Решение № 176 от 10.2.2025 г. на Административен съд - Габрово по дело № 435/2024 г.

Производството по делото е образувано въз основа на жалба от Г. Г. Г. от [населено място], общ. Севлиево, с което се оспорва Заповед № РД08-307 от 16.07.2024г. на РДГ В. Търново, с която не се утвърждава горскостопанска програма заявена под №РДГ05-1092/01.02.2024г. в [имот номер] находящ се в землището на [населено място], общ. Севлиево. В жалбата се твърди, че оспорената Заповед е незаконосъобразна и неправилна, постановена в противоречие с материалния закон. Изложените мотиви за отказа били общи, като в самите тях имало противоречие. Исканото утвърждаване не противоречало на разпоредбите на Наредба №8/2011г. за сечите и горите. В имота бил налице достатъчно подраст и не можело да се предполага че част от него ще загине или бъде унищожен от природни явления.

Според жалбоподателя неодобряването на горскостопанската програма по отношение на частта касаеща осветителната фаза на краткосрочно- постепенната сеч за 10 годишния срок на програмата нарушавало правото му на стопанисване на собствения му имот.

Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направени деловодни разноски.

В с. з. жалбоподателят, редовно призован се представлява от пр. представител- адвокат, който поддържа жалбата, моли да се отмени заповедта, претендира разноски.

Ответникът, чрез пълномощник оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същество и основателна.

В случая е установено, че жалбоподателят Г. Г. е депозирал Заявление №РДГ05-1092/01.02.2024г. до директор на РДГ В. Търново като компетентен орган по чл. 13, ал. 8, т. 2 от ЗГ за утвърждаване на горскостопанска програма за ПИ18215.169.9 в землището на [населено място], общ. Габрово. В съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 12 от ЗГ изготвената програма е съгласувана с РИОСВ В. Търново. Към заявлението са приложени нормативно изискуемите документи и приложения относно състоянието на насаждението, като е отразено, че същото съответства на посоченото в таксационното описание. В изготвен и приложен към заявлението доклад е предложено, съгласно писмо изх. №РДГ05-2641/09.08.2020г. на Директор РДГ В. Търново, да се направи частично утвърждаване на ГСП, т.е. в подотдел 333 л1, част 1, насока на стопанисване възобновяване, провеждане на краткосрочна постепенна осеменителна фаза с интензивност до 30% с ИП. В постановената Заповед №РД08-196/14.05.2024г. е възприето направеното предложение, като е направен частичен отказ. Против така издадената Заповед №РД08-196/14.05.2024г. е депозирана Жалба с вх. № ИАГ-15241/14.06.2024г. от Г. Г. Г.. Жалбата е разгледана от Изпълнителен директор на ИАГ София, който е постановил Заповед №ЗАП- 624/28.06.2024г., с която е отменил Заповед №РД08-196/14.05.2024г. на Директор на РДГ В. Търново в частта, с която частично е утвърдена горскостопанска програма по заявление №РДГ05-1092/01.02.2024г. от Г. Г. Г. за поземлен [имот номер] отдел/подотдел 333 л1-ч.1, землище [населено място], общ. Габрово.

Мотив за отмяна е, че не са посочени фактически и правни основания, което е довело до неспазване на установените в АПК изисквания за форма и съдържание. Преписката е върната на Директор на РДГ В. Търново за ново произнасяне по подаденото заявление №РДГ05-1092/01.02.2024г. от Г. Г. Г. в отменената част, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на отменителната заповед.

Постановена е заповед №РД08-307/16.07.2024г. на директор РДГ В. Търново по подаденото заявление №РДГ05-1092/01.02.2024г. от Г. Г. Г. с която е утвърдил представената горскостопанска програма по отношение на процесния имот на Г. Г. с посочени параметри на сечта- възобновяване, краткосрочно постепенна осеменителна фаза с изсичане на подлеса. По отношение на същия имот на Г. горскостопанската програма не е утвърдена в частта досежно възобновяване, краткосрочно постепенна осветителна фаза.

В настоящото производство се оспорва Заповед №РД08-307/16.07.2024г. на директор РДГ В. Търново в частта, с която не е утвърдена представената горскостопанска програма по отношение на процесния имот.

Безспорно установено по делото е, че от представените към горскостопанската програма документи Г. Г. Г. е съсобственик на поземлен [имот номер] отдел/подотдел 333 л1-ч.1, землище [населено място], общ. Габрово- частна горска територия. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗГ за горските територии - собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, се изработват горскостопански планове или програми. Горскостопанските планове и програми определят допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за срок 10 години.

