ч. – 13: 57 ч., не се установяват лица, които да са се приближавали към работното място на подс. Т.. Заключението по тази експертиза е изготвено въз основа на обективни технически данни, не са налице основания, които да поставят под съмнение неговата правилност, поради което и правилно е възприето от първостепенния съд.

Останалите технически експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство, имат за предмет единствено разпечатване на хартиен носител на електронни файлове, съдържащи се в предоставените от „УниКредит Булбанк“ АД оптични носители, както следва:

Техническата експертиза по Протокол № 9/2021 – 2 от 02.02.2021 г. (т. 6 от ДП, л. 29–81) е имала за задача да разпечата файловете, съдържащи се на диск с надпис „УКБ 65638“. В заключението са отразени общо 18 файла, съответстващи на 18 приложения – извлечения от банкови сметки на М. И. М., А. И. М. и С. М. И.. Техническата експертиза по Протокол № 5/2021 – 2 от 25.01.2021 г. (т. 14 от ДП, л. 5–173) е имала за задача разпечатване на файловете, съдържащи се на диск с надпис „65639“. Дискът съдържа 12 файла, включващи различни процедурни документи, които са разпечатани и приложени като 12 приложения.

Техническата експертиза по Протокол № 58/2023 – 2 от 06.07.2023 г. (т. 15 от ДП, л. 4–95) е имала за задача разпечатване на файловете, съдържащи се на диск с надпис „УКБ 75305“, включващ общо 11 файла, разпечатани като 11 приложения. От доказателствена значимост са първите шест приложения, съдържащи файловете „02.03.2017“, „14.03.2017“, „16.01.2017“, „21.02.2017“, „24.03.2017“, „27.01.2017“, включващи Контролни листи, Дневни контролни листи и Касови дневници за съответните дати, с положени подписи „Касиер“ и „К. Л. Т.“.

Техническата експертиза по Протокол № 17/2023 – 2 от 10.03.2023 г. (т. 16 от ДП, л. 20–41) е имала за задача разпечатване на файловете, съдържащи се на диск с надпис „УКБ 81625“, съдържащ един файл, разпечатан като Приложение № 1. Същият представлява списък на служителите на „УниКредит Булбанк“ АД – филиал Айтос, както и справка за техните периоди на отсъствие.

Техническата експертиза по Протокол № 30/2023 – 2 от 10.05.2023 г. (т. 16 от ДП, л. 45–50) е имала за задача разпечатване на файловете, съдържащи се на диск с надпис „УКБ 82635“, съдържащ един файл, разпечатан като Приложение № 1, в който са отразени наложените дисциплинарни наказания на служители.

Горепосочените експертизи имат изцяло технически характер, като тяхната задача е била ограничена единствено до материализиране върху хартиен носител на предоставени електронни данни. Не са налице основания, които да препятстват възприемането на заключенията по тези технически експертизи от съда.

От важно значение за правилното изясняване на обстоятелствата по делото са и приобщените като веществени доказателства оригинални банкови документи, съдържащи се в том 9 от ДП - л. 2-71, л. 73-75, л. 82-108, л. 111- 116, които са били предмет на експертно изследване от изготвените по делото графически експертизи.

Изложените дотук съображения не дават основание да бъдат споделени възраженията на защитата, изложени в допълнението към въззивната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата.

Първостепенният съд е направил подробен и задълбочен анализ на всички доказателства и доказателствени средства, приобщени по делото, както и на изготвените експертни заключения, извеждайки отделните факти, които се установяват от тях, отчитайки връзката помежду им и значението им за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Приетите за установени от първостепенния съд фактически положения не са изведени при превратна интерпретация на доказателствата, нито е налице необсъдено противоречие или възражение на защитата. Въззивният съдебен състав изцяло възприема анализа на доказателствената маса, изложен в мотивите на присъдата, като споделя и направените доказателствени изводи.

