Решение № 231 от 5.6.2023 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 1687/2022 г.

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. И. Х., с ЕГН ••••••••••, понастоящем в ••••••••• против ЧСИ Р. Д., с район на действие ОС – Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул.“•••••• (•••), •••. Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникаът ЧСИ Р. Д. му е нанесъл имуществени вреди в размер на 1050.00лв., чрез незаконосъобразни действия – наложен запор върху трудовото му възнаграждение. Излага, че без да е подписал и без да бъде уведомен за запорното съобщение и да има възможност да възрази, започнали да правят удръжки от трудовото възнаграждение. Твърди, че към датата на подаване на ИМ в продължение на седем месеца му удържали по 150 лв. месечно от трудовото му възнаграждение, което е в размер, ненадвишаващ 255 лв. Посочва, че тази сума не надвишава секместируемия доход по закон, който законодателят изрично е посочил, че не могат да се правят удръжки. Ищецът излага, че в запорното съобщение изрично е посочено, че удръжки се правят по чл.446 от ГПК, според който когато получаваният доход е под несеквестируемия за страната, удръжки не могат да бъдат правени. Твърди, че с тези свои действия ЧСИ Р. Д. е извършил незаконособразни действия спрямо него в грубо нарушение на закона. Счита, че са нарушени изрични указания във връзка с несеквестируемостта. От странана ищеца са наведени твърдения, че неколкократно е писал до ответния ЧСИ, но не е получил отговор. Сочи, че е претърпял вреди в размер на 1050 лв., изразяваща се в направените ежемесечни удръжки от 150.00 лв. от месечното му трудово възнаграждение в периода м.05.2022 г. до м.11.2022 г. МОЛИ съдът да осъди ответника ЧСИ Р. Д. да му заплати горните суми, ведно със законната лихва за забава. В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Не оспорва факта, че ищецът е длъжник по изп.дело № •••, по което взискател е Държавата и предмет на събиране са присъдени съдебни разноски. Не оспорва факта, че със Запорно съобщение изх.№ ••• г. е наложен запор върху вземанията, които длъжника има от трудово възнаграждение. Посочва, че запорът е получен от Администрацията на Затвора в гр. Ловеч на 05.05.2022 т. Твърди, че до настоящия момент не е постъпвал отговор от Работодателя, дали приема запора и дали ще го изпълнява. Изтъква, че по изпълнителното дело не са постъпвали суми, които да са удържани от ищеца. В хода на процеса ищецът взема лично участие. Поддържа предявения иск и моли да бъде уважен в пълния претендиран размер. Подробни фактически и правни доводи са развити в хода на устните състезания. Ответникът ЧСИ Р. Д. не взема лично участие в процеса и не изпраща процесуален представител. Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От приложените по делото доказателства се установява, че въз основа на влязло в законна сила решение по НОХД № ••• г. по описа на Районен съд Луковит е издаден изпълнителен лист от 15.12.2015 г., с който В. И. Х. е осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС – Луковит сумата от 20.00 лв., представляваща разноски по делото, както и 5 лв. държавна такса за издадения изпълнителен лист. По делото е установено, че по описа на ЧСИ Р. Д. с рег.№••• на КЧСИ ир-н на действие ОС – Ловеч е образувано изп.дело № •••, със страни: взискател Държавата и длъжник – В. И. Х., по което предмет на събиране са присъдени съдебни разноски. До длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение, като същият е уведомен, че задължението му по изп.дело възлиза на 5 125, 90 лв., от които: 25.00 лв., присъдени разноски, такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които предплатени от взискател такси в размер на 24, 00 лв., такса за изпълнение на парично вземане т.26 в размер на 473, 86 лв., както и публични вземания в размер на 4 561, 04 лв. В хода на изпълнителното дело е изискана справка от ГД“ИН“ – София, кто на основание чл.16 от ЗЧСИ във вр. с чл.431 от ГПК ЧСИ да бъде уведомен дали длъжника В. Х. изтърпява наказание лишаване от свобода, в кое място и получавали лицето възнаграждение за полаган труд. В отговор на искането от страна на ГД“ИН“ е предоставена информация, че лицето В. И. Х. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора – гр. Ловеч и полага труд. Със запорно съобщение с изх.№ ••• г., адресирано до •••, Частен съдебен изпълнител Р. Д. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. Х. до погасяване на задължението към взискателите по изп.дело, като удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 от ГПК. В запорното съобщение е посочено, че на основание чл.507, ал.2 и 3 от ГПК на ••• като трето задължено лице се забранява да предава запорираните до посочения размер суми на длъжника, като ••• е уведомен, че от деня на получаване на съобщението има задълженията на пазач спрямо дължимите на длъжника суми. Съгласно чл.508, ал.1 и 2 от ГПК е отправена покана в 3 – дневен срок от връчване на съобщението писмено да съобщи дали признава за основателно вземането и готови ли са да платят, както и дали е наложен запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции. Наред с това, на основание чл.508, ал.3 от ГПК ЧСИ е разпоредил на ••• да внесе дължимите от него суми на длъжника по посочената сметка при •••, като в платежното нареждане се посочи изп.