Решение № 6732 от 25.7.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 228/2025 г.

Производството e по реда на чл. 54 от Закона за измерванията /ЗИ/, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от „Арттест-Б“ ЕООД, ЕИК 204107838, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], Зона за бизнес „Аполо“ ет. 2, представлявано от Н. К. М. - управител, чрез адв. А. К., против Заповед №2050-19/05.12.2024 г., издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически контрол /ДАМТН/. Със заповедта, на основание чл.53, т.4 от ЗИ, във вр. с чл.47, т.3 от ЗИ, във вр. с чл.12, ал.1 от Наредба за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /НРОЛПСИМК/ и чл.46, т.1 и т.2 от ЗИ и в хипотезата на чл.53, т.2 от ЗИ, е отнето оправомощаването на „Арттест-Б” ЕООД, ЕИК: 204107838, оправомощено със заповед № 2050-16/22.08.2022 г. на председателя на ДАМТН за проверка на водомери за студена вода, водомери за топла вода и неделими (комплектни), делими (комбинирани) и хибридни топломери.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Посочва се, че извършената по сигнал надзорна проверка е опорочена. Изразява се несъгласие с констатациите на органа и се излагат съображения за липса на нарушения. По същество се иска отмяна на заповедта.

Първоначално жалбата е депозирана пред Адиминистративен съд София –град, където е образувано адм.дело №109/2025 г. по описа на съда. С определение №3712/04.02.2025 г. съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Адм.съд – Бургас.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния представител адв.В. Х., с пълномощно по делото на л.16, поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Ангажира доказателства. Пледира жалбата да бъде уважена, а оспореният акт - отменен. Представя писмени бележки (л.80 и л.83). Претендира за присъждане на разноски по представен списък на л.92 от делото.

Ответникът по оспорването – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически контрол, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата (л.20 и л.30 от делото). Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от дружеството -жалбоподател.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

По делото не се спори, че „Арттест-Б“ ЕООД със Заповед № 2050-16 от 22.08.2022 г. е оправомощено за извършване на последваща проверка на водомери за студена вода, водомери за топла вода и неделими (комплектни), делими (комбинирани) и хибридни топломери.

В ДАМТН е постъпил сигнал с № 80-02-70/10.09.2024 г. от Асоциацията на оправомощените лица за проверка на средства за измерване (АОЛПСИ), в който се излагат данни за неправилно извършена последваща проверка на водомер от „Арттест-Б“ ЕООД, с представено свидетелство за проверка (л.35 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София - град), снимка на водомер (л.36 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град) и декларация за съответствие на гама водомери [Наименование] (л.37 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град).

Във връзка с постъпилия в ДАМТН сигнал, в периода от 01.10.2024 г. до 03.10.2024 г., служители на ГД „Метрологичен надзор“ извършили извънредна надзорна проверка на „Арттест-Б” ЕООД, в качеството му на лице, оправомощено да извършва проверка на средства за измерване. Надзорната проверка била извършена в лабораторията на дружеството с адрес - [населено място], Северна промишлена зона, [жк], на територията на „Топлофикация - Бургас“ АД, за спазване на задълженията по чл. 52 от ЗИ. На проверката присъствали Н. М. - управител на дружеството и проверител, М. П. – отговорник на системата за управление, Д. Б. и В. П. – проверители, вписани в заповедта за оправомощаване № 2050-16/22.08.2022 г. Резултатите от проверката са обективирани подробно в доклад с рег.№ [Наименование]/14.10.2024 г. (л.90 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София - град). Според същия проверяващите установили несъответствия с изискванията на ЗИ и наредбите по прилагането му, а именно:

1. При преглед на еталонното и спомагателно оборудване за съответствие с посоченото в заповедта за оправомощаване било установено, че вписаният под т. 8 от списъка на еталоните, генератор тип [Наименование], идент. № [Наименование], производител [Наименование], не е наличен в лабораторията и не може да бъде представен на инспекторите. Проверяващите приели, че липсата на еталон е фактически настъпила промяна с условията за оправомощаване и оправомощеното лице не е подало заявление за изменение на заповедта, съгласно изискването на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НРОЛПСИМК/Наредбата). Предвид това било прието, че дружеството не отговаря на изискването на чл. 46, т. 1 от ЗИ, което е нарушение на изискването на чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗИ и чл. 12, ал. 2 от НРОЛПСИМК.

От изложеното по т.1 проверяващите преценили, че „Арттест-Б” ЕООД попада в хипотезата на чл. 53, т. 4 от ЗИ, защото е престанало да отговаря на изискването на чл. 47, ал. 1, т. 3 от 3И, във връзка с чл. 46, т. 1 от ЗИ и чл. 12, ал. 2 от НРОЛПСИМК.

2.При преглед на свидетелствата за калибриране на еталонното и спомагателно оборудване на лабораторията било установено, че два от еталоните са без осигурена метрологична проследимост в нарушение на чл. 46, т. 2 от ЗИ, защото:

• свидетелство за калибриране № 112-ИВЧ/02.11.2020 г. (Приложение 2 към доклада- л.97 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град) на програмируем брояч на импулси, идент. № [Наименование]е с изтекъл срок на калибриране на 02.11.2023 г., съгласно определения му от дружеството период на калибриране във ФК 6.5-2 „Определяне интервалите за рекалибриране“ и съответно предвиден във ФК 6.4.-1 „Личен картон на еталон или ТС“ (Приложения 3 и 4 към доклада- л.99 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град).

• свидетелство за калибриране № 113-ИВЧ/30.10.2020 г. (Приложение 5 към доклада- л.100 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град) на генератор, идент. № [Наименование]е с изтекъл срок на калибриране на 30.10.2023 г., съгласно определения му от дружеството период на калибриране във ФК 6.5-2 и вписан в ФК 6.4.-1 „Личен картон на еталон или ТС“ (Приложения 6 и 7 към доклада- л.102 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град).

Предвид това било прието, че дружеството не отговаря на изискването на чл. 46, т. 1 от ЗИ. Прието е, че „Арттест-Б” ЕООД попада в хипотезата на чл. 53, т. 4 от ЗИ, защото е престанало да отговаря на изискването на чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗИ, във връзка с чл. 46, т. 2 от ЗИ.

3.По време на надзорната проверка на 01.10.2024 г. по искане на проверяващите била извършена повторна проверка на три от наличните проверени в лабораторията топломери с поставени знаци за съответствие на средствата за измерване с нормативните изисквания. Топломерите били делими (комбинирани), тип [Наименование]66С, производител [Наименование]А/S.

Според протоколите от последващата проверка от 30.09.2024 г., извършена от Ж.Г. и утвърдени от П., заключението било, че проверяваните компоненти на топломерите, а именно: електронен блок с идент. № 4020737, преобразуватели на температура с идент. № 4020737, преобразувател на разход с идент. № 4020737; електронен блок с идент. № 4015564, преобразуватели на температура с идент. № 4015564, преобразувател на разход с идент. № 4015564; електронен блок с идент. № 5197240, преобразуватели на температура с идент. № 5197240 и преобразувател на разход с идент. № 5197240 „съответстват“ (Приложение 8 към доклада- л.103 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град).

Резултатите от извънредната надзорна проверка, извършена от Н.М. и отразени в издадени от него протоколи от проверка с дата 01.10.2024 г. (Приложение 9 към доклада- л.109 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град), показали несъответствие на изискванията за максимално допустима грешка (МДГ) на част от проверяваните компоненти, а именно на преобразуватели на температура с идент. № 4020737; електронен блок, с идент. № 4015564; преобразуватели на температура с идент. № 4015564; електронен блок с идент. № 5197240; преобразуватели на температура с идент. № 5197240 и преобразувател на разход с идент. № 5197240.

Посочено е, че топломерите са били налични в помещението на лабораторията и същите не могат да бъдат манипулирани по начин, който да влияе на метрологичните им характеристики. Според проверяващите, средствата за измерване, в случая топломери, са проектирани да измерват така, че да не може да възникне случайна промяна на метрологичните им характеристики и по-точно грешките, с които измерват да съответстват или да не съответстват на нормираната МДГ, в рамките на няколко часа. Съответно, ако топломерите са били проверени от лабораторията при спазване на методите и законовите изисквания, както и в присъствие на служителите на ГДМН, то резултатите при повторната проверка трябвало да се потвърдят.

Предвид това, било прието, че поставените от „Арттест-Б” ЕООД на 30.09.2024 г. знаци, удостоверяващи положителни резултати от последваща проверка върху посочените по-горе компоненти на топломери, не съответстват на резултата от проверката, защото измерените им при повторната проверка грешки не отговарят на изискванията за МДГ посочени в НСИПМК.

Според проверяващите, за поставянето на знаци от проверка, които не съответстват на резултатите от проверка, дружеството попадало в хипотезата на чл. 53, т. 2 от ЗИ.

4.На 02.10.2024 г. на основание чл. 77, т. 2 от ЗИ, във вр. с чл. 21, ал. 2 от НРНИМН бил подложен на повторен контрол водомера, обект на сигнала, а именно водомер тип [Наименование] О.-2011, идент. № 51635859, производител [Наименование], с маркировка за оценено съответствие СЕ М23 0102. Същият бил проверен в лабораторията на 25.01.2024 г. с крайни показания „върнат на: 35.792 m 3 “, съгласно ФК 7.8-7„Протокол от проверка на водомер с оценено съответствие за водомери с температурни класове ТЗО и Т50“ № КЗ/25.01.2024 г., със заключение в протокола „не съответства на ЕО Сертификата за изследване на типа и НСИКПМК“, извършил проверката Д. Б.. Копие на протокола бил предоставен при проверката (Приложение 10 към доклада – л. 115 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град). На водомера бил поставен знак за забрана за употреба на средството за измерване (X), поставен на метална пломба и номер на проверител 12102, който бил на Д. Б., съгласно заповедта за оправомощаване.

Заключението в протокола от повторната проверка на 02.10.2024 г. на описания водомер, извършена в присъствие на служителите на ГДМН, при спазване на изискванията на НСИПМК било, че водомера съответства на изискванията за максимално допустими грешки, посочени в НСИПМК за водомери с оценено съответствие (Приложение 11 към доклада л. 117 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град).

При така установеното било прието, че поставения от „Арттест-Б” ЕООД знак за забрана за употреба върху водомера не съответствал на резултата от проверката, защото водомер с № 51635859 отговаря на изискванията за МДГ, посочени в НСИПМК за последваща проверка.

Прието било, че за поставянето на знак от проверка, който не съответства на резултата от проверка „АРТТЕСТ-Б” ЕООД попада в хипотезата на чл. 53, т. 2 от ЗИ.

5.На 02.10.2024 г. на основание чл. 77, т. 2 от ЗИ във вр. с чл. 21, ал. 2 от НРНИМН били подложени на контрол осем от наличните проверени в лабораторията топломери с поставени знаци за съответствие на средствата за измерване с нормативните изисквания. Топломерите са делими (комбинирани) тип Multical R 66С, производител Kamstrup А/S.

Според протоколите от първоначалната проверката от 30.09.2024 г., извършена от В.П. и утвърдени от П., заключението било, че проверяваните компоненти на топломерите, а именно: електронен блок, идент. № 4019387, преобразуватели на температура идент. № 4019387, преобразувател на разход идент. № 4019387; електронен блок, идент. № 4023535, преобразуватели на температура идент. № 4023535, преобразувател на разход идент. № 4023535; електронен блок, идент. № 4016338, преобразуватели на температура идент. № 4016338, преобразувател на разход идент. № 4016338; електронен блок, идент. № 4016358, преобразуватели на температура идент. № 4016358, преобразувател на разход идент. № 4016358; електронен блок, идент. № 4019480, преобразуватели на температура идент. № 4019480, преобразувател на разход идент. № 4019480; електронен блок, идент. № 4022561, преобразуватели на температура идент. № 4022561, преобразувател на разход идент. № 4022561; електронен блок, идент. № 4019298, преобразуватели на температура идент. № 4019298, преобразувател на разход идент. № 4019298; електронен блок, идент. № 4020112, преобразуватели на температура идент. № 4020112 и преобразувател на разход идент. № 4020112 „съответстват“ (Приложение 12 към доклада- л.118 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град).

Резултатите от надзорната проверка, извършена от Н.М. и отразени в издадени от него протоколи от проверка (Приложение 13 към доклада- л.134 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град), показали несъответствие на изискванията за МДГ на следните компоненти: електронен блок, идент. № 4019387, преобразуватели на температура идент. № 4019387, електронен блок, идент. №4023535, преобразуватели на температура идент. № 4023535, електронен блок, идент. № 4016338, преобразуватели на температура идент. № 4016338, електронен блок, идент. № 4016358, преобразуватели на температура идент. № 4016358, електронен блок, идент. № 4019480, преобразуватели на температура идент. № 4019480, преобразувател на разход идент. № 4019480, електронен блок, идент. № 4022561, преобразуватели на температура идент. № 4022561, електронен блок, идент.№ 4019298, преобразуватели на температура идент. № 4019298, електронен блок, идент. № 4020112 и преобразуватели на температура идент. № 4020112.

Подобно на установеното по т. 3 от доклада, проверяващите приели, че поставените от „Арттест-Б” ЕООД на 30.09.2024 г. знаци, удостоверяващи положителни резултати от последваща проверка върху посочените по-горе компоненти на топломери, не съответстват на резултата от проверката, защото измерените им при повторната проверка грешки не отговарят на изискванията за МДГ, посочени в НСИПМК. За поставянето на знаци от проверка, които не съответстват на резултатите от проверка, дружеството попадало в хипотезата на чл. 53, т. 2 от ЗИ.

6.На 01.10.2024 г. бил извършен преглед на съставени от дружеството технически записи ФК 7.8-7 „Протокол от проверка на водомери с оценено съответствие с температурни класове Т30 и Т50“ с поредни номера от № БР13-6/30.05.2024 г. до № БР13-19/30.05.2024 г. (Приложение 14 към доклада- л. 158 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град). Водомерите били заявени за последваща проверка след ремонт с ФК 7.1-1 „Заявление за последваща проверка след ремонт“, вх. № БР13/27.05.2024 г. за 39 бр. водомери (Приложение 15 към доклада –л. 172 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град). При прегледа на протоколите било установено, че МДГ, посочена в тях, не отговаря на изискването на чл. 273а, ал. 2, т. 2 на НСИПМК за последваща проверка след ремонт, тъй като съгласно тази разпоредба тя е ± 2 %. За стойности на разхода Q 2 и Q 3 в протоколите неправилно според проверяващите била посочена МДГ - 5%. В резултат на грешно посочената МДГ в протоколите от „Арттест-Б” ЕООД, проверяващите приели, че са издадени неверни заключения от последваща проверка след ремонт за съответствието на водомер с идент. № 10242833 и водомер с идент. № 024299. Според доклада заключението, че посочените водомери съответстват, не е вярно, тъй като в протокол № БР13-19/30.05.2024 г. за водомер с идент. № 10242833 при разход Q 2 измерената грешка на водомера била 2, 28 %, а в протокол № БР13-10/30.05.2024 г. за водомер с идент. № 024299 при Q 3, измерената грешка на водомера била 2, 69 %, т.е. по-голяма от нормираната МДГ от 2%, което според проверяващите води до несъответствие на изискванията за максимално допустима грешка.

Предвид изложеното по т. 6, проверяващите приели, че като е издало протоколи с неверни заключения от проверката дружеството „Арттест-Б ” ЕООД попада в хипотезата на чл. 53, т. 2 от ЗИ.

В хода на надзорната проверка били установени и други несъответствия и неточности свързани с реда за извършване на дейностите в лабораторията, съгласно документацията на системата за управление на „Арттест-Б” ЕООД и в наличните технически записи за проверката на средства за измерване, а именно:

7. Погрешно съставен бил Протокол ФК 7.8-10 „Протокол от проверка на комбиниран топломер“ (Приложение 16 към доклада – л.173 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град) за извършена проверката на топломер тип SPX Pollustar 2WR4, вместо предвидения ФК 7.8-12 „Протокол от проверка на топломер SPX Pollustar 2WR4“ (Приложение 17 към доклада – л.174 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град), съответно посочените стойности на МДГ не съответстват на изискуемите за този тип топломер. Фактически това е грешно прилагане на формулярите от системата за управление на лабораторията, което не е било констатирано и от лицето, което с подписа си удостоверява, че извършва проверка на изготвения протокол. В конкретния случай г-жа П., за която в хода на проверката било установено, че съгласно реда, разписан в системата за управление, няма право да го прави.

Описаното било предпоставка за даването на погрешни заключения относно съответствието на посочения тип топломер.

8.Предоставените от ДАМТН знаци за проверка (марки за залепване и матрици) не се съхранявали индивидуално от всеки проверител. Съгласно т. 3.6 на процедура ОПК 7.8-1 „Докладване на резултатите от проверка“, ръководителят на лабораторията трябва да зачислява знаците на всеки проверител. Констатираното по време на проверката показвало, че не се спазват правилата, разписани в системата за управление.

Описаното било предпоставка за погрешно поставяне на знак на проверител, който не е извършил съответната проверка.

9.Протоколите от проверка се утвърждавали от П. - отговорник за системата за управление, което според проверяващите противоречало на посоченото в Наръчника по качество НК 7.7, т. 7.7.4 и ОПК 7.7-1 „Осигуряване валидност на резултатите“, т. 3.3 и т. 3.4, че само ръководителя на лабораторията осъществява контрол на протоколите.

За така установените при метрологичния надзор несъответствия били изискани писмени обяснения от М. П., отговорник за системата за управление по т. 1, т. 8 и т. 9 от доклада, от Н. М., управител и проверител по т. 3, т. 5 и т. 6 на доклада, от Д. Б., проверител, по т. 4 и т. 7 на доклада и от В. П., проверител за поставените знаци от проверка на преобразуватели на температура в т. 5 от доклада, както и декларация от Ж. Г., пряк ръководител на проверките (Приложение 18 към доклада – л. 175 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град). Проверяващите счели, че представените писмени обяснения не съдържали факти, които обективно да променят описаните нарушения и обстоятелствата, при които са установени.

На основание установените нарушения, описани в точки от 1 до 6, проверяващите счели, че „Арттест-Б ” ЕООД попада в хипотезата на чл. 53, т. 4 от ЗИ, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗИ и чл. 46, т. 1 и т. 2 от ЗИ и в хипотезата на чл. 53, т. 2 от ЗИ, поради което следва да бъдат предприети действия за отнемане на оправомощаването на дружеството.

На 25.10.2024 г. въз основа на изложените до тук факти, установени при проверката, главният директор на ГД „Метрологичен надзор“, с доклад № Z-12068/25.10.2025 г., предложил на председателя на ДАМТН да започне процедура за отнемане на оправомощаването на „Арттест-Б” ЕООД (л.79 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град).

На 01.11.2024 г. председателят на ДАМТН изпратил до „Арттест-Б” ЕООД уведомление за започнало производство по отнемане на оправомощаването на осн. чл.26 от АПК. В същото посочил възможността в 7 - дневен срок да бъде изразено становище по събраните доказателства, за бъдат направени възражения или писмени искания (л.74 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град). Уведомлението било получено на 08.11.2024 г. и на същата дата дружеството депозирало писмени възражения, в които изложило аргументи за липса на извършени нарушения. Поискало да бъде прекратена процедурата по отнемане на оправомощаването и да бъде прието наличието на „маловажен случай“ (л.43 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град).

На 13.11.2024 г. главен директор на ГД „Метрологичен надзор“ разгледал направените възражения и подробно аргументирал извода си, че същите са неоснователни, като за целта изготвил доклад № Z-13003/13.11.2024 г., който предоставил на вниманието на председателя на ДАМТН (л.39 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град).

На 05.12.2024 г. председателят на ДАМТН издал оспорената заповед, като приел за установени фактите, удостоверени с доклад № Z-11622/14.10.2024 г. и с доклад № Z-13003/13.11.2024 г., и на осн. чл.53, т.4, във вр. с чл.47, ал. 1, т.3 от ЗИ, във вр. с чл. 12, ал. 1 от НРОЛПСИМК, и чл. 46, т.1 и т. 2 от ЗИ, и в хипотезата на чл.53, т.2 от ЗИ, отнел оправомощаването на „Арттест-Б” ЕООД. Според заповедта, установеното по т. 1 - т. 6 са нарушения на чл. 53, т. 4 от ЗИ, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗИ и чл. 46, т. 1 и т. 2 от ЗИ и в хипотезата на чл. 53, т. 2 от ЗИ. Относно установените в т. 7, т. 8 и т. 9 несъответствия по спазване реда, определен в системата за управление на дружеството и коректността на съставените технически записи, е прието, че същите водят до основателни съмнения за ефективното и правилно функциониране на системата по качество на лабораторията. За да обоснове наличието на нарушение, органът посочил, че проверените три еталона - генератор, тип SFG 1003, идент. № GCQ820167, програмируем брояч на импулси, идент. № G66-244 и генератор, идент. № GCQ820167 са вписани в заповедта за оправомощаване на дружеството, поради което те трябва да са налични и калибрирани в съответствие с програмата за калибриране, изготвена от самото дружество. Относно описаните в т. 3, и т. 5 от доклад с рег. № Z-11622/14.10.2024 г. констатации на комисията, извършила извънредния метрологичен надзор и възражението на проверяваното дружеството за извършването на трета проверка, органът приел, че нито НРНИМН, нито стандарта БДС EN ISO/IEC 17025: 2018 допускат извършване на трета проверка, още повече, че двете измервания били направени в една и съща лаборатория, а именно в тази на „Арттест-Б” ЕООД. За неоснователно намерил и твърдението, че констатациите на комисията по т.6 от доклад с рег. № Z-11622/14.10.2024 г., за два водомера, за които е издадено невярно заключение за тяхното несъответствие, означава, че се касае за единичен случай съгласно Закона за административните нарушения и наказания и не представлява обществена опасност. Органът намерил, че водомерите не са били налични в лабораторията, били са върнати на ползвателите и съответно са били пуснати в действие, като на база на показанията им се начислявало изразходвано количество вода, която се заплащала от съответните абонати на ВиК оператора, т. е. била налице обществена опасност, защото те измервали с грешка по-голяма от нормираната МДГ.

В хода на съдебното производство жалбоподателя представя заповед № 2050-16 от 22.08.2022 г. за оправомощаване на „Арттест-Б” ЕООД (л.59), както и свидетелство за калибриране № 114-ИВЧ от 12.10.2023 г. на едно от устройството, за които в заповедта се сочи, че е с изтекло свидетелство за калибриране.

В хода на съдебното производство е разпитан управителя на дружеството Н. К. М.. Според показанията му след оправамощаването им от 2022 г. били извършвани планови проверки. М. заявява, че за 2024 г. планова надзорна проверка била планирана за третото тримесечие на годината, но същата била извършена на 19.09.2024 г. Намира, че проверката била извършена обстойно, в рамките на един ден. Твърди, че проверяващите устно заявили, че „всичко е наред“, но не му предоставили доклад от плановите проверки.

Според заключението по допуснатата и приета по делото съдебно-техническа, изготвена от вещото лице инж. магистър П. М. Б., извършването на проверка на топломери в периода след 10.10.2023г. до надзорната проверка, единствено и само с брояч на импулси с идент. № G66-244, при обстоятелство, че генератор на импулси с идент. № [рег. номер] е бил предоставен за калибриране в БИМ, не е възможна, след като не е налице единия от двата апарата генератор на импулси с идент. № [рег. номер] или брояч на импулси с идент. № G66-244. Вещото лице обаче посочва, че доколкото в заповед № 2050-16 от 22.08.2022 г. са упоменати и одобрени други такива апарати, а именно генератор на импулси с идент. № GEN 2 и програмируем брояч на импулси с идент. № 36765, при тяхното наличие и при положение, че същите са одобрени от ДАМТН, не би било проблем да се извършва проверка на топломери. Според заключението, задълженията на инспекторите на ДАМТН при извършване на надзорната проверка са да спазват стандартите: БДС EN ISO/IEC 17025: 2018 и БДС ENISO 19011: 2018. Вещото лице заявява, че дори да се приеме, че проверката не е свързана с тези стандарти, то тези задължения не отпадат. Според него при получаване на различни резултати при извършване на две проверки няма как да се твърди на 100% кой от двата резултат е верен. Поради тази причина намира за логично да се направи трета проверка, която да докаже кой е верния резултат. Експертът заявява, че според изискванията за проверки на топломери при еднакви условия два последователни не е възможно да се получат различни резултати. Вещото лице сочи, че в случай, че има разлика в условията на проверките, е възможно разминаване на резултатите. Позовава се на Методиката за проверка на топломери, на БИМ точка 7.1, според която при извършване на проверката трябва да се спазват следните условия на околната среда: Изискванията за условията на околната среда (температурата на въздуха и относителната влажност на въздуха) се съобразяват с изискванията за работа на еталонното и спомагателно оборудване, с което е извършена проверката на топломера (л.52).

Според заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, след направена задълбочена проверка на числа и направено събиране и обобщаване на данните от входящо-изходящ дневник и протоколи от проверки на водомери за периода от 22.08.2022 г. до 30.09.2024 г. общият брой проверени водомери е 10 030 бр. (след направено уточнение за допусната техническа грешка в съдебно заседание на 25.06.2025 г.). Вещото лице заявява, че данните са публикувани и в отчетите за работа на лабораторията в ДАМНТ. Счита, че двата броя водомери, за които се сочи, че била извършена неадекватна проверка, съпоставена с така получената бройка на проверени водомери, е твърде малка, за да се извадят такива изводи (л.73).

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и от компетентен орган- председател на ДАМТН, овластен с нормата на чл. 53 от Закона за измерванията. Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването, като административният орган в достатъчна степен е описал фактическа обстановка и е посочил относимите правни норми. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила.

Проверката е извършена на основание чл. 74, т.5 от ЗИ, във връзка с чл. 21 от Наредбата за реда и начина за извършване на метрологичен надзор (НРНИМН).

Съгласно чл. 75, ал.1 от ЗИ, метрологичният надзор по чл. 74 от същия закон се извършва чрез наблюдение и надзорни проверки от длъжностни лица от ГД „Метрологичен надзор“, определени от председателя на ДАМТН. Действително в конкретния случай липсва изрична заповед за определяне на лицата, извършили процесната проверка, но това не представлява съществено процесуално нарушение, което да опорочи нейното извършване, респ. съдържанието на издадения въз основа на нея административен акт, както и да води до отмяна на акта само на това основание. Отделно от това по делото няма спор, че проверяващите лица са служители на ГД „Метрологичен надзор“.

Надзорната проверка е извънредна и е започнала при наличието на предпоставката, регламентирана с чл.6, ал.3, т.1 от НРНИМН, според която извънредните надзорни проверки се извършват по писмени сигнали на физически или юридически лица.

Според чл. 22 от Наредбата, главният директор на ГД „Метрологичен надзор“ прави предложения до председателя на ДАМТН за отменяне оправомощаването на лица за извършване проверка на средства за измерване, когато въз основа на извършените надзорни проверки се установи, че са налице основанията по чл. 53 от ЗИ. В случая това изискване е спазено. Предложението е направено от компетентно лице с представянето на доклад № Z-12068/25.10.2025 г..

Жалбоподателят е уведомен за започналото производство. Запознал се е със съставените в хода на същото документи. Реализирал е правото си да подаде възражение и да представи доказателства, поради което не е нарушено правото му на защита.

Относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

По т. 1:

Органът приема, че при извършената на 01.10.2024 г. извънредна надзорна проверка „Арттест-Б” ЕООД не отговаря на изискването на чл. 46, т. 1, от ЗИ, което е нарушение на изискването на чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗИ и чл. 12, ал. 2 от НРОЛПСИМК и в хипотезата на чл. 53, т. 4 от ЗИ.

Съгласно чл. 53, т.4 от ЗИ, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор със заповед отнема оправомощаването, когато оправомощеното лице престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 47.

Според чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗИ, за извършване на проверка на средства за измерване се оправомощават лица, които отговарят на изискванията на чл. 46.

Разпоредбата на чл.46, т. 1 от ЗИ гласи, че лицата, които извършват проверка на средства за измерване, трябва да разполагат с еталони и сертифицирани сравнителни материали, спомагателно оборудване и помещения или подвижни лаборатории с осигурени условия в тях, които да позволяват прилагането на методите, определени в наредбата по чл. 28.

Не се оспорва, че при извършения на жалбоподателя извънреден метрологичният надзор е установена липса на вписаният в т. 8 от списъка на еталоните, генератор тип SFG-1003, идент. № GCQ820167, производител GW Instek. В случая обаче съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя, че липсата на един генератор не представлява липса на всички еталони и сертифицирани сравнителни материали, спомагателно оборудване и помещения или подвижни лаборатории с осигурени условия в тях, които да позволяват прилагането на методите, определени в наредбата. Не такъв е смисъла на цитираната по –горе разпоредба на чл. 46, т. 1 от ЗИ. В подкрепа на това е и заключението на вещото лице, което заявява, че дружеството е разполагало с други уреди, одобрени от ДАМТН и упоменати изрично в Заповед № 2050-16 от 22.08.2022 г. за оправомощаване, които са могли да заместят липсващия генератор, а именно: генератор на импулси с идент. № GEN 2 и програмируем брояч на импулси с идент. № 36765. Т.е в случая „Арттест-Б” ЕООД е разполагало с еталонно и спомагателно оборудване, от което следва, че по отношение на тази констатация не е налице основание за прилагане на чл.53, т.4 от ЗИ.

По т.2:

В хода на извънредната проверка е установено, че два от наличните в лабораторията еталони - програмируем брояч на импулси, идент. № G66-244 и генератор, идент. № GCQ820167 са без осигурена метрологична проследимост в нарушение на чл. 46, т. 2 от ЗИ, тъй като са с изтекъл срок на калибриране.

Съгласно чл. 46, т.2 от ЗИ, лицата, които извършват проверка на средства за измерване, трябва да използват еталони и средства за измерване с осигурена проследимост и сертифицирани сравнителни материали в срок на годност.

