Решение № 1911 от 1.11.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 245/2023 г.

Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 107, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП). Образувано е по жалба на Г. И. Ч., с адрес: [населено място], [улица], подадена чрез упълномощен адвокат против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № РД-14-552/10.02.2023 год. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО“АА“) [населено място], с която са приложени ПАМ: по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ – временно спиранe от движение на лек автомобил [Марка] модел „Транспортер“ с рег.№ [рег. номер], собственост на оспорващия, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водача Г. И. Ч. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. В жалбата и в съдебното заседание се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена без да са налице изискванията на материалния закон. Оспорва се извода на административния орган за извършен от Ч. обществен превоз на пътници. Твърди се още, че административния акт е немотивиран и не съдържа изискуемите се от закона реквизити. Иска се заповедта да бъде отменена. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Претендира присъждане на разноски по делото, според приложен списък. Административният орган (Началника на ОО“АА“ [населено място]) в писмено становище, излага доводи за неоснователност на жалбата. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, следното: При извършена на 09.02.2023 год. проверка по спазване разпоредбите на ЗАП, Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и издадените въз основа на тях нормативни актове от служители на ИААА е установено, че на същата дата около 12.00 часа в района на м.„Бъндеришка поляна“ при спирка на лифта оспорващия, като водач на лек автомобил м.“Фолксваген Транспортер“ с рег.№ [рег. номер], извършва нерегламентиран превоз на седем броя пътници от началната станция на лифта в [населено място], като за извършената услуга е заплатено. Прието е, че е извършен нерегламентиран превоз на пътници, без необходимите документи за дейността. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 333111/09.02.2023 год. – стр.11. В хода на проверката е снето обяснение от водача – стр.14. Според същото, Ч. е качил в автомобила си седем души, с цел да ги превози до „Бъндеришка поляна“, за което три от лицата са му заплатили сумата от по 45 лева, а останалите четири от по 50 лева. Посочено е, че превоза се извършва за първи път. Въз основа на тези констатации на основание чл. 106а, ал.1, т.1, б.“а“ и т.4, б.“б“ от ЗАП, Началника на ОО“АА“ [населено място] е наложил принудителна административна мярка – временно спиране от движение на лек автомобил [Марка] модел „Транспортер“ с рег.№ [рег. номер], собственост на оспорващия, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и временно отнемане на СУМПС на водача Г. И. Ч. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Свидетелят П. е инспектор към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София. През месец февруари 2023 год. е оганизирана проверка, съвместна, с ГД „Национална полиция“, Икономическа полиция и НАП относно редовността на превозите в района на Банско - от първата станция на лифта на Банско до последната станция на „Бъднеришка поляна“. Свидетеля не присъствал при спиране автомобила на оспорващия, това е направено от служителите на Национална дирекция „Полиция“ и от Икономическа полиция, след което той и колегите му били извикани да съставят акт. П. не е бил пряк свидетел на спирането, но било снето обяснение от пътниците в автомобила и от водача на автомобила, за извършен превоз срещу заплащане. Когато пристигнали на място за съставяне на АУАН пътниците, които са били в автомобила, когато е спрян от НАП и Полицията, били на място. Свидетеля не е провеждал разговори с пътниците или с водача. Проверката е била извършена между 9-ти и 11-ти февруари. Свидетеля Й. е служител в ГД „Национална полиция“. Във връзка с постъпили сигнали за нерегламентиран превоз бил включен в проверка на територията на [населено място] за осъществяване на транспорт на пътници. На 9-ти февруари бил включен в екип със служители от НАП. Около 9.00-10.00 ч. на паркинга на лифт-станцията на [населено място] били поканени да се качат в МПС бус, което впоследствие се оказало собственост на Г. Ч.. Попитали каква е цената за транспорт от начална лифт-станция до „Бъндеришка поляна“ и оспорващия им заявил, че е по 15 лева на човек. Около 20 минути бил пътя, а в автомобила имало и други лица. При спиране на „Бъндеришка поляна“, лицата заплатили на водача, участниците в проверяващия екип също заплатили, след което служителите на НАП се легитимирали, свидетеля също. Извикали служители от ИА „Автомобилна администрация“, които извършили проверка на автомобила и водача. Съставили АУАН, в който Й. бил вписан като свидетел. Не са снемни сведения от останалите пътници, които по спомени на свидетеля били около 5 човека. Служителите на НАП заплатили на водача 45 лева на паркинга на „Бъндеришка поляна“. Всички пътници били около 7 човека, без водача. Свидетеля К. е служител на РД „Автомобилна администрация“ в отдел „Контрол“ [населено място] на длъжност „Инспектор“. На 09.02.2023 год., съгласно утвърден график за работа от директора на РД „Автомобилна администрация“ - София, бил разпределен за участие в специализирана полицейска операция на територията на Община Банско, заедно със служители на МВР и НАП, при която установили нерегламентиран превоз на пътници. От служители на МВР били повикани на място на „Бъндеришка поляна“, при което снели обяснения от водача и пристъпили към съставяне на акт. Свидетеля не е участвал при извършването на превоз. При констатиране на нарушението бил на място. Нарушението е констатирано по обясненията на водача. Обяснения от пътниците не са снемани. Нерегламентирания превоз е констатиран по обясненията на водача. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи: Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Директора на РДАА е надлежно упълномощен със Заповед № РД-01-43/23.01.2020 год. – приложена по делото стр.33. Разпоредбите на чл. 106, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 4, б. "б" ЗАП предвиждат временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари без да има издадена удостоверение за обществен превоз или няма заверено копие към лиценза на Общността, както и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство без да има издадена удостоверение за обществен превоз или без да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или без да има заверено копие към лиценза на Общността, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. По несъмнен начин се установи по делото от приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели, че на 09.02.2023 год. оспорващия е управлявал собствения си лек автомобил м.“Фолксваген Транспортер“ с рег.№ [рег. номер] превозвайки пътници от началната станция на лифта в [населено място] до м.“Бъндеришка поляна“, без да разполага с изискуемите документи, удостоверяващи нормативно признатата по реда на ЗАП възможност за извършване на обществен превоз на пътници. В този смисъл и обуславящият приложението на процесните две ПАМ юридически факт, съдържащ се в хипотезата на всяка от нормите, се явява осъществен. Спорният въпрос в случая е дали заповедта, инкорпорираща взетото решение за налагане на ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 4, б. "б" ЗАП, от формална страна съответства на законовите изисквания, и по-специално – дали органът е изпълнил задължението си да постанови мотивиран акт, който недвусмислено сочи продължителността на наложеното ограничение, както и в тази връзка дали неизлагането на съображения относно точно определения срок на действие на избраната ПАМ представлява порок в съдържанието на издадения акт. Както правната доктрина, така и съдебната практика на Върховния административен съд възприемат като разграничителен критерий за принудителните административни мерки тяхното непосредствено предназначение. Този критерий изразява в най-голяма степен предметната им същност. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), мерките се прилагат "за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях". Видно е, че този критерий е в основата и на посоченото законодателно решение, което обособява принудителните административни мерки в три отделни групи - а именно – мерки, насочени към предотвратяване на административни нарушения (превантивни), такива, чието предназначение е да се преустановят започнали, но недовършени административни нарушения (преустановителни), и мерки, насочени към отстраняване на вредните последици от вече извършени нарушения (възстановителни). Мерките по чл. 106, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 4, б. "б" ЗАП притежават качествени характеристики както на превантивните, така и на преустановителните ПАМ. Това е така, тъй като безспорно с всяка от тях се преустановява факта на извършване на нарушение от страна на водача – както временното спиране от движение на управляваното от него МПС, което се явява средството за извършване на нарушението, така и временното отнемане на СУМПС на практика осуетяват възможността на водача да управлява МПС (освен за да го придвижи в рамките на 12 часа до мястото му на домуване за срока на мярката), в т. ч. да предоставя услуги по обществен превоз на пътници по смисъла на закона. Двете мерки имат качествените характеристики и на превантивни мерки, с оглед обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози, която се намира в правопропорционална зависимост с реалната и непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани, в случай на нарушение, засягащо тези законови изисквания. Именно за предотвратяване настъпването на подобни нежелани последици, законодателят е регламентирал и процесните ПАМ. Отнемането на притежаваното от водача-нарушител СУМПС и ограничаване възможността му да ползва отново средството за извършване на нарушението, по принцип осуетяват възможността на това лице да извърши друго нарушение, поставящо в риск описаните по-горе обществено значими и правно защитени блага. Преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесните ПАМ. Прочитът и на двете разпоредби сочи, независимо от незначителните разлики в дефинирането на срока ("за не повече от 12 месеца" в чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАП и "за не повече от една година" в чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП), че продължителността на неблагоприятното засягане правната сфера на адресата зависи единствено и само от неговата воля да