Въз основа на цялостния и съвкупен анализ на събраните по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд достигна до следните доказателствени изводи:

Всички приобщени банкови и счетоводни документи – нареждания- разписки, платежни нареждания, вносни бележки и извлечения от банковите сметки на А. И. М., М. И. М. и С. М. И. – по несъмнен начин удостоверяват датите на откриване на сметките, конкретните транзакции и цялостното движение по тях за инкриминирания период.

Заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено въз основа на данните, предоставени от „УниКредит Булбанк“ АД, категорично установява наличието на липси по сметките на А. М. и М. М., както и движението на средства по сметката на С. И.. Съгласно експертното заключение на счетоводната експертиза са установени следните дефицити: По сметка в евро № 70002500765461 на А. И. М. – за периода 11.10.2012 г. – 24.03.2016 г. липсва сума в размер на 23 700 евро, равняваща се на 46 143, 90 лева. По сметка в британски лири № 70002519749083 на А. И. М. – за периода 09.08.2013 г. – 30.03.2016 г. липсва сума в размер на 41 075, 08 британски лири, равняваща се на 95 543, 79 лева. По сметка в британски лири № 70002521991113 на А. И. М. – за периода 13.05.2016 г. – 24.03.2017 г. липсва сума в размер на 39 805, 33 британски лири, равняваща се на 90 205, 90 лева. По сметка в британски лири № 70002517817471 на М. И. М. – за периода 30.08.2013 г. – 05.04.2016 г. липсва сума в размер на 40 061 британски лири, равняваща се на 100 269, 60 лева. По сметка в щатски долари № 70002520339461 на М. И. М. – за периода 23.03.2015 г. – 22.03.2016 г. липсва сума в размер на 13 506 щатски долара, равняваща се на 23 763, 03 лева.

От показанията на пострадалите А. М. и М. М. се установява, че те не са извършвали тегления от своите банкови сметки, а единствено са внасяли средства по тях. Те категорично отричат да познават С. И. или да са нареждали парични преводи към него. От своя страна свидетелят И. също заявява, че не познава А. М., не е получавал преводи от нея и не е теглил значителни суми във валута.

От заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-графически експертизи (т. 7 от ДП, л. 31–34 и л. 38–39) категорично се установява, че подписите, положени от името на А. И. М. и М. И. М. върху нареждания-разписки и платежни нареждания, не са изпълнени от тях, а от друго лице с имитация на подписа им. Това се потвърждава и в хода на съдебното следствие – в съдебно заседание от 20.08.2024 г., при предявяване на всички оригинални нареждания-разписки, вносни бележки и платежни нареждания, двамата свидетели категорично не разпознават подписите като свои и посочват, че не са теглили съответните суми. Идентична е констатацията и по отношение на свидетеля С. М. И., който в съдебно заседание от 01.10.2024 г. категорично заявява, че не разпознава подписи, положени от негово име върху нареждания-разписки от 12.05.2014 г., 13.08.2014 г. и 24.06.2014 г. От заключението на съдебно-почеркова експертиза (т. 12 от ДП, л.

28–31) се установява, че всички подписи, положени в графата „Касиер К. Л. Т.“ върху 92 броя нареждания-разписки, издадени от името на А. М. и М. М., са изпълнени от подсъдимата Т.. Заключенията на останалите почеркови експертизи (т. 12 от ДП, л. 21–24; л. 33–38; т. 13 от ДП, л. 39–44; т. 16 от ДП, л. 4–6) потвърждават, че именно подсъдимата е полагала своя собствен подпис като „касиер“ в банковите документи, предмет на изследване.

Установено е по несъмнен начин, че подсъдимата Т., в качеството си на „специалист обслужване клиенти“ при „УниКредит Булбанк“ АД – клон Айтос, е притежавала както достъп до счетоводната система на банката, така и до касовите наличности. Съдебно-счетоводната експертиза, основаваща се на банковите данни, изрично сочи подсъдимата като служителя-касиер, извършил инкриминираните операции. Данните от банковата документация, експертните заключения и техническата експертиза (т. 15 от ДП, л. 4–95) в своята съвкупност установяват, че именно подсъдимата е осчетоводявала всички инкриминирани транзакции.

