Решение № 119 от 28.2.2024 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1618/2023 г.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Р. Г. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••, ул. ••••, действащ Ч., ЕГН •••••••••• и чрез пълномощника си адвокат Л. Л., вписан в САК, съдебен адрес: гр. •••• против Община •••, с адрес: гр. ••••, представлявана от кмета •••.

В депозираната искова молба е заявено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. - представляваща, обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на нападение от безстопанствени кучета и ухапване от бездомно куче, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането 16.02.2023г. до окончателното изпълнение на задължението.

Ищецът твърди, че на 16.02.2023г., около 12: 00 часа, в гр. •••, в района на 6- то ОУ "•••", в междучасието, отивайки да се вземел закуска, вървейки по тревните площи пред училището, бил нападнат от 2-3 безстопанствени кучета, които го били ухапали по ръката. Заявява, че охранителят на училището В. П. му помогнал, като предотвратил по-тежки последствия. Поддържа, че бил откаран за преглед в МБАЛ- •••, където му била поставена диагноза ранички по лакътя и предмишницата в дясно с околни кръвонасядания. Смята, че ответникът отговарял за всички претърпени от него неимуществени вреди. В тази връзка твърди, че ответната община не била изпълнила задълженията си по Закона за защита на животните (ЗЗЖ) за предприемане на действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Заявява, че бил понесъл неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.

Ответникът оспорва предявения иск. Излага доводи, че вредите не са били нанесени от безстопанствени и бездомни кучета. Сочи, че бил изпълнил задълженията си по ЗЗЖ, като излага подробни съображения в тази връзка. II. Фактически и правни изводи. 1. Относно допустимостта на предявения осъдителен иск:

Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано лице, депозиран е пред компетентния съд, като ищецът е упражнил надлежно правото си на иск.

2. Относно основателността на предявения осъдителен иск:

Уважаването на исковата претенция по чл. 49 ЗЗД в настоящия случай е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ настъпване на описания в исковата молба инцидент; 2/ настъпилият инцидент да е вследствие от деяние на ответника Община ••• като юридическо лице, отговаряща за безстопанствените кучета, което деяние се изразява в бездействие - не взимане на необходимите действия за контрол над безстопанствените и бездомните кучета, които се намират на територията на ответната община; 3/ настъпилите в резултат на това деяние неимуществени вреди на ищеца, както и размера на тези вреди; 4/ причинна връзка между деянието и неимуществените вреди, и 5/ противоправното деяние да е осъществено виновно от страна на служители на ответната община, който елемент от деликта съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът следва да установи наличието на първите четири от посочените изисквания. От своя страна ответникът носи тежестта за оборване на законовата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на неговите служители или трябва да установи, че е погасил претендираното от ищеца вземане.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се установяват всички елементи на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД. Със Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ на общините е възложена, чрез техните органи, със закон дейността по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета, да изолират безстопанствените кучета в определени за целта места. Общините отговарят съобразно разпоредбите на гл. V от ЗЗЖ - „Безстопанствени животни”. Независимо от това, че тези животни са безстопанствени, т.е. те нямат индивидуализирани собственици, с тези законови норми от глава гл. V на ЗЗЖ е възложен надзорът върху тях на общините. Чрез предписаните от двата закона мерки, осъществявани от кметовете на общините, се осъществява този надзор до момента, в който популацията им бъде ограничена до степен, че всички бездомни животни да бъдат настанени поетапно в приюти по програми за намиране на собственик или за доживотно отглеждане-чл. 55 ЗЗЖ. С оглед изложеното се касае до фактически действия, възложени на общината със закон. При доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка с изолирането на скитащите кучета в определи за целта места, отговорността на общината се ангажира по чл. 49 ЗЗД, като юридическо лице на основание извършено от нея възлагане на установени със закон нейни задължения.