дело и името на длъжника и на третото лице. Запорното съобщение е получено в ••• на 05.05.2022 г., което е видно от приложеното по изп.дело известие за доставяне. Съгласно предоставената справка от ГД“ИН“, ••• с Рег.№ ••• г., запорът е изпълнен, като в периода от м.май 2022 г. до м.декември 2022 г. ищецът В. Х. е получавал нетна заплата в размер на 255, 60 лв., като ежемесечно е удържана с оглед наложения запор сумата от 50, 00 лв., а остатъкът от 105, 60 лв. е отнесем в графа „лавка“. По делото не са ангажирани доказателства дали удържаните суми са преведени по посочената в запорното съобщение сметка на ЧСИ, ккто и дали е наредена на взискател. При така изложените факти съдът е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация по чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД. С доклада си по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните относно релевантните за спора факти, като с оглед естеството на предявения иск е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест в процеса и следва да установи, че при условията на кумулативност са се осъществили следните елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, а именно: деяние (действие или бездействие); неговата противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), като в случая ищецът следва да докаже твърденията си, че ответният ЧСИ е осъществил незаконосъобразно принудително изпълнение чрез удържане на суми от възнаграждение за труд, което е под несеквестируемия минимум, с налагане на запор върху несеквестируем доход на длъжника; че в резултат на тези действия на ответника за ищеца са настъпили имуществени вреди в претендирания размер от 1050 лв; причинно- следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в конкретния казус не са доказани всички елементи от състава на чл.45 от ЗЗД. По делото е безспорно установено, че по образуваното изп.дело № ••• по описа на ЧСИ Р. Д. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Не е спорен факта, че в изпълнение на запорното съобщение в периода м.май 2022 г. – м. ноември 2022 г. администрацията на ••• е удържала от възнаграждението на ищеца ежемесечно сумата от 150.00лв. Липсва спор и относно факта, че във връзка с наложения запор през исковия период е била удържана сума от получаваното възнаграждение на ищеца в размер на исковата такава. Съгласно разпоредбата на чл.507 от ГПК, запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение до длъжника. В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Запорът върху вземането се счита наложен с получаването на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл.450, ал.3 и чл.507 от ГПК. От този момент на третото лице се забранява да извършва плащания на длъжника и то придобива качеството на пазач по отношение на дължимите суми. От горното следва, че запорът върху вземания на длъжника съставлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се налага забрана на третото задължено лице да извършва плащания на длъжника. Целта му е да запази това вземане в патримониума на длъжника, за да може то да послужи за удовлетворяването на взискателя. Съгласно чл.508, ал.3 от ГПК третото лице – в случая •••, има задължението ако не оспорва своето задължение, да внесе дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител. Следва да се отбележи, че в рамките на образуваното изпълнително производство по събиране на вземанията пред ЧСИ Р. Д. с рег. № ••• по КЧСИ, защита на длъжника срещу изпълнението, включително и изпълнението насочено срещу несеквестируемо вземане, се осъществява по изричните норми на чл.435 и чл.439 от ГПК – чрез обжалване действията на съдебния изпълнител или по исков ред. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не самото изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта. Съгласно постановката на т.1 от ТР № №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нарушава несеквестируемостта налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение. Запорът трябва да е наложен, за да упражни длъжникът правото си на жалба поради несеквестируемост на вземането. Съгласно действащата нормативна уредба правото на жалба следва да се упражни в едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор, а когато запорът не е съобщен на длъжника - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор. Изрично е предвидено, че пропускането на срока осуетява само отмяната на наложения запор като изпълнително действие. В мотивите на посоченото ТР е изложено, че пропускането на срока не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора, а данни в тази насока по делото не са налице. В настоящия случай, по делото не са ангажирани доказателства в рамките на изпълнителното производство ищецът да е упражнил правото си на жалба поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението. При наличието на образувано и висящо изпълнително дело пред ответния ЧСИ, то неговите действия подлежат на обжалване по реда на чл.435 и сл. от ГПК, като съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, жалбата