Свидетелските показания на А. М., М. М. и С. И. потвърждават, че през целия инкриминиран период единствено подсъдимата е обслужвала тези трима свидетели при посещенията им в банковия клон.

Заключението на видеотехническата експертиза по Протокол № 77/2021 – 2 от 03.08.2021 г. (т. 6 от ДП, л. 85-92) удостоверява, че при преглед на видеозаписите от охранителните камери на банката А. М. не присъства в банковия клон на датите 21.02.2017 г., 02.03.2017 г., 14.03.2017 г. и 24.03.2017 г., когато по счетоводни данни са осчетоводени тегления от нейно име.

От показанията на свидетелите М. С., А. Б. и Я. Б. – служители в Управление „Вътрешен контрол“ към „УниКредит Булбанк“ и от констатациите на изготвения от тях одитен доклад се установява, че при редица тегления от сметката на А. М. не е извършвана проверка на документа й за самоличност чрез скенер /E-Z Clent Pass/.

От справките за задграничните пътувания се установява, че А. И. М. и М. И. М. не са се намирали в страната към датите, на които според нареждания-разписките са „теглили“ средства в брой от каса. Аналогично, свидетелят С. И. – постоянно пребиваващ в Кралство Швеция – не се е намирал на територията на страната към инкриминираните дати.

Установено е още, че подсъдимата е предоставила на А. М. неофициално листче с неверни данни относно наличностите по сметките й, без да издава официални извлечения от банковата система.

Всички тези преки и косвени доказателства, разгледани както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, изграждат един единствен логически последователен и непротиворечив извод, че именно подсъдимата Т. е изготвяла неистинските нареждания-разписки за теглене на суми от името на А. И. М. и М. И. М., въвеждала е тези документи в счетоводната система на банката, осчетоводявала е фиктивните операции, намалявала е наличностите по сметките с размера на вписаните в документите суми и след това е присвоявала паричните средства от касата на банката. По идентичен начин на 12.05.2014 г., 13.08.2014 г. и 24.06.2014 г. подсъдимата е изготвила неистински платежни нареждания за превод на средства от сметка на А. И. М. към сметка на С. М. И., въвела ги е в счетоводната система, за да създаде привидно основание за движение на средствата, след което е съставила и неистински нареждания-разписки от името на С. И. за „теглене“ на съответните суми. Така е осигурила счетоводно прикритие на присвояването, като е вземала сумите от касата и ги е използвала за лични нужди.

Предвид всичко изложено дотук въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд е направил изводите си за доказаност на авторството на инкриминираните деяния от страна на подсъдимата К. Т. въз основа на комплексно и съвкупно съпоставяне и при внимателен анализ на всички доказателствени източници, поради което доводите на защитата за недоказаност на обвинението по несъмнен начин, са неоснователни.

ІІ. Относно приложението на материалния закон:

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, установена от посочените доказателствени източници, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимата К. Т. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 - длъжностно присвояване в големи размери, за улесняването на което е извършено и друго престъпление - такова по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което не се предвижда по-тежко наказание. Първостепенният съд е оправдал подсъдимата Т. по първоначално повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 203, ал. 1 от НК, а именно че длъжностното присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, тъй като е намерил, че в случая не е налице квалифициращия белег „особено тежък случай“ по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК.

Така направените от първостепенния съд изводи са правилни и законосъобразни.

От обективна страна, в периода от 11.10.2012 г. до 24.03.2017 г., в гр.

