Решение № 46 от 10.2.2015 г. на Районен съд - Бяла Слатина по дело № 475/2006 г.

ПРОИЗВОДСТВО ПО СМЕТКИТЕ Съгласно 286 от ГПК/отм./ респ.чл.346 от ГПК/нов/ в производството за съдебна делба страните могат да предявят искания за уреждане на сметки помежду им, възникнали по правоотношения във връзка със съсобствения характер на имотите, предмет на делбата. С писмена молба в първото по делото с.з. след допускане на делбата проведено на 28.06.2011г. адв.И.-пълномощник на ищцата Н.В. е поискал да се осъдят ответниците М. и Д. М. да й заплатят солидарно сумата в размер на 6000, 00 лв./Шест хиляди лева/ представляваща обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от нея 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот представляващ дворно място находящо се в гр.БС, ул.”Х.Д.” № 73. Със същата молба е поискано ответницата М.М. да се осъди да заплати на ищцата сумата от 10 000, 00 лв./Десет хиляди лева/ за извършената от нея сеч на дървесина в процесните горски имоти представляващи: широколистна гора с площ 1.000 дка, имот № 405493 в м. “СВИНОВЕТЕ”, находяща се в землището на с. Г, обл.В, широколистна гора с площ 3.998 дка, имот № 405515 в м. “СВИНОВЕТЕ”, находяща се в землището на с. Г, обл.В, широколистна гора с площ 5.001 дка, имот № 409315 в м. “МОРАВА”, находяща се в землището на с. Г, обл.В, които са допуснати до делба. Съдът с определение постановено в с.з. на 28.06.2011г. на основание чл. 286 ГПК/отм./ съдът е открил ПРОИЗВОДСТВО ПО СМЕТКИТЕ, така както са предявени от ищцата Н.В.. С писмена молба вх.№ 3394/08.07.2011г. ответниците са оспорили исковите претенции по сметките по основание и размер. Съдът счита, че преклузивния срок за предявяване на искането с правно основание чл.286 от ГПК/отм./, респ.чл.346 от ГПК/нов/ е спазен. Исканията за уреждане на сметки по своето естество представляват самостоятелни осъдителни искове, които могат да се разглеждат съвместно в делбеното производство. 3.1.ПРЕТЕНЦИЯТА с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС. С оглед горе установените обстоятелства, съдът счита, че претенцията на ищцата по чл.286 от ГПК/отм./ за солидарно заплащане от ответниците М. и Д. М на сумата в размер на 6000, 00 лв./Шест хиляди лева/ представляваща обезщетение за лишаване от ползването/с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС/ на притежаваната от нея 1/6 ид.ч. от процесния жилищен недвижим имот находящ се в гр.Б С, ул.”Х.Д.” № 73, е неоснователна по следните съображения: Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е специална хипотеза на института на неоснователното обогатяване. Уважаването на този иск е обусловено от следните предпоставки: процесната вещ да е съсобствена, вещта да се ползва само от един или няколко от съсобствениците, съсобственикът да е лишен от възможността да ползва вещта съобразно с правата си, същият да е отправил покана до ползващия вещта съсобственик, /съсобственици/ да му предостави ползването й съобразно правата му и последният да е отказал или да се е противопоставил на това. От заключението на вещото лице размера на наема претендиран за процесният период от 28.12.2006г. до 28.06.2011г. е в размер на 2918.00 лв., като 1/6 ид.ч. от тази сума се равнява на 486.00 лв. Настоящият съдебен състав намира, че не е установено по безспорен и несъмнен начин възпрепятстването, преченето на ищцата да ползва съсобствения имот съобразно правата си, за исковия период от 28.12.2006г.(датата на подаване на исковата молба) до 28.06.2011г.(дата на първото по делото с.з. след допускане на делбата) за който са събрани гласни доказателства. Неосигуравяне на достъп до жилищният имот(дворно място и постройки) не е налице, тъй като не е установено по безспорен начин от ищцата за явни или конклудентни действия от страна на ответниците за недопускането й до имота. Не намира опора в доказателствата твърдението, че тя е поискала от тях ключ и такъв не й е даден, респ.не й е осигурен достъп до имота. Още повече от събраните в хода на процеса гласните доказателства(св.Г В. и П.Г.) стана ясно, че никой от съделителите не е живял в процесният имот след смъртта на наследодателката Н. И.. Свидетелите не са виждали ищцата Н.К. да идва в имота в гр.Б.С. и ответниците да й пречат да влиза в него, за да го ползва. Свидетелката В. С.(дъщеря на ищцата) заяви в с.з., че майка й имала желание да ползва имота, но не могла да осъществи това свое желание. След като ищцата е имала възможност да ползва имота или части от съсобствения имот, но не е пожелала да стори това, тя няма право да търси обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС/Решение № 402/20.11.2012г. на ВКС по гр.д.№ 15682012г. на І г.о.). В тежест на ищеца по претенцията с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС е да установи при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав, който обуславя претендираното от него право на обезщетение. Доколкото в случая това не е изпълнено като по делото не е установено, че ответниците са се противопоставили на ищцата имота да се ползва съвместно, то претенцията й по чл. 286, ал.1 ГПК във вр. чл. 31, ал.2 ЗС следва се отхвърли, като неоснователна и недоказана. В тежест на ищцата е и държавната такса в размер на 240.00 лв./ съгл. чл.1 от ТДТССГПК/ по отхвърлената й претенция по сметките в предявеният размер от 6000.00 лв. която сума се дължи по сметка на съда. 3.2.ПРЕТЕНЦИЯТА с правно основание чл.59 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Вземането по чл. 59 от ЗЗД възниква от фактически състав, включващ обедняване на един правен субект, обогатяване на друг, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на правно основание за това имуществено разместване. От приложено по делото писмо изх.№ 1782/10.10.2012г. изд.от ТП на ДГС-В. е видно, че за имот № КН 409315 / ШИРОКОЛИСТНА ГОРА с площ 1.000 дка, имот № 405493 в м. “СВИНОВЕТЕ”, находяща се в землището на с. Г., обл.В./ е издадено позволително за сеч № 106264/02.11.2006г. по което сеч и извоз на дървесина не са извършвани. На 07.03.2007г. е издадено позволително за сеч № 106379 за 15 пл.куб.м. Сечта е изведена, като са извозени 17 пл.куб.м.дърва за огрев.(л.165 от делото). За другите издадени позволителни за сеч липсват данни да е изсечено и извозено определено количество дървесина от ответницата М.М.. В тази връзка е допусната и изслушана СТЕ, чието заключение не се оспори от страните и се възприе от съда като вярно, пълно и обективно. Вещото лице поясни, че пазарната стойност на пл.17 куб.м. дървесина придобита от процесните имоти възлиза на 680.00 лв.(л.217 от делото). Ответниците не са възразили и не е оспорили исковата претенция на ищцата относно изсечената гора. В този смисъл съдът следва да уважи претенцията на ищцата за уреждане на сметки в размер на 340.00 лв. съответстваща на нейният дял от 1/2 ид.ч., а в останалата част до пълният предевян размер от 10 000.00 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Страните, съобразно с изхода на делото по присъединеният иск по сметките, дължат държавна такса и върху тази претенция съгласно чл.1 Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. Така ищцата Н.К. дължи заплащането на държавна такса по отхвърлената част от иска(9660.00 лв.) по 59 от ЗЗД в размер на 386.40 лева, а ответницата М.М. дължи държавна такса върху уважената част(340.00 лв.) по предявената против нея претенция по сметките по чл.59 от ЗЗД в размер на 50.00 лв., които суми следва да бъдат внесени в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд-Б. С. РАЗНОСКИ: Страните са поискали разноски и такива им се дължат. Следва ищцата Н.К.В. да заплати на ответниците М. и Д. М сумата от 50.00 лв., която са заплатили вместо нея за изготвяне на актуализираното заключение на вещото лице(л.325 от делото). На ищцата Н.К. не следва да се заплащат разноски предвид изхода на делото и поради отхвърляне на претенцията по сметките по чл.286 от ГПК/отм. с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплатената от нея сума от 100.00 лв. за вещото лице. Водим от горното съдът