Редът за утвърждаване е предвиден в чл. 13, ал. 8 от ЗГ съгласно който горскостопанските планове и програми се утвърждават със заповед от:

1. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за горските територии - държавна собственост;

2. директора на съответната регионална дирекция по горите - за горските територии извън посочените в т. 1, които попадат в района им на дейност.

От тълкуването на разпоредбите на чл. 93 до чл. 102 от Наредба № 18/07.10.2015 г. се обуславя извод, че сечта е вид горскостопанска дейност, която е заложена в горскостопанска програма.

В чл. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. е посочено, че сечите са лесовъдски дейности, които се провеждат с цел подобряване състоянието на горите, възобновяване, запазване на генетичните ресурси, добив на дървесина, както и запазване и увеличаване на основните функции на горите.

В глава Втора на Наредба № 8/05.08.2011 г. са посочени видовете сечи, като един от тях са възобновителните.

Съгласно чл. 22 от Наредба № 8/05.08.2011 г. възобновителните сечи са три вида - постепенни, изборни и голи.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. постепенните сечи са възобновителни сечи с предварително и съпътстващо семенно възобновяване, при които зрелият дървостой се отсича постепенно на няколко пъти през възобновителния период.

Съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. видовете постепенни сечи са краткосрочно-постепенна, постепенно-котловинна, групово-постепенна и неравномерно-постепенна.

В конкретния случай не е спорно, че се цели провеждане на краткосрочно-постепенната сеч, поради което и приложение намира чл. 24 от Наредба № 8/05.08.2011г.

В цитираната разпоредба са вписани 4 фази на краткосрочно-постепенната сеч /ал. 4-ал. 7/, а именно:

• Подготвителната фаза се провежда при склопеност над 0, 8, когато липсва семенно възобновяване от целевите дървесни видове. Склопеността се намалява до 0, 7 - 0, 8, а интензивността на сечта е до 25 на сто.

• Осеменителната фаза се провежда с интензивност до 30 на сто, като склопеността се намалява до 0, 5 - 0, 6. Тази фаза на сечта се провежда не по-рано от 5 години след подготвителната фаза.

• Осветителната фаза се провежда не по-рано от 5 години след осеменителната фаза при покритие над 50 на сто на площта на сечището с достатъчно количество подраст. Интензивността на сечта е до 50 на сто, като склопеността се намалява до 0, 3 - 0, 4.

• Окончателната фаза се провежда при склопеност на дървостоя в сечището не по-голяма от 0, 4 и покритие над 80 на сто на площта с достатъчно количество укрепнал подраст. При провеждането на окончателната фаза в площните сечища се оставят от 3 до 5 биотопни дървета от зрелия дървостой на един хектар. Окончателна фаза се провежда не по-рано от 3 години след предходната фаза.

В случая се цели реализирането на осветителната фаза на краткосрочно-постепенната сеч. За да се постигне същата, е необходимо да са налице двете условия /кумулативно/ - склопеност / § 1, т. 27 от Наредба № 8/05.08.2011 г. - степента на доближеност на короните на дърветата/ на дървостоя в сечището до 0, 3- 04 и покритие над 50 на сто на площта с достатъчно количество укрепнал подраст / § 1, т. 34 във връзка с т. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. - подраст с височина на жизнените фиданки, които могат да формират пълноценно младо насаждение след окончателно изсичане на зрялото насаждение при дъбови – 30-60 см, и съответен брой на жизнените фиданки на един хектар от желани дървесни видове, които могат да формират пълноценно младо насаждение след окончателно отсичане на зрялото насаждение/. От съществено значение е и да се отбележи, че не се изисква наличието само на подраст, но същият трябва да е в достатъчно количество и да е укрепнал, което законодателят поставя като кумулативни изисквания ведно с покритието, което следва да има спрямо площта.

В действащата нормативна уредба за всеки конкретен вид сеч, съответно конкретна фаза на сечта, с предвиден различен максимален процент на интензивност при извеждането на сечта, а това непосредствено оказва влияние върху допустимия размер на ползване, който следва задължително да се определи съгласно чл. 96, ал. 5 от Наредба №18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии и да се отрази в таксационното описание на основание чл. 96, ал. 7 от същата наредба. Това означава, че при осеменителната фаза на предложената в ГСП краткосрочно-постепенна сеч при запас на насаждението по Таксационното описание на инж. Г. Г., част от ГСП, от 123 плътни куб. метра с клони или 139 плътни куб. метра без клони допустимият размер на с до 37 плътни куб. метра без клони или 42, плътни куб. метра с клони.

В изготвената ГСП се предлага на Директора на РДГ - Велико Търново да утвърди насока на стопанисване - възобновяване с вид на сечта краткосрочно-постепенна сеч с допустим размер на ползване за срок от 10 години 81 плътни куб. метра без клони, който е разпределен по следния начин: 1. краткосрочно-постепенна сеч с отстраняване на подлеса, осеменителна фаза, с интензивност до 30 % (39 плътни куб. метра без клони), краткосрочно-постепенна сеч - осветителна фаза, с интензивност до 50 0 (42 плътни куб. метра без клони). В обжалваната заповед на Директора на РДГ - Велико Търново се утвърждава провеждането само на осеменителната фаза, а се отказва провеждането на осветителната фаза на краткосрочно-постепенната сеч в имота.

В чл. 93, ал. 2 от Наредба № 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии изрично е посочено, че „Основна задача на горскостопанската програма е въз основа на характеристиката на горската територия, състоянието на насажденията и наличното възобновяване да се планират горскостопански дейности.“. В чл. 94, т. 1 от Наредба № 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии е регламентиран принципът, според който размерът на ползването от възобновителни сечи се определя въз основа на състоянието на насаждението и характера на възобновителния процес. Следователно без да се установи характеристиката на насаждението, неговото състояние и параметри дървесен вид, височина, възраст, запас, пълнота, склопеност и т. н./, липсата или наличието на възобновяване към настоящия момент (а не неговото бъдещо и несигурно възобновяване) не може да се планират коректно и точно горскостопанските дейности. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от същата наредба, според която планирането на горскостопанските дейности се извършва въз основа на действащата инвентаризация и допълнителни теренни проучвания.

За да се планират и впоследствие утвърдят предвидените в ГСП горскостопански дейности, е необходимо да се извърши проверка на състоянието на насаждението не само по документи, но и на терен, както от лицето, което ще изготвя ГСП, така и от съответната РДГ след представянето на ГСП за утвърждаването й съгласно изискването чл. 101, ал. 2 от същата наредба. В тази връзка законодателят е регламентирал в чл. 101, ал. 3 от горепосочената Наредба 30-дневен срок за произнасяне на Директора на РДГ по представена ГСП.

Съгласно чл. 96, ал. 4 от Наредба № 18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии „Конкретният вид сеч се определя в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 101, ал. 3 от Закона за горите от лицата, регистрирани в регистъра по чл. 235 от Закона за горите, които са ангажирани с изпълнението на съответния горскостопански план или програма“. В цитираната разпоредба е предвидено, че е задължително да се спазват изискванията, заложени за различните видове сечи в Наредба №8/05.08.2011г. В настоящия случай определената насока на стопанисване е възобновяване. Съгласно чл. 22 от Наредба/8 от 05.08.2011г. възобновителните сечи са постепенни, изборни и голи. В чл. 23 от същата наредба са посочени видовете постепенни сечи, сред които е и краткосрочно-постепенната сеч. Изпълнението на този вид сеч се състои от три фази- подготвителна, осеменителна, осветителна и окончателна, като за всяка една от тях има различни нормативни изисквания за тяхното провеждане.

В чл. 24, ал. 5 от Наредба№8/05.08.2011г. е предвидено, че „Осеменителната фаза се провежда с интензивност до 30 на сто, като склопеността се намалява до 0, 5 - 0, 6, като тази фаза на сечта се провежда не по-рано от 5 години след подготвителната фаза“. Според чл. 24, ал. 6 от Наредба№ 8/05.08.2011г. „Осветителната фаза се провежда не по-рано от 5 години след осеменителната фаза при покритие над 50 на сто на площта на сечището с достатъчно количество подраст. Интензивността на сечта с до 50 на сто, като склопеността се намалява до 0, 3- 0, д.“ От изложеното по- горе, при анализ на цитираните разпоредби относно фазите на сечта става ясно, че колкото по-голяма е интензивността на сечта, толкова повече след извеждане на сечта ще спаднат запасът, пълнотата и склопеността на насаждението. Няма как да се предвиди как ще се развие процесът на възобновяване след провеждане на осеменителната фаза на сечта.

В представеното към ГСП и административната преписка таксационно описание на програмата е отразено, че склопеността на насаждението към настоящия момент е 0, 8. След извеждане на осеменителната фаза с интензивност 30 % склопеността ще падне най-малко до 0, 5. Възможно е дори и 5 години след извеждането на осеменителната фаза на сечта поради редица /антропогенни, биотични и абиотични/ фактори склопеността на дървостоя да падне до толкова, че да не отговоря на изискванията на чл. 25, ал. 6 от Наредба №8/05.08.2011г. за провеждане на осветителната фаза на краткосрочно- постепенната сеч.

В чл. 95, т. 4 от Наредба№18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии е регламентирано, че в ГСП се включва таксационно описание на насаждението с отразени върху него планирани горскостопански дейности.