Айтос, област Бургас, подсъдимата, в качеството си на длъжностно лице – „специалист обслужване клиенти“ в „УниКредит Булбанк“ АД, клон Айтос, е присвоила чужди парични средства в общ размер на 357 491, 77 лева, собственост на банката и поверени й да ги пази. Присвояването е осъществено чрез неправомерно използване на банкови сметки на клиенти на банката - А. И. М., М. И. М. и С. М. И.. Подсъдимата се е възползвала от достъпа си до счетоводната система и до касата на банковия офис, както и от възможността да борави с парични средства в брой. Работейки в продължителен период от време в клона на „УниКредит Булбанк“ АД в гр. Айтос, тя е познавала горепосочените клиенти, включително е била запозната, че те пребивават трайно извън страната, посещават България инцидентно и използват банковите си сметки предимно за внасяне на средства, без да извършват тегления. Именно това знание е създало предпоставки за реализиране на продължаваната престъпна дейност, без своевременно да бъде установена липсата на присвоените парични средства. За реализиране на присвояването подс. Т. е съставяла неистински частни документи, основно нареждания- разписки за теглене на пари, върху които е полагала подпис, имитиращ подписа на титулярите на засегнатите банкови сметки, след което е удостоверявала документа със своя подпис като касиер. В други случаи е съставяла и платежни нареждания, последвани от нареждания-разписки, като отново е полагала подпис, имитиращ подписа на титулярите на банковите сметки, и се подписвала със своя подпис като касиер. Изготвените неистински документи са били въвеждани в счетоводната система на банката, чрез което подсъдимата е създавала неверен образ на финансовите операции и е намалявала наличностите по клиентските сметки с размера на присвоените суми, вземайки съответните парични средства от касата, на която е работела. В три случая е прилагана комбинирана схема: подсъдимата е изготвяла платежни нареждания от името на А. М. за превод към сметката на С. И., въвеждала е тези документи в системата, а впоследствие е съставяла неистинско нареждане-разписка за теглене на средства от името на С. И., което също е било въвеждано в системата на банката, водейки до съответно намаляване на наличността и позволявайки реалното вземане на суми от касата. По този начин подсъдимата е присвоила следните парични средства:

1. За периода 11.10.2012 г. – 24.03.2016 г., о т сметка на А. И. М. в евро № 70002500765461, е присвоила сумата от 23 700 евро с левова равностойност 46 143, 90 лв.

2. За периода 09.08.2013 г. – 30.03.2016 г., о т сметка на А. М. в британски лири № 70002519749083, е присвоила сумата от 41 075, 08 GBP с левова равностойност 95 543, 79 лв., както и от сметка на С. И. в евро № 76301475697174 е присвоила сумата от 804, 08 евро с левова равностойност 1 565, 55 лв.

3. За периода 30.08.2013 г. – 05.04.2016 г., о т сметка на М. И. М. в британски лири № 70002517817471, е присвоила сумата от 40 061 GBP с левова равностойност 100 269, 60 лв.

4. За периода 23.03.2015 г. – 22.03.2016 г., о т сметка на М. И. М. в щатски долари № 70002520339461, е присвоила сумата от 13 506 USD с левова равностойност 23 763, 03 лв.

5. За периода 13.05.2016 г. – 24.03.2017 г., о т сметка на А. М. в британски лири № 70002521991113, е присвоила сумата от 39 805, 33 GBP с левова равностойност 90 205, 90 лв.

На следващо място от обективна страна подсъдимата е имала качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ НК и е годен субект на престъплението по чл. 201 НК. Това е така, тъй като в инкриминирания период тя е била назначена на трудов договор в „УниКредит Булбанк“ АД, където е изпълнявала работа срещу възнаграждение и й е било възложено да осъществява дейност, свързана с пазене и разпореждане с чуждо имущество – парични средства, собственост на банковата институция. В рамките на заеманата длъжност „специалист обслужване на клиенти“ подсъдимата ежедневно е осъществявала функции, предполагащи пряк достъп до парични средства в брой – в национална и чуждестрА. валута – като част от касовите операции в банковия офис. Нейните трудови задължения включвали приемане, съхранение, проверка и отпускане на парични средства, извършване на операции въз основа на надлежно оформени нареждания, както и стриктно спазване на вътрешните правила на банката, уреждащи сигурността при работа с пари в брой. С оглед спецификата на заеманата длъжност подс. Т. носела отговорност да приема и съхранява постъпилите в касата парични средства, тоест да ги пази от името и за сметка на банката. Поради това е налице необходимото от обективна страна отношение на субекта към предмета на престъплението: чуждите парични средства са били поверени на подсъдимата за пазене в рамките на длъжностното й качество.

