Решение № 167 от 17.2.2025 г. на Административен съд - Монтана по дело № 19/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение № 98 от 27.11.2024 г. по АНД № 20241610200203 по описа на Районен съд – Берковица, с което е отменено Наказателно постановление № 1137/21.06.2024 г. на Директора на РДГ – Берковица, за наложено на С. Я. Г., от [населено място], общ. Вършец, [улица], административно наказание глоба в размер на 1000, 00 лева /хиляда/, на основание чл. 268, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за горите /ЗГ/, като неправилно и незаконосъобразно. Касационният жалбоподател инж. С. М. К. – Директор на Регионална дирекция по горите – Берковица, ЕИК 000777262, адрес [населено място], [улица], поддържа касационни основания, които се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен, постановен в нарушение на закона. По същество твърди, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, още по-малко от категорията на съществените такива. Счита, че правилно и изчерпателно са описани както в АУАН, така и в НП нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Сочи, че са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респ. на чл. 57 от ЗАНН. Твърди, че правилно са определени нарушената законова разпоредба и съответната санкционна такава, видът и размерът на наказанието. Касаторът излага съображения, че няма основания нарушението да се определи като „маловажен случай“, тъй като в преценката си по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, административионаказващият орган се ръководи от нормата на чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс, към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, както и от приложимите критерии, изведени от чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс. Счита, че обсъжданото административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществената опасност и отношенията, които засяга, от други подобни. Моли касационната инстанция да постанови решение, с което да отмените Решение № 98/27.11.2024 г. постановено по АНД № 20241610200203 по описа на Районен съд – Берковица, и потвърди Наказателно постановление № 1137/21.06.2024 г. на Директора на РДГ - Берковица като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание касаторът, редовно призован чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Д. по съществото на делото, сочи че постановеното решение на въззивния съд е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП, като подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки. Ответникът по касационната жалба С. Я. Г. не взема становище по жалба. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат И. С. от АК – Монтана, оспорва жалбата, като твърди, че при разглеждането на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон. Правилно първоинстанционния съд е приел, че издаденото НП е в нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, издадено след 6 месечния срок. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че след съставяне на акта, същия е бил изпратен на РП-Монтана, ТО-Берковица за произнасяне евентуално за извършено престъпление, но от описаната фактическа обстановка в АУАН изобщо не се установява да е водено такова досъдебно производство, тъй като то е било със съвсем различен предмет. В тази насока първоинстанционния съд е изложил подробни доводи и съображения. Наред с това първоинстанционния съд правилно е приел, че при нарушение по чл. 268, ал. 1, т. 2 от ЗГ се касае за твърдение за използване на чужда контролна горска марка. В конкретния случай, дори в акта, респ. в НП подобни твърдения изобщо не се съдържат. Правилно първоинстанционния съд е приел наличието на съществени процесуални нарушения, както на процесуалните правила, така и на материалния закон и е постановил правилно и законосъобразно решение. Иска се касационната инстанция да потвърди въззивното решение, като правилно и законосъобразно. Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Намира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като НП е издадено след изтичане на преклузивния шестмесечен срок, поради което е незаконосъобразно. Предлага решението на РС – Берковица да бъде потвърдено, като обосновано и мотивирано. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима. С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав я намира за ОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на процесуалните правила и материалния закон. О. Н. постановление е заключителен акт в административно наказателно производство, образувано с АУАН Серия А00/2022 г., № 0111261/07.11.2022 г. срещу С. Я. Г., от [населено място], общ. Вършец, [улица]. От фактическа страна се установява следното: На 07.11.2022 г. С. Я. Г., като шофьор на автомобил „ГАЗ-66“ с регистрационен № [рег. номер], транспортира 5.00 пр. кубични метра дърва за огрев от дървесен вид бук, маркирани с контролна горска марка /КГМ/ № А3040 и превозен билет /ПБ/ № 7506/00205 от 07.11.2022 г. При проверка на автомобила от служители на ИАГ – София се установява наличие на КГМ № А3040 - същата, с която е маркирана дървесината. След направена справка в информационната система на Изпълнителна агенция по горите се установява, че КГМ № А3040 е собственост на Т. Т., регистриран лесовъд по чл. 235 от Закона за горите, като същият не е на място, където е използвана КГМ без негово присъствие. Нарушението е извършено и открито на 07.11.2022г. на територията па РДГ - Берковица, в [населено място], общ. Вършец, обл. Монтана. За установеното е съставен АУАН Серия А00/2022г. № 0111261/07.11.2022г., който е връчен на жалбоподателя на 07.11.2022г., с възражения от страна на административно наказания: „Не съм съгласен. Марката с чантата не е била в камиона. Нямам представа за тази марка и чанта“. С разписка Серия ИАГ, № 031431 за отговорно пазене на вещи от 07.11.2022г. служителя на ИАГ – София получил от администратвно наказаното лице КГМ № А3040 и чанта с тампони за маркиране. С писмо изх. № РДГ01-09108/24.11.2022 г. от Директора на РДГ – Берковица бил подаден сигнал до Районна прокуратура – Монтана за извършване на преценка от страна на прокуратурата има ли основание за образуване на досъдебно производство по чл. 235 от НК. Към писмото е приложена цялата административна преписка по установеното нарушение. С писмо изх. № РДГ01-0881/04.12.2023 г. от Директора на РДГ – Берковица е поискана информация от РП – Монтана относно подадения сигнал за преценка за образуване на досъдебно производство по констатираното нарушение. В отговор е получено писмо № 55357/2022 г. от 12.12.2023 г. от РП – Монтана, от което става ясно, че е образувано ДП № 249/2022 г. по описа на РУ МВР – Берковица на 07.11.2022 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК. Като извършители на деянието са установени лицата С. Я. Г. и Т. Е. Т., като до момента и на двамата не били повдигнати и предявени обвинения. С писмо вх. № РДГ01-01180/08.02.2024 г. в РДГ – Берковица е постъпило Постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.02.2024 г., с което ДП № 249/2022 г. по описа на РУ МВР – Берковица е прекратено, като препис от постановлението е изпратено на Директора на РДГ – Берковица с указания да бъде наложено административно наказание на С. Я. Г. от [населено място]. При тези обстоятелства от наказващия орган е издадено обжалваното Наказателно постановление № 1137/21.06.2024 г., като е прието, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 268, ал. 1, т. 2. предложение първо от ЗГ. За да отмени оспореното НП, първоинстанционният съд е приел, че административно наказателното производство е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, което е счел за достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Изложил е мотиви, че АУАН е съставен на 07.11.2022 г. за установено на същата дата административно нарушение, а НП е издадено на 21.06.2024 г., т.е. извън указания в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок. Въззивният съд сочи, че от приложеното по делото Постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.02.2024 г., ДП № 249/2022 г. по описа на РУ – Берковица е водено срещу С. Я. Г. за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, а нарушението за което е наказан с издаденото НП е за извършено нарушение по чл. 268 ал. 1, т. 2 от ЗГ. Първоинстанционният съд е приел, че при съпоставянето формулировката на двете обвинения /наказателното и административно наказателното/ помежду им и със съдържанието на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, е видно, че не е налице субективна и обективна идентичност между наказателното обвинение по прекратеното наказателно производство и последвалото административно наказателно обвинение. Съдът е възприел, че в случая шестмесечният срок тече от датата на издаване на АУАН 07.11.2022 г., докато НП е издадено на 21.06.2024 г., т.е. повече от осемнадесет месеца след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след съставяне на акта, в който е следвало да се издаде и наказателно постановление. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително. Приема същото за съществено нарушение на процесуалните правила, достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. На следващо място районният съд отбелязва, че жалбоподателят е наказан за извършено нарушение на чл. 268, ал. 1, т. 2 от ЗГ, но при текстовото описание на извършеното нарушение липсва твърдение за използване на чужда КГМ. Посочено е само, че жалбоподателят е шофьор на автомобил, транспортиращ 5, 00 пр. м3 дърва за огрев и при проверката на автомобила е установено наличие на КГМ, собственост на Т. Т., който не е присъствал на мястото. Касационната инстанция намира, че като е отменил оспореното Наказателно постановление, въззивния съд е приложил неправилно относимите законови разпоредби, поради което оспореното съдебно решение е неправилно. Като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт и служебно – на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема следното: Актът е издаден от компетентен административен орган – Директор на РДГ – Берковица, упълномощен на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Наказателното постановление е издадено в предписаната от закона форма, доколкото разпоредбите на ЗГ не предвиждат различни изисквания от установените в ЗАНН. Актът е издаден в писмена форма, в него са посочени, както правните, така и фактическите основания за издаването му, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на жалбоподателя да организира адекватно защитата си. При постановяване на обжалвания административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и които да мотивират неговата отмяна само на това основание. Касационната инстанция намира за неправилно възприетото от въззивния съд, че в административно наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на административния акт, а именно, че НП № 1137/21.06.2024 г. на Директора на РДГ – Берковица е издадено извън законово регламентирания шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Като разгледа в хронологична последователност представените по въззивното дело писмени доказателства, настоящият състав установява, че АУАН е съставен на 07.11.2022 г. На 24.11.2022 г. от директора на РДГ – Берковица е подаден сигнал до РП – Монтана, въз основа на който е образувано досъдебно производство № 249/2022 г. по описа на РУ МВР – Монтана, прокурорска преписка № 05357/2022 г. С постановление от 05.02.2024 г., получено в РДГ – Берковица на 07.02.2024 г., е прекратено наказателното производство по ДП № 249/2022 г. на РУ МВР – Берковица и са дадени указание за изпращане на същото на директора на РДГ – Берковица, за да бъде наложено административно наказание на С. Я. Г.. С писмо изх. № РДГ01-03782/14.05.2024 г. директорът на РДГ – Берковица уведомява РП – Монтана, че не е реализирана административно наказателна отговорност спрямо лицето, тъй като не разполага с информация по кои АУАН, съставени на С. Я. Г., следва да бъдат наложени административни наказания. След последвал отговор от страна РП - Монтана, получен в РДГ – Берковица на 03.06.2024г., е издадено и оспореното НП от дата 21.06.2024 г. Касационният състав намира за неправилно и следващото заключение на районния съд, а именно, че жалбоподателят е наказан за извършено нарушение на чл. 268, ал. 1, т. 2 от ЗГ, но при текстовото описание на извършеното нарушение липсва твърдение за използване на чужда КГМ, като е посочено само, че жалбоподателят е шофьор на автомобил, транспортиращ 5, 00 пр. мЗ дърва за огрев и при проверката на автомобила е установено наличие на КГМ, собственост на Т. Т., който не е присъствал на мястото. От събраните пред въззивната инстанция доказателства, а именно КП серия ИАГ № 153114/07.11.2022 г. /л. 7 от въззивното дело/ служителят при ИАГ – София и актосъставител С. И. С., описва фактите при установяване на нарушението, като сочи, че са наблюдавали от билото с бинокъл лица, които товарели дърва за огрев на товарен автомобил ГАЗ-66, след което едно от тях започнало да маркира дървата на превозното средство. След което автомобилът потеглил в посока [населено място], където го спрели за проверка и установили водача С. Г., както и КГМ № А3040 собственост на друго лице, неприсъстващо там. От събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства, а именно дадените от актосъставителя С. И. С. показания в съдебно заседание от 12.11.2024 г., описани в протокол № 374 /л. 43/ същият заявява, че при наблюдението видели товарен автомобил с няколко лица, който се товарел с дървесина, която се маркирала от най - едрия човек в групата. Твърди, че виждал как става маркирането. Също така и свидетелят И. Н. Н., свидетел при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, заявява пред районният съд /л. 44 от протокола/, че наблюдавали лица които режат дървесина, товарят е на превозното средство, след което едно от лицата, по - едър, започнал да маркира на КГМ дървата. Н. заявява, че същият после седнал в товарния автомобил и транспортирал дървата. Посочва, че при проверката на ППС - то впоследствие същото лице С. Г. отключил сандъче между каросерията и кабината, където била открита чантичката с КГМ. Н. заявява още и, че видял, че имено С. Г. маркирал дървата и после седнал да шофира, като останалите лица били от ромски произход, а Г. му бил познат и затова е сигурен, че е видял именно него да маркира дървата. За да е съставомерно извършеното деяние по чл. 268, ал.1, т.2 от ЗГ е необходимо да е установено по безспорен начин, че нарушителят не само е държал, но и е използвал по предназначение чужда контролна горска марка – обстоятелство, което се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства. Настоящият състав като извърши цялостна преценка на събраните писмени и гласни доказателства намира, че следва да даде вяра на събраните гласни доказателства от служителите на ИАГ – София, присъствали при установяване на нарушението, тъй като същите счита за безпристрастни, последователни и безпротиворечиви, и кореспондиращи със събраните писмени доказателства по административно наказателната преписка приета като доказателство в хода на съдебното следствие от въззивния съд. Касационният състав счита за необходимо да отбележи, че неправилно въззивният съд е приел, че Постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.02.2024 г., ДП № 249/2022 г. по описа на РУ-Берковица, е водено срещу С. Я. Г. за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, а нарушението за което е наказан с издаденото НП е за извършено нарушение по чл. 268 ал. 1, т. 2 от ЗГ, поради което не е налице субективна и обективна идентичност между наказателното обвинение по прекратеното наказателно производство и последвалото административно наказателно обвинение. Настоящият касационен състав намира, че не следва да се търси идентичност между наказателното и административното наказателното производство, тъй като в единия случай се касае за престъпление от общ характер и факта на образуване на ДП по определена правна квалификация е само наличието на законен повод и достатъчно данни за това престъпление по арг. чл.211, ал.2, предл. последно от НК, докато в хода на разследването тази правна квалификация с оглед събраните доказателства търпи изменение и в повечето случай липсва идентичност между престъплението за което е образувано ДП и това по което е повдигнато обвинението. В случая в административно наказателната разпоредба на чл.268, ал.1 от ЗГ законодателя е използвал израза „….ако деянието не съставлява престъпление….“, без да конкретизира дали се касае за престъпление по раздел общоопасни престъпления или такива против стопанството. Касационният състав намира, че правилно е квалифицирано административното нарушение, чийто състав, за да е съставомерно същото, изисква установяването и доказването на осъществено изпълнително деяние – използва чужда контролна горска марка. Законодателят въвежда единствено изискване използва чужда КГО, което настоящият състав приема за безспорно установено от събраните писмени и гласни доказателства пред въззивния съд. Видно от изписаната в НП санкционна разпоредба на чл. 268, ал. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв. ако деянието не съставлява престъпление, физическо лице, което в нарушение на този закон и подзаконовите актове по прилагането му осъществи соченото деяние. Съответно определеният размер на наложената глоба е в минимално предвидения от законодателя. В конкретния случай деянието не може да се квалифицира като маловажно, тъй като опазването, поддържане и подобряване състоянието на горите; гарантиране и поддържане на екосистемните, социалните и икономическите функции на горските територии; природосъобразното стопанисване на горските територии; поддържане на биологичното и ландшафтното разнообразие и подобряване състоянието на популациите на видовете от дивата флора, фауна и микота и т.н., е с приоритет пред масовото изсичане на горите. Предвид изложеното, касационният състав намира, че оспореното съдебно решение следва да бъде отменено поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, като бъде постановено друго с което да се потвърди издаденото НП. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,