Решение № 37390 от 12.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5301/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.32, ал. 8 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/. Образувано е по жалба на С. Л. С., Н. Д. Б. и Е. З. М., депозирана чрез адв. С. Г., срещу Решение на Факултетния съвет на Строителен факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия за приключване на конкурсна процедура за избор на главен асистент към катедра „Масивни конструкции“, обективирано в Протокол №55/15.04.2025 г., с което е завършена процедурата по обявен конкурс за избор на кандидат за академична длъжност „главен асистент“ към катедра „Масивни конструкции“, обявен с ДВ. Бр.85/08.10.2024 г. без да бъде избран нито един от участвалите в конкурса кандидати. В жалбата се сочи, че актът е незаконосъобразен, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е постановен в противоречие с материалния закон и неговата целта. Сочи се, че са налице нарушения на предвидените в ЗРАСБ правила в работата на научното жури. Твърди се, че конкурсът се провежда „по документи“, поради което от страна на журито е допусната нарушение при формиране на окончателната оценка на кандидатите, като е взето предвид само представянето на кандидатите на „устния изпит“ без да са отчетени обективно измеримите показатели. Сочи се още, че на кандидатите са задавани въпроси по време на заключителното заседание на научното жури, като преобладаващата част от тях не са били от конспекта или от темите, свързани с конспекта. Иска оспореното решение да бъде отменено, като преписката бъде върната с указания на административния орган за повторно провеждане на процедурата. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък /л.792/. Ответникът – ФАКУЛТЕТНИЯ СЪВЕТ НА СТРОИТЕЛЕН ФАКУЛТЕТ НА УНИВЕРСИТЕТА ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ, чрез декана на факултета и адв. Д. Г., оспорва жалбата. В представен отговор на жалба от 13.08.2025 г., излага подробни съображения за неоснователност на така подадената жалба. Претендира разноски съобразно представен списък /л.783/. Административен съд София-град в настоящия му състав, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима. Подадена е срещу подлежащ на оспорване пред съда индивидуален административен акт, по арг. от разпоредбата на чл.32, ал.8 ЗРАСРБ, от лица, които са негови адресати и чиято правна сфера той неблагоприятно засяга, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е и основателна. Процедурата по придобиване на научните степени и за заемане на академичните длъжности в Република България е регламентирана в Закона за развитието на академичния състав в Република България, като конкретно условията и редът за заемане на академични длъжностни, каквато е длъжността "главен асистент", са регламентирани в Глава трета от закона. Приложение намират и съответните разпоредби от Правилника за приложение на Закона за развитието на академичния състав в Република България /ППЗРАСРБ/ - чл. 45 и сл. от него. По отношение на конкретната процедура е приложим и Правилник за прилагане на закона за развитие на академичния състав в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Според разпоредбата на чл. 15 от ЗРАСРБ академичните длъжности се откриват във висши училища и в научни организации при условията и по реда, определени със закона и с техните правилници като с правилниците на висшите училища и научните организации могат да бъдат определени и допълнителни изисквания за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор", отразяващи спецификата на отделните професионални направления. Според чл. 18, ал. 1 от ЗРАСРБ академичната длъжност "главен асистент" се заема само от лице, което отговаря на „минималните национални изисквания“ по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ, съответно чл.1а и чл.4б от ППЗРАСРБ, и на „допълнителните изисквания“ към кандидатите, които научните организации могат да определят „при спазване на този закон и правилника за прилагането му“, на основание чл. 2б, ал. 5 от ЗРАСРБ, съответно чл.1а, ал.2 и ал.3 от ППЗРАСРБ, като групите показатели и минималните точки по групи показатели са определени в Таблица 1 - Приложение към чл.1а, ал.1 от ППЗРАСРБ. Освен съответствието с тези изисквания, кандидатCJ следва да притежава и образователната и научна степен "доктор", която за специалностите от регулираните професии съответства на обявения конкурс. Съгласно ал. 3 на чл.18 от ЗРАСРБ академичната длъжност "главен асистент" се заема въз основа на конкурс и избор, т.е. опредeлено е двуфазното производство, което протича по правилата, посочени в чл. 20 – 23 ЗРАСРБ, съответно чл.45 – чл.51 от ППЗРАСРБ, както и Правилника на научната организация, към който препраща чл.51, ал.2 от ППЗРАСРБ, и приключва с решението на Научния съвет за избор на единия от кандидатите. Първата фаза на процедурата – конкурс, се провежда от петчленно Научно жури от хабилитирани лица, най-малко двама от членовете на което са външни за съответната научна организация, а за председател са определя вътрешен за научната организация член на журито, като съставът му се определя със заповед на ръководителя на научната организация по предложение на първичното звено след утвърждаването му от научния съвет. Преди това специално назначена със заповед на ръководителя на научната организация Комисия, съгласно чл.48, ал.2 от ППЗРАСРБ проверява условията за допустимост на кандидатите. Нейните функции, с измененията на ППЗРАСРБ, обнародвани в ДВ, бр.56 / 2018 г. са ясно разграничени от тези на Научното жури. Комисията по допустимост извършва само преценка за допускане до участие на кандидатите в конкурса, с оглед горните изисквания. Всички кандидати се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок 14 дни след определяне на журито, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа. „Съответствието“ обаче с минималните национални изисквания и изискванията на съответната научна организация, съгласно ал.3 на чл.48 от ППЗРАСРБ, „се проверява“ от Научното жури, което и „провежда конкурса“, съгласно чл.49 от ППЗРАСРБ. Съставът на журито е определен в чл.49 от ППЗРАСРБ, а редът за провеждането му е уреден в чл.21, ал.3 и чл.22, ал.1 от ЗРАСРБ, съответно – чл.48, ал.6 и в чл.50 от ППЗРАСРБ. Конкурсът, съгласно чл.21, ал.3 изр.1 от ЗРАСРБ, съответно чл.48, ал.6 от ППЗРАСРБ се провежда по документи. Съгласно чл.21, ал.3, изр.2 от ЗРАСРБ, съответно чл.50, ал.3 от ППЗРАСРБ, „в началото на заключителното заседание кандидатите правят кратко представяне по избрана от тях тема, съответстваща на обявения конкурс, и отговарят на въпроси на членовете на журито“. Всеки член на журито „оценява кандидатите поотделно въз основа на изпълнение на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ и на допълнителните изисквания по чл. 2б, ал. 5“ / чл.22, ал.1, изр.1 от ЗРАСРБ/. Съгласно чл.50, ал.1 и ал.2 от ППЗРАСРБ, всеки член на журито „оценява с положителна или с отрицателна оценка кандидатите“, отново въз основа на изпълнение на минималните национални изисквания и на допълнителните изисквания, посочени в Правилника на научната организация, като членовете на журито „рецензират резултатите и приносите на всеки кандидат“. В случаите по чл. 4, ал. 11 чл. 15 от ЗРАСРБ, членовете на научното жури задължително дават становище относно наличието или липсата на плагиатство в представените за оценяване публикации, като научното жури се произнася с решение, прието по реда на чл. 10, ал. 4, изречение първо от ЗРАСРБ. Решението на Научното жури може да се оспори пред Научния съвет. Съгласно чл.22, ал.2 от ЗРАСРБ, съответно чл.50, ал.4 от ППЗРАСРБ, Председателят на журито представя обобщен доклад -заключение, в който се включва и решението по ал. 1, за резултатите от конкурса не по-късно от 7 дни след провеждането му до научния съвет на научната организация, с предложение за провеждане на избор. При повече от един кандидат, издържал конкурса, журито прави мотивирано предложение за избор в доклада си до Научния съвет на един от тях / чл.22, ал.3 от ЗРАСРБ, съответно чл.50, ал.5 от ППЗРАСРБ/. Във втората фаза на производството, съгласно чл.23, ал.1 от ЗРАСРБ, съответно