За прикриване на присвояването на паричните средства от касата подсъдимата Т. е съставяла и използвала неистински частни документи. В частност, тя е изготвяла нареждане–разписки за теглене на суми от името на А. И. М. и М. И. М., като тези документи обективно не са произхождали от посочените лица. Съставените по този начин неистински частни документи подсъдимата е въвеждала в счетоводната система на банката, с което е създавала видимост, че съответните титуляри са упражнили правото си да изменят своите вземания към банката чрез намаляване на наличностите по сметките им със сумите, които тя фактически е присвоявала. В други случаи подс. Т. е съставяла неистински платежни нареждания за превод на парични средства от сметката на А. И. М. към сметка на друго лице – С. М. И.. След въвеждането на тези документи в счетоводната система на банката се е създавала фиктивна счетоводна операция, отразяваща, че А. М. е изменила правото си на вземане от банката на вложените от нея средства в съответната сметка. Впоследствие подсъдимата е изготвяла и нови неистински частни документи от името на С. И. – нареждане–разписки за теглене на суми от неговата сметка, включително и на преведените от А. М. средства. И тези документи тя е употребявала чрез въвеждането им в счетоводната система, като по този начин се е оформяла фиктивна документация, която да създаде впечатление, че С. И. доброволно е изменил своето вземане към банката посредством теглене на съответните суми. Посочените действия по съставяне и употреба на неистински частни документи осъществяват изпълнителното деяние на престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице всички законови предпоставки за квалифициране на осъществените от подсъдимата Т. присвоявания като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. В рамките на непродължителен период от време, при идентична фактическа обстановка, при еднородност на вината и при наличие на общ престъпен план, подсъдимата е осъществила множество деяния, всяко от които поотделно осъществява обективните и субективните признаци на престъпния състав по чл. 201, ал. 1 НК, като последващите действия се явяват обективно и субективно продължение на предхождащите. Наред с това, всяко от отделните присвоявания е било улеснено чрез изготвянето от подсъдимата на неистински частни документи, съдържащи удостоверяване на факти и обстоятелства, които обективно не са настъпили. Посочените документи са били създавани именно с цел да бъдат използвани като доказателства за фиктивни операции по сметки на клиенти, респективно за да послужат за прикриване на неправомерното намаляване на паричните им наличности. Това поведение обосновава приложението на квалифицирания състав по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, доколкото съставянето и употребата на тези неистински частни документи е създало условия за реализиране на отделните присвоителни деяния и е улеснило осъществяването им както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна в конкретния случай присвоените чужди пари са в особено големи размери, доколкото общият размер на присвоеното имущество от 357 491, 77 лева значително надхвърля критерия, установен в съдебната практика (ТР на ВКС № 1/1998 г.) за определянето им като такива – когато общата сума /при обвинение за деяние по чл. 26, ал. 1 НК/ надхвърля 140 пъти минималната работна заплата за страната за инкриминирания период. Размерът на минималната работна заплата в края на инкриминирания период на длъжностното присвояване – месец март 2017 г. е бил 460 лева, поради което стойността на присвоените суми надхвърля значително 140- кратния размер на МРЗ и покрива критериите за „особено големи размери“.

Същевременно въззивният съд се съгласява с аргументите на първата инстанция, че в случая не е налице втората кумулативна предпоставка на квалифицирания състав по чл. 203, ал. 1 НК, а именно длъжностното присвояване да представлява и особено тежък случай. В тази връзка настоящият въззивен състав намира за неоснователни възраженията, изложени в протеста относно неправилното приложение на материалния закон от първостепенния съд, изразяващо се в оправдаване на подсъдимата Т. по първоначалното обвинение по чл. 203, ал. 1 от НК.