Таксационното описание към ГСП в случая отразява настоящото състояние на насаждението, но не и това след 5 години, а още по-малко състоянието на насаждението и процеса на възобновяване след 5 или 10 години, след извеждане на осеменителна фаза на определената от него краткосрочно-постепенна сеч с интензивност до 30 %. В тази връзка правилно е становището на административния орган, издател на оспорената Заповед, че е невъзможно само въз основа на него да се прецени дали след извеждането на първата фаза на сечта ще са спазени изискванията за провеждането на следващата фаза на сечта - осветителна фаза.

Редица антропогенни и природни фактори могат да окажат в бъдеще въздействие на състоянието на насаждението като цяло и конкретно на процеса на възобновяване, както и на подраста. Често при провеждането на сечта и извозването на дървесината. от сечището до временните складове се поврежда и дори унищожава частично или изцяло съществуващия преди това подраст. Фактори като измръзване, засушаване, градушка, ветроломи, заболявания и т. н., могат да доведат до повреждане или унищожаване на съществуващия подраст.

В съответствие с изложеното правилно административния орган е приел, че към настоящия момент с невъзможно да се установи дали при извеждане на осеменителната фаза на краткосрочно-постепенната сеч няма да бъде унищожен или повреден наличния към момента на изготвяне на ГСП подраст. Изискванията за провеждане на осветителната фаза включват не само да са изминали 5 години от провеждането на осеменителната фаза, но и наличието на редица изисквания по отношение на подраста- покритие на над 50 на сто на площта на сечището с достатъчно количество подраст, като след извеждането на сечта склопеността не трябва да пада под 0, 3 - 0, 4. Тази преценка е свързана с конкретни параметри, които не могат да почиват само на прогнози към настоящия момент, трябва да са задължително установени на терен преди провеждането на. конкретната фаза на сечта. Тези факти могат да се установят най-рано 5 години след извеждането на осеменителната фаза на краткосрочно- постепенната сеч, а не сега.

В §1, т. 6 от ДР на Наредба №8/05.08.2011г. се съдържа легалната дефиниция на понятието „достатъчно количество подраст“, а именно: “ броят на жизнените фиданки на един хектар от желани дървесни видове, които могат да формират пълноценно младо насаждение след окончателно отсичане на зрялото насаждение”. Достатъчното количество подраст от своя страна се определя 3 години след извеждането на сечта, а не преди, съгласно действащата методика, изрично упомената в обжалваната заповед. На следващо място не с известно кога, към кой момент ще се проведе осеменителната фаза на сечта, а оттам и осветителната й фаза. Не е известно дали и двете фази на сечта ще попаднат в 10-годишния период на ГСП.

Част от така направените изводи, залегнали в оспорената Заповед се потвърждават от показанията на разпитания по делото свидетел Г. Г.. Свидетелят единствено споделя, че възможните увреждания на подраста чрез болест, засушаване, вредители са посочени от административния орган само като предположения. Това отново е в подкрепа на изложеното по- горе, а именно че е необходимо да бъде проведена първо осеменителната фаза на сечта, изтичане на определения 5 годишен период и оглед на състоянието на терен на имота, в който ще се извършва следващата фаза на сечта- осветителната за да може да пес прецени неговото състояние, както и на останалите изискуеми показатели- склопеност, покритие на площта и др. Мотивите, въз основа на които административният орган е постановил оспорената Заповед, в която не е утвърдена ГСП касаеща процесния имот са въз основа на разпоредбите на посочените по- горе нормативни актове, уреждащи провеждането на сечите в горите. Целта на провеждане на тези сечи в определени фази и периоди, при наличието на предпоставки за провеждането им, свързани с наличието на подраст, склопеност и др. обстоятелства имат за цел поддържане и възстановяване на горския фонд.

От гореизложените мотиви, може да се направи извод, че не с налице твърдяното основание по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на оспорваната заповед за частично утвърждаване на горскостопанска програма за посочения [имот номер], попадащ в отдел 333, отдел л1, землище [населено място], общ. Габрово- частна горска територия.

Оспорената Заповед на Директор на РДГ В. Търново е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържа изискуемите реквизити, включително мотиви, съдържащи фактическите и правни основания за издаването й. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на материалния закон и административно производствените правила, поради което обжалваната заповед следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

При този изход на спора по делото, а именно потвърждаване на обжалваната Заповед №РД- 08-307/16.07.2024г. на Директор на Регионална дирекция по горите В. Търново, основателна се явява претенцията на пр. представител на ответника за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на 100 лева, които следва да се заплатят от Г. Г. Г. от с. Г. Р., общ. Севлиево.

На основание изложеното, съдът