Действително от представената по делото административна преписка се установява, че за посочените два еталона проверяващите са установили свидетелства за калибриране с изтекъл срок на калибриране, както следва: на 02.11.2023 г. за програмируемия брояч на импулси, идент. № G66-244 и на 30.10.2023 г. за генератора с идент. № GCQ820167. Съобразно представените лични картони на еталоните, същите подлежат на калибриране през три години. В хода на съдебното производство е представено свидетелство за калибриране № 114-ИВЧ/12.10.2023 г. за генератор на честото GW Instek, с идент. № GCQ820167 (л.62), видно от което процесното средство за измерване е било калибрирано преди изтичане на срока на предходното свидетелство. Така представеното свидетелство за калибриране от 12.10.2023 г. не е оспореното от ответната страна. Предвид това съдът намира, че в хода на съдебното производство е оборена констатацията относно генератор, идент. № GCQ820167 и за него не е налице хипотезата на чл. 46, т. 2 от ЗИ. Не е оборена обаче констатацията относно изтеклия срок на калибриране на програмируем брояч на импулси с идент. № G66-244. Изложените от дружеството - жалбоподател доводи, че към момента на извършване на надзорния контрол въпросния програмируем брояч не е бил използван, са неоснователни, като дружеството не ангажира каквито и да е доказателства в тази насока. Няма доказателства процесното еталонно средство да е било калибрирано след изтичането на тригодишния срок. Недопустимо е еталони и средства за измерване да бъдат оставени без осигурена проследимост и с изтекъл срок на калибриране без значение дали същите в различен период от време ще се използват в дейността по проверките. Предвид това и независимо от обстоятелството за калибрирането на генератор, идент. № GCQ820167, съдът намира, че по отношение на констатациите относно програмируем брояч на импулси с идент. № G66-244 е налице хипотезата на чл. 53, т. 4 от ЗИ, защото дружеството е престанало да отговаря на изискването на чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗИ, във връзка с чл. 46, т. 2 от ЗИ.

По т. 3 и т. 5:

Констатациите по тези точки са идентични, като е прието, че е налице предпоставката на чл. 53, т. 2 от ЗИ, която разпоредба гласи, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор със заповед отнема оправомощаването, когато оправомощеното лице издава неверни заключения от проверка или поставя знак, който не съответства на резултата от проверката.

В случаите по т.3 и т.5 с оспорената заповед е прието, че „Арттест-Б” ЕООД е поставило знаци от проверка, които не съответстват на резултатите от проверка. Основното възражение на дружеството срещу констатациите за наличие на нарушенията по т. 3 и т.5 от заповедта е незаконосъобразния отказ за извършването на трета проверка на топломерите, която да потвърди една от предходните две. Нито в Закона за измерванията, нито в НСИПМК е регламентирано извършването на повторна надзорна проверка /трета проверка според дружеството/ след извършена вече такава в хода на извънредния метрологичен надзор. Такава проверка не е коментирана в Методиката за проверка на водомери/топломери на БИМ, както и в БДС EN ISO/IEC 17025: 2018. Според съдът, изложените в експертизата в обратна посока съображения на вещото лице почиват на предположения и неправилна интерпретация на въведените с тези актове методи и средствата за последваща проверка на водомери за топла вода от одобрен тип, както и на изисквания за компетентност на лабораториите за изпитване и калибриране. Предвид това съдът не кредитира заключението на вещото лице в тази му част. В настоящата хипотеза служителите от ДАМТН, на основание чл. 77, т. 2 от ЗИ, във вр. с чл. 21, ал. 2 от НСИПМК, са извършили контролни измервания на вече проверените на 30.09.2024 г. от оправомощеното лице топломери. Т.е са предприети подходящи действия за предотвратяване на неправилни резултати, съобразно разписаното в т.7.7.3 от БДС EN ISO/IEC 17025: 2018 (л.31 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град). Както се установява, подложените на проверка средства за измерване (топломери, описани по-горе в изложението), са били налични в помещението на лабораторията и не се установяват разлики в условията на проверката (а и такива твърдения от жалбоподателя няма), т.е не са констатирани разлики в метрологичните им характеристики и условия на околната среда, при които е била извършена надзорната проверка. Повторно извършената последваща проверка в присъствие на служителите на ГД „Метрологичен надзор“, на описаните по-горе топломери, съдът намира за осъществена при спазване на методите за проверка и изискванията на НСИПМК, както и при спазване на БДС EN ISO/IEC 17025: 2018. Ето защо правилно в тези хипотези административният орган е приел наличието на предпоставките по чл. 53, т. 2 от ЗИ.

По т.4:

И по тази точка административният орган приема за осъществена предпоставката по чл.53, т.2 от ЗИ - издава неверни заключения от проверка или поставя знак, който не съответства на резултата от проверката.

В случая се касае до поставяне на знак от проверка, който несъответства на резултата от нея по отношение на проверката на водомер тип WME5-01 О.-2011, идент. № 51635859, производител QUNDIS GmbH, с маркировка за оценено съответствие СЕ М23 0102. Жалбоподателят не оспорва установените по този пункт факти. Счита обаче, че от първоначалната проверка на водомера, която е била на 25.01.2024 г. до повторната му проверка от комисията на 02.10.2024 г., е изминал дълъг период от време, при който водомера е бил извън лабораторията и за него е съществувала предпоставка за манипулация, като това обстоятелство също давало и сериозна възможност за влияние върху метрологичните изисквания на уреда от възможни фактори. Така изложените от жалбоподателя доводи съдът намира за основателни. За разлика от случаите по т.3 и т. 5, при този по т. 4, съдът намира, че установената при надзорната проверка разлика не би могла да се дължи на обстоятелства, за които да отговаря оправомощеното лице. Това е така, защото освен дългия период от време между двете проверки, по делото се установява, че проверяваният водомер не е бил на територията на лабораторията и няма как да се установи дали за него са спазени изисквания относно метрологичните му характеристики. Действително, поставянето на знак за забрана за употреба върху оловна пломба има за предназначение да не се допуска каквато и да е възможност за достъп до манипулация, но само на това обстоятелство не може да се обоснове, че същия не съответства на резултата от проверката. Освен това, от представената по делото преписка съдът установи разлика, както в температурата на водата, така и в налягането на водата bar, посочени в двата протокола от измерванията – този от 25.01.2024 г. и този от 02.10.2024 г (л.115-117 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град). Както посочва и вещото лице, когато има разлика в условията на проверките е възможно разминаване на резултатите. Такава разлика според съда е била налице по отношение на констатациите по т.4. Предвид изложеното следва, че в тази хипотеза не е налице основание за прилагане на чл.53, т.4 от ЗИ.