Съгласно легалната дефиниция на чл. 93, т. 8 от НК „особено тежък случай“ е налице тогава, когато извършеното престъпление предвид настъпилите вредни последици и наличието на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Съдебната практика и правната доктрина безпротиворечиво приемат, че посоченият квалифициращ признак „особено тежък случай“ се разкрива при едновременното установяване на изключително висока степен на обществена опасност както на деянието, така и с оглед изключително високата обществена опасност на дееца.

Без съмнение конкретното престъпно поведение на подсъдимата разкрива значителна степен на обществена опасност с оглед особено големия размер на присвоените парични средства, продължителния период на осъществяване на присвояванията, големия брой на деянията в рамките на продължаваното престъпление, както и използването на документни престъпления като средство за улесняването им. Тези обстоятелства характеризират инкриминираните деяния като значително надхвърлящи обществената опасност по основния и обикновените квалифицирани състави на същото престъпление.

От друга страна обаче данните относно личността на подсъдимата не позволяват да бъде направен извод, че тя самата разкрива изключително висока степен на обществена опасност. Действително спецификата на извършеното деяние характеризира и личността на подсъдимата и обществената й опасност в негативен план. Квалифициращият признак „особено тежък случай“ обаче предполага и допълнителни, самостоятелно установими характеристики, които да обосноват значително завишена обществена опасност на подсъдимата, независеща единствено от тежестта на деянието. Подсъдимата Т. е неосъждана, няма данни за други противообществени прояви, с добри характеристични данни (била е трудово и семейно ангажирана), включително с липса на дисциплинарни нарушения по време на продължителната си работа в банката, извън периода на инкриминираната престъпна деятелност. Понастоящем е на 64-годишна възраст и е с влошено здравословно състояние. Преценявайки тези обстоятелства, въззивният съд, аналогично на приетото от първата инстанция, направи извод, че личността на подсъдимата не се отличава с изключително висока степен на обществена опасност.

С оглед на тези съображения, настоящата инстанция намира, че правният извод на първоинстанционния съд е основан на точен прочит на разпоредбата на чл. 93, т. 8 от НК и съотнесен към конкретните факти, законосъобразно е обусловил преценката, че осъщественото длъжностно присвояване е в „особено големи размери“, но не изпълва състава на „особено тежък случай“. Предвид на това искането в протеста въззивната инстанция да упражни правомощието си по чл. 336, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 2 от ННПК не може да бъде удовлетворено. Материалният закон е Приложен правилно спрямо установените фактически положения. Правната преценка на първата инстанция, изразила се в квалификация на извършените от подсъдимата Т. деяния като престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК - длъжностно присвояване в големи размери, осъществено в условията на продължавано престъпление, за улесняването на което е извършено и друго престъпление - такова по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което не се предвижда по-тежко наказание, и оправдаване по първоначално повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 203, ал. 1 от НК, не е незаконосъобразна. Ето защо и развитото в тази посока оплакване, съдържащо се в протеста, въззивният съд намери за неоснователно.

Относно субективната страна на инкриминираните деяния въззивната инстанция напълно споделя аргументите на първоинстанционния съд, с които е приел, че подсъдимата е действала при форма на вина „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, поради което и не намира за необходимо да ги преповтаря.

С оглед становището на настоящата въззивна инстанция, че подсъдимата Т. е извършила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, искането на защитата за оправдаване на подсъдимата не може да бъде удовлетворено.

ІІІ. Относно определяне на наказанието:

При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимата Т. престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, първоинстанционният съд е съобразил предвиденото за съответното престъпление наказание - лишаване от свобода от три до петнадесет години, степента на обществена опасност на деянията и дееца, наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Първостепенният съд е индивидуализирал наказанието за извършеното от подсъдимата престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по правилата на чл. 54 от НК при наличие на лек превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, в размер малко под средния, предвиден в закона за посоченото престъпление, а именно лишаване от свобода за срок от осем години.

