Решение № 1540 от 1.8.2024 г. на Административен съд - Добрич по дело № 287/2024 г.

Производството е по реда на глава ХІІ-та АПК, вр. чл. 63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ" АД, обл. Добрич, , БУЛ.Т. М. (В.И.Л.) 59 срещу Решение № 3/14.02.2024 г., постановено по н. адм. дело № 186 по описа за 2023 г. на Районен съд – Генерал Тошево, с което е потвърдено Наказателно постановление № РД-05-47/30.08.2023г. на Директора на Регионална здравна инспекция – Добрич, с което на дружеството жалбоподател, за извършено нарушение по чл. 44, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ), на основание чл.212, ал. 3 от Закона за здравето е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лв. Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Не е съгласен с мотивите на съда, че при налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. Поддържа възражения за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения на процесуалния закон, понеже не била посочена дата на нарушението, в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като за дата на извършване на нарушението не можело да се приеме датата на проверката. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и връчването на НП. Оспорва доказаността на нарушението. Твърди, че районният съд не е изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка и не е обсъдил всички обстоятелства от значение за случая. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление. Отправя и искане за присъждане на сторените от него разноски за адвокат за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на РЗИ – Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба. Иска решението на ДРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ОП - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № РД-05-47/30.08.2023 г. на директора на РЗИ – Добрич, с което на "В и К - Добрич" АД, [населено място], на основание чл. 212, ал. 3 ЗЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл. 44 ЗЗ, изразяващо се в неизпълнение на задължително предписание. За да постанови този резултат, районният съд е приел от фактическа страна, че на 14.07.2023г. е била извършена нарочна проверка от главен инспектор П. С. Г. от отдел ДЗК в РЗИ-Добрич, относно изпълнението на предписание дадено на жалбоподателя със срок за изпълнение 07.07.2023г., който срок е бил удължен до 14.07.2023г. При проверката е констатирано, че даденото предписание не е изпълнено, съответно е нарушена разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗЗ. В резултат на констатираното нарушение, на 27.07.2023г. П. Г., в качеството си на главен инспектор при РЗИ-Добрич, в присъствието на двама свидетели, е съставила АУАН № АН-01- 63/27.07.2023г., като е описала и квалифицирала установеното нарушение, като административно нарушение по чл. 44, ал. 1 ЗЗ. Въз основа на акта, с който се установява административното нарушение, на 30.08.2023г. е било издадено Наказателно постановление № РД-05-47/30.08.2023г. от Директора на РЗИ-Добрич, в обстоятелствената част на което административнонаказващия орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на обжалваното НП, за нарушението по чл. 44, ал. 1 ЗЗ е било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер [рег. номер]. (хиляда лева) по чл. 212, ал. 3 ЗЗ. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че вмененото на дружеството нарушение е безспорно доказано и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП. Направил е извод, че предписанието е влязло в сила и не е изпълнено в определения за това срок, поради което правилно е ангажирана отговорността на "В и К" АД по реда на чл. 212, ал. 3 ЗЗ. Отхвърлил е като неоснователни възраженията на жалбоподателя за неяснота относно датата на извършване на проверката с аргумента, че в АУАН е записано точно кога е констатирано неизпълнението на предписанието. Приел е за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за нарушения при пробонабирането, както и тези, че е нарушен чл. 13, ал. 1 Наредба № 25 от 6 юни 2007г. за условията и реда за вземане на проби и провеждане на лабораторни изследвания, анализи и експертизи, необходими за целите на държавния здравен контрол. В тази връзка се е позовал на показанията на свидетели при констатиране на процесното нарушение и съставянето на АУАН – извършили самото изследване в акредитирана лаборатория към РЗИ-Добрич и пробонабирането. Приел е за установено, че пробите са изследвани в акредитирана лаборатория към РЗИ-Добрич, като след вземането на пробите те се оставят в приемен сектор на лабораторията, където се входират под номер. При първоначалното вземане на проба е присъствал собственикът на дома, а при повторното пробонабиране е присъствал и представител на ВиК, като са взети 2 проби в различни дни. Съставен е протокол, който е подписан от представител на ВиК. Към самото предписание за провеждане на задължителни хигиенни мерки са приложени сертификат и протокол за контрол. Изложил е мотиви за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя за недостатъчност на указания срок – 07.07.2023г., с обстоятелството, че същият е бил удължен до 14.07.2023г. по искане на ВиК Добрич. Предвид, че второ искане за удължаване не било направено и с изтичането на срока и към 14.07.2023г. жалбоподателят не бил представил необходимият протокол от анализ на водата, с резултат който да съответства на нормативните изисквания на Наредба № 9. Преценил е, че нарушението не осъществява признаците на маловажен случай, тъй като липсват обстоятелства, обосноваващи по - ниската му степен на обществена опасност от типичните за този род нарушения. Приел е, че в случая се касае за неизпълнено предписание, имащо отношение към живота и здравето на неограничен брой хора, което изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на това е стигнал до крайния правен извод, че НП е правилно и законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Така постановеното решение е правилно. При извършената служебна проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Районният съд е събрал и обсъдил всички допустими, относими и необходими доказателства по делото и въз основа на тях е установил правнорелевантните факти и обстоятелства по случая. По делото е безспорно, че касаторът не е изпълнил задължително предписание на държавен здравен инспектор в определения за това срок. В хода на съдебното производство не са събрани надлежни доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка районният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи, че дружеството е извършило административно нарушение по чл. 44 ЗЗ, поради което в качеството си на юридическо лице подлежи на санкциониране по реда на чл. 212, ал. 3 ЗЗ. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правните съображения на съда, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК препраща към мотивите на решението. Неоснователно е възражението на касатора за неспазване на изискванията по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. От текста на АУАН и НП е видно, че те съдържат точно и ясно описание на нарушението, с посочване на датата и мястото на извършването му. Безспорно датата на нарушението съвпада с датата на проверката с оглед на естеството на нарушението, поради което не е налице липса на задължителен реквизит. Неоснователно се явява и възражението на касатора за допуснати нарушения при пробонабирането, както и тези, че е нарушен чл. 13, ал. 1 Наредба № 25 от 6 юни 2007г. за условията и реда за вземане на проби и провеждане на лабораторни изследвания, анализи и експертизи, необходими за целите на държавния здравен контрол. Тези възражения касаят законосъобразността на самото писмено предписание, а доколкото същото не е било оспорено и е влязло в сила, обстоятелствата относно наличието или липсата на такива нарушения са ирелевантни за настоящия спор. Налице е неизпълнение на писменото предписание на здравен инспектор, каквото поведение, изразяващо се в бездействие е в обхвата на предвидената в чл. 44 ЗЗ хипотеза. Ето защо, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение като краен правен резултат, което следва да бъде оставено в сила на основание на чл. 221, ал. 2 АПК. С оглед на резултата от спора ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27e НЗПП. Водим от горното, административният съд