чл.51 от ППЗРАСРБ, Научният съвет провежда избора не по-късно от 14 дни след предложението на журито. Редът и начинът за провеждане на гласуването при избора се определят в правилника на съответната научна организация. Кандидатите, които са се явили на конкурса, се уведомяват писмено за резултата от конкурса и избора в срок до 14 дни след заседанието. При извършена прецененка на основание чл.168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК съдът приема следното: Оспорваният акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗРАСРБ, съответно чл. 51, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ, а именно Научния съвет на съответната научна организация, който е извършил избора. Съдът приема и, че оспорваният акт отговаря на изискванията за форма, доколкото решението е издадено в писмена форма, при наличие на задължителните реквизити, регламентирани в чл. 59, ал. 2 АПК. Въпреки, че за пълното съдържание на оспорения административен акт, представляващ Решение на Факултетния съвет на УАСГ за заемане на длъжността „главен асистент“ към катедрата „Масивни конструкции“, съдът съди от приложените по делото писмени доказателства, гласуването и крайното решение на съвета е обективирано и в писмен вид в т.1.2. от Протокол № 55 от заседание на Факултетния съвет на УАСГ, Стоителен факултет от 15.04.2025 г. /л.742/, предвид което съдът приема, че е спазена и писмената форма за издаването на оспорения акт. По горните съображения, съдът счита, че не са налице основания за отмяна, съответно обявяване на нищожност на оспорения акт по чл.146, т.1 и т.2 от АПК. Съдът установи обаче наличието на съществени процесуални нарушения в проведената процедура, довели и до нарушения на материалния закон, а също и до несъответствие с целта на закона, които са основания за отмяната на акта, съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. По отношение на мотивите на акта, настоящият състав приема, че решението на Факултетния съвет да не бъде избран нито един от кандидатите в конкурса за академична длъжност „гл.асистент“, към катедра „Масивни конструкции“ е необосновано. Видно от представените на хартиен носител обсъжданията на членовете на ФС при вземане на процесното решение, в обсъжданията изобщо не се съдържат обсъждания по съществото на взетото решение от членовете на съвета по повод оценките на кандидатите, съответно дали следва или не да се приемат дадените от членовете на научното жури отрицателни оценки, а оттам и предложението на журито да не бъде избран нито един от кандидатите. Обсъжданията на проведеното заседание са само за това, че са налице подадени три от кандидатите участвали в конкурсната процедура – настоящите жалбоподатели, съответно Декана на СФ и заместник-декана на СФ, са запознали членовете на Факултетния съвет със съдържанието на този сигнал и с фактът, че решението на журито следва да бъде подложено на гласуване и пр., и всички обсъждания се свеждат до това дали Факултетният съвет следва да гласува или не решението на комисията и каква е процедурата. Гласува се за прекратяване на дебатите и пристъпване към гласуване. Отправено е предложение към членовете на ФС, Процедурата по избор да бъде завършена с „тайно гласуване“. След проведен дебат и изразено несъгласие е направено „явно поименно гласуване“ без конкретни обсъждания по съществото на решението със завършване на процедурата, като не е избран нито един от кандидатите-участвали в конкурса. Освен това, видно от изрични изказвания, членовете на Факултетния съвет преди проведеното заседание изобщо не са разполагали и не са се запознали с всички материали, събрани в хода на процедурата. Председателят и членовете / с изключение на един/ на журито, не са присъствали на заседанието на ФС. Независимо от горното, съдът счита, че това не е основание за отмяната на решението по следните съображения: Съдът приема, че за мотиви на акта следва да бъдат възприети и всички доказателства за извършените в хода на производството процесуални действия. Макар да е необосновано, крайното волеизявление на административния орган е