При индивидуализиране на наказанието първоинстанционният съд е отчел относимите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които имат значение за определяне обема на наказателната принуда.

Като отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства правилно са преценени: значителният размер на присвоените парични средства, многократно надхвърлящ минимално необходимото за квалификация на деянието по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК; продължителността на инкриминирания период и многократната повтаряемост в този период на престъпните посегателства; използването на доверието, неопитността и добросъвестността на ощетените лица; сериозните имуществени вреди, настъпили както за банковата институция „УниКредит Булбанк“ АД, така и за пострадалите А. М. и М. М., които са били лишени от възможността да използват значителни по размер парични средства, представляващи плод на техния дългогодишен труд и спестявания, което в съществена степен е накърнило техните житейски и семейни планове; както и факта, че престъплението е извършено от банков служител, от когото по силата на заеманата длъжност и спецификата на банковата дейност се изисква безусловно спазване на високи стандарти за добросъвестност, професионална етика и защита на финансовата сигурност. Като институция, на която е поверено управлението и съхраняването на парични средства, банката следва да гарантира най-висока степен на сигурност в рамките на финансовата система на страната. Ето защо извършеното престъпление представлява съществено посегателство срещу обществените отношения, свързани с опазването на частната собственост, нейното законосъобразно съхраняване и гарантираното доверие в банковия сектор.

От друга страна правилно първостепенният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства чистото й съдебно минало, липсата на данни за други противообществени прояви, добрите характеристични данни, липсата на дисциплинарни наказания по време на продължителната си работа в банката (извън периода на инкриминираната престъпна деятелност), продължителността на воденото срещу нея наказателно производство, както и напредналата й възраст и влошеното й здравословно състояние.

По доводите за явна несправедливост на наказанието:

В подкрепа на това оплакване се твърди, че първо липсват безспорни и категорични доказателства за вината на подсъдимата, и второ – наложеното наказание е изключително тежко.

По отношение на възражението, че обвинението за извършено от подсъдимата Т. длъжностно присвояване на чужди парични средства в общ размер на 357 491, 77 лева е недоказано, настоящият въззивен състав е отговорил при анализа на доказателствения материал по делото и при обосноваване на правните изводи относно съставомерността на инкриминираното поведение на подсъдимата, поради което не намира за нужно да повтаря съображенията си, направени в тази насока.

Що се отнася до оплакването, че наложеното на подсъдимата наказание от осем години лишаване от свобода е завишено, настоящият въззивен състав намира същото за основателно.

Като основно съображение за необходимостта от редуциране размера на санкцията апелативният съд отчете продължителността на наказателното производство /в рамките малко над осем години, считано от датата на образуване на досъдебното производство/, която не е последица от недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимата. За извода, че наложеното от първоинстанционния съд наказание е завишено, способстват и напредналата възраст на подсъдимата (64 години) и влошеното й здравословно състояние. Посочените обстоятелства при всички случаи следва да се отчитат като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства с относително по-голяма тежест, отколкото ги е оценил окръжният съд.

Независимо от продължителния срок на наказателното производство, същият няма характер на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и не може да доведе до определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Това е така, тъй като в настоящият случай продължителността на наказателното производство е обусловена до голяма степен от фактическата и правна сложност на делото и необходимостта от използване на специални знания за изясняване предмета на делото, поради което не се налага подсъдимата да бъде компенсирана за това чрез прилагане разпоредбата на чл. 55 от НК.

Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че наказателната отговорност на подсъдимата следва да се осъществи при условията на чл. 54 от НК, както и, че в случая не са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК. Никое от констатираните смекчаващи обстоятелства не е изключително по характера си, нито всички те, взети заедно е възможно да се определят като многобройни по смисъла на посочената разпоредба. Същевременно и минимално предвиденото наказание п о чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК не е прекомерно тежко спрямо извършената престъпна деятелност.