отстрани нетърпимото от закона несъответствие. Така опасността от засягане на припознатите от законодателя като важни и в този смисъл нуждаещи се от предвидената защита обществени интереси ще отпадне с предприемането на действия по привеждане на превозвача в съответствие с приложимата нормативна регламентация, тъй като надлежното му регистриране ще го постави в обективна невъзможност да извърши отново нарушение, представляващо основание за прилагане на процесните ПАМ. Фактът на регистрацията ще направи безпредметно постигането на легитимната законова преустановителна и превантивна цел, продиктувана от необходимостта от защита именно срещу извършването на подобни нарушения. Ето защо и е предвиден относително определен срок, който съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението. Дали и кога ще настъпи последното, зависи единствено от волята и активността на адресата, както и от свързаните с регистрационното производство действия на компетентната администрация. От друга страна, в съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен 12-месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен. Изложеното налага извод за неоснователност на твърденията на оспорващия, че всички елементи от състава на нарушението, чието проявление се явява основание за налагане на процесните ПАМ, с изключените на времетраенето им, са очертани в предписанията на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАП и органът има възможност за преценка за какъв срок да приложи съответната мярка. Формулировката "до отстраняване на нарушението" не предполага такава, доколкото и отстраняването му не зависи от действия на самия орган. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната разпоредба, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ, и то за посочения срок – "до отстраняване на нарушението". Вярно е, че същият е относително определен, но това съвсем не е равнозначно на неопределеност, изискваща допълнително конкретизиране. Напротив – моментът, до който ще действа мярката е изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на нарушението. Противно на виждането на оспорващия за липсата на яснота относно действията и/или бездействията, които следва да предприеме превозвачът, за да приведе в съответствие дейността си със законовите изисквания, съответно при какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено, за да настъпи прекратителното условие на ПАМ, необходимите действия са очертани в самите хипотези на правните норми, послужили за основание за прилагането им: включването в списък към удостоверение за регистрация за извършване на превоз на пътници или издаването на разрешение за извършване на превоз на пътници, получаване на лиценз на Общността. В тази връзка, неоснователно се твърди, че е налице необходимост от допълнително мотивиране на приложената ПАМ в посока определяне на конкретен срок и конкретни действия, изпълнението, на които да доведат до преустановяването й. Доколкото органът в случай на установено такова нарушение на изискванията на ЗАП действа в условията на обвързана компетентност, не е необходимо нито допълнително конкретизиране на срока, нито посочване на конкретни действия, които биха довели до преустановяване на ПАМ преди изтичане на максималния 12-месечен срок на тяхното действие. Без никакво значение за настоящия спор е дали в случая чрез прилагането им е преустановен "случаен обществен превоз на пътник", извършен еднократно и дали намерението на водача на автомобила е да извършва такава дейност по занятие или не. В ЗАП са уредени условията и редът за обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Както беше казано по-горе, за да бъде приложена ПАМ на основание чл. 106а от ЗАП, следва да е обективирано кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки - от една страна да е извършен обществен превоз на пътници или товари, а от друга - превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари. Легална дефиниция на понятието „обществен превоз“ е дадена в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗАП и това е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. По-нататък, т.2 дава определение за понятието "превоз на пътници", а именно: дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин извършването на превоз на пътници срещу заплащане. Разпитания по делото свидетел Й. е категоричен, че той и служителите на НАП са заплащали сумата от 45 лева за превоза. След като в административното и в съдебното производство с годни доказателствени средства се установи по безспорен начин, че превозът на пътници е извършен срещу заплащане, следва да се приеме, че е доказана възмездността на предоставената услуга. Следователно, налице са материалноправните предпоставки на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“а“ и т.4, б.“б“ от ЗАП за издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Възмездното извършване на услугата се установява и от съставения АУАН, който, обратно на твърденията на оспорващия, е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила, по отношение на изложените в него факти и обстоятелства. Изложеното показва, че оспорената заповед е валидна и издадена в съответствие с процесуалните правила и изискванията на материалния закон, поради което и подадената жалба ще следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът