РЕШЕНИЕ

№ 302

гр. Стара Загора, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Нели П. Георгиева като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20215530202883 по описа за 2021 година Обжалвано е наказателно постановление № 605604 F 609342 от 12.10.2021 година на Директор на дирекция „ Контрол „ при ТД на НАП град Пловдив.

Жалбоподателят недоволен от наложената имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се с обстоятелството, че не е извършено административно нарушение и издаденото наказателно постановление е в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат Д. развива подробни съображения и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна представлявана в с.з. от юрисконсулт Карушкова взема становище, че жалбата е неоснователна.Претендира и за разноски.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „ Ен Ер ЕС „ ООД град Стара Загора не е начислил ДДС в размер на 775, 55 лева по облагаеми доставки на обща стойност 3 877, 75 лева извършени за данъчен период 09.2020 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок.

За периода 01.07.2019 г. – 31.05.2020 г. задълженото лице е регистрирало облагаем оборот над 50 000 лева / 51 621, 50 лева / формиран от продажби в магазин за промишлени стоки. Лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7 дневен срок от изтичане на данъчния период през който е достигнат този оборот- в случая до срок до 07.06.2020 г., а декларацията е подадена на 29.10.2020 година и е регистриран по ЗДДС считано от 02.11.2020 г. За периода 01.09.2020 г. – 31.09.2020 г. са извършени облагаеми доставки на стойност 3 877, 50 лева и не е начислен ДДС в размер на 755, 55 лева.

Нарушението е извършено на 15.10.2020 г.в град Стара Загора.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – показанията на св. Г.К., / актосъставител/, заповед № ЗЦУ-1149 о т 25.08.2020 година; Ревизионен акт № Р-16002420007373-091- 001/06.04.2020 г., Ревизионен доклад от 15.03.2021 г. При така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че е нарушен чл. 180, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 102, ал. 3 т. 1 ЗДДС и на основание чл. 180, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗДДС е е наложил имуществена санкция в размер на 775, 55 лева.

Съдът приема, че административно-наказващият орган неправилно и незаконосъобразно е приложил материалният закон.

Безспорно установено е, че жалбоподателят“ Ен Ер Ес“ ООД през периода 01.07.2019 г. – 31.05.2020 г. задълженото лице е регистрирало облагаем оборот над 50 000 лева / 51 621, 50 лева / формиран от продажби в магазин за промишлени стоки, което обстоятелство не се и оспорва.

В съответствие с чл. 96, ал. 1 ЗДДС и чл. 102, ал. 3 ЗДДС дружеството е следвало да се регистрира по ЗДДС и да начислява дължимият ДДС.

За периода 01.09.2020 г. – 31.09.2020 г. са извършени облагаеми доставки на стойност 3 877, 50 лева и не е начислен ДДС в размер на 755, 55 лева т.е. не е предприел необходимите активни действия, които е следвало да предприеме / чл. 112, ал. 1 ППЗДС /, да отрази отчета в дневника, да изготви справка декларация и да подаде справката декларация и дневника за продажбите в ТД на НАП офис Стара Загора.Жалбоподателят обаче не е извършил тази поредица от дължими активни действия и чрез бездействие е осъществил състава на административното нарушение по чл. 180, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 102, ал. 3 т. 1 ЗДДС.

Задълженията за посочените активни действия са абсолютни и безусловни. Никакви обстоятелства не могат да обосноват отпадане на АНО.Жалбоподателят след като е реализирал икономическа дейност и обороти, съответно приходи е следвало да следи за движението на паричните средства и в съответните срокове да изисква необходимата информация, съответно и да предприеме дължимите действия към НАП.

Неоснователно е възражението, че в АУАН не е посочена точната правна квалификация на административното нарушение. Действително в АУАН не е прецизирана правната квалификация, но това е сторено в наказателното постановление. Подобна неточност в АУАН с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН не е съществено процесуално нарушение и не опорочава издаденото наказателно постановление.

Неоснователно са и възраженията, че в наказателното постановление и АУАН не е описано нарушението. В съответствие с чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН са посочени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение. Същото е конкретизирано по време, място и начин на извършването му. Ясно за разграничени периодите през които е реализиран оборота, кога е следвало да се подаде заявление по ЗДДС, кога е извършена регистрацията, кога е извършено административното нарушение т.е. спазени са всички изискуеми стандарти за форма на наказателното постановление и е гарантирано правото на защита.

Видно от приложената покана дружеството нарушител чрез свой представител е било поканено за съставяне на АУАН. Въпреки неявяването е съставен АУАН, който е подписан от представител на жалбоподателя и е имал възможността да направи съответните възражения. Дори и да се приеме, че е нарушен чл. 40, ал. 2 ЗАНН, каквито са претенциите в жалбата / а това не е така/, то съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН подобен порок не е повод за отмяна на наказателното постановление.

Без значение е обстоятелството, че дължимият ДДС е платен. В случая вмененото административно нарушение и наложената санкция са за неподаване в срок на заявление за регистрация по ЗДДС.Неначисленият ДДС остава обаче дължим и същият не е платен макар и със закъснение без основание т.е. дължимият данък и наложената санкция са на различни основания.

Няма изискване за състава на административното нарушение да се конкретизира точно какви са извършените продажби и на каква стойност. Достатъчно е, че от счетоводните документи е отчетен реализиран оборот, от който произтичат посочените по-горе правни последици за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС.

Наложената имуществена санкция е от категорията на определяемите и в съответствие с чл. 180, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДДС е определена правилно - 775, 55 лева– размера на неначисления данък.

Няма основание за приложение на чл. 180, ал. 3 ЗДДС тъй като дължимият ДДС е начислен чрез Ревизионен акт, а нормата не препраща към чл. 180, ал. 2 ЗДДС.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното наказателно постановление.

Същото отговаря из цяло на изискванията на чл. 57 ЗАНН / посочени са всички обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, фактическата обстановка е в съответствие с правната квалификация, наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити /, правилно е приложен материалният закон, няма основания за изменение в частта на наложеното наказание или правна квалификация на деянието, поради което жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление следва да се потвърди.

Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.

Водим от горните мотиви съдът