С оглед на изложените съображения, апелативният съд намира, че в случая съответно на извършеното от подсъдимата престъпление се явява наказание в размер на шест години лишаване от свобода, което съответства на конкретната степен на обществена опасност на деянията и на личността на дееца, и е напълно съответно на целите по чл. 36 НК. Този размер на наказанието лишаване от свобода е от естество да осигури поправителното и превъзпитателното въздействие върху подсъдимата, като същевременно гарантира превенцията и изключва създаването на чувство за ненаказуемост както у нея, така и у останалите членове на обществото. По-голямо снизхождение би било неоправдано, доколкото би компрометирало изпълнението на целите на специалната и генералната превенция.

Предвид горното, първоинстанционната присъда следва да бъде изменена, като се намали наложеното на подсъдимата К. Т. наказание за престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК от осем години лишаване от свобода на шест години лишаване от свобода. Така определеното наказание лишаване от свобода не подлежи на отлагане по реда на чл. 66 НК, тъй като определеният размер – шест години – надвишава законовия максимум за условно осъждане. Дори при хипотетично определяне на наказание в размер до три години, в конкретния случай приложението на института на условното осъждане би било нецелесъобразно, предвид изключително високата степен на обществена опасност на инкриминираните деяния. За действителното поправяне на подсъдимата е необходимо тя ефективно да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд съображения относно определяне на режима на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Правилно и в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, първата инстанция е приела, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Обосновано е отчетено, че личността на подсъдимата К. Т. не демонстрира повишена степен на обществена опасност, като в тази насока са били надлежно съобразени нейната напреднала възраст и влошеното й здравословно състояние. Тези индивидуализиращи данни позволяват извода, че определянето на по-тежък режим би било неоправдано и несъразмерно с конкретната й лична опасност.

По отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от права“, въззивният съд намира за законосъобразни и аргументирани мотивите на първата инстанция, която, на основание чл. 202, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 1 и във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, е лишила подсъдимата Т. от правото да заема длъжност „счетоводител“ или „касиер“ в държавно или обществено учреждение, както и от правото да упражнява професията „счетоводител“ или „касиер“ или друга отчетническа дейност за срок от осем години, считано от влизане на присъдата в сила. С оглед характера на извършените деяния, длъжностното качество на подсъдимата и засегнатите обществени отношения, тези санкции са справедливо индивидуализирани, необходимо допълващи и напълно съответни на целите на генералната и специалната превенция. В тази част първоинстанционната присъда не следва да бъде коригирана, доколкото определените от първоинстанционният съд по - леки наказания по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК са правилно отмерени и справедливи, а и не надхвърлят с повече от три години, наказанието лишаване от свобода определено от настоящия въззивен състав.

Правилно първоинстанционният съд е обсъдил и възможността за налагане на предвиденото в чл. 202, ал. 3, вр. ал. 2 от НК наказание „конфискация на имуществото“, като е достигнал до законосъобразния и обоснован извод, че в конкретния случай това наказание не следва да бъде постановено. Безспорно е установено тежкото имуществено състояние на подсъдимата - липса на трудова заетост, отсъствие на доходи и възбрана върху наличното й имущество от страна на кредитни институции. При тези данни допълнителното налагане на конфискация би довело до прекомерна репресия, несъответна на принципа на справедливостта и на целите на наказанието, особено с оглед на определените наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от права“ по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК.

IV. Относно разноските:

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, първоинстанционният съд правилно е възложил в тежест на подсъдимата направените по делото разноски в досъдебната и в съдебната фаза.

В обобщение на всичко изложено до тук, присъдата на първоинстанционния съд следва да се измени в частта относно размера на наказанието лишаване от свобода, съобразно изложеното по-горе, като в останалата част следва да се потвърди.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 и чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Апелативен съд – Бургас