Решение № 1735 от 14.12.2020 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 3168/2020 г.
Окръжен съд - Варна14.12.2020 г.докладчик Николай Свиленов Стоянов
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №24160/13.11.2020г. на молителя по делото Й.Н.Г., ЕГН••••••••••, за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение №1417/12.11.2020г. - по отношение на имената на осиновеното дете, на осн. чл. 247 ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в седемдневен срок, считано от връчването на страните. СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: ………… Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл.247 ГПК. Образувано е по молба вх. №24160/13.11.2020г. на молителя по делото Й.Н.Г., ЕГН••••••••••, за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение №1417/12.11.2020г. - по отношение на имената на осиновеното по делото дете. В срока за отговор ДСП – Варна не взема отношение по молбата. В срока за отговор ОП – Варна счита молбата за основателна. За да се произнесе съдът намери следното: Очевидната фактическа грешка, по смисъла на чл.247 ГПК, съставлява несъответствието между действително формираната воля на съдебния състав и обективирането й в съдебния акт, тоест очевидна разлика между мотивите и диспозитива на крайния съдебен акт. В настоящия случай такова несъответствие между мотиви и диспозитив няма, тъй като в мотивите съдът се е позовал на относимите нормативи на ЗГР за начина на формиране на бащиното и фамилното име на дете, след като се допусне осиновяването му, които нормативи е приложил с решението. Затова и молбата за поправка на ОФГ не следва да бъде уважавана. Отделно от горното следва да се посочи, че: съгласно чл.18, ал.1 ЗГР при осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите; съгласно чл.18, ал.2 ЗГР при пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на този закон; съгласно чл.13 ЗГР бащиното име на лицето се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на окончанията или те противоречат на семейните, етническите или религиозни традиции на родителите; съгласно чл.14 ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго; а чл.19, ал.1 ЗГР дава възможност за промяната на собственото, бащиното или фамилното от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо и когато важни обстоятелства налагат това. Общият анализ на тези разпоредби води до извода, че правилата за формиране имена на българските граждани са ясни и императивни и те не търпят отклонение по желание на заинтересованите лица, освен ако не са налице изключенията. При настоящия случай не са наведени твърдения за специфичните изключение от описаните правила, а съдът е приложил стриктно нормативите, поради което и молбата за формиране на имената на детето според желанието на молителя не може да бъде уважена. За настоящия състав са предполагаеми и обясними житейските причини за искането по повод имената на детето, но императивния характер на цитираните правила на ЗГР и липсата на специалните изключения от тях не позволяват постановяване на друг и различен резултат. По изложените съображения молбата следва да се отхвърли. Воден от горното съдът