РЕШЕНИЕ

№ 80

гр. Стара Загора, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Д. като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20235530102245 по описа за 2023 година Искът е за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС, вр. с чл.341 и сл. ГПК, като производството е във фаза по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № ••••• г. на Старозагорския районен съд, постановено по настоящото

гражданско дело е допусната съдебна делба между Д. Х. У. и Д. Ж. Ж. на следния недвижим имот, представляващ, както следва: масивна жилищна сграда, със застроена площ от 96 /деветдесет и шест/ кв.метра по нотариален акт и удостоверение за данъчна оценка, а според вещото лице по назначената по делото експертиза - 110, 25 кв. метра, състояща се от един етаж и мазе с площ от 96 /деветдесет и шест/ кв.метра по нотариален акт и удостоверение за данъчна оценка, а според вещото лице по назначената по делото експертиза - 101, 40 кв.метра, /като за ••••• с ЕГН •••••••••• и ••••• с ЕГН ••••••••••, двамата от ••••• е запазено вещното право на безсрочно и безвъзмездно ползване и обитаване върху ½ /една втора/ ид.част от сградата, както и за ••••• с ЕГН ••••••••••, от ••••• е запазено вещното право на ползване, пожизнено и безвъзмездно върху ½ /една втора/ ид.част от сградата/, заедно със съответното право на строеж върху описаното дворно място, представляващо УПИ-VI-81 /шести за планоснимачен номер осемдесет и първи/, с площ на имота 547 /петстотин четиридесет и седем/ кв.метра, в квартал ••••• по плана на с. Змейово, утвърден със Заповед № 19-12-47 от 01.03.2021г. при граници на същия: от североизток - УПИ IX - 81, от югоизток - УПИ V - 491 и УПИ Х-81, от югозапад - УПИ VII - 82 и от северозапад - улица - собственост на Д. Х. У. с ЕГН ••••••••••, с адрес ••••• /като за ••••• с ЕГН •••••••••• и ••••• с ЕГН ••••••••••, двамата от ••••• е запазено вещното право на ползване върху дворното място, заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно/ ПРИ РАВНИ КВОТИ: за Д. Х. У. с п.а. – ½ /една втора/ идеална част и за Д. Ж. Ж. с п.а. – ½ /една втора/ идеална част.

Ищцата Д. Х. У., редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не взима становище.

Ответникът Д. Ж. Ж., чрез пълномощника си адв. П.-Г., моли да бъде извършена реална делба чрез разпределение, като жилището, съставляващо източния дял на недвижимия имот да бъде възложено на нейния доверител, а на ищцата да бъде възложено жилището, съставляващо западния дял на недвижимия имот.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

В първото заседание след допускане на делбата ответникът е предявил претенция за извършване на разпределение по чл.353 ГПК на двете самостоятелни жилища, находящи се в допуснатия до делба жилищен имот – претендира за поставяне в дял на източната част от масивна жилищна сграда на основание чл. 353 ГПК. С исковата молба по допускане на делбата ищецът е посочил квотите на реално ползване на съсобствения недвижим имот – западната част от масивна жилищна сграда се ползвала реално от него, а източната част от масивна жилищна сграда се ползвала реално от ответника.

Основен принцип при извършването на делбата е всеки съделител да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Това е възможно или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий съгласно чл. 352 ГПК, или чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, при който разделителен протокол не се съставя. Разпределението по реда на чл. 353 ГПК има приоритет пред другите способи за извършване на делбата, когато са налице законoви предпоставки за това. При извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК съдът трябва да вземе предвид дали и доколко обособяване на реални дялове е възможно и удобно, което зависи както от обективни фактори - вида и предназначението на допуснатия до делба имот и броят на реалните дялове да съответства на броя на съделителите, така и от волята на съделителите да поискат, респ. да получат дял в натура.

В случая делбата следва да бъде извършена чрез разпределение по чл. 353 ГПК, тъй като в допуснатия до делба имот има обособени две самостоятелни жилища, ползвани от страните по делото. По аргумент от т. 5 от ППВС № 7/1973 г. тегленето на жребий трябва да се счете за много неудобно, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В тези случаи разпределението на допуснатите по делба имоти, когато за всеки съделител има имот, се извършва от съда без да се тегли жребий. С оглед обстоятелството, че част/западната/ от съсобствения недвижим имот се намира във владение на ищцата и се ползва от нея, а другата част /източната/ се намира във владение на ответника и се ползва от него, както и че дяловете на съделителите са равни, съдът намира, че съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий не би било удачен способ за извършване на делбата.

В настоящия случай предмет на делбата е недвижим имот – масивна жилищна сграда, който съгласно заключението на съдебно-оценителската експертиза може да бъде обособен на два отделни дяла – един за ищцата и един за ответника, като по този начин ще се спази изискването за поставяне на дялове в натура на всеки от съделителите.