формулирано ясно и точно, като диспозитивът на оспорения акт не създава неяснота или съмнение във волята на издателя му. По аргумент от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 4/2002 г. на Върховния административен съд и Тълкувателно решение № 16 от 31.03.19975 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд, актът се приема за мотивиран, ако конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ документ, т. е. ако могат да бъдат изведени от административната преписка. Поради това, неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение и актът се приема за мотивиран. Тук следва да се отбележи и, че когато Факултетният съвет се съобрази с направеното от Научното жури предложение и възприеме становището му, съответно направеното предложение да не бъде избран нито един кандидат, за мотиви на акта могат да се приемат и мотивите за вземане на решението на журито, съответно направеното предложение. В случай, че Факултетния съвет не възприеме направеното предложение, то тогава е задължително да изложи собствени мотиви, какъвто не е процесният, тъй като при четиримата, неиздържали конкурса, и напаравено предложение от журито да не бъде избран нито един от тях, съветът се е съобразил с това предложение, като не е избрал нито един от кандидатите участвали в конкурса. При горните мотиви следва да се приеме, че в конкретния случай фактическите основания за издаване на оспорения акт се съдържат в административната преписка, предхождаща издаването на акта. По отношение на формиране на състава на Научното жури, което провежда конкурса, съдът установява следното: Научното жури е назначено на основание чл.4, ал.2 от ЗРАСРБ със Заповед № 712/06.12.2024 г. на ректора на УАСГ-доц.д-р арх. Г. К.-К. /л.64/ и е в състав: проф. д-р инж. М. Т. / вътрешен за УАСГ член/, избрана за председател на първото заседание на журито, и редовни членове – проф. д-р инж. Ф. Р. /вътрешен член/, проф. д-р инж. С. Л.-М. /вътрешен член./, доц.д-р инж. А. Х. / от ВСУ Л. К., външен член/, доц.д-р инж. С. Ц. / от ВСУ Л. К., външен член/, съответно резервни – доц.д-р инж. В. Я. /вътрешен член/ и доц.д-р инж. И. С. / ВСУ Л. К., външен член/. Изискванията към членовете на журито са формулирани в чл.4, ал.3, 4 и 5 от ЗРАСРБ, съответно чл.2 от ППЗРАСРБ. Съставът на Научното жури съответства на нормативните изисквания. При проверка съдът установява обаче, процесуални нарушения в работата на журито, състоящи се в следното: Видно от Протокол от 10.01.2025 г. /л.66/, Комисията се е запознала с документите на четиримата кандидати, участващи в конкурса за заема на едно свободно място за академична длъжност „главен асистент в професионално направление 5.7. Архитектура, сторителство и геодезия, по Строителни конструкции (Обследване и изпитване на строителни конструкции), обявена в ДВ, бр. 85/08.10.2024 г., и на интернет страницата на УАСГ. Комисията е констатирала, че документите на кандидатите д-р инж. Г. Р. С.-Н., д-р инж. Е. З. М., д-р инж. Н. Д. Б. и д-р инж. С. Л. С., отговарят на изискванията на ЗРАСРД и на Правилника за прилагане на закона за развитие на академичния състав на УАСГ и допуска кандидатите до участие в конкурса. По отношение на първото заседание на Научното жури, обективирано в Протокол от 16.01.2025 г. /л.67 и сл./, съдът намира, че: Съгласно чл.4, ал.8 от ЗРАСРБ на своето първо заседание Научното жури задължително се произнася по три въпроса: „1. избира един от членовете си за председател; 2. взема решение за допускане на кандидатите до оценяване в съответствие с изискванията по чл. 3, ал. 3; 3. определя от състава си рецензенти за допуснатите кандидати.“ Съгласно чл.4, ал.9, изр.1 от ЗРАСРБ „решенията на журито се приемат с явно гласуване и обикновено мнозинство …“. Видно от съставения протокол на това Научното жури е взело само решенията по т.1 и по т.2, като е избрало проф. д-р инж. М.Т. за председател и е допуснало и четиримата кандидати до участие в конкурса. Липсва произнасяне по чл.4, ал.8, т.3 от ЗРАСРБ, а именно да определи от състава си рецензенти за допуснатите кандидати. Всъщност, в хода на цялата процедура изобщо няма определени рецензенти, съответно и няма изготвени рецензии на кандидатите, с което е пропуснат цял един етап от конкурсната процедура. По отношение на взетите решения на заседанието на 13.06.2019 г. е отразен начина на вземане само на решението по т.1, а именно избора на председател, което се сочи, че е взето „единодушно“. По отношение на решения за допуснатите кандидати няма никаква информация с колко гласа „за“, съответно колко „против“ са взети, за да се прави извод дали са взети с мнозинство. По отношение на второто заседание на Научното жури, обективирано в Протокол от 06.02.2025 /л.79 и сл./, съдът установява следното: На това заседание, съгласно описаната по-горе нормативна уредба в чл.21, ал.3 и чл.22, ал.1 от ЗРАСРБ, съответно чл.48, ал.6 и чл.50 от ППЗРАСРБ, се изслушва краткото представяне на всеки кандидат по избрана тема, съответстваща на конкурса, и той отговаря на въпроси на членовете на журито, след което се извършва оценяването на кандидатите от всеки от членовете на научното жури. Конкурсът, съгласно чл.21, ал.3 изр.1 от ЗРАСРБ, съответно чл.48, ал.6 от ППЗРАСРБ се провежда „по документи“. Съгласно чл.21, ал.3, изр.2 от ЗРАСРБ, съответно чл.50, ал.3 от ППЗРАСРБ, „в началото на заключителното заседание кандидатите правят кратко представяне по избрана от тях тема, съответстваща на обявения конкурс, и отговарят на въпроси на членовете на журито“. Всеки член на журито „оценява кандидатите поотделно въз основа на изпълнение на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ и на допълнителните изисквания по чл. 2б, ал. 5“ / чл.22, ал.1, изр.1 от ЗРАСРБ/. Съгласно чл.50, ал.1 и ал.2 от ППЗРАСРБ, всеки член на журито „оценява с положителна или с отрицателна оценка кандидатите“, отново въз основа на изпълнение на минималните национални изисквания и на допълнителните изисквания, посочени в Правилника на научната организация, като членовете на журито „рецензират резултатите и приносите на всеки кандидат“. Съгласно чл.4, ал.9 от ЗРАСРБ, „Решенията на журито се приемат с явно гласуване и обикновено мнозинство и се оформят в протокол. Протоколът съдържа като своя неразделна част мотивите за приемането на съответното решение, включително относно: 1. резултатите на кандидата, неговия научен принос, оригиналност на представените трудове и достоверност на представените научни данни; 2. отговорите на кандидата на бележките, посочени в рецензиите и становищата, както и на отправените към него въпроси; 3. мотиви относно приемането или неприемането на становището на кандидата в случаите по ал. 11, изречение второ“, като последното не е приложимо, предвид липсата на твърдения за плагиатство. На първо място, при преглед на протокола от заключителното заседание на Научното жури, вкл. с оглед разбирането, че мотивите за вземане на решението се съдържат в изказванията на членовете на журито, съдът счита, че Протокол от 06.02.2025г. отговаря на задължителното съдържание, което следва да има, като в него се съдържат мотивите по чл.4, ал.9, т.1 от ЗРАСРБ – резултатите на кандидатите, техния научен принос, оригиналност на представените трудове и достоверност на представените научни данни, изложени в писмените обосновки на членовете на Научното жури, които са неразделна част от протокола. Оценяването се извършва въз основа на „минимални национални изисквания“ към научната, преподавателската и/или творческата им дейност, които представляват съвкупност от изисквания, всяко от които се определя чрез числовите стойности на един или няколко „обективно измерими показатели“, съотносими към съответната научна област и/или професионално направление, по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ, съответно чл.1а и чл.4б от ППЗРАСРБ. Такива са: по т.1 на чл.2б, ал.2 от ЗРАСРБ – „наукометрични показатели, които отразяват научните резултати и техния отзвук в научната литература“, и/или „показатели, които отразяват измерими постижения в художествено-творческата или спортната дейност“, като: брой авторски монографии, брой публикации в реферирани и индексирани издания, брой глави в книги, брой студии и/или обзори, брой цитати без автоцитати в реферирани и индексирани издания от други автори на публикациите на кандидата, брой подадени заявки за международни патенти, брой подадени заявки за национални патенти, брой издадени международни и/или брой национални патенти, брой изнесени доклади – включително пленарни и поканени, на научни конференции, получени отличия и награди във връзка с научните, художествено-творческите или спортните постижения на кандидата, брой участия в научни и/или организационни комитети на международни конференции, участия като редактор или като член на редакторския колектив в реферирани и индексирани издания, брой ръководени успешно завършени научни проекти от кандидата в областта на съответната научна, художествено-творческа или спортна дейност или участия като член в тях, брой авторски изложби, брой авторски филми, брой излъчени авторски радио- и/или телевизионни предавания, брой изнесени авторски концерти, брой написани партитури и други сходни постижения, и други авторски права; съответно – по т. 2 на чл.2б, ал.2 от ЗРАСРБ – „показатели, които отразяват измерими академични резултати в преподавателската дейност“, като: брой защитени под ръководство на кандидата дисертации за придобиване на образователната и научна степен "доктор", брой въведени нови лекционни курсове, брой разработени нови упражнения за лекционни курсове, брой издадени учебници в чужбина, брой издадени учебници и/или учебни пособия в Република България, включително електронни учебници, ръководство на магистърски и/или бакалавърски програми и други сходни академични постижения в преподавателската дейност. Съгласно чл.46 от ППЗРАСРБ кандидатите се оценяват по следните изисквания, ако са приложими за съотвметната област: учебна работа, изследователска и / или творческа работа... Минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ по научни области и/или професионални направления за придобиването на всяка научна степен и заемането на всяка академична длъжност се определят в правилника за прилагане на закона въз основа на група показатели измежду показателите по ал. 2 и се изразяват в минимален брой точки, които трябва да получи кандидатът в съответствие с индивидуалните си резултати по тези показатели. Групите показатели и минималните точки по групи показатели са определени в Таблица 1 - Приложение към чл.1а, ал.1 от ППЗРАСРБ. Съгласно чл. 2б, ал. 5 от ЗРАСРБ, съответно чл.1а, ал.2 и ал.3 от ППЗРАСРБ, научните организации могат да определят и „допълнителните изисквания“ към кандидатите, които научните организации могат да определят „при спазване на този закон и правилника за прилагането му“, като допълнителните изисквания „може да включват създаване на допълнителна група/групи показатели и/или повишаване на минималните изисквани точки по групи показатели, определени в таблица 1 на всяка област от приложението“. Следователно при всички случаи става въпрос за „обективно измерими показатели“, свързани с извършена към момента на провеждането на конкурса дейност на кандидатите, за доказването на която са налични и представени в конкурса съответни документи за постигнати от тях към този момент резултати. Тези показатели, освен че са обективно измерими имат и конкретно определено цифровоизмеримо съдържание, отразено в конкретен брой точки, определен в Таблица 1 - Приложение към чл.1а, ал.1 от ППЗРАСРБ, евентуално допълнен или коригиран с допълнителните изисквания чрез създаване на допълнителна група/групи показатели и/или повишаване на минималните изисквани точки по групи показатели в Правилника на УАСГ. В същото време, в административната преписка фигурират само справки, подадени със заявленията за участие в конкурса и изготвени от самите кандидати таблици изчисления на „минималните национални изисквания“, съответно „допълнителните такива“ по отношение на „обективно измеримите" наукометрични показатели и показателите, които отразяват измерими академични резултати в научната, преподавателската и/или творческата им дейност, изготвени съгласно горните критерии. Съответствието с тези изисквания обаче следва да се провери от Научното жури / чл.48, ал.3 от ППЗРАСРБ/, като въз основа на собствена преценка по тези обективнооизмерими показатели журито следва да посочи резултатите на кандидатите, като само определи конкретния брой точки или поне изрично да посочи, че изчислените от самите кандидати точки в представените от тях справки са правилно отразени. Подобни резултати с посочването на конкретни точки, проверени и изчислени от журито, или поне потвърждаващи тези, изчислени от самите кандидати, изобщо няма отразени в Протокола от 06.02.2025г., което нарушава задължителното изискване за неговото съдържание по чл.4, ал.9, т.1 от ЗРАСРБ. Доколкото са налице изказвания от членове на журито за някои несъответствия с изложеното от кандидатите /видно от представените обосновки/, то едва ли може да се приеме, че журито приема напълно изчислените от самите кандидати точки по дадените показатели, а би следвало те да се отразят редуцирането или коригирането на точки по някои показатели. Мотивите на членовете на журито по отношение оценката на тези „обективно измерими показатели" представляват откъслечни изказвания по част от показателите, но не и конкретни резултати, каквито следва да има, съгласно цитираните по-горе разпоредби. Вярно е, че самата преценка на журито по отношение на тези „обективно измерими показатели“, съотносими към съответната научна област и/или професионално направление, по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ, съответно чл.1а и чл.4б от ППЗРАСРБ, изразяващи се в покриване на минималните и допълнителните изисквания не подлежи на съдебен контрол и с оглед спецификата на тази дейност е предоставена изцяло в оперативната самостоятелност и преценката на специалистите в областта, каквито са членовете на Научното жури, а впоследствие и на Факултетния съвет, но в компетентността на съда е за провери дали изобщо тази преценка е извършена и дали същата е мотивирана по начина, по който указва законът, което в случая не е така. На второ място, съдът намира за некоректно и незаконосъобразно извършеното оценяване на кандидатите от страна на членовете на Научното жури въз основа на разпоредбата на чл.56, ал.2 от Правилника на УАСГ, която действително не съответства на разпоредбите на чл.21, ал.3 изр.1 и чл.22, ал.1, изр.1 от ЗРАСРБ, съответно на чл.48, ал.6 и чл.50 от ППЗРАСРБ. Съгласно чл.21, ал.3 от ЗРАСРБ, съответно чл.48, ал.6 от ППЗРАСРБ конкурсът се провежда „по документи“. Според чл.21, ал.3, изр.2 от ЗРАСРБ, съответно чл.50, ал.3 от ППЗРАСРБ, „в началото на заключителното заседание кандидатите правят кратко представяне по избрана от тях тема, съответстваща на обявения конкурс, и отговарят на въпроси на членовете на журито“. Всеки член на журито „оценява кандидатите поотделно въз основа на изпълнение на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ и на допълнителните изисквания по чл. 2б, ал. 5“ /чл.22, ал.1, изр.1 от ЗРАСРБ/, а според чл.50, ал.1 и ал.2 от ППЗРАСРБ, всеки член на журито „оценява с положителна или с отрицателна оценка кандидатите“, отново въз основа на изпълнение на минималните национални изисквания и на допълнителните изисквания, посочени в Правилника на научната организация, като членовете на журито „рецензират резултатите и приносите на всеки кандидат“. При горната нормативна уредба, чл.48, ал. 2 от Правилника на УАСГ предвижда: „Всеки член на журито оценява кандидатите поотделно въз основа на минималните национални изисквания по чл. 1 1а(Таблица № 1, Приложение № 1), като членовете на журито рецензират резултатите и приносите и оценяват положително или отрицателно всеки кандидат“, както и въз основа на: 1. Научните резултати и приноси на кандидата; 2. Представянето на кандидата по време на събеседването. Доколкото конкурсът се провежда по документи и то въз основа на представени такива със заявлението по отношение на вече постигнати към момента на провеждането му резултати и приносите, които журито следва да рецензират, като журито може да извършва оценката си само въз основа на „обективно измеримите показатели“, посочени по-горе в чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ минимални изисквания, както и допълнителните такива по чл.2, ал. 5 от ЗРАСРБ, то „представянето на кандидата по време на събеседването, когато научното жури може да задава въпроси от съдържанието на целия конспект“, посочено в Протокола от първото заседание на Научното жури от 16.01.2025г. не може да бъде самостоятелна част от оценката, т.е. да има характер на нещо като устен изпит, какъвто не следва да има при конкурс по документи. Събеседването следва да бъде провеждано само в контекста на чл.21, ал.3, изр.2 от ЗРАСРБ, съответно чл.50, ал.3 от ППЗРАСРБ, според които „в началото на заключителното заседание кандидатите правят кратко представяне по избрана от тях тема, съответстваща на обявения конкурс, и отговарят на въпроси на членовете на журито“, т.е. само с цел членовете на журито да доуточнят някои от показателите по вече представените документи за постигнати от кандидатите резултати и, за да формират оценката си по обективно измеримите показатели, а не да дават друга оценка, с която да деформират законовоопределената такава. При горните нарушения, без да е извършено конкретно оценяване по обективно измеримите показатели, съгласно нормативната уредба, чрез извършено оценяване на представянето на събеседването, което не може да бъде критерий при оценката и по тема, която не съответства на предмета на оценяване в конкурса по документи, Научното жури с оглед на представянето при устното събеседване, а не оценка на постигнати вече резултати, оценява с отрицателна оценка кандидатите. Стриктното спазване на процедурата е от съществено значение за гарантиране правата на страните в нея, като нарушенията са съществени, доколкото са довели до резултат, който не съответства и на материалния закон и на целта на закона. Спазването на тази процедура е от съществено значение и с оглед обстоятелството, че, както бе посочено по-горе, оценката по обективно измеримите наукометричните показатели, в случай, че беше извършена такава по предвидените в закона правила и беше мотивирано отразена в протокола на журито, по съществото й е изключена от съдебен контрол. Освен това, процесуалните нарушения при работата му, както и тези при вземане на решението му да даде отрицателна оценка на тримата кандидати и да предложи на Факултетния съвет да не бъде избран никой от тях, също са от съществено значение и с оглед обсъденото по-горе обстоятелство, че крайният оспорен в настоящото производство административен акт - Решението на Факултетния съвет, с което не е избран кандидат за длъжността, обективирано в т.1.2. от Протокол № 55 от заседание на ФС от 15.04.2025 г., е взето без конкретни самостоятелни мотиви на ФС, като при положение, че е възприето без аргументи предложението на Научното жури, то мотивите на последното следва да се считат и като мотиви на оспорения административен акт. На основание всичко изложено, оспореното по делото решение е незаконосъобразно на основание чл.146, т.3, т. 4 и т.5 АПК, като съдът следва да постанови отмяната му, след което преписката следва да бъде върната за повторно провеждане на процедурата от момента на първото установено от съда нарушение, а именно от провеждането на първото заседание на Научното жури, като в хода на процедурата, съдът дава задължителни указания за съобразяване с мотивите на настоящото решение. Съдът обръща внимание и че при вземане на решението си членовете на Факултетния съвет следва да разполагат и да бъдат запознати с всички документи, събрани в хода на процедурата /а не да бъдат запознати с представянето на презентация/, за да могат да направят обоснован избор, а не само да гласуват, приемайки и доверявайки се на предложението за избор на Научното жури, без да са запознати с цялата административна преписка. Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден за заплати на оспорващите сторените по делото разноски. По делото са доказани такива в размер на 30 лв. за държавна такса и 800 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – София-град, ІІ отделение, 52 състав