РЕШЕНИЕ

№ 171

гр. Велико Търново, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА Членове: ГАЛИНА КОСЕВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000146 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 49/01.06.2023 г. по т.д. № 509/ 2021 г. ВКС е отменил въззивното решение на ВТАС в частта, с която съдът след частична отмяна на Решение № 204/ 29.11.2018 г. по т.д. № 170/ 2017 г. по описа на ОС – Плевен е признал за установено по отношение на „Д.-МВ“ ЕООД и М. В. Д., че „Първа инвестиционна банка“ АД има вземания спрямо тях при условията на солидарна отговорност в размер на 130 900 лв. – непогасена главница по предоставен кредит, ведно със законната лихва от 23.06.2017 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 3040/ 26.06.2017 г. и изп. лист от 28.06.2017 г. по ч.гр.д. № 4639/ 2017 г. по описа на РС – Плевен, както и в частта за присъдените в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД разноски за двете инстанции, и делото е върнато на ВТАС за ново разглеждане.

Предмет на въззивното производството пред ВТАС е въззивната жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Решение № 204/ 29.11.2018 г. по т.д. № 170/ 2017 г. по описа на ОС – Плевен само в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на „Д.-МВ“ ЕООД и М. В. Д., че същите дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата 130 900 лв. – непогасена главница по предоставен кредит, ведно със законната лихва от 23.06.2017 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 3040/ 26.06.2017 г. и изп. лист от 28.06.2017 г. по ч.гр.д. № 4639/ 2017 г. по описа на РС – Плевен. Жалбоподателят счита решението за неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила с оглед необсъждане на събраните доказателства и необоснованост на изводите на съда и в нарушение на материалния закон. Ангажираните доказателства установявали по безспорен начин облигационното правоотношение между страните, на което Банката се позовава за вземането си: ГФО сочели, че ответното дружество има задължения към финансови предприятия за периода 2007г. – 2014 г., било представено искане за кредит от 15.09.2007 г. с посочване от кредитополучателя на точния размер на сумата, която е поискал да му бъде предоставена, декларации, Анекс № 4, с който страните признали наличието на сключен между тях договор за кредит в размер на 150 000 лв., последващите му изменения с анекси, непогасената част от кредита към датата на подписването на анекса, погасителен план съобразно договореностите в анекса. Съдът не изложил никакви аргументи, защо въз основа на Анекс № 4 не може да се приеме съществуването на валидна облигационна връзка. Прави оплакване срещу извода на съда за липсата на доказателства за усвояване на предоставения кредит. Поддържа, че съгласно общите правила за търговските сделки – чл.305 ТЗ – при безкасово плащане за доказване изпълнението на задължението за отпускане на кредита е достатъчно да се установи от съответните записвания в електронната система на Банката, че сметката на кредитополучателя е надлежно заверена, от който момент кредитът се счита усвоен. Съдът не съобразил, че в случая се касае за кредит под формата на овърдрафт, при който средствата са предоставени по разплащателната сметка на кредитополучателя за безкасовото им ползване наведнъж или на части. Липсата на платежни документи за усвояването на кредита до 2009 г. е обоснована с разпоредбата на чл.12 ал 1 т 3 ЗСчет., изискваща счетоводната информация на хартиен и/или технически носител да бъде съхранявана 3 години, но Банката съхранявала информация на технически (електронен) носител под формата на мемориални ордери и счетоводни записвания, които установявали както усвояване на суми по кредита, така и извършени погашения. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещните страни „Д. – МВ“ ЕООД и М. В. Д. са депозирали идентични по съдържание отговори на въззивната жалба със становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Считат, че въззивната жалба е подадена след срока по чл.259 ал.1 ГПК и подлежи на връщане като процесуално недопустима. Съобщението с препис от първоинстанционното решение било връчено на Банката на 07.12.2018 г. и срокът за обжалването му започнал да тече от тази дати и изтичал на 21.12.2018 г., а въззивната жалба била подадена на 27.12.2018 г. Оспорват представените от Банката документи, с които тя цели да докаже спазване на срока.

Сочат, че с оглед законовата уредба касовият бон доказва само разплащането и предаването на парична сума, но не установява предаването на пратката на датата на издаването му. По отношение на представеното удостоверение от пощенски служител и писмо изх. № 17-00-17-1/ 01.02.2019 г. излагат, че не става ясно от кои лица са издадени, има ли съответното лице правомощия да установява отразените в документа факти, въз основа на какво е удостоверено, че кореспондентска пратка с конкретния баркод е приета от „Български пощи“ ЕАД. Считат, че тези документи са издадени под натиск на „ПИБ“ АД като корпоративен клиент на „Български пощи“ ЕАД. От сайта за проследяване на пратки се установявало, че пратката с процесния баркод, съдържаща въззивната жалба на Банката, била обработена на 27.12.2018 г., т.е. на датата, съвпадаща с поставеното върху плика пощенско клеймо, което е предвидено от законодателя – чл.77 ал.4 Закон за пощенските услуги – като безспорно доказателство за движението на една пратка. Тъй като не било възможно да има разминаване в датите на пощенското клеймо и системния бон на пратката, ответниците считат, че същата не е предадена на датата на издаване на касовия бон, като излагат подозрения какво се е случило. Молят да се приеме, че въззивната жалба е просрочена, да бъде върната и въззивното производство да бъде прекратено. В случай, че съдът приеме въззивната жалба за допустима, по същество на спора счита решението на ОС за правилно и законосъобразно. Ищецът не доказал съществуването на правоотношение по договор за кредит – не били ангажирани доказателства за сключването на такъв в предвидената от закона писмена форма за действителност, като Банката не можела да черпи права от разпоредбата на чл.12 ал.1 т.3 ЗСчет., тъй като доколкото документите по всеки кредит са обект на контрол и инспекции и подлежат на съхранение минимум 10 г, тя виновно не е съхранила документи. Представените графични изображения на документи не отговаряли на изискванията на ЗСчет. за счетоводен документ, а представеният мемориален ордер № 35658/ 27.09.2007 г. бил съставен постфактум, с невярно съдържание и с извършена неизвестно от кого поправка, поради което тези документи нямали доказателствена сила и не следвало да се зачитат от съда. Допуснатата съдебно-счетоводна експертиза установила, че счетоводството на Банката не е водено редовно, поради което следвало да се кредитира заключението на вещото лице по варианта, в който процесният договор не е взет предвид. В случай, че съдът приемел за доказано в полза на Банката да съществува процесното вземане, то поддържат, че същото е погасено по давност, изтекла от датата на падежа до датата на подаване на заявлението по чл.417 ал.2 ГПК. За дата на падежа следвало да се приеме договорената по Анекс № 2 – 06.03.2011 г., защото не било доказано последващите анекси да са влезли в сила. Молят решението на ОС – Плевен да бъде потвърдено. Претендират разноски. По делото е депозирана и писмена защита, в която жалбоподателите поддържат и доразвиват съображенията си за недопустимост на жалбата, а по същество – за нейната неоснователност.

С оглед оспорването истинността на представените от „ПИБ“ АД доказателства относно спазване на срока за обжалване на първоинстанционното решение и в съответствие с дадените от ВКС указания, ВТАС откри производство по чл.193 ал.2 ГПК за проверка истинността на удостоверение изх. № 17-00-17-1/ 01.02.2019 г. с издател Р. П., удостоверение изх. № 15/ 22.01.2019 г. с издател М. и системен бон от 21.12.2018 г. с издател „Български пощи“ ЕАД. Жалбоподателят е бил задължен да представи в оригинал системния бон, удостоверението с издател Р. П. и рекламационното писмо, отправено до „Български пощи“ ЕАД, но с молба от 09.11.2022 г. „ПИБ“ АД е аргументирала подробно невъзможността си да представи същите и ВТАС прие, че изложените причини са годни да обосноват извод за обективна невъзможност, която не се дължи на виновно поведение на Банката. Същевременно същите документи са изискани от „Български пощи“ ЕАД и са представени от това неучастващо в делото лице в заверено ксерокопие. Представено е и заверено копие на заявление за рекламация по образец, подадено от С. Н. – бивш юрисконсулт на Банката, нейн процесуален представител по делото пред ОС – Плевен. Следва да се отбележи по отношение на заявлението, че оригиналът на същото поначало няма как да е бил съхраняван при Банката. Видно е, че към частната жалба по в.ч.т.д. № 149/ 2019 г. на ВТАС на л.9 от делото е приложено копие на този документ, заверено с мокър печат на пощенска станция 125 и с отразен ръкописно със син химикал вх. № 17/ 25.01.2019 г., което налага извод, че копието е изготвено при подаване на заявлението в пощенска станция 125, като върху него приелият я служител е удостоверил подаването на рекламацията. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че копието, с което е разполагала Банката, е различно от копието на същия документ, представен от „Български пощи“ ЕАД при изискването му по настоящото дело. Върху последното има поставен в горния ляв ъгъл правоъгълен печат на РУ „Западен регион“ с вх. № 17-00-17 от 28.01.2019 г. – дата, последваща подаването на рекламацията пред пощенска станция 125 София, на която заявлението е постъпило и входирано в РУ. От събраните доказателства се установява следното:

„ПИБ“ АД е получила съобщение за изготвеното първоинстанционно решение с препис от него на 07.12.2018 г., от която дата е започнал да тече срокът за обжалване на съдебния акт, изтичащ на 21.12.2018 г. На 28.12.2019 г. в ОС – Плевен е получена по пощата въззивната жалба, инициирала настоящото производство, като върху пощенския плик има поставено пощенско клеймо с дата 27.12.2018 г. и залепен стикер с баркод PS1125003E7О2, под който има саморъчно ръкописно изписано със син химикал „0.110“. Видно от системен бон, издаден от „Български пощи“ ЕАД – пощенска станция 125 София, на 21.12.2018 г. /петък/, „ПИБ“ АД е заплатила за четири кореспондентски пратки, адресирани до различни съдилища в страната, като под № 3 е посочена препоръчана пратка до ОС – Плевен с тегло 110 грама с баркод PS1125003E7О2 – идентичен с този върху плика на въззивната жалба и върху известието за доставяне – обр.243. Видно от представеното от ответниците /л.22 от в.ч.т.д. № 149/2019 г. на ВТАС/ извлечение от информационната система на „Български пощи“ ЕАД за проследяване на пратки, пратката с посочения баркод е обработена в РСЦ 1900 София /разменно-сортировъчен център/ в 10.38 ч. на 27.12.2018 г. ОС – Плевен е постановил връщане на въззивната жалба, при което Банката е узнала за извода на администриращия съд за просрочие, базиран на пощенското клеймо върху плика. На 25.01.2019 г. в „Български пощи“ ЕАД е заведена под № 17-00-17 рекламация за пратка с баркод PS1125003E7О2 с посочено основание за рекламацията „погрешно поставен печат на плика за дата на подаване“. Директорът на РУ „Западен регион“ Р. П. е отговорила на рекламацията с писмо изх. № 17-00-17-1/ 01.02.2019 г. – изложила е, че сочената пратка е приета в пощенска станция 125 София на 21.12.2018 г., но по вина на служител на гише е положено изходящо клеймо с дата 27.12.2018 г. Р. П. е разпитана като свидетел по делото и обяснява, че е отговорила по рекламацията след извършена проверка. Описва метода на работа при приемане и обработка на пратка – подателят я предава на гишето в пощенската станция, обработва се от служителя, който я преглежда и въвежда данните за нея в системата, последната генерира баркод и системен бон, служителят поставя върху пратката клеймо с датата, след което още същия ден пратката се транспортира до разменен пощенски център. Не знае да има правило кое действие следва да се извърши първо – поставянето на датно клеймо или генериране на баркод и издаване на бон, но трябва и двете да бъдат извършени. Сочи, че не може да бъде издаден системен бон без физическо приемане на пратката, а съгласно издадения системен бон процесната пратка е била приета в 15.50 ч. на 21.12.2018 г. Обяснява разминаването между датите на системния бон и пощенското клеймо с грешка на служителя, който при приемането е генерирал баркод, но не е сложил пощенско клеймо и не е експедирал пратката. Той сторил това на първия следващ работен ден, който бил 27.12.2018 г., защото 22.12. и 23.12. били събота и неделя – неработни за пощенската станция дни, а от 23.12. до 26.12. са почивни дни за Коледа. Свидетелката излага, че системният бон се издава в един екземпляр – за клиента и при рекламацията през 2019 г. са засекли представения им от „ПИБ“ АД бон с данните в системата, но към настоящия момент не могат да издадат дубликат, защото през 2022 г. „Български пощи“ ЕАД била обект на кибератака. Става ясно, че представеното от „Български пощи“ ЕАД след изискването му копие на системния бон /л.70 от делото/ е всъщност копие на приложеното от „ПИБ“ АД към рекламацията й завереното копие на същия документ. При съпоставяне на копията – това на „Български пощи“ ЕАД и това, приложено от Банката към частната й жалба по в.ч.т.д. № 149/ 2019 г. на ВТАС /на л.6 от делото/, се установява, че се касае до различни копия на един и същ документ – видно е, че печатът на Банката и този за заверка „вярно с оригинала“ са поставени на различни места в двете копия. Налага се извод, че към датата на подаване на въззивната частна жалба по в.ч.т.д. № 149/ 2019 г. на ВТАС и на подаване на рекламацията „ПИБ“ АД е разполагала с оригиналния системен бон.

При така изяснената фактическа обстановка, по спора относно датата на предаване на пратката, съдържаща въззивната жалба, съответно датата на депозиране на последната пред ОС – Плевен, ВТАС намира, че за такава следва да се приеме датата на издадения системен бон 21.12.2018 г., а не датата на поставеното пощенско клеймо 27.12.2018 г. Системният бон е първичен счетоводен документ, който се издава задължително за всяко отделно плащане в брой, с дебитна или кредитна карта, ваучер или други, заместващи парите платежни средства, за стока или услуга, независимо дали за тази доставка е издадена фактура. Той представлява официален документ за извършено плащане, като неговото съдържание е законово определено. Представеното копие на системен бон от 21.12.2018 г. съдържа задължителните реквизити съгласно чл.26 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин: име на фирмата „Български пощи“ ЕАД; ЕИК; адрес на обекта – ПС 125 София; идентификационен номер по ЗДДС; номер на каса и оператор; вид на услугата, количество и единична цена – изпращане на четири препоръчани кореспондентски пратки, една от които под № 3 е до ОС – Плевен с тегло 110 грама; обща сума на покупките и начин на плащане – в брой; дата и час на покупката – 21.12.2018 г., 15.50 ч.; индивидуални номера на фискалното устройство и фискалната памет; баркод; графично фискално лого (карта на България и надпис BG в него); надпис „системен бон“ с удебелен шрифт и контролно число, което се генерира автоматично. Липсата на оригинал на системния бон в случая не обосновава изключване на документа от доказателствата, защото ползващата се от него страна е изложила логични причини за изгубването му и е ангажирала убедителни и достоверни доказателства за съществуването на конкретния документ – две различни копия на този бон, съответствие на изписания в него баркод на пратката с поставените стикери с баркод върху плика и върху известието за доставяне, показанията на св. П., които няма основание да не бъдат кредитирани, че за отговор на рекламацията е извършена проверка при съпоставяне на представения от Банката системен бон с данните в системата и е установено съответствие. Съгласно Приложение 1 към Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. – Функционални изисквания към фискалните устройства, IIIa, т.6 контролното число на системния бон позволява да се извършва верификация на записана вече на същото устройство контролна лента на електронен носител чрез сравняване на контролните числа от дневните отчети в контролната лента и записаните в служебната област на фискалната памет. С оглед показанията на св. П., че баркод се генерира след въвеждане на данните за всяка пратка в системата, т.е. и системен бон, съдържащ генерирания баркод, може да се издаде едва след въвеждането на информацията, налагат категоричен за съда извод, че системният бон не удостоверява само плащането на услугата, но и приемането на пратката. Освен това, в системния бон относно пратката до ОС – Плевен е отразено, че тя е с тегло 110 гр., като същото тегло е посочено и върху плика, непосредствено под стикера с баркода, което потвърждава, в съответствие и с показанията на св. П., че съответният служител е обработил пратката, установил е теглото й и е го е отразил върху плика и при въвеждане на данните в системата, при което последната е генерирала баркод и стикерите с него, както и системния бон. За разминаването в датите на бона и положеното върху плика пощенско клеймо е дадено логично обяснение, което не е опровергано с конкретни доказателства. Изложените от жалбоподателите хипотези за разминаване в датите са само хипотези и макар осъществяването им да е възможно, тази възможност не може да се разглежда във вреда на Банката. Дори при съмнение съдът е длъжен да приложи закона в полза на жалбоподателя. Следва да се приеме, че обработването на пратката на дата, по-късна от датата на физическото й приемане, не се дължи на пропуск на страната – „ПИБ“ АД своевременно е упражнила процесуалното си право да обжалва първоинстанционното решение, въззивната й жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана от съда по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становището на ответниците, в рамките на предмета на обжалване – решението на ОС – Плевен само досежно претендираната от „ПИБ“ АД главница, намира за установено следното:

Безспорно е, че Банката се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 3040/ 26.06.2017 г. по ч.гр.д. № 4639/ 2017 г. по описа на РС – Плевен за дължима от двамата ответници в условията на солидарност главница по Договор за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс“ овърдрафт № 326-307/ 25.09.2017 г. в размер на 130 900 лв., ведно със законната лихва върху нея от 23.06.2017 г. до окончателното изплащане, т.е. за сумата – предмет на исковата претенция. Подадени от длъжниците възражения са обусловили правния интерес на Банката от предявения установителен иск по чл.422 ГПК.

По делото е представено в оригинал искане до „МКБ Юнионбанк“ АД от „Д.- МВ“ ЕООД чрез управителя М. В. Д., датирано на 15.09.2007 г., за отпускане на кредит „Бизнес пулс“ в размер на 150 000 лв. със срок 12 месеца срещу предоставяне като обезпечение на недвижим имот в гр. Плевен. Към него са приложени изходяща от Д. декларация, че към 15.09.2007 г. дружеството няма непогасени публични задължения и декларация по & 1, т.4 и т.5 от ДР на ЗКИ. От съдържанието на представения по делото Анекс № 4/ 31.01.2011 г., сочен да е относим към Договор за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс“ овърдрафт № 326-307/ 25.09.2017 г., се установява, че между „МКБ Юнионбанк“ АД, чийто универсален правоприемник е „ПИБ“ АД и „Д.-МВ“ ЕООД, представлявано от М. В. Д., е сключен цитирания договор, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя „Д.-МВ“ ЕООД оборотни средства в размер на 150 000 лв., с главница към датата на подписване на анекса 132 000 лв. /в т. ч. просрочена такава 89 333.32 лв./, с просрочени лихви в конкретен размер, с всички дължими и произтичащи от договора за кредит задължения за такси, комисионни и други. От Анекса е видно, че във връзка със същия договор има сключени предходни анекси, а именно: Анекс от № 1/17.09.2008 г., Анекс № 2/24.09.2009 г. и Анекс № 3/28.06.2010 г. В Анекс № 4 страните, заедно с М. В. Д. и „Ехо 2005“ ЕООД в качеството им на солидарни длъжници, са декларирали, че към 05.09.2010 г. е изтекъл срокът за усвояване на средства по кредита и към същата дата усвоената главница е в размер на 133 319.82 лв. Изразили са съгласие за изменение на крайния срок за погасяване на дълга – това да стане на 06.03.2013 г., а не както е било договорено на 06.03.2011 г., при действието на нов погасителен план, съдържащ се в анекса. Уговорени са допълнителни условия – кредитополучателят да представи документи за подадено заявление за пререгистрация по реда на ЗТР и да заплати такса за управление на кредита за следващата година в размер на 1 716 лв., разсрочено на 5 вноски. В чл.5 от Анекса е посочено, че същият влиза в сила след подписване на анекса от всички страни, представяне на удостоверение от кредитополучателя за липса на публични задължения по чл.87 ал.6 ДОПК и погасяване от него на част от просрочените задължения по договора в размер не по-малък от 3 000 лв. В чл.7 кредитополучателят и солидарните длъжници са декларирали, че са запознати с всички условия и разпоредби на договора за кредит и Анекса, че съгласяват се и потвърждават, че предоставените от тях обезпечения, съответно – поетата от тях неограничена солидарна отговорност за всички задължения, произтичащи от договора за кредит, продължават действието си при изменените с Анекса условия. С протоколно определение от 30.05.2018 г. цитираните в Анекса Договор за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс“ овърдрафт № 326-307/25.09.2017 г. и анекси № 1, № 2 и № 3 са изключени от доказателствата по делото на основание чл.183 от ГПК – поради непредставяне оригиналите на същите в указания им от съда срок. Поради оспорване автентичността на Анекс № 4 е открито производство по чл.193 ал.2 ГПК и заключението на приетата съдебно-графологична експертиза е категорично, че подписите за кредитополучател и съдлъжник, сочени да са на М. В. Д., действително са положени от същия.

Съгласно основното и допълнителното заключения на съдебно-икономическата експертиза кредитен лимит в размер на 150 000 лв. е усвояван от „Д.-МВ“ ЕООД многократно в периода 27.09.2007 г. – 05.11.2009 г. на дати и траншове, посочени в табличен вид в заключенията, като вещото лице е разяснило, че е проследило и извършваните погашения по главницата, извършвани в периода 27.09.2007 г. – 27.04.2012 г., защото с оглед характера на кредита – овърдрафт – той има револвиращ ефект: погасената част може да се ползва отново от кредитополучателя до крайния срок на договора. Обяснило е, че при този вид кредит няма фиксирани вноски с конкретен падеж за погасяване на главницата, а тя трябва да се погаси в рамките на договорения срок до крайната му дата, като в случая с Анекс № 4 страните са договорили погасяването да стане на вноски по погасителен план. На л.4-5 от допълнителното заключение е конкретизирало начина на усвояване на кредитния лимит, като е установило, че в периода 28.09. – 22.10.2007 г. суми са теглени по заявка от лицето М. Д., чието отношение с „Д.-МВ“ ЕООД не е изяснено по делото. Видно от таблицата на стр.15 от заключението, размерът на задължението по договора за кредит към датата на сключване на Анекс № 4 – 31.01.2011 г. съответства на посочения в Анекса – 132 000 лв., от която сума просрочена главница 89 333.30 лв., а към 06.03.2013 г., когато е изтекъл договорения в Анекс № 4 краен срок за погасяване на дълга, главницата е в размер на 130 900 лв. поради извършени след сключване на Анекса погашения в общ размер на 1 100 лв. Заключението на вещото лице е базирано на счетоводни регистри и мемориалните ордери за усвояването на кредита и за извършените погашения на главница и лихви, налични в електронен вид в системата на „ПИБ“ АД, съпоставени с данните за движението по сметка тип „Овърнайт“ на кредитополучателя в Банката, по която са постъпвали преводи и са правени касови вноски. Първични счетоводни документи не са били представени на експертизата, като Банката е заела писмено становище, че в архива й не са налични вносни бележки и платежни документи с оглед изтичане на срока за съхраняването им по чл.12 ал.1, т.3 ЗСчет. При изготвяне на експертизата вещото лице не е имало възможност да провери счетоводната документация на „Д.-МВ“ ЕООД за периода 2008 г. – 2014 г., защото по писмено изявление на настоящия управител на дружеството М. Стефанова част от документите са унищожени на 15.10.2011 г. вследствие наводнение на помещенията при извършени от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД строителни работи, а друга част са унищожени в съответствие със ЗСчет. Представено е уведомително писмо от „Д.- МВ“ ЕООД до „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за теч в имота на дружеството, намиращ се под имот, собственост на банката, но от изискана справка от НАП се установява, че във връзка с унищожена документация не е представено уведомление по чл.112 ал.3 ЗДДС. Вещото лице е заявило, че не може да даде заключение относно редовността на воденото от Банката счетоводство поради това, че не е запознато с първичните счетоводни документи, но използваните вторични такива отразяват преобразуваната от първичните счетоводни документи информация и при извършения анализ и съпоставяне на данните от счетоводните регистри на „ПИБ“ АД с движението по разплащателната сметка на „Д.-МВ“ ЕООД се установява съответствие между вписванията в счетоводните регистри и движението по сметката. Това според него дава основание да се приеме, че счетоводството е водено редовно – л.45 от основното заключение.

Пред въззивната инстанция са приети като доказателство обявените в търговския регистър ГФО на „Д.-МВ“ ЕООД за периода 2007 – 2011 г. и 2014 г. и е приета допълнителна експертиза, която установява, че към 31.12.2007 г. в пасива за „Задължения към финансови предприятия“ са отразени 341 000 лв.; към 31.12.2008 г. – 375 000 лв., от които 150 000 лв. със срок на погасяване до 1 год. и 225 000 лв. със срок на погасяване над 1 г.; към 31.12.2009 г. – 354 000 лв., от които 150 000 лв. със срок на погасяване до 1 г. и 204 000 лв. със срок над 1 г.; към 31.12.2010 г., 31.12.2011 г. и 31.12.2014 г. – 318 000 лв., от които 132 000 лв. със срок на погасяване до 1 г. и 186 000 лв. – над 1 г. Вещото лице сочи, не може да се установи дали отразените в пасива на баланса, в разходната част задължения и парични потоци са относими към процесния кредит. По делото е изискана справка от Централен кредитен регистър за наличието на задължения на „Д.-МВ“ ЕООД към кредитни институции и в получената такава е посочено, че липсват данни за предоставени кредити на дружеството към 10.03.2020 г. При така изяснената фактическа обстановка съдът намира за установено по несъмнен начин, че между страните по спора в било налице валидно облигационно правоотношение, основано на сключен на основание чл.430 ТЗ договор за кредит под формата на овърдрафт, по силата на което Банката е предоставила на „Д.-МВ“ ЕООД кредитен лимит в размер на 150 000 лв., а дружеството е усвоявало суми от него, като за изпълнение на задължението на кредитополучателя солидарно се е задължил ответникът М. В. Д. – управител на дружеството към него момент. Липсата на приет като доказателство по делото основен договор не влияе на извода на съда, защото конкретната договорна връзка по Договор за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс“ овърдрафт № 326-307/ 25.09.2017 г. е доказана от представения в оригинал Анекс № 4/ 31.01.2011 г., в който е възпроизведено ясно релевантното за настоящия спор съдържание на този първоначален договор – същият е индивидуализиран чрез посочване на номера и датата на сключването му, вида на отпуснатия кредит, страните по него, предмета му. Размерът на отпуснатия кредитен лимит съответства на заявения такъв от „Д.-МВ“ ЕООД чрез управителя М. В. Д. в искането му до „МКБ Юнионбанк“ АД, като освен това и сочената дата на сключване на договора е непосредствено след датата на подаване на искането на 15.09.2007 г. Дори и без основния договор Анекс № 4 е достатъчен, за да обоснове извод за правоотношение между страните по договор за кредит, тъй като съдържа постигнато в изискуемата от закона писмена форма съгласие по всички съществени за такъв договор елементи – размер на отпуснатия кредит – 132 000 лв., възнаградителна лихва, начин на погасяване – на вноски съгласно инкорпориран в Анекса погасителен план, краен срок за погасяване. След неуспешно проведено от ответниците оспорване на автентичността на Анекс № 4 по реда на чл.193 ГПК по делото е безспорно, че „Д.-МВ“ ЕООД и М. В. Д. са подписали документа. Неоснователно последните считат, че не са обвързани от сключения анекс с оглед недоказване настъпването на уговорените в чл.5 условия за влизане на същия в сила. Поставените в чл.5 условия за представяне от кредитополучателя на удостоверение за липса на публични задължения и за погасяване на част от просрочените суми безспорно са уговорени в интерес на Банката и само тя може да се позовава на неизпълнението на поетите задължения и да черпи права от него, а не евентуално виновната за това неизпълнение страна. Банката е приела действието на споразумението, както и извършените от кредитополучателя след датата на анекса плащания по дълга, не е предприела действия по разваляне на договорната връзка до крайния срок за погасяване на кредита, при което Анекс № 4 валидно обвързва страните.

Усвояването на отпуснатия кредит, размерът на усвоената сума и размерът на задължението към крайната дата за погасяване, са доказани с приетите по делото заключения, които съдът кредитира като компетентно дадени предвид тяхната ясна обоснованост с анализ на записванията и счетоводните регистри в електронната система на „ПИБ“ АД, на представените от ищеца вторични счетоводни документи мемориални ордери, лихвени листи и извлечения, на отразените в базата данни движения по разплащателната сметка на кредитополучателя. Обстоятелството, че на вещото лице не са представени първични счетоводни документи, не поставя под съмнение изводите на експерта, тъй като вторичните счетоводни документи отразяват информацията от първичните такива и при липса на първични счетоводни документи удостоверените от вторичните счетоводни документи данни следва да се приемат за достоверни. Липсата на първични счетоводни документи у Банката не дава според експерта основание да се приеме, че счетоводството е водено нередовно, още повече, че в случая и двете страни се позовават на едно и също основание за липсата на съхранена счетоводна документация, която да послужи за нуждите на експертизата – унищожаването на документи на основание чл.12 ал.1, т.3 ЗСчет. поради изтичане на срока за съхранение. Банката твърди и изгубване на част от документите, което може да се приеме за достоверно при съобразяване, че „ПИБ“ АД е придобила „МКБ Юнионбанк“ АД – страна по процесното правоотношение – през 2013 г. и е получила документацията от своя праводател, т.е. тя не е била изначално налична при нея. Ответниците се позовават и на унищожаването на документацията поради наводнение на помещенията, където е съхранявана, за което обаче липсва изискуемото се уведомление до НАП по чл.112 ал. 3 ЗДДС. Вещото лице е изяснило как, на кои дати и в какви размери е усвояван кредитът, като същевременно е посочило и извършваните от кредитополучателя погашения, даващи му възможност да разполага отново с кредитния лимит в пълен размер. Несъстоятелна е тезата на ответниците, че лицето, теглило суми от сметката – М. Д. – не е имало правомощия в тази насока. За да удовлетвори искания на едно лице за теглене или преводи на суми дори и да не са в размерите, теглени от това лице /над 10 000 лв./, налагащи да се подават предварително заявки, пред Банката със сигурност е представено надлежно пълномощно. Отделно от това, съгласно чл.301 ТЗ се счита, че търговецът е потвърдил извършените от негово име действия без представителна власт, ако се е противопоставил веднага след узнаването им, а в случая не може да се приеме, че търговецът се е противопоставил, доколкото Д. многократно е извършвал операции и извод за усвояване на кредита и то именно от „Д. – МВ“ ЕООД се извежда и от данните в ГФО, публикувани в ТР по партида на дружеството, където в пасива са отразени задължения към финансови институции в размер на 150 000 лв. със срок на погасяване до 1 година за 2008 г. и 2009 г., и 132 000 лв. за 2010 г., 2011 г. и 2014 г., т.е. в размери и със срочност, съответстващи на договореностите между страните.

При съпоставяне на данните от счетоводните регистри на „ПИБ“ АД с движението по разплащателната сметка на „Д.-МВ“ ЕООД вещото лице е установило съответствие между вписванията в счетоводните регистри и движението по сметката и заключението му е, че 06.03.2013 г., когато е настъпил крайният срок за погасяване на кредита, задължението на „Д.-МВ“ ЕООД за главница по кредита възлиза на 130 900 лв. Т.е. по делото е безспорно установено, че ответното дружество се явява неизправна страна по правоотношението, при което исковата претенция спрямо него и спрямо солидарно задълженото с него физическо лице, е основателна.

С оглед приетото, че в полза на „ПИБ“ АД съществува вземане от ответниците, дължимо от тях при условията на солидарност, следва да се разгледа своевременно заявеното от тях възражение за погасяване на това вземане по давност. Възражението е неоснователно. Вземането за главница се погасява с изтичане на общия 5-годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, който в случая започва да тече от 07.03.2013 г. Неоснователно жалбоподателите считат, че за дата на падежа следва да се приеме договорената по Анекс № 2 – 06.03.2011 г., защото не било доказано последващите анекси да са влезли в сила. Анекс № 2, както и Анекс № 3 са изключени от доказателствата по делото и съдържанието на същите не може да бъде обсъждано от съда. Както бе изяснено Анекс № 4 обвързва страните, а той определя крайна дата за погасяване на кредита 06.03.2013 г., при което към датата на подаването на заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 23.06.2017 г. давността не е била изтекла.

Аргументиран от така изложените съображения, съдът счита за неправилно и незаконосъобразно решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлена като неоснователна претенцията на „ПИБ“ АД за установяване съществуването на солидарно задължение на ответниците към Банката за главница в размер на 130 900 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане. То следва да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.

По разноските: При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за производството, съразмерно на уважения иск 130 900 лв., както следва: 2 618 лв. – държавна такса за заповедното производство, 2 618 лв. – държавна такса за производството пред ОС – Плевен, 1 309 лв. – държавна такса за производството пред ВТАС, 200 лв. – част от депозит за възнаграждение на вещо лице пред ОС – Плевен, 400 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице пред ВТАС, 80 лв. – депозит за възнаграждение на свидетел пред ВТАС, т.е. общо 7 225 лв. На основание чл.78 ал.8 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в общ размер на 700 лв.: 50 лв. – за заповедното производство, 450 лв. за първоинстанционното производство и 200 лв. за първото производство пред ВТАС.

Водим от горното, съдът