Предвид изложеното съдът намира, че в процесния случай делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 от ГПК – чрез разпределение в самостоятелни дялове.

ОТНОСНО ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА С оглед принципа за получаване на дял в натура от всеки съделител по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза относно реалната поделяемост на допуснатия до делба имот, чието заключение се възприема от съда като изготвено компетентно и добросъвестно. Видно от основното заключение на вещото лице инж. С. Г., съобразявайки Строителни правила и норми за изграждане на населени места (Обн. ДВ. бр.75 от 18.09.1959г., отм. ДВ. бр. 69 от 2 Септември 1977г.), Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и съгласно Тълкувателно решение № 96/16.11.1971 г. ОСГК на ВКС, масивната жилищна сграда е поделяема на два дяла, както следва:

Първи дял в източната част на сградата, представляващ източнo жилище от масивната жилищна сграда, находяща се в село Змейово, община Стара Загора, с площ от 50, 70 кв.м, състоящо се от коридор с мивка, килер /който може да се преустрои в баня-тоалетна без значителни неудобства/ и две стаи, със самостоятелен вход през тераса от юг с външни стълби, ведно с прилежащото му източнo избено помещение в полуподземния етаж с площ от 50.70 кв.м, заедно с ½ ид. част от прилежащата южна тераса с обща площ 8, 85 кв.м и ½ ид. част от общите части на сградата, при граници на жилището: от три страни – двор, от запад – западно жилище, при граници на избеното помещение: изток – двор, север - двор, юг - коридор, от запад - западно избено помещение, намиращо се в дворно място, находящо се в село Змейово, община Стара Загора, съставляващо УПИ VI-81 /шести за имот планоснимачен номер осемдесет и едно/, с площ на поземления имот от 547 /петстотин четиридесет и седем/ кв.метра, в квартал ••••• по плана на с. Змейово, утвърден със Заповед № 19-12-47 от 01.03.2021г. при граници на същия: от североизток - УПИ IX - 81, от югоизток - УПИ V - 491 и УПИ Х-81, от югозапад - УПИ VII - 82 и от северозапад – улица.

Втори дял в западната част от сградата, представляващ западното жилище от масивната жилищна сграда, находяща се в село Змейово, община Стара Загора, с площ от 50, 70 кв.м, състоящо се от коридор с мивка и кът за готвене, баня- тоалетна и две стаи, със самостоятелен вход през тераса от юг с външни стълби, ведно с прилежащото му западно избено помещение в полуподземния етаж с площ от 50.70 кв.м, заедно с ½ ид. част от прилежащата южна тераса с обща площ 8, 85 кв.м и ½ ид. част от общите части на сградата, при граници на жилището: от три страни - двор, от изток - източно жилище, при граници на избеното помещение: запад – двор, север - двор, юг - коридор, от изток - източно избено помещение, намиращо се в дворно място, находящо се в село Змейово, община Стара Загора, съставляващо УПИ VI-81 / шести за имот планоснимачен номер осемдесет и едно/, с площ на поземления имот от 547 /петстотин четиридесет и седем/ кв.метра, в квартал ••••• по плана на с. Змейово, утвърден със Заповед № 19-12-47 от 01.03.2021г. при граници на същия: от североизток - УПИ IX - 81, от югоизток - УПИ V - 491 и УПИ Х-81, от югозапад - УПИ VII - 82 и от северозапад – улица.

За изясняване обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства. От показанията на свидетеля ••••• /дядо на бившата съпруга на ответника, ползвател и брат на дядото на ищцата/, се установява, че къщата е била в този вид от 1961-1962 г. Баща им я преобразувал така в два дяла за двамата си сина - свидетелят и близнакът му •••••. Двата дяла били еднакви и със самостоятелни входове още тогава. Мазетата също били разделени. Навремето теглили жребий и ••••• получил ползването на източния дял, а брат му – на западния дял.

От показанията на свидетеля ••••• ••••• /без родство със страните/ се установява, че процесната сграда била на двама братя - ••••• и •••••, като баща им обособил две жилища и разделил стаите - източните на •••••, западните на •••••. Така се ползвала къщата откакто се помнел и сега се ползвала от наследниците на ••••• западната част, а от ••••• – източната част.