Неоснователно е възражението на ответната община, че не било доказано по делото ищецът да е бил ухапан от безстопанствени и бездомни кучета. Събраха се доказателства за обратното. Налице са показанията на свидетеля В. Ж. П. /портиер в Шесто ОУ, в което учи ищецът, находящо се в ж.к. „Струмско“, гр. •••/, от които се установява, че ищецът на 16.02.2023г., около 11: 30 часа, малко преди обяд, между четвърти и пети час на сутрешната смяна бил нападнат и ухапан от бездомни кучета. В тази връзка свидетелят е възприел три бездомни кучета извън двора на училището, които се намирали на 15 метра от оградата на училището. Става ясно, че свидетелят се развикал на кучетата, за да ги разгонил, като чул и виковете на децата, които били нападнати от бездомните кучета. Установява се, че ищецът се бил държал за една от ръцете си, като бил закаран при фелдшера на училището. След оказаната медицинска помощ от фелдшера на училището е дошла майката на детето, която го е закарала за поставяне на ваксина против бяс. Свидетелят изрично заяви, че кучетата, които прогонил нямали намордници или каишки, като нито едно от тях нямало собственик до него. Свидетелят си спомня, че по времето, когато станал инцидентът с ищеца имало много кучета /около 10-15/, които били в района на училището. Заявява и че към настоящия момент имало безстопанствени кучета в района на училището, но в сравнение с миналата година били драстично по-малко. Свидетелят е бил подавал множество сигнали за тези безстопанствени кучета, като е звънял на горещия телефон за сигнали за наличието на бездомни кучета. Няма основания тези показания да не бъдат кредитирани, тъй като свидетелят П. е очевидец на процесния инцидент, а и липсват доказателства, които да опровергават разказаното от него. По делото са събрани и доказателства в подкрепа на неговите показания. Така от приетото копие на постъпил сигнал на „Горещия телефон“, заведен с вх. № C-00-231/16.02.2023г. става ясно, че свидетелят веднага е сигнализирал за ухапването на ищеца от агресивно бездомно куче. Косвено в подкрепа на показанията на св. П. е и приетото по делото медицинско свидетелство № 42/2023 г. за пред съда, издадено от д-р •••, съдебен лекар, от което се установява, че на 22.02.2023г., в 09: 00 часа малолетният ищец, придружен от майка си е посетил съдебен лекар, който след преглед констатирал следните обективни находки: 1. По външната повърхност на десния лакът се вижда характерен комплекс от 4-ри ранички, покрити с умерено дебела, светлокафеникава коричка. Предните две са напречно разположени на 1, 5 см една под друга, с овално- издължена форма, с по-повърхностни ъгли, насочени напред и с размери по 1/0, 6 см. Задните са на около 3см. по-назад, на 2см. една под друга, с кръгловат вид и с диаметър по около 5мм. В същата област се вижда надлъжно разположено, бледо-зеленикаво-жълтеникаво кръвонасядане с неправилна овална форма и с размери около 9/5см. 2. По гръбната повърхност в средната трета на дясната предмишница се вижда наложена левкопластова превръзка. При отстраняването й се вижда, че същата е намазана с кафеникав Йодасепт, както и подлежащите рани. Вижда се овална рана-с размери около 6/8 мм., като същата е с леко хлътнала под околната кожа повърхност и е покрита с кафеникаво-белезникав налеп. По около 5-б мм. над й пред гореописаната се виждат съответно по още едно дълбоко охлузване-ранички, които са покрити с кафеникава, умерено дебела коричка и са с размери по около 4- 5/7-8 мм. В същата област се вижда, бледо-зеленикаво-жълтеникаво кръвонасядане с неправилна овална форма и с размери около 5/4 см. Насреща по дланната повърхност на предмишницата се виждат около 3-4 на брой ранички, с вид на дълбоки охлузвания с кръгловата форма и с диаметър по около 3-4 мм, като същите са покрити с тънка, отпадаща светлокафеникава коричка. Отразено е още в медицинското свидетелство, че снетата анамнеза е по данни на ищеца, в която е описал, че е ухапан от едно голямо куче, като според съдебния лекар установеното травматично увреждане може да се получи по време и начин, съобщени от освидетелствания.

Доказана е причинната връзка между бездействието на служителите на ответника и травмите на ищеца. В тази връзка възраженията на ответника, че бил изпълнил задълженията си по ЗЗЖ, са неоснователни. В действителност ответникът е представил Протокол № 8 от заседание на общински съвет •••, проведено на 25.06.2021 година, от който се установява, че е взето Решение № 267 за създаване на Общинско предприятие „Общински приют за безстопанствени животни“, със седалище гр. •••, ул. „Покровнишко шосе“ - база „Биострой“ и с предмет на дейност Залавяне и обработка на безстопанствени животни в т.ч. залавяне на безстопанствени животни - кучета на територията на община ••• и на територията на други общини; ветеринарномедицински дейности, регламентирани в ЗВМД и ЗЗЖ, осъществявани във ветеринарна амбулатория; транспорт, настаняване и грижи на животните в приюта; организиране и провеждане на образователни кампании, в изпълнение на Плана за действие към Програмата за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на община ••• и утвърдени от Кмета инициативи на Съвета за сътрудничество; прилагане на програми за доброволческа дейност; въвеждане и поддържане на актуална информация в Електронен регистър на безстопанствените кучета в Община •••; събиране на трупове на умрели кучета на територията на община ••• и предаването им за следващо обезвреждане; осъществяване на контакти и съвместна работа по проекти с други общини на национално и международно ниво; осъществяване на контакти и съвместна работа по проекти с неправителствени организации в областта на грижата и защита на животните; осигуряване на приятни за посетителите условия, организиране на мероприятия и обучения. Представени са и удостоверения за регистрация на животновъден обект № 1062/09.11.2016 година от ОДБХ •••, и удостоверение № 85 от 07.11.2016 година за обект Ветеринарна амбулатория - II категория от ОДБХ •••, и Правилник за организацията и дейността на общинско предприятие „Общински приют за безстопанствени кучета“. Описаните документи, обаче, сами по себе си не доказват, че ответната община е изпълнила задълженията си да контролира и прекрати популацията на безстопанствени кучета. Това е така, защото е известно обстоятелството, че скитащите безстопанствени кучета на територията на Общината, нито са настанени окончателно в приют, нито са дадени за доживотно отглеждане или са намерени собственици на същите.