срещу действията на съдебния изпълнител се подава до окръжния съд. Следователно, ищецът е разполагал и с друг път за ефективна защита на неговите права и законни интереси, но в случая е избрал да потърси защита на нарушеното си право, предявявайки иск за вреди срещу ЧСИ Р. Д. във връзка с действията на последния по налагане на запор върху получаваното от ищеца възнаграждение. Основният въпрос, на който слредва да бъде даден отговор в настоящото производство, е ползва ли се ищецът, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ••• към ••• от защитата на несеквестируемостта, уредена в чл.446 от ГПК. Институтът на несеквестируемостта има за цел да осигури екзистенциалния минимум от вещи за живот, упражняване на професията и средства за издръжката на длъжника и неговото семейство. С нея се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават неговото съществуване. В настоящия случай е безспорно, че ищецът е лице, което понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода в •••, •••, поради което основните вещи и потребностите му са осигурени от Държавата, съгласно действащото законодателства. Общият режим на секвестируемостта при принудително изпълнение е уреден в чл. 446 ГПК. Съгласно посочения текст ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа сума в размерите, изрично посочени в правната норма и при условията, визирани там. В конкретния казус ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода и в тази връзка, макар и да полага труд, същият не се намира в трудово правоотношение и не получава трудово възнаграждение по смисъла на КТ. Този извод следва от нормите на ЗИНЗС, с които е предвидено, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел поправяне на осъдените лица и тяхното ресоциализиране. Съгласно чл.78, ал.3 от ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от 2/3 от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. Съгласно чл.57, ал.1 от ППЗИНЗД, удръжките по чл.78, ал.3 от ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл.446 от ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл.78, ал.2 от ЗИНЗС се полага на лишения от свобода след като от нея се приспаднат данъците. Съобразявайки разпоредбите на ЗНА, настоящият състав намира, че разпоредбата на чл.44с от ГПК, уреждаща общия режим на несеквестируемостта, и цитираната по-горе разпоредба на чл.78 от ЗИНЗС, се намират в съотношение общи към специални. Кодексът безспорно е по-висок по степен акт и следва да бъде приложен от правораздавателните органи, доколкото обаче, според чл. 11 от ЗНА, не се касае до предвидено законово отклонение, уреждащо специфични хипотези - в процесния случай за лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Разпоредбата на чл. 78 от ЗИНЗС се явява специална такава към чл. 446 от ГПК, като определя по-висок максимум на удръжките, а именно 2/3 от заработената сума, след приспадане на ФЗД и ДОД и се явява приложима в случая. Ищецът се позовава на т. 3 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, но, както вече се посочи, сумите, които ищецът получава за полагания от него труд в Затвора не попадат в изрично предвидените от законодателя изключения и няма пречка върху тях да бъде наложен запор, като служат за погасяване на задълженията на лишения от свобода. В чл. 84, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1. безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2. непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3. самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; 4.Здравно сигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. С оглед на така предвидените права на лишените от свобода, основните потребности на същите са обезпечени и гарантирани, поради което в тази връзка не са им нужни парични средства за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди. Ето защо по отношение на тях не съществува законово изискване и съответно законова гаранция реално да получават възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, а за извършване на удръжки от възнаграждението за положен труд са приложими специалните норми на чл.78 от ЗИНЗС. Съдът, като съобрази приложената справка от •••, намира, че удръжките, които са правени от възнаграждението на ищеца в изпълнение на наложения запор, са в размер, съобразен с нормата на чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС. Ищецът е получавал нетна заплати в размер на 255, 60 лв, поради което по правилото на чл.78, ал.3 от ЗИНЗСдопустимият максимален размер на удръжките се изчислява на сумата от 170, 40 лв. В случая направените месечни удръжки са в размер на 150.00 лв, и са в рамките на предвиденото в закона. С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника и релевираните в исковата молба твърдения за извършени противоправни действия от страна на ЧСИ Р. Д., в резултат на които за ищеца са настъпил имуществени вреди в претендирания размер, се явяват недоказани. Поради това, като неоснователен и недоказан, предявеният от В. И. Х. иск с правно основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен. В настоящото производство ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Мотивиран от горните съображения съдът