По делото безспорно се установи, че фактически двете жилища са обособени като самостоятелни и се ползват като такива от построяване на сградата. Всяко от тях е с отделен вход. Между двете има преградна стена и не може да се преминава от едното в другото. По площ и разпределение на помещенията в него всяко от двете жилища отговаря на строителните правила и норми, действали към момента на изграждането му, предвидени в раздел VІІІ от Строителните правила и норми, издадени на основание чл. 52, ал. 1 ЗПИНМ. Установено е, че тоалетната на източното жилище е външна, което е било допустимо при действието на Закон за планово изграждане на населените места /в сила от 03.01.1950 г., обн. ДВ, бр. 227/01.10.1949 г./, отм. ДВ, бр. 29/10.04.1973 год. с чл. 205, т. 1 ЗТСУ /обн. ДВ, бр. 29/10.04.1973 г. и Правилник за планово изграждане на населените места, обн. ДВ, бр. 51/02.03.1950 г., отм. с § 311 от ЗР на Правилника за приложение на Закона за плановото изграждане на населените места, обн. ДВ, бр. 76/20.11.1960 г./, съгл. чл. 196 от който, в селата, вън от жилищната сграда се допуска застрояване на селскостопански постройки като: обор, навес, склад за земеделски произведения, свинарници, кокошарници, пашкулници, цветарници, торища, отходни места и др. подобни, действали към момента на изграждане на жилищната сграда. Съгласно чл. 56 от действалата след това Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство / ДВ бр. 69 и 70 / 1977 г. отм., бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г./, при разделяне на заварени жилища на повече жилища се разрешава по изключение новообразуваните жилища да нямат баня – тоалетна, или тя да не отговаря на нормативните изисквания за това. В случая вещото лице в заключението си дава становище за делимост на допуснатата до делба къща, тъй като килерът в източната част може да се преустрои на баня – тоалетна, както е извършено в западната част, а посочената норма сочи допустимост на отклонение от изискването за тоалетна в жилището. Относно стойността на преустройството, не са необходими особени средства, тъй като още при изграждането на къщата в източния килер има самостоятелно захранване на мивката с вода и тръба за отходни води.

В настоящия случай не е спорно между страните, че ползването на процесния поземлен имот е разпределено между страните по следния начин: източната част от масивната жилищна сграда, която е обособена като самостоятелно жилище се владее и ползва от съделителя Д. Ж. Ж., а западната част от масивната жилищна сграда, която е обособена като самостоятелно жилище се владее и ползва от съделителя Д. Х. У.. В този смисъл е и становището на процесуалния представител на ответника в открито съдебно заседание във втората фаза на делбата, свидетелските показания и констатираното действително ползване от вещото лице инж. Г.. Следователно ползването на процесния недвижим имот е разпределено на два дяла между двамата съделители, като всеки владее и ползва с полагане на необходимата грижа реална част от същия. По този начин ще се стигне до единствено правилното разделяне на съсобствеността по отношение на делбения имот.

По отношение на оценката на пазарната стойност на жилищната сграда и на отделните обекти са изслушани и приети основно и допълнителното заключение на вещото лице инж. Г., съгласно което стойността за цялата сграда без добавено право на строеж и с отчетено право на ползване е 32251, 25 лв. Съдът приема тази крайна оценка на имота, като стойността на дяловете на всеки от съделителите възлиза на 16125, 63 лв. Действително с цената на отстъпеното/учредено право на ползване се намалява стойността на всеки един от дяловете. Според заключението на вещото лице, стойността на отстъпеното право на ползване за всяка част е в размер на 12526, 90 лв. и с тази сума следа да се намали чистата пазарна цена на всеки дял. Стойността на отстъпеното право на строеж, учредено за ½ ид. част от недвижимия имот /източната/ с отчитане правото на ползване е изчислена на 972 лв. С оглед посоченото крайната оценката се формира по следния начин: за източен дял /неподдържан/ в масивна жилищна сграда е определена стойност в размер на 25469 лв., тя следва да бъде намалена с отчетеното правото на ползване - 12526, 90 лв. и завишена с отстъпеното право на строеж - 972 лв.; за западен дял /поддържаната част/ в масивна жилищна сграда е определена стойност в размер на 31836 лв., която следва да бъде намалена с отчетеното правото на ползване 12526, 90 лв. Така изчислена пазарната стойност на първи дял, представляващ източнo жилище, реално ползвана от Д. Ж., ведно с отстъпено право на строеж и с отчитане правото на ползване е 13914, 10 лева, а пазарната стойност на втори дял, представляващ западно жилище, реално ползвана от Д. У. с отчитане правото на ползване е 19309, 10 лева.

Съдът възприема заключението на допълнителната съдебно-оценителска експертиза и така определените пазарни стойности на двата дяла, отчитайки обективността на експертните изводи, осигурена с използваната методика от вещото лице, и научната и логическа обоснованост на заключението.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде извършено разпределение на допуснатия до делба имот както следва:

В дял на Д. Ж. Ж. следва да бъде поставен следния недвижим имот: източното жилище, представляващо източната част от масивната жилищна сграда, находяща се в село Змейово, община Стара Загора, с площ от 50, 70 кв.м, състоящо се от коридор с мивка, килер /който може да се преустрои в баня-тоалетна без значителни неудобства/ и две стаи, със самостоятелен вход през тераса от юг с външни стълби, ведно с прилежащото му източнo избено помещение в полуподземния етаж с площ от 50.70 кв.м, заедно с ½ ид. част от прилежаща тераса от юг с обща площ 8, 85 кв.м и ½ ид. част от общите части на сградата, при граници на жилището: от три страни - двор, от запад - западно жилище, при граници на избеното помещение: изток - двор, север - двор, юг - коридор, от запад - западно избено помещение, намиращо се в дворно място, находящо се в село Змейово, община Стара Загора, съставляващо УПИ VI-81 /шести за имот планоснимачен номер осемдесет и едно/, с площ на поземления имот от 547 /петстотин четиридесет и седем/ кв.метра, в квартал ••••• по плана на с. Змейово, утвърден със Заповед № 19-12-47 от 01.03.2021г. при граници на същия: от североизток - УПИ IX - 81, от югоизток - УПИ V - 491 и УПИ Х-81, от югозапад - УПИ VII - 82 и от северозапад – улица, като за ••••• с ЕГН ••••••••••, от ••••• е запазено вещното право на ползване, пожизнено и безвъзмездно върху източното жилище от сградата, заедно със съответното право на строеж върху описаното дворно място. Стойността на този дял е 13914, 10 лева.

В дял на Д. Х. У. следва да бъде поставен следният недвижим имот: западното жилище, представляващо западната част от масивната жилищна сграда, находяща се в село Змейово, община Стара Загора, с площ от 50, 70 кв.м, състоящо се от коридор с мивка и кът за готвене, баня- тоалетна и две стаи, със самостоятелен вход през тераса от юг с външни стълби, ведно с прилежащото му западно избено помещение в полуподземния етаж с площ от 50.70 кв.м, заедно с ½ ид. част от южна тераса с обща площ 8, 85 кв.м и ½ ид. част от общите части на сградата, при граници на жилището: от три страни - двор, от изток - източно жилище, при граници на избеното помещение: запад - двор, север - двор, юг - коридор, от изток - източно избено помещение, намиращо се в дворно място, находящо се в село Змейово, община Стара Загора, съставляващо УПИ VI-81 /шести за планоснимачен номер осемдесет и първи/, с площ на имота 547 /петстотин четиридесет и седем/ кв.метра, в квартал ••••• по плана на с. Змейово, утвърден със Заповед № 19-12-47 от 01.03.2021г. при граници на същия: от североизток - УПИ IX - 81, от югоизток - УПИ V - 491 и УПИ Х-81, от югозапад - УПИ VII - 82 и от северозапад - улица, като за ••••• с ЕГН •••••••••• и ••••• с ЕГН ••••••••••, двамата от ••••• е запазено вещното право на безсрочно и безвъзмездно ползване и обитаване върху западното жилище от сградата. Стойността на този дял е 19309, 10 лева.

С такова разпределение и двете страни ще имат по един обект на първия етаж, ведно с едно складово помещение на полуподземния етаж и по ½ ид.част от прилежащата покрита тераса от юг.

Предвид разликата в стойността на дяловете следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника сумата 2211, 53 лева за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.

Съдът намира, че претенцията за вписване на законна ипотека не е отправена до компетентен орган, доколкото такава се вписва от Агенция по вписванията по реда на чл. 168, ал. 2 ЗЗД. Още повече, че по настоящото дело е извършено разпределение на съсобствения между страните имот по реда на чл. 353 ГПК. С оглед изложеното и не се дължи произнасяне по посоченото искане от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл. 355, изр. първо ГПК, във връзка с чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, всеки от съделителите следва да заплати държавна такса, която е 4% върху стойността на дела му. Ищцата е заплатила в настоящото производство държавна такса в размер на 31 лв. Следва да бъде осъдена да доплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 741, 36 лева върху стойността на дела й. Следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 645, 02 лева върху стойността на дела му.

Искането направено от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за изготвената съдебно-оценителска експертиза в общ размер на 882 лв. е основателно. Експертизата в тази фаза на производството се ползва от двете страни, като основното и допълнителното заключение е цел установяване на дяловете на всеки съделител, респ. стойността на делбения имот и дяловете, т. е. не е във връзка с поведението на съделителите в процеса (за разлика от назначената такава във фаза на допускане на делбата), поради което и всяка от тях следва да заплати внесения депозит, съразмерно на припадащата й се ½ ид. част в съсобствеността. Ответникът е заплатил изцяло стойността на експертизата, поради което и с оглед дела си, ищецът Д. У. следва да заплати на ответника сумата в размер на 441 лв.

Воден от горните мотиви, съдът