Какви увреждания е получила ищецът в причинна връзка с ухапването от бездомното куче, се установява от събраните медицински документи и заключението на съдебно- медицинската експертиза, а именно – на ищеца е била причинена рана от ухапване от куче, което личи от характерното разположение и вида на установените наранявания. Раната от ухапване му е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е категорично, че ухапването е причинено именно от куче, тъй като е много характерно разположението на захапката, като размер, отстояние между раните. Раните също са с характерна, обикновено кръгла форма, с по-голяма дълбочина отколкото външен отвор, и съответстват напълно на захапката на куче. При ухапване от човек или друго животно има разлики. Характерно е за кучешко ухапване, но не може да се определи конкретната порода на кучето. В случая ухапването е от сравнително едро куче. Става ясно, че получените травматични увреждания от ищеца ще оздравеят напълно за около 2-3 седмици, като първоначално ще останат белези на местата на установените рани, които ще са различни от пигментацията на околната кожа. Като се вземат предвид разположението, големината и вида на раните белезите няма да променят съществено вида, изгледа на предмишницата. Всички установени травматични увреждания ще оздравеят напълно, без последствие за в бъдеще.

От показанията на свидетелката ••••• /баба на малолетния ищец/ се установява, че внукът й след ухапването около две седмици не е бил ходил на училище, като му било предписано антибиотично лечение, като свидетелката се била грижила за него. Става ясно, че през тези две седмици малолетният ищец не е могъл да пишел. След инцидента детето се било променило, като започнало да изпитвал страх от кучета; бил неспокоен и сънувал кошмари.

Относно въпроса какъв е размерът на причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се съобрази принципът на справедливостта, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Според възприетото в задължителната съдебна практика – Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието справедливост по смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки отделен случай. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното действие. При определяне на размера на дължимото се обезщетение на ищеца съдът взе предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането. Като съобрази описаните по-горе травми и последиците от тях, физическите и психически болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, ниската му възраст при инцидента – 11г., неукрепналата детска психика, факта, че е нападнато внезапно от множество (глутница) кучета, както и икономическите условия в страната и принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 3000 лв. Не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си инцидентът предизвиква, стрес, уплах, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания, които следва да бъдат възмездени по справедливост в посочения размер - чл. 52 ЗЗД. Трябва да се изтъкне, че получените от ищеца увреждания не са от такъв характер и интензитет, които да налагат продължително лечение и възстановяване. Поради тази причина обезщетение за размер над сумата от 3000 лв. би било прекомерно и в противоречие с чл. 52 ЗЗД.

С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:

Съгласно текста на чл. 49 ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия/бездействия.

Налице са и предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответника.

Справедливото обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца (което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост) е в размер на 3000 лв., като искът за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 10 000 лв. следва да се отхвърли.

Относно разноските:

При този изход от делото (частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди) и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено само от ответника. Право на разноски има и ищецът, но той е бил на основание чл. 83, ал. 2 ГПК освободен от заплащането на държавни такси и разноски по делото, поради което няма и направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-деловодни разходи. На ответника следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят разноски в размер на 70 лв. (съобразно отхвърлената част от иска).

Трябва да се има предвид също така, че ищецът се представлява от адв. Л. Л., който оказва безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Следователно ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на ищеца съобразно уважената част от иска сума в размер на 600 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, съгласно изменение на Наредбата - ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.).

Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, трябва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – гр. ••• държавната такса, дължима във връзка с частичното уважаване на ищцовата претенция в размер на 120 лв., както и платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице д-р К. А. за изготвеното експертно заключение в размер на 210 лв. също съобразно уважената част от иска. Следователно ответникът трябва да заплати по сметка на РС-••• общата сума в размер на 330 лв.

Ръководейки се от изложенит е съображения, Районен съд – гр. •••, Гражданско отделение