По т.6:

Административният орган приема за осъществена предпоставка по чл.53, т.2 от ЗИ - издава неверни заключения от проверка или поставя знак, който не съответства на резултата от проверката.

В случая се касае до издадено невярно заключение от проверка, тъй като в протокола от проверка № БР13-19/30.05.2024 г. и № БР13-10/30.05.2024 г. МДГ (максимално допустими грешки) за стойности на разхода Q 2 и Q 3 в протоколите, неправилно била посочена МДГ 5%, вместо предвидената в чл. 273а, ал. 2, т. 2 на НСИПМК ± 2 %. Жалбоподателят не оспорва установените по този пункт факти, счита обаче, че в случая се касае за установено разминава само в два протокола. Намира случая за единичен и го определя като „маловажен случай“. Съдът намира така изложените доводи за неоснователни. Обстоятелството, че несъответствието е установено само по отношение на два протокол не означава, че не са издадени неверни заключения изобщо, а евентуално и знак, който не съответства на резултата от проверката. В случая проверката е била извънредна и не е обхващала по-голям брой протоколи. От доказателствата по делото безспорно се установява неправилно изчисление на МДГ за водомер с идент. № 10242833 и водомер с идент. № 024299 с измерена грешка на водомера по-голяма от нормираната МДГ от 2%, което обстоятелство несъмнено води до извода, че те не съответстват на изискванията за максимално допустима грешка. Т.е посочвайки в протоколите № БР13-19/30.05.2024 г. и № БР13-10/30.05.2024 г., че стойността на разхода Q 2 и Q 3 на водомерите отговаря на МДГ, дружеството е издало неверни заключения от проверката. Изхождайки от разпоредбата на чл. 53, т.2 от ЗИ, оправомощеното лице е длъжно да издава верни заключения, тъй като при неизпълнение на това му задължение в правомощията на председателя на ДАМТН е да отнеме оправомощаването.

Относно констатациите по т. 7, т.8 и т. 9 от заповедта, доколкото същите не са подведени под някоя от хипотезите на чл. 53 от ЗИ и органът не посочва конкретното изискване, което да е нарушено от дружеството, то няма как съда да направи преценка за материалната законосъобразност на акта в тази му част.

Въпреки извода на настоящата съдебна инстанция за липса на осъществени предпоставки по чл.53 от ЗИ в хипотезите по т. 1, т.4 и част от т.2 от заповедта, оспорената заповед не следва да бъде отменена, защото се доказва реализирането на другите хипотези - такива по т. 2, т.3, т.5 и т.6, които осъществяват предпоставките по чл. 53 от ЗИ Относно възраженията на жалбоподателя, че за някои от констатациите следва да бъде прието, че се касае до маловажен случай, то същите са неотносими към предмета на спора. Отнемането на оправомощаване по чл. 53 от ЗИ е индивидуален административен акт, който се издава и контролира по правилата, предвидени в Закона за измерванията и АПК. При настъпване на несъответствие с някое от изискванията на оправомощаването за административния орган възниква императивното задължение за неговото отнемане на основание чл. 53 от ЗИ (Решение № 7576 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3007/2013 г.). То не представлява санкция, наложена в хода на административнонаказателно производство, поради което нормите на ЗАНН и НПК, и в частност института на „маловажен случай“ са неприложими.

Съдът не споделя и доводите, че оспорения акт е издаден в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Наличието на повече от едно нарушение/неспазване на изискванията на ЗИ и задължението на органа при тяхната констатация да постанови отнемане на оправомощаването по чл. 53 от ЗИ, не засяга права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото и не причинява вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това е така, тъй като метрологичния контрол цели защита на обществения интерес, като гарантира защита на обществените отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и достоверност на средствата за измерване, компонентите, спомагателното оборудване и допълнителните устройства към тях, или така нар. „средствата за измерване“. Дружеството-жалбоподател притежаващо качество на лице, оправомощено да извършва проверка на средства за измерване, следва да отговаря на изискванията на чл. 46 от ЗИ по всяко време от определения със заповедта срок на оправомощаване, както и да издава верни заключения от проверка и поставят знаци, които съответстват на резултата от проверката.

По изложените съображения оспорената заповед е постановена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материални закон, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на правния спор дружеството-жалбоподател няма право на разноски по делото - аргумент от чл.143, ал.1 от АПК.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт, което с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът определя в размер на 150